dcveta

Благодаря за включването Галио. Много усмивки и за тебе!

Слава на Бог за теб. Достигнал си до някои мъдрости, които много вярващи уж се пишат, а не са достигнали до тях. В Библията се казва, че Бог дава Слънце и дъжд на злите и на добрите. Тоест в Божието Слово, което е Истина, се казва същото което и ти си разбрал/а - че Бог не дели хората. И точно до същото достигнах и аз - ние сме тези, които ще разделим злината от добрината в този свят. Само че аз го изразявам по друг начин - ние сме тези, които ще възстановят Закона на Равновесието в този свят. Преди Христос този закон също беше нарушен и Бог изпрати Сина Си, за да бъде този закон възстановен, но Той не търсеше Своето, нито говореше от Себе Си. Един вид не се страхуваше да плати цената, за да бъде възстановен Закона на Равновесието в този свят, нашият. Учудваш ме с правилните си разбирания, наистина. Само за първото изречение разбрах друго. Когато злото е проявено, доброто е скрито и обратно, защото те са двете страни на една монета. Когато Христос царува, дявола бяга. Така е иначе - човека не е нито доброто, нито злото. Злото и доброто човек сам ги допуска в себе си. Дава място или на злото, което води към смъртта или на доброто което води към живота. Всъщност това е изборът, който човек прави - живот или смърт. Затова във Второзаконие се казваше "Изберете живота". Това е Божията воля, но не всеки избира живота. А относно наказанието - ние не наказваме човека, а злото което той е допуснал в себе си и ако не може чрез вяра да отдели злото от себе си, то човек умира заедно с него. То дори и ние да не накажем, Божиите закони си действат, както законите за гравитацията.

Интересен поглед на живота и нещата. Не съм го срещала преди и не знам дали всичко разбирам, но ако трябва Бог ще ми даде разбиране. От една страна е така - Бог не ни създава бедни или богати/в този относителен свят е много трудно да се формират точни понятия/. Но от друга страна Бог ни е дал разум, на всеки различно и всеки според дадените му гени прави своя избор. Например по-разумните правят по-правилни решения да речем/не че няма изключения от правилото/. Според теб нищо не зависи от предопределението ли? Всичко зависи от свободната човешка воля? Съгласна съм, че Бог е сътворил дарбата. Моят пастир казваше преди много време, когато ходех на църква, че всъщност дарбата е една и тя е Светия Дух, а всички останали дарби идвали с Него. И така си е. Когато имаш дарът на Светия Дух, може в теб да се проявят всички дарби и това ще е съвсем странно за един обикновен човек, който преди това не е имал нито мъдрост, нито знание, нито е бил богат, а изведнъж забогатял.... Но от друга страна Петър, когато ходеше по вода дори не беше получил дарът на Светия Дух/получи го на Петдесятница/. Ходеше по вода с вяра и след думите/Словото/ на Христа. Всъщност това ли имаш в предвид, че когато човек повярва в Бога, то няма значение как се е родил и в какви условия е живял? След това животът му се променя независимо от гените и средата в която се е родил, благодарение на вярата. И все пак моят пастир казваше, че истината била по средата на две крайни мнения. Крайностите в случая са да си мислим, че нямаме никаква свободна воля или че няма никакво предопределение.

В Библията пише, че не можем да сътворим дори един косъм било то бял или черен. Някой сътворил ли е?

Влагам много по-голям смисъл в Словото, а също и в буквите - от тях е сътворено Словото. Словото е Бог се казва в Библията/Йоан 1/. Така че всяка представа е нищожна и всяко обяснение. А буквите според Сефер Иецира си имат числова стойно, ширина и мяра. Първата буква символизира Бог. Трите основни букви символизират Отец, Син, Дух/небе, земя, въздух и т. н. и т.н./ Словото е също толкова необятна тема, колкото и темата за буквата. Цифрата едно също символириза Единицата, Бог. Не можеш да събереш в едно изречение всички тези представи, нито да изразиш с думи Божеството. Ако желаеш пусни друга тема за Словото и буквите/цифрите и там ще се включа, защото тези теми са необятни.

В сравнение с нас, животните, растенията ... да кажем в сравнение с нас

Може и да не мисля точно като тебе, но мненията ти в тази насока са ми интересни. Преди смятах, че само Бог може да твори. Но и ние хората сме един вид творци/музиканти, певци, художници .../ Разбрах от книгите на Друнвало, че много неща се сътворяват също, а и Саи Баба е пример за сътворение на предмети и там каквото било. Съгласна съм с това, че Бог се изявява предимно и най-силно чрез човека. И който човек може да изяви в най-голяма пълнота Бог, то неговият Бог се смята за най-голям, нали така? Съгласна съм, че в проявлението, тоест в Битието има ограничения и може би също и за съвършенството. Дори съм съгласна да приема Бог като действащ принцип или закон, но не само толкова, защото този принцип и закон имат разум и мъдрост, дух и душа, имат Любовта в себе си. Непроявеният Бог, откъдето идва всичко проявено е вече Съвършенството и Пълнотата. Там откъдето сме излезли и където ще се върнем. И връщането в Бог, бих го нарекла Божий покой, а излизането в Битието на Сътворението - движение или нещо си такова. Понеже не мога да ти дам по-точен пример. На мен най-ми допада описанието на Бог в Сефер Иецира като Слово, букви. Тоест да кажем буквите си съществуват в латентно състояние/като непроявен Бог/ и чрез всички възможни техни комбинации могат да се проявяват в света. Тоест Бог си съществува и в небитието, но се проявява чрез нас и Творенията си в Битието. От тази гледна точка не разбирам как може ние да сме богове, а Бог да не съществува. Не знам разбираш ли ме?

Тук няма спор. Такава е и моята вяра. Вярвам, че и в нас се проявява божественото, доколкото му позволим. Вярвам, че има Бог който е навсякъде, тоест във времето и извън него. Има и божества, да кажем разуми, от които са достигали мъдрости до мен, знание. Ангелите може и да ги смяташ за божества, но май не са точно. Всъщност този въпрос не ми се иска да го обсъждаме в момента, да не изместим в друга посока. Важно е да знаем, че спасение се проповядва за човеците.

Диана, радвам се че засягаш точно въпросите за предопределението и свободната воля, защото в зависимост от вярата в предопределението или свободната воля се определя и всичко останало като мироглед в човека. Както от вярата в задгробен живот или в този живот се определят много неща. Преди време твърдо защитавах позицията за свободната човешка воля, но с времето все повече се убеждавам, че липсва такава също от житейските примери, от тези в живота ми. То за това се казва да познаваме Божията воля от опит/от живота го разбирам и от личните опитности, сблъсъци/. Случвало ми се е да тръгнем с кола, без пари и да ни стоварят посред пътя така да се каже. Добре, че в онзи ден все едно Бог ми е говорил в сърцето да си взема единствените два лева, които тогава имаше в къщи, че да можем да се приберем по-живо, по-здраво. Откъде ще знам, какво ще се случи и изобщо този вариант не беше записан в плана, не се предвиждаше, но се случи и съм безкрайно благодарна, че нещо ме накара да си взема двата лева, които използвахме с детето за билети, за да се приберем в къщи от края на града. Иначе щеше да ни коства поне четири часа пеша, не знам точно, но губо сметнато е така. Отделно ми се е случвало да нямам пари и да готвя повече, точно когато ни идват гости. Тоест сготвеното се оказва съвсем навреме и намясто и не се изхвърля, нито парите отиват на вятъра. Когато имаш пари не е проблем, но когато нямаш и си броиш стотинките тези мъдрости Божии или знание Божие ми идват като балсам. А колко пъти Божие знание или мъдрост са ми спестявали кавги и какво ли не. Не мога да споделя всичко, но след тези опитности в живота ми изобщо не се съмнявам в Божията промисъл и предопределение. Дори преди си мислех, че то е само за най-важните неща в живота/в същност това ние не можем да го определим през нашия поглед, кое е важно и кое не/, но не е така - и за най-дребните се оказва, че има промисъл. Защото не се знае това дребното до какви последствия ще доведе в бъдещето. Та напълно те разбирам, колкото и да не ми се иска да вярвам, че толкова неща са предопределени. Дори понякога се питам дали изобщо нещо зависи от нас. И все пак изживяното променя характерът ни, тоест шлифова диаманта.

Благодаря на всички участници, защото засега само помагате на действието на Духа, не го спирате и смятам, че ще може тази тема да я развием в дълбочината и ширината. Бог никога не дава нищо случайно/поне за мен/ и винаги го дава на точното време, когато има готови сърца. Преди няколко години ми се даде да разпечатам някои стихове от Даниил. Позволих си и тук да го цитирам, но виждам много на място, схванах защо. А и защото Учителят си позволява да цитира Библията преди да говори за общите принципи. Откровение е разпечатана книга, пророчество, нищо че някои и досега се мъчат да я разпечатват. То си е писано, но Даниил не е. И знаете ли там няколко стиха, за да ги разбереш точно и правилно трябва да си запознат с много библейски принципи, истини и пророчества. Та няколко стиха ми говореха колкото една написана книга и сега е така, ако не спрем действието на Духа. Та в книгата Даниил се говори за последното време в което много светии ще бъдат заблудени от измамни духове, но пише още, че мъдрите ще се спасят. Каква е разликата между Бог и измамните духове? Няма да го обсъждам тук, но по принцип в Бог е съвършенството и пълнотата, цялото. А на измамните духове все нещо не им достига, липсва съвършенството. В книгата Даниил е споменато, че в последните време ще се даде разбиране върху нея, ще бъде разпечатана, мъдрите ще я разберат. Но още в последните времена ще има хора, които ще се подведат по измамни духове. Всичко това, колкото и банално да ви звучи говори само едно - някои неща са назряли за изпълнение. Ще се включа допълнително при първа възможност и ще отговоря на всеки поотделно според както имам в сърцето си. Не мислете, че съм пуснала тази тема да се заяждам или за да търся своето си, ни най-малко. По-добре щеше да е да си рисувам рисунки и да ги продавам, вместо да пиша, но времената го налагат. Виждам, че и от дарбите които получават, хората се повлияват. Но на който му се е давало Слово на знание и мъдрост, да разбира, да отсява между истината и лъжата, между съвършеното и несъвършеното, ще ме разбере. А моят пастир всичко си имаше, но нямаше разпознаване на духовете и това му пречеше понякога. Когато говоря за Слово, думи също искам да спомена, че има слова пречистени седем пъти, като сребро претопено в пещ се казваше. Такива са думите на Тот. Може някои да са го усетели, някои не. Пророчеството на Даниил се равнява на нещо подобно сред пророците и в Исая има много ценни принципи и пречистени Слова. Затова искам да гледате безпристрастно, за да стигнем до там, до където Бог иска да стигнем в знание, мъдрост, разсъждения. Дай Боже - за наше благословение. И Бог е в единственото, дано успеем да бъдем единни въпреки различните мнения и достижения в духовната област.

В последно време много често срещам реплики като "Аз съм Бог" и няма други. Хора достигнали някакви успехи или частичен духовен напредък и то най-вече в този свят/илюзионият/, в отражението - се смятат за богове. Хора подобно на Саи Баба, които могат да материализират предмети ... се смятат за богове. И други примери има. Четох и други мнения. Затова реших да пусна тази тема. За мен човек, който смята себе си за бог и отрича съществуването на Бог е един вид така нареченият Антихрист, а от друга страна бих го нарекла ограничен, защото тази вяра само ограничава. Може и да греша, но на този етап това са разбиранията ми. Сещам се за библейският пример с Даниил. Той беше поставен между живота и смъртта в различни изпитания. Всеки, който не можеше да разгадае съня на царя беше обречен на изтребление сред служителите. Царят не помнеше сънят и никой не получи знанието за съня, освен Даниил чрез когото се спасиха хиляди други животи. Той имаше силата да остане жив в огъня, в който тези, които го палеха изгоряха. Още имаше силата да остане жив затворен с гладни лъвове и не само. Имаше силата да пророкува бъдещето и много други неща, за които хора като Саи Баба и много други самозвани духовници само могат да мечтаят. Та този Даниил въпреки всичките си дарби и таланти и въпреки всички успехи не се възгордя и за миг не забрави, че съществува Бог на небесата, а днешните духовници смятат че Бог няма, че Бог е единствено това, което се проявява чрез човека/но не и извън него/, че Бог е само някакъв закон или принцип или разни други подобни вери. Даниил 2:19-23 19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори. 20 Даниил рече: Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови. 21 Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните. 22 Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него. 23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе, Защото си ни открил царската работа. 27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. 28 Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си; 29 Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане. 30 Но колкото за мене тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си. Моите разсъждения са въз основа на прочетеното в Даниил. Интересно ми е да чуя вашите мнения и коментари по тези въпроси. Също ми е интересно как бихте коментирали тези цитати през погледа на Учителя./ако някой се престраши, разбира се/

Е моето: Ще прощаваме само след внимателна преценка. Защото твоето: Е моето: Няма да прощаваме, но не защото ще им сторим зло. Не! Простим ли ще им сторим добро. Няма прераждания, няма карма. Има откъсване от този свят и вечно преминаване в друг.Оставам съпричастен към чуждата болка. Оставам изпълнен с ярост към жестокото в човека. Съдя, мразя, обичам, съчувствам, за да пиша, но не с ръце, а със сърце - своето досие. След смъртта ми ще се преразглежда, за да ... Стана ми много интересно. Не бих казала, че тези думи са точно мои. Приеми ги като думи от Петър Дънов към теб. В много случаи цитирам Библията, но точно тези думи бяха от Учителя/предадени от мойта уста/ и виждам, че по някакъв начин са ти въздействали. Излишно е да коментирам повече, защото Бог си има грижата за теб, както и за мен. Поздрави!

Имах намерения да споделя някои неща за агресията и мира, но явно няма нужда, поне засега. Как се справяте с агресията по принцип? Как обръщате агресията в мир? Имали ли сте преживявания на живот и смърт от породена агресия? Или само повърхностни такива? Имах случай когато една погрешна дума щеше да ми коства живота и тогава просто си изчаках Божият отговор, който и дадох и настъпи мир. Наистина Слава на Бога, защото това не беше моя мъдрост, не беше човешка мъдрост, нито знанието което получих в онзи момент беше човешко. А скоро един мой близък щяха да го пребият заради една казана дума или по-скоро за малко не го убили. Та имате ли си представа, опитност изобщо от агресията и от всичко за което говорите? Обществото ни става все по-агресивно както забелязваме. Хората все по-малко търпят. Знаете ли как да се справяте с агресията в живота?

Да, срамно е така да се говори. Защото ненужните бройки са съкратени отдавна и един човек изпълнява няколко длъжности обикновено. Има и фирми в които някои работят, а другите са или близки на работодателя с връзки или с някакви други специални отношения и привилегии. Но обикновения работник без гръб - работи за двама и за трима. А и всеки като му се предлага добре платена работа - работи и гледа да си я запази. Когато не може да си покрива разходи и не може да се изхранва с определена работа - човек търси друга, оглежда се за друга такава и тогава не може да се очаква повече. Все пак обикновения работик дава и търпи повече отколкото търпят например в Гърция или други държави. Така че няма за какво да се обвиняваме според мен. В условията на стрес и недоимък в които е поставен обикновеният човек и е запазил все още човечността си/не се е озверил/ - това трябва да ви говори много. Иначе е най-лесно да се плюе. Има други черти в характера на българите, които не им помагат много като почитта на глупостта/Бай Ганьовщината/ и наивността, не изпитват нещата, на всичко вярват, но в никакъв случай българинът не е мързелив. Просто когато не виждаш смисъл от това, което правиш - защо да го правиш? Ако виждаш смисъл в работата, ще я работиш. Като не виждаш смисъл в работата, няма да я работиш.

Никой не работи за слава или за хоби, удоволствие. Всеки работи за пари и това е единствената мотивация, каквото и да си говорим. Всеки работи за да изхранва семейството си най-малко и да покрива сметките си, ако Бог дава и за повече.

Да де, Бог може да греши в планирането. Може и да е възможно Ами ако не прави план за всеки човек, то сме като животните. Животните имат колективно съзнание, а хората индивидуално. Ако имаме индивидуално съзнание, то дали има да свършим нещо индивидуално и дали би имало нещо, за което индивидуално да сме отговорни? Отговорът е индивидуалното съзнание. Изглежда, че за индивидуалната ни работа и индивидуалната ни отговорност за постъпките ни все пак би могло да има личен план и последствия Иначе, ако нямаме индивидуален план, то за какво ни е индивидуално съзнание? Оказва се, че само човек новороден има индивидуално съзнание, преди това съзнанието е егоистично/его/

За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Продължителността на живота доколкото знам е предварително запланувана. В някои случаи е възможно да бъде планиран дори и начина по който ще се умре. Но който си е правил планове знае колко често нещата не се осъществяват според тях. Висшите планове рано или късно се изпълняват, но това не означава, че преди това те не могат да претърпят множество корекции в детайлите. Човек може да е предвидено да живее 80 години, но да умре на 50 от катастрофа. Все пак човешкото тяло е изключително лесно-наранимо, а и това, че човекът е починал по-рано не влияе особено на еволюционния му път. Просто едно прераждане от многото приключва по-рано. Сещам се за два библейски примера. Единият беше за цар Езекия/ ако не се лъжа за името/, когато му пророкуват, че поради еди какво си ще умре. Той се моли на Господа и Господ прибавя петнадесет години към живота му. Тоест за Бог не е проблем да прибави или отнеме години според някои принципи, защото разбираме че пак поради принципи/молитва/ е отменена смъртта за Езекия. В този пример и нещо друго ми беше направило впечатление, че Бог връща времето назад с петнадесет години за Езекия, но за останалите си продължава всичко, всички събития, те не са върнати назад. Другият пример за който се сетих е Исус. Животът му е приключил прекалено рано - на тритесет и три, но от друга страна за трите години Той е извършил всичко необходимо в този живот. Не е имало повече нужда да живее Бог в ограничено човешко тяло. Прераждането и смъртта са все още в кръговрата и времето и не извън него.

За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността? Няма случайност.

Предопределението включва всички свободни избори. А те се проявяват като аритметична прогресия, но Бог знае всички възможни избори и резултатът от тях, последствията от тях и както за отделен човек, така и за всички същества. Знае и до какви пътища ще доведе този избор и до какви следващият. Затова се казва, че Бог отначалото знае краят. Как си представяш да съществува свободна човешка воля без да е вписана в предопределението? Невъзможно! Вземи за пример човек като много клетки/точки/ и като един цялостен организъм. Всяка клетка или върши това за което е създадена или се изражда и умира. Това е. Може да си представиш и други аналогии. Например тялото Христово ако всички си вършат това за което са създадени - то ще бъде здраво и мощно. Но ако повечето клетки се израждат - тялото заболява. Би ли допуснал Бог да умре тялото Христово - как мислиш? И какво зависи от нашата човешка воля? Спомням си и библейският случай с разделянето на езиците. Каквото и да правиш, не можеш да промениш Божията воля. Знам че мислиш различно и затова ми е интересно да чуя, ако ти се говори, разбира се.

Всеки ги гази и никой не е съвършен. Защо се притесняваш да изразиш себе си? И мен колко ме хокат и са на противните мнения и въпреки това си казвам моето. Какво от това? Нито ме хранят, нито ме поят - за какво да се притеснявам от хората? Щом си прецинил, че трябва да съдиш, ще съдиш и никой не оставяй да ти се бърка. Имаше и една приказка - на човека прощавай, но на дявола не. Съденето и прошката са си част от Божиите принципи и закони. Има си време и място за всички тях в живота, за да се прилагат. Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме. Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло. Та за всичко си търсим мъдрост и знание. Когато ги има, няма проблем, с Божията помощ ще постъпваме правилно. ПП Относно примерът - змията по принцип се свързва с дявола, злото. Това че е спряла да тормози хората - все едно егото е спряло да тормози човека. А че ще съска - то е ясно, докато има кой да се вързва на лъжите, ще лъже. Просто я разбирам малко по-различно изглежда от вас, тази случка, но както и да е. Понякога Божият съд или човешки - възвръщат равновесието. Исус е усмирявал беснуеми без съд, но не всеки го може, освобождавал е хората от игото им и демоните им. Та змията за мен е образ на тез демони в човека. Те няма да престанат да съществуват, но когато с мъдрост бъдат усмирени - могат само да съскат или да те лъжат/ако не познаваш истината/.

Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар: Коментарите и цитатите, книгите ги има в нета и извъннета предостатъчно. Лично идвам тук, за да чуя вашите коментари сега. Би ли споделила своето лично мнение и коментар за цитата, който даваш? Какво лично на теб ти направи впечатление и какви изводи си направи от прочетеното?

Мислиш ли, че агресията може да породи мир? Защото лично, не мога да приема подобно мнение за истина или да си спомня някой духовен учител да е проповядвал агресия, която води до мир. Мен тези въпроси ме вълнуват. Не се сещам за подобни примери в живота, а само за противоположните. Сещам се и за филми - агресия между две семейства или държави или личности - с години и единствено когато любовта свърже тези семейства, личности, държави - агресията престава. Не отмъщението, не отприщването на агресия води до мир, а точно обратното - любовта. Просто бях объркана като прочетох други коментари. Някой може ли да ми приведе примери от живота, които ни показват, че агресията води до мир? Защото това е важно за всички четящи. Някой може да реши - да убива или да отмъщава или нещо друга, за да въведе ред и равновесие/примерите са безкрайни в това отношение/, но това ли е истината на която ни учат духовните учители? Агресията води ли до мир или само до война? Какво мислите? Защото виждам, че в този форум се прокрадват и непознати учения, нека видим последствията им в живота и нека всеки носи отговорността си от казаните думи и последствията от тях/Божиите принципи вижте за казаните думи/.

Агресията се поражда от страха. Къде видя в Исус аграсия, например? Който е усъвършенствуван в любовта, в съвършената любов няма страх/и агресия значи/. Тя може да се проявява само на по-ниски духовни нива, където съществува страх и любовта не е усъвършенствувана. Но не сте разбрали най-важните принципи както разбирам от мненията ви и си нямате представа от закона за равновесието. Нищо. Някой ден, ще разберете повече. Останете си със здраве сега.

Много точно!

Доколкото разбрах в сърцето Бог е против този шистов газ. Затова се моля да бъде Божията воля по този въпрос в България, в името на Христос. Амин.