KirilChurulingov

Душите са създадени по двойки като отражение на двата универсални принципа в лриродата - мъжкият принцип твори и разширява, а женският принщип гради и ограничава. Душата е смесица от мъжки и женски елементи В някои души това съотношение е 60% мъжки и 40% женски елемент и условно можем да наречем ,че са от мъжки пол, а в други души полярността е обратната и тях пак условно можем да кажем че са от женски пол ., но във всяка душа има и двата елемента и за да може душата да израства духовно между тези два елемента е необходимо да има баланс. Интересна е следната мисъл на Учителя : Две души от оня свят трябва да се съединят, за да спасят една душа на земята. Това е една свещена мисъл, която трябва да държите в ума си. Само така ще се освободите от вашето еротично гледане на женитбата и на раждането. Любов, обич и почит

Като продължение на Божествения човешки Дух във време и пространство душата не е била създадена да бъде сама. Първичната роля на душата е да обикаля като планета около своето слънце - Духа. В момента, когато душата решава да опита плодовете на дуалистичното съзнание тя изгубва връзката си с Божествения Дух, а заедно с това и паметта,че е Божествено същество. Като планета изгубила от кръгозора си своето слънце , своя център на привличане е било новото състояние на душата. Новото непоносимо за душата състояние на самота и копнежа и по "изгубеният рай " стават причина тя да си създаде ново чувство за идентичност, нова същност. Тази нова псевдо-същност много духовни учители и даже някои психолози наричат човешко его. Егото също има някаква индивидуалност, но то е отражение на дуалистичното съзнание на този свят, а не нашата истинска индивидуапност. Егото се създава от чувството на изолираност на душата от Духа и неговите разсъждения са възоснова на дуалистичното съзнание. Егото е "родено от плът" и никога не може да приеме факта,че човек е Божествено същество. Христос казва : Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? Йоан 3:12 Егото просто не може да разбере небесната тъждественост и затова много хора отричат Божественият си потенциал. Освен всичко друго егото притежава много силен инстинкт за оцеляване.и то знае,че може да продължи да съществува само дотогава, докато душата си мисли, че се нуждае от его за да не е сама. Егото се страхува от възвръщанет на истинската Божествена идентичност, защото това би означавало неговата смърт и се стреми да държи душата в капана на дуалистичното съзнание направен от него за да може егото да оцелява. За да се отъждестви с Духа, душата трябва да вземе решение да се противопостави на егото за да се освободи от капанът на дуалния свят и намери отново изгубеното слънце.

Приятели, предлагам днес, 30.01.2011 в 18.00 часа българско време да се помолим за хората от Египет и другите арабски народи от Близкия изток. Нека има светлина в Близкия изток и нека тя бъде като Звезда на Витлеем сигнализираща второто раждане на детето Христос във всяко сърце, което желае да даде място в себе си Живият Христос да се роди.

Комунизмът е опит да се изопачи и изврати нещо, което всички хора познават дълбоко в себе си - единството в Бога , единство като "общност", а не като "комуна." Обединение се получава само тогава , когато всеки индивидуално възстанови връзката си и стане едно със своята божествена съшност. Всички възстановили тази връзка се чувствуват братя и сестри и по този начин се създава истинската общност. Това ,което комунизмът се опита да направи е да подтисне и унищожи възможността отдепния човек да се прояви и изявава свободно, като превърне хората в механизирани същества сляпо подчиняувайки се на това ,което водачите определят за истина.Това не е обединение. Обединението не се постига с използването на сила, защото прилагането и води неминуемо до обратна реакция. Това, което съединява нещата е не силата приложена отвън, а магнетизмът работещ отвътре.и този магнетизъм се нарича любов. Не обикновената човешка любов, която завладява, а Божествената любов, която освобождава.

Комунизмът е опит да се създаде система, в която всичко е организирано по такъв начин , че да отговаря на предопределени условия. докато изведнъж се достигне до някакъв утопичен рай на земята,където икономиката ще работи перфектно, производството ще задоволява потреблението и всичко ще си върви в съответствие с последният петгодишен план. Причината за падането на социализма и комунизма е поради това, че е невъзможно да се създаде ултимативна система. Много такива опити има правени в човешката история да се създаде работеща ултимативна система и всички са завършвали с неуспех, защото е невъзмохно да се знаят предварително всички необходими условия и обществото да се движи като машина. От квантовата физика знаем, че нищо не може да се предвиди с ултимативна точност, могат да се предвиждат само вероятностите. Това е така, защото всичко зависи от свободната воля и не се знае предварително какъв избор ще бъде направен от същество надарено със свободна воля. Може да се предвиди единствено вероятността, с която бъдещият избор ще съответствува на избори правени в миналото. Много често това същество само изненадва себе си и прави избор много по-различен от очакваното.

Щом живеем със съзнание изцяло потопено в дуалния свят,т. е във светът на разделението дали ще се борим със злото или няма да му обръщаме никакво внимание не оказва влияние на резултатът, а той е че злото се увеличава за сметка на изразходваната от нас духовна енергия. В първия случай това става съзнателно, а във втория на подсъзнателно ниво.Изходът е да се идигнем над дуалистичното сьзнание, да заживеем в Христовото съзнание над противоположностите добро и зло. Това означава да бъдем мъдри като змията и безвредни като гълъбът. Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите Матей 10:16 Да бъдем разумни като змията, защото трябва да знаем че злото съществува и да различаваме лъжите на фалшивите учители, независимо от дрехата,с която са се покрили.да бъдем незлобливи като гълъбът, за да не отвръщаме на злото с негативни чувста. Изходът е в това да не порицаваме злото,а да покажем лъжите , върху които то е основано без емоционална обвързаност и стремеж да го преборим и по този начин ще дадем сили на Бог,който е в нас да трансформира силите на злото и ги направи безвредни за да извършват работа за нашето усъвършенствуване като души излезли oт Бога.

Душата е създадена ст Божествения човешки дух като негсво продължение в материалната вселена и осъществява връзката между Божествения свят, където Духа обитава, с четирите низши тела на човека. Душата се ражда с наследено предизвикателство с придобиване на чувство за идентичност едновременно с това да продължи да съзнава, че е част от по-голямо цяло, в което се включва и Божествения човешки дух като части от тялото на Бога. Разрешаването на това предизвикателство изисква време и то става постепено като душага формира своята идентичност в резултат на опитностите,които получава в материалният свят.Предизвикателството не намира своето окончателно разрешаване,докато душата не израсте духовно. При вкусването на забранения плод, в резултат на това ,че решава да енспериментира с дуалността, душата по собствена воля се отделя от своя учител и Духът уважава нейната свободна воля. Веднъж отделена от Бога душата наистина може да повярва, че тя не е съществувала преди това отделяне от цялото и че това именно е моментът на нейното раждане.Всъшност това е моментът на раждане не на душата, а на човешкото его. Творецът ни е създал уникални,неповторими но като Божествени същности межну нас няма никакви противоречия и сблъсъци. Несъгласията, сбъсъците , които наблюдаваме не са между душите на хората , а между егото на едни хора с егото на други хора, на един низш ум с друг низш ум. Бог ни е създал с неповторими качества за да донесе всеки от нас от небето своя подарък на земята и съдейства за нейното благоустройство. Преодолявайки егото и възстановявайки връзката с Бога , с цялото ние ще разрешим противоречията дето ни разделят и ще станем сътворци на Бога на земята.

"Душа Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъф¬тяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите от¬но¬шения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят. " Източник: Душа

<iframe title="YouTube video player" class="youtube-player" type="text/html" src="http://www.youtube.com/embed/IGfLAtiUi1A" allowfullscreen="" frameborder="0" height="390" width="480"></iframe> Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или завоявам никого. Бих искам да помогна на всички: Евреи.Неевреи.Черни.Бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива са хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим взаимно. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички. Живота може да бъде свободен и красив, а сбъркахме пътя. Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме в кръв. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави незадоволени. Нашите знания ни направиха цинични, нашите умения-груби и жестоки. Мислиме толкова много, а чувстваме толкова малко. Повече от машините се нуждаем от хуманност. Повече от интелигентността се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества, животът би бил насилие, а ние сме загубени… Самолетът и радиото ни сближиха. Тези изобретения изискват добрината на човека, изискват всеобщо братство, единство на всички ни. Даже сега гласът ми достига милиони милиони отчаяни мъже, жени и деца, жертви на системата, която кара човек да измъчва и затваря невинни хора. На тези, които ме слушат казвам: не губете надежда. Нашите страдания се дължат само на алчността на отмъстителността на хората, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне при хората. Докато хората са смъртни, свободата никога не ще загине. Войници, не се оставяйте на тези гадове тези, които ви презират, ви поробват контролират живота ви, казват ви какво да мислите и чувствате които ви внушават,държат се като с добитък и ви използват като храна за оръдия. Не се давайте на тези хора, хора-машини с глави-машини, със сърца машини. Вие не сте машини, не сте добитък вие сте хора ! Носите любовта на човечеството в себе си. Не мразете ! Само необичаните и неестествените мразят. Войници, не воювайте за робството, борете се за свобода ! Свети Лука в евангелието казва : „Царството божие е в човека.“ Не в един човек, не в група, а във всички хора. Във вас ! Имате силата да създавате машини, силата да създавате щастие. Силата да направите този живот свободен и прекрасен, да направите този живот чудесно приключение. В името на демокроцията нека използваме тази сила. Нека се обединим и да се борим за един нов свят, свят, който ще даде на шанс на човека да работи, който ще даде на младежта бъдеще, на възрастните сигурност. С тези обещания, гадовете се издигнаха. Но те лъжат ! Няма да изпълнят това обещанието. Никога ! Диктаторите са свободни, но заробват народа. Сега нека се борим за изпълнението на това обещание ! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да се освободим от алчността, омразата и нетърпимостта. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогреса ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим ! Ханна… Чуваш ли ме ? Където и да си, вдигни очи, Ханна. Облаците се разпръсват, слънцето си пробива път. Ние излизаме от мрака, за да влезем в по-светлия нов сят, където човек ще се извиси над омразата, алчността и насилието. Погледни нагоре, Ханна ! На човешката душа и поникнаха криле и тя полетя към дъгата към светлината на надеждата, към бедещето, славното бъдеще, което принадлежи, на теб, на мен, и на всички нас. Вдигни очи, Ханна, погледни нагоре ! Чу ли това ?

Най- важното изречение,което Айнщайн е казал на човечеството гласи : E = mc2 В превод : всичко е енергия, няма бариери между материя и енергия, няма бариери между небето и земята, материята е енергия с по-ниска честота на трептенията. Айнщайн доказа,че дуализмът материя-енергия е изцяло погрешен. Квантовите физици установиха чрез множество опити, че светът е създаден само от един елемент, който се проявява под различни форми и единствената разлика между формите е разликата в трептенията. Това означава, че няма реална бариера между материя и енергия, между тялото и разума.Тези бариери са само умствени постройки в резултат на дуализма, от който произтичат всички конфликти между нас. Пред нас стои откритата възможност с повишаване на съзнанието си да преобразуваме енергиите с низка степен на трептения, които водят до конфликти за да се освободим от противоречията и се събудим за новата епоха на Водолея.

Бог ни е дал свободна воля и ние сме използвали тази воля за да сътворим сегашните проблеми на планетата земя. Изпробвали сме всевъзможни начини за да подобрим условията за живот и ако сме успявали в едно отношение в друго резултатът е бил плачевен. Единственият начин да разрешим трайно противоречията помежду си , между нас и Майката земя е да повишим колективното си съзнание като човечество, но по-високото съзнание няма да дойде ,когато всички хора в един момент решат да направят това. Много по-вероятно е това да се случи, когато малка група от хора решат да повдигнат съзнанието си и по този начин послужат за катализатор за повдигане на съзнанието на всеки човек поотделно и на общото съзнание като цяло. Неебходима е една критична маса от хора с по-високо съзнание за да започат положителни промени. Не е важно от кой народ идват тези хора и дали живеят на едно определено място, важно е да ги има, независимо от това дали идват от традиционните религии, науката или различни духовни учения. Нито един човек не е по-малко важен от друг човек, нито една организация не е по малко важна от друга организация, нито един народ не е по малко важен от друг народ.

Основното послание на президента Обама към американския народ и към човечеството, което прозира от речта му - не очаквайте повече ездачът на бял кон да извади револверите, да изпозастреля лошите за да заживеем пак мирно и щастливо , преодоляването на противоречията, които животът ни създава няма да се осъществи със същото съзнание, което е станало причина за тези противоречия. Това може да се нарече събуждане. Камъкът е хвърлен във водата и докъде ше достигнат кръговете във водата на колективното съзнание на американците отсега е трудно да се прогнозира, но е важно че сигналът за промяна е даден - ездачът на бял кон вече не е сам, не са и няколко човека . Всички хора по планетата земя, надскочили дуалистичното съзнание са ездачи на бели коне. Те заравят оръжията в земята и казват : Ние идваме с мир. Вие сте наши братя и сестри

President Obama: "Rather than pointing fingers or assigning blame, let us use this occasion to expand our moral imaginations, to listen to each other more carefully, to sharpen our instincts for empathy, and remind ourselves of all the ways that our hopes and dreams are bound together." President Obama’s memorial address "Вместо да сочим с пръст и обвиняваме, нека използваме този случай да разширим нашите морални виждания, да се изслушваме един друг по-внимателно, да изострим чувствата си за съпричастие и да си напомняме във всички случаи че нашите надежди и мечти са свързани в едно"

"Човешката машина има седем различни функции: 1. Мислене (или интелект). 2. Чувства (или емоции). 3. Инстинктивна функция (вътрешна работа на организма). 4. Двигателна функция (външната работа на организма, движението в пространството и т.н.). 5. Сексуална функция (функцията на двете начала, мъжкото и женското, във всичките им проявления). Освен тези пет функции има още две, за които в нашия обичаен език няма наименования и които се проявяват само във висшите състояния на съзнанието. Една от тях е висшата емоционална функция, проявяваща се в състояние на самосъзнание, а другата е висшата умствена функция, проявяваща се в състояние на обективно съзнание. Докато ние не се намираме в тези състояния на съзнанието, не можем да изучим тези функции или да експериментираме с тях. В началото ние трябва да се постараем да разберем четирите главни функции. Аз смятам, че от само себе си се разбира вашето познание относно това, какво имам в предвид под интелектуална или мисловна функция. Тук се включват всички умствени процеси: осъзнаването на впечатленията, създаването на представи и понятия, разсъждаването, сравнението, утвърждението, отрицанието, словообразуването, речта, въображението и т. н. Втората функция -това са чувствата или емоциите: радост, печал, страх, удивление. Дори и да съм уверен в това, че на вас ви е ясно, как и с какво емоциите се отличават от мислите, ще ви посъветвам да проверите възгледите си по този въпрос. Ние бъркаме мислите и чувствата в нашето всекидневно мислене и реч. Но за да започнем да изучаваме самите себе си, трябва ясно да знаем как да разграничаваме всяко едно от тях. Двете следващи функции, инстинктивната и двигателната са по-трудни за разбиране, тъй като нито една от обичайните психологически системи не описва и не определя тези функции както трябва. Думите "инстинкт", "инстинктивен", се използват неправилно, а понякога въобще без всякакъв смисъл. В частност, на инстинкта обикновено се приписват външни функции, които в действителност принадлежат на двигателната, а понякога и на емоционалната функции. Инстинктивната функция на човека включва в себе си четири различни класа функции. Първи клас: цялата вътрешна работа на организма, цялата т. нар."физиология": преработването и усвояването на храната, дишането, циркулацията на кръвта, цялата работа на вътрешните органи, строежа на нови клетки, елиминирането на отпадъчните продукти, работата на жлезите с вътрешна секреция. Втори клас: т. нар."пет сетива": зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, а така също и всички други усети, такива като усета за тежест, за температура, за сухота ИЛИ влажност, тоест ВСИЧКИ индиферентни усети - усещания, които сами по себе си не предизвикват нито удоволствие, нито неудоволствие. Трети клас: всичките телесни емоции, тоест всички физически усещания, които са приятни, или неприятни. Това са различни видове болка или неудоволствие, например лош мирис или вкус и всички видове физически удоволствия, такива като приятния вкус или мирис. Четвърти клас: всички рефлекси, даже най-сложните, такива като смях, прозяване, всякакъв вид физическа памет -памет за вкус, мирис, болка, които са в действителност просто вътрешни рефлекси. Двигателната функция включва в себе си всички външни движения, такива като вървене, говорене, писане, приемане на храна и паметта за тях. Към двигателната функция се отнасят също така тези движения, които на обичаен език се наричат инстинктивни, например хващането на падащ предмет без всякакво мислене - инстинктивно. Освен тези нормални двигателни функции, съществуват още някои странни двигателни функции, които представляват безполезната работа на човешката машина, т. е. функции, които не са влизали в намеренията на природата, но са се формирали и заемат твърде значително място в човешкия живот, като при това отнемат на човека огромно количество енергия. Към тях можем да отнесем образуването на сънища, въображението, бленуването, говоренето с някой за самото говорене и всякакъв вид празнословие, и въобще всички неконтролируеми и неподдаващи се на контрол проявления на тази функция. Четирите функции - интелектуалната, емоционалната, инстинктивната и двигателната -отначало трябва да бъдат разбрани във всичките им проявления. Едва след това трябва да бъдат наблюдавани сами по себе си. Такова самонаблюдение, с предварително разбиране състоянието на съзнанието и различните функции, съставлява т. нар. изучаването на самия себе си. С други думи това е началото на психологията. Важно е да се помни, че при наблюдаването на различните функции е полезно, в същото време да се наблюдава тяхното отношение към различните състояния на съзнанието. - сън, физическо бодърствуване (буден сън) и възможните проблясъци на самосъзнанието, както и четирите функции - мислене, чувство, инстинктивна и двигателна." Из психология НА ЧОВЕШКИТЕ ЕВОЛЮЦИОННИ възможности П. Д. Успенский

София, 9.І.1913 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Бележките засега ги приписва г-н Голов. Когато той ги свърши, ще имам вас предвид. Преди няколко деня получих писмо от Костадина, с което честити Рождествените празници. Той благодари, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за мен свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки човек едновременно пиши по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава неговия външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения1, губи от своята оригиналност и същина. Но все таки, преводът е за предпочитание пред нямането на оригинала. Вие ще се съгласите с мен от самите факти на опитността. Вий бихте се радвали за какъвто и да е костадинов превод от букви, слогове и думи, отколкото да чакате някакъв оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчнодостъпни са. Те винаги се складират в обширните човешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обръщение, че да му се радват неговите близки. Мисля това е добро и много добро. Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишления. Колко богатства, какви сили се крият в човешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обръщение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тем подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвождат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме: и това било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой как трябва да се преведе съдържанието на един извор? На този въпрос потрудете се да отговорите на запитвачите, ако Ви се отдаде. След като Вий им отговорите на първия въпрос, задайте им Вий втория, те да преведат съдържанието на оригинала на една река - как да се преведе на земному - и тъй по-нататък. Поздрав на всички. Ваш В.В.: П.К.Дънов Извор - това е сладка дума на Небето. Извор - това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е сложна дума, която разхлажда засъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм“, каза Господ ваш на кръста. Каква велика дума е „извор“! В Какъв велик оригинал е тя в Небето! Тук на земята преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя извор отвън вътре и Вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл! Извор, Извор, Извор, при планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота - далече. В смирените сърца ти избираш чист, сладък; в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на теб земята живота дължи, всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса, всички същества, малки и големи, вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор. Загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. Моята връзкаВ.В.: П.К.Дънов

“Rhythm is the carrier of Life.” ~Rudolph Steiner Главни събития за 2011 1).съвпад Уран -Юпитер в Риби,дните около 4 януари (първата нова луна в годината ) - влияние 2-3 седмици, ще ни помогне да разширим съзнанието си да приемем нашата Божествена природа ;2).на 22 януари Юпитер навлиза в Овен до 4 юни - носи ентусиазъм, вдъхновение, подкрепя новото, което иде в света, вняся оптимизъм и вяра в доброто , увереност в себе си за промяна ; 3.) на 11 март Уран навлиза в Овен до 15 май 2015 - носи необикновени, непредсказуеми събития, променящо отношението ни към нещата, усещане,че всичко се случва много бързо ; 4.) на 4 април Нептун навлиза в Риби за пръв път от 140 години - главна част от новия цикъл -скок към Божественото Начало, връзката става все по - силна и реална, чувството на отдалеченост между нас и Бог, между нас и останалите постепенно изчезва, влиянието продължава до 2025 година

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОСМИЧНАТА СТЪЛБИЦА НА РЕАЛНОСТТА Този път, в утрото до нозете на нашия Учител, думите Му, с тяхната импозантност, оставиха в нас неизличими следи. Духът и материята са два полюса на една същност. Космичната стълбица на реалността: Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана любов. Любовта е плод на Духа. А Духът е проява на Бога.

Не разбирам. Смисълът е в обединението на нещата, защото всичко има обш произход. Когато казваме ,че всички сме ученици на живота ние сме обединени, вече сме едно голямо семейство. Кажем ли,че едни ученици са ло- добри от други и започнем да се сравняваме и да си слагаме елитети вече излизаме от реалността на нещата, а нереалните неща са лишени от смисъл.Те живеят само в представите на хората и извън тях нямат никакъв живот.

Да, точно това са и още всичко за което можеш да се досетиш , обаче каквато и форма и съдържание да вложиш в това определение , то ще е лишено от най главното- -няма да има смисъл

По-близо да си, Господи, до мен със Своята сила, мъдрост и познание. По този начин ще бъде силен всеки народ, по този начин ще бъде силен и българският народ. Ако българите слушат Господа, народ и половина ще бъдат. Употребявам българския израз “човек и половина”, което значи много добър и умен човек. Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: обединение и единство навсякъде. Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. Не, да съединявам, да обединявам – затова ме е пратил Господ тук на Земята. Даром съм взел – даром ще ви го дам. Не искам друго, освен вие да любите Господа. А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да приемат това учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят. Знаят ме тук като г-н Дънов, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят? Ще ви въздигна

Съвършено вярно. Не казвам право ли е или не е право. Това всеки решава сам според собствената му представа дали прочетеното се вмества в нейните рамки ,които той сам си е построил. Благодаря на Бога,че ме е опазил в духовното ми търсене от такъв учител, защото съм разбрал, че няма да ми бъде полезен, след като имам възможност да пия вода от извора. "Сега за пример, когато развивам тази беседа, вие можете да бъдете съгласни с мене, като кажете: „Право е туй“. Аз не искам вие да констатирате правото, от това нямам нужда. Да констатирате моите думи дали са прави или не, това не е философия, защото аз полагам това учение на един велик опит, не искам вие да констатирате, то е въпрос на опит. Не питам: „Право ли е или не?“ Ако аз дойда при вас и ви донеса в две съндъчета семена, в две златни съндъчета, еднакво изработени, напъстрени, нашарени, и казвам, че в едното съндъче има такива и такива семена, тия семена вие ще ги посеете във вашата градина при такива и такива условия и ви давам всички наставления, и казвам: и в другото съндъче има семена, но те са пръст, златен пясък – вие не знаете още, но ви казвам, – другото е със семена, но аз зная, че то е златен пясък. Казвам ви: другото е със златни семена, те са особени семки, при които ще излязат особени резултати. Ако вие посеете семената от двете съндъчета, какви ще бъдат резултатите? Едно учение може да бъде златно и безплодно, едно учение може да се състои от семена и ако ги посеете, тия дръвчета да образуват своите плодове. Следователно аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам. И тогава, когато вкусите тия плодове, на мен ще бъде приятно. Туй Божествено учение не зависи, не се обуславя от златното съндъче, понеже последното е случайно." Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

Цитатите са от по-горни мнения и ако там е цитирано точно значи са верни, а не измислени от мен. Това за хранителния склад и насън не би ми хрумнало. Тези сравнения със душата явно са приоритет само на много светли личности. Всеки избира сам чие слово да слуша, на управителя на склада или на Христовият Служител в църквата-душа.

Душата е един хранителен склад..., да, един голям склад за хранителни продукти Духът ръководи, заповядва, разяснява, но не може да докосне материята Каква прозорливост! Тялото е кондензиран дух, а духът е материя, доведена до състоянието на чиста енергия. Изт. Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - "Спиралата" Пази ни Боже от таквиз учители.Ето какво казва Всемировият Учител за човешката душа : ". Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“Слушат моя глас

Вие сте пели много, но сте забравили. Трябва да лягате и да ставате с песен. Песента да ви бъде нещо свойствено. Акордиране на човешката душа т.3 Сега сме в слънчевата епоха