dcveta

Над 18 години съм, но поради други съображения няма как да сменя местоположението си.Много пъти съм го обмисляла, но засега такъв вариант не съществува. Понякога ние мислим какво да направим и какво не, а нещата се нареждат от самосебе си, само трябва да изчакаме.

Радвам се! Съвършенството и пълнотата не са само в даването, нито само във взимането, дори не са само в живота, но и в смъртта, защото тя е част от живота. Така и за Любовта - съвършенството й е във взаимността и когато липсва, липсва съвършенството, значи че любовта не се е развила напълно. Не мога да го обясня по-добре, но така го разбирам от житейските примери.

От опит знам, че нищо няма да те утеши в момента. Не случайно казват, че времето лекува. Не значи, че ще забравиш напълно, но надявам се с Божията помощ да успееш да си простиш. Дори е по-добре да се молиш за душата на това момче, да намери мир и покой, отколкото да се самообвиняваш. Животът и смъртта не са във наша власт. Да, ние си мислим, че владеем положението и че много неща зависят от нас, но на практика не е точно така. Много неща са предопределени, както казват "писалка" и много малко са нещата, които можем да променим. В какво се обвиняваш, че не си търпяла една връзка, която е била обречена ли? Няма смисъл да се търпи една обречена връзка. Когато търпиш всъщност и ти ще се превърнеш в жив мъртвец и ще обречеш бъдещите си деца от тази връзка и близките ти и примерно близките на отсрещната страна също ще бъдат повлияни негативно от подобна връзка. Ще ти дам примерът от Листопад с Ферхонде и Шефкет. И той не можеше без нея и щеше да се самоубие. Тази връзка се разви и виж последствията от нея. Така, че не виждам за какво се самообвиняваш? - за неща, които изобщо не са във твоята власт като живота и смъртта ли? Те са си Божии приоритети. Поздрави и от сърце - да преодолееш самоосъждението! Не му давай място, защото отваря врата към ада /може и да е пресилено, но по-добре да ти го кажа така, както съм го разбрала от опит, отколкото да премълча/

Интересно се е получило. Божидар поставя условието за любовта - да не зависи от нищо. hipathia поставя условие за любовта - да дава, вместо да получава, а erendil поставя условието - безусловна любов. И все пак ми се струвате твърде ограничени в разбиранията си за любовта и твърде стари са тези разбирания. Не е ли време да ги заменим с нови? Например какво мислите за взаимността в любовта? В Библията се казваше "ще вървят ли двама заедно ако не се съгласят"/отнася се за Бог и човек, човек и човек, деца и родители и т.н./ Спомням си и онази песен "вървят ли двама на дълъг път ..." Взаимността не може да изключва получаването, нито даването. За мен няма любов която само да дава или която само да получава. ПП Всъщност има, но тази любов не е съвършена, усъвършенствувана. Този който само дава се изразходва напълно като източник на енергия, който няма откъде да заради и се изтощава. И не може човек, който не е получил от Бог Любов да дава такава, нито може да дава повече отколкото е получил. За даването още се казва в Библията ако имаме две ризи - да дадем едната на ближния си, но никъде не се казва ако имаме една риза - да я дадем. Въпросите не са толкова прости, колкото изглеждат нито за вземането, нито за даването. Прекаляването в едната и другата област си носят своите последствия и крайностите нямат нищо общо с истината/която е по средата на две крайности/, нито с любовта. Всъщност който иска да разбира, няма да продължавам повече. Излишно е. На светлинни години разстояние ...

Привет дете! Просто няма какво да правиш, освен да продължиш пътя си. Ако Бог не те осъжда, не е нужно и ти да се осъждаш. А човешкото осъждение и одобрение е толкова преходно, че не трябва да му обръщаш голямо внимание. Спомни си какво сториха хората с Исус. Единият ден искаха да го направят цар, на другият ден викаха "Разпни Го". Това е тълпата. Единият ден едно, другият ден точно обратното. Времето си тече и всеки следва съдбата си. Не би следвало, да изгубиш живота си в самообвинения. Взела си правилното решения в случая, независимо от заплахите за самоубийство, които са ти били отправени. Постъпила си правилно и не трябва да съжаляваш за нищо. Не съм преживяла точно твоя случай, но съм виждала и обратната ситуация. В нея живите мъртъвци са повече от мъртвите мъртъвци. Така че не съжалявай за нищо и не си длъжна на никой. Гледай напред. След време всичко ще отшуми и няма да се помни, това което сега те притеснява. Поздрави от сърце!

При мен е точно обратното. Защо срещаш съпротива? Не е ли едно и също по принцип как ще го наречеш? За кого има разлика? Всъщност разбрах. Ти го приемаш за свой Учител, а аз все още не и това е разликата.

Когато говорите за даване и получаване ей така просто наизуст или от прочетеното от книгите, но не и от опит ... Колко години сте давали всичко, без да получите нищо в замяна? Кажете ми? И после коментирайте и после цитирайте ...

Привет Диана! Така е и логически и по Божия закон, който казва, че който дава ще получава и на него ще му се дава. Който обича повече е готов да дава, тоест и да получава. И на мен тези думи на Дънов ме затрудниха, не ги разбрах в пълнота, но ги оставих за потвърждаване с времето, защото истината сама се доказва. Има различен поглед в тези думи с който поглед светът не е свикнал и може би затова не ги разбираме от първо четене в дълбочината. Ето че сега разбрах повече. На пръв поглед противоречието идва от даването и вземането, но като го свържем със закона за даването и вземането - всичко си идва на мястото - който повече дава и повече получава и повече обича/излиза на практика/. Но има и други, които също се ограничават в любовта като искат само да дават, но не знаят да получават. Истинската Любов трябва да знае и двете - да дава без да нарушава законите на съприкосновението и да получава без да нарушава законите. А относно Любовта в Библията се казва, че тя се усъвършенства. Тоест ние се усъвършенствуваме в нея, в молитва и в познаване на Господа, подлежи на непрестанно развитие в човека. На друго място ап. Павел казваше "нека любовта ви бъде просветена и всячески проницателна". Тоест за вярващите и познаващите Бога - сляпата любов трябва да остане на заден план. Много хора са склонни да обичат и прощават, когато не знаят слабостите на отсрещната страна, но познаят ли ги се отказват да обичат. Христос ни обичаше въпреки, че виждаше всичките ни слабости и грешки, въпреки че ни познаваше, виждаше невидимото, непроявеното. Та с това си обяснявам просветената и всячески проницателна любов. Още се казваше, че в съвършената любов няма страх и който се страхува не е усъвършенствуван в любовта.

Благодаря за цитатите и различния поглед, който е представен в тях, но не всичко разбрах. Виж този цитат. Той може да се разбира двустранно. От твоята гледна точка - изключването на насилия, противоречия ... значи "за Любовта нищо няма значение". А за мен значи точно обратното, че за Любовта има значение насилието/който насилва, не обича/, че за Любовта има значение ограничението/който ограничава, не обича/. Но от друга страна ние сме създадени ограничени. И да искаш и да не искаш сме ограничени в тяло, време, пространство, така сме създадени. Иначе е верно, че Любовта изключва всички питания. Когато обичаш не се питаш кое е добро или зло, кое криво или право, беден ли си или богат ...

Разбира се, че има и ще дам най-точния цитат за любовта, който съм срещала в Библията -1Кор.13, за да ти го докажа. Но изводът ти, че ще видиш истината, не се налага. Може и да не я видиш. Божа работа. Може и да я видиш. А доброто в твоите очи, може да е зло в очите на онзи на когото ще правиш добро. Също Божа работа. Затова преди да правим измислено добро е хубаво да се допитаме до Божията воля. И този принцип не се налага винаги, понякога в бързината може да не се допитваме, а просто да действаме според случая, без правила. 4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Според Божието Слово - Любовта не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината. Според това, което четох в този форум от Дънов - за любовта има значение Божията воля.

Напълно точно и тези неща, които имат значение се наричат условия. Затова няма безусловна любов в Битието. Тя може да съществува само при единицата, защото тогава двата полюса/женски и мъжки са едно цяло/

Старият Завет - Псалми 27 8 Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.

Вярата все още не е действителност, но има способността да превръща в действителност. А когато човек виждал/да кажем целите си изпълнени/, нямало нужда от вяра.

Вече съм написал това, което смятам за необходимо. А и без друго си позволих да бъда прекалено откровен в предходните си мнения. Не виждам нищо лошо в това, че си бил откровен. Разбрах, щом така мислиш - твоя воля. Поздрави!

Т.е. е казано: хайде овчици на полянката, да си пасете тревичката, а после пак в кошарата. Мисленето не е за вас овцете, нито правенето на планове. Ами хайде по-същата логика да не учим децата да рисуват, защото явно не могат, да не ги учим да решават задачи по математика, защото като малки не могат да смятат, да не ги учим да четата, защото също не го могат. С какво планирането е различно като умение от всички изброени??? Или просто има хора, които не искат да мислим и ние като овце се подвеждаме по манипулациите им. Бог се бил смял над човешките планове. И когато умират милиони от войни, глад и липса на елементарни хигиенни условия пак ли се смее Господ??? Значи човешкото невежество му е смешно??? Това ли е точно Бога, който почиташ и кому е нужно да се налагат подобни представи за Бог с твърдения като цитираното. Много дословно си го разбрал или да кажа по-точно неразбрал или разбирането ти няма общо с Духа, не идва от сърцето, а от вътрешната ти предварителна предубеденост. Той има в предвид онази поговорка - да не си правим сметка без кръчмар/по друг начин казано/, планове без Бог по друг начин казано. Относно примерите ти е писано в Библията, че "людите погиват поради незнание". ПП Чакам си отговорът на въпросът зададен по няколко различни начина!!!

Точно

Станимире, много добре те разбрах. Само не знам ти доколко се разбираш, но не отговори на въпроса ми. Говориш за проявения Бог във вид на разумни същества и за непроявения Бог -принцип. Относно проявлението или Битието нямаме противоречия. Но относно непроявения Бог имаме. Затова те попитах - как си представяш този непроявен Бог или принцип? Като физиците само или като нещо повече от физик?/до тук което разбрах, си го представяш по-ограничено и от физиците, но може и да греша/. Мога да задам и по друг начин въпроса си. Смяташ, че от непроявения Бог могат да се проявят разумни същества, но в непроявеното, невидимото не може да има разум, така ли? За мен всичко за да се прояви, би трябвало да съществува в небитието първо/тоест да бъде непроявено/. Вярвам на писаното в Сефер Иецира, където доста добре се обяснява всичко. И там непроявения Бог е наречен Невидимия със стойност нула/която стойност разбрах по откровение/. Но нулата във физиката обръща посоките от положителна в отрицателна и обратно. А нашият свят е дуален. Дуалността според Сефер Иецира се проявява на ниво седмица/седемте двойни букви/ и затова се говори за седем небеса. На ниво тройка например няма да срещнеш дуалност. Това ниво си го представям с Отец, Син и Святи Дух/Божието царство/. На ниво единица/също има проявление/, но на ниво нула няма. Там е невидимият и Непроявеният Бог. И аз ги разделям като тебе на Проявен Бог и Непроявен Бог. За проявлението нямаме разминаване в разбиранията, но за Непроявения Бог имаме. Затова се опитай да ми отговориш, така си изяснявам противоречията и стигам до истината. Засега смятам, че грешиш като не виждаш всички възможни провления в непроявенето да съществуват. Тоест те съществуват в така нареченото "нищо" и се проявявят от него, но нищо не съществува.

Око за око, зъб за зъб. Обърни другата буза, обичай врага си. Нядявам се схващаш разликата? Не схващам дълбочината, но само повърхностно. Ти разделяш и за теб има НЗ и СЗ, но не виждаш единството, жалко и не виждаш причините за тези два различни закона, също жалко.

Не знам. Твърде ограничени ми се виждат представите ти за Бог - принцип. Какво значи този принцип за тебе? Обясни! Да не си го представяш като физиците - просто някакъв механизъм без душа и без дух, без разум, без любов? Ако е така, това са твърди ограничени представи, твърде ограничени. А да си чувал за Божия воля? Щом казваш, че не може да прави избори и да реша, значи за теб няма Божия воля/се налага извода/. Съществува само човешка такава - за тебе! и т.н. и т.н - няма нужда да коментирам от всяка вяра какви изводи се налагат, но темата ми стана безинтересна.

Който иска да израства бързо духовно, ще трябва да плаща и цената. Всяко обещание си има условие.

Всеки вижда и разбира през своята си призма се налага изводът. А след като Бог е установил естествения порядък, защо да не може да го видоизмени или създаде друг такъв. Само човеците колко софтуера са измислили и програми, какво остава за Бог. Да не е нещо по-малко от човеците? Явно ограниченията в нас се изразяват в ограничения към Бог. И този извод се налага.

Имах в предвид, че в този свят Бог обръща морето в пустиня и в пустинята в море, царе превръща в слуги и слуги в царе. Но това в никакъв случай не значи, че трябва да се нарушават законите за равновесието, напротив. Отдавна съм разбрала от Библията, че всяко Божие обещание си има и условие, за да бъде изпълнено. Тоест ние може да се молим много дълго време за нещо си и то да не се сбъдне, понеже не е изпълнено условието. Може и изобщо да не се молим или само да споменем нещо в молитва и то да се случи поради изпълнението на условието. Условието един вид е част от закона за равновесието. Порядъка е закон или закони. Имаше СЗ, има и НЗ, има и вечен завет ... Порядъкът е закон! Законът не е Бог и не е вечен. Законът се мени според човека и промяната в човека. Законът е за да служи на човека, а не човека на закона. Има вечен порядък, има и временен порядък. Затова думите ти звучат много общо и нищо съществено не може да се направи като извод от тях. Затова и предпочитам точните примери, които водят до точни заключения.

Да, така е и в Библията имаше подобен цитат, аналогичен.

Въпрос: кой точно Бог е видял Йов, защото явно не е Богът на Исус и Новия Завет? Какъв е за тебе Богът в Старият Завет и какъв в Новият? По какво се различават? Хайде, обясни ни, че да се разберем. На този въпрос съм отговаряла хиляди пъти и вече не ми се занимава, честно казано. Всеки знае, че Бог е Един. Проявлението в плът е различно. В НЗ имаме усъвършенствувана плът. Не че разбирам всичко подробно, но Исус е бил без грях. Казва се, че той е Словото, цялото Слово. Тоест според Кабала - съдържа в себе си всички възможни проявления. За Духа също се споменяват някои неща - има Духа без мяра. До онзи момент всички са имали Духа с мярка и по времето на Моисей - Бог е взел от Духа, който е бил в Моисей и е дал на останалите, за да не изнемогва Моисей. Исус говори само Божието Слово и в много случаи цитира Стария Завет, тоест говори Божието Слово. А ти отричаш писаното в СЗ, както се разбира. Духа според Кабала също е вид материя от която произлизат всички други материи/видими и невидими/. Но в този свят родения по плът гони родения по дух, тоест видимата материя се противи на невидимата. Видимата не иска да се проявява невидимото/духовното/, но то е вечното и божествено и няма как да не се прояви. Просто плътта ограничава духа. И ако забелязваш чрез всяка плът Бог се проявява различно. Тоест Духът в човека се проявява различно. По един начин чрез Моисей, по друг чрез Даниил/напълно се припокрива книгата на Даниил с Откровение от НЗ, та няма как Бог да е бил друг./ Прочети си и Исая и останалите пророци и ще видиш че Духът е един и говорят за едни и същи неща и за едно и също бъдеще и за един и същ Бог. Бог е бил ограничен чрез първите хора и не е могъл да се прояви в пълнота, но чрез Исус е успял, достигнал е съвършенството на проявлението в плът. Затова се казва, че в Христос е пълнотата и съвършенството. И не знам Бог да се е проявявал мощно по друг начин освен чрез човеци. Отделно има и друго, което го разбирам смътно, някъде дълбоко в себе си, но не мога да го обясня - за плътта и духа. Преди, по времето на СЗ - Земята се е очиствала чрез смъртта на съгрешилите, когато кръв се пролее на Земята. Но сега няма нужда от повече проливане на кръв, след Христос - Божественото проявление в пълнотата и съвършенството. А кръвта е която свързва плътта с Духа или нещо такова.