diferenciala

Принципно да, не ям месо. Но пък не разбирам защо всички толкова фанатично се самообвиняват, че сеят смърт или разруха върху всичко, каквото и да правят. Ми че то в природата винаги има, имало е и ще има смърт в някаква форма. Най-малкото, ако не беше така, нямаше да има баланс, нямаше никой да яде никого, нямаше и да има живот. Докато човека е човек в тази си форма, винаги ще сее смърт, от някаква гледна точка, и това трябва всеки да го приеме доброволно, инак се обрича на пожизнено страдание. Общо взето, това за което мислиш, него привличаш да се случва. Пък аз смятам, че има доста по-съдържателни неща, на които човек може да се радва, докато е човек, вместо постоянно да се терзае за делата на другите. Щом не си хванал ножа да колиш ти, то не ти е работа върши ли го някой друг или не, то си е за негова сметка. Вече ако човек се вдигне на следващото, по-високо стъпало, то той вероятно не би имал и физическа форма, а тогава със сигурност няма да са му нужни кожени изелия, за които да мисли. Та такива ми ти работи.

Аз също някога бях сънувал подобен сън. Бях много малък, но си спомням, че това беше детския ми кошмар, че Витоша изригва. Помня, че в този период разглеждах разни енциклопедии и четох за вулканите. Тъй като знаех, че Витоша е с вулканичен произход, в комбинация с теориите за спящите вулкани от енцилкопедиите, доста се плашех, че може и Витоша да е такъв. И за мен е чудно това че и други хора са сънували подобен сън. Не съм се замислял за символично тълкувание обаче.

Относно гъбата, според мен там няма нищо. Принципно официално е забранено преминаването от там, но лично аз съм се разхождал многократно в района и зиме и лете и не съм имал проблем, освен една зима когато имаше 2 побеснели помяра, които само лаеха и изглеждаха агресивни, но всъщност бяха плашливи. Иначе, като особено специфично място на Витоша за мен си остават Комините. От малък съм бродил в района съвсем самичък от интерес, и все още обожавам това място, да се разхождам, да се спускам със ски или да си свиря на дудука от скалата, целия склон ехти, чудо на чудесата е. За красотата на мястото да не говорим. Преди 2 години там се случи нещо много особено за мен. Беше ден, в който не беше съвсем ясно горе, но от време на време изгряваше слънце. Имаше една мъглица, която леко прозираше и зад нея се виждаше долната част на склона и част от софийското поле. Случи се така че зад мен изгря слънце, а под мен, в пропастта, беше мъглицата. Аз бях на ръба на една скала и сянката ми падаше право върху мъглицата. Около главата ми в отражението имаше цветен ореол. Успях дори за заснема мигa. Уникална снимка, на божествено явление. Какво беше това чудо изобщо не знам, знам само че беше прекрасно изживяване на едно любимо място, което стана за мен още по-специално.