dcveta

Радвам се, че споменаваш този пример, защото в много случаи инстинктите за оцеляване на вида се бъркат с Любов и Духовност.

Хората ли? Хората не ги привлича тайната, а властта която биха придобили от тайната или парите които биха спечелили, възможността им да се издигнат чрез нея./мисля, че този отговор очакваш, иначе предполагам че за всеки отговорът е различен, защото всеки си вижда през своите си очи/. Имаше един пример в Библията за Стефан, който искал да купи Божиите дарове с пари/тук всъщност говорим точно за Божийте дарове, нали/. Петър казва, че такива като него са проклети, а също били проклети и тези които проповядвали друго благовестие/други "истини"/ още се казваше. Мен примерно ме привличаше тайната, защото чрез нея познавах Твореца, но в последно време спирам Духа и знанието което идва при мен. Идва ми в повече, защото виждам възможните последствия от него и повярвай ми, те са по-страшни и от атомна бомба. Не искам изобщо да мисля, не ми говори за мисли вече. Да ти кажа честно и не искам да знам, знанието носи печал. Какво привлекателно има в това да знаеш за тайните на Апокалипсисът например? Съжалявам, че в повечето случаи наистина отговарям набързо, защото обикновено детето все мрънка за компютъра/разсейвам се/ и в повечето случаи пропускам да се изразя така, както искам, но ... Божа работа. Иначе Елф е права. Една тайна, за да бъде обяснена и разбрана от обществото са нужни много усилия и убеждаване и доказване на правота и какво ли не още. А струва ли си? Понякога струва години и Слава Богу, че Той е верен и си доказва Истината, тя сама се доказва. А как ще говориш на един човек, който е сто години назад в разбиранията си за тайни - не можеш. Все пак трябва да се доближива до твоето ниво иначе забрави. Все едно да говориш на човек без мозък за хирургична операция или космически полет. Затова някъде беше казано да не споделяме вярата си, докато не се е превърнала в действителност с неподходящи хора, но аз все не го спазвам и губя от времето си поради тази причина. Дано намериш, отговорът който търсиш! Вече все по-рядко нещо ме впечатлява във форумите и все по-рядко взимам участие, но твоята тема беше една от впечатляващите. Поздрави!

Защо разделяш и осъждаш хората с "магично мислене"? Остави на Бог да си върши Божиите работи, а ти се занимавай с твоите си! Не понасям осъждението и то е врата към ада! Докато има осъждение в един човек, той никога няма да познава дълбочините.

Тайните , дали привличат хора? По принцип човек винаги е бил любопитен в своето естество, още от самото му пръкване в света, още от Адам и Ева/когато са опитали от плода на дървото, въпреки предупреждението за смърт/, още от възрастта на пеленачето, което иска да се опознае света. Откъдето следва, че тайните и неизвестното винаги е привличало хората, защото просто е заложено в природата му - да открива тайни. Друг е въпросът, че когато човек напредва духовно разбира нещо важно. Например аз в началото ходех на църква просто ей така, защото вярвах в Бог и нищо повече, но когато взех да чета Библия и да разбирам и научавам истини ... спрях да ходя на църкви, защото вярата ми вече се разминаваше с тази на останалите в църквите, един вид надрастнах ги. В началото църквата определя вярата, но когато тръгнеш по пътя на духовността - вярата определя църквата. Надявам се, че ме разбра - когато израстнеш във вяра - според вярата в сърцето си - намираш църквата, която изповядва твоята вяра, до която вяра ти лично си достигнал и обратното е верно, разбира се. Не знам доколко ще ме разбереш, но знанието не е приоритет на дадена църква или тайна организация или отделни личности/и така е донякъде/. Знанието идва от Бога за благото на човека и Бог избира на коя църква или тайна организация да го даде. Знанието също е и сила и в много случаи носи печал/например знанието за бъдещето на света/. Бог е готов винаги и на всеки да дава всичко, но не всеки е готов да приеме. Получават само тези, които са отворени за Божието знание и тайни, които могат да получават безпристрастно и които са обучили чувствата и егото си. Ще ти дам само един пример - познанието за атома - в ръцете на неподходящите хора безценното знание се превръща в атомна бомба и унищожение вместо в сътворение и изграждане. Знанието може да бъде за благословение и за проклятие. Затова Бог си знае работата на кого и как да дава. Интересното е, че нищо не е тайно, както си мислиш. Всичко е явно, но просто някои хора го виждат, а други не могат, не им е дадено нито да го разбират, нито да го виждат - това е. А Божидар ти обяснява, че всяко знание което не се е превърнало в практика, не те ползва. Може много знания да си получил от Бог, но ако не можеш да ги използваш в живота - не те ползват, нито тебе, нито другите около тебе. Той всъщност ти казва нещо много ценно, но не го разбираш. Така е и с тайните науки. Те не са тайни, но не се разбират от всички и причината е ясна/спомни си за примерът с атомната бомба/.

Няма защо! Не мисля, че символите са измислени. По-скоро са дадени на човечеството от Бог. И тези, които ги виждаш/които съм пейстнала/ са само нищожна бройка. А всичко се съдържа в Цветето на живота. Затова и си рисувам Мандалите като го използвам и се оказа, че не е случайно. То е нещо като Библията на символите. Руните и буквите - всички са от там, поне тези които ги изписваме с тялото, защото в него също има живот. Възможностите са много и не знам като цялостност на каква бройка биха се равнявали. Последната връзка прочете ли я? Разбираш ли от пиктограми - и те са свързани с Цветето на живота/от него са взети всички/? Мисля, че ако имам желанието, бих могла да ги разбирам, но засега се въздържам. Знанието носи и печал, плаши ме.

И не само агресия. Всичко се появява двойно на този свят - благост с агресия, мир с война, добро със зло. И на мен ми е направило впечатление, това което си забелезяла. Особено ярко се забелязва във форуми за духовни теми - християнски или като този. Но то се проявява предимно при недораслите духовно хора. В стремежа си да служат на истината, хората забравят за любовта и така излизат и от истината, но не се осъзнават. Осъждението е основното, което извежда духовните хора от любовта и истината и ги въвежда в техните противоположности. Пристрастията и предубежденията също. В Библията по този въпрос е казано "Всичко изпитвайте, дръжте доброто" и още се споменава, че беряните били по-добри от солунците, защото всичко приемали и сравнявали с писанията/истината/. Страхът, че отиваш на грешен път или че някои думи могат да ти съборят вярата или някои учения - също водят до негативни емоции. Но страхът от заблуда също говори за недорасла духовност. На подобни хора в Библията се дава съветът - да не ядат твърда храна.

Вижте:Посланията в моите изображения на връзката по-долу http://cveta1.blogspot.com/2011/10/blog-post.html

Ето още някои символи, които си получих по същия начин и си ги записах, за да не ги забравя. Вмъкнала съм ги към същата връзка, дадена по-горе, то и тук ги пействам. http://2.bp.blogspot.../s1600/run1.jpg Тези символи по принцип могат да се изобразявят нагоре/триъгълник/ и надолу с върха/с ръцете/. При положение, че ги приемаме символите само като символи, например като триъгълник, кръг..., а не като символ изписан от живота тоест тялото и в частност ръцете -ще пропуснем доста подробности. Може да забележите, че триъгълниците биват по-къси и по-дълги. Също така се забелязва, че символът "обратно М" съм го изписала два пъти. Единият е по-разширено, а другият е по-събрано. Но тук посоката на пръстите е съвсем различна. В горното "М" - дланите сочат навън, а в долното навътре. Посококата на енергия в живота е от значение, вярвам и че и при символите е така. Също може да забележите, че символът приличащ на буквата "Т" не е много широк, защото в случая ръцете са свити в лактите. Може да се изпише същият с разперени ръце. В единият случай пръстите на ръцете сочат навътре, а в другият навън. За триъгълникът се забелязва още, че може да бъде изписан над главата/точката на рисунката/, може и под главата с връх надолу. Откъдето следва, че се използват еднакви символи но с различно значение вложено в тях. Ако забелязвате някои от символите наподобяват математическите знаци - равно, стрелка, по-голямо, по-малко... Последният символ ми е много познат. Получи се от три ъгъла. Ако някой знае повече за него, нека да сподели! Пропуснах да спомена и за първият и вторият символ - ръцете са прилепени, пръстите сочат в различна посока на едната и другата ръка. На едната ръка пръстите сочат наляво, а на другата прилепена за нея - надясно. Защото подобен символ се получава и когато свием само ръцете в лактите с пръсти сочещи нагоре. Изписването е същото, но символите са различни, местоположението също е различно спрямо тялото. И във втория случай не може да се изпише символът като П, а само като обърнато такова.

Днес си рисувах букви с ръцете. Не бяха от тези руни, пейстнати по-горе. Ако виждате букви, оформени с ръце - какво следва? Трябва ли да си ги записвам някъде, да си ги съхранявам или няма нужда? Да не би да ми се дава някаква азбука, но те вече всички са написани. Не виждам за какво би ми трябвало подобно знание, без знание - само символи. Имате ли си някаква идея? И как постъпвате в подобен случай?

Някъде четох, че който разбирал тези въпроси, разбирал и сътворението, защото то произхожда от тях. ПП:Някои не приемат това описание на Светия Дух - Субстанция/и напълно ги разбирам/. И няма как да се опише Духа, но просто е въведено някакво понятие, за да се обяснят същностите. Нека това понятие не е пречка за човешкият ви ум, а напротив. Лично съм приела това понятие субстанция, защото не знам точно какво значи субстанция и ще продължавам да го използвам нататък/ако и на някои да не им харесва/. Нещо подобно на вечността/Отец/, която съдържа времето/минало, настояще и бъдеще/ си го представям, така и Субстанцията /Духа/, съдържа в себе си всички видове материи - видими и невидими. В Библията е споменато, че плътта се противи на Духа. Един вид видимата материя/плътта/ се противи на невидимата/духовната/. Тоест материя се противи на материя/което е много странно, да се противи сама на себе си/. То затова ли се казва, че грехът се изчиства с кръв? Защото кръвта била свързана с Духа, някой го беше писал преди време. Имам чувството, че ако продължа, ще навлеза в море. В СЗ Духът се вземал от Моисей и се раздавал на останалите, тогава когато не са прощавали престъпления, а са убивали за да се изчисти Земята. Сега в НЗ пише друго. И още друго се сетих. Че в случая Божиите имена са свързани на Отец с времето, на Сина с пространството и на Духа със субстанция/каквото и да значи в разбирането за Дух/ От тук свързвам и Божия печат с тия трите - пространство, време и материя. Божият печат ни освобождава от ограничеността на пространството, времето и материята.

ducha, на мен нещо друго ми направи впечатление - това, че двете деца ги гледаш сама в къщи откъдето идва непрестанната ти ангажираност. Трудно е човек с две деца на ръце, да се поддържа. Още трудно е да свърши всичката домакинска работа и да отдели достатъчно време за децата си, да им готви по четири пъти на ден и пети път за мъжа си. Пиша ти не от опита на специалист-психолог, а от опита на жена в твойто положение. Не случайно има една поговорка "не питай старило, питай патило". На мен вече ми е доста трудно да променям нещата, но колкото по-рано се започне, толкова по-добре, толкова по-малко енергия е нужна. И за да се извършат някакви промени в положителни насоки, например да си отделиш време за себе си - иска търпение, убеждаване и отстояване и така за всяко нещо, което сметнеш, че е необходимо и за децата ще трябва да постъпваш така. Не знам дали ситуацията ти е същата, но предполагам. И ако е така не трябва да се оставяш на течението/ако пък греша не вземай мнението ми под внимание/. С мъдрост и разум вземай решенията и не оставяй живота си ей така. Никой няма да мисли за тебе, ако ти не го правиш. И в Библията се казва ако имаш две ризи, дай едната, но никой не ти иска да даваш и двете си ризи и да оставаш гола. Да, може би и аз съм като тебе - раздавах се, но те така и не можаха да го оценят. Сега искат от мен да съм едва ли не магьосник и да променям всичко с вълшебна пръчица, но не става така. Ако наистина си в положението, което предполагам - не трябва да се оставяш и преди всичко трябва да успееш, на всяка цена. Колкото повече отлагаш поради страхове от кавги или подобни, толкова по-трудно става с времето и след десет години напрамер изневярата ще ти е най-малката грижа. И знаеш ли колко по-лесно щеше да е ако децата посещаваха градина и по-евтино. Верно има си и добрите и лошите страни/не знам поради какви причини не посещават и не ми е работа/. Но онова общение с деца никой не може да го даде на твоите например. И подготвените педагози не може майката да ги замести. Освен това те могат да отделят цялото време за децата, докато майката трябва първо да готви/4пъти/, да пазарува, да чисти, да разхожда тези деца и почти не й остава време за друго. Сега си ангажирана с тях и навярно чакаш момента да тръгнат на училище, но повярвай ми тогава ще се появят други ангажименти. Дори да си по цял ден в къщи без работа, ще имаш хиляди ангажименти ... И защо подобни решения трябва да се вземат само от единият родител, когато става въпрос за децата? И така като се почне се върви докато децата станат пълнолетни - все бащата ще взема тези решения и вместо тебе. Няма лошо в повечето случаи, но .... не оставяй нещата така, каквото и да ти струва, заради себе си и заради децата си. Не си никоя и не си глупава. Постарай се и без работа да не оставаш, без приятели и без пари също, ако искаш да не се обезличиш напълно. Толкова от мен. Може да е било сухичко, но ако приложиш поне последното изречение в живота си, ще се радвам за теб!

Не знам дали точната дума е тъжен. На едно място любовта беше описана така "радва се с онзи който се радва и тъгува с онзи, който тъгува". Не си спомням точно цитата, но смисъла е същият. Значи е възможно, защото любовта може и да състрадава с другия, не само да се радва. А на нашата Земя страданията не са свършили и много често Бог влага в сърцата ни тази болка и страние, тъга ... които изпитват невярващите и страдащите, за да може да се молим за тях. На мен ми се случи на два, три пъти. Точно нахлуват в тебе силни чувства на отчаяние например и безизходност и знаеш, че са дошли от никъде и без никаква причина, но не е така. Първият път бях направо шокирана от тези чувства. Но в следващия момент не знам как разбрах, че не са от мен, а от един човек на улицата, който е изпаднал в тях и разбрах /не знам как/, че трябва да се моля за него. Ако не ги бях изпитала тези ужасни чувства на отчаяния, болката на този човек, нямаше и да мога да се моля за него, предполагам. Но важното е в подобни моменти да се разграничим от тях и когато се помолим на Бог за разбиране, Той ни отрива какво, защо, как и откъде. Та на мен ми се е случвало да изпитвам подобни чувства, предадени от други хора, понякога мисли, желания. Обикновено всички тези различни от любовта чувства са много нетрайни, временни и преходни. Идват от някъде и си отиват, ако не се хванем за тях или те за нас. Вярата е тази, която подхранва чувства, мисли. Тя е тази, която им дава крила и растеж и ги материализира. Силната вяра от сърцето превръща чувствата и мислите в реалност.

Това пък откъде ти хрумна? Какво й е недоброто на кармата? Аз много се радвам, че има карма. Кармата я има, за да бъде променяна. Не е ли така? Иначе за какво ви е тази свободна воля?

Вече избягвам да мисля. Но някъде беше казано, че парите както дошли така и отишли. Разбира се, че тези които са спечелени лесно, лесно и се похарчват. Ученията за кармите почти на нищо не учат, освен човек да се примирява със съдбата си. Но не мисля, че тези учения са достатъчни за търсещи личности. Ще трябва да си смениш ученията, за да влезеш в синхрон със себе си и Бог. По-добре изучавай законите на противоположностите или за равновесието или дори библейските описани. От там ще разбереш последствията от причините и бъдещето от миналото.

Не знам защо се опитваш да вкараш безразличие тука?! Влече те нещо Ще дам пример. Купил съм си акции. Очаквам да се вдигнат, ако икономиката върви добре. За да овладея риска, съм хеджирал със злато. Ако падне едното, ще се вдигне другото. Пак ще съм на печалба. Все едно ми е кое ще падне и кое ще се вдигне, но не съм безразличен към печалбата. Говориш пак за закони мой човек, колкото и да не искаш да ги видиш. В случая за закона на уравновесяването. Където има закони, има и условия.

Защо не почнем да си говорим с примери. Например любовта между съпруг и съпруга. Единият обича безусловно, а другият го подлага на изпитания. Колко ли ще издържи коркият човечец. Та вие тук да ви кажа една дума по-остро и не може да се говори с вас. Ако съпругата цял ден обижда съпругът си и тя търпи заради безусловната любов, каква любов е тази всъщност? И може ли да се нарече любов? Ако детето ви прави какви ли не щуротии и вие търпите, щото да не нарушите безусловната любов - обичате ли детето си изобщо? Утопия е това учение за безусловната любов. Да, Слънцето грее, но и се подчинява на Всемирните закони. Бог обича, но преди да ни създаде е създал Всемирните закони, които да ни държат. Пък после може и да ни обича безусловно ... Откъде произлиза това учение? Някой ще ми каже ли?

На някои им харесва безразличието и мислят, че то движи вселената им. Остави ги, нека си вярват, докато могат.

Въпросът е дали може да се каже така? Каква е таза любов, на която всичко й е все едно и любов ли е изобщо. Човек на когото всичко му е все едно, способен ли е да върши велики дела или дела от любов/казано с други думи/? За мен човек на когото всичко му е все едно/или бог/ не би могъл да стори и малкото, което могат изпълнените с любов хора. Наистина е нужно да си изясните понятията, защото така ще се оплитате сами в мрежите си, а и вашите последователи също, ще се осъждате с думите си сами, защото си е писано.

Субекта и обекта също са условие, но е нужно за изясняването.

Да обичаш ябълките не е любов, но разсъжденията отново са ти неточни. Ако харесвам някоя картина на Ван Гог, тогава какво? Аз нямам никакво желание да я притежавам, нито пък по някакъв начин съм зависим да я гледам отново и отново. Виждам красиво цвете и после го забравям. Къде е личния интерес? Не, това е просто отношение към заобикалящия те свят. Аз мога да съм щастлив дори и на някоя строителна площадка, където има само прах и строителни материали и никакви цветя. Т.е. красивото цвете изобщо не ми е нужно за да се чувствам щастлив или за каквото и да е друго, но въпреки това, като го видя, оценявам красотата му. А какво ли мислят творците за творенията си? В Библията се споменава, че човек който нищо не иска/не знае какво иска/ и нищо не може да получи./Яков/. Тези хора приличали на морските вълни, които се блъскат от ветровете. Приличат и на тези, които са седнали да поръчат в ресторант или кафе, но им е все едно какво ще поръчат. Не знам, ти цениш ли тези хора, които не знаят какво искат? А безусловната любов е точно такава - не знае какво иска.

Привет Нона! Най-добрият отговор би трябвало да е в теб самата. Претегляш на кантара за и против, и вземаш решение. Ако пък нямаш пълното вътрешно убеждение по-добре изчакай, все пак става въпрос за семейството ти. От това което описваш, положението не е чак толкова лошо. А настроенията човешки са много променливи, не само могат да се променят, но се променят и то с всяка изминала секунда. А понякога човек зад песимистичната си маска, прикрива своята истинска същност. Не знам, но да не се избърза е като че ли най-разумното в твоя случай. С най-добри чувства!

"Първото от имената ЕХИЕ/х/ често се пише с една буква йод. В този случай то просто означава "АЗ".... Това име, изписано мистично чрез триъгълник от три йод/еврейска буква/ изразява трите главни свойства на Божеството, даващо винаги началото на това, което поражда мярата на времето. Дуйствително:първото йод показва вечността, която поражда времето в неговото тройно деление:минало, настояще, бъдеще. Това е число. Това е Отец. Второто йод изразява безкрайността, пораждаща пространството в неговите три измерения: дължина, ширина, дълбочина. Това е мяра. Това е Син. третото йод означава вечната субстанция, даваща начало на материята в нейните три вида - плътна, течна, газообразна. Това е тегло. Това е Свети Дух." /Кабала от Папюс, 85 стр./ Отец- Вечност Син-Безкрайност Свети Дух-Субстанция В Библията се казва, че Бог е Любов/подразбира се Отец/. От цитата на Петър Дънов следва същото Бог/Отец/ е Любов Мъдростта е Светия Дух/"И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа"/Исая11:2 "Мъдростта съгради домът си, издяла седемте стълба" Пр.9:1/ А Истината е Исус /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/ Тоест в нито едно от тези три известни учения Светия Дух не е Сина, колкото и да са едно цяло. Значи според Кабала, Дънов и Библията определенията са Отец - Вечност, Любов, Любов Син - Безкрайност, Истина, Истина Свети Дух- Субстанция,Мъдрост, Дух на мъдрост Няма нищо общо с писаното от Орлин Небесен Отец (истина), Майка (любов) и Син (мъдрост, свят дух). Как бихте ми изяснили това противоречие? Откъде идва? И защо се разминават ученията?

Не намерих подобна тема. Тази тема я пущам по повод мнението на Орлин Баев от темата за свободната воля http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1933&st=340 Предполагам, че се имат в предвид тези думи на Учителя Очаквам всякакви мнения по тези въпроси. Единство и разлики. И основно ставаше въпрос кой, кой съдържа в себе си като кръгове например ако ги разглеждаме или като множества или кой е по-голям - Отец, Син или Святи Дух? Да, колкото и да са едно в този случай ги разделяме, за да достигнем до правилното разбиране и познание, за да си научим урока един вид. Иначе е ясно, че са Едно. Орлин смята, че Божията воля съдържа в себе си Божията любов. Аз смятам точно обратното. В случая той приравнява Божията воля към истината, тоест към Отец, доколкото разбирам, а любовта към Майката/което не ми е много ясно като понятие. Святият Дух и Сина ги е приравнил в едно понятие също.

Тук намесваш една друга тема, също толкова много обсъждана и с различни мнения - темата за триединството. Особенно ми се иска да цитирам стиховете, които Учителят е казал, стиховете от Библията и Кабала за триединството и да ги свържа, и сама да стигна до някакво заключение по тези въпроси. Синът и Светият Дух са отделни личности, колкото и да са едно цяло. Чудя се дали тук е мястото да отговарям или има друга тема за триединството. И на тези думи също бих отговорила. Да видим докъде ще стигнем. По принцип са едно цяло, но ги разделяме, когато ги изучаваме, за да разберем същността на нещата.

Наистина ли не разбра за какво си говорим в твоя случай? Поставяш на първо място Божията воля, пред Божията любов! Разменил си приоритетите! И от там следват последствията. Тоест ти се водиш в мислите си и постъпките си от Божията воля, не от Божията любов. За теб Божията любов се съобразява с Божията воля, не обратно. Поне това се разбира от думите ти. Наистина ли е такова убеждението ти или аз те разбирам неточно? Ако не се водиш от Божията любов, не можеш да разбереш Божията воля. Не знам кой пример да ти дам. Например писаното с Петър и "заколи и яж". Божията воля примерно е да не се яде нечисто месо, но поради Божията любов към хората, Бог казва на Петър "заколи и яж", тоест благовествай спасението и на езичниците. Ако той се придържаше към Божията воля, никога нямаше да заколи и да яде нечисто, която беше всъщност Божията воля съобразена с Божията любов. Примерите с пророците са много. Не съм съгласна с мнението ти, че Божията воля съдържа Божията любов. Точно обратното е - Божията любов съдържа в себе си Божията воля. Това е моето мнение. ПП Можеш да кажеш, че ги приемаш като едно и също, че се припокриват. Ще е по-приемливо, отколкото, че Божията воля съдържа любовта в себе си, защото не е така. Все едно в математиката да имаш две множества. Представи си го, това което казваш. Или не го изказваш правилно или не го разбираш правилно, но не е така, както е казано.