Латина

Таня, благодаря ти от сърце за искреността! Такива приятели си пожелавам! Зная, че постингът ми е в клюкарски стил и нарочно го оставих така. Може би вътрешно нещата не са съвсем такива, но не са и идеални. Обичам те! Желая ти да си все така честна и добра! Много здраве и Любов през Новата Година , всъщност: Догодина, до Амина! Любов+Светлина+Мир+Радост

Здравей, Акashia! Благодаря за отговора ти, ще помисля повече над това, което ми казваш. Прочетох и другите ти постинги. Харесва ми стилът ти на изразяване - едновременно сбит, съдържателен, добронамерен и красив; а също и свободата, с която изразяваш личното си мнение. Благодаря за: Любов + Светлина +Мир+Радост

Според мене някои животни не само чувстват, но и мислят, макар на по-елементарно ниво. За делфините знаете казват, че са много интелигентни. Почти забравих какъв беше поводът да отворя темата. Ще опитам накратко да обясня. Преди около три месеца си записах час за консултация. Толкова отдавна беше, че датата помнех, но не бях сигурна за точния час. Междувременно започнах работа и се оказа, че не мога да отида след 9.30. Обадих се по телефона няколко дни по-рано и се уговорих да отида в девет часа, понеже от десет съм на работа. Увериха ме не един, а два пъти, че няма проблем. Отидох десет минути по-рано и чинно изчаках на студа пред вратата да дойде времето, за да не обезпокоя хората и да им причиня неудобство. Когато позвъних, ми се наложи да изчакам още, преди зад вратата да ме попитат за какво съм дошла. Човекът явно беше сънен, болен, хремав и неподготвен. След около още толкова време благоволи да отвори вратата, за да ми каже да чакам. Слушах вече доста притеснена разни битови звуци от сутрешни приготовления, болна, гладна и замръзнала. Не ми стана ясно защо точно, но се разплаках, почувствах се зле. След 45 минути чакане бях абсолютно разочарована и позвъних отново, само за да се разберем, понеже идеята просто да си тръгна ми се видя блудкава. Много обичам да зная отговора на въпроса "Защо?" Попитах има ли смисъл да чакам и казах, че съм разчитала на даденото ми по телефона обещание. Извинение не чух, а намеци, че умните записвали, а тъпите помнели. Човекът не се усети, че така осъжда себе си, понеже се оказа, че още отначало са ме записали неправилно, т.е. не са достатъчно умни, а впоследствие изобщо не са записали последната уговорка, което направо означава, че са тъпи. Липсата на извинение от негова страна означава за мене, че няма елементарно възпитание, което поне отчасти да компенсира и липсата на човещина, понеже явно не му пукаше как се чувствам. А се чувствах така заради него, понеже той не беше точен. Каза, че ако аз не се моля сутрин, той винаги го прави. Каза, че искам от него да вземе решение под действие на чувствата. /Какви чувства измисли, посещението ми беше по работа, а не лична среща?!/ Надуто каза да вляза, щял да ми обърне внимание за пет минути и после да си вървя. Отказах му с думите, че не желая, понеже няма да е добронамерен. Имаше обяснения и за връзкари... /все пак не съм правила такива опити, макар да имаме общи познати/. Накрая услужливо се провикна от терасата къде имало таксита ... Ох, Боже, объркани души! Тръгнала съм да търся помощ от човек, който сам се нуждае от помощ. В интерес на истината още преди тръгването получих знак, че отивам напразно и така излезе. Аз, той или и двамата трябваше да научим нещо от това. Помощта, която се надявах да получа, явно нямаше да получа оттам. Така бях разтърсена от случилото се, че плаках още няколко часа. Не очаквах това от себе си. Естествено, мислих доста над случилото се и съвсем не смятам, че всичко съм разбрала. Най-много ме озадачиха думите му, че очаквам да вземе решение под влияние на чувствата. За него беше по-важно да изпълни сутрешните си ритуали, отколкото да удържи на даденото обещание. Беше важно какво става с него, а не с другия зад вратата. Стремежът, който го подтиква към действие, явно не е да помогне на човек, а да спази някакви правила. Той служи на правилата, които е посветил на Бога и така се заблуждава, че служи на Бога. В същото време показва липса на човещина, на Любов към човека. "1Йн 4:20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. 1Йн 4:21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." "Матей 22 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". 40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците." Той отрича чувствата и по този начин отрича чувството Любов. Молитви без Любов са слаби. Без Любов няма истина, няма сила, няма благословия, няма бъдеще, няма нищо хубаво... " 1Коринтяни 13 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта." Е, видях може би нещо от човека насреща, но себе си не видях. / Гредата ... окото ... / Може би вие ще ми помогнете? Приятели, не се притеснявайте, кажете ми какво мислите. Би било скъп подарък за Новата година, за Новия човек, който иска да се изяви. Да изпратим старата година с равносметка, с надежда да съблечем старата дреха и да облечем нова, чиста и бяла! " Лука 11 41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто." Накрая да попитам: За какво ни е разум, ако нямаме Любов? Без Любов не може да се мисли право.

Благодаря, че включихте интуицията в разглеждането! Напълно съм съгласна с Мисля си все пак, че дори и когато се чувстваме спокойни, хармонизирани и оптимистично настроени може да се заблудим. Някои "интуитивни прозрения" лесно може да се оборят от здравия Разум, свидетел на Истината /примерно, че две и две е четири/ или от Сърцето, изпълнено с Любов /примерно, че не бива да причиняваме зло на друг/. Някои хора наистина си вярват на интуитивните прозрения, които лесно се доказва, че са лъжливи, нехуманни, дори налудничави. Исках да кажа, че е нужно да проверяваме тази интуиция, която ни говори, истинската Божествена интуиция ли е?

Благодаря, Таня! Желая и на тебе всичко най-добро! Бог да е с тебе!

Прощавайте, нямам възможност да прочета всички мнения след моето и да им отговоря. "Добрият приятел е най-качествен предател" Явно от предългия ми постинг изводът е убягнал, затова ще го кажа накратко. Тук предател не е в Юдовия смисъл. Има се предвид да говориш добри неща за приятеля си и да му помогнеш най-добре по този начин, дори и със саможертва в някаква степен. Най-малкото е нужно време за това, а понякога сила и смелост. Не е лесно да застанеш срещу множеството, за да защитиш някого. Предател - в смисъл на предаващ информация в случая, малко шеговито. Приятелката ми беше разказвала неща, които бях споделила само с нея и които не бих споделила на всеослушание, понеже би прозвучало като самохвалство. Не ме попита може ли, а просто го направи зад гърба ми, така ми помогна, тайно от мене. Надявам се да сте разбрали истината в шегата. Наскоро получих поредното доказателство, че имаме един истински приятел и той е Бог. Бог праща хората приятели, а те дори може да са съвършено непознати. Колко пъти непознати колеги са ме спасявали в университета, когато съм имала нужда от помощ! Случвало се е дори те да ми я предлагат, понеже аз нещо съм се отчаяла и не съм смеела да помоля. Бог просто влага в сърцето им желание да помогнат и те го правят. Такива опитности имам наистина много, от години. Когато Бог е с вас, не се тревожете колко и какви приятели имате. Той ще ви намери приятели, когато имате нужда от тях. Какво ще кажете за най-последния случай? Трябваха ми свидетели в съда. Към 16.30 предния ден се обадих на адвокатката си, че просто нямам свидетели и няма смисъл да търся. Тя ме убеди да не се отказвам. След четвърт час вече имах двама, които далеч не са ми приятели от години, но се отзоваха и ми помогнаха. Да отидеш в съда заради някого, комуто с нищо не си задължен и спокойно можеш да му откажеш не е малка работа. Как мислите, каква е ролята на най-добрия ми Приятел Бог в случая? Сега прочетох постинга на Диан. Благодаря ти от сърце, Диане!

За себе си правя аналогия между отношението мисли - чувства и елекрично поле - магнитно поле. Както в края на разглежданията в училище ни изненадаха, то всъщност било единно електромагнитно поле. Така е с мислите и чувствата. Мислите /токовете в елекричното поле/ имат емоционална окраска /магнитно поле/, а чувствата /магнитното поле/ са свързани с някакви мисли /токове/ или ги предизвикват /индуцирани токове/, ако не облечени с думи, то поне с някакви образи или сетивни представи. Промените в едното поле водят до промени в другото. Стационарните електрични и магнитни полета са случаи на идеализация, непостижима в мисловните и чувствените процеси в човека според мене, затова тези, които се опитват да ги достигнат, просто лъжат себе си. Аз съм лаик по темата и например не ми е ясно къде е "мястото" на чувствата. Или различните чувства по природа идват от различни места? В светлината на горните разглеждания е логично мислите и чувствата да са продукт от дейността на мозъка, но какви са тези чувства, които съм усещала със сърцето си, тогава когато направо е горяло или се е свивало от болка, или ... ? Освен това сърцето не е единственото място. По време на молитва съм имала силни усещания /доста формалистично казано/ през върха на главата или през пъпната област. Кого не го е свивало гърлото? Каква е връзката между чувствата и чакрите? Може би чувствата и мислите са един вид отражение на реални процеси, които стават с нас /не бих се ограничила само с тялото/? Наистина ми стана интересно и моля по-добре запознантите с темата да си кажат мнението. Извинявам се, но нямам време да чета дебелите книжки, затова се обръщам към вас. /Явлението телепатия свързвам с процесите трептения и вълни, но това е друга тема./ Мисля, че е едностранчиво и самоограничаващо човек да дава приоритет само на мислите /Разума/ или само на чувствата /Сърцето/. Това лесно може да доведе до грешки. Един вид проверка за вярност е да се провери и другата част от нас, там какъв е резултатът. Мисля, че истината може да се намери само ако се дава сметка за всичко, а не като се отрича част от нашата природа, дадена ни от Бог. Всичко, което ни е дадено, е необходимо и разумно. Ще се въздържа още малко, преди да ви разкажа случката, която ме предизвика да отворя тази тема, отчасти да не се получи дълъг и претрупан постинг. Весели празници на всички!

Благодаря, Венци! Ще изчакам и други мнения, преди да "изплюя камъчето". Засега ще вметна само, че и умът може да подведе, че не е гаранция за обективност. Не искам да противопоставям мнения, а най-вече да разбера начина на мислене, поведение и вземане на решения, различен донякъде от моя. Съгласна съм, че има значение за какви чувства става въпрос.

"Добрият приятел е най-качествен предател." Тази мисъл е на най-добрата ми приятелка от детството и тя доказа нейната истинност на практика. В гимназията страдах от силна мигрена, до степен да не мога да се концентрирам и да уча. Тогава наистина мразех да говоря в първо лице единствено число, направо мразех думата "аз", още повече мразех да се обяснявам, оплаквам и оправдавам. /Ако това е недостатък, вече съм го преодоляла, както знаят някои от вас, даже минавам в другата крайност./ Изпитаха ме в час по български език, но не можах да отговоря. Бях учила, но така ме болеше главата, че не бях в състояние да мисля, камо ли да запомня нещо. Учителката ме попита дали съм чела, на което отвърнах кратко: "Четох, но не мислих." Тогава тя реши да прояви оригиналност и остроумие за моя сметка, и отвърна: "Благодаря, Латина! Чак сега разбрах защо едно момче над нас от години свири една и съща мелодия на акордеон и не напредва. То било просто! Свирил, но не мислил!" При което класът избухна в смях. Е, сега дойде възмездието на завистливите интригантки, които разпространиха с най-голямо удоволствие в цялото училище новината колко съм тъпа, смотана и загубена. Настървено ми се нахвърлиха, сякаш отдавна прегладнели са чакали жертва, за да я разкъсат. Така се увлякоха и включиха фантазията си, че "намериха" пъпки и на приятеля ми, който изобщо нямаше. Забравиха, че са преписвали от мене, че решавах задачите на всички групи на контролните, че имах награди от републикански съзтезания - защо да не го кажа в интерес на истината? Може би съм имала нужда да ме смирят тогава, да не би да се възгордея, нали на Лъва периодично трябва да му посмачкват самочувствието, понеже Бог му е дал много и има една вътрешна вибрация от рождение, която му нашепва: "Ти превъзхождаш останалите." Разумът не е съгласен, но тази песничка продължава да звучи напук и цял живот трябва да й се противопоставям. Когато си помисля, че съм я заглушила и се разсея, хайде пак! Дори не забелязвам понякога, че съм се самозабравила. Не, не съм надута фукла в живота, всичко това е на дълбоко вътрешно ниво, което ми е трудно да следя съзнателно. Не е лесно да си Лъв! Ако не се смиря сама, смиряват ме отвън, което хич не е приятно. Отнесох се... В тази ситуация моята приятелка прояви голяма смелост и ме защити. В противовес на оплюването разказвала добри неща за мене. Успя да обърне мнението на много хора, докато накрая отново се почувствах приета и уважавана от другите, а не отхвърлена и презирана. Обичам я от сърце до днес и сигурно за цял живот, макар в момента да имаме много различия, и не можем да проведем един разговор без да спорим. Няма да забравя колко щедра е била към мене. Бог да я благослови! От случилото се си направих извода, че ако бях преодоляла гордостта си, ако бях споделила проблема си, всичко това нямаше да се случи, може би дори същите, които ме нападаха, щяха да поискат да ми помогнат. Реших да се науча повече да споделям, да съм по-открита с хората, за да се разбираме по-добре. Защото само понякога мълчанието е злато. Пълноценното общуване с хората не става с мълчание, нужно е говорене. Постепенно се промених в тази посока и повече спечелих, отколкото загубих. Както вече няколко пъти съм казвала, обичам примерите от живота. Ще се радвам да прочета нещо истинско, не само общи разсъждения, макар че и те може да са много ценни.

Като начало бих искала да разбера защо някои хора са убедени, че в никакъв случай не трябва да се ръководят от чувствата. Ако някой от вас държи да взима решения по възможност с изключване на чувствата, моля да ми обясни позицията си. Мога да разкажа нещо, което ми се случи наскоро, но засега ще се въздържа, за да не повлияя на отговорите. Предварително благодаря и Весели празници!

Това е мисълта, която ме накара да купя първата си книга от Беинса Дуно. Купувам книги дори и само заради една ценна мисъл в тях. Една ценна мисъл може да преобърне цял живот. А Беинса Дуно е дал много повече. Не всичко разбирам и не с всичко съм съгласна, може би просто не съм готова, а може би и не трябва. Във всеки случай съм благодарна за мъдростта, която съм успяла да приема досега и тази, която ми предстои да приема. Благодаря ти, Орлине!

Мисля, че книгите могат да подпомогнат и насочат човек /което не е малко/, тяхното знание минава първо през ума. Истинското знание може да се получи при непосредствена връзка с духовния свят от личен опит. Човек може и да се заблуди. Може да си сверява часовника с опита на други хора, споделен в книгите. Например след години разбрах какво всъщност се случи при една моя молитва и то от книга, която съвсем не беше християнска. В нея бяха отразени същите Божествени закони на Любовта, само че под друга форма. Древната мъдрост не трябва да се пренебрегва според мене.

Оцеляване на вида - оцеляване на индивида. В Разумната Природа първото е с по-висок приоритет. Разумно е да има смърт на индивида, да има раждане, да има заменяемост. Това дава по-голям шанс за подобряване на вида, за приспособяването и усъвършенстването му. Тялото, умът и психиката на идивида имат ограничен капацитет и още по-ограничена използваемост. С времето се амортизират. Колкото и да е помъдрял един човек, не може да даде в принос всичко за вида, дори да е безсмъртен, да остава вечно млад и здрав. Той не може да предаде целия си опит, а само някаква част от него, някаква есенция, да речем. Обучението не е само индивидуален процес, то е в някакъв смисъл и обществен процес. Всяко следващо поколение стъпва на изграденото от предишните. Масовостта е предпоставака да се отсява грешното и излишното. Знанието придобива все по-концентриран вид, поради нарастващата си широкообхватност и диференцираност. Шепа безсмъртни индивиди не могат да се справят с всичко това. Много може да се изприказва, но нека да дам за пример вечните, хлебарките. Това вероятно е най-старият вид на земята, именно поради своята приспособимост. Не съм сигурна, но чух, че ако майката се е срещнала с някаква отрова, докато не е изхвърлила яйцата си, децата й вече може да са си изградили надеждна генна защита срещу същата отрова. При другите видове изменяемостта и приспособяването не са толкова бързи, но имат значение. За Бог хиляда дни са като един ден. В Библията има нещо в този смисъл /простете, не ми се търси цитата сега/. Исках да кажа, че който ни е направил, направил ни е добре, но ние не използваме както трябва това, което ни е дадено. Искам да кажа, че смъртта /физическата/ е необходима, разумна и целесъобразна. Дори мога да кажа, че затова е добро нещо. Разширете се, излезте от егото си, надскочете себе си, помислете да другите, за света, за децата, за поколенията и може да усетите нещата по този начин. Зная, че някога ще плача много за свои близки хора, когато си отидат /ако не ги изпреваря/, болката е неизбежна. Дядо ми е казвал, че вече иска да си отиде от света, понеже вече всичко е видял, деца е отгледал, къща е построил, работил е, изпълнил е каквото трябва и не вижда защо да остава повече. Подобни изказвания съм чувала и от други хора, които считат, че са дали каквото са могли от себе си. Често тези хора вече са се срещали насън със свои близки починали и дори нямат търпение да се отърват от земния живот, и да идат при тях. Няма да забравя една жена, която почина по време на мое дежурство. Тя беше с рак в краен стадий, със силни болки. Болките й спряха около час преди смъртта. Тя сякаш бълнуваше, понеже говореше със затворени очи. Каза: "Майка дойде!" Накрая почина с думите: "Мамо, идвам." Беше спокойна и усмихната, в стаята нямаше страх, а спокойствие, умиротворение и дори бих казала, любов. Тогава разбрах, че смъртта не е страшна. Щастие е да си отидеш от този свят, когато си готов.

Докато науката стигне до законите... Всяка наука се развива. Научните закони се формулират, а природните са обективно съществуващи, тях Бог ги е "формулирал". Така си представям нещата аз.

От сърце благодаря за музикалните поздрави и добрите пожелания! Дано се сбъднат наистина за нас! Чувала съм, че понякога човек предварително трябва да изстрада добрите неща в живота си. Каквото и да дойде, ако е по Божията воля, ще благодарим! "Поживем, увидим!"

Донке, благодаря ти! Съгласна съм с тебе, но понякога забравям тези мисли. Питам се обаче къде всъщност е проблема? Дали, че мъжете са слаби или, че жените са силни? В днешния труден живот много мъже се оказват неприспособими, а майчинският инстинкт на жената й дава сили да продължава да се бори с трудностите. Аз направо мислех за бившия съпруг, че не може да се разчита на него, така виждах нещата, гледайки го как преживява в ежедневието. Дълго време беше без работа и когато се видя с пари, започна да крие голяма част от тях, а децата бяха болни и имаха нужда от много неща. Бях наистина изумена, когато след време видях черно на бяло документ за детските надбавки, написан от неговата ръка от мое име /понеже не е искал да разбера действителното положение/, че е получавал над два пъти по-голяма заплата. А аз му намерих тази работа и баща ми му ходатайства да го вземат. Често мъжете са просто непоправими егоисти, не милеят нито за децата си, нито за майката на децата си. Едва ли вината за положението е само в жените. О-ох, наистина много може да се изприказва, но най-малкото не звучи красиво и уважително, някой може да се засегне. Не се смятам за вълшебница да преобразя някой заклет егоист в грижовен, самопожертвователен съпруг и баща. Просто търся човека вече изграден като такъв. Каква беше приказката за старото дърво...

За вертикалните бръчки по челото. В Шоуто на Слави Трифонов един чужденец каза за българските жени, че имат особено излъчване, различно от излъчването на жените в неговата страна. На лицето на българската жена е отразена борбата с живота и именно това прави красотата й толкова въздействаща. Българските жени са силни жени. Оттогава узнах, че вертикалните бръчки на челото са бръчките на борбата. Не мисля, че ме разкрасяват, но и аз ги имам.Борби не са ми липсвали, което е малко доказателство за горното твърдение. Все пак, интересна ми е връзката с черния дроб и далака, освен това са три бръчки, двете откъм веждите. Мъча се отсега да правя аналогии: гняв - адреналин, борба - адреналин...

Често науката се оказва в противоречие с природните закони. Нещо, в което хората са вярвали твърдо в продължение на дълго време, после се оказва погрешно или дори вредно. Наистина съвременната наука за храненето има огромен напредък. Тенденцията да се реабилитира естественото хранене без изкуствени добавки, продуктите да се отглеждат при екологично чисти условия, е много радваща. Има обаче и плашещи отклонения в посока на генно модифициране на храните, което засега не е ясно точно до какво ще доведе. Сигурно ще има положителни и отрицателни ефекти, например има идея да се лекуват вродени заболявания с генно активни храни, но докато се стигне дотам, може да се получат и вредни въздействия. Сигурно пак ще се учим от проби и грешки, засега това не може да се избегне. Животните имат инстинкт кога и какво да ядат, който ние хората до голяма степен сме загубили. Добре е човек да знае повече за храненето, понеже то е изключително важно, но да не забравя да се вслушва в собствената си природа. Леле, колко абсурдни диети съм спазвала, понякога напълно изключващи се една друга, далеч от здравия разум! И добре, че не винаги съм успявала!

Ох, благодаря ти, Благост, олекна ми! Поизпече ме ти на бавен огън...добре се изпекох, надявам се. Ако не, пак ще се печем! Отначало при това човек е като току що изваден от жарта горещ картоф, но като поизстине, е много вкусен/аналогиите с човешките реакции след някой сериозен урок оставям на въображението/. Къде-къде печеният картоф е за предпочитане пред суровия! Ще се опитам друг път да внимавам, но да съм безгрешна аз не обещавам! Човешката природа е такава, затуй ти винаги прощавай! Любов+Сетлина+Мир+Радост

Случвало ми се е да ми спира часовника, когато съм била толкова ядосана, че мълнии са хвърчали от мене. Предполагам, че просто имаш много силно биополе, както се казва, не че ходиш постоянно ядосана.

Здравей, Благост! Изобщо не съм искала да те огорча! Съжалявам, че се е получило така и те моля за извинение! Мислех, че си неуязвима, учудих се на реакцията ти. Уверявам те, че те уважавам искрено. Ти несъмнено знаеш много и си готова да раздаваш, да бъдеш полезна, но може би не винаги отсрещният е готов да приема. Тя и учителката по немски искаше едно време да ме научи, ама аз пък като не исках да приемам? Мозата ми напомня за това време. Тя искрено иска да учи, но сама избира какво. Действията от моя страна бяха спонтанни, лъвски инстинкт да защитя по-малкия. От зодията е, какво да правиш. Признавам за своя грешка, че се намесих. Надявам се, че няма лоши чувства между нас и горчивината е изчезнала! Обичам те! Прости ли ми? Любов+Светлина+Мир+Радост

Благост, благодаря за споделеното! Не мога да се въздържа да кажа, че понякога бебетата и малките деца излизат по-умни от възрастните. Ти поне си проявила любов, добрина, отговорност и интелигентност да се съобразиш с гласа на разума, идващ чрез едно мъничко същество, което зависи от тебе. За съжаление има много родители, които не го правят. Да се учим от децата не е никак лоша идея, понеже те живеят според природните закони, от които ние поради много умуване сме се откъснали. Докато си мислим, че поумняваме, всъщност оглупяваме. Чак на стари години като ни налегнат последиците от нашата глупост, започваме да поумняваме отново, ама късно. Тогава пък иде склерозата, за да забравим и малкото, което сме научили. Друго не остава, освен да се радваме на новия живот, идващ чрез малките човечета и да им помогнем с каквото можем. Накрая излиза, че май в това е смисълът на живота. Да не вземете прекалено насериозно всичко, което написах! "Майтап бе, Уили!"

Всичко и нищо. Безкрайност и нула. Неопределености. Който е учил висша математика, може да си направи някои аналогии. И изобщо не е жизненоважно, просто игра. Останалите нищо не губят.

Вярвам, че ще дойде ден, когато хора с увреждания ще са изключителна рядкост. Просто дотам ще стигне медицината. Първо ще се реши проблемът с физическите, а по-късно - с психическите. Последните са по-трудно доловими, по-дълбоки и скрити. Светът е такъв, какъвто е. И да си представяме нещо друго, и да се бунтуваме, основните му закони няма да променим. Можем само да ги използваме.