Teemu

"А кой държи правата" - това е въпрос повече на вяра, ти си имаш изграден светоглед, аз си имам изграден светоглед и т.н., и затова като гледам развитието на темата може и да е безсмислено, но все пак...Може да има само една истина по въпроса, това е. Точно за това става дума и това казва Божидар. Няма такова нещо като повече от едно верни мнения за основни принципи като морал, а и като цяло. В този смисъл хората сме много 'дребни' и тепърва ще растем и ще се развиваме в това отношение - търсенето на истината. Казваш "тоталитаризъм" - ами и така ако искаш да го наречи - просто има едни Закони, които са вечни и неизменни, и които действат над всички и навсякъде; зад привидния хаос всъщност се крие един перфектно подреден космос. Извинявам се за излизането от темата и дано някой да може да го обясни по-добре

Разбирам добрите намерения, но за въпросното преброяване имам много неприятно чувство, той е и толкова естествено, че не мога да го обясня - не мога да разбера как в този форум, като знаем целите и насочеността му, може да се говори за полза от мероприятие, което аз поне лично свързвам с неща като контрол, принудителност, разделение, пилеене на пари (при положение, че данните ги има в общините), принизяване на индивида... Аз ли съм сбъркам или?

Сложна работа е да се обясни в по-земен начин, така че повече хора да го разберат, явно е прав в този контекст Платон, използвайки поговорката "хубавите неща са трудни". Няколко уточнения - правя разлика между мъдрост и любов, и по презумпция приемам, че човек може да развива двете едновременно и равномерно, но и да изостава с едното драстично (с мъдростта примерно), а с другото (любовта съответно) да е напред във всяко отношение - и в разбиране, прилагане и т.н. Аз визирам конкретно случая на знания, обаче без любов. В постовете ви ми се набиха две думи - отговорност и закон. Какво става ако предположим, че такава отговорност не съществува, тогава излиза, че ще е окей да се отнасяш грубо и да бъдеш егоист, само това ли е което ни спира да бъдем абсолютно неограничени и необуздани в действията си? Така си разсъждавам, иначе съм абсолютно съгласен с това, което и двамата казвате, просто според мен нещата имат още по-дълбоки измерения. "Отговорност" и "закон" ми звучат и малко принудително, а това според мен са от нещата, които просто вътрешно разбираш и правиш абсолютно доброволно и дори несъзнателно (грижата за другите). Ето нещо от Учителя, което на този етап ми звучи удовлетворяващо във връзка с темата: "Нещата, които са верни, и да ги докажем, са верни, и да не ги докажем, са верни. Нещата, които не са верни, и да ги доказваме, пак не са верни. Верните неща, и да ги отхвърлите, и да ги приемете, те са все верни. Истината няма нужда от доказателство – и в самия живот се проверява това."

Защо някой, който обича знанието и е достигнал (или се стреми към) някакво ниво/развитие в това направление, да го е грижа за другите? Така зададен, този въпрос изглежда грубоват - инстинктивно, а и някак по принцип, повечето от нас би трябвало да могат да си отговорят на него и да го отхвърлят като неестествен. Но как би могъл да се обясни интелектуално? Известно е, че в това направление егоизмът е присъщ на Черната ложа, докато алтруизмът - на Бялото братство; разбирам и това, че всички сме свързани и по някакъв странен начин сме едно цяло, разбирам и желанието да помогнеш и да направиш добро на другите, да можеш да се поставиш на тяхно място. Разбирам и, че ако искаш да се развиваш във възходяща посока, Божественият закон е такъв, че не може да трупаш само в себе си, а трябва да раздаваш на околните, но някак нещата ми убягват и в момента не мога да си отговоря задоволително на този въпрос. Някакви идеи?

Няма проблем, хората правят грешки, това е част от природата и естеството на живота, хубавото е, че можем да се учим от тях Помисли си обаче, като се обвиняваш дали ще промениш нещо, ще станеш ли по-добър човек? Аз не мисля така. Просто приеми, че е нормално да сгрешиш понякога, и имай едно наум за следващия път. А и ако има такава възможност, винаги може да предприемеш действия (например да се извиниш), за да поправиш грешките си. Аз отскоро не спадам към тийн групата, но преди време и аз имах такава случка. Всъщност не знам твоята каква е точно, а няма значение и моя случай какъв е, важното е, че направих нещо лошо на един човек и много се измъчвах от това. Така се получи, че след това не съм имал и съвсем възможност дори и да се извиня за това, което съм направил, но не мисля, че ако го бях направил щеше да стане по-добре. По-важното е да си простиш на себе си, да приемеш действията си, и да се поучиш - аз например мисля, че малко или много съм пренесъл поуките от моя случай върху цялостното ми отношение към света и хората. Btw като каза връщане на времето - има една компютърна игра - Принца на Персия, и по-точно частите The Sands of Time, Warrior Within, The Two Thrones. Както и да е, може да си я чувал, та там се разправя за един млад, талантлив, умен и смел принц, който направил нещо ужасно... Лошото било сторено и така станало, че през целия си живот той бягал от грешките си, опитвал се всячески да замаже положението, но не се получавало, той не успял да намери вътрешен покой. Това, което при него помогнало, било да поеме отговорността за действията си, да прости на себе си и да започне да живее в настоящето. Горе-долу и това, което съм писал горе

Благодаря за информацията, намерих въпросните пасажи и в том 1 на "Изгревът". Чудни работи наистина, но и грешките са за това - за да бъдат изправяни. А относно Кирил и Методий - малко трудно е Михаил Иванов и другарят му Кръстьо да са въпросните - най-малкото защото Учителя споменава в 1909 (ако не ме лъже паметта), че те ще се превъплътят в края на века

Казано е: "По плодовете ще ги познаете". В този смисъл всичко, което съфорумците споделиха за дейността на Михаил Иванов в чужбина, и това, което е оставил като духовно наследство, говори красноречиво. Извън това, моите лични наблюдения - от записаното слово, и дори от клипчетата в youtube, водят до едно много позитивно отношение и интерес да науча повече. Btw адмирации към Орлин, мисля че първия текст от Михаил Иванов, който съм чел, беше негов превод. Солей, знам че Учителя е говорил за ролята на Кирил и Методий, но за първи път научавам, че и Михаил Иванов ги е споменавал. Можеш ли да споделиш какво знаеш, или да дадеш линк?

И да живеем в Божието царство, няма файда ако сами не се оправим. Всичко това за пари, стабилност може да създава комфорт, но е външно проявление и няма пряка връзка със самите нас. Като при пластичните операции - може и сто поправки да направиш по тялото си, но това не ти гарантира в никакъв случай различно възприятие, самочувствие и т.н.

Ха, нещо форума беше забил, дано този път да ми покаже коментара-> Говори се за, хм, пак могат да се нарекат "извънземни", само че ако искаш да ти стане по-ясно, виж славянската версия на апокрифната "Книга на Енох", би трябвало да я намериш из нета. Аха, ти всъщност си го написал накрая Съвсем отделно нещо са исполините, принадлежащи на една отминала епоха, и хората. В Библията е доста объркващо, защото тази информация за исполини например не може да се съпостави на времевото развитие на историята, цели етапи от развитието на Земята (известни на достатъчно езотерични течения) са зачеркнати. Цитата за Бог е малко даден извън контекст и трябва да се прочете цялото, но пък и не е ясно в оригинал как е - дали не става въпрос за Яхве например. Оттук пък може да направиш връзката с легендите на богомилите за създаването на света - как той е творба на Лукавия и т.н., което пък да навържеш с Божиите синове (за множественото число). Всъщност това ще го видиш и при Енох, а какво значение има кои са потомците на тези паднали ангели? Ако визираш конкретен народ - едва ли има такова нещо. Троичността е късно въведение и изменение в Христовото учение. На мен ми е известна поне една причина за въвеждане на троичността – за да се очертае Божествен, нечовешки произход на Христос. Изначално става въпрос за подобносъщност, а не за равенство между Христос и Бог. В тази насока, ранните последователи на Христовото учение би трябвало да са приемали Христос като много напреднала душа със специална мисия на Земята, като велик Учител и пратеник на Бога. Според мен точно в библейския смисъл са се "познавали" и са ги вземали за жени. Ирина, стана ми интересно това за древните свитъци - може ли линк или инфо?

При мене усещане и преживяване за дежа ву се прояви за първи път когато съм бил някъде на 4-5 годинки, и в следващите 10-11 години тези преживявания бяха достатъчно изпълнени и продължителни - в смисъл на цели случки, които знам как ще се развият в настоящето, в следващите 5 минути например. В последните години обаче тези усещания доста се притъпиха - вече са по-скоро като фрагменти - изречение, което съм чувал; или виждам надпис, който няма откъде да помня и т.н. Та всичко това, както и други работи де, ме карат да мисля на този етап, че участваме в едно великолепно представление, в което ние хората изпълняваме ролите. Свободният избор тук се състои в това, да изберем да бъдем "лоши" или "добри" актьори, въпреки че може би свободният избор в същината си може да е само един... Та поне за мен въпросния феномен дежа ву е един вид насочване; може би ти помага да определиш дали си на правия път. В моя случай може както да съм се отклонил и затова да съм изгубил донякъде яснотата му, или пък точно обратното - вече да нямам толкова нужда от точно това. А може и за всеки да е специфично - явно има и различни видове дежа ву, от това което виждам от мненията

Здрасти на всички Много, много интересно звучи цялата философия на сугестопедията, само че в нета се намира малко, и повече обща информация по темата. Доколкото разбирам обаче, този подход изисква доста компоненти и подготовка и не може да се прилага самостоятелно, или? Дали има някъде по-подробна информация по темата? А иначе има ли някой лично впечатление от употребата ѝ, и дали в момента се прилага някъде активно в страната? П.П. Много линкове и едно доста голямо видео сте оставили в темата, и сега пиша без да съм се запознал с всичките