dcveta

И отново осъждение, което няма общо с никаква любов, колкото и примери за благотворителност да ми даваш! Вие просто не приемате мнения, различни от вашите, което говори, че мястото ми не е тук!

И аз имах същото усещане за тебе, Ивета, давам предимство - ти да споделиш първо, моля?

Диди, продължавай да се величаеш чрез примерите си за благотворителност. Ами не си единствената, просто. И аз имам доста подобни примери в живота си, но не ги считам за нещо специално. Направила съм каквото съм могла и за който съм могла и няма защо да го разтръбявам по форуми. Като психологически анализ, който си направила, си много далеч от истината, за съжаление. Останете си със здраве!

Какво има да му обичаш на един мъртвец? И какво би ти донесла подобна любов? И мъртвец би ли могъл да обича? Първото условие на Божията любов е Живота! И от там всички останали, произтичащи от първото!

Слепи ли сте? но когато има предвид изпълнение волята Божия Това ако не е условие, какво е? Кажете ми? Не го казвам аз, да не се заяждате с мене после! Вашият Учител, от когото се учите го е казал!

На мен учебници не ми трябват, освен за съпоставяне и сравняване. Иначе се уча от живота. Хубаво, че се занимаш с психология, но те са много закрепостенели и още училищата ни не са на нужното ниво за тази професия. Дано да си изключение от тях! Ще ти обясня възможно най-простичко. Ти желаеш мъжът ти да ти сервира кафе сутрин, например. Това твое желание е едно условие за любовта. Нали разбра какво точно имам в предвид/примерът не е от най-точните, но в тази насока/, за да не обяснявам надълго и нашироко. Любовта обикновено иска да изпълни желанията/условията/ на другия и все пак на първо място условието, което поставя любовта е Живота/да го повтаря, защото остана незабелязано/. А от тук нататък нещата се изясняват в правилната посока. Всъщност, Диди, откъде идва този израз "безусловна любов" знаеш ли? Ти просто си свикнала с този термин и си го приела без да разсъждаваш и без да се замислиш в подробности и затова все още го приемаш като нормален. Напълно ми е ясно какво казва този термин, но не съм съгласна с термина, разбираш ли? За сметките, много грешно си ме разбрала. Верно, че има хора, които непрекъснато правят сметки и наистина е досадно. Не съм от тях, просто се бъркаш. Но любовта представлява точно получаване и даване. И ако теб ти доставя удоволствие само да даваш, то ще е необходимо съпругът ти да е от типът хора, който се удоволства само от взимането, за да има баланс между вас. Разбираш ли какво искам да кажа с даването и получаването. А обикновено хората са щастливи в любовта, когато могат да дават и да получават - иначе се получава дисбаланс и затова този термин, който говори точно за дисбаланс - безусловна любов. В любовта винаги има две страни и ако едната е безусловна, в другата ще са всички условия поставени. Разбираш ли, най-после? Тоест безусловност в любовта означава безусловност в едната страна, а в другата всякаква възможна условност поставена. Отделно за хората, не съм от вчера. Дори и да не съм учила за психолог, имам претенции, че в много случаи ги разбирам по-добре от психолозите. То за това училището не помага - или го имаш в себе си, или го нямаш, Божи дар си е. Не може да не си забелязала, че колкото е ангелче човек в една ситуация, толкова може и да бъде дяволче в друга ситуация. Има много случаи в които хората са герои на работата си, всеотдайни и пълно нищо в домът си или обратно. Някои се представят в църквите като светци, а на улицата като хулигани. Не може от един пример за някакъв човек да си правиш кардинални изводи и едва ли не да го обявяваш за светец, пълен с "безусловна любов". Иначе вярвай си в каквото искаш, нямам против. То само Бог променя сърцата. И кой когато е готов да се раздели със заблудите си, се променя. Успехи!

Диди, ценя мненията ти, но в случая моята насока с примерите е друга. Безусловното даване не е пример за безусловна любов! И аз давам на просяци безусловно/но не винаги, особенно когато са с бутилка пиячка в джоба/, но това не значи че ги обичам. Нито ги обичам, нито ги мразя и това не ми пречи да давам безусловно. А това удволетворение не е ли вече условие, Диди? А можеш ли да дадеш пример друг, защото тези нещо не отговарят на условията за безусловна любов? Не знам хората какво наричат илюзия, но мога да ти кажа аз какво разбирам под илюзия. Казва се, виждаме в този свят неясно, като в огледало, като в отражение. Отражението на истината в огледало е точно илюзия. Безусловна любов няма, там където има проявление, защото за да има проявление и живот, трябва да има условия, за да съществува този живот. А едва след като има живот може да се прояви и любовта. Тоест първото условие на любовта е живота, не мислиш ли? Колкото и безусловна да е любовта ти към децата, ти ще искаш да живеят и ще поставяш условия в тази насока, които да ги водят към живота, заради любовта... да не продължавам/поне знам, че бързо схващаш/ Това не е пример на безусловна любов, защото има условия. Първо ти искаш да прегърнеш съпруга си, прегръщаш го поради желанието породило се в тебе и това желание е вид условие. Може в този момент съпругът ти да не иска да го прегръщаш или да иска - и това също са условия. И аз ще се съобразя с тези условия, което за мен е истинската любов - тази, която може да се съобрази с условията. А тази любов, която не се съобразява с условията на другия - тя по-скоро го изнасилва, тиранична е и още значи безусловна. Човек е много ограничен. Не случайно го споменах, но не го разбрахте. Всички човешки ограничения пораждат условия. Това е по-скоро сляпа любов и тя няма нищо общо с Божията. И аз съм помагала на възрастен човек да пресича, но изобщо без никаква любов, трябва да ти кажа. По-скоро от съжаление или нещо подобно, не знам точно или защото бяха по-слаби от мен и имаха нужда от помощ. Но това изобщо не е любов, а още по-малко Божествена! И сляпата любов не е за препоръчване, ще ти кажа защо. Веднъж помогнах на една просеща жена и след това разбрах цялата й история. Тя се отнесла толкова зле с децата си, че те я изгонили. Като разбрах подробностите, вече никак не я съжалявах, ни най-малко. Даже си казвах, получила си е, каквото е посяла. Та истинската любов не е сляпа, а всячески проницателна и тази любов си има условия. Едно от първите условия на Божията любов е Живота и всички останали произтичащи от него!

По-скоро бих казала, не че си ограничена, а пристрастена към разбиранията си и затова не искаш да схванеш повече. Прочете ли какво писах изобщо, преди да ми отговориш? Не вярвам в безусловната любов и няма как да ти дам пример. За мен няма подобен пример. По-скоро ти можеш да ми дадеш и да го обсъдим, дали наистина става въпрос за любов без условие.

И туй го има/дори е точно така ако продължа в разсъжденията си/, но за мен изясняването на терминологията е важно!

То за да се обясни е нужно цяла тема. Не е по силите ми в момента. Иначе накратко, който разбира Божията воля и слуша Божият глас, той също вижда и през Божиите очи. Един от библейските примери за това виждане е случаят със избраните видни мъже за съгледвачи на земята. Когато отиват като съгледвачи от четирдесетте избрани духовници само двама успяват да видят с Божиите очи - Халев и ... и да повярват на Божиите думи. Всички останали се усъмниха и изплашиха, не можеха да повярват на Бог, а вярваха на плътските си очи. Втори подобен описан случай е когато Елисей виждаше в духовния свят Божиите ангели/божията войска/, а останалите виждаха само човешката войска. Тоест, за да виждаш с Божиите очи е нужно или да се водиш от Божия глас, за да постъпиш правилно според истината или от Божията воля или да виждаш през Божиите очи и във видимия и невидимия свят. Общо взето виждането през Божиите очи се препокрива с разбирането на Божията воля и слушането на Божият глас. А дали си в истината или не, дали се водиш от Божият Дух или си само на крачка от него и слушаш духът на Езавел/лъжепророка/, на крачка от съвършенството и пълнотата. Това е разликата от истината и лъжата. На лъжата все нещо не й достига. Всъщност и въпросът за разпознаването на истината си е за отделна тема. Но никой не говори за временните и променливи истини тук. Ясно, че всеки търси онази истина, която не се променя с време, място и човек.

Срещу договорката всеки сам да си носи кръста, не знаеш ли? Срещу договорката, че всеки, който умре, ще живее и още срещу договорката да дадеш сърцето си и себе си на Бог и тем подобни .... Бог не обича със сляпа любов, за съжаление, както някои се опитват да изкарат Бога слепец! Той знае всичките ни недостатъци и пак ни обича, но това не значи безусловна любов. Обусловена е! Станимир взе да включва и не ми се обяснява за тебе лично, защото си още далеч от някои неща като предопределение например. Благодаря на Бог, че сме живи и здрави на първо място, защото ако не бяхме останали живи - щяхме да говорим за безусловна любов друг път! Значи едно от условията на условната любов е живота, разбираш ли? Безусловната любов е само ваша измислица и илюзия! с която може да продължаваш да се залъгваш. Раждането ми беше едно от най-трудните, а преди това и бременността не ми беше от лесните. Раждах шест часа и след това секциум. Изтърпях си едните болки и другите. Детето беше на косъм, да му сменят кръвта, за да оживее, но се размина. Наистина майчинството е дар, както и всичко останало. Разбирам го точно като в онази песен - радост и грижа. Но да ти кажа честно, радвам се, че възръстта ми за майчинство е почти отминала и не искам да си спомням дори за подобни неща, не искам да си спомням! Не си ме разбрала. Затова се опитвам да бъда възможно най-кратка, но и тогава не разбирате. Писах, че така наречената "безусловна любов" от вас идва от ума, защото е илюзия! Тези истории изобщо не ме впечатляват, защото и така наречените антихристи вършат чудеса и знамения. Преди доста години имах неблагоразумието, да ходя в църкви. А още и се казваше в един стих от Библията за подобни вършили чудеса и знамения, които Бог не ги познавал! Чудесата и знаменията, не винаги са гаранция за любов! Вярата също върши чудеса, но не гарантира любов. А и вече се моля сама, когато ме боли нещо. Не получавам пълно изцеление, но достатъчно. Колко много ме изплаши! И това ли ти беше безусловната любов?! Заприлича ми малко на онези благословения-проклетии, които се изричат в някои църкви. И сега виж как си противоречиш - един път имало природни и вселенски закони, които забележи, че обуславят много условности ... И според тях ... безусловната Любов .... става илюзия, защото те обуславят също и нея ... Живота, за да продължи да съществува, а и с него любовта, той обуславя също и така наречената илюзия в която вярваш - "безусловната любов". Как няма да е нарушен, като с тези лъже-учения за уж безусловна любов го нарушавате многократно! Нали разбираш? Значи, ще дойде някой да убие детето ти от безусловната си любов или ревност/не се знае/ и ти ще го боготвориш? Да не бъде! Аз нямам против условностите и за мен това е истинската любов, която не е сляпа. Когато единият знае условията и другият също е наясно и въпреки това любовта продължава - ето тази любов е истинска за мен! Същото се отнася и между човек и Бог. Затова Бог сключва завети и договори с човека! Може и да не се изразявам като теолог и днес не ми е ден за обяснения, но дано разбереш! Не, благодаря! Тази любов за мен не е истинска! В тази любов единият печели само/получава/, а другият само губи/дава/. Безинтересно е. Предпочитам любов в която има взаимност! Искам повече от безусловна любов, да ми бъде показано! Да кажа честно предпочитам Божията условна любов, пред човешката илюзия за безусловна любов.

Хубав ден и на теб!

Много точно! Май с тебе ще стигнем до единство по-бързо отколкото очаквах. Все пак един човек е разбрал какво имам в предвид. И от тук следва останалото, изводите сами се налагат. След като всичко проявено е обусловено, то не може да съществува без обусловенията и ако те не се поставят, живота престава да съществува и без живот - за каква любов ще говорим изобщо?

Това пък как го измисли?! Не знам кой и за какво е измислил това понятие ... Навярно някой, който е искал да го обичат, както на него му харесва, без отсрещната страна да поставя условия. Но ако има думата тази отсрещна страна какво ли би казала тя? "Ама така всеки може да си постави измислен постулат и да изгради на него философия Мням" Що не? Нека си градят философии. Не ти говоря за филосифия тук, а привеждам примери от живота. Тоест едва когато човек го осъзнае, може да се каже какво Бог е направил за този човек. Неосъзнатото може и да се прояви, може и да не се прояви. Важно е проявлението според мен, а не неосъзнатото. Тоест важно е осъзнатото от човечеството. Това не е определение, нито принцип за любов. Ако шефът, който ти дава хиляда лева заплата - може да го слушаш и три часа да ти говори, но не значи че го обичаш. Може и да слушаш три часа, понеже ти е приятно. Например съм слушала и повече от три часа проповеди и без да обичам безусловно. Обикновено любовта към децата е такава, но тя също има условия. Условия се поставят и от двете страни и няма как - поради ограничеността на човека. Замисли се и ще видиш, че дори и Божията любов има много условия, като например условията за спасение. Не знам защо условията ви дразнят в любовта и искате да ги игнорирате? На мен точно те ми харесват, защото изясняват нещата и защото всеки човек си знае границите. Какво гадже те гони бе човек? Готвя се баба да ставам, ти ми говориш за гаджета. Що си мисля, че се занимавам с мерене и сметки непрестанно? На грешен път си и грешен извод си правиш. Недей да извърташ думите ми. Друга беше насоката. Това за мен е полувинчато учение. Да даваш е едната страна на любовта. Другата страна е да получаваш. Трябва да се научиш и на двете. Да даваш без да очакваш нищо по-скоро е несподелена любов или неизживяна. Думите на Учителя няма да коментирам, но цитатът е крайно недостатъчен, за да се направи точен извод. Значи обичаш да даваш, без да чакаш нищо в замяна ... абсолютно нищо ли? ПП И все пак ще си позволя да коментирам малко този цитат. "В любовта има давай, единствената мярка е давай" Мисълта не е завършена и аз ще ти я завърша с пример от живота. Например раздаваш целувки на детето си с любов, но то също иска да ти отговори подобно на твоята любов и да ти даде целувки. Само ще даваш ли в любовта или ще приемаш и даваш/все едно това бяха думите на Учителя в мен, така ми прозвучаха, след или/. Та коя е истинската любов?

Малко ми е трудно да говоря, без да отговарям на определено мнение, просто нищо не ми идва на ум, но Елф ми е помогнала с този цитат откъдето мога да почна. Затова цитирам него, но отговорът ми е към всички. За Късметче и Божидар също! Сетих се, че преди време изказвах мнения по този въпрос на едно друго място. Откровение 3:20 - "ако чуе някой гласа Ми"- Това си е също условие, но покрай него навярно има още много написани.А питали ли сте се кой чува Божият глас? И какви са условията, за да чуваме Божият глас? Глух човек би ли могъл да чуе гласът Му? Откъдето следва, че глухите са обречени, защото никога няма да чуят, за да изпълнят условието. Безусловната любов като понятие също би трябвало да идва от ума ... Няма такава любов! Когато Бог е бил Един - може да съществува подобно понятие, но след като е създал първото си творение, след това второто и т.н. - безусловната любов престава да бъде безусловна, превръща се в условна. Може би и затова са толкова много пътищата след това и условията за достигане на Бог, понеже всеки си ги разбира различно. Мисля, че процесът на докопването до Бог е едностранен, защото колкото и човек да се опитва да се докопа до бога си, ако Бог не се докопа до него, усилията са безсмислени. Но явно има значение мнението на мнозинството за Бог или поне пише, че чува молитвите на тези, които са събрани в Неговото име и са с един ум! Навярно и от там са произлезли църквите, които би трябвало да бъдат места за обща молитва. /това е което успях да намеря от мненията си/ Истинската любов по принцип не трябва да бъде безусловна, защото когато говорим за любов трябва да има поне двама човека или едно семейство. Когато говорим за единица, там не съществува Любов. Любов съществува когато можем да получим или отдадем подобна/на някой друг или от друг/. Сега си представете една безусловна любов - какво ви говори това? Единият безусловно дава всичко на сто процента и какво следва от това - другият безусловно получава всичко на сто процента. Може ли тази любов да бъде истинска и Божия любов? Не може. Ще дам аналогичен пример с молитвата или дори може с разговорът между двама човека. Смятате ли, че когато двама човека в продължение на час са се събрали да говорят и единият говори цели два часа/сто процента дава/, а другият слуша в продължение на два часа/сто процента получава/ ... Това говори, че единият е използвач и тиранин, не може да изслушва, а само да говори и само иска да се изявява. В едно общение пълно с любов би следвало процентите да са петдесет на петдесет. Тоест колкото дава, толкова и да получава. Не сме роботи и не можем да сложим точни граници, понякога процентите ще надделеят в едната посока, понякога в другата. Това е любовта за мен - да знаеш да даваш и да знаеш да получаваш. Само едната посока не е още любов, а точно нея наричате безусловна. Тоест единият само дава, а другият само получава. Това любов ли е? В една истинска връзка и любов и каквито и да било взаимоотношения - процентите трябва да са около петдесет на петдесет. Това е и истинската молитва към Бог. Говориш, молиш се петдесет процента, останалите петдесет слушаш. Който само говори с Бог, той не се моли, той прави монолог, но не и молитва. В монологът общението липсва и в един монолог къде ще поставите любовта, няма взаимност? Това е истинското значение на понятието безусловна любов - или само отдаване от едната страна/което говори само за получаване от другата страна или обратното/ Иначе съм съгласна, че любовта не мисли и в този смисъл може би я приемате като безусловна. По-скоро не мислеща. Тя един вид действа чрез сърцето, независимо от безкрайните съмнения на разума.

Свободната воля си е твоята натрапена истина, братко. Аз не вярвам в нея, дори и да я има е безкрайно много ограничена. И не става въпрос да натрапваш своята си относителна истина или лъжа, а само тази истина, която си я видял през Божия поглед тоест отвисоко и от там се вижда.

Напълно подкрепям това мнение. Замислих се как човек би могъл да различи в този хаос. Както винаги методите на двете ложи са почти идентични и дойдох до извода, че човек трябва да се освободи от пристрастията си и да обърне взора си към Единния в който е абсолютната мярка за всичко и Който в своята Велика Милост и безмерна Благодат дарява на тези които Го търсят смирено окото на вътрешното различаване. " Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за духовния, ангелския и Божествения свят." - Учителя -АУМЪ Разбира се! Всеки може да бъде носител на новото или не и всеки може да бъде спасен или не. Ние не трябва да сме пристрастни съдии, а безпристрастно да изследваме, каквото ни е нужно за истината. Повече разпознаване, знание и мъдрост и тем подобни както казва Елф идват от Бога. Тоест не можем да почитаме само едни хора за които знаем, че ще бъдат спасени /А туй само Господ го знае точно/ и да не почитаме други/защото нямало да бъдат спасени/. - аналогично го приложете към децата. Не е нужно да се отнасяме към едни деца, различно от други. Но всеки родител си възпитава детето според самото дете. То само си показва от какво има нужна и от какво не. В целият Божи план всички си имат определени места, всеки е някакъв съд за употреба и нищо излишно няма в цялото - нито доброто, нито злото е излишно и благодарение на тях човек се развива, израства. Накратко искам да кажа, че не е нужно специално отделяне на индигови и какви ли не деца. Наистина няма нужда да се делят децата и с тях отделяте и родителите на такива деца, и приятелите им и ... Стига с туй деление! На никого не е нужно. Всички са деца и всяко дете си е различно и уникално. Било то индигово или не. И с всяко дете родителят трябва да бъде внимателен. А човек не би трябвало да споделя вярата си, която още не се е проявила в света като реалност с хора без вяра, защото могат да я съборят преди да се е родила! Тази грешка и аз я допускам. Понякога така ти се иска да споделиш, точно което не е за споделяне, като например неща за бъдещето ...които могат да превърнат в атомна бомба. Добре че Бог не ни дава всичко да знаем, а само да схващаме частици, защото нашето съзнание не е готово за повече.

За мен "безусловната любов" е измислено понятие, от тези, които искат да ти поставят условия в любовта, без да се съобразяват с твоите. Иначе няма такова понятие - безусловна любов, щото и Божията любов е условна. Винаги мога да докажа убежденията си и който не е съгласен с мнението ми, да пита, ще отговарям. Интересно, но не видях подобно мнение до сега. Само аз ли съм стигнала до това убеждение, че няма безусловна любов? ... Нищо, след някоя и друга година и вие ще стигнете, свикнала съм вече ...

Някой може ли да разясни какво точно подразбира под туй понятие "безусловна любов" щото такава няма и лично за себе си стигнах до извода, че който не иска да му бъдат поставяни условия в любовта държи на понятието "безусловна любов". В относителен свят, няма безусловна любов. А който истински обича няма против условията, защото според писаното в 1Кор. се казва, че любовта всичко търпи. Означава, че и условности търпи. Всъщност това понятие си е за отделна тема, за коментиране. Има какво доста да се каже по въпроса от двете страни. Само не знам или подобна тема или някой с повече време, да пусне такава, ако може! Има нужда са се изясни и този въпрос. Всъщност имало подобна тема, за безусловната любов и който иска може да се включи в нея http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10024&st=0&p=122851&hl=+%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20+%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2&fromsearch=1&#entry122851

Така си е! Но от друга страна пък си на една крачка от Христос! Дерзай, ще кажат някои ... Има хора, които за винаги остават точно на тези три последни стъпъла, не могат да ги изкачат /визирам Мамон, Езавел, Антихрист/. И тези стъпъла се изкачват единствено, няма друг начин или надрастват се с други думи казано.

А ако имаш проблем с паталогичен лъжец как ще постъпиш? Обикновено хората които ни лъжат лъжат всички... Ще се отдръпнеш ако можеш да се отдръпнеш, ако не можеш какво ще направиш? Как ще се справиш ако този човек се окаже съпругът ти, детето ти и т. н. Не можеш цял живот да бягаш от проблемите, защото те продължават да те преследват/не го казвам за тебе лично, а по принцип е така, да не се вържеш/. Когато бягаш от нещо и отиваш от един град в друг, от една държава в друга и то продължава да те преследва докато го надрастнеш /умишлено не употребих думата победиш, защото някои имат предразсъдъци към тази дума, да не се засегнат лично/. Изобщо тук се сблъсквам с много предразсъдъци и ми е много трудно да си подбирам думите, така че да не засегна някого лично или вярата му или разбиранията му ...

Да!

Абсолютно същото се казва и в Библията - изобличението/което е Божията воля/ без любов било съдене/не Божията воля/. Понякога е трудно да се сложи граница. Но едно е сигурно, този който го прави със сигурност знае и може да разбере по сърцето и намеренията си. Ако изобличава за своя слава, не е Божията воля. И ако в сърцето си осъжда също. Но можеш да кажеш на някого в когото виждаш и той да се поправи, но както казваш на децата си, без да искаш лоши последствия за тях. Имаше една сестра казваше - тя била простила, но трябвало хората да си понесат последствията от греховете. Ами това не е прошка и ако искаш някой да понася последствия - съдиш го. А когато казваш нещо на някой, то всъщност го казваш с цел да избегне последствията, да не се опари от огъня, когато му си казал "не пипай". Има хора се учат от думи, от теория, други от практика, което е много трудно. Тези които се учат от думи, от теория, ще могат да научат много повече и затова е казано за тях, че са блажени. А тези които се учат от живота/имат много против да им се казва каквото и да било/ но така един живот няма да им стигне, за да блестнат като звезда!

Да, децата индиго наистина съществуват, също както края на света през 2000, чудовището от онова езеро и Дядо Коледа. И, да, те ще разрушат старото, отново предвестници на промяната, която всички искаме, но никой няма смелост да направи. Толкова е просто, да прехвърлиш отговорността за промяната на нещо бъдещо и свръхестествено, вместо да поемеш отговорност за себе си тук и сега. Въобще, цял един пласт от страхливци, няма как да даде почва за революция, а тези които искат промяната биват задушени. Затова Мария или София, приеми отговорност за живота си, ти като частен случай, и не се надявай в бъдещо небивало време. Значи за някои тези деца са просто блъф? Единственото нещо, освен в тази тема, което съм чела е от книгата на Друнвало за тези деца. А този човек не знам да е казал нещо друго грешно. Вие знаете ли? В смисъл вярвате ли му? Източниците също са много важни. И обиновено трябва да има двама или трима верни свидетели. Тоест свидетели, които са се доказали в духовната област.Иначе всеки може да си вярва на когото си иска, но лично предпочитам да вярвам на верни свидетели. За мен Библията е още един верен свидетел, тя сама се потвърждава. Затова се опитвам да свържа казаното за тези деца с нещо писано по въпроса. Единственото, което пише там е, че в последно време деца ще пророкуват и старци ще имат видения. Тоест Духът ще се изявява чрез всички и чрез деца и старци, големи и малки. Всички ще бъдат съдове на изява на Духът/в случаят се говори за Божият дух/. А сатанинският дух всъщност е непълнотата/обяснявам, защото някои се страхуват от него, понеже не различават Божият дух от сатанинският такъв/. То понякога е една крачка от духът например на Езавел/лъжепророка/ до истинският пророк. Аз лично много предпочитам да се говори и обсъжда с примери от живота. Та вие кои източници ползвате, като истинни? В живота какво наблюдавате за предишното и сегашното поколение? Не съм съгласна с това мнение, че родителите прехвърляли отговорността за липсата на промяна върху децата. Няма как просто! Може и да има някои изключения от правилото, но това твърдение ми звучи абсурдно. Откъде реши, че е така? От друго подобно мнение, от живота, от себе си или ...? Интересно ми е, защото ... Родителите си изпълняват ролята на родители, а децата винаги са били символ на новото и те си изпълняват своята част. И не може един родител, ама в никакъв случай да спре да възпитава детето си и да чака от него чудеса или да го захвърли на улицата и да чака чудеса. Мисля, че отговорността на тези родители/с деца мисионери, визирам майката на Исус, Мария/ е много по-голяма, ако нямате нищо против. И за да не засегна нечие его, ще ви кажа просто се абстрахирайте от този термин "индигови деца" и нека разгледаме темата за родители и деца принципно. Явно този термин поражда много емоции и чувства в четящите. Спомни си дали й е било лесно от писаното за нея в Библията и разсъди/и не е задължително да го споделяш, за да не нараниш вярата на тези много католици и други, които вярват в Дева Мария/. Разсъди за себе си! Но не повърхностно разсъждение, което е на база чути мнения! Разсъди правилно и отсъди правилно - лесно ли й беше на тази жена? Тя прехвърляше ли отговорността си на детето си? И когато видя детето си разпънато на кръст - лесно ли й беше? А когато тълпата на единият ден викаше Исус да стане цар, а на другият ден викаше "Разпни Го" ... Това е тълпата ... Лесно се манипулира и бързо сменя мнението си от едната крайност в другата, а истината била по средата. /Някой пак ще каже, че драматизирам, не ... това е живота за някои/ Но виждам, че просто не искате да обсъждате новото поколение. Най-лесно е да кажем, то не съществува! Както и да е! Останете си със здраве!

Така е, ние хората непрекъснато трябва да вземаме решения и всяко решение е един вид отсъждане. Много пъти сме поставени на кръстопът и трябва да изберем по кой път да тръгнем. Изборът също представлява решение и отсъждане. Ето до къде съм стигнала преди години в разсъжденията си за изобличение и осъждение - разлики. И понеже виждам, че тук още не е изяснено основното в темата, реших да се намеся. Направила труда да събера доста цитати и мъдрости от житейският опит в Библията и разбиранията, които Бог ми е дал по този въпрос. /Този сайт съм го изоставила, но пък явно си имам почитатели - хиляда посещения на месец. Слава на Бог, за което и вярвам, че са благословени по някакъв начин, защото това е била молитвата ми/. Надявам се и читателите на този форум също да бъдат благословени. http://petra21.narod...oblichenie.html За който не му се чете, ще обясня накратко. Осъждението и изобличението не са едно и също нещо, както много хора не правят разлика. Осъждението не е Божията воля, то е противно на Божията воля. А изобличението е Божия воля. Никой, който не може да отсъди правилно, не може да изобличава също, защото изобличаването включва правилно отсъждане. А за да може човек да отсъжда правилно е нужно да познава закони и алинеи и закончета и промените, които са настъпили в закона и да знае точно кой закон има приоритет пред кой. Тук може да се говори много и много примери да се дадат. Например много от пазещите деня събота не знаят, че закона за обрязването в осмият ден по приоритет е пред този за съботата. Също много вярващи не знаят, че по приоритет в Библията на първо място се поставя Бог, на второ семейство, на трето работа, служение/ходене на църква/. И неслучайно се казва, че поради незнание людите погиват. Когато човек обърква Божиите приоритети и живота му се обърква. Виждам, че намесата ми в този форум не се отразява добре на егоистичната човешка природа. Затова ще се постарая възможно по-малко да се намесвам. Но какво да правя, като в много случаи виждам неща, които вие разбирате след години. И в много случаи не мога да ги представя и изясня добре или достатъчно приемливо за някои форуми. Но то както и да се опитваш да обясняваш, ако не те разбират със сърцето, няма да те разберат. Сетих се и още нещо важно по темата. Ако двама човека са вярващи и единият види грешка в другият, може само да се помоли- Бог да я изправи, без дори и дума да казва. Така се спестяват излишни емоции, но се получава само ако двамата разбират Божията воля и се управляват от Божия Дух. А имаше и още нещо писано по този въпрос, което също много хора са склонни да пренебрегват. Когато има нещо лично между тебе и някой друг - въпросите си ги решавате лично, ако не успеете тогава прибягвате към по-горни инстанции по съответния ред.