dcveta

Мисля, че разбирам, но оставаш непривързан към работата ако има на какво да разчиташ, например на Бог. Можеш да останеш непривързан към работата защото си се доверил на Бога и не оставаш без надежда, а вярваш че Бог се грижи за тебе./примерно/ Но ако и вярата в Бога се е изпарила, тогава? Иначе и Донка има право, защото все пак не може без никакво желание - да следваш целта си. Например вярващите следват целта си, защото знаят че тази цел не е дошла от егоистичната им природа, а е Божията воля/примерно/. И това им дава стимул и ги задвижва.

Нещо като вица за "добрият и лошия полицай" ли? А Великите Учители на Всемирното братство допущат ли грешки или оставят ли учениците си в грешни разбирания? ПП Щото и по ученика можем да си направим изводи за учителя, нали така?

Не могат да се дадат точни определения, защото всяко правило си има изключения. Затова всеки от опит, сам познава Божията воля. Не винаги действат прикрито, понякога си действат много открито.

Казваха, че доброто и злото са две страни на една и съща монета. Тук на Земята се проявява или едната страна или другата и съответно може да се обръща монетата, но следва да не може едновременно да се проявят и двете страни. Откъдето следва, че първото не е степен на второто. Там където е светлина, тъмнината липсва и обратно.

Не бих могла да ти отговоря защо някои хора предпочитат езотеричните учения пред неезотеричните, понеже християните определено се боят от тях - да не съборят вярата им или да не ги вкарат в заблуда. Иначе и аз като тебе не гледам откъде произхожда дадено учение, а доколко се свързва с истините до които съм достигнала. По принцип и Христос е постъпвал по същия начин. Пред масите е говорел с притчи, а на учениците се е откривал дълбоките неща, тайните така да се каже. Но някъде в Библията се казваше, че където има скрито, то и не било осветено/или нещо подобно/. Та от този стих християните си правят изводите, че тайните учения са тъмни учения. Но не може да си правим подобни изводи, които да основаваме само на един стих или на един източник. Поздрави!

По-напред в пътя, по-назад ... Ето пак започваш да разделяш - без егоизъм няма път. Егоизмът си е част от пътя. Уж сте по-напреднали от мен и се опитвате да ме поучавате ... Нямах представа, че мога да ставам всяка сутрин в подобни часове, но Бог ме научи и на това.

Тоест за тебе поддържането на баланса е равносилно на безусловна любов? Но баланса се поддържа чрез Вселенски закони, а те са си условия.

ПП Това учение е неприложимо на практика. Практически единият трябва само да дава безусловно, а другият само да получава безусловно. И така се нарушават природните закони, законът за Равновесието също. Губи се взаимността при любовта в този случай, тоест изобщо липсва любовта в този случай...

Не, не можеш да ме обичаш безусловно, както и аз не мога, защото сме обусловени още преди да се родим. Безусловната любов като понятие може да е използвано от някой духовник, но превърнато в учение води само до отрицателни последствия и негативизми. Бог не го използва като понятие - вие за по-големи от Бог ли се смятате? Това е егоизъм и пристрастия на плътския ум, нищо повече. Това учение е плод на егоистични и вманиачени, влюбени в себе си умове или точно обратната крайност. Хора, които са в Истинита не биха могли да споделят подобно учение, защото виждат последствията от него в тези които го следват. Любовта винаги има две страни. Ти когато си привързан към това учение коя от двете страни подкрепяш - тази която трябва да обича безусловно другия или тази която трябва да е обичана безусловно на другия? Коя от двете страни визираш, когато приемаш това учение? за да ти кажа какви ще бъдат последствията за тебе, лично. Ти от коя страна се поставяш - от тази на безусловно даващия/което за човек е невъзможно, защото не можеш да дадеш повече от колкото имаш/ или се поставяш на страната на безусловно получаващия/също не можеш да получиш повече, отколкото можеш/?

За Авраам - бащата на вярата е било много трудно да остане непривързан в случая с Исак, когато Бог е искал да го пренесе в жертва след като първо го е получил по Божие обещание и след дълго чакане, единственото нещо което нямал на този свят. Така е и обикновено когато достигнеш една цел, тя вече не е цел и това не значи край на пътя. Но от друга страна разбирам и Донка и Диана. Всъщност в мен има един въпрос по повод на целите. Как човек ще постигне целите си, ако в него липсва желанието? Например как Авраам би устоял сто години в чакане ако в него няма вяра и желание? Не би могъл, разбираш ли? Тук има някаква много тънка граница. Докато следваш целите си/особено тези обещани от Бог/ - длъжен си да ги превърнеш в реалност, дори не за себе си, а за Бог, но след това те не трябва да бъдат поставени на първо място преди Бог, понеже е писано, че "всичко е от Него, чрез Него и за Него". Целта се спуска от Него, идва на Земята чрез Него и я получаваме за да се изпълни Божията воля тоест за Него и Негова слава, за да се прослави Творецът, а не творението. Лично в момента не съм вманиачена в никаква цел, но и това не е похвално. Всичко ми е все едно, няма нещо което да ме грабне и да го следвам, да вървя напред по някакъв път, че да постигна някаква цел. Ти едва ли не искаш да похвалиш безразличието, но то не е достатъчно за да се превърнат Божиите обещания в реалност.

Сещаш се за лични преживявания ли? Да, това е целта ми. За каква друга любов ще си говорим ако не между човеци - било то между майка и дете или между съпруг и съпруга, или между брат и сестра. Божията любов няма нужда от усъвършенствуване, но човешката има. И аз лично не бих посмяла да коментирам Божията любов. Та вие за някаква "фантастика" ли си говорите тук/да не участвам/ или за да се учим и да може да прилагаме на практика наученото? Ако ще си фантазирате за някакви измислени светове и т.н. - наистина не ме интересува темата. Единствено ме интересува знанието дотолкова, доколкото може да ни бъде полезно в практиката и живота/този и бъдещия/. Да, разбира се, на човек много неща могат да не му правят впечатления, но акцентът беше друг. Един вид този термин "безусловна любов" ви дава някаква сигурност, че отсрещната страна ще ви търпи всички капризи до безкрай ли? Не мисля, че това изобщо е любов. На мен и мимолетното ми е толкова интересно, колкото и вечното, защото всъщност всичко е вечно ако погледнеш с други очи. В относителен свят с относителни термини - как ще се разберем. Живота е затова, за да се живее. Не можеш да унищожаваш живота, след като Божията воля е да пази живота/временния/преобразуван вечен/ и вечния/. По принцип е така, стрелата или трънът в плътта не трябва да се оставя вечно, но в контекста който ти го влагаш, не съм съгласна. Исус идва и си свършва мисията в този свят, след туй се възнася. Това трябва да е целта на всеки - нито да бърза прекалено, нито да изчаква прекалено дълго/подобно на пътуване/. Ап. Павел имаше точен цитат.

Позициите ви могат да се окажат еднакви в последствие. По принцип тъмнина и светлина, добро и зло са относителни понятия, както и духовете/те се обръщат, страните на монетите/. Ще се опитам да преразкажа това, което съм разбрала от П. Дънов. Смисълът беше такъв. Първоначалното изглеждащо добро и привлекателно нещо в последствие се оказва разрушително, руши и обратното. Нещо което в началото може да ни изглежда мъчно и трудно в последствие се оказва градивно. Един вид не винаги когато избираме лесното и изглеждащото добро в последствие е добро. Но тук е нужна мъдрост и познаване на Божията воля, за да се вземе правилното решение в определена ситуация. Но в Библията пише и друго, което е свързано със закона на Равновесието. Имаше една молитва на Давид, където се казваше "Господи, развесели ме съразмерно с дните които си ме наскърбявал" или нещо подобно. Не е нужно цял живот човек да се изживява като страдалец или отшелник. А в случая с Исус - да той е бил отхвърлен от човеците и навикнал на печал. Какво излиза, че Божиите хора предимно идват в този свят, не за да се радват, а за да страдат ли? Звучи ми странно, но примерът с Исус го потвърждава. Мислех си, че човек преди всичко трябва да се радва в Господа.

Защото всичко е обвързано, а вие искате да го разделяте. Точно това имам в предвид. След като си се родил с обусловености, не може да очакваш да те обичат безусловно, защото и това също е условие! ПП: Когато някой казва, че вярва в безусловната любов, той всъщност казва, че очаква да го обичат безусловно, но всеки вътре в себе си абсюлютно сигурно знае, че не може да обича безусловно. Тогава защо се заблуждавате и изисквате от другите, да ви обичат безусловно, нещо които вие самите не може да дадете? Само и единствено по този начин поставяте неизпълними условия за отсрещната страна! И на кого е нужно? Единствено на някой, който иска да му търпят всичките капризи и настроения и лудости може би. Истинската любов няма нужда от липса на условия, напротив тя се проявява точно в условията, милостта и прошката, не в безусловността. Например ти не обичаш миризмата на мръсни чорапи и любимият ти човек не я допуща, съобразява се с това условие. А да кажем ти знаеш за алергията на любимият си и точно затова спазваш определени условия, за да не се прояви от любов, а не обратното - да го тъпчиш с храни, които проявяват алергията му, защото вярваш в безусловната любов. Пълни глупости. Истинската любов е условна. И Бог от самото начало до сега поставя условия на човека. Като започнеш още от Едем и заповедите "да не яде от дървото за познаване на добро и зло" та чак до сега. И доколкото разбрах от писанието Божията любов поставя условието - Живот от където следват всички останали, които спомагат на живота да продължи съществуванието си или да се преобрази в по-висше съзнание.

Дай цитата и ще те разберат/който се сеща в коя беседа е, нека да го сейфне/. Аз съм го чела и за малко да не те разбера, просто липсва нишката която я имаше в думите на П. Дънов. Всъщност не е ли човекът, който пише закона на кармата? А кармата била затова, за да се променя. По-скоро всичко е подчинено на Закона за Равновесието.

За лъжата скоро при мен дойде едно разбиране. Когато има любов, няма защо човек да лъже. Когато любовта липсва, липсва доверието и лъжата се превръща в необходимост.

Би ли дал цитата ако се сещаш къде е, защото като да съм го чела, но така както го казваш нещо се губи. Човека избрал пътя на любовта през страданията - имаш в предвид изборът на Адам, първият човек ли? А последният Адам?

Да не обръща внимание на съпротивите. Независимо от техния характер и проява. Говорим за доверие и отдаване. Безусловността е едновалентна и лишена от алтернативни решения и избори. На кои съпротиви, тези които идват от Бог ли? За да обръщаш внимание само на едно нещо в описания от тебе пример, се разбира пътя към Бог - то трябва този път да те е обзел изцяло. А може просто да си беззразличен към всичко и да ти е все едно. Поставяш й ниво на безусловността/в твоя пример от първа валентност/ и после я наричаш безусловност ... що за хрумване? И на всичкото отгоре била лишена от решения, избори и цели?! Тогава няма как да не обръщаш внимание на съпротивите, щом нямаш цел/решения и избори/. Много противоречиво ми се вижда туй изказване ... Ще обясниш ли повече за противоречията?

Да, давам си сметка и това му е хубавото на света, че не е вечен. Утопията за безусловната любов изобщо не ме привлича, защото не вярвам. Дори и знанието за какво е нужно? За да си поживее човечеството няколко години повече в мъки?

Диана, Когато човек само си поставя целите, значи върви без Бог, не търси Божията воля и следва това, което си писала. Но от друга страна да гледаш все в бъдещето не е решение.

Привет summertime, Верно е, че в много случаи човек може да реагира инстиктивно, но в животните липсват много неща присъщи на човека, независимо от приликите. Разбира се, всяко правило си има изключение И все пак от машина за вода не можеш да си пийнеш кафе. Относно безусловната любов - за мен тези думи са утопия в условен свят като нашия. Казах го на няколко пъти за който разбира. Може би в някой друг свят, където не се раждаме ограничени в пространство, време и материя - да съществува. Не знам, но в този свят пълен с условности - не би могла да съществува. И затова този термин се използва умишлено от някои личности за манипулация на други личности. Питах от къде е възникнала идеята за тази ТЕОРИЯ, но не ми отговориха, поради пристрастия навярно.

Осъзнато взето решение, доколкото те разбирам означава вършене на Божията воля, защото за да се осъзнае човек първо трябва да познава Бог, а който Го познава върши не своето си егоистични желания, а Божията воля. Животното може и да има избор, може и да няма. А ако ти си в пещарата на животното - какъв избор ще имаш и какво решение ще вземеш? ПП: Питам, защото иначе от думите ти прозира само едната възможност. Например слизаш от автобус и пред теб двестакилограмова жена с бастун или патирица и не успява да слезе, а ти си зад нея. Какъв избор имаш? Та какви изводи си правиш за тези случаи? Или за случая на Йосиф, който беше поставен в домът на Фараона, или за случая с Моисей, или случая с Даниил/в домът на Навуходоносор, наречен антихрист/?

Че къде използвам подобни "езотерични" и "окултни" прийоми? /освен ако споменавам някакво писание/ Не се наемам да давам определение. Разбира се, че грижите за храна и продължаване на рода/и подобни/ са присъщи и на животните, не само на човека и тези грижи не са достатъчни, за да се даде определението - любов към ближните.

Поздрави! Слънчев ден!

Схващам много повече отколкото предполагаш, дори да не мога да го обясня разбираемо за широката публика или не ми се ще да обяснявам.

Радвам се за тебе! Понякога е нужно да се разделя, за да се изучи, понякога да се събира. Защо да се ограничаваме. Вече се знае, че света може да се познае както ако го познаваш към макрото, така и към микрото, и в двете посоки е безкрайно познанието. Защо да се ограничаваме само в едната посока/защото някой си имал правило ли/? Човешката мечта - да живее в един измислен свят - не мисля, че това е причината. Причината е по-скоро в закона на равновесието. А щастието е относително понятие. За розовите очила не те разбрах. Имам го отговорът и не ми е интересно. Истините биват вечни и временни. Временни са например - днес си ученик, утре вече не си. Днес си млад, утре стар и така нататък, но тук по-скоро обсъждаме вечните истини, не относителните и променливите. А понякога теории са смятани за истини, но те си остават теории докато не се приложат в живота, докато не се докажат и тогава няма какво да се обсъжда. Няма да отговарям. Това си е между мен и Бог и той си ме знае. Ако намериш смисъл, може би си струва. Поздрави!