dcveta

Кой ти говори за изменяне на естествен порядък първо? Второ порядъкът е твърде относително понятие в този свят. Имаше един порядък преди Исус и друг след Него в много аспекти. Така - да го познава и жиевее в съгласие с него, добре. Но познанието за всеки е различно, нивото на познание за всеки е различно и от там - живота различен. В крайна сметка от толкова относителен отговор не разбрах какво искаш да кажеш - може би да познаваме Божията воля и да я следваме?

Привет Диана! Точно това имах в предвид, че ние си мислим, че мислим ... но нищо не става против Неговата воля, тоест всичко си върви според предопределението. А Бог от началото знаел краят и от краят началото, защото в началото се съдържал краят или краят бил свързан с началото - нещо такова.

Способността и неспособността също идват от Господа. А и Той обръща нещата. Не знам защо в мненията си често забравяте Създателя на всичко съществуващо.

Въпросът е дали сами можем да познаем себе си или това познаване става единствено чрез Бог? 1Кор.11:31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени 1Кор.4:3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си Какво значи да познаваш себе си? Не е ли същото - да съдиш себе си, да се окачествяваш като праведник или грешник? Но всъщност само Бог може да знае точно какво си. Например Йов е бил праведник и се е окачествявал като такъв, но за Бог това не е било достатъчно, докато Йов не е видял Господа, за да каже Йов 42:5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда Това е бил превратния момент в живота на Йов. Ето превратния момент в живота на Исая Исая 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между хората с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите Откъдето следва, че човек истински познава себе си само когато види Господа. Всичко друго, всяко самостоятелно познаване на себето е от себето и е илюзия. Та какво точно разбираш под "познаване на себе си"? И как си представяш на практика това познаване, с какви методи - медитации или нещо друго имаш в предвид?

Не, не си мисли подобно нещо. Той разсъждава в съвсем друга посока от твоята и в друг аспект и по принцип е прав. Нещо подобно казва на това, че доброто и злото вървят ръка за ръка, като светлината и тъмнината, две страни са на една монета. Не можеш да убиеш нещо в себе си, за да върви друго по-добре. Но живота обикновено налага развиването на някои качества и закърняването на други. Предполагам, че така както се налага от живота, така се налага и в духовно отношение.

Станимир обръща вниманието на търпението и има право. Когато говорим за единиците/само за себе си като цяло/ ще обръщаме внимание на силните си качества, но Станимир разглежда нещата комплексно и затова обръща внимание и на слабите качества. Не знам как да го формулирам точно с едно изречение, но разбирам за какво става въпрос. Ще дам един пример/ако правилно съм разбрала думите на Станимир, но точно за него се сетих когато го четях, особено примерът за въжето и слабото място/. Преди много години един молител ни беше събрал на молитва. Тогава ни научи на нещо много ценно, да се сработваме с точно тези с които не можем, за да стигнем до единство в молитва. Първо беше нужно да се приеме другата гледна точка не като противоречие, а като допълнение, да се чуе тази друга гледна точка безпристрастно, да се стигне до единство в противоречието, за да може да се молим. Няма да се простирам повече/не може да се обясни с две думи/, но в цялото е нужно търпение и точно тогава са нужни и тези слаби страни от нашия характер да бъдат възпитани с цел единството. Защото Бог благославя в единството. Там където има разделение, няма благословение.

Самоцелното развиване на качества се разбира действие самостоятелно, без Бог, действие на егоистичната човешка природа - от където следва, че от това действие няма да има голяма полза, няма да има добър плод. От друга страна във всеки е вложено нещо определено, което трябва да развие, за да се съчетае всичко съвършено в цялото. Затова се казва, че на едни е дадено да бъдат пророци, на други апостоли, на трети учители и т.н. Тези дарби им са дадени от Бог и колкото повече ги практикуват, те толкова повече се развиват. Тоест когато се практикуват не могат да закърнеят, нито да се превърнат в тиня. Само застоялата вода, която не тече се превръща в тиня, тоест няма обмена между Бог и човек, няма приемането от Бог и даването. Задържането на дърбите ги превръща в тиня, закърняват. Затова се казва да не погубваме или да не заравяме талантите си.

Това всеки го знае. Що, ти само благодарности ли чакаш като правиш добро? Не знам защо тук пак се ограничаваш? Никъде не е казано над тези, на болния човек, а е казано само човек/всякакъв и болен и здрав/. Тоест може да бъде болен, може да бъде и здрав. Но обикновено се забелязва, че хората са по-склонни да помагат по някакъв начин на болни или страдащи, на тези които са по-зле от тях и навярно това е част от законите на определението. А тези които си мислят, че са с Бог би трябвало по тази логика да помагат на всички които не са, защото са по-слаби от тях. И още в Библията имаше един цитат, но няма да го цитирам.

Много въпроси, много нещо. Ще се опитам възможно най-кратко да дам отговор според това до което съм разбрала до момента и така да си изясня за себе си някои неща. Относно приоритетите-много е хубаво човек да ги знае и поставя на правилните им места, това говори за познаване и разбиране на Вселенските закони, на причините и следствията. В Библията са изброени някои от тях и ще ги посоча. Не, на първо място не е усъвършенствуването. Първото място е отредено на Бог. Второто място на семейството/съпруга или съпругата/ и след това децата. Много хора бъркат тези приоритети и им разменят местата/включително и аз/ и от тази размяна следват негативни последствия. На вашият език може би значи трупане на лоша карма/не знам/. На трето място е поставена работата като приоритет. Тоест би следвало да не лишаваме семейството си заради работата, но на практика и тези времена обикновено се получава обратното. Та добре е човек да изучава приоритетите, защото правилното им подреждане подреждали правилно и живота ни. Относно целите и постепенното постигане на добродетели Свързвам примерът на Дънов със спорта. Обикновено човек не може всичко да постигне, но когато започне от малко отделено време и постоянство/всеки ден или през ден примерно/ може да постигне много. Имаше и един друг пример - за капката, която пробивала скалата, бавно - капка по капка, всеки ден, всеки час. Подобно е навярно и в духовния свят - да бъдем постоянни в молитва например/която напоследък забравям/. Също се започва от малко - отделяш време пет, десет минути и така докато стигнеш нужното време от един час описано в писанията. По същият начин го разбирам - да отделяш време за всичко, в което искаш да напреднеш и не само да го отделяш, а да бъдеш постоянен. Повечето хора искат да постигнат много, но като не го постигнат бързо и веднага се отказват. Дори и да имат качества и данни, липсата на постоянството им пречи, тоест липсата на търпение. Относно целите - в много случаи хората все се оправдават с липсите. Но никой няма да ни държи отговорни за това, което нямаме. Така че е хубаво да правим това, което можем и да започнем от това, което имаме, което ни е дадено. Интересно - толкова много ли време имаш, че не можеш да избереш няколко цели, които да преследваш? На мен обикновено времето не ми стига, за да осъществя повече от две или три цели на ден примерно.

Натъжаването и радостта са доста временни и преходни чувства. Да, когато постигнеш една цел се оглеждаш за нова например и не винаги се оказва, че целта е точно това, което си очаквал примерно. Според мен по скоро трябва да съобразяваме целите си с Божията воля за нас и тогава няма да бъдем разочаровани. Ще си спестим всички негативи, включително и обсебването от целта. Идеалният пример за който се сещам от Библията е за Авраам - бащата на вярата. Той имаше цел - да има син, единственото нещо което нямал. Но тази цел не дойде от него. Тя дойде първо като изговорено Божие Слово/обещание/. Както е казано всичко е от Него за Него и чрез Него. Тази цел беше невъзможна да се осъществи по човешки, без чудо и без вяра. Затова чрез тази цел Бог водеше Авраам по пътя на усъвършенствуването му във вяра, молитва, познаване на Бог. И обикновено Бог използва целите, за да ни обучава и да ни усъвършенствува. Нещо както дресьорите на кучетата - обучават кучетата и накрая им дават награда за поощрение. Целта е е един вид награда и поощрението. Другите цели, които можем да постигнем без вяра и без Бог и без чудо, не са толкова важни. Важни са тези - невъзможните, да бъдат постигнати, защото тогава не вървим сами, а вървим с Бог. И когато сме чакали, устоявали и накрая получили обещаното Божие слово, тоест Божието изговорено слово се е превърнало вече в плът, изявило се е в света. По този начин Бог се е изявил в нас. Затова не виждам нищо лошо в целите, но стига да не си ги поставяме и получаваме егоистично без Бог.

Да, беше казано, че дом разделен против себе си няма да устои и царство разделено му е близък краят. Егоистичната природа по принцип си е смъртна и обречена тоест. Но за падналите ангелите не съществува първата смърт, само второта доколкото се разбира от писанията. Но и там има граници, които са поставени тоест ... няма нищо вечно, всичко се преобразува. Няма нищо вечно в смисъл, че и огненото езеро ще е до времето на ново небе и земя примерно. А иначе всичко е вечно в смисъл, че всичко се преобразува от живот в смърт и обратно и един ден всичко се връща при Бог/събира се в Христос небесното и земното, времето и пространството тосет/, наставало покой и след това ново Битие.

Защо си мислиш, че някой живее в ад и че това не си ти? ПП. Относно душите - въпросите са относителни също. Има души, които ще се спасят в този си живот, има и такива които няма да се спасят/поради нежелание, някои души не понасят Божието присъствие/. От тази гледна точка може и да ги обединяваш, но понякога ще е нужно да ги разделяш и не само от тази. Понеже обичаш да се вживяваш като учител, а визискванията към тях са твърде високи и аз ще си позволя да говоря по твоя език/начин/, с твоя учителски манталитет, та дано ме разбереш. Да, ти казваш Какво значи за тебе - благото на всяка душа е по-високо от твоето собствено благо? Не е ли същото, все едно да въздигаш нуждите на другата душа над твоите нужди. Така го разбирам. А за да ги издигаш, значи я считаш за по-горе от твоята душа или трябва да е поставиш над своята душа. Иначе стана ясно, че ти не считаш своята душа за по-ниско от която и да била друга още в предишното ти мнение. Гледаш отвисоко на останалите, но в този поглед липсва любовта. Затова точно този стих, който цитираш и онзи който ти споменах от Библията ще ти са много полезни в живота!

Не знам откъде си го прочела, но не е така! И аз се бях заблудила по думите на апостол Павел, който казва да считаме другите по-горни от себе си. Горе-долу казваш същото. Иначе е точно така - тръгнем ли да поставяме степени на ценност между душите - вече сме в Нелюбовта Напълно съм съгласна с това ти заключение, защото е истина! Но разбираш ли сега как вярваш в две противоречиви неща, колкото и уверено да ги казваш? Ти сама вярваш и поставяш степени на душите, като разделяш твоята душа в по-нисша степен от степента на другите души. Правилният и Божият поглед е, че всички сме души - една степен. Не е правилно да поставяш другите над себе си или под себе си! Ние всички сме творения, а Бог е Творец. Това е правилното виждане и мислене, правилното учение! Когато го реализираш в практиката, ще ме разбереш напълно за какво ти говоря. Защото това грешно учение беше поправено в мен чрез практиката точно или чрез живота - да се изразя по-точно. Та можеш да продължаваш да ми говориш високомерно и от позицията на знаещ към незнаещ, но все ми е тая. Хем трябвало да поставяш другата душа на по-високо стъпало, хем ме гледаш/в случая се явявам другата душа/ отвисоко и ми говориш убедително лъжи! Обикновено не съм толкова подробна, когато не ме поучават незнаейки, но когато се правят на учители - закона за равновесието изисква от мен да обясня подробно всичко, което виждам. Учителите и тези които искат да поучават обикновено са подложени на показ и всички виждат грешките им. Учениците непрестанно ги критикуват. Наистина ли искаш още да се вживяваш като учител? Защото ако е така, трябва да си поемеш и последствията от това. Иначе можем да си говорим като равни и няма да се задълбочавам в подробностите, които виждам.

Питал ли си се кога можеш да предизвикаш желани последствия от действията си? В повечето случай човек не осъзнава какви последствия предизвиква с действията си. Защо? Защото си няма и представа от законите на карма или от законите на причини и следствия. Откъдето следва, че за да предизвикаш желани последствия ти е нужно знание, знание за законите и как действат и знание за всяко действие, за всяка изговорена дума, за всяка мисъл дори. И не е достатъчно да знаеш само какво ще предизвикват твоите действия, а трябва да знаеш също какво ще предизвика и действието на близките ти, на хората с които се срещаш, защото техните действия също се отразяват на твоята карма, както и кармата на страната ти например се отразява на теб и т.н. Та не знам доколко може човек да предизвика желани последствия. Твърде много знания му са нужни, както и знанието за предишните му животи например, което се отразява на сегашната му карма. Не знам защо отдавате такова голямо значение на човешката воля, след като тя е минимален фактор. Може ли човек да върви срещу Божията воля? Не познавам такъв! И не само човек, а и духовни същества като ангели и подобни. Всичко, което се случва е допуснато от Бог. И изборът на човешката воля не е кой знае какъв - живот или смърт. Това е. Ако човекът избере живота, казваме че е изпълнил Божията воля, тоест станал е едно с нея. Ако избере смъртта, казваме че е слушал дявола. Тоест волята може да бъде - смърт или живот, обобщено казано. Та тази човешка воля просто се губи. Ако си невярващ, обикновено правиш егоистични избори, тоест сатанински или човешки. Ако си вярваш стремиш се да вършиш Божията воля, тоест човешката воля става едно с Божията. И къде остава тази човешка воля на която се опитвате да давате такова голямо място? Заприличва на илюзия, каквото било времето и целият наш свят, отражение в огледало на Божията воля може би.

Привет Ани! Споделяла съм с близки хора. Няма полза. Тези които нямат подобен пример не разбират какво им казвам, а тези които имат, нямат нужда да им казвам нищо. Затова ще си спестя споделянето, а явно и на много хора не им е нужно това знание.

Защо трябва да си неуспешен в материалния свят? Успехите в духовния живот не са ли свързани и с успехи в материалния?/като изключим изключенията от правилото/

Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа. Да! Любовта е мощна сила за изчистване на кармата, но все пак е необходима и борба. Не външна, а вътрешна. Може да трупа карма наистина, както се трупа мръсотия при един строеж например. Но това не означава, че трябва да се спре строежа? Така поне на мен ми се струва. Но в примерът който посочваш и в цитата на Учителя/без да съм отворила връзката, знам на кого принадлежи цитата, откъде ли/ никъде не употребяват думата - постоянно. Въпросът ми беше възможно ли е постоянно да си в борба? Явно не сте имали подобен житейски пример и затова отговаряте прибързано. Изобщо знаете ли какво значи постоянна борба?

Твърде относително заключение - да разбере душата, че благото на другите е по-високо от собственото благо. Не винаги е така. И душата не може да разбере нищо без Бог, без Духа. Всичко е от Него чрез Него и за Него. Тук разбиранията произтичат въз основа за разбиранията на свободната воля и предопределението. Благото на коя душа е по-високо и на коя по-ниско може да знае само Бог, но не и самата душа отделена от Него. Гледах по новините как освобождават хиляди затворници за да бъде освободен един. Просто се попитах - защо, душата на този затворник струва ли освобождението на хилядите от противниковия отбор? Навярно си струва, щом се случва. Затова човек без Бог не може да знае благото на коя душа е по-високо от благото на коя. Знанието без Бог е нищо и делата без Бог също.

Може би на някои кармата им е да бъдат войни или стражи, но не е за всички, както и на Земята не всички са войници. Преди много години слушах една проповед на Фил Дриско/ако си спомням правилно името/ и този човек каза нещо което ми се запечата. Каза, че чрез хвалението човек се издига както със самолет над всичко земно, материално, плътско. Имаше и един псалм в Библията. Там се казваше "напред вървяха певците", най-напред. Войната отдавна е в небесни места/и все още се отразява и в този свят/ . Както е казано ние не воюваме срещу плът и кръв. Воюването срещу плът и кръв е война със сенки. Тях не можеш ги победи, защото са само отражения. Не може да няма други средства, освен борбата. Борбата е съпротива и според мен недостатъчна винаги се оказва. Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/?

Агни йога – Надземното Защо човек непрекъснато да трябва да води битки? Не трябва ли да се радва например или нещо друго, което да замести тези битки. Не можеш непрекъснато да водиш битки, не е възможно. Да живееш в непрекъсната война е изтощително. няма ли друг начин?

Значи астрала е един вид илюзията, но не само във видимата материя, а и на ниво чувства и мисли. Напълно съм съгласна, че мислите и чувствата могат да бъдат Божествени, а могат да бъдат и плод на егоистичната ни природа. Разбирането, което преди време дойде в мен за вечната ни природа и смъртната ни такава напълно обяснява двата вида чувства. Най-характерното за чувствата на смъртната ни егоистична природа е безпокойството и притеснението, страха от утре, страха от непрестанната промяна, от неизвестното бъдеще, от смъртта. Най-характерното за чувствата на вечната природа е мирът и знанието, липсата на страх и безпокойство. Там има някаква сигурност/отдавна не съм се докосвала до тази природа в мен, а беше прекрасно/. Нея по никакъв начин не можеш да я притесниш с егоистичните измислици и смъртните опасности, защото тя си е вечна. Но смъртната ни природа много лесно се обезпокоява от променливия свят. Не случайно в Библията се казва Евреи 5:14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Може ли да ми дадеш връзка към тези статии. Искам да прочета повече, заинтригува ме. Да, винаги има противодействие или поне до определени нива, не знам точно.

Къде и кога се води тази борба? В небесни места, от как свят светува до сега и за в бъдеще.

Ако Бог му отвори сърцето, ще го разбере. И на мен ми се искаше да кажа нещо подобно, но не са ми ясни понятията. С едно изречение - какво наричате астрал, материята ли? Всичко е свързано, така е и материалният свят е свързан с духовният. Даже се оказа, че и двата свята били материални. Единият изграден от видима материя, а другият от невидима. И двата свята са сътворени от Светия Дух и по Негово подобие. Обикновено материята не би трябвало да воюва против материята, но в случая се получава точно това - видимото воюва срещу невидимото, а невидимото иска да се прояви в света на видимото и се случва единствено чрез човека.

Единствено Бог променя сърцата, ние само можем да сеем семето на истината, но не знаем коя почва ще се окаже благоприятна за него и порастването на семето е по-скоро Божия грижа. Защото много хора се насилват да втълпяват убежденията си и вярата си на други, но ако Бог не им отвори сърцата, те си остават затворени. Иначе Бог винаги е готов да дава особено знание, стига да има подходящ съд, отворени сърца. Едниственото което не спомена е за определението в случая. Има хора, които просто не искат да се приближават при Бог. Те не се чувстват добре в Неговото присъствие и не обичат да слушат истината, тя ги унищожава. Може би е нормално, защото всичко проявено в света и материята губи от съвършнството си при движения, но явно това е друго съвършенство на несъвършенството. И все пак ако си живял сто години, можеш да се учиш от тези, които са живели сто и двадесет или двеста години пред теб. Това не го бях чула, но може би има нещо верно. И все пак е казано "има си време за всичко". Тоест има време когато ще се учиш, има време когато ще вървиш сам. И все пак друго си е, да има от кого да се учиш. Много по-лесно е, да вървиш по утъпкан път. Относно тайните. Доколкото съм чела, хората преди нас са били доста по-добре запознати с тях. Сегашното доколкото се вижда е само имитация на езотеризъм и няма нищо общо с истинският езотеризъм. Духовността в момента не се практикува, знанията не се ползват в живота, само се коментират и обсъждат стари знания, само думи./може и да има изключения от правилото, разбира се/.