Синьора Ангелова

Здравей! От целия ти пост имам усещането, че най-вече ЕДНА дума мига и сякаш алармира да бъде забелязана - ЗАЩИТЯ. ДА се защитя, да се защитя....че даже и градивно да се защитиш. Идея имаш ли от какво точно имаш нужда да се защитиш? Да се срещаш с нови хора винаги е полезно. От една страна наистина тези, които не те познават сякаш са тези, от които нямаш нужда да се "защитиш". Но това е и нож с две остриета. Можеш да попаднеш в ситуация, в която изграждаш някакъв измислен имидж за себе си. А това в повечето случаи е проблем, защото човек трудно поддържа непривидно за себе си поведение. И просто да продължиш да се въртиш в същия омагьосан кръг. Срещането с нови хора преди да си приел себе си такъв, какъвто си... преди да си се научил да се обичаш и да си прощаваш най-вероятно няма да има желания ефект. Искреността на близките ти е прекрасна. Разбирам, че в момента не мислиш така. Имай предвид, че коментари относно поведението ти могат да бъдат и съвсем добронамерени. Често хората си мислят, че И ДРУГИТЕ мислят като тях. Т.е. ти приемаш тези коментари като обида и подигравка, следователно ТЕ са искали да те обидят и да се подиграят с теб. А хората са различни. Техните намерения и посланието, което искат да ти пратят най-вероятно нямат нищо общо с начина, по който ти приемаш нещата. Имай го предвид - "четенето на мисли" /по- горе описаното/ играе много важна роля за социалната тревожност. Най-вероятно рядко се осмеляваш да питаш точно какво е имал някой предвид, а направо си правиш изводи и то негативни, отнасящи се до теб. Помисли и над това. Освен, че искаш да споделиш проблема си...искаш ли да питаш нещо?

Здравей! Чудесно е, че си даваш сметка в какво точно се състои проблемът ти и искаш да го се потрудиш , за да го превъзмогнеш. Приготви се за по-продължителна работа, защото от това, което аз съм видяла, страхът от авторитети изисква повече активност и упоритост във времето. По-обобщено може да се каже, че това е работа на 2 нива. От една страна имаш нужда да видиш за себе си точно какви мисли и убеждения се пораждат в теб, когато попаднеш в подобна ситуация. От мислите, които изплуват на момента, можеш да стигнеш до по-дълбинно заложените убеждения за теб от рода на „не съм годен” , „не съм важен”.. и т.н./ Необходимо е да откриеш и да поработиш върху тези убеждения. От друга страна преодоляването на страха от авторитети е свързано с много практика. Само ‘теоритични’ занятия не са достатъчни. Изисква упражнение на място, сблъскване с проблема, колкото е възможно повече. От моята практика оставам с убеждение, че първоначална работа върху основните убеждения, която служи в последствие за основа на практическите упражнения, дава най-добър резултат. Важно е наистина да НЕ се избягват ‘стресовите ситуации’ , но и просто да влизаш в тях без да си поработил върху основните си блокиращи убеждения не би ти било много от полза. Има и едно много благоприятно действие да опознаеш „авторитета”. Да видиш, че зад тази грамада човек стои едно несъвършено и доста често в някои аспекти много по-недостойно за възхищение от теб същество. Дори понякога просто да мислиш за това по време на срещата, намаля значително напрежението. Но отново истински желаният ефект идва с повече време и практика. Не на момента, а когато вече от опит си осъзнал, че авторитетите са измислено поставени на пиедестал и това са хора с познания и/или потенциал в една или друга сфера, какъвто си и ти. Ако има нещо неясно, питай. Стискам ти палци! Действие, търпение и упоритост са нужни, но резултатът заслужава!

Здравей! Аз мисля, че въпросът на Хип е право в целта. И не всеки има нужда да бъде щастлив. Някои хора просто са щастливи... Казваш, че си перфекционист... Не знам дали си от хората, които смятат, че това е едно прекрасно качество или обратното. Но от моята практика (лична и професионална) съм разбрала, че перфекционизмът е далеч от щастието поради ред причини. Един от принципите на перфекционизма е "всичко или нищо". И това ясно личи при теб - или ще посетя психотерапевт, ако проблемът ми е мноооого голям или няма да го посещавам изобщо. А вариантът да го посетиш при едно "средно" положение не съществува ли? Искам да ти кажа, че съм работила с хора, които не идват, защото смятат, че проблемът им е неразрешим, генерален и всичко е загубено. Работила съм с хора, които просто не се чувстват добре в кожата си. И ми се иска все по-често да работя да с такива хора. И като цяло терапевтите се опитват да работят не само с "катастрофата", но и върху превенцията от такава! Не казвам, че това означава, че ти специално задължително трябва да идеш, за да не се случи нещо по-лошо. Надявам се да не си ме разбрала погрешно. Исках просто да ти обясня принципно как стоят нещата и когато мислиш за себе си, да ги имаш предвид. Друг вариант е да пробваш! Отиваш и виждаш дали по този начин се чувстваш по-добре и преценяваш искаш ли да продължиш или не. Т.е. имай предвид, че не е казано, че като отидеш веднъж оставаш на терапия докато получиш еди какъв си резултат. Твоята терапия зависи от теб. Може да е ориентирана към резултат, може да е "чат", ще бъде такава, че ти да се чувстваш добре. Това е целта. Здравословният егоизъм е ключът към уравновесените взаимоотношения с приятели, роднини, интимния партньор. Ще се убедиш в това, ако не в терапията, то с времето и натрупания житейски опит. А относно майка ти, хубаво е, че я обичаш така силно и я подкрепяш. Но колко време можеш да го правиш? Би ли жертвала целия си живот, за да се "грижиш" за нея. Хората правят избори и тя прави своя, оставайки на същото място или продължавайки в друга посока. Нейният избор носи последствия, както всеки един избор. И когато хората избират, практически избират и да си понасят последствията. Защо мислиш, че можеш да решаваш да ги понасяш заедно с нея? Един въпрос. Някой ден, като станеш майка...би ли искала детето ти да поема подобен товар вместо теб? Би ли искала детето ти да се грижи за ТВОИТЕ нужди, за ТВОИТЕ интереси..Чия мислиш, че е ролята на "грижата" в тези взаимоотношения? Ето за подобен егоизъм става въпрос. Необходимо е човек сам да се погрижи за своите нужди и щастие, за може да дава и да обича безрезервно - без очаквания! Иначе винаги ще очаква някой да се съобразява с него, да се грижи за него, така както ТОЙ /без никой да го е молил/ се е грижил, мислил и съобразявал с другите....

Здравей! Хубаво е, че можеш да разговаряш свободно с родителите ти. Не разбрах точно за кое са против.. Ето някои въпроси, на които е необходимо да си отговориш. Би било добре първо да си изясниш ситуацията сама за себе си преди да действаш. 1. Какъв точно е проблемът за теб? Отношението на родителите на Миро и Цеци?Отношението на твоите родители?Реакцията на Миро?Това, че с Цеци живеете в различни селища?Това, че Цеци е на 15 и последствията от този факт?друго? Сега, ясно е , че всички тези фактори правят сложна ситуацията като цяло. Но опитай се да ги степенуваш и да изведеш най-големият проблем според теб. Така ще ти е по-лесно да решиш какво да правиш. 2. Какво точно искаш? Разбрах, че искаш да си с Цеци, но ако не беше тази ситуация.. Как точно си представяш връзката си с него?Връзка на разстояние?Ти да се преместиш на село при баба ти и дядо ти?Ти да се преместиш у тях да живееш? ТТой да дойде в София при теб?Изобщо какво точно ИСКАШ да се случи при дадените обстоятелства? Когато успееш да си дадеш отговор на последния въпрос следва да си дадеш сметка до къде се простират твоите възможности. Т.е. какво точно би могла ти да направиш по този въпрос. До колко и какво зависи от теб? Това е работата, която би могла да свършиш на първо време. След като имаш по-ясна идея по тези въпроси, ще мислим и евентуални решения и последствията от тях /вариантът, предложен от Късметче е много добро попадение, ми се струва/. Но първо си помисли добре върху това, което ти написах днес. Опитай се да си дадеш по-скоро еднозначни отговори, за да си помогнеш. Помисли, отговори си и пак пиши. Прегръщам те!

Здравей! Интересна история! Ще кажеш ли малко повече за себе си? Например на колко години си и с какво се занимаваш? Подробности и за семейството ти също биха били полезни. От къде познаваш Миро и Цеци и от колко време живееш с тях? И принципно колко време би останала там? Моля те дай ми повече информация (дори не само по въпросите), за да се опитам да ти помогна по някакъв начин.

Здравей! Нека започнем с... цитирам "..майка ми е с недиагностицирана шизофрения", недиагностицирана.. Ето и една тема, която би ти била от полза. Радвам се, че си потърсила помощ и за 4-5 месеца без лекарства си успяла до голяма степен да овладееш ОКР-то. Това означава, че имаш богати ресурси за справяне с психичния си дискомфорт. Разбирам напълно тревогите ти. Ти си младо момиче, животът е пред теб и ти е важно да знаеш какво можеш и какво не можеш да правиш с него. Друг е въпросът, че можеш всичко да правиш със собствения си живот и че търсейки ограничения си ги поставяш сама.. Добре е, че си успяла да се откъснеш от семейството след като си усетила, че тази ситуация ти вреди. Искам да ти кажа, че дори и на сила няма нужда да се прибираш. Животът би бил толкова по-добър, ако всеки правеше само това, което ИСКА! Нещата са такива, каквито са и за да не искаш да идеш да ги видиш значи има причина. И никой на никого не е длъжен. Когато намериш причина за себе си да искаш да ги посетиш - направи го. Съветът ми е да не се насилваш повече да влизаш в ситуации, които те натоварват. Един друг цитат " Единственото, което ме притеснява и досега, относно ОКР е това, че пише, че са налице промени в мозъка". Мила, промени в мозъка се осъществяват при всяка една емоционална промяна. Мозъкът никога не е била статичен! Той се изменя, когато тъгуваме, когато сме под стрес, когато сме.. ЩАСТЛИВИ! При теб се наблюдава и ефектът на селективното внимание. Т.е. избираш си фактор, в/у който се съсредоточаваш по-скоро несъзнателно и си постоянно нащрек да го срещнеш. Нямаш си представа правейки това, колко много други неща изпускаш! Това е клопката. Започваш да виждаш и усещаш само нещата ,които имат връзка с този фактор. Но тъй като вниманието ни все пак има ограничен капацитет, не може да приема всяка друга информация, която е встрани от "полезната". В такъв случай човек си мисли, че намира "без да иска" нещо.. а всъщност само това е търсил и не е имал ресурс да намери друго! Един съвсем ежедневен пример, бременните жени започват да виждат все повече бременни и често имат чувството, че точно когато са забременели всички са се юрнали да раждат Сама разбираш колко е ограничаващо, нали? Притеснила си се момчетата да не злоупотребят с вас, мечтаеш преди заспиване, понякога те е страх някой да не те обере....(Оххх, ако знаеш за колко болести е характерна умората и главоболието) А къде са всички онези неща, които правиш и нямат нищо общо с шизофренията? Хайде, майка ти не можеш на сила да заведеш на психиатър, но теб дали би те успокоила една консултация с доктор? Предполагам, че терапевтът, при който ходиш е психолог. Ако е психиатър, значи можеш да се довериш на преценката й като специалист. Тя е запозната много добре с твоята история. Ако не е психиатър, намери такъв, при който да идеш за консултация. Само че, ако наистина решиш да го направиш, е много важно да идеш при подходящия - който не дава хапове за всеки преглед.... Прегръщам те! Пиши как си.

Здравей, отново. Препрочетох внимателно всичките ти постове. Не знаеш дали искаш помощ.....и аз не знам дали мога да ти дам. Ще споделя с теб малко от личния си опит. Имах един период от живота си, който прекарах достааа...изолирано. Учех в чужбина, а там всички ми се струваха глупави. Копнеех да се прибера и да си говорим с умните ми приятели на интересни теми и да спорим дооо откат. Естествено, когато се прибирах такива дискусии бяха рядкост в сравнение с ходенето по дискотеките, напиванията и тем подобни студентски практики. Ноо и малкото ми стигаше и бях щастлива...тук, когато се връщах на 3,4 месеца. А там, изолирана, с книгите, филмите, науката, която обожавам...бях нещастна. Говоря за генерално усещане. Иначе бях много щастлива по време на престоя ми в университета и много се радвах да си гледам умните, драматични или научно-популярни филми...на момента. И се чувствах все по-пълна, все по-интелигентна, все по-специална и гениална....но все така нещастна. Ще се върна по-късно на разказа ми. Сега за теб.. От написаното оставам с впечатление, че за теб е важно човек да е образован, позитивен, да контролира емоциите си и взима всичко в свои ръце. Или поне ти искаш да си такъв. Струва ми се също, че ти е важно да си интелигентен, интересен, винаги на място и отново...да контролираш нещата. В първия момент може и да искаш да го отречеш, но това проличава на доста моменти. И въпросът е.... не те ли изморява понякога? Нещата, които ме провокираха в написаното от теб са: "Мисля си че хората не ме разбират"; "Когато говорим на теми, които вълнуват мен, както казах или никой не ме разбира или не му е интересно"; "Предпочитам да запълвам времето си с четене на книги, статии, гледане на филми, вместо да изляза с познати." ; "обожавам, когато се срещам с хора от други държави. Много ми е интересно да съм с тях, те ми разказват техен житейски опит, интересни неща за тяхната държава..."; "Хората не са ми интересни. Все едно някои ме е взел от някаква планета.." Пак се връшам към личния си опит... Мина се време, прибрах се...при умните ми приятели, при интелигентните българи...няма да коментирам Докато се прибера, обаче, преживях доста неща. Видях много хора, колкото и изолирана да бях И даже видях умни италианци, представяш ли си?! Някои от тях бяха дори по-умни от мен! И не съм го признавала на глас..дори и на без глас, но го УСЕЩАХ! И все пак бях достатъчно умна, за да наблюдавам..да видя с какво са толкова специални, интересно ми беше...как пък бяха станали толкова умни! Искам да споделя изводите, които съм си направила с годините въз основа на тези и други наблюдения, свързани с въпросите, които обсъждаме. 1. Умните хора изобщо не са такава рядкост! А по-специално, за теб... например по темите, които те интересуват само тук, в този портал, можеш да намерих хиляди хора, които разбират от тези неща, знаят много по темите и са изчели много книги и с удоволствие водят подобни дискусии. 2. Специална съм, ама и другите са специални. Наистина всеки е уникален и за мен всеки има потенциал да бъде гений. Просто някои хора стигат много близо до този потенциал, а други никога не разбират за какво са родени. Това не означава, че са по-малко специални или гениални от "успелите". МОже да означава хиляди други неща. 2. Колкото по-интелигентен е един човек, толкова по-семпъл е! Или с други думи най-интелигентните умеят да говорят и с най-обикновените за неща, от които се вълнуват. Имат един обикновен външен вид и не "изпъкват" 3. Подчертах дума в предишната точка, защото точно за емоцията искам да ти споделя в тази. Общуването не е само извличане на информация, то е споделяне на емоция. В този ред на мисли, дори и най-интелигентният човек има нужда да говори простотии от време на време. Глупости, които обаче го карат да се "вълнува". Да се смее, да се погнусява, да се удивлява... 4. И така, не всичко хубаво в живота е извисено и свръхинтелигентно. Хората са такива, каквито са. И аз съм една от тях. Караш 20тата си година от живота. Ще видиш как ще мислиш различно на 25, на 30..и това е целта. Минават и заминават различни периоди. Хубаво е, че споделяш и все пак търсиш "истината", искаш да осъзнаеш. Това, което аз споделих е моят път към щастието. Твоят, разбира се ще бъде различен и ти ще решиш какви изводи ще си правиш. Но е важно да бъде...към щастието! Т.е. ако нещо те тормози на едно по-генерално ниво (хайде да не го наричаме нещастие за благозвучие ), значи това не е твоят път И съм сигурна, че ще ме разбереш, когато ти кажа... Да, мислиш, че си тук, за да създаваш и сам определяш пътя си и не ти е хубаво, когато нещата излизат извън контрол. Но понякога наистина е прекрасно поне за малко да се спуснеш по течението. И това й е приятното на Вселената, че понякога не създава исканите съзнателно от нас неща, а тези, които искаме несъзнателно. И тогава ни се струва, че контролът е извън нас. А той продължава да е в нас и ние продължаваме да сме ключът. Стига да се самоопознаем достатъчно.....което е "лесна работа" Твоите емоциите може би искат да излязат и може би да си говориш простотии е един от възможните начини! Прегръщам те и се надявам поне малко да съм ти влязла в полежението

Здравей! Имам няколко въпроса към теб: 1. Как разбра, че "чашата преля"? 2. От кога е това "моментно състояние"? и 3. Какво точно искаш да ти помогнем да разбереш за себе си?

Здравей отново! Включвам се накратко, защото ме провокира с въпросите си за това дали бихме направили това или онова.. Наистина се надявам да спреш да търсиш подобни отговори, защото те не биха те довели до промяна. Няма значение кой какво прави, а как се чувства от това! Едно и също поведение може бъде проблем за едни и напълно естесвено за други. За някои може страхът от летене да не е проблем, но за този, който изпуска шанс за прекрасна работа, поради него - е! И изобщо, ако ТИ не се чувстваш добре от нещо, което ти се случва, какво значение има кой какво прави или дори дали влиза в графата "нормално" или не? По какъв начин ще ти е от полза? Всеки сам решава за себе си дали поведението му му вреди или по-скоро го поддържа във форма. Доколкото знам тук няма подобни отчетни теми, но на други места има. Въпросът е отново да се запиташ каква полза би имало това споделяне. Ако искаш промяна и работиш по въпроса, евентуално споделяне на ефекта от работата ти в/у ситуацията и самия процес може да е взаимно полезно. Но имай предвид, че този вид работа е строго индивидуален и е изключително трудно да се правят паралелни сравнения. Ако пък искаш просто да разтовариш тежестта и след това да продължиш по същия път - подобни теми вършат чудесна работа Каквото и да искаш, то си е само за теб! Звучиш като едно много интелигентно момиче със самоирония всяваща уважение! Желая ти успех във всичко и наистина най-искрено вярвам, че можеш да постигнеш това, което искаш! Прегръдки!

Здравей! Много емоционално си описала всичко и успях доста добре да усетя голяма част от тревогите ти. Да, с казване „виж се –всичко имаш” няма да се оправят нещата. Сама с воля... без волята няма да минеш , но по-бързо ще стане с помощ от специалист. Не си мисли, че като посетиш такъв нещата ще се оправят от само себе си. Ще се оправят! Ти ще ги промениш, ти с помощта на друг, ако решиш да се спреш на този вариант. Много боледувания са ти се струпали напоследък и имай предвид, че след това е естествено за определен период от време човек да стане по-взискателен към заобикалящата го среда.. При теб, обаче сякаш нещата са отишли малко по-далеч. Казваш, че си изчела всичко за херпеса. Информираността в случая е много важна като основа за работа. Информацията, която аз имам е че всички от нас носят вируса на херпес в себе си. Приели сме го още от най-ранна възраст, 90% от бебетата още в родилния дом. Просто поради редица фактори при някои се активира, при други не. Стафилококите също могат да си бъдат съвсем естествена част от организма ни. Както много други бактерии и вируси, които ни вредят най-вече, когато сме в ситуация на стрес. Разгледала ли си снимки на кърлежи? Ако не си – ще ти е полезно да го направиш, да се запознаеш с тях, ако не ги познаваш толкова добре и може би следващият път мухата няма да ти се стори толкова застрашителна. И... ходенето по доктори за съжаление не винаги ни лекува. Добре е, че осъзнаваш , че поведението ти по-скоро вреди на теб и на семейството ти и че имаш желание за промяна. Това, че веднъж си решила „този път” път да не се измиеш е много добро начало. Точно така се започва. Опитай веднъж да не се измиеш и виж какъв ще е резултатът. Ей така, от любопитство и на инат , ако можеш. Знам, че е трудно, но е необходимото. След това опитай да скъсиш процедурата по пишкането. Примерно, след като приключиш, да се облечеш на един път и да се измиеш само веднъж. Прекаленото чистене и миене на ръце и изобщо тази свръх ангажираност само изморява цялото ти същество (включвам психиката, която е още по-важна) и поставя тялото ти под стрес. А стресът е главната причина за боледуване, тъй като те прави уязвим. Та помисли и над това – дали когато си миеш толкова често ръцете и чистиш навсякъде постигаш тази цел, която си си поставила. Тази цел, заради която правиш компромис с теб самата и с отношенията с най-близките ти. Да го кажем по-обобщено, справянето с проблема се състои в това прекъсване на неутрализацията (миенето) и анализиране на последиците, т.е. работа с мислите и емоциите, които се пораждат . И е хубаво да прецениш дали ще минеш по този път сама или с помощта на терапевт, който ще те насочва, ще ти дава задачки, с който ще дискутирате резултатите от тях... Ако решиш да идеш на терапия да знаеш, че много терапевти работят до късно. Много клиенти идват на терапия след работното си време. Така, че можеш да се споразумееш със специалиста да правите срещи в удобно за теб време, когато таткото е на разположение у дома. Общо взето не само терапевтът казва кога можете да се виждате В повечето случаи терапията се провежда веднъж или два пъти седмично. Това също ще бъде съобразено с твоите възможности. Прегръдки!

Ето един примерен списък. Ако се разтърсиш в гугъл, сигурно ще намериш и още Аз лично препоръчвам когнитивно-поведенческа терапия в случая.Което не означава, че друг вид терапия не би свършил работа. Но тази е доказано, че дава най-добри резултати при тревожни разстройства.Успех и да пишеш как се развиват или направо как са се развиЛИ нещата

Първото обаждане е най-трудно наистина. Но всъщност след като го направиш се чудиш защо си отлагал толкова Една семпла фраза от рода "Здравейте, искам да си запиша час при вас" върши перфектна работа. Сподели от кой град си, за да извадим списъка със специалисти

Здравей! Изключително сложна е ситуация, в коята ни се иска да променим отношението на друг човек към каквото и да е без той да има желание това да се случи. Работата на психотерапевтите с "изпратени" хора, немотивирани към промяна е в повечето случаи обречена на неуспех. За съжаление не можем да влезем в главата на човек и да му променим настройките, след това да излезем и той да започне да функционира както по добава. Това не може да се случи дори тази личност да го желае. Какво остава в другия случай? На първо място стои уважението към личността и нейния избор. И това, което ти можеш да направиш е само и единствено да му предоставиш информация какъв избор има и най-важното вие, близките му да сте искрени към него. Това ,че му казвате, че го обичате е много важно. Всеки има нужда от любов и подкрепа. Но още по-важно е да му обясните как се чувствате в ситуацията, как ви се отразява всичко това, какви са вашите нужди и желания. Оттам нататък остава само да чакате дали този човек ще избере да удовлевлетвори вашите желания, да направи промяна или не....Това, ако все пак ситуацията не е крайна. Когато говорим за самоубийство обаче, нещата са различни (въпреки че може да бъде разглеждано по същия начин). И изобщо в много тежката депресия се счита, че човек не е в състояние да прави такива смислени избори. Ако смятате, че има реална опасност баща ти да се самоубие, а това не са просто заплахи, е необходимо незабавно да потърсите спешна медицинска помощ. Следва хоспитализация, където пациентът ще бъде контролиран и овладян посредством медикаменти, които ще спомогнат да се работи в последствие с него, когато състоянието му предразполага и за психотерпия. Сега, аз не съм психиатър, а психотерапевт и може и да греша в някои подробности относно хоспитализацията. Нека и някой друг колега се включи да ме поправи, ако е нужно. Но като цяло, от малкото написано ми се струва, че случаят е по-скоро сериозен. Вие, неговите близки ще усетите накъде накланят везните, имайки предвид горните две неща. Има много информация, която липсва. Детайли като кога е направена операцията, от колко време се чувства така, кои сте у дома, от къде сте, точно какво е физическото му състояние, какви лекари са го посещавали, какво казват те...и т.н. Надявам се да съм изяснила поне част от многобройните въпроси, които сигурно ти се въртят в главата. Прегръдки!

Здравей! Нищо от това, което описваш не е смешно. Трудно е човек да се съсредоточи върху ежедневните си дейности и върху взаимоотношенията с най-близките му хора, когато мислите му са окупирани от една и съща негативна представа. Да, наистина има много други хора с подобен проблем. Не си сама и това не е нещо необичайно. Имай предвид, че проблемът в ситуацията е не болестта, а твоята тревожност, твоят страх. Повтаряй си го всеки път, когато усетиш нужда от успокоение. Всъщност замисли се колко полезни са ти тези успокоения, които примерно майка ти ти дава относно дъщеричката ти. Колко време ти трае това успокоение и по-скоро решава ли проблема или е част от него? В момента, в който търсиш успокоение, всъщност е добре да си кажеш, че имаш нужда да се справиш със страха си. Погледнато по-глобално или в по-дългосрочен план какъв смисъл има да ти кажат, че всичко е наред? От друга страна много по-полезно би било, ако в този момент се опиташ да се спреш и да се съсредоточиш върху тревожността си. Страхът е твоята цел и колкото повече го отблъскваш, толкова повече се отдалечаваш от победата срещу него и толкова повече влизаш в порочния кръг. Необходимо е да спреш да го отбягваш и да се изправиш срещу него. Въпросът е, че е добре този процес да бъде отработен в екип с твоя доверен психотерапевт. Отивайки при специалист не е нужно да можеш да му дадеш "диагнозата" си. Достатъчно е да опишеш как се чувстваш, кое те притеснява и изобщо какво те води при него. Натрапливите мисли могат да изглеждат нещо отделно, но всъщност всичко е свързано. Те са част от картинката. Сигурно има нещо, което е провокирало началото им преди 4 месеца. Би било хубаво да помислиш над това, защото за работата ви с психотерапевта ще бъде важно. Но така или иначе те са още един знак, че е време да се справиш с нещо, което очевидно те кара да се чувстваш зле и излага на риск връзката ти с най-близките. И да се справиш е напълно възможно! Ако има нещо неясно, питай. Най-искрено ти желая успех и скоро да се похвалиш с това, че се "радваш на живота и детето си"

Здравей! Малко объркано звучи постът ти, но да видим какво можем да направим ... Сигурно си посещавала психиатър, който ти е предписал медикаменти. От 5 години страдаш от рецидивиращо депресивно разстройство, казваш. Но според теб имаш паническо разстройство и пиеш от 2 години Золофт..Иска ми се да уточниш от колко време се чувстваш зле, от колко време имаш тези панически атаки и кога и до кога си посещавала специалист. Иначе искам да знаеш, че много хора са си мислили, че никога няма да излязат от тази ситуация, а вече живеят с бегъл спомен за това. Изходът е по-близо, отколкото си мислиш. Трябва си работа обаче и е трудно (само защото не обичам да казвам невъзможно) човек да я свърши без чужда помощ, помощ от специалист. Абсолютно съм убедена, че по време на самата атака "просто изпадаш в ужас". Мисълта за инфаркт е ужасяваща наистина. Опитай се да проследиш мислите си от самото начало на паник атаката. Усещаш сърцебиене, мислиш си.."ще получа сърдечен пристъп". Ефектът от тази мисъл е още по-силна телесна реакция на тревожност, която води до друга мисъл "Ще получа инфаркт, ще умра"...Е как да не се ужаси човек при това положение? Просто трябва да знаеш, че още с първото телесно усещане (като сърцебиене) човек влиза в един порочен кръг на мисъл - физическо състояние и точно върху прекъсването на тази верижна реакция е необходимо да се работи. Има си техники, които се поднасят с индивидуален подход, чрез които можеш да работиш за да се научиш да прекъсваш веригата. Всичко това, което ти се случва е естествено и разбираемо и се е случвало на много хора. Защо не посетиш някой психотерапевт? Имаш ли конкретни затруднения, за да не го направиш?