pass_to

искам и аз да пусна един линк.... мисля, че почти всички ще могат да помогнат...по някакъв начин ...дали с смс или с молитва и добра мисъл...... http://www.dmsbg.com...?id=194&start=5 на сайта има още няколко кампании..... много ми дожаля......

нали за това сме хора и сме тук, за да се научим......

а примерно 1-3 чаши чай на ден от бял равнец дали е токсична...? чудя се мисля, че се налага да пия.....имам проблеми, за които пише, че помага тази билка..... препоръки по същия проблем от книга с рецепти на Петър Димков....аз от там видях, че може да се пие при проблем като моя.... това количество дали може да навреди...?

и аз съм на мнение, че живота е прекрасен и има какво още да изживея и науча преди да напусна земята.... смъртта ще дойде в точния момент, но преди това трябва да помогнем на себе си и на много други хора, да обичаме себе си и другите...... може да звучи клиширано, но важно е какво ще сътворим докато сме тук на земята..... иначе незнам...мисля, че не ме е страх от смъртта, но не съм чак толкова наясно със себе си......всичко става много бързо предполагам, за един миг.... отдавна не бях се замисляла по тази тема....

много добре казано....аз съм много объркана и ми е много трудно......на работа съм заобиколена от егоцентрични хора...или поне по-голямат част са такива...те са тези, които най-се набиват на очи, а всъщност са без знания, ограничени и с ниско/низко съзнание.....не ми се ще да "говоря" така, но е истина.....и най-големия проблем е, че когато искаш да си свършиш работата те с удоволствие ако не ти помагат, обиждат те и те натоварват, че и ти пречат и то не нарочно..., а просто защото са неосъзнати и си гледат кефа..... толкова ми тежи....от няколко дни си имам работа с такъв човек.....как да се отнеса с любов и разбиране........направо ми се реве...гризе ме съвестта, че имам лоши мисли и чувства......а пък иначе си мисля, че съм на малко по-високо еволюционно ниво над него..... вие какво правите в подобни ситуации.....? Аз не съм била в такава ситуация,но от това което пишеш имам чувството,че си попаднала сред неподходящи хора. Не приемай толкова навътре нещата,прояви търпение и помисли трезво върху ситуацията.Може пък нещата да не са чак толкова лоши?! хм...незнам какво да мисля...... ей сега ми просветна....защо да оставям някой да ме дърпа на долу......там където съм била и откъдето се опитвам да се измъкна... мисля, че току що си върнах спокойствието, разсъдъка и равновесието..... мир и любов..... благодаря...

много добре казано....аз съм много объркана и ми е много трудно......на работа съм заобиколена от егоцентрични хора...или поне по-голямат част са такива...те са тези, които най-се набиват на очи, а всъщност са без знания, ограничени и с ниско/низко съзнание.....не ми се ще да "говоря" така, но е истина.....и най-големия проблем е, че когато искаш да си свършиш работата те с удоволствие ако не ти помагат, обиждат те и те натоварват, че и ти пречат и то не нарочно..., а просто защото са неосъзнати и си гледат кефа..... толкова ми тежи....от няколко дни си имам работа с такъв човек.....как да се отнеса с любов и разбиране........направо ми се реве...гризе ме съвестта, че имам лоши мисли и чувства......а пък иначе си мисля, че съм на малко по-високо еволюционно ниво над него..... вие какво правите в подобни ситуации.....?

аз не обичам да съм в центъра на вниманието също.....и отдавам най-много внимание на най-близките ми хора....енергообмена с тях е най-добър и важен за мен, надявам се и за тях да е достатъчно добър..... иначе вежлива и лицемерна не се правя.....когато ми е най-тежко трудно мога да си изкривя физиономията или душата....или пък ако искам нещо от някой не се престаравам с фамилиарничене, а директно казвам как стоят нещата.....не обичам изкуствените отношения, които са доста често срещано явление днес..... не обичам социалните сбирки, на които хората отиват само да се покажат или да се напият....не виждам смисъл от показността и празните приказки.... а заболелите клетки много трудно оздравяват, дори и с помощ..... другия вариант е въпреки лечението заболелите клетки да не се повлияят въобще.......предполагам, че и тази ситуация не е рядкост.....

Ошо за зрелостта

аз мисля, че хората, които предпочитат маркова стока не я предпочитат заради марката, а по-скоро заради качеството..... аз предпочитам да си купя нещо качествено, не робувам на марки, но нали знаете и философията в България е, че вещите и дрехите се купуват да са здрави и качествени, за да издържат по-дълго ако е възможно....повечето хора са зле с финансите и предпочитат да си купят нещо, което ще издържи по-дълго.... естествено повечето хора искат да изглжедат добре....и аз искам да изглеждам нормално.... младежката мода е странна и аз не мога да я разбера, но мисля че с времето и годините както всички хора и по-младите ще променят облеклото и вижданията си..... всички са били тийнейджъри...всички знаят как е.....

аз искам да ви питам... сънувам почти всяка вечер и всеки път си псомням много голяма част от сънищата и чувствата, които съм изпитала по време на сън....обикновено сънищата ми са динамични и с много завъртян "сценарий"...спомянм си поне 4 съня от една вечер...... предполагам, че това е нормално..... и се чудя защо се получава така, дали трябва да направя нещо по-специално ... напразни ли са всички сънища...?

ами зависи конкретно от ситуацията, разгледай я от всички страни....ако няма начин наистина просто не крий негативното си отношение към нея ...в смисъл не ставай като нея.....незнам до колко е правилно от гледна точка на духовните ценности, но живеем в трудни условия...вероятно би трябвало да постъпиш с любов към нея....и да и простиш за отношение й към теб.....

лесно усещам и разпознавам престорени хора, аз не ги допускам до себе си и не им пускам никакви аванти.... за съжаление и на мен ми се налага понякога да постъпвам лицемерно ...отбягвам това поведение с всички сили и средства...когато ми е възможно предпочитам да кажа всичко както го мился и чувствам, но има случаи в които не може да е точно така....иначе обичам отношенията ми с хората да са ясни.....аз да знам отношението им към мен и те да знаят моето към тях.....друг е въпроса, че трябва да спра да търся грешките и недостатъците на другите.....това е едно от най-трудните за мен неща, но предполагам че е важен урок, който трябва да усвоя.....

не съм се занимавала с йога, но от това което съм прочела съм на мнение, че наистина понякога може да бъде опасно.... все пак, когато човек започва такива занимания трябва да е и на някакво духовно равнище и да има представа за себе си и света...не да приема заниманията с йога като модерни упражнения...в този смисъл мисля, че йогата може да бъде опасна и не само йогата, а и медитацията.....но предполагам, че твоя случай не е такъв.... майка ми иска да ходим на йога за укрепване на тялото..... но не мога да преценя коя йога би била най-подходяща.....и по-какъв начин преподават нещата в центровете...мъгла ми е....

означава ли, че когато човек се променя ....и духовете около него също се сменят или те "израстват" или "пропадат" с него...? гледането на кафе...какво се води? майка ми гледа на кафе.....

pass_to, ако ръцете се привличат силно, сякаш искат да се слепят, възможно е да има преумора, отпадналост, с една дума - недостиг на енергия. Добре е да си обърнеш внимание. Може да е инцидентно недоспиване или нещо подобно, но ... зареди с гориво , докато е време. ами по-скоро отблъскването е по-силно....привличането е по-слабо.... това означава ли нещо...? интересен метод за self test...

мерси за клипчето...сега го пробвах...наистина е като магнит...между другото днес по-рано "случайно" четох същия метод, но нещо не ми се получи тогава, но сега стана ....само, че не виждам нищо...усещането е водещо и силно.....

aми и аз не пуша...преди пушех.....но спрях и нямам намерение да почвам.... и аз като всички имам слаби моменти, в коити си позволявам 2 чаши червено вино и цигара, но те са доста редки в сравнение с преди ...просто няма нужда ...пък и смисъл няма, защо да се тровя и самозалъгвам....защо да си причинявам тези гадории на тялото...?

от доста време не бях пила алкохол никакъв.....миналата събота бях на сватба...там пих първо малко ракия...после и вино.... на другия ден ми беше доста тъпо ...чувствах се някак празна......почувствах се сякаш съм пропиляла нещо....

Здравейте, завърнах се от пътешествието....беше много хубаво... относно летенето....преди да се кача в самолета на летището много се притеснявах...получих някаква лека форма на паническа атака.....имах реакции... след първия полет вече не ме е страх толкова.... Благодаря Ви....

незнам дали се дължи на това, че поемам по пътя, но мисля, че по някакъв начин аскетизма сам става част от мен...идва от самосебе си.... предпочитам самотата и тишината, която е доста по интересна от външния свят и всичко, което се случва навън.... храната и нея съм я намалила, но не защото трябва а просто, защото нямам нужда от повече(както беше преди)....сега ми стига една салата и няколко филии черен хляб... е трудно ми е да се откажа от сладкото, но и него не го ям както преди.... духовното търсене и всичко, което откривам в себе си ми е много по-приятно и зареждащо от секса.... трудно ми е да опиша цялостното усещане и възприятие....

Благодаря за съветите, за съжаление днес(четвъртък) съм на работа и няма как да изляза от работа, а вечерта ще пътувам с автобус за София... сякаш малко се успокоих от снощи, но все още не съм сигурна ..... ще опитам с тези техники...за самовнушение, също ще си взема някоя много интересна книга....надявам се да ми помогне.... ако съм изморена и ми се спи ще е най-добре май, защото нямам да имам сили да си пълня главата с глупости.... Благидаря Ви отново г-н Баев, късметче и hip... когато се върна ще пиша.....

Здравейте, в петък за първи път ще летя със самолет и съм доста изплашена.... знам, че е глупаво, но не мога да се контролирам.... притеснявам се, че когато се кача в самолета ще ми стане лошо...може да получа и паническа атака...един път ми се е случвало...но това беше след скандал.... страх ме е от реакцията ми...сега като си помисля и получавам пеперуди в стомаха... незнам как да се справя със страха....ако се паникьосам...ужасена съм.... какво да направя....?

взискателна съм и към себе си...чувството за вина при мен е продиктувано от знанието, че не трябва да правя определени неща и трябва да съм по-добър човек..какъвто съм наистина, а ги правя.... "За здравето" на Учителя - тази книга съм си я изтеглила, но нямам време да я започна...има толкова мног книги, които искам да прочета..... незнам дали е уместно да го пускам тук, но предполагам че следващия цитат е част от пътя.....предполагам и за това пътя е толкова труден... "Оранжева книга" Ошо не искам да развалям темата...давам го като общо насока....доколкото мога да преценя, че това би помогнало на някой.... опитвам се да прощавам...все по-често и на себе си и на другите....явно натурата ми е такава, че трябва първо за да простя ...трябва да ме заболи......

съвестта ми е много силна и никога не мога да скрия нещо от себе си...винаги знам кога съм постъпила лошо и съм виновна.... винаги съм се съобразявала и действала според съвестта си...дори и да знам, че ще страдам....но от около 2-3 годин ако не и повече се опитвам да я пренебрегна и не се вслушвам в нея...опитвам се да избягам от себе си...преди не бях такава... но също мисля, че тя по някакъв начин не ми и помага, защото точно заради нейното силно присъствие в мен...аз изисквам и от другите хора същото, а няма как да се получат нещата .......почти във всички случаи съвестта и чувстовото ми за справедливост са толкова силни, че по скоро ми е трудно да живея с другите хора..от там идват и проблемите с тяхното приемане такива каквито са.... това ми е един от основните проблеми.... другият е, че когато се чувстам безсилна или поставена в не справедливи условия ...започвам да ставам лоша, обиждам се...чувствам се много наранена и уязвима....и ми е трудно да се примиря...не искам лошите чувства в мен да вземат превес....и незнам как да се справя с това.... напоследък работя точно върху тези два проблема.....мога ли да стана толкова съвършенна, че да примам всичко с любов и разбиране....?