лавандула

Да, БАР е диагнозата. Благодаря ви за бързия отговор!

Възможно ли е приемането на Зипрекса да е причина за депресия? След маниен епизод беше изписан Бревенокс, който 1 година по-късно бе сменен със Зипрекса. Около 3 месеца след това, човекът е в депресия. Разбира се, ще се консултираме с лекуващия лекар, но искам да чуя и станични мнения. Благодаря!

Д-р Първанов, изключително Ви благодаря за изчерпателните отговори! Светъл ден и приятен уикенд!

Не, не е имал депресивни фази. Поне не са били разпознаваеми за мен и околните. Но преди да изпадне в мания няколко месеца беше все изморен и апатичен, спеше доста. Предполагам, че това би могло да бъде отчетено като някакво депресивно състояние. За последното състояние - стана критично в средата на февруари месец, но сега си давам сметка, че всъщност е започнало доста преди това. Може би след Нова година, а може и по-рано. Февруари започна лечение и се подобри, но в края на март спря резко лекарствата и през май нещата се повториха.

Здравейте, Обръщам се към вас, защото сте хора с по-широки разбирания за здраве и болест. Пиша ви по повод човека, когото обичам. Той е диагностициран с "манийно разстройство." За 20-тина години е имал 4 остри състояния /не знам дали така се наричат/ и са му поставяни диагнози - афективно разстройство, сезонно афективно разстройство и последно биполярно разстройство - мания. Между последния и предишния епизод има период от над 10 години, в който той не е приемал никакви медикаменти. В момента взема Бревенокс като поддържаща терапия. Искам да попитам няколко неща: - Лечението на това разстройство задължително ли включва доживотен прием на лекарства или в някакъв момент, те се спират? - Има ли някакви алтернативни варианти за лечение? - Какво може да се направи /различно от медикаментите/ за прекъсване на цикличността или поне за удължаване на цикъла? Много ви благодаря за отделеното внимание!

Разбира се, че е въпрос на личен избор! Не може нещо, в листовката на което има изброени сериозни странични ефекти, да бъде задължително. Не може някой да ми казва, че има риск детето ми да умре от усложнения от ваксина, но аз трябва да поема този риск, защото бил малък. Какво значи неудачния личен избор да вреди на обществото? Ако избера да ваксинирам и детето ми се окаже увредено за цял живот, това какъв избор е? Обществото как ще се погрижи? В България няма фонд за обещетяване на пострадалите от ваксини. Просто са задължителни, а ако нещо се случи, се оправяш сам. Има родители, които искат да ваксинират децата си по друга схема, а не по имунизационния календар на РБ. Предпочитат да слагат само моно ваксини през голям период от време, както и да пропуснат някои ваксини. Такава възможност в България няма. Друг е въпросът, че ако се даде възможност за избор, фармацефтичните компании ще трябва да инвестират в ПР и реклама, а на лекарите ще им се наложи да обясняват вреди и ползи и да отговарят на въпроси. А сега е лесно - "задължително е и няма да ви приемат в детската градина" и въпросът е решен.

Поздрави за чудесната идея и за нейното осъществяване! Предполагам, че на срещата ще има възможност за повече въпроси и обсъждания, но все пак ще попитам нещо, което много ме вълнува. Дано не възразявате. Родителите/особено на малките деца/ ще могат ли да участват в заниманията и да прекарват известно време с малчовците поне в периода на адаптацията им? Иначе, отдавна съм ви приготвила едно сандъче здравец Благодаря за усилията и ентусиазма!