KirilChurulingov

Имало едно време едно момче, което растеше с мъдростта на света около него ,защото бе наблюдателно и се стараеше да разбира света според възрастта си` но и имаше много неща , които го озадачаваха и главното от тези неща беше това, което възрастните непрекъснато наричаха любов. Веднъж момчето се обърна към родителите си и ги попита : --Какво е любов ? --Любов е да уважаваш баща си и майка си и да ги слушаш - отговориха те. Момчето прие отговора и пожела да покаже любовта си като почиташе и помагаше на родителите си,но не беше напълно задоволено, затова попита и своя учител : --Учителю, какво е любов ? --Любов е да правиш това, което учителят казва да правиш и да учиш това, което се изисква от теб да научиш в училище - отговори учителят. Момчето усещаше, че има истина в това, но все още не беше напълно задоволено и от този отговор затова попита своята малка приятелка : --Кажи ми ,знаеш ли какво е любов ? --Не съм сигурна, но съм забелязала , че когато хората искат нещо те казват : "Обичам те ' - Отговори малкото момиче. Момчето обмисли отговора и реши, че това трябва да е най- близо до любовта от всичко, което беше научило до сега, но дълго време още продължаваше да мисли за тези неща. Една нощ, когато заспа сънува, че отплава далеч на борда на красив кораб с чудно бели широко опънати платна над цветна дъга в далечни води, които бе виждало и преди в своите мечти, но никога така ясно, както сега. Красивият кораб изглежда добре знаеше къде отива и сам акостира на непознат бряг с бели пясъци. Момчето слезе на блестящия бряг и се отправи към бедна откъм растителност местност където срещна прекрасно същество в бели одежди, сияещи но не от светлината на слънцето , а от светлина идваща от самото лице на съществото. Момчето попита това прекрасно създание : --Какво е любов ? Лъчистото същество не каза нито дума, а се наведе и погледна момчето в очите и то отвърна на погледа на новия си приятел. Изведнъж момчешките очи се промениха и светът пред него се преобрази накъдето и да отправяше погледа си. Местността веднага оживя, вече не изглеждаше гола и пуста, пред момчето се разкри красотата на една чудна гора, всичко изглеждаше живо и се радваше на любовта. Сега момчето знаеше какво е любов, то я гледаше, любовта за него вече беше видима.Всяка песъчинка танцуваше около него с енергия и радост, които трудно могат да се опишат с думи. Съществото изпроводи момчето до кораба и то отплава с цветната дъга обратно към дома си. Когато се събуди на сутринта момчето помнеше,погледна стаята си и тя беше преобразена. Щом майка му влезе в стаята то се втурна към нея, прегърна я и каза : --Обичам те ! - и момчето видя майка си преобразена в същество, което беше любов. По-късно в училище момчето пристъпи към учителя си и прошепна : --Учителю, обичам те - и в момчешките очи учителят стана внимателен и състрадателен към всички . Всяко нещо към , което момчето отправяше своя поглед му отговаряше с любов и не бе необходимо да пита повече никого какво нещо е любовта.

Стадо делфини плуват край бреговете на Самоа, когато една рибарска мрежа се затваря зад тях- 25 делфина са уловени за да бъдат показвани по различни луксозни курорти .За дивите делфини това е изтезание, което половината от тях няма да издържат в следващите две години и загиват, като една част от тях дори се самоубиват. Можем да ги спасим като се присъединим към Save the Saddest Dolphins

I skipped over water, I danced over sea And all the birds in the air Couldn’t catch me British folk tune

Тука няма противоречие,защото посланията са дадени през съзнанието на една душа, това са вътрешни преживявания и можем да се ползваме от тях, ако сме със същото ниво на съзнание или по ниско от него, но е необходимо внимание, да не би вместо да изпишем вежди извадим някое око. Светът не може да има правилно разбиране, преди Любовта да е предшествала това разбиране. Любовта седи по-напред, по-високо от всякакво разбиране. Любовта предшества разумността. Разумността е резултат на великото в живота – на Любовта. Когато се казва, че Бог е Любов, трябва да се знае, че Любовта е, която урежда всички работи в света. Всичко в света произтича от Любовта, която ние не съзнаваме. Следователно ние искаме да уредим живота си извън Любовта. Това е невъзможно.Учителят

Представете си, че някой сънува червен кон. Качил се на коня, отива донякъде и спира. После слиза от коня, а конят продължава своя път. Събужда се от сън и се пита, какво връзка има между коня и него. Де отиде конят? Защо човекът слезе? Конят представя конкретния човешки ум, който човек язди. Имаш кон и след малко оставаш без него. Това се случва с всеки обикновен човек. Имаш едно благо, но след време го изгубваш. Не е така, обаче, със съвършените същества. Никой не може да лиши едно разумно същество от благата, които му са дадени. Разумният е сънаследник с природата. Каквото пожелае, ще го има. За него природата е всякога отворена. За неразумните, които не са сънаследници с природата, навсякъде е затворено. Учителя

Прекрасно, среща между ученик и духовен учител, както се разбира, имащ претенцията да е просветен. От учителя през съзнанието на ученика научаваме как трябва да гледаме на света, който ни заобикаля и на себе си за достигнем нивото на учителя. Ако ученикът се окаже дотам чувствителна душа, че послуша съвета на учителя,забрави ума(защото ума си имал други задачи) наистина не му остава нищо друго освен да се разплаче и всички ние, които наблюдаваме случващото се да си поплачем заедно с него.Защо не бива да плачем ? Както преди 500 години хората са смятали ,че земята е плоска, така много хора днес смятат, че ума е плосък и не са започнали да разбират сферичната, не праволинейна природа на съзнанието, че умът не е продукт на мозъка, макар специфична част от него да служи за управление на процесите в тялото на човека. ." Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически." :Внимателно трябва да разглеждаме такива съвети, отправени към нас, защото много лесно, ако сме неопитни може да си помислим, че умът е наш враг по пътя на духовното израстване щом ни препятства разбирането. "Престани да генерираш мисли и думи."Действително е вярно, че прекомерно активният ум и по специално добре развитият интелект могат да възпрепятстват духовното израстване, което е повече интуитивен , отколкото интелектуален процес, обаче не е конструктивно да допускаш , че собственият ти ум е твой неприятел, защото по този начин се превръщаме в един дом, в който царува разделение ,а в такъв дом прогрес е невъзможен . Коректното виждане е да разглеждаме ума като един дом със служители в него и ума става наш неприятел,когато господарят на дома отказва да вземе в ръце управлението на собствения си дом.Господарят е нашето съзнателно аз, което трябва да доминира над нашата низша природа като поеме отговорността да бъде едно с Христовия разум. Когато намерим средния път на Христа няма да позволяваме на ума да ни контролира и от своя страна няма да се опитваме да контролираме ума по такъв начин ,че да възпрепятстваме неговия творчески потенциал.Да не забравяме че не сме дошли на земята да стоим в пещера и медитираме върху Бога., а сме дошли да станем сътворци на Бога и донесем Царството Божие на земята. Нашия ум има потенциал да стане продължение на Божествената ни същност , което наистина ще го направи продължение на Божия разум. Прозренията са хубаво нещо и всички можем да се ползваме от тях, но не трябва да забравяме, ако искаме да сме реалисти на нас ни трябва систематичен подход в пътя на духовно израстване за да се ползваме от прозренията и станем просветени същества.Много по-добре е да работим методично и позволим на спонтанното събуждане да се случи - спонтанното търсене на небето насила ще ни отведе само в здравата прегръдка на собственото ни его.

<iframe src="http://www.dailymotion.com/embed/video/x93rrd" width="480" frameborder="0" height="384"></iframe> Un Bodhisattva dans le Métro by Hugues2

Един белег,че ангел се е вселил в човека е, че човек става внимателен с всички. / УЧИТЕЛЯ/ Мисли от беседи на Учителя

регулират

ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА Фрежюс, 7.8.1996 г. Да, интуицията . ,макар и много рядко може да ни подведе, но фактите са красноречиви- лъжата отива с физическото си тяло при индийски учители да се учи и просвещава, а при Истината индийските адепти и учители идват да се учат в честота много по-висока от физическата. Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя. Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?" - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога"."Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Най-опасната последица от дуалистичното съзнание, това е създадената от него завеса- това, което Буда нарича майя-резултатът е че става трудно за нас да различим истинско от фалшиво в абсолютен смисъл, да различим истински от фалшиви идеи.Не е лесно да наречеш една идея фалшива. Това,което е вярно по определен повод и време, може да се окаже фалшиво при други обстоятелства. Дуалистичното съзнание е способно да интерпретира всичко по своя си уникален начин.Сбаче черно- бялото мислене , ако искаме да сме ученици, не ни върши работа.Това от, което се нуждаем е да развиваме способността си да разпознаваме нещата, да се повдигнем над дуалистичното съзнание. Целта на истинският духовен учител не е да даде една абсолютна истина, защото всяка идея изразена с думи влиза в царството на дуапността,но да помогне на специфична група от хора да преодолеят дуалистичните си илюзии.Най-добрата мярка за оценка на една идея е да се види нейното намерение, дали целта на идеята е да ни освободи от определен аспект на дуалистичното съзнание. Предназначението на истинската идея е да ни освободи, а на фалшивата идея целта е да ни държи в капана на дуалистичното съзнание.Различаването на истински от фалшиви идеи е трудно, защото изисква творчество, то не е механичен процес. Със сърцето, а не с главата можем да сравним коя идея хармонира с Духа на истината, който живее във всеки от нас. Черно-бялото мислене ще каже, че в истинското учение няма фалшиви идеи и ако има дори една фалшива идея значи учението е фалшиво.С такова мислене няма да намерим на земята нито едно учение да отговаря на тези критерии.Думите носят толкова значения и интерпретации, че това което за някой изглежда истинско, друг счита за фалшиво.Нито един духовен учител не може да се защити от това интерпретиране на думите. Трябва да сме наясно, че в природата на нашето его е да изисква определено учение да е непогрешимо по всяко време , при всички обстоятелства и условия. Това разбира се е невъзможна мечта, тъй като нито едно учение не може да бъде разбрано, ако не се разглежда в контекст., съобразно времето и условията ,при които е давано. Освен това трябва да сме наясно, че фалшивите учения може да съдържат много истински идеи, ако не беше така те нямаше да имат никакви последователи или ако имат броя им щеше да бъде нищожен. Най- умелите фалшиви учения съдържат в по голямата си част идеи,които взети поотделно са верни, но когато се разглеждат в контекст се вижда, че им е придадена такава насока, която да води учениците в сляпа улица., защото не сме успели да видим предупредителните знаци за фалшивото намерение зад учението.Важно е да си припомняме винаги ,че намерението на фалшивото учение да ни държи в капана на дуалистичното мислене, докато целта на истинското учение е да ни освободи от този капан.За да различаваме вибрациите на истинско и фалшиво имаме нужда от интуицията- Божественото чувство във всеки от нас.Когато видим човек или дори фотография това Божествено чувство може да "прочете" енергийното поле, да усети вирациите, които се излъчват, макар това енергийно поле да остава за нас скрито. Как да разпознаем фалшивият учител, без да забравяме, че най-важно остава излъчването : -фалшивият учител се старае да си създаде авторитет по такъв начин, че да не може да бъде изпитван -фалшивият учител се старае да се постави над своите последователи, като същество от специална категория.За разлика от него истинският учител слага ударението върху учениците си, а не върху себе си и казва : 12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца. Йоан 14 -фалшивият учител често поставя себе си като VIP-персона -фалшивият учител създава култура на страха в организацията, за да не може да бъде сам изпитван --фалшивият учител често създава организация с двоен стандарт, която води до измами вътре в организацията -фалшивият учител има особени вибрации,излъчващи гордост и превъзходство,които трудно остават незабелязани -фалшивият учител краде духовната енергия на своите ученици -фалшивият учител се старае да направи своите последователи зависими от него и да не могат да вземат сами решения. Накратко ,фалшивият учител взема от своите ученици и се старае да се издигне над тях и другите хора. Истинският учител дава на своите ученици и се старае да ги издигне до себе си. Една опасност обаче идва от там,че повечето фалшиви учители знаят тези критерии и умело се маскират за да не бъдат разпознати.Най.важното средство за разпознаване на истинския учител си остава интуицията.

Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. . Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце. А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види."Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите"

Благодаря от сърце, да можех да се погледна с тия очи и аз самин- поне веднъж. Приятели , нямам нищо напротив да се използват части от мненията ми и дори цели мнения. егото ми няма да пострада от това, защото смея да се надявам , че му създавам доста други грижи, но все пак е коректно да се посочват авторите на цитатите- това макар и не директно е посочено и в правилата за участие във форумите :Академичност при цитиране..

13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето. Йоан 3

В колко от нашите мисли има творчество и в колко от тези мисли има любов ? Служим пи на любовта доброволно ? Науката ни показва, че ние не сме част от материалната вселена , а част от едно съзнание.Ние сме танцуващи съзнания в бална зала, в която няма нищо материално . Ние движим тялото, ума и духа си в някакви ексцентрични модели, защото не сме напълно прегърнали идеята, че сме част от едно първоначално съзнание.

<iframe src="http://www.youtube.com/embed/x_tNzeouHC4" allowfullscreen="" width="425" frameborder="0" height="349"></iframe>

<iframe src="http://www.youtube.com/embed/epKYJd5UTcc" allowfullscreen="" width="425" frameborder="0" height="349"></iframe>

Матей ,глава 5 38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. Защо просто не можем да премахнем злото от планетата земя ? Ако загасим лампата през нощта, в стаята настъпва мрак.Как ще премахнем тъмнотата от стаята ?Можем ли да я напъхаме в няколко чанти и да я изхвърлим през прозореца ? Очевидно е ,че няма как да стане и причината е в това, че тъмнината няма съдържание, няма реалност. Включваме отново лампата, донасяме СВЕТЛИНА и мрака изчезва, разпръсква се.Тази светлина можем да наречем Христово съзнание. Обикновеното съзнание ни дава два избора- да не забелязваме злото или да се борим с него ,но и двата са погрешни,защото в първия случай показваме невежество като оставяме злото да се разпространи като ракова клетка, а във втория случай усилваме злото като го признаваме за реално и използваме неговата максима-целта оправдава средствата. Изходът от тази дилема е да се повдигнем над обикновеното съзнание и прегърнем Христовото виждане :Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Матей 10:16

TEACHER: Glenn, how do you spell 'crocodile?' GLENN: K-R-O-K-O-D-I-A-L' TEACHER: No, that's wrong GLENN: Maybe it is wrong, but you asked me how I spell it. (I Love this child)

Лука 6 39Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

Пълна луна в скорпион - 17 май -FULL MOON OF BUDDHA - ни приканва да обърнем внимание на сънищата си и символите, свързани с тях през следващите няколко дни, знаейки че нашите вътрешни учители желаят да ни поведат към по-голяма светлина.

Казваш ,че се чувстваш самотна,но затова може да има само една причина- не си направила опит да помагаш на хора с по-неблагоприятна съдба от твоята.Има толкова много хора, които с удоволствие биха приели каквато и да е помощ , която можеш да им дадеш и когато веднъж започнеш да помагаш на другите никога няма да се чувстваш сама.Много бързо ще намериш и други, които също като теб търсят да направят света по-добро място за живеене, хора с които можеш да споделяш сърцето и душата си. Вселената е огледало.Всичко около нас е отражение от това космическо огледало.Каквото проектираме вселената ни го връща обратно към нас.Променим ли виждането си- променяме живота си. Какво правим- седим пред огледалото и чакаме то първо да ни се усмихне или просто решаваме, че нямаме време да се чувстваме подтиснати, излизаме навън и правим нещо , с което да сме полезни на някой друг. човек, на някое растение или животинче.Усмихнем ли се на космичното огледало, изображението от огледалото също ще ни се усмихва.

Христос не дойде да направи така, че хората да заживеят удобно в своите владения и със своите илюзии. Христос дойде да направи живота на хората неудобен.и чрез това неудобство да успеят да се докоснат до Духа на Истината и бъдат спасени.Ножът на Христос е ножът на Истината, който разделя реалното от нереалното. За тези , които пожелаят да погледнат отвъд страховете си и интелектуалната си гордост-която им казва, че знаят всичко, за тези ,които желаят да погледнат отвъд собственият си комфорт Христос казва : 15Ако Ме любите ще пазите Моите заповеди. 16И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. 17Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде. 18Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Йоан 14

Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. Йоан 16:12