Ийв

Вяра....?! Не е ли именно тя състояние на тих покой, съизмерима на връзката с Бога в нас. За мен няма такова понятие като вяра в ближния, в Човека или в каквото и да е друго, ако вярата ни не е насочена към нас самите. Само тогава можем да проявим всичките си бажествени заложби....

Всичко е енергия, която в своето проявление постоянно търси равновесното си състояние. Живеейки съзнателно сме в състояние да усещаме това й свойство в комуникацията си с обкръжаващите ни хора. И като така, когато някой се опитва да източва енергия чрез нас, не е ли това индикация, че ИМЕННО НИЕ излъчваме енергия с подходящата вибрация. А какво ще се случи, ако в точния момент осъзнаете този процес и "заразите натрапника" с енергия, отговаряща на вибрацията на любовта и благодарността, че чрез него сте повдигнали излъчването си...резултатът е интересен. От друга страна нима не проявява всеки от нас "вампирски наклонности" всеки път, когато искаме да се наложим, когато предизвикваме разгорещен спор и т.н. Всеки сам избира какво отношение да има към това явление.