dcveta

Привет Късметче! От статията, която Донка прилага като връзка на Петър Дънов за законите друго се разбира. Законите никак не са ни непознати. Те са си все същите два закона. Единият е описан в СЗ, другият в НЗ. Сама виж: "Моисеевият закон е съществувал на времето си, но и до днес още се прилага между хората. По външен или по вътрешен път, той всякога се налага. Когато човек наруши един от великите Божии закони, Моисеевият закон се прилага върху него във вид на нещастие, страдание, болест, смърт и т.н. - Нали човек е свободен да се прояви, както иска? - Човек е свободен само в любовта. Вън от любовта, той няма никаква свобода. Любовта прави човека свободен, а безлюбието го ограничава."

А тук - нещо за равновесието - Точка на равновесие Имат общи точки, но ми се струва, че не са едно и също. Донка, благодаря от сърце! Втората статия ще я прочета по-късно, за да мога да асимилирам първата. Иначе Закон за равновесието като понятие съм го срещала в Кабала. И там един вид се говори за балнса, равновесието на силите във Вселената - любовта и закона. Затова ги свързвам. И Петър Дънов има разбирането, че доброто и злото са относително, както и аз от известно време. Ето кои цитати ми направиха впечатление о статията Този цитат в който се казва: Ще познае Бог и ще го постави на Неговото място - същите думи са записани и в Сефер Иецира

Пише, че любовта се усъвършенствува/посока/ и в съвършената любов няма страх. Мен не ме е страх, дори от това, че мога да огранича любовта в един момент, в следващ да спра да я ограничавам. Грешките също са от Бог допуснати и в повечето случаи чрез тях се изграждаме. Доброто и злото са относителни понятия и не ми се иска да се задълбочавам натам - дали полето на любовта ще се изкриви или няма да се изкриви. И това си е вид условие. И всички тези условия "да откажеш с любов", "да спреш с любов", "да наложиш с любов", а може би и да обърнеш злото в добро чрез любов - вие наричате безусловности?! За мен са си просто условия на "безусловната" любов! И повече няма какво да говоря, излишно е.

Тази мъдрост е чудесна и песен има! За кармата - има противоречиви разбирания. Нещо й липсва в тази теория за кармата. Бог наказва човека за неща, които човек изобщо не си спомня. Тогава от какво ще се поучи човек, как ще се промени към добро? Няма как. Кармата е един вид справедливост, но милостта тържествува над справедливостта е казано в Библията./навярно друг кармичен закон/ За да бъде променен един човек от наказанието, което го спохожда - той първо трябва да помни и знае за какво е наказан. След това трябва да знае причини и следствия. И чак след това наказанието може да му въздейства благотворно. Но в противен случай е безсмислено. В противен случай наказанието не носи нужният плод и промяна. Смятате ли, че Христос е нарушил кармата като е спасил прелюбодейката, която е била обречена според кармата на смъртно наказание? Или това е кармичният закон на прошката и милостта, различен от кармичният закон за справедливостта? Как си ги обяснявате тези закони, действието им? По кармичен закон, човек е създаден и земното притегляне му влияе, но Христос ходи по водата. Нарушил е кармичния закон или какво? Или е бил извън него?

Из „Опуленс – закон за възможностите в живота”, статия от Боян Боев Този човек не може да има друг учител, освен Петър Дънов. Просто говори с неговите думи. А дали има нещо повече писано от него в нета? Все едно си чета моето мнение за часовниковият механизъм, за частите и цялото. Да всички сме свързани и ако една част се развали, то цялото не може да действа нормално. При условие, че черният дроб е болен в тялото, какво следва? Кръвта не е същата. И молитвата само не е достатъчна. Нужна е онази молитва, която сваля небето на земята или по-скоро, която превръща Словото/изговорено в молитва/ в плът/Христос/.

Всъщност това е отговорът! Благодаря! Когато идва Христос, настъпва равновесието в живота ни.

Този закон има ли нещо общо със закона за равновесието? Дори може би се припокриват доколкото разбирам, защото и равновесието се гради върху вземането и даването. Явно този закон не се прилага правилно в страната ни и не само. Възможно ли е, да бъде нарушен като цяло или в частност на Земята. И как според вас се връща равновесието или кога?

Любовта страхува ли се от ограничения? Питам, защото се казва, че в съвършената любов няма страх. ПП А дали е възможно да се поставят ограничения на истинската любов? За мен Истинската любов не би могла да бъде ограничена.

Да, точно така. И моите разбирания са такива. Но това си е вече условие - обичаш престъпника, но без да го оставяш да върши престъпления. След това казваш Ами няма как да не правиш каквото и да било и да не оставяш престъпника, да върши престъпления?! - това е противоречие в твоя ум. Щом не го оставяш да върши престъпления, значи правиш каквото и да било, а не -не правиш каквото и да било. А би ли оставил детето си, да се дави и да не правиш каквото и да било, просто да си го обичаш. Жената ти, ще ти прости ли това неправене на каквото и да било в момент когато трябва да се прави каквото и да било? А ти ще си простиш ли небрежността и неправенето на каквото и да било в подобен случай? Мисля, че и Бог не толерира подобно отношение.

Донка, остави се от тези си мисли, че безусловната и която и да било любов може да бъде константа. Просто не е. Това казва живота, а вие може да си казвате всичко останало. След като не е константа, значи че тя непрекъснато се развива и има движение и в двете посоки/увеличава, намалява/. Също така от теб към Бог или света и от света или Бог към теб. А всяка посока и движение си имат сила... Любовта не е просто някакво състояние. Любовта е най-голямата движеща сила във Вселената.

Роси, напълно си права. Вярата не идва отвън, а от сърцето. Щом не си достигнал в себе си до дадено познание, колкото и да те убеждават други, няма полза. Дори да ти налагат на сила своето мнение, то си остава извън сърцето, защото това не е приоритет на човека, а на Бога - да променя сърца. Да, можеш да си обичаш въпреки всичко, но какво те ползва? За сляпата любов ли става въпрос или да обичаш враговете си?/в кой смисъл го употребяваш това "да обичаш въпреки всичко"?/ Сещам се за два примера за безусловна любов според вашите разбирания и ще ви ги разкажа и с последствията от два различни филма, които гледах. Единият филм се разказваше, как в едно семейство приютяват скитник и нуждаещ се, гладен и жаден и ... убиец. Този човек унищожи почти цялото семейство за което бащата се чувстваше отговорен и се обвиняваше, че не е могъл да опази семейството си като е пуснал в къщата си убиец. Това е пример за сляпа и безусловна любов. Няма полза от нея. Затова в Библията се казва, че любовта трябва да бъде всячески проницателна. В другият филм се разказваше за безусловната любов на лекар към пациент. Та лекарите спасиха с безусловната си любов пациент, който се оказа канибал с многобройни жертви. Ето до това води безусловната любов. Затова на любовта й са нужни условия. Поне едно - да върши Божията воля/доколкото си спомням и Учителят го беше споменал/. Това е достатъчно и съдържа всичко останало. А другата любов за която ми говорите ... блажени са вярващите ...

Лекота, успех, от сърце Ясно е, че човек не взема решение за семейството си въз основа на една, единствена случка, та било и тя на живот и смърт. Тази случка просто навърза много други картинки. А каквото има да става, то обикновено си става. Нашата човешка воля е твърде ограничена в рамките на предопределението.

Съжалявам, но ситуацията която описваш няма нищо общо с моята.

Лично няма какво да споделя, защото не съм намерила решение. Не мисля, че тръгването е изходен път, ни най-малко. Но наистина е хубаво, да се поставят границите на търпението или докъде е градивно и откъде разрушително. То и затова се казва "по плодовете им ще ги познаете"

И аз съм дала свобода на действията от която се възползват в пълнота, но на мен няма кой да ми я даде, освен на думи. Значи любовта се нуждае от свобода. Това условие ли е?

Знаех си, че и за безусловната любов трябва да има условия...Хрумнали са ми някои идеи да седна и да спретна едно ръководство със заглавие от типа: "Условия да обичаме безусловно", но ми е чудно как досега никой не се е сетил да го напише и издаде, че и с продължения "Условия да обичаме безусловно 2", "Други условия за проява на безусловна любов" и т.н., което при известни условия си е безусловен бизнес...

Привет Ивета! Точно поради интересът ти към Тарото си мислех, че имаш общо с Бог. Защо да ги презираш? А аз си мислех, че си част от тях, такова усещане имах вътрешно, не знам защо. Омразата разяжда човека отвътре. Няма нужда, да презираш когото и да било. Откъде знаеш дали в друг живот не си била точно като тези, които сега презираш. Тогава защо да презираш? Христос си е точно Слънчев архетип! Наистина ли не знаеше? Това си е нормалният ход на еволюцията човешка. Ако Слънцето беше осветявало тъмнината преди Луната, човек шеше да ослепее, сега вижда.

Това е условие, не мислиш ли? - непричиняването на зло А каква ще е тогава тази любов, която си позволява всичко, да причинява - безусловна ли я наричате?

Този цитат трябва да е от Учителя. Не знам как го знам, като съм чела само две негови книги. Донка, всъщност мен друго ме интересува. Понеже и моят живот е подобен на вашият, да си призная честно. Може би и затова се разбираме. Трудно ще разбере човек, който не е приживял подобни неща, за какво става въпрос. Не случайно пишеше за Христос, че Той пострада и затова и на страдащите може да помага и да съчувства. И все пак домът би трябвало да е мястото, където се прибираш всеки ден, за да разтовариш, за да се отпуснеш, да бъдеш себе си-нещо като пристанище, където корабът спира за почивка. А ако това е невъзможно, то тогава къде отпущате? При мен въпросите не са от рода дали съпругът ми ще се промени. Отдавна знам, че няма. По-скоро той очаква от мен да се превърна от вярваща в реалистка и да виждам само с плътските си очи. Очаква да стана досущ като него, дори да ям каквото и той яде. Също е ясно, че и аз няма да се променя според очакванията му, нито е нужно.

Този случай е съвсем различен от гореописания. А във всеки случай е нужна мъдрост и знание, за да се постъпи правилно. Разликата от приятел на работа и човек от семейството с който споделяте една маса, едно легло, деца и т.н. е от тук до небето. Също има хора, които се променят с годините и има такива, които не се променят. Ако тези вторите си ги чакал двадесет години, да се променят и не са, какво правиш? Все си вярвал и все си оставал излъган, тоест колкото пъти си им вярвал, толкова пъти са те лъгали. Не разбрах всъщност какво точно те интересува?

Радвам се за тебе от сърце, че си намерила изходният път, който си търсела. Развълнува ме твоят разказ.Успяла си с малко думи, да кажеш толкова много и да се изразиш разбираемо за неразбиращите. Успяла си също да намериш сили и да прекратиш вървежа към път без изход. И тази тема ще бъде насока за много хора в твойто положение, ще им помогне да вземат правилното решение, ако не стигнали безизходното положение или навлезли в лабиринт. Поздравления! Няма да забравя изказване на една известна личност, певица, която се разделя със своята група. В един момент разбира, че всички там я одумват и й завиждат. По-скоро гледат на нея като неприятел. И тя каза думи, които още си спомням. Каза, че там където не си обичан, не е твоето място и си сменила мястото съответно. От една страна е трудно да се разделиш с всичко в което си влагал силите и любовта си години наред, но от друга страна колкото по-рано го направиш, толкова по-добре. Навярно при доста хора настъпва този момент, на кръстопът, когато трябва да вземат решение или да продължат по старото. И този момент е важен и труден и точно в това - вземането на решение, се изразява свободната воля. Решението е вече плод на сърцето и вътрешните мотиви. Решението е важно за Бог. И тук е много уместно да спомена "когато губиш, не знаеш какво печелиш". Но не е лесно за човек да сменя посоката и да започне отначало, начисто. Затова се казва, че "всяко ново начало е трудно". Има хора, които падат и никога не стават после. А има хора, които винаги могат да се издигнат, дори от пепелта, като феникс, които винаги могат да намерят сили в себе си и да почнат отначало, дори от нулата. Свързвам всички подобни ситуации с Божията воля, защото много често точно Божиите хора са поставени на кръстопът и трябва да избират, по кой път да тръгнат. А се сетих и за едно свое откровение/знание/, което си получих преди време. Има един библейски стих, в който се говори за точното съчетание между хората, но същото се отнася и за съчетанието като цяло, във всички аспекти на живота/човек-Бог, човек-човек, човек-работа, човек-семейство.../. Това съчетание е много важно за един часовников механизъм например. Той се задвижва едва когато всички части са поставени на точното място. Затова и много често Божията воля в живота ни ще ни води от едно място на друго, докато застанем на точното. Затова и духовното израстване на човека в много случаи е свързано с промени в живота му./спомням си писаното от Друнвало/.

Прекрасна тема, наистина. Поздравления и за Донка, че е оставила, да се развиват мненията и в двете посоки. А понякога се оказва, че тези две насоки са части от едно цяло или с други думи, че "противоречията" са допълнение към една истина, която изясняват и й дават пълнота и ширина. Иначе съм съгласна с Гальовна, но не отхвърлям и обратните мнения, опитвам се да ги разбера. Исках да задам точно тези въпроси от една страна, но от друга страна не очаквах, да се приемат мнения противоположни на Учителя. И затова съм щастлива, че вече я има тази тема, точно с мнения и в двете посоки. Лично не мога да го приема този принцип като принцип за Любовта и ще обясня защо./може и да греша, но засега поне, не мога/ Може да е правилен в някои ситуации и за някои хора, може, но не винаги и не за всички. Аз се основавам на писаното в Библията. Там се казва, че смърт и живот има в силата на езика/Пр.18/ Тоест думите изказани с вяра, от сърцето имат творческа сила/в някое мнение беше споменато записването на думите в Акашовите записи/. Казва се още, че ако вярваш и кажеш на тази планина "Стани и премести се" - тя ще се премести/отново за силата на думите/ Магиите също са основани на заклинания и думи. Световете са съградени с думи. Думите имат творческа сила. Тоест когато ние произнасяме от сърцето си с вяра думи на живот - градим живота си. Когато произнасяме думи на болест с вяра- градим болест. Чрез нашите думи градим нашия живот! Това е библейски принцип/и не само библейски, по-скоро житейски, както и този за сеенето и жъненето. С тези принципи се гради не само в материалният свят, а и в духовният/невидим/. И от принципа за изречените думи с вяра следва, че когато говорим за Любов - съграждаме любов, когато говорим за живот, съграждаме живота. Тогава защо да не говорим за Любовта, след като и Учителят говори за нея? И защо да не казваме "Обичам те" на онзи, който толкова много иска да го чуе/било дете или съпруг, или майка, или баща/? Ако някой ще се ограничава с тези думи, няма да му ги казваме, но то който се ограничава и без тях пак ще си се ограничава. От друга страна има и нещо верно, че тези думи задължават малко или много, но когато хората се обичат истински, те се разбират и без думи и не се хващат толкова за думите, а за излъчването от сърцето на топлината и светлината. По принцип се казва, че Любовта свързвала всичко в съвършенство и че в нея е събрана цялата пълнота, че носи свобода и дава крила. Та не разбирам, как би могла да ограничава? А думите имат творческа сила. След като се изричат толкова негативни думи, защо да не се изричат и думи на любов, защото могат да разпръснат Светлината сред мрака ли?

Така е, колкото повече хората се осъзнават толкова повече страхът отстъпва място на любовта. Насаденият страх от църквите, няма нищо общо с истинският страх от Бога.Страхът от Бога в правилното му разбиране е нещо прекрасно, като истинската Божия любов. Както Божията любов на първо място се грижи за продължаването на живота, така и страхът от Бога върши същото. Те си вървят ръка за ръка, заради живота. Всъщност за да съществува страх/от каквото и да било/ са нужни две страни. Едната го отдава, а другата го приема. И помислете какво се получава, ако приемателят липсва? Не случайно с еказва "за добрият човек, всичко е добро, а за злият всичко е зло". Защо си мислите, че страхът от Бога непременно трябва да е нещо зло? И доброто и злото идват от Бога, за наше добро. За РАЗУМНИТЕ Ето какво пише в Библията/която Учителят многократно цитира и разяснява/ за страхът от Господа/в правилното му разбиране/ Притчи 2 1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога. Притчи 22 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот. ПП.Страхът от Господа/в правилното му разбиране/ е намиране на познание за Бога!

В последно време точно обратната тенденция се наблюдава/по мое мнение, ако все още можете да търпите различни от вашето мнения, реших да го споделя/. Имаше една поговорка, че в Бога вярват или прекалено глупавите поради глупостта си или прекалено умните поради мъдростта си, та наверно затова. Всеки учен знае, че Вселената съществува защото всяка планета продължава да се върти по орбитата си, да върви по определен закон и ако тази орбита се наруши следва катастрофа, разрушение. Няма нужда от реплики като "Бог ще те накаже" или подобни и репликите все още не са истинското действие на Вселенските закони, а са само реплики. Но с реплики или не, не бихте могли да отречете съществуването на Вселенските закони, благодарение на които и ние и целият свят продължават да съществуват. А и да ги отречете - все тая, те продължават да си действат. Дали ги вярвате или не, дали ги чувате или не, все тая. На Бог какво му е? Благодаря за мнението, но то не дава отговор на въпросите ми. Безкрайно много съм обидена от този отговор! С него искаш да обезсмислиш изказването ми! Това, че не разбираш какво съм писала, не значи, че не съм дала отговор на въпросите ти, напротив! Можеше просто да попиташ! Безкрайно съм обидена от това отношение пристрастно и егоистично, което иска да издига само собствените си мисли!

В последно време точно обратната тенденция се наблюдава/по мое мнение, ако все още можете да търпите различни от вашето мнения, реших да го споделя/. Имаше една поговорка, че в Бога вярват или прекалено глупавите поради глупостта си или прекалено умните поради мъдростта си, та наверно затова. Всеки учен знае, че Вселената съществува защото всяка планета продължава да се върти по орбитата си, да върви по определен закон и ако тази орбита се наруши следва катастрофа, разрушение. Няма нужда от реплики като "Бог ще те накаже" или подобни и репликите все още не са истинското действие на Вселенските закони, а са само реплики. Но с реплики или не, не бихте могли да отречете съществуването на Вселенските закони, благодарение на които и ние и целият свят продължават да съществуват. А и да ги отречете - все тая, те продължават да си действат. Дали ги вярвате или не, дали ги чувате или не, все тая. На Бог какво му е?