dcveta

Поздравления! Не съм достигнала до подобни прозрения, но някъде дълбоко вътре в себе си знам че е точно така. Съгласна съм с подчертаното. И не ме питай откъде знам, навярно от вътрешния си човек. ПП И все пак излиза, че Любовта е непрестанно до нас/навсякъде/ и просто ни чака, да я приемем. В действителност хората къде ли не я търсят и все не я намират и колко страдания поради липса на любов, а в крайна сметка се оказва, че тя е непрестанно до нас и ако само й отворим вратата на сърцето, ще влезе и ще ни изпълни, ако сме на една вълна с нея. Но защо Любовта като преход? Мислиш, че в осъзнаването я няма Любовта ли? Защото не е така. Бог е Любов се казва в Библията. И още "остават само тия трите - вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта"1Кор.13 доколкото си спомням. Остава само вечното, преходното прехожда и Любовта тоест Бог е Вечно, няма прехождане, но от друга страна Любовта може да служи като мост, като преход ако това имаш в предвид от едно поколение в друго, от един свят в друг и т.н.

В контекста на Библията където има Христос, има и Антихрист, където има Даниил, има и Навохудоносор, където има пророк Илия, има и Езавел, където има Йосиф, има и Фараон, където има Моисей, има и Фараон .... Цялата Библия това говори, за дуализма, за добро и зло, смърт и живот. Балаватска беше казала, че ключът за Библията е Кабала. Там се обясняват малко повече подробности като се казва, че седемте букви са двойни, тоест проявяват се двойно. А да, който не знае за буквите. Има три основни, три майки са наречени, те символизират Отец, Син, Святи Дух или дух, душа, тяло или земя, небе, въздух или т.н и т.н. Та на ниво седмица всичко е двойно, но на ниво тройка Отец, Син и Святи Дух - всичко си върви заедно/мъжът с жената, доброто със злото, смъртта със живота/. Това ниво според моето разбиране е Божието царство. А тук на ниво седмица Отец е отделен от Сина. Отеца е небето, а Сина земята. Затова се казва, че каквото на небето, такова и на земята. Затова молитвата, която дава Исус е "Нека да бъде Твоята воля, както на Небето, така и на Земята". Затова ние сме едновременно и на Небето/в Бог/ и на Земята/Христос/.Затова Исус казва, че ако видели сме Него/Синът/, видели сме Отец/Небето/ и т. н. Всички изводи в тази насока са правилни, истини и са основани както на писаното в Библията, така и като се използва този ключ от Кабала, за трите букви майки или за трите йод/същото е/. Те още означават широчина, дълбочина и ... още означават число, буква, мяра ... Така и лесно ще се разбере числото на Бог и числото на Антихрист, но засега не ми се задълбава повече.Доколкото разбирам Божието число не е седем, а три.

Някой има ли превод? Окото над Земята - какво символизира?

Ние казваме НЕ на този шистов газ в България, в името на Христос, а те нека си правят каквото си знаят. Нека Бог да има грижата и да направи каквото е нужно и потребно от тук нататък по този въпрос и за всяка една подробност свързана със същият въпрос, в името на Христос, Амин!

Съвършено и несъвършено е твое виждане. Въпросът си е точно "Може ли Бог да унищожи Себе Си", защото ние сме част от Бога, нали така? Ами абсурдно е.

Да изостави хората. Това е абсурд!

Из „Аз Те познах“ – НБ, 1 февруари 1925 г. Станимир, благодаря за този цитат. Обикновено много се спори за това дали човек е само дух или душа и дух и тяло, дали има човешки дух, Божи Дух, Святи дух и т.н. А тук в два три, реда са всички тези отговори. Може и да не разбирам в пълнота, но поне основното. Затова се казва в молитвата "Да бъде твоята воля, както на Небето така и на Земята" Значи това което го има на Небето/Отец/, го има и на Земята/Син/. На друго място се казваше, че Земята/този свят/ била отражение. Какво знаем за отражението, че само отразява истинската същност. Затова на други места се казва, че този свят е илюзия/мая/. Само не разбирам защо душата да посещава човека на земята като гостенка, тоест от време на време/би трябвало отражението да е постоянно, но не е нужно всичко да разбирам на един път. А Кабалистите смятат, че всички хора притежават една душа и тогава как ще посещава тази душа този или онзи, тя просто ще си е във всички хора. Но все пак накратко това е писано - душа-човешки дух-Божи Дух, Незнайния Дух/да не е Светия Дух?/ А аз си мислех от прочетеното в Кор.15, че когато душата се новороди, тя се превръща в Животворящ Дух Защото там се казваше, че първият човек/Адам/ бил жива душа, а последният Адам, тоест Христос-Животворящ Дух. Но съвсем нормално е Духа да съдържа всичко в себе си, включително и душите, тоест няма противоречие.

Какво разбирате под "Бог да унищожи Себе Си"? - Да престане да съществува, да престане да живее или да престане да съществува Битието/защото такъв момент ще има, както и е имало/. Всичко се събира в една точка/не може да се каже по-разбираемо и по-образно/, в Христос - и Земята и Небето, и всичко небесно и земно. Писано е в Библията в Ефесяни. Това щяло да се случи, когато свършат времената. А Небето и Земята и Въздуха са трите букви-майки, описани в Сефер Йецира. Трите букви майки от които е създадено всичко останало могат да бъдат също така и Отец, Син и Дух. Затова можем да кажем, че Синът е преобраз на Земята, а Отец на Небето. Христос по принцип се свързва със създаването на Планетите, на Земята, а Духа се свързва с въздуха. Затова Небето и Земята, както е споменал и П. Дънов не са били създадени. Но забелязваме, че и водата не е била създадена/вода, суша, огън - друг вариант на трите букви майки, тоест небето е водата значи, Отец също. Ха, интересно се получава и числовите стойности ако прибавим ... Май ще трябва да си прочета отново тази книжка, за да осмисля подробностите ... отдавна не бях я чела/, както и Духа. И все пак първо е била Единицата, тоест Бог. Кой Бог визирате - Проявеният в Битието/Битието има начало, има и край/ или Непроявеният?

Отдавна не се бях смяла така. Благодаря за хубавото настроение, което ми създаде! И никой от вас не ми каза на кой е този цитат? Не мога да ти обясня техниките по които преценявам даден текст дали е истина или не е истина, понякога просто го знам и не знам откъде. Опитах се, но явно не се е получило. Трудна работа, не е за мен. Свързвам си някои знания и когато едното потвърждава другото и третото - ги приемам за истина.

Какво точно трябваше да цитирам? ПП Видях. Искаш да проверя как точно е писано там и защо го свързвам с цитата, даден от Станимир. Добре, ще сравня двете писания според както ги свързвам.

Е, как мислиш се прави една коса по-гъста? От един косъм се правят няколко и се "садят" като ливада. Това напомня за рибите. Лакът ръст пак може да се постигне с хормон на растежа. Те хората могат да сменят половете си хормонално, та един ръст ли е проблема? Светлината пък... че хората са овладяли атомните, неутронните и прочие реакции с които постигат по-висока тампература от тази на повърхността на Слънцето. Тези примери няма как да покажат колко хората НЕ могат. Клонирането ли имаш в предвид? И ти би ли взел хормони на растежа и би ли си променил/а пола, след като се прави? Мисля, че говориш за повърхности, подобия на истинското.

Няма проблем, ще пусна някой цитат като ми остане време за ровене, но ... какво точно... да цитирам!? Или имаш в предвид - да поясня, на база на какво приемам за истина цитата даден от Станимир, да свържа казаното с достоверни източници ли - като Библията и Сефер Иецира, Кабала? Доколкото ви разбирам за второто става въпрос или не?

Безкрайно много, че чак не ми се коментира. Мислите ми са в съвсем различна посока и дори на моменти не схващам какво казваш и което рядко ми се случва, не го разбирам. Явно е далеч от истината./знам че не си от тия които се засягат бързо и затова си позволявам да ти го кажа, тоест егоистичната природа не надделява в тебе, когато надделява - тя се засяга, обижда, гордее, завижда и т.н. - търси своето си, често срещано обикновено/

Какво един Бог може, което човекът не може/например да сътвори косъм, да прибави лакът на ръста си, да сътвори светлина или какво друго/? Сещате ли се за примери?/тези са писани в Библията, но като се замисля в косъма е човешката ДНК и не случайно е казано преди доста, доста години/ И какво Бог не може/понеже имаше и такава твоя мисъл/.

Биороботите в НАСА? А тогава как да разпознаваме истинските богове от лъжливите такива, че да не последваме антихристите вместо Бог или биороботите? Мога да добавя. Пише, че ще променя времена и закони. Имате ли представа какво значи това? Ще си играе с времето и пространството, но от писаното се разбира, че ще остане заключен в него.

Цитатът напълно се припокриваше с писаното в Сефер Иецира за сътворението, тя е Кабалистична книга за нейн автор се смята Авраам. Излиза че в древното минало са имали познания, до които ние още не сме достигнали. По принцип Кабала се основава на опита и доказва съжденията си, тоест практикува се.

Диана, благодаря за разбирането. Опитвам се, защото за мен беше по-важно да стигнем до там, докъдето Бог иска да ни заведе, но май ще остане за друго време. Относно разбирането, не всичко ще разберем, но нищо не е напразно. Дори много неща, които съм правила в живота си и ми са виждали безсмислени, намират своя смисъл в определен момент и знанието никога не е излишно. Знам, че това което не се разбира в момента обикновено се изхвърля, но си спомням книгите на Мулдашев/също от много хора неразбран/. Той използва един метод - интуиция с логика, който духовните учители в Тибет зачитат. Чрез него - чрез разсъждения и знания достига до истини, до истината, да кажем. А всяка истина дава свобода. Затова разсъжденията не са излишни, но който не му се обсъжда - негова воля. Няма проблем. Станимир преди казваше, че ако не сме знаели Божията воля - да не вървим с Бога, но също не е така. Пророците да не би да знаят какво ще се случи и какво не, но пророкуват, защото това е Божията воля, достигат до знанието първо вътре в себе си. На мен също ми се е случвало, да се моля или да правя неща, които не разбирам и в последствие идва разбирането. Понякога вършиш нещо, което си мислиш, че е Божия воля, но не го виждаш и още не знаеш защо, просто го правиш, а останалото разбираш в последствие. И от днешното мнение на Станимир, което прочетох -не съм съгласна - нямало значение от кого е цитата. Защо да няма? За мен има значение. Този човек е преминал през духовни опитности, които споделя, платил е определена цена за тях и мен ме интересува кой е и уважавам тази цена, която е платил. Защо трябва да го обезличаваме, да обезличаваме постиженията му? В последно време толкова рядко чета нещо чисто, без примеси. Защо да не се интересувам кой е авторът? Той е вървял с Бог там, където малцина вървят, стигат ...

Да ти кажа омръзнало ми е от такива "горко на всички", "огненото езеро" и тем подобни. За какво да отговарят Адам и Ева - за любопитството си ли? И ако смъртта беше толкова страшна или грехът, Бог не би позволил да ядат от дървото на познанието, но след като им е позволил, значи е имал план и за в двата случая. Като не исках детето ми да пипа контактите ги запечатах с капаци, че да не може да ги достигне, за да не умре. Бог да не е по-малко умен от нас? Какво след смъртта? Нищо вечно няма и смъртта не е вечна. Не знам какво ще има след смъртта и идея си нямам. Но кого ще следваш ако и тези, които се правят на Богове, не са наясно? Представи си, че слушаш уж Бог, а се окаже че не е Бог и уж ти говорил за вечен живот, а после се окаже, че си затворен във времето и пространството отново. Кой ще ти гарантира?

Привет Диана! То едното върви с другото. Не пречи и за сътворението да размишляваме и за ежедневието си, поне на мен не ми пречи. С кое точно не си съгласна, не те разбрах. Няма проблем. Давай и другата гледна точка, нали затова обсъждаме различията, за да стигнем до единство. Лично не видях нещо нередно в текста, който мисля, че е цитат. Всеки се хваща за нещо, за да гради друго. Не можеш да тръгнеш от нищото. Кажи за какво се хващаш ти и каква математика градим? На мен не ми пречат различните мнения, но или ги приемам или не, ако това не те притеснява, сподели. Хубаво е, когато се гради, да се гради на здрава основа казват. За мен писаното в Сефер Йецира е здрава основа/лично убеждение с което не ангажирам никого, но лично и здраво убеждение в мен/, което писано се свързва и с този текст. Затова не е лошо да споделиш повече, да видим къде се разминаваме.

Може да ти отговорих и малко пристрастно в предишния пост, но ми заприлича на един човек, който непрекъснато се лепи за мен с различни имена в който и форум да пусна мнение. Та сега ще се опитам да не бъда пристрасна в отговора си. Не съм безгрешна и затова не вземай всички мои думи наготово. Изпитвай си ги както знаеш и аз така правя - както с моите мисли/които идват до мене/, така и с думите които чета. Опитвам се да отсявам истината от лъжата, защото едното те води в правилната и градивна посока, а другото напротив и с времето тази посока и интензивност се засилват. А след мислите следват думите, след тях делата и така, а когато се свързват със сърцето - се материализират в живота ни. Апостол Павел има една хубава мисъл по този повод, писано е в Библията и там се казваше нещо подобно "Събаряме крепости и помисли, които се издигат високо против познанието за Бога". И когато съм се молила с тези думи за себе си, резултатът е бил поразяващ и накрая си исках на тяхно място/щото нали нищо не остава празно/ да бъдат поставени Божиите истини. Относно съденето съм на обратното мнение. Понякога вярата зависи от съдбата на човека. Но и това, което пише в Библията е обратно на това, което казваш. А за мен Библията си е истина, ако искаш да я разбереш и не я четеш с предразсъдъци. Ако я четеш с предразсъдъци - виждаш тях, отразяват се като огледало. Пс. 18:24-27 описва подобни състояния 24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му. 25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш. 26 Към чистия, чист се ще явиш. 27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш. Относно съда, не ми се коментираше, защото също е една безкрайна тема, но щом трябва. Евреи 12:6-7 се казва 6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", 7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото наказва? 1Кор.11 32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света Твоето мнение е един вид мнението на света, които сега може и да не бъдат съдени, но един ден все ще бъдат. А своите си Бог ги променя тук и сега. Вярвам, че и с теб е така, но не го осъзнаваш все още или на това, което му казват "наказание" - ти го наричаш с други думи. Но тогава ще се окаже, че говорим едно и също с различни думи. Ако е така значи казваш, че Бог е направил всичко, за да може човек да го надрастне, победи, а не да остане поробен от нещо си - било то болест, бедност, кражба, лъжа или каквото и да е там. Тоест човек да се превърне в Бог, а не да остане в низините, в блатата и далече от Бог. Но затова е нужно знание, "поради незнание людите погивали" - ако нямаш знанието какво ще правиш. Например при мен идват всякакви видове знания и за какво ли не, но за собствения ми живот - не знам изходния път. Или съм пристрастна и не го разбирам. Не знам дали точно тази насока си имал в предвид в изказванията си, но думите ти на тези мисли ме навеждат. Не вярвам изобщо в съда след смъртта. Ти като си умрял, смъртта ти плаща цената на греха/на всички грехове/ или поне това се разбира от Библията. И за какво му е на човек да мисли за след смъртта. Би трябвало да мисли за живота, сега. Изобщо не ме интересува какво ще бъде след смъртта. Интересува ме какво е сега и какво мога да променя сега в живота си, а не след смъртта. Хората правят това, което Бог е допуснал да правят. Сещам се за цар Давид и един негов слуга, който го хулеше. Той прие хулите като от Господа, защото Господ беше го допуснал. И аз тъй приемам отношението на хората. Когато те нараняват, значи Господ го е допуснал поради някаква причина. За мен няма случайности. Нищо не е случайно и затова винаги търся причините, за да мога да променя последствията, но когато не виждам причините, тогава не разбирам Бог и не знам какво да мисля. Сега да не се ровя за цитати, но беше писано, че когато отношенията с Бог са ти в изправност, Той примирява с тебе и неприятелите ти. И в това вярвам. От сърце ти пожелавам бързо възстановяване! Божията благодат с тебе! А Божията благодат е Светия Дух. Исая 11 2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа; ПП Защо имам усещането, че знаеш повече отколкото казваш? И всъщност така си е. Плътта винаги се противи на духа, както и Роденият по плът винаги ще гони родения по Дух, но понякога го забравям.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече? ... Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа: 1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето. 2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън. За пръв път чета нещо подобно и на на подобно ниво мнение/нали не е цитат, защото ако е искам да знам от кой/. Който и да е авторът, мойте почитания. Не се срещат често такива хора. Но имам дарбата по думите да усещам вътрешната духовна същност на човека. Не знам как, но е така. Благодаря от сърце за споделеното! Може и да не разбирам всичко в пълнота, но вътрешно знам, че е точно така, както си го казал. Сътворението го свързвам с трите букви майки/Отец, Син и Святи Дух/, аналогично - небе, земя, въздух или дух, бездна, тъмнина - първоначално съществуващи и "да бъде светлина" - от която светлина е сътворено всичко останало примерно. Но има ли светлина, вече следва двоичността - светлина, тъмнина/ добро и зло.

Ами не е точно така. Защото Божиите заповеди са всъщност действащи непрестанно, подобно на закона за гравитацията. Дали го знаеш или не - той си съществува и действа. Така че искаш или не искаш се подчиняваш. Ако не се подчиниш, следват последствията и те те карат да се подчиниш или да промениш посоката в която вървиш. В този свят не всичко виждаш и не веднага, защото цялото понякога пречи да се види частичното, но по принцип е така. Сега първо трябва да те питам какво разбираш под думата "човек" - осъзналият се човек или неосъзналият се, който се приравнява с егоистичната природа? Никъде не се казва, че Бог на Земята не наказва. Съдиш повърхностно, за съжаление и се опитваш да изземеш Божиите функции, но си далеч от истината. Когато Бог е показал милост на престъпник, ти не завиждай като дявола и не съди преждевременно и прибързано. Явно си е имало причина. Така си мислиш ти, че Бог не наказвал на Земята. Ако знаех какво ще преживявам на Земята предварително отпреди десетки години, щях да предпочета смъртта. Теб не те ли наказва на Земята Бог, за нищо? И аз си мислех, че избирам как да живея. Ще избираш ако си заобиколен от хора, но ако си в пещера с лъвове - какво ще избираш? Как да живееш или как да оцеляваш? И в един момент се питаш - струва ли си усилията само за едно оцеляване? А вечният живот с какво се отличава от този, че да го пожелая - също се питам?

Отговорих ти в друга тема. И аз стигнах до същият извод - нищо не съществува, но така го наричаме. Не може нещо да се пръкне от нищо, нали така?

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече? Това мнение на Станимир ми припомни някои неща и ще си позволя да споделя с вас, така както Духът ме води. Знам, че за някои ще са дълбоки води и може да ми опонират, но нищо. Виждаме, че в основата на разбиранията ни стоят възможностите - Какво Бог може да сътвори и Какво човек може да сътвори? По това определяме/по принцип/ кой Бог, доколко е Бог, по това което е направено, сътворено. Затова съвсем уместно и на място тук искам да разгледам Битие 1 и Битие 2, където са описани двете сътворения. Едното е Сътворението на Бог, а другото на Господ Бог/да кажем, представям си го като Исус - защото на Него му казват още Господ, тоест Личност/. Някъде бях споделяла за двете сътворения, но сега не ми се рови и не ми се вадят цитати. Ако погледнете Библията или малко сте запознати, ще ме разберете. Ако не - ще цитирам всичко едно по едно, само ми кажете, ако има нужда. Та в първото сътворение се виждаше, че Водата/бездната също я свързват с вода/ и Духът и Тъмнината съществуват. Те не бяха сътворени. 1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. 3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. Първо е сътворено небето и земята, второ светлината, Ден първи - простор, небе Ден втори - сушата, трева семеносна, плодоносно дърво Ден трети - светлина на небесния простор, ден и нощ, светилата-двете големи светила/дали небе и земя или не, не знам, и звездите Ден четвърти - от водата - одушевени влечуги, птици, морски чудовища ... Ден пети - одушевени животни 26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. Забележете тук човека е създаден в ден пети и той човекът е /мъж и жена в едно, по Божият образ/. Което значи в Бог е мъжкото и женското начало едно цяло. Ден шести - споменава се цялото небесно войнство Ден седми - почивка /До тук се говори за сътворението извършено от Бог Битие 2:4 започва описание на сътворението извършено от Господ Бог 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. В това сътворение, не се сътворява Светлината, а небе и земя. Човекът е сътворен преди трева, да е поникнала на земята. Сътворен е мъжът от пръст се казва и едва след него е сътворена Ева от реброто на Адам/е писано/. Надявам се и на вас ви правят впечатление тези различия. Тоест в Битие 2 Господ Бог използва вече съществуващите налични материали при сътворението си. Светлината съществува А в Бите 1 виждаме, че Бог създава светлината, но Духът и водата са съществуващи. И мисля че въз основа на тези писания, а и други подобни вече можем да съдим за Бог и Господ Бог. От това - кой какви материали използва при сътворението и какво сътворява. Понеже в Битие 1 се споменават Земя и Небе и след това пак, то става ясно, че първите Земя и Небе, не са тези, които познаваме в помента, които виждаме. Не знам разбира се, какво искам да кажа? Ако не е ясно, можем да спрем засега.