pass_to

pass_to, извинявай за закъснението Да, свързва се с енергията на планетата Марс. Успехът в професионален план идва след 36г. възраст. Като важни и активни години - 26 - 36г. Елемент от тялото, който упр. 9 е костния мозък. Спортен дух, честа склонност към съперничество. Обичат приключенията. Силен и властен характер, високи идеали. Понякога може да се проявяват като тирани, екстремисти. Често избухват като бомба и по този начин често си спечелват врагове. До около 25г. възраст трудно намират приятели със сходни интереси и общуват трудно. С голяма упоритост извояват достойно място в обществото и в службата. Състрадателни са, но трудно показват своята истинска същност, трудно се разкриват пред другите. Биха заемали добри ръководни позиции, притежават добри организцаторски способности. Обичан вниманието на другите. Много нежна, очарователна, дружелюбна, добра домакиня. Трудно прощават изневяра. Успешни дни от седмицата - вторник и петък; Благоприятни дати - 9, 18, 27, 3, 6, 15, 21, 24; Подходящи цветове - червен; Полускъпоценен камък - бял корал, червен ахат, карнеолът, яспис; Здраве - питта-конструкция (жлъчка); гастрит, язва, болки в костите, екземи. 9 не се разболяват бързо. Да се избягва мазната храна, киселите плодове, лютото. Препоръчително е да се правят масажи със сусамово масло Ден за разтоварване - вторник, само на вода и плодови сокове; Благодаря Anita03

незнам дали мястото е подходящо, но искам да ви питам вие как молите за прошка и за какво искате да ви бъде простено.... вчера направих огромна грешка, която се надявам да ми бъде простена.... осъмних се разгневих се....на вселената ...загубих вярата си, забравих истината, нямах сила, усъмних се в най-ценното и връзката ми с него......беше ужасно моля за прошка от цялото си сърце и душа, нямам покой и мир в себе си, заради това, което сторих, осъзнах какво съм направила, но вече нямаше смисъл, защото вече е сторено..... Моля се за прошка, не искам вече да съм такава, защо тази страна в мен е надделяла......? как мога да поправя стореното....? трябва да открия любовта в себе си и извън себе си, да обичам и да се радвам, да приема живота и хората такива каквито са.... моля ви помогнете ми....дайте ми насоки....какво да сторя...?

тази сутрин ходих при психотерапевт... г-н Баев благодаря за всичко..... нещата наистина могат да се поправят....сега възниква друг проблем.... близките ми и приятеля ми ми казват, че няма нужда да ходя на психотерапия, а според приятеля ми това са изхвърлени пари(освен това според него при такъв специалист ходели хората, които не са добре).....хората около мен не могат да ме разберат и ми слагат ограничения(освен другите, които ми налага живота)...остава да обрека себе си заради другите(а аз не искам..защо някой няма да иска доброт ми след като ми се пише близък??).....защото всички си мислят, че знаят повече от мен за мен...всички си мислят, че са специалисти ......+ това не съм на 18 или под 18 за да ми казва някой какво да правя и кое е добро за мен.....никой няма право да ме изнудва.....

това е нормално и индивидуално.....и зависи от това в колко часа си роден/родена.... при мен примерно на върха на 1-ви дом е Козирог.....моят асцендент....

може ли и аз да попитам знаете ли нещо/имате ли мнение или познавате ли работата на д-р Петър Николов във Варна...? записах си час за утре при него.... като по-малка ходех при Детелина Велчева, но тя мисля, че вече не работи или нещо от сорта....

душата можеш да я усетиш у другия, но в много редки случаи, защото повечето хора или ги е страх ...или са прекалено егоцентрични и са я затрупали с всякакъв боклук.... душата е нежна и състрадателна, крехка изтъкана само от любов и детска чистота, много фина ....от/чрез стиховете на различни поети можеш много добре да усетиш душата и нейната същност..... егото е всичко друго........наистина не е задължително да е винаги негативно....

Благодаря отново г-н Баев, обикновено човек си мисли, че му се е натрупал повече стрес и му е трудно разбере, че нещата не са чак толкова прости и не може да справи сам.... още утре ще си запазя час

това е един от най-хубавите начини да изразиш себе си.... и на-хубавото е да правищ нещата по свой собствен начин...

хората с психически или психологически проблеми по-малко пригодни ли са за/към живота...? по-малко качествени ли са? и означава ли, че ако не успеят да оправят вътрешните си проблеми са един вид второ качество...? и защо трябва, за да получат някакво признание(тук имам предвид да ги приемат като нормални, средностатистически хора) от обществото въобще, кой е измислил тези неща...?...защо трябва да се вкарваме в рамките на другите и не се живеем живота такива каквито сме(без значение слаб или силен, амбициозен или предпочитащ спокойствието), жесток ли е света..? естествения подбор важи ли при хората с психологически проблеми.....защо медицината и хората са измислили всички категории а във врзъак с езотериката......ознчава ли, че не могат да се развиват наравно с другите и да постигнат самоосъзнатост наравно с тях, защото са "луди"....? защо ********* ми самооценка е толкова ниска ...какво съм сторила, за да се случи така..? трудно ми е да се изразя по друг начин и да реагирам по друг начин....

липсата на воля обикновено е свързана с истинско нежелание за нещо....? от къде идва нежелеанието и немотивацията...?

А число 9 като число на душата какво означава?....числото на планетата Марс ли е?...защото съм виждала различни системи по, които свързват числата с планетите.....както и чакрите с планетите....?

Благодаря за съвета и разбирането..... а защо сама не мога да стигна до подсъзнанието си.......защо то само не ми покаже страховете ми и изкривените ми модели...? аз все пак се опитвам да ги намеря и разкрия...до някъде съм стигнала, но защо сама не мога да ги изкореня..... изучавам астрология от около 2 години чрез нея видях и осъзнах много от нещата, които не са ми от полза....и/или които мога да превърна в предимство.... и се успокоявам, че все пак не съм толкова некъдърна или неспособна......или аз не знам какво...като бях малка всички деца ми се присмиваха или нападаха все за нещо...или пък без причина...всичките ми спомени от дестството са все негативни....още от детската градина..... родила съм се с астма....бях чела, че астмата отразявала един вид проблема за вземането и даването, за любовта и обичта.... защо не мога да преценя до колко реална е оценката ми за мен, за хората за нещата..... защо бягам от страховете си и нямам кураж да се изправя пред тях, защо хората са ми безинтересни......? защо съм с такава нагласа в живота, дали всички тези негативни изживявания са за хубаво...както казват хората всяко зло за добро...? кое е това, което се крие и защо се крие?...зло ли е? а дали е съвестта ми, която ако трябва да слушам ще ме подлуди....нямам нерви и сили се занимавам....като съм се занимавала винаги нещата са ставали по-трудни......

Здарвейте, не съм сигурна дали имам някакъв проблем и за това искам да чуя и вашето мнение... от малка съм болнава, страхлива и прекалено чувствителна.....с възрастта се научих в някаква степен да изключвам тази чувствителност(но пък отидох в другата крайност - станах студена, агресивна, гневна и манипулативна като прибавим към това и страхливостта ми всичко остава в мен и не ми дава мира - искам да поясня, че съм наясно с отрицателните си качества и от скоро съзнателно се опитвам да ги махна, разбера или преработя) и горе долу имам ясно съзнание и предства за себе си...... винаги съм имала периоди на депресии ...по-скоро в лека форма....... приятеля ми ми казва, че съм била асоциална и пасивна;ходя на един курс, там всички са по големи от мен поне с 15-20 години и чувам реплики от страна на приятеля ми, че съм излизала с лелки и т.н.......не обичам шумните комапнии и многото хора, всъщност хората не предстваляват интерес за мен, много бързо ми стават безинтересни и се отегчавам пък и много рядко се намират такива, които да ме разбират особено жени.... напоследък се чувствам зле...... сякаш времето е спряло, а аз съм затворена в една малка/тясна стая и се блъскам вътре като затворено животно....страх ме е ...страх ме е да стоя сама и да ям каквото и да е..имам алергии...скоро получих алергични рекации, не тежки, защото имам хапче...но след тях много ме е страх ...после като се замислих тези реакции е напълно възможно да се дължат на мойто психиране......лошото е, че ми е трудно да се контролирам...да контролирам страха да стоя сама, става ми нвероятно гадно започва да ми прилошава и сърцето ми сякаш спира или си сменя ритъма или превключва, получавам и сърцебиене, също от там и се задъхвам, започвам да ми се стяга ченето, понякога треперя.......получавмам всякакви усещния в тялото, за които сигурно си въобразявам....повечето неща се случват вечер ....... опитвам се да се боря с тях, но не се получава........изтощавам се и се вкарвам в някакъв омагьосан кръг...никой не може да ми помогне дори и родителите ми...всички ме обвиняват, че си втълпявам ....искам просто да съм спокойна и да спя, защото докато спя не ме е страх.... освен това имам някакви натрапчиви действия, които правя винаги......когато тръгвам след работа или излизам от вкъщи ....проверявам всички електрически уреди(всеки отделен си го повтарям на ум, а понякога и на глас, че е изключен и го гледам дали му свети копчето и темподобни) и докато не приключа безпроблемно с повтрящите се проверки не съм спокойна......когато има фактори, които да ми пречат чак се изнервям(примерно някой да говори около мен или звуци и шумове....разконцентрират ме, в крайни случаи се разплквам, но това е предимно когато съм много уморена и напрегната) има и някалъв момент на натрапчивост и когато си мия ръцете, но не е толкова силно там.... напоследък най-големия проблем е страха...страх от всякакъв характер...освен това не мога да понасям хората с техните "много важни" изисквания или несъобразителност....това особено важи за работа....не съм роб на никого, никой няма право да си изхвърля л****** върху мен чувствам се безсилна и подтисната....имам съмнения относно способностите си да се справям в живота......трудно може нещо да ме зарадва, не искам да ходя никъде, не искам да се занимавам с хората...искам спокойствие в момента повечето от усещанията са ми изострени, макар че до таква степен са изострени, че чак започват да стават постоянно състояние..... съвсем скоро излязох на квартира с приятеля ми..... загубвам страст и интерес към неща, които са ми любими и не мога без тях.....опитвам се да релаксирам, но нищо не се получава....сякаш глават ми е празна и съм включила на автопилот, животното...трудно се справям с гнева...... опитвам се да разбера страховете си ..от къде идват и как да ги спра, но не става.....времето спира и оставам сама с тях...... позволих си излияние тук......ако не си обръщам чак толкова внимание дали ще се справя и как да си върна интереса към другите неща....прекалено голяма егоистка ли съм....?? какво да направя та да сепочувствам нормално.....??

познаването на собствените възможности и потенциала за тяхното реализиране трбва да са в синхрон..... предполагам повечето от хората се стремят към златната среда в поведението и оценките/самооценките си....но тази златна среда пак е много субективна..... аз мога да изброя много мои недистатъци, с които съм наясно без да се притеснявам, боли ме-да защото знам, че в тези насоки съм слаба, но не се старая да се крия .....не се интересувам много от мнението на другите, което също сигурно е голям недостък за много хора, защото все пак живеем сред хора и не сме животни...на моменти се надценявам и подценвям и омаловажам мнението и преживяванията на хората(за което съжалявам), но това пак го правя заради някаква моя слабост.....така аз се обърках ...... човек трябва да умее да излиза от себе си, да може да се погледне от страни....трябва да има самосъзнание....което обаче пак не мисля, че дава гаранции за "реална" самооценка просто, защото реалността е необхватна за човешките възприятия и граници.....

реална самооценка трудно се прави.....и какво означава реална...?...реалността зависи от възприятията и личните възгледи на човека....за мен, който каквато оценка или самооценка да прави никога няма да е реална.... аз мога да кажа за кое греша и какви недостатъци имам, но незнам в каква степен те засягат външния свят.......и кой как ги приема .....

тук имам нужда от разяснение, знам че двете са различни неща, но в какво точно се състои разликата....? и какво означава смъртта на душата и какво означава смъртта на духа ако има такова нещо....?

това беше важно да се уточни....аз питам и предполагам...вие ми помагате да добия яснота по опр. въпроси.... може би не съм се изразила правилно....имам предвид точно това, което ти казваш, но все пак мисля, че и това си е опит....нали сме тук на земята, за да добиваме опитност...под всякаква форма....

в този ред на мисли....за мъртвите души.... не са ли една много голяма част от човечеството тези хора.... или пък ознчава ли, че всички хора потънали на дълбоко в материята.....ежедневните грижи, парите, озлоблението и т.н. са мъртви души....? и не е ли така....душата сама избира какъв урок да научи в този живот...и ако урока е да си напълно обсебен от земните проблеми, мисли, пари, бездушие...и т.н....?...един вид да нямаш проблеми и да следваш правилния път..? тук малко се обърках къде са границите на уроците, които душата е слязла да научи и къде са мъртвите души...? и означава ли, че всички хора около мен, които им са чужди всякакви духовни изживявания и интереси са мъртви души....освен, че могат да бъдат и не осъзнати и както станимир каза да живеят на сън....? доста объркано стана...

http://www.dmsbg.com/news.php за съжаление друг човек си отиде....

има толкова много хора, които се нждаят от помощ....а защо повечето хора си затварят чоите и сърцата.... аз това инфо го пуснах в още един форум ...и на повечето си познати от скайп листата..... ако всеки каже на своите познати и приятели ...ще помогнем много......