dcveta

Точно. По начина на изразяване прилича да е от Петър Дънов. Затова още в първият си пост писах, че с тези въпроси е по-добре да се занимават теоретиците или дух. учители. Наистина е така. Ако Бог ти дава дарби или осъзнаване или нещо друго, ще имаш. Лично не мога да се оплача, дори мога да благодаря за изобилието и може би съм малко безотговорна в това отношение, но никога не ме е интересувало на какво ниво е другият или не съм се впечатлявала от дарбите на хората, защото знам, че при Бог се намира всичко, стига да го поискаме/да го пожелаем/. Да искаш духовна дарба, която другият има, а ти нямаш не е ли духовна ревност, но различна от ревността за Господа? Едното/първото събаря/, а второто изгражда. Когато човек практикува някакви духовни дарби едва ли си задава въпросите като - от кой център идват. Това което съм разбрала още за дарбите, че Бог просто ни използва като проводници за да благослови някого чрез нас. Тоест не е нормално когато човек се слави и възгордява с духовни дарби, защото те не са наши, идват от Бога. Единственото което знам е, че талантите/дарбите/ не трябва да се заравят, защото ще закърнеят. Ако ние само получаваме от Господа и не даваме то Живата вода, ще се превърне в тиня. Чистата вода се движи непрестанно - влива се и се излива. Не може да се замърси, когато има непрестанно получаване от Господа и даване, но когато движението, кръгът престане, то това което сме получили ще тиняса.

Навярно е така, но всъщност не можах да свържа двете противоположности. От една страна можем да възприемаме всичко през всяка чакра, а от друга страна е добре да го възприемаме по подходящият начин, чрез подходящата чакра. Тоест не от всяка чакра можем да получим пълнотата на възприемане ли? Например чрез думи не можем да опишем картина, можем да я нарисуваме. Нещо подобно ли?

Днес и друго си припомних. Словото също може да бъде осъзнато по седем начина-чрез седемте центъра. И по думите, начина на изразяване може да се разбере кой на какво ниво е достигнал и какво му липсва духовно например и от какво има нужда. Също могат да се определят последствията от дадена вяра и тем подобни. В Библията се споменава за Слово пречистено като сребро седем пъти в пещ от пръст.

Разбира се, че може по много начини. Бог не е ограничен, че да го ограничаваме. Интересно ми стана като си размишлявах за тази тема. Например думите/мислите/, могат да идват до нас от много източници и по-духовни и по-недуховни. Ясновидци, които чуват само думи и всеки който разчита само на думи/мисли/ - много се ограничава и е много близко до грешки, защото става приемател на почти всички нива/мисловни/ и понякога трундо ще отсее кое откъде идва. Но например интуиция с логика - не може отвсякъде да дойде при тебе, не може от всеки източник да получиш това знание. Също така и някои други знания - тълкувател на картини или Слово или подобни, пророческите знания също не може от всеки да ги получиш или тези знания, които много малко хора или почти никой не ги знае идват от духовни нива, които по-лесно определяш като Божествени, отколкото думи, които може да са дошли отвсякъде. Не знам дали ме разбрахте, но няма значение. Важното е, че аз си го разбрах. Ето и един сън. Йода от филма ме наблюдаваше и ми се усмихваше странно. Какво значи това? Филмите какво общо може да имат с действителността или съзнанието ни и как си обяснявате този вид информация. На мен нищо не ми говори или по-скоро вътрешно го разбрах какво казва с тази усмивка, че не е това, което си мисля, но защо точно Йода?

Чувствата ако не са обучени, както е писано - грешките са предсказуеми. Логиката с интуицията - потърси за нея писано. Четох че в някои духовни школи в Тибет знаят какво представлява, но тукашните духовни школи още не са разбрали и няма как да го обясня, но от опит мога да ви кажа, че тази логика придружена с интуиция или не знам как да я нарека точно/тя не идва от ума/ води до познание и истини.

На същото мнение съм. Без ума може да бъде само неосъзната истина, а тя не вярвам да може да се прояви по някакъв начин в този свят докато е неосъзната, тоест няма да има полза от нея, няма да има плодове или поне толкова разбирам засега.

Като съдим от чакрите, би трябвало да са седем или три основни. Не можем да сме сигурни нито в умът като водител за истината/особенно за вечната/, нито в чувствата. Понякога просто се усеща вътрешно или по някакъв друг начин - си го знаеш, че е истина, но как и защо изобщо не бих се наела да обяснявам. С тези неща нека да се занимават теоритиците. Не ми стана ясно на какво всъщност искаш да наблегнеш в тази тема? Пардон, видях краят. Нали все чета по диагонал, да ме прощаваш. Понякога принципът на отворената и затворената врата също може да ни служи като водител, но като не забравяме, че всяко правило си има изключения. За мен най-сигурното е мирът/когато си на прав път имаш мир/ и потвърждението от верни свидетели или по друг начин. Всичко, което е от Бог устоява, а което не е - не устоява. Чрез умът по-скоро може да се предаде самото разбиране до което си достигнал или самото осъзнаване, но не значи, че той е основният инструмент за осъзнаване.

Да, така е. Затова в Библията/ап. Павел/ пише, че трябва да се научим да познаваме Божията воля от опит/не от думи/. Но за краят съм на точно обратното мнение. Не ние решаваме, а Бог. Имаше едни стихове в Библията където спореха пророк и лъжепророк. И се казваше нещо от сорта "да видим кои думи ще се сбъднат - моите или твоите". Бог винаги си доказва думите, волята и винаги стои зад тях. Нищо което не е от Бога, не се сбъдва. Мога да вярвам, че Божията воля за мен е да бъда мисионер, но да не е така, например да трябва да бъда учител. Още Божията воля трябва да се свързва с времето, мястото и хората. Защото иначе е половинчато, лъжа. Не знам, беше хубаво за пророци и лъжепророци - да се обсъжда в отделна тема. Тази теме е доста натоварена. Аз по принцип не чета такива дълги теми, освен по изключение от тук от там. Не мога да формулирам точно това, което разбирам от тебе. Независимо от моята или твоята воля, ние познаваме Неговата воля/не моята, не твоята и съпоставяме с Неговата воля, не с моята, не с твоята/. Поне мен на това са ме учили. Не е лесно да се познава Неговата воля от опит/както казва ап.Павел/. Един истински молител и мисионер, който имах честта да срещна през живота си поради Божията благодат казваше, че трябва да се научим да познаваме Божият глас както гласът на майка си и баща си. Едва тогава няма да бъркаме едната станция на радиото с другата, но до тогава принципът на проба-грешка ще важи. Всъщност доста добре съзнавам какво пиша. И в крайна сметка по-добре да си роб на Господа, отколкото роб на човеци или човек, защото да си роб на Любовта е едно, а да си роб на егото съвсем друго. Отношенията между Бог и човек могат да бъдат различни. Също са описани в Библията и също имах удоволствието да чуя проповедта на тази тема от онзи месионер за който ти говорех. Водех си записки тогава и макар не всичко да е точно написано, ще можеш да прочетеш за отношенията между Бог и човек - те са много видове. Приятелското отношение е от тези на по-високите нива. Последното отношение между Бог и човек /Христос и църквата / беше описано като невяста и младоженец, но не е пропуснато да се опише и отношението на слуга и господар, както и на роб и робовладелец. Предполагам, че когато човек няма никакво познание изпада в това отношение и колкото повече расте познанието, толкова повече отношенията преминават от едно ниво в друго ниво, за да достигнат крайният предел. Но забележи - това общо и много кратко. За всяко ново нещо на познание може да тръгнеш от отношение роб-робовладелец. В Библията също се говори за това отношение. Христос/богът/ стана човек и се превърна в роб не само на човеци, но и на Бог, за да се извърши Божията воля. Неговото служение беше едно истинско смирение, смирение до смърт на кръст, не само до роб. Той смири себе Си до смърт. Същото е и с апостол Павел. Той казваше, че се превръща в роб на човеците само и само да придобие мнозина. Превръща се всичко на всички, само и само да спаси погиващите. Затова го обичам този Павел, защото не се жали, самосъжалява и изобщо не мисли за себе си, а за Божието. Обикновено в света тези, които са управляващи са на върха на пирамидата. От многото библейски примери ще забележиш, че тези които са по-високо в духовно отношение са на основата на пирамидата и са обикновено и винаги служители на останалите, служат на останалите. Тоест превърнали са се в слуги и роби, за да спасят погиващите, превърнали са се всичко на всички, за да не загубят и една душа. В повечето случаи ние хората не сме готови да плащаме тази цена, на служението и затова си оставаме на едно духовно ниво, не можем да израстнем нагоре. Още се казваше в Библията, че смирението предшества славата, а гордостта падението и тем подобни.

Това е друга тема. Тук не говориш за хора, които вършат Божията воля, а за заблудени такива, лъжепророци, лъжеапостоли, лъжехристи и подобни са наречени. Как се разпознават истинските от лъже... също е друга тема и няма да я обсъждам. Но и това е Божия воля - да различаваме истинските от лъжливите. Можеш да размишляваш върху цитата, който давам, не е случаен и на мен ми говори много неща. Свързан е с Божията воля, лъжата и истината, и любовта от цялото сърце, с всичка сила Второз.13:3 да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. Ти ако разсъждаваш така, ограничаваш Бог и не би могъл да бъдеш пророк никога. Пророците са длъжни да говорят Божиите думи и не от свое име, а от Божие име. Затова не мога да приема това ти правило, което си си поставил за себе си. Ако всички пророци разсъждаваха като тебе, до нас нямаше да достигне нито едно пророчество. Когато една идея е Божествена - тя се потвърждава и доказва. Нужни са най-малко двама или трима верни свидетели според писаното в Библията, за да бъде потвърдена. При липсата им я оставям на отлежаване, за потвърждаване или отхвърляне. Не съм съгласна и с това, че Висшата воля няма да се наложи над нисшата. Ще се наложи когато е необходимо, но нисшата никак няма да разбере. Мен това не ме притеснява, нито да бъдеш роб на Господа е притеснително, защото всичко е относително. От една страна си винаги господар, а от друга винаги роб в този относителен свят. Ти защо си толкова обезпокоен от това? Нещо плаши ли те? Не мисля, че можеш да следваш сляпо Божията воля. А всеки може да я следва дотолкова, доколкото му е дадено да я разбира. Един разбира и следва например десетте Божии заповеди./повечето хора дотолкова разбират и следват Господа/. На тях не им е дадено повече и няма да се изисква повече. На който е дадено повече да разбира и повече ще се изисква. Така че не е наша грижа кой до колко и как следва Господа. Нашата грижа е за това, което ни е дадено.

Благодаря за споделеното все пак. Така е, за всеки уроците са различни според самия него и няма общи правила.

Ако приемем, че единствено се реализира Божията воля - какво следва? Иначе за Бог световете нямат значение, нито времето. Тоест може да ни вижда в миналото и в бъдещето. За него и живите и мъртвите са навярно еднакви, защото Исус например си е говорил с мъртвите Илия и Моисей, както е записано. Ние делим живота си на живот от раждането до смъртта, но смъртта също е част от живота както се разбира.

Напълно съгласна. Как различаваш тези състояния, ако е възможно да ни осветлиш? На мен понякога ми е много трудно, да ги различавам.

Никой не е напълно свободен, когато е проявен, дори и проявеният Бог. Това е илюзия. Ограниченията за човешката воля са си ограничения. Много нации доста развити са били унищожени, защото не са вървяли според Божията воля. Спомни си библейската случка, когато се опитват да строят кула до небето. И това се оказва напълно възможно за човеците, но Бог разделя езиците и не успяват, защото това не е Божията воля. С тази воля се съобразяват всички висши същества, която ти не виждаш и мислиш че я няма. Всичко видимо идва от невидимото, не забравяй-

Привет Диана! С тебе е приятно да се общува, дори когато мненията ни не съвпадат. Нашият избор по принцип се простира в две посоки - живот или смърт. Това е. Другите избори са между другото. Когато вършиш Божията воля и всички врати се отварят за тебе - този принцип се нарича принципът на отворената врата. Но в относителен свят, всичко е относително. Не можеш да се хванеш за този принцип като правило, защото ще сгрешиш. Понякога Бог допуска и други неща, когато вършим волята Му, допуска да заставаме пред затворени врати, които се отварят само с вярата ни. Има много библейски примери за затворените врати, когато се върши Божията воля. После ако човек не се усъмни и не се разколебае тези врати се отварят. А има и обратния вариант. Понякога врати се отварят и когато не вършим Божията воля, само и само за да научим някой урок или да познаем непознато или поради други причини. Не можем да ограничаваме Бог и да си мислим, че винаги когато вратите са отворени - това е Божията воля. Това се случва на определен етап от нашето духовно училище, но на следващо ниво идват и затворени врати, които са пътя и които трябва да отворим. Дори когато човек е в съвършената Божия воля, той не може да върви в нея без вяра и без чудеса и знамения/според Библията има добра, по-добра и съвършена Божия воля в която може да се намираме. Тоест когато сме в съвършената Божия воля сме най-близко до Бога/. Затова много хора се задоволяват с по-малко, защото не им достига вярата и устояването и тем подобни, не им се плаща цената за да бъдат в съвършената Божия воля. Всяко нещо си има цена, да вървиш с Бог също. Досега да ти кажа не съм очарована от астролози и ясновидци/за разлика от библейските пророчества/, половинчати им са познанията. Затова няма да коментирам повече. Отделно си зависи за какво ще се хванеш и на кои думи ще повярваш. Ако им се вържеш - сбъдват се неща, ако не им се вържеш - не се сбъдват. А и в много случаи и те грешат, в други не са сигурни какво точно ще се случи/добро или зло/ и т.н, виждат нещо, но и те не знаят какво точно и времената много грешат. Поне моите опитности с тях са такива, не че познавам много, но все пак. Поздрави!

Звучиш ми толкова близко и познато ... И все пак - да вършим волята Божия, значи да се откажем да вършим нашата воля, тоест когато вършим Божията воля, човешката престава да съществува. То по принцип тя си съществува само до толкова, доколкото Бог е позволил/в рамките на предопределението/.

Отец, Син и Дух, Алеф, Мем и Шин, Дух, Душа и Тяло, вечност, пространство и субстанция. Откъдето следва, че Синът, пространството е и Тялото. Така е писано и в Библията - части на Христа./някои са го разбрали преди мене и са го написали в Библията, но съотвества и на писаното в Кабала/ Отец е Душата тогава - за тези които си мислят и проповядват все още, че човек и Бог нямали Душа. Откъдето следва, че Закона и Духа са уравновесяващи като въздуха където Мем и Шин са Земя и Небе. Още могат да бъдат - време, свят, човек, число, буква, стойност. Каква ли е стойността на Сина тогава, а числото? Буквата на кое число отговаряше? Трябва да погледна, но ако има някой да ме светне, може и да не поглеждам. Все пак е интересно как се навързват нещата и как си идват по местата, точно както пишеше в Сефер Иецира. ПП Затова и Духът е уравновесяващото начало между човек и Бог, като цифри се получаваше четири доколкото си спомням/Бог-3, Дух-1/. Духът още съдейства за възстановяване на Закона за равновесието. Между Земята и Небето - това уравновесяващо начало се явява въздухът.

Да, всичко се свързва с троицата, която е троична. Времето- Отец, минало, настояще и бъдеще, вечност като цяло и т.н. Което значи, че материята също е троична - материя, антиматерия и незнам какво си още. Пространството също. А настоящето може да бъде в материята/Св. Дух/, както и миналото и бъдещето и в пространството. Като свършиш всички възможни връзки, ще видиш какви са възможностите на трите йод. От там почнах и се получаваха невероятни възможности, поне за човешкият ум. Колко точно идват възможностите - кабалистите трябва да знаят. В Сефер Иецира се споменаваше от колко тухли, колко възможности има. Например материята свързана с пространството може да се разглежда в миналото, настоящето и бъдещето. Пример с човека и неговите години. Всъщност не мога да го обясня точно, но наистина се получават много възможности.

Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса". Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света. Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни. Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли. Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.

Щом те са преценили така, а те са възрастни и най-близките му. Ти си ги послушала. Постъпила си правилно. Не виждам за какво се обвиняваш и за какво да те обвиняват.

Как ще разбереш, не е било в къщата ти. Те техните не са разбрали нищо и не са могли да го предотвратят, да го спрат. Ти как искаш да разбереш и да го спреш? Нямаш повече вина отколкото всеки един негов близък.

Отказваш или не можеш да разбереш, че аз казвам какво правя в тежка ситуация. Не е моя работа да съдя кой какъв е. А какво търся аз, касае само мен, но ако някой проявява интерес, ще му кажа - търся общуване с разумни и разбрани хора. "Аз какво търся", "Аз какво правя", "Аз какво мисля" - много "аз" станаха

Щом ти мислиш, че това момиче е страхливка - жалко за тебе. Човек, който изживява по този начин нещата - няма нищо общо със страхливците и тя изобщо не мисли да бяга, както прочетох. ПП Не че съм пророк, но Бог е милостив и нещата ще се наредят за нея от самосебе си/чрез /познат/ човек. Само трябва да изчака малко. Всичко ще се нареди. А ти Пламъче търсиш своята си слава.

Ако вярваш на това, ще те следва. Аз не вярвам и не ме следва. Изобщо вече не ме интересува дори каква мълва ще мълвят хората за мен. Все ми е тая. Нито ме хранят, нито ме поят, нито живот са ми дали. ПП И все пак мнението ти беше малко манипулативно - "бягат само страхливците" - тук не става въпрос за страхливци ... ПП За мен също е най-важен човекът, който търси помощ, да я намери ... иначе не бих изобщо участвала в темата и не бих изобщо писала

ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия. Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат. И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.

Зависи какви са проблемите и какво е бягството ... В този относителен свят и двете възможности са истина понякога. Тоест и мнението на Диана е точно в определени ситуации и твоето в други. Казвам го от личен опит. Не случайно имаше една песен "десет адреса смених". Понякога си струва и спестява много, много ... А другият случай за който ти говориш Пламъче, е случаят когато човек бяга, но същите изпитания го преследват и преследват, където и да иде, защото не е променил характерът си. Тоест когато човек сам предизвиква някакви последствия от действията си, където и да отиде - същите проблеми го преследват. Но не мисля, че в този случай става въпрос за това. По-скоро приемам съвета на Диана за точен в този случай. А за всеки случай е нужна мъдрост и знание, за да се постъпи правлно.