KirilChurulingov

Неорганизираната земя-Марта, за да се организира така,че всички същества,които я обитават да живеят в съгласие и разбирателство би трябвало да се обърне за помощ към небето-Мария.Толстой-"Гласът на Бога Живаго"(Учителя),ни казва ясно и разбрано къде можем да намерим решение на противоречията и мъчнотиите ,в които живеем-Царството Божие е вътре в нас.Във всеки от нас има по едно светло слънце. Помоща ше дойде от разумните същества,които хивеят в неговия център.

Защо ми се струва,че сериозно подценяваме Божествените институции и пак стигаме до въпроса - Кое признаваме за добро ? 1. парите и успеха 2.светъл ум,чисто сърце,разумна воля

Тигър На седмата година, откак бе се наченало великото самоотричане, Готама Буда се отдалечи от дървото Боди, па тръгна в джунглите – да проповядва истината на отшелниците. - Малко знам – казваше си той, но това малко е всичко. Когато се отдели от дървото, Просветленият изгледа прохладната сянка, що бе населил с ангели, родени от неговата чиста помисъл, и беше оживил с небесни сладкозвучия, паднали, като пера, от крилата на тая мъдра душа, що бе съзерцавала седем години образите на Вечното. И той каза на тия лъчезарни призраци: - Вървете, ангели! Вървете, рожби мои! Вървете, светли мои синове, при людете, които мислят зло, та срещнете бесовете, що ражда тяхната помисъл, и ги поразете! Хвръкнете, небесни сладкозвучия, алмазни пеперуди на моето съзерцание, бодри благовестници! Отлетете при мъжете и жените, които скърбят, потънали в неволя и грях, та разбийте чемерните писъци на тяхното отчаяние! Идете, чеда на душата ми, при моите братя – и свършете онова, което Готама няма време да свърши. А после пое пътеката, що водеше към джунглите. Едва отшелникът се бе вдълбил в гората, иззад вековните дървеса изскочи тигър и се хвърли върху него. Животното бе много гладно и миризмата на човешка плът го накара да повилнее. Просветленият усети острите нокти на звяра върху гърдите си и топлият дъх на кръвожадна паст го прикова към земята. Ала изведнъж се опомни и си каза: - Защо се уплаших от звяра? Нима той може да ми отнеме нещо повече от тялото? Та мигар аз съм само тяло? Не. Но животното, което обитава у мене, се уплаши от животното. Сепни се, Готама: у тебе още живее животното! Тигърът впи още по-дълбоко нокти в гърдите на постника и – види се – диреше сърцето, което бе усетил, че тупти под впитата лапа. Тогава Гутама Буда дойде съвсем на себе си и ужасът го напусна. И той каза спокойно: - Защо се уплаших, наистина? Не е ли било време, когато аз и тигърът сме били едно – в лоното на Върховния? И не ще ли дойде ден, когато онова, що обитава в тигъра, ще стане това, което е сега Готама?… Нима самин аз не бях тигър, когато ме зовяха “княз Сидарта”? О, колко пъти съм искал и тогава, па и след това, да впия нокти в това сърце – в своето сърце – но тия нокти никога не са били колкото трябва остри!… Тъкмо тогава минаха над поляната, дето звярът бе натиснал човека, ангелите, които бе пратил сам Готама да отидат при людете и да убиват бесовете на злите помисли. Те заобиколиха своя баща (защото бяха родени от съзерцанието на Просветления) и се хвърлиха да го защитят, както родни синове защищават баща си в беда. Тигърът ги видя – сияйни, заслепителни. В очите му се сбраха, като в големи изпъкнали огледала, руйните лъчи на крилата и на одеждите им. Той ослепя – сякаш огнени копия му пронизаха очите, и безсилен, сви опашка, па отстъпи накъм гъсталака. Чак когато навлезе в усоите, извърна страхливо глава, па изгледа отшелника, както се гледа изщукнала плячка. Готама Буда видя блясъка в очите на звяра: закана съскаше в погледа му. И, като пое отново пътеката, рече си: - И у мене има още много плячка, още много за разкъсване. Тигърът разбра това. Де да можех и аз да се погледна самин с тоя поглед – поне веднъж!…

Време е да се събудим за истината,в която живеем.

. Великата разумност Свободата,Димитър Мангуров Свободата идва от Божествените институции,а хомота от" първият учител на човечеството- господарят на всички банки"

Count That Day Lost If you sit down at set of sun And count the acts that you have done, And, counting, find One self-denying deed, one word That eased the heart of him who heard, One glance most kind That fell like sunshine where it went-- Then you may count that day well spent. But if, through all the livelong day, You've cheered no heart, by yea or nay-- If, through it all You've nothing done that you can trace That brought the sunshine to one face-- No act most small That helped some soul and nothing cost-- Then count that day as worse than lost. George Eliot

Щом богатството ни е вложено в Божествената банка, питам- от кого и от какво трябва да се страхуваме ? Божествената банка никога не може да фалира-капиталът на Божествената банка може само да се увеличава.Щом сме богати нека станем нейни вложители за да се осигурим, а които лредпочитат човешките банки-свободни са да влагат богатствата си в тях.

Когато хората не са готови да приемат в себе си и спазват вътрешни етични правила в отношенията си с видимия и невидимия свят, външните накаэания и правила не носят добзи резултати и това се потвърждава от примерите,които даваме и които за съхаление се увеличават,а не намаляват. Нашата отговорност я виждам в това да работим непрестанно за да придобием любовта в нашата собствена душа-част от Божественият организъм-да проявяваме тази любов и с помоща на нейната топлина да чистим духовното си тяло. Изчиствайки себе си от атавистичните навици ще помогнем и на всички свързани с нас души да работят за своето изчистване. Всепояждащият огън на Любовта ще изчисти всички нечистотии по нашата земя. За разумните-доброволно, за неразумните-насила.

"Аз ли съм най на високо ?"-пита малкото планинско козле

Знанието е необходимо и дава резултати,когато върви успоредно с приложението.Ето малко знание :Малката мисия

"За да спазва разумните правила на живота, човек трябва да изучава окултните науки. В широк смисъл на думата „окултна наука“ разбираме науката, която изучава същината на живота, т.е. неговите дълбоки прояви. Дали ще изучава хиромантия, френология, физиогномия, астрология, това са все окултни науки. Всяка от тях изучава специални прояви на живота, които се отразяват на ръката, на лицето, на главата, на целия организъм. Останалите науки – физика, химия, математика, естествена история, философия, са достъпни за по-голяма част хора и се явяват като съставна част на окултната наука. Който познава тези науки, по-лесно ще изучава окултната." Творец на съдбата си

"В пътя на развитието си човек минава от областта на чувствата към мисълта, т.е. в умствения свят. Онзи, за когото мисълта става необходимост, живее в умствения свят. За него четенето, ученето е такава храна, както хлябът. Престане ли да чете и да учи, той усеща голяма загуба на енергия, каквато при лишението си от хляб. Да лишиш един човек от умствена храна, това значи да го подложиш на глад и страдание. Не е такова положението на онзи, който не е дошъл до умствения живот. Като се нахрани, като задоволи жаждата си и като подиша чист въздух, той казва: „Нищо повече не ми трябва. Достатъчно е да чуя оттук–оттам, какво става по света – повече не се интересувам" Естествена среда

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...? В беседата от МОК "РАЗУМНО ОГРАНИЧЕНИЕ", Учителят дава следното олределение за интуицията - Божествено чувство, вътрешен пътеводител в човека. От другата страна имаме човешката мисъл. Нека се доверим на Божественото.

Време е човек да се освободи от вътрешните ограничения, които го спъват. Това се дължи на преплитането, което е станало между хората от векове насам. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се освободи от ненужните и неправилни връзки и да остане само една – връзката с Бога. Само така той може да решава задачите си правилно. Чрез тази връзка той ще научи закона за превръщане на положителните енергии в отрицателни, и отрицателните в положителни. Правият път 13-та школна лекция на общия окултен клас, 26 май 1922 г., четвъртък, 11–12 ч.

"Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на Земята, не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: не бой се, твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива именно скръбни души, които седят свързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували." Новата земя,Беседа от Учителя, държана на 13.02.1927 г. в гр.София. Като даваме възможност на Божественото начало в нас да се проявява можем да трансформираме негативните си състояния и неприятелите си да правим наши приятели. Една мида прави от пясъчинката ценен бисер. Учителят ни казва - ние,хората можем много повече.

Когатс се лробуди Божественото в нас и започнем да виждаме Божественото във всеки човек - Любовта да ни води - лесно ще спазваме обещанията си пред Бога и хората.

“Какво да правя, за да придобия Любовта?” – Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: “От това дете велик човек ще стане!” Високият идеал,Беседа от Учителя държана на 11 септември 1923 г., София

Какво се случва с житното зрънце, когато не иска да страда -проявява своята свободна воля и остава на сигурно място в Божественият хамбар -без противоречия, без страдания. Въпросът е ще има ли там радости ?

"И тъй, ще се насърчавате! Ще отправяте едни към други добри мисли, добри чувства и желания. Ще дойдат и обратните процеси на ума, на волята – ще се разгневите, ще се съмнявате – всичко това, обаче, са външни промени, не са някакви дълбоки, вътрешни бели. Това не засяга вашия живот. Ще гледате същността на нещата. Ще бъдете като онзи плувец, който пори водата с греблата си и върви напред. Вие може да срещнете по-малки или по-големи вълни, но като гребете непрекъснато с греблата си, ще достигнете брега. Ако оставите греблата си и кажете: Какво ще стане с нас, дали ще излезем благополучно на брега и т.н. – вълните могат да извият лодката ви и да ви потопят във водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трябва да излезете на другия бряг! Другият бряг, това е новата култура. И аз ви казвам: вашите гребла, вашите лопати са здрави, трябва ви само работа и то постоянна работа. " Пътят на ученика. Основната идея 8 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 1.XII.1923 г. в гр. София

SETTING SAIL Exultation is the going Of an inland soul to sea, -- Past the houses, past the headlands, Into deep eternity! Bred as we, among the mountains, Can the sailor understand The divine intoxication Of the first league out from land? Морето - Божествено опиянение

Дошло е време да добием смелостта да си признаем - свинете са вътре в нас. Това са ония неорганизирани,отрицателни мисли,които ни нападат когато сме в отлив от Божествените Любов,Мъдрост и Истина. Тези мисли не са наши,техни носители са същества изостанали в своето развите. За тях Учителя казва, че те само са се спряли на сянка под нашето дърво да разговарят и дори не искат да знаят за нашето съществуване.Те се интересуват единствено от зрелите плодове на дървото.Дали да ги нахраним с плодовете в нашата душа,придобити с толкова усилия или занесем тези плодове дар на нашия създател с багодарност за благодатта,която излива щедро върху нас със своята безгранична Любов - това е задачата,която ни предстои да решим. "Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“. Горе – това е истинският смисъл на живота. "- Марта и Мария ,Беседа, държана от Учителя на 14 януари 1917 г. в София.

Самият аз наблюдавам извършваното от самия мен. Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам. Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова помощ би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент. Той се нуждаел от нещо, което да се крепи не от друго, а от самото себе си. В мисленето ние имаме един принцип, който съществува от само себе си. Нека оттук се опитаме да разберем света. Мисленето можем да схванем чрез самото него. Пита се само дали чрез него ще можем да разберем и още нещо друго Рудолф Щайнер