dcveta

Много интересно и това, че не знам почти нищо за паневритмия! Видях, че в този форум има писано за пеневритмията, ще трябва да го прочета.

Платон повече го разбирам. Всяка човешка истина е относителна. Затова човек търси вечната истина, тоест Божията. И за да вървим напред, се отказваме от лъжите/не е нужно от всичко което знаем/. По този въпрос има един библейски стих 2Кор.10 5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. Лъжите понякога се превръщат и в крепостни стени. Но виж какво се получава - на мястото на лъжата се поставя Божията истина и не остава празно пространство. Преди време съм се молела точно с подобна молитва - Бог да постави на мястото на лъжливите крепости и помисли, своите истини ... и имаше ефект. Човек за да разбере и тълкува правилно Библията, точно това е нужно. Да забравиш всеобщото, насадено неправилно разбиране и тълкуване по определен въпрос и тогава Бог ти дава правилното разбиране и тълкуване. Един вид подхождаш безпристрастно.

За съжаление не знам нищо повече от това, което споделих. Направи ми впечатление, че за Христос се говори че е началото и краят, има начало и край, което е различно от вечност. Откровение 22 13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Евреи 6 20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин. Вечността е свързана с Мелхиседек, който няма начало и край. Още се свързва с осмицата, а тя със закона за обрязването, който се извършвал в осмият ден и който закон по приоритет е поставен пред закона за съботата. Понеже може да се нарушава събота и да се върши работа като обрязване. В НЗ се говори за обрязване на сърцето, а съботата е представена като влизане във вечната Божия почивка. Христос приема Това е едната насока. Другата е относно десятъка. Поздрави!

Искаш да кажеш, да забравя за надеждите и да премина на живот във вяра. Тогава трябва да изчезнат съмненията, а те се връщат и въпросите. И вярата бяга. Искаш да забравя всички въпроси, притеснения и подобни и просто да вярвам, че вървя по Божията воля. Нещо не ми се отдава.

Няма много писано за Мелхиседек в Библията, да не кажа почти нищо. Ето стиховете, които ми са направили впечатление и за размисъл. За Христос се казва, че е началото и краят, Алфа и Омега Евреи 6 20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин. Евреи 7 1 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, 2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка - тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, 3 - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник. И какво значи това, че Авраам отдели десятък на Мелхиседек за вас? Какво учи езотериката по тези въпроси?

Не мога да мисля толкова много. Какво точно имаш в предвид? За мен надеждата си е нужна на човека и това се разбира от многото библейски стихове, които точно дават надежда. А как надеждата се превръща във вяра е отделен въпрос.

Да, така е - Божието царство е навсякъде. Защото там където е Духа е и Божието царство, а Духът е навсякъде. И тогава въпросите ми са за друга тема, не за тази. По-скоро за Божият дом, който щял да се нарече молитвен дом на всички времена или за Божиите синове, които били водени от Божият дух Но всъщност молитвеният дом и водителството от Божият дух опират до Божията воля. А Божията воля до слушането на Божият глас и изпълняването. Което не значи четене на Божие Слово, а точно си значи слушане на Божия глас. Имам в предвид писаното във Второзаконие 28 1 Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.2 И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог. И сега напълно по темата. Слушането и изпълняването на Божият глас е Божията воля за мен! И понеже много хора бъркат "слушането на Божият глас" със писаните Божии заповеди, ще уточня, че никак не е едно и също. Или първото е съвършената Божия воля, а второто добрата Божия воля, която може да бъде и по-добра и съвършена. Обикновено пророците ходят в съвършената Божия воля и много често трябва да нарушават писаните Божии заповеди. За да не ахнат някои религиозни вярващи, ще дам библейски примери Закона казва в Левит 21 7 Да не вземат жена, която е блудница или осквернена, нито да вземат жена напусната от мъжа си; защото свещеникът е свет на Бога си. Божият глас казва на Осия 1 Господното слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса.2 Когато Господ почна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от блудство, защото земята с многото си блудствуване се отклони от Господа. Има и още много подобни примери. Първо когато Бог казва, да не се ядат нечести животни в писания закон, след това на Петър в НЗ му казва да яде нечисто, "вземи и яж". И Петър много се колебае, дали това Слово е наистина от Господа или от Сатана! Та в такива моменти, как разпознавате Божията воля за себе си? Или не сте пророци и не сте изпадали в подобни ситуации? Всичко ви се движи точно и безпроблемно. Щото за мен тези ситуации са ежедневие. И когато ми цитирате цитати за Божия закон, просто ми се вижда много детинско и повърхностно!

И ако я пуснеш тази Любов в сърцето си и се окаже, че не е любов, тогава какво? Затова по-добре да не я пускаш, поне ще си имаш една надежда, иначе оставаш и без нея! Надеждите са дяволска работа. Вярата е Божествената работа. А и на всеки ще бъде показано в последния момент на живота му какво всъщност е Божието Царство. Нека не се затваряме за истината. Някъде бях писал, че една от причините за спирането на развитието на човека е убеждението "Аз съм прав и много знам". Надеждата е една крачка преди вярата тоест тя се превръща във вяра. Не може да бъде дяволска работа, защото е казано, че остават тези трите - вяра, надежда и любов, когато частичното се прекрати и когато дойде съвършеното. Или с други думи се разбира, че те са част от съвършенството. Отделно, може и да не сте забелязали, но Бог твърде много се грижи за надеждата в човека, да не умре. Защото човек без надежда си е жив мъртвец. И там където няма надежда, никога не идва и вяра и съответно Светият Дух! Та не бързай да отричаш надеждата като дяволска работа. А то всички работи били Божии, дори и дявола, нали така? Защото Бог творял добро и зло се казва в Исая! Ето какво се казва и в Еремия29/явно Бог се опитва да ми говори чрез този пророк/ 11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Липсата на надежда осакатява душата!И това не е Божията воля, душата да бъде осакатена или мислиш, че е? Притчи 23:18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.Притчи 24:14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

Значи стигнахме до същността. Но не съм убедена, че Божието царство е подчинено на Божията любов. Ще се радвам, да чуя и други мнения! Защо така си мислиш?

Нормално е една овца да не прави разлика от картината на Ван Гог и драсканици. Но не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици. Един вид те са експертите, а неекспертите ги надминават в експертизите. Това за тебе нормално ли е? Защото за мен не е.

Не се притеснявай за мен! Щом досега съм оцеляла, ще оцелея и занапред, за да умра един ден и възкръсна в друг.

Не се опитвам да обсебвам или променям! Защо ме обвинявате в неща, които нямат общо с мен?Откъде си измисляте какво ли не? И колко трудно разбирате истината, за съжаление, защото стои далеч от вас ... Широко ви е около врата просто, но това няма да е вечно, защото идва време разделно. По-добре ще е сега да ви е тясно, а после широко, отколкото обратното! Божието царство е един вид Божият дом, домът на тези, които вървят след Бог, така ли е? Ако в този дом, няма мир, то този дом не е моят дом и каквото искате ми говорете! Бог знае! Стига с тия полувинчати учения! Половината истина си е чиста лъжа! И относно съденето не сте никак наясно. Има си време за всичко и на някои е дадено да съдят, на други не е дадено! 1Коринтяни 6 2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи; Еремия 15 19 Затова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценнотоот нищожното, Тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях. И не знам докога деца ще се опитват да ме поучават?

Днес ми е ден и си казвам всичко право в очи. Защото Божието царство било там където е Духа, а Духът е навсякъде. Да виждаме Божието царство само в нас, все едно ограничаваме Духа само в нас. Сега по-ясно ли е? Иначе си има време да гледаме и в нас и извън нас. Не мисля, да се ограничавам за посоките на гледане. Човек може да гледа и да се учи както Микрокосмоса, така и от Макрокосмоса. И в двете посоки познанието, което може да получи е безгранично и още се казва "каквото горе, такова и долу". Та защо искаш да ми ограничаваш посоката на гледане? Ще си гледам и в себе си и извън себе си! Дали ще се уча от Макро или Микро - на теб какво ти е? Защо все сте недоволни? И все искате да ми сменяте посоката по която съм тръгнала, все едно е грешна и само вашият път правилен? Казва се, че Божието царство е правда, радост и мир в Светия Дух. А Божията любов се изливала върху вярващите чрез Духа. И така ако има хора всякакви/явно Бог е бил милостив към тебе в това отношение и сега е милостив и към мен/. Та ако има хора, които от сутринта до вечерта те засипват с клевети и ругатни и тем подобни щуротии. Няма да се вържеш минута, две, три, час, два, три ... Но и ти си човек и като всеки човек си имаш граници, колкото и да са обширни, все пак са граници. Ако не се вържеш първите два, три часа, ще се вържеш след това. Първо си губиш мира, после си губиш радостта, след това проговаряш и се вързваш с устата си и така неусетно си влезнал в чуждият свят, в адът на ближния си. Озовал си се там, даже без да се усетиш. И ако не успее да те вкара в него чрез думи, ще започне с цирковите номера и ако с тях не успее, ще започне със заплахите и ако с тях не успее .... Та просто бъди благодарна, че не си попадала в подобна ситуация и още повече, че този човек например не е баща ти, брат ти, съпруга ти, детето ти или шефа ти ... Представи си една Ферхонде/от филма Листопад/ в къщата ти влиза като снаха. И какво правиш после?/Давам пример за да си спестя обяснения, които не се разбират/ Околийски управител не можа да се справи с подобна личност в домът си. Как би се справила ти? Освен да я изгониш, но не можеш да изгониш детето си примерно/можеш, но го обричаш/. Не можеш да изгониш майка си или баща си, ако си дете. Като пораснеш можеш да избягаш от тях ... Та ще те питам после кое може да променя и кое не може твоето обичане и необичане! Има проницателна любов, има и сляпа любов! Сляпата се променя много по-бързо от проницателната! Всички сме свързани, всички хора! Как не го разбирате? И поставени в зависимости и връзки едни с други и едни от други, не случайно, по Божията воля! Отделно да не говоря, че любовта е дар, Божи дар! Имаш ли, благодари за нея! Затова и нямаш претенции за правилност в съжденията си! Защото малко си преживяла и не говориш от опит, а повече и предимно от теория и от чувства/които също са много измамливи като измамливото чувство за любов/. Бъди благодарна за това, което имаш, но не мога да приема съветите ти. Те не отговарят на потребностите ми и никак не са ми достатъчни! Твоите уроци, вече съм ги минала отдавна! Това, което ми казваш, вече го знам! Та тук в земното царство си имам достатъчно хора като Ферхонде около мен. Затова и за мен хората са важни и тези с които един вид ще споделяме вечния живот, Божието царство. За какво ми е Божие царство с Ферхонде, например. Просто е безсмислено! Който, разбрал, разбрал, повече не ми се обяснява, но и не ме карайте да си зарявам главата в пясъка и да не виждам и да не чувам. Не мисля, че това е Божията воля - да сме слепи и глухи, неми и незнаещи! По-скоро това е волята на егоистичната временна природа в човека, обречена на смърт.

Хайде пак ограничения - нямало какво Божието царство да го търсим вън от себе си! Че Светия Дух само в нас ли е? Не е ли навсякъде? Ама докога ще изпадате в крайности? Истината не е в крайностите, а по средата на две крайни мнения! В мислите и в сърцето ти може да е рай, но друг някой с удоволствие и насила ще иска да те пренесе в неговия свят, който примерно е ад, за да не се мъчи сам! И все пак си има едни библейски принципи, които не можем да подминем описани в Йоановите послания. Там се казва, че ако човек не обича брат си, когото вижда, не може да обича Бог, когото не вижда. Та колкото и да се опитваш да разделяш човек от човека, нещата са свързани - човек с човек, Бог с човек и т.н. Та и Божието царство е свързано с човеците!

И ако я пуснеш тази Любов в сърцето си и се окаже, че не е любов, тогава какво? Затова по-добре да не я пускаш, поне ще си имаш една надежда, иначе оставаш и без нея!

Казва се, че Божието царство е тук сред нас и там където е Духът, там било Божието царство. Но не мисля, че Духът е сред кръстените в Духа. Тоест и кръстените в Духа образуват царството. И не мога да се уча от тях, защото виждам грешките им/ако и да не съм кръстена, ако и те да гледат на мен като човек от друга по-низша категория поради това/. Както дете, когато види грешките на учителя, не може да се учи от него повече, така и с мен се получи.

Ако нямаш цел, тогава какво? Относно другите около себе си или от това, което чета по форумите ... няма как да не си задам някои въпроси. Например, защо тези, които имат претенции че са новородени и кръстени/че са хванали Господ за брадата, с други думи казано/ продължават да се клеветят и съдят, да завиждат, да са крайно ограничени, живеещи в рамки/а уж Господ носел свобода/ и ... да се лутат в твърде земните, почти недуховни нива, повече плътски нива или нива на така наречените паднали духове със всичките им там негативизми. Та всичките ми цели, които имах преди за кръщение, новорождение и подобни се изпариха поради ограничеността на новородените и кръстените по форумите. Не знам колко може да им се вярва/все пак не ги познавам/, но няма как да не "видя" тяхното ограничение. И ако кръщението и новорождението с нищо не са ги променили или с почти нищо, то за какво ни да имаме подобни цели? Та в този смисъл може би проявявам религиозни изисквания или не точно. Всъщност нямам изисквания, но това което виждам ме отдалечава от далечната ми цел за новорождение например. Вече нямам подобни желания и за какво ми е? След като твърде ограничени хора са новородени/тоест влезнали в Божието царство/, моето желание за влизане в царството се изпари. То тогава това Божие царство по нищо не се различава от светското такова? И ако двете царства са еднакви по приоритети, то защо ни е да полагаме някакви усилия да излезем от едното, за да влезем в другото. Безсмислено е! Преди се надявах, вярвах и повече. Но вече нямам никакво желание за нищо, честно да ви кажа, защото Божието царство е пълно със светски хора се оказва от това, което чета по форумите, като изключа изключенията от правилото. Ще се радвам да греша, наистина. Тогава поне ще мога да живея с надежда.

Защото си е точно такава за всички нормални хора! А някои имали страх от страха и затова не го допускали до себе си ... Не виждам нищо нормално в бестрашните или по-скоро ненормалните. Точно те учавстват в безсмислени каскади и в повечето случаи или се осакатяват или загиват преждевременно. Това, че кучетата са си тръгнали в случая с "безстрашната жена" не е точно поради липсата й на страх, а поради това, че не са били бесни например. И колко безстрашни хора слагат край на живота си, но поради страх от други неща. И самоубийствата ли ще защитавате? Иначе всичко е относително и страха и безстрашието. Защото както в една ситуация човек може да се страхува, в друга може да не се страхува. Щом страхът си е даден от Господа, значи си има място в живота! И да го отричате нищо не печелите, само показвате, че ви е страх от страха! Но може би точната доза за всяка ситуация е правилният отговор. Както при лекарствата. Точната доза лекува, а неправилната убива или уврежда. И отново не забравяйте, че всичко е относително в този свят. Безстрашните в едно, се страхуват от друго и обратно. А истинските просто преодоляват страха си в нужните моменти/според мен/. Ако не те е страх от нищо/при всичките човешки ограничения/, ще си просто луд. Но да можеш да преодолееш страхът си и да вървиш напред, независимо от него - това си е геройство. С какво би ви впечатлил някой луд, който се хвърля в пропаст без страх/поради лудост/? Но мен лично би ме впечатлило, когато някой рискува, независимо от страха, за благото на друг или за общото благо.

Вярата идва и смирява човек или човек се смирява и идва вярата? Не стана ясно от думите ти! Да, вярата идва по два начина, когато вече си видял като Тома и си повярвал или без да видиш си повярвал. И още блажени били тези, които без да са видели са повярвали. Какво му е лошото на Тома, че като видял повярвал?

Може да се разбира по много начини, но преди всичко децата са доверчиви, както се споменава за любовта/1Корл13/, че на всичко хваща вяра, не търси своето, не се гордее. Навярно това се има в предвид, а не самоволното смирение, тоест смирението пред Бога. Може ли човек без вяра, да е смирен пред Бог? А кога идва вярата и кога си отива?

Напълно съм съгласна! Отношението към околните е неадекватно, защото отношението към нас самите е неадекватно. И няма как да не дам яркият пример отново с онзи конкурс "Мюзик Айдъл". Всеки се мисли, че има всякакъв талант и затова гледа пренебрежително на истинските таланти, просто защото не може да отсъди правилно нито за себе си, нито за другите, нито като цяло. Това липсва на българина - реалната преценка. И не е тайна, че глупостта е на почит в нашата страна. Коя причината, сами можете да си отговорите.

Любовта мисли ли, дали ще бъде отхвърлена или просто се радва на сегато, независимо от последствията?

Мисля точно по този начин и ми е интересно, че никой не е коментирал! И за мен изобилието е космичен принцип. На Бог не му липсва нищо, нито се е скъсила ръката му, както е писано, нито е липсвало нещо на Божиите служители, който принцип е описан много добре в Матея 6 Разбираме, че Бог няма нищо против да искаме и да получаваме, но без да забравяме, че всяко обещание си има условие./и това е друг принцип/ Другото е изпадане в крайности като например някои учат, че човек не трябва да се моли и да иска, да има желание. Тези учения нарушават връзката между духа и душата, а тя доколкото разбираме е от голямо значение за Бог.

Обединяват общите цели. ... Именно. Ако не се концентрираме прекалено и не насочваме вниманието си към различията, постепенно ще изплуват общите неща, на базата на които може да се получи обединение. Такива съществуват, но те трябва да бъдат открити естествено. Ако с някой в даден момент имаме различни цели и възгледи, не е нужно изкуственото им уеднаквяване за да се постигне някакво обединяване. Просто всеки ще си следва своя път. Това не изключва възможността в един бъдещ момент такива общи, обединяващи възгледи и стремежи да бъдат намерени и тогава обединението да се получи съвсем естествено. Какво обединява хората, че да могат да се съберат за една обща молитва в съгласие? Разбира се, не е достатъчно само да се каже молитвата или целта. Нужно е подробно, обосновано пояснение докато се стигне до единство и убеждение. По принцип ние сме обединени в една държава България, нали така? Независимо от останалите различия, държавата ни обединява или би трябвало да ни обединява. Въпросът е, че човек не се чувства част от държавата и държава не чувства човека като част от нея. Защо е така? Защото когато човек опре до държавата, тя не му отговаря с нужното и съответно обратното. Но в случая приоритетите са важни - тоест властта е в държвата и силата също за което тя би следвало да си поеме отговорността. Ако човек може да разчита на държавата, когато му се наложи, то и тя безспорно ще може да разчита на човека и така няма да се чувстват разединени, а едно цяло и така всеки няма да се спасява поединично, а ще може да се опре на властта и силата примерно, би трябвало да е така. А не непрестанно и то длъжностни лица да те лъжат с цел лична изгода. Трябва да си убеден, че ти имаш полза от тази държава и тя трябва да е убедена, че има полза от тебе. В противен случай обществата се израждат, появяват се групировки, които въздават правосъдие и да не навлизам по-подробно не ми се ще. Когато човек вижда, че е навсякъде прецакан от държавата и излъган, то съответната и негова реакция е същата - ще излъже където може и ще прецака.

Както обикновено - нещастието. Обсъждали сме го и друг път, но нека да повторим. И защо искаш нещастието да обединява? Защо не любовта например - тя свързвала всичко в съвършенство се казва. Пророчествата са едно, тълкуванията друго, изпълнението трето. Има и пророчества, които просто не се сбъдват или се сбъдват не по предсказанията. Божа работа. А Давид е символ на Божи Помазаник, но от друга страна този Божи помазаник уби слугата си, заради жената му и този пример беше много добре обяснен с една притча. Давид имаше и друго качество. Той можеше да казва:"Господи прости ми". Знаете ли, че днешното поколение много трудно се извинява, признава грешките си, като че трябва да са безгрешни и много им е трудно да искат прошка. Гордостта пречи на човек да иска и да приеме прошка и съответно освобождение и благословение. Обикновено Бог е протегнал ръцети си към нас, но ние не можем да си приемем даровете. И в такива случаи се моля: Господи, направи ни способни да приемем, това което си ни приготвил. Тази ситуация изглежда малко необичайна. Някой ти е протегнал ръка и дава, а ти да да продължаваш да искаш, вместо да вземеш и благодариш. Мисля, че и това го има при нас.