pass_to

незнаех къде да си постна въпроса.... днес сутринта станах и бях сравнително издразнена, лесно избухлива, груба и склонна към гневливост....това го забелязох като се качих в автобуса... нищо не ме изнервяло или ядосвало.... още с пристигането си на работа всчико беше улеснено.... обстановката беше напрегната, защото имаше клиенти които бяха дошли преди другите колеги, след това всичко продължи.....разни хора хвърчаха насам натам...всеки иска нещо и е нервен......ситуациите са винаги спешни, за вчера, всички са напрегнати и нервни.....и всеки се опитва да ти предаде, прехвърли неговото си напрежение и отрицателни усещания...като около теб блъскат, викат и се държат грубо.....а ти нямаш нищо общо с техните ситуации..... та си мислех дали всичко, което става около мен е отражение на вътрешнто ми състояние или по някакъв начин предусещам какъв ще е деня.....и енергията.... възможно ли е нещата да се случват по този начин, защото човек е вътрешно неспокоен, изнервен и недоволен.....или това е просто някаква интуиция, интуицията може ли да е такава....? и какво да направя вече, защото явно всички успяха да си изхвърлят боклука отгоре ми въпреки усилията ми да не се поддавам на провокациите им, външно запазих самообладание, но от вътре усещам как напира напрежението и гадното усещане, което ме кара да ми се плаче и да се гневя, защото не смятам че е справедливо хората да правят така ......вън от мен всичко вече е спокойно, всички се успокоиха .....а аз ще откача, този гняв и тази отрицателна енергия незнам как да ги изкарам от себе си, усещам много разрушителна енергия вътре в себе си, която трябва да неутрализирам.......дразнителите са постоянни....всички хора говорят напрегнато, правят нещата напрегнато.... мисля, че мога да откача..... ::3d_035: :3d_035: къде ми е спокойствието и вътрешния мир....аз ли съм сбъркана..

когато бях по-малка имах период, в който имах всекидневни дежа вю-та..... когато настъпеше момента нещо вътре в мен се свиваше и болеше, но болеше по-скоро душата(ако мога така да се изразя), беше невероятно неприятно усещане .... все едно бях в друго измерение ...знаех какво ще последва във всеки един момент и само наблюдавах .....после започнах да имам някакви страхове и да се чувствам депресирана....мисля че майка ми ме заведе на психолог, но не съм сигурна........ не си спомням как мина всичко, но мисля че псиохолга ще помогне......... тук може би психотерапевтите може да кажат...чудила съм се може ли и има ли връзка между дежа вю-тата и панически пристъпи или някакви неврози.....малко ми е странен въпроса... azz, това което си описала при мен се е получавало, когато съм стресирана и ми се вдигне адреналина......освен, че сърцето ми бие лудо и сякаш ще разбие гръдния ми кош, ми причернява, не чувам, почти не виждам.....себе си не чувам, другите не чувам а само прави някакви неща машинално....може и спазми в някои мускулида получа.... помосли си има ли нещо, което да те плаши или да подтискаш.....

Здравейте, не съм сигурна дали съществува такава тема във форума, но реших че ще бъде интересно всеки да сподели опит или мнение.... тук ще сложа един линк към статия, която описва това състояние... http://webcache.goog...e=www.google.bg вие имали ли сте подобно изживяване, колко продължи при вас и правихте ли нещо конкретно, за да се справите....? от друга страна как според вас може да разбере човек самозлъгва ли се и прикрива истинската си не способност да се справи с живота по някакъв "възвишен" начин....

и аз съм на твоето мнение..... според мен ежедневието е като центрофуга....като се прибереш у дома след работен ден, в който трябва да си на 100% полезен и в същото време да успееш да съхраниш човешкото в себе си, искрата непокътната и не опетнена, да не гледаш като малоумен в една точка, с изпразнено съзнание и да приключиш и с домашните задължения въпреки умората и ако не ти се е доспало вече и не си крадеш от съня евентуално да се погрижиш и за духа..... аз си открадвам по-малко от работно време, за да мога по някакъв начин да работя върху духовното в себе си...всъщност разбрах, че аз не мога да живея и съществувам нормално ако нямам време да обръщам внимание на духовното си развитие.....съвместявам ги нещата, но не чак в таква степен в каквото бих желала.....

на това пожелавам на всички днес да се зарадват на нещо подобно ето още нещо, което ме зарадва днес http://www.youtube.com/watch?v=SUf5v0VySw0

вчера четох нещо много интересно, предполагам сте запознати, но смятам да го споделя с вас...на сайта на БАА ако имате регистрация там, влизате и четете в библиотека....страницата е 2-ра, темата е Теория за перинаталната матрица.... много ми беше интересно....

дали това е книгата...? http://www.happierabroad.com/StillnessSpeaks.pdf

Здравей Вятър*, откъсването наистина вече е започнало, проблемите ми са свързани с властта(кой как я упражнява), нямам нужда да имам власт над други хора, искам да запазя властта над себе си, парите също не са ми от най-важните водещи мотиви, но наистина на сегашанат позиция нито едното нито другото няма да се променят....... решението ми ще бъде повлияно от близките и е ....... мисля почти постоянно, опитвам се да преценя + и - , но ако чакам и ме е страх няма да направя нищо, а може да изтърва някой шанс....просот наистина ще трябва да направя нещата премерено и първо да си намеря работа, тогава да оставям тази..... БЛАГОДАРЯ

Благодаря Деяна, и аз смятам да потърся първо, отегчена съм, но и изтощена, не искам да ми се случва нищо ново, просто се притеснявам че по някакъв начин тъпча на едно място и това не е полезно за мен, като условия може би е по-добре в сравнение с други места, но всъщност като си помисля предпочитам да сменя обстановката....не съм сигурна, че е по-добре и по-здравословно за мен да продължавам да се чувствам като в центрофуга..... БЛАГОДАРЯ

крайниците може да са ти студени поради ниско кръвно, не достатъчно оросяване....... когато краката ми са ледени и не могат да се стоплят, влизам в банята и ги мия с гореща вода няколко минути...докато се загреят, после обувам дебели чорапи даже и вълнени, ако не се движиш много също може да са ти студени крайниците..... виж си как ти е кръвното и пий повече течности.... разходката наистина е много добър вариант, така много добре ще се заземиш ще засилиш връзката си с природата и със земята, понякога ако загубиш вътрешния си баланс между духовното и земното може да се получат такива неща.....когато се почувстваш така просто си измисли да правиш нещо земно, обади се на някого, играй на някоя компютърна игра, която ти е интересна.......

Благодаря Жур, ето ми го въпроса тук..казвам се Елица Дошло ли е времето да напускам тази работа? ....смисъла на въпрос ми е по-скоро изчерпано ли е всичко(отношения, личностно развитие, дългове) в тази ми работа трябва ли да продължавам напред с новите предизвикателства, дали съм в застой еволюционно...

искам да задам един въпрос, но не съм сигурна дали темата е за това и дали някой ще погледне.....все пак ще си го задам Дошло ли е времето да напускам тази работа?

когато бях в пубертета и аз имах един период кризисен, тогава майка ми ме водеше на психолог.....и тогава това доста ми помогна.... ако си прекалено чувствителна, или дори малко по-сензитивна от другите може на това да се дължи всичко...пък и пубертета си е времето, когато човек "пораства", променя се предполагам това ще разбереш чак, когато преминеш през този период...тогава наистина може да настъпят такива моменти и човек да има подобни изживявания.... аз имах период на дежа вю-та, когато получех дежа вю ме обхващаше някакъв необясним страх, заболяваше ме отвътре нещо се свиваше, все едно не бях на този свят, а сякаш оставах сама в друго време и пространство, чувствах се самотна и празна, бях много уплашена, чувствах се депресирана, но наистина посещението при психолог много ми помогна тогава......виенете от плач ми е познат, но мисля че плача притежава огромна пречистваща сила, понякога тежките моменти трябва да бъдат изживени точно такива каквито са, за да откриеш нещо много ценно в себе си....за всеки човек това според мен е различно, за мен е сила вътрешна...... относно отношенията с хората и моя опит от тези и по-ранни години в приятелствата е горчив, хора има всякакви....много е важно да опознаеш себе си.....още си малка страх ли те е от нещо...? от какво ...? колко е силен страха...? каква натура си...? ако искаш може да се обърнеш към астрологията.....помага много, когато човек търси себе си и се опознава..... пиши тук има много хора, които могат да ти помогнат......

сега, когато се позаинтересувах и прочетох по темата мисля, че и с мен се е случило..... какво е решението, и има ли наистина такова...?...когато и средата от вън ти налага, че не работиш достъчно и едва ли не не заслужаваш възнаграждението си, а всъщност те манипулират и се възползват от "кризата"...може ли хората да са толкова нехора?...и къде е границата на субективните преценки и истината....? от много време не мога да с оттърва от постоянно, напрежение, нерви, депресия в някаква форма, гняв, страх, ненормален живот, преумора, проблеми с корема, галвоболие, отслабнах 5 кг за 1 месец.....близките ми вече не ми издържат на проблемите, приятеля ми ме се сърди, че му говоря постоянно за работа и за хората и за проблемите там.... вече си мисля за радикални промени, но сякаш нямам смелост....пък и от вън пак натиск, няма работа, трудно ще си намериш работа.......криза е....и ето, че започваш да се чувстваш в безизходица......и всеки ден имаш чувството, че нямаш сили......с всеки ден нещата се объркват все повече, влизаш в лабиринт и се луташ....загубваш си здравето.... защо е всичко....?

Добро утро на всички

ако някой иска да помогне... http://dnesplus.bg/News.aspx?n=524294

незнам това инфо колко ще ви бъде полезно... http://www.gatchev.info/blog/?p=1165 и още нещо, не много хубаво http://www.vg.no/nyh...apan/bilder.php имам някакво хубаво усещане, че от днес нещата трябва да тръгнат на добро....и вярвам, че така трябва да стане.... вярвайте и вие

трабява да се помолим за японците живите и починалите....от 3 дни при тях е ад не е спирало да ги тресе... http://www.emsc-csem...hp?page=home#2w

аз лично колкото повече се задълбочавам в темата ми става все по-неприятно и мъчно, боли ме ...... тези свещенници не почитат паметта на хората, за каква духовност ми говорят тогава... на всички трябва да се прости и на тях ще бъде простено, по света има нужда от всякакви хора...... надявам аз да съумея да следвам пътя си, да постигна любовта..... Мир и любов на всички

може би в текста(специално за хомосексулаността) се има предвид, че емоционалното тяло на човека тук на земата е от противополжния пол...

възможно ли е тези усещания да са периодични....? и ако е така, защо всичко не продължи по-дълго...? да усещаш безкрая и да си абсолютно спокоен и щастлив по един тих, но много осезаем начин.... любовта и разбирането стават част от теб, няма място за негатвизми и лоши мисли.....всички негативни мисли или усещания просто изчезват в момента на осъзнаването им в съзнанието ...ей така без усилие или борба.......ставаш свободен, чувстваш нещо невероятно, усещаш вселената, любовта, безкрайността...... всички мисли и чувства присъщи за ежедневието и "средно статичстическото съзнание" просто липсват, благ си ...

Съвсем случайно се натъкнах на ужасна тема във форум(той и самия форум е негативен, за магии, демонизъм и други подобни), търсех инфо, защото се съмнявам, че несъзнателно конкретен човек черпи от мен енергия.... там описват как съвсем съзнателно някакви хора си теглят енергия чисто умишлено и целенасочено, направо бях потресена ....и даже са писали как виждали някакви златни нишки...просто съм ужасена....и най-лошото дават си съвети за начинаещите да черпят енергия от бебета и малки деца....:blink::3d_132::3d_132::3d_132::3d_132: просто не ми го побира главата....::3d_132:как може да се предпазим от енергийни вампири.....? как се чувствате около хора, които са енергийни вампири дори и неосъзнати....? аз примерно в присъсътвието на този човек се чувстватм леко объркана(хем благоразположена, хем нещо ме дразни), защото видимо няма нищи лошо или просто не е лош човек, изглежда миролюбив...но всъщност някак си ми идва в повече цялото му присъствие, чувствам се безсилна да се откопча от цялото му същество , прекалено обсебващо, несъзнателно налагащо се, търси физически контакт винаги ...да ме пипне някъде......живее сам, мисля, че няма деца и други близки, само приятели..... в големи групи хора се изтощава и изнервя, защото другите хора явно не му обръщат внимание, след 2 срещи при мен се получават някакви реакции физически...на умора, треперене, изнервяне, отпадналост......и това само, когато срещата е помежду ни ...в по-голяма компания това нещо не се случва...... дали този човек си черпи енергия от мен...?