KirilChurulingov

<embed src="http://www.ratemydrawings.com/rmdEmbed.swf" bgcolor="#FFFFFF" type="application/x-shockwave-flash" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" flashvars="id=611257&u=churulingov&t=Oceanbreeze&d=/2009/12/28/6112/&bgh=&bg=1&tv=104" scale="showall" name="rmddraw" width="530" height="400">

Живея с няколко дзен наставници и всички до един са котки.

quote name='Мария-София' timestamp='1301056186' post='140833'] Лекарства от Светлина: Защита и изцеление от радиационно отравяне, невротоксини, бактерии и вируси http://www.spiralata...?lng=bg&pg=1248

Реалният учител е в нас и ни учи постоянно посредством нашата интуиция, а истинския външен учител или истинско учение са само средство да се стимулират процесите за получаване на действителни отговори отвътре нашата Божествена същност. Ключът за прилагане на едно духовно учение е да не се ограничаваме в интелектуалното му разбиране,а да го използваме за достигане на интуитивно виждане извън интелекта. Това означава да сме способни да направим връзката с нашия вътрешен учител. Вътрешното разбиране ще ни даде сили да приложим външното учение и променим живота си, защото вътрешния ни учител е нашата Христова същност.

Можеш да спечелиш война толкова, колкото и земетресение. Жанет Ранкин Какво точно се спучи и как да се обясни по такъв начин ,че всеки да може да го разбере ? Такъв възможен отговор дава ученияг по теоретична астрофизика Ethan Siegel . Можем да разглеждаме земята като огромна сферична торта. Ядрото съдържащо предимно желязо и никел е най-плътно от всички пластове,докато литосферата - земната кора(1,5 % от земния радиус) има най-малка плътност. Колкото масата е по близо до центъра на гравитация ,толкова земята е по стабилна. В момента земята не е в най-стабилното си положение(най-голяма плътност в центъра и с всеки следващ слой плътността да намалява),но във времето гравитацията прави всичко възможно за да помогне на земята да достигне стабилно положение като донася по-плътни късове към центъра и повдига по-малко плътни към повърхността. При всяко земетресение това именно се случва и се променя инерционният момент на земята Колкото масата е по-близо до центъра, толкова скоросста на въртене е по-голяма За земята това означава, че след всяко земетресение земята ще се върти около оста си с малко по-голяма скорост. След 8,8 Чили 2010 --------------денят е станал по-къс с 1,26 микросекунди След 9,1 Суматра 2004 ----------денят е станал по-къс с 6,8 микросекунди След 8,9 Япония 2011 -----------денят е станал по-къс с 1,8 микросекунди Заключението на учения е че докато не се достигне "най-стабилната възможна конфигурация" , Земята ще остане геологично жива, тресейки и променяйки се и увеличазайки скороста си на въртене всеки път, когато това се случи. Моята връзка Не е зле да се замислим на кои места на земята плътността на литосферата е най-голяма и зависи ли по някакъв начин тази плътност от нашите мисли, чувства и постъпки. Утвърдителния отговор на този въпрос се надявам да ни направи поне мъничко по-отговорни.

Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. БЪЛГАРСКАТА ДУША, ПЕТЪР ДЬНОВ, Съставител Свилен Чорбаджиев, стр.200

"Вие сте православни, но ако искате да бъдете истински православни приложете Любовта." Аз съм вратата на овцете

Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга. След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тези малки точки вършат всичко в света. Отхвърленият камък Теорията на струните повдига логичния въпрос, ако всичко в материалната вселена е съставено от едно основно вещество и ако това вещество има потенциала да вибрира по практически неизброим брой начини ,така че да произведе всичко , което виждаме в материалната вселена : Какво е това, което казва на веществото как да вибрира така ,че да образува точно определена видима форма пък било то пясъчно зрънце или планета като земята ? Би трябвало да съществува някакъв организиращ принцип, който да насочва основното вещество да произведе точно конкретно явление, а не някакво друго. Щом са необходими комбинации от милиони вибриращи струни за да произведат явление толкова обикновено като една пясъчинка, то трябва да има нещо, което да казва на тези струни как да вибрират и да се организират по точно определен начин. Що се отнася до планетата Земя ,организиращият принцип би трябвало да е много по-сложен. Организиращият принцип можем да наречем Съзнание.От изследванията на квантовата физика става ясно, че елементарните частици не съществуват като действително проявени частици, докато изследователят не извърши опита. До началото на изследването те съществуват само като потенциали да се проявят като частици и процесът на кристализиране на един потенциал като проявен феномен включва съзнанието на ученият, извършващ изследването. Това означава, че е допустимо и дори оправдано да интерпретираме откритията на учените по отношение на явленията в природата не като нещо съществуващо независимо от сьзнанието, а по скоро като доказателство, че без някакъв вид разум нищо не може да се прояви. Това ще ни доведе до разбирането за наличие на действителна връзка между човешкият разум и материалната вселена, в която човешките същества живеяг. Реалността зад видимите материални явления не е просто енергия, както Айнщайн доказа,а в действителност е съзнанието както ни се посочва от квантовата физика.

Молитва при гръмотевици и земетръси : Всичко, което е добро, мога да приема. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която да ми противодействува. Всичко мога да направя чрез живия Господ на Любовта, Който е създал всичко в света. Амин. (Учителят е казал: „Това е моят поздрав за 17 декември, като дойде Христос и вие да Го поздравите така. Когато гръмотевиците започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте. Нека тия мисли останат във вас за всички случаи в живота ви“.)

Случва се понякога, а как да балансираме мъжкия и женския елементи в душата си е работа на вътрешния ни Учител - Божествения човешки Дух и доколкото връзката ни с Него е осъзната, толкова хармонията между тези два елемента ще бъде пълна.

31И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. МАТЕЙ 6 Духът ще ни научи.

Емоциите са отговорът, който нашето физическо тяло дава на мислите ни. Положителните емоции укрелват имунната ни система, лекуват тялото ни и му дават нови сили. Важно е обаче да разграничаваме емоциите породени от съзнанието на личността, които съдържат в себе си своята противоположност и бързо могат да преминат в нея, от емоциите , които се излъчват от съзнанието на душата -естественото състояние на свързаносг с Битието. Първите имат за основа нетрайни външни фактори, променящи се във времето, докато висшите емоции са по скоро състояния на Битието и възникват вътре в нас като аспекти на истинската ни природа и носят със себе си пюбов, мир и радост.

Когато проумеем , че собствената ни ценност по-никакъв начин не е свързана с модерните неща, станали наше външно и вътрешно притежание, ще се научим истински да ценим нещата и няма да ги използваме като средства за откриване на себе си чрез тях, като средства за нарастване на аза .Липсата им няма да ни кара да се чувствуваме по-низши от тези, които ги имат.

Тъй като мислите се раждат от покоя, те притежават сила - силата да ви върнат в онзи покой, от който са произлезли. Този покой е и вътрешен мир, а вътрешният покой и мир са същината на вашето Битие. Именно покоят ще спаси и промени света. ЕКХАРТ ТОЛЕ

Вие сте тук, за да позволите да се осъществи божественото предназначение на Вселената. Да, точно толкова сте значими! Екхарт Толе

24. Бог е дух: тия, които Му се покланят, трябва да се поклонят с дух и с истина. Духът е словото. Словото не са думи, а волята на Трансцеденталната реалност въплатена във всичко съществуващо и несъществуващо. “тия, които Му се покланят” – всички Същества във всички Измерения, Сфери и Вселени да дадат път на Божията любов в себе си. Този поклон и отдаване става с духъ станал част от Истината. Публикувано: 10 декември 2005 - 19:22Виктор Обаче за да се повдигнем над дуалността трябва да използваме духовните учения само като стъпало към осъществяване на пряко, вътрешно првеживяване на Духът на Истината, да търсим пряко преживяване, което да е извън всякакви ритуали и думи на определено духовно учение - това ,което Христос нарича ключа на познанието :Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. Лука 11:52

quote name='Виктор' timestamp='1132320024' post='8105'] В Библията съществуват три нива на познание: 1. Историческо; 2. Абстрактно; 3. Трансцедентално. Историческото е физическо (материално) познание. Абстрактното е отделяне на съзнанието от фактологията и получаване на независими от думите асоциации. Трансцеденталното е отделяне на съзнанието от опита на сетивата и сливането с източника му. Притчите чраз, които Иисус общува и желае да предаде трансцеденталното познание са като печат. Когато погледнеш един печат не можеш да прочетеш какво е написано или изрисувано, всичко е наопаки, но когато го отпечатиш на лист хартия разбираш съдържанието му. В този смисъл налагайки една притча в човешкото съзнание е възможно проникване на духъ човешки в трансцедентното духовно съществуване. СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА ГЛАВА 4 5. “И тъй, дохожда (Иисус) в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.” Познанието за човешката същност и произход дохожда в самарянския град. Самарянският град тук е символ на непознанието, той е близо, но не и в землището на Иаков. Землището е Стария Завет. Самарянците са до него, но не и в него. Иисус, като физическо отражение на Трансцеденталната Реалност е въплътената Истината и Той идва за да я възвести. Словата на Иисус възвестяват Новият Завет. Новият Завет е послание от Трансцедентното Съзнание към човечеството за възвръщането му в лоното на Истината. 6. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. В Старият Завет (землището) има извор. Изворът е Старият Завет. От Него бликат десетте Божии заповеди. Иисус е и човек Той е изморен от пътя и седи до извора. Умората е в земния Му път . Иисус седи до извора - Новият Завет е до Старият Завет. Има общение. Но какво е шестия час? Нека който има познание да ги сподели ... 7. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай ми да пия. Идва старозаветна човешка душа въплатена във формата на жена, която е от Самария – сферата на заблудите и незнанието. Жената идва да утоли душевните си потребности от извора завещан им от Иаков. С думите “дай ми да пия” Иисус хвърля мост между търсещата истина старозаветна душа и трансцеденталното познание. 8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Учениците Му все още не са прогледнали. Те са чисти, но по своя произход старозаветни души и са от същия град от който е самарянката. Тяхната храна е от Стария Завет. 9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните). В земното ниво на съществуване има разделение на етническа, верска и материална основа. Жената е до разделителния праг, но не е готова да го прекрачи. Тя пита: защо по-високото ниво на познание иска от по-ниското вода. Водата е от земния живот. Иисус от трансцеденталния. 10. Иисус й отговори и рече: да би знаяла дар Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Дар Божий е непрекъснатостта на съществуване вградена в човешката същност. Замъглена от Самсара и създадената карма душата на съществата обитаващи градът на забравата не познават произхода си и не виждат пътя водещ към Царството Небесно. Този път е самопознанието и осъзнаване на човешката мисия в Духовната Йерархия. “и кой е Оня” – Трансцеденталното Съзнание превъплащава себе си в човекът Иисус, желаейки да изживее смъртта. Изживяването на смъртта и слизането в физическата сфера на съществуване на Синът Божий се случва за първи и последен път. “ти сама би изпросила от Него” – духът човешки единствено сам може да направи избора да тръгне в себе си. Тръгвайки Духът на Трансцедента ще го подкрепи с невидима сила. Силата е познанието. Познанието е натрупаната мъдрост. “Той би ти дал вода жива.” – Трансцеденталният Свят ще ти поднесе Акашиевите записи. Водата жива е и Истината за Дхарма. 11. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш жива вода? Как и с какво да проникна в извора на познанието? Жената още пита: от кой свят си ? 12. Нима Ти си по-голям от Отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Новият Завет по-голям ли е от Старият Завет? Целият човешки род черпи знания от този кладенец, нима има други? Кой ни е създал, Иаков или Ти? 13. Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; Всяко удоволетворяване на земните желания води до възникването на нови. Физическите сетива могат да доведат до заблуждения. 14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Ставайки част от Трансцеденталната реалност, чрез словото на Иисус, което е живата вода, човешката душа влиза в живот вечен. Живот вечен е прекъсване на реинкарнационния процес. “ водата, която му дам, ще стане в него извор с вода” – водата се трансформира в извор с вода. Чрез Истината, ние ставаме източник на Истина. Основна съставна част на Истината е - Животът е вечен. 15. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Старозаветната душата се моли за своята Истина! Тя копнее да спрат земните мъки. Мъките са желанията. Желанията са заблужденията на физическите сетива. Страданията се прекратяват с Четирите благородни истини. “да не дохождам тук да вадя.” – душата иска да не се преражда. 16. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Във всяка жена има мъж. Във всеки мъж има жена. Иисус казва: влез у себе си, стани цяла (мъж и жена) и тогава ела отвън при Мене като цялостно същество, за да разбереш, какво ще ти кажа. Осъзнай се. Стани съзнателен. Разбери кой и какво си. 17. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; “нямам мъж” - жената е била в себе си и е осъзнала, че душата и не е нито мъж нито жена. Тя излиза казвайки, че е готова да чуе думите от Иисус. 18. защото петима мъжа си имала, и тоя когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. В пет прераждания си била жена, но в тях не си била нито мъж нито жена, защото съзнанието няма пол. Този мъж, когото имаш в този живот не ти е мъж той е другата половина от теб самата. “право си каза.” – тя е разговаряла сама в себе си. 19. Каза Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Жената е прогледнала. Тя прониква с вътрешните си сетива в Трансцеденталното Съзнание. Врата към Него е Иисус. 20. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Бог Отец няма конкретно местонахождение. Религиите са планините. Човешките същества се покланят на думите от религиите, но не и на смисълът в тях. 21. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Настъпва преломен час за Вселенското Същество Земя след, който Пътят Му към Отца ще минава през възкръсналия Син Човечески. Мястото за поклонение се премества в часът на възнасянето Му в Царството Небесно от земните планини и Иерусалим в Познанието за себе си. Източник на Познанието за себе си е Новият Завет, който е послание на Трансцедентното Съзнание към човешките същества. “настъпва час” – от мистерията на Голгота на сетне, всяка преродена душа идваща от Стария Завет (старозаветна душа) ще попада в новозаветни условия на земно съществуване. Чрез свръх естественото Същество Христос старозаветните души от групово съзнание преминават на ниво индивидуално съзнание с земна мисия - да постигнат Истината и Любовта в себе си. Това постигане ги трансформира в Десетата Духовна Йерархия, която е част от Отца. 22. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Как може да се кланяш на нещо, което не познаваш? Как може да почиташ нещо, за което не притежаваш знания? “ние се кланяме на това, което знаем” – Съществата от Духовната Йерархия се прекланят и работят за изпълнението на Божествения План. Те в едно с пророците и просветлените човешки духове от Земята са припознали Отца. “спасението е от иудеите” – Иисус е от иудеите и се трансформира в Христос чрез иудеите. Спасението за човешките души идва от Исус Христос изживял човешките страдания и смърт. Кръвта на свръх естественото Същество Исус Христос на Голгота се свързва с Духът на Съществото Земя, за да възкръсне след физическата си смърт отново чрез Христа. 23. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. “Но иде час” – този час е след Голгота. “и дошъл е вече” – този час е съществувал и преди Голгота, съществува и сега. Може би това е мигът – безвремие, неуловимото настояще, винаги съществуващо в предишните Вселени, сегашната Вселена и бъдещите Вселени. Под покланяне се има впредвид да се откажеш от егото си и станеш проводник на любовта. Всеки е дух и душа. Но не всеки дух и душа е поклонник. Поклонникът е душа в истина. Духът е връзката на душата с Отец. Духът чрез чисти помисли и действия съгражда чиста душа. “Отец иска такива да бъдат” – има възможност за избор. Можеш да си поклонник, но можеш и да не си. “които Му се покланят” - поклонници могат да бъдат не само човешките души, а и всички живи същества във Вселените. 24. Бог е дух: тия, които Му се покланят, трябва да се поклонят с дух и с истина. Духът е словото. Словото не са думи, а волята на Трансцеденталната реалност въплатена във всичко съществуващо и несъществуващо. “тия, които Му се покланят” – всички Същества във всички Измерения, Сфери и Вселени да дадат път на Божията любов в себе си. Този поклон и отдаване става с духъ станал част от Истината. 25. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Христос е възкръсналият Иисус. Той е Месия – Спасител. Жената знае и говори за Христос, а не за човекът Иисус. “когато Той дойде” – идването е второто пришествие на Христос, което ще е в етерното тяло, а не пред физическото. “всичко ще ни възвести” – всичко ще се възвести на всички, но възвестеното ще се разбере и възприеме от постигналите нива на разбиране т.е. ще има хора, които няма да разберат какво се възвестява. 26. Иисус й казва: Аз съм Който говоря с теб. Дълбоката същност на Иисус говори, а тя е Христос. Човешкото Му тяло е проводник на посланието на Твореца от който произлиза. 27. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Учениците със старозаветни духовни качества не разбират, че жената е от същият произход като техния. 28. Тогава жената остави стомната си и отиде в града и каза на човеците: Това, което е трябвало да вземе жената е в душата й. Стомната за вода е излишна. Тя си тръгва с възвестеното за да го съобщи в града на незнанието. 29. дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Христос не би могъл да се види, а изживее. “дойдете и вижте” – идването и виждането е само вътрешно. 30. Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Старозаветните човешките души излизат от града на забравата за да опознаят Истината, която ще ги направи свободни. Излизането от забравата (града) е и сега. То важи за всеки човек. Ние трябва да излизаме всеки момент, за да станем будни. Само когато си Буда осъзнаваш Божественото. Излизането ще е продължителен процес. Може би краят му ще е второто пришествие. Тогава човечеството ще стане Десетата част от Духовната Йерархия, Йерархията на Свободата и Любовта. 31. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Как можеш да нахраниш Господ? Със себе си. 32. Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Вие не познавата себе си. Когато се опознаете ще ме нахраните. Храната е Истината за себе си. Иисус познава себе си. Познанието е Неговата храна. 33. Преди това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? “учениците думаха помежду си” – учениците общуват само помежду си. Те са извън духовната реалност. На физическо ниво дори да срещнеш Иисус, няма да Го видиш. Той е духовно Същество. 34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Волята е Божествения План. Волята на Бог е във всеки. Изпълнението на волята е съзнателен избор за вечен живот. Изборът е процес на преудоляване на съпротивата на Ариман и Луцифер вплетена в душата ни. 35. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. “подигнете си очите” – човече събуди се, осъзнай се, прогледни с вътрешните си очи, ти си дух с мисия. “погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва” – нивите са духовните постижения - нашите и на всички души. Жетвата е процес на ползване, сливане с постиженията. “побелели” – бяло! Само побелялото е узряло. Когато душата е в бял ореол е просветлена, чиста, зряла. Бялото братство е побелялата и узряла за жетва нива. То е духовно постижение на човешките същества. Жетвата е битка за реализация на човешката мисия в материалната сфера на съществуване. Битката е отърсване от заблудите, греха и егото. Грехът е карма. 36. Вече и жетварят получава наградата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. “Вече” – в миналото, в настоящето и в бъдещето – СЕГА. “Жетварят” сме ние. “Наградата” е небесните ни жилища. “Плодът” е постигнатото духовно ниво на съществуване. “Вечният живот” е спирането на реинкарнационния процес. “Сеячът” е Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него. “Радват” е изживяване на Божията любов. И получи се следното: В миналото в настоящето и в бъдещето, които са СЕГА човешките души, получават небесните жилища и събират постигнатото от тях духовно ниво на съществуване, чрез което спират реинкарнационния процес, за да изживеят Божията любов заедно с Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него. 37. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. 38. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техният труд. “Аз ви проводих” - Иисус припознава старозаветните души и ги поставя в нови условия за прераждане. “да жънете” – да се ползва възможността за духовно усъвършенстване “други се трудиха, а вие влязохте в техният труд.” – трудили са се: Съществата от Духовната Йерархия ; всички Бодхисатви ; Буди ; Пророци ; многократно прераждалите се старозаветни човешки души и свръх естествената сила Иисус Христос. Те са се трудили за нас! Този постинг ми изцеди силиците ... Дано не съм Ви отегчил ...

[ Признавам възможността да няма връзка,ако не сме склонни да допуснем една друга възможност , а тя е че ние не знаем с положитепност защо Юда прави това,което оценяваме като безусловно погрешна постъпка. Ние не знаем нашите предишни роли. Ние не знаем дали не сме били преки свидетели или дори непосредствени участници в събитията, разиграли се преди две хиляди години.Ние не знаем дали сегашната ни оценка за тези събития и лица не е пренесена по инерция от тогавашното ни отношение към същите събития и лица. Степента на нашето съзнание в момента ни ограничава в познанието за взаимовръзките между нещата . Смисълът на тези дискусии го виждам в това да си задаваме въпроси с цел разширяване на нашето виждане,вместо това да спорим и доказваме, че мнението ни е единствено правилно .

Ако Учителя, Който ви говори, е крив, то заедно с Него и аз съм крив. Такъв е законът. Нали евреите казваха за Христа: „Този, ако е праведен, каква връзка има с грешните, събира блудниците наоколо си?“ Да не се лъжем – ние не знаем още дълбоките отношения, които съществуват в живота. Не се лъжете от външните прояви на човека. Някой път човек може да направи някои грешки, но не се самоизмамвайте, вие не знаете защо той прави това. Вие не знаете състоянието му в даден момент, не знаете какви са неговите отношения към Бога. Вие това не знаете. Ние трябва с благоговение да се спрем и да чакаме да видим какво Бог работи. Нашето произнасяне за едно, за друго, трябва да бъде правдиво, с любов, защото в бързината Истината не говори. Че сме бързореки, това не е грях, защото и светлината е бърза. И когато казвам да бъдете бавни, разбирам да бъдете бавни в греха, но бързи в Доброто. Бавни в грях, а със светкавична бързина в Добро, в Любов, в Истина, с най-голямата бързина, която може да се тури в действие.Законът на самопожертването

Логично е да вземем под внимание необходимостта Христос да се излрави пред съда на властимащите за осъществяване напълно на своята мисия на земята. Дори Юда да не беше извършил постъпката, за която сега много хора го обвиняват , по един или друг начин това е трябвало да се случи. Ако Христос не е искъл да бъде заловен много песно би могъл да избяга или да повика дванадесет легиона от ангели за да Го спасят : Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?Матей 26:53 Това е още една причина да простим на Юда и да го видим като човек, играещ роля в една драма. Според мен е много вероятно Юда да е един от малкото ученици на Христос,макар всички до един да са били напреднали души( иначе как биха били избрани за ученици) , които вече са завършили своята еволюция на земята.

Ако се наричаме християни най-доброто, което бихме могли да направим , това е да простим на Юда и да се освободим напълно от негативни чувствна към него.Един ,според мен, правилен начин да разглеждаме стореното от Юда е да виждаме паралела между него и слепият по рождение човек, на когото Христос върнал зрението. След изцелението, когато учениците на Христос Го попитали дали слепотата на този човек се дължи на негови собствени грехове или такива на родителите Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.Йоан 9:3 Това показва,че слепият човек е бил напреднала душа, приела да се въплати със този специфичен недъг за да изиграе определена роля в мисията на Христос. Можем да кажем същото и за Юда. Той наистина е бил напреднала душа избрала да изиграе особена и важна роля в живота на Христос на земята. Юда е имал връзки с еврейските първенци и като резултат на това би могъп да ги убеди да приемат Христос като гениален пророк, който да донесе обновление на еврейската религия., но поради твърдото нежелание на първенците от обновление на тяхната религия , поради страхът им да не загубят своята власт и контрол ,тази надежда у Юда бързо е пропаднала. Той е бил толкова привързан към това да помогне на Христос в неговата мисия, че вместо да се примири започнал да вярва, че ако въвлече Христос в открита конфронтация с първенците Христос би използвал своята духовни сили, в чиито вмъзможности Юда е бил пряк сдвидетел в няколко случая. Юда е вярвал,че виждайки огромната духовна сила на Христос, еврейските първенци ще променят мнението си и ше Го приемат за пророк. Разбира се нито Юда , нито някой от останалите ученици са разбирали дълбоката причина на Христовата мисия. Юда действително се е надявал, че това което на християнскияг свят днес изглежда като предателство ,тогава би могло да изиграе такава роля, че да доведе до истинският триумф на Христос. За Юда този триумф означавал Христос да стане цар на евреите, а тази представа е била отражение на неговото все още дуалистично съзнание.Обаче действията на Юда наистина довеждат до триумфа на Христос , на духовния триумф на душата на Христос, която взема надмощие над човешкото и по този начин показва пътят към придобиване на Христово съзнание. В този процес еврейските първенци,подложили Христос на смърт произнасят върху себе си собствената си присъда. От живота на Юда можем да научим два основни урока. Първият е за значението на прошката. Вместо да се самоубива Юда би трябвало сам да си прости и да съсредоточи усилията си към духовно израстване по пътя ,който Христос показа на хората. Ако беше го направил той би бил напълно опростен и оправдан и кармата натрупана от неговите действия балансирана. Вторият урок за нас е че не трябва да се привързваме към ролята, която играем на "сцената Живот" и да бъдем толкова погълнати от тази роля, че да забрамим най-важното - нашата истинска идентичност като Божествени съшества. Това се случва с Юда. Когато ролята му в живота се разминава с неговите очаквания, той толкова се е стремял към изплъзващият му се резултат, че се олитва да пригоди насила живота към неговите неосъществени очаквания. Когато и това не се случва Юда не може да преодолее вината си и избира да се самоубие вместо да избере пътя на духовно израстване показан му от Неговия Учител. Само възстановявайки връзката си с нашата истинска Божествена индентичност ще избегнем привързаността си към временните роли, които играем на сцената живот.Затова слезе Христос за да ни накара да си зададем като Хамлет въпроса “To be, or not to be? За разлика от Хамлет , Христос намери отговор на този въпрос. Способни ли сме и ние да последваме неговият пример ?