Латина

Ще повтарят ли филма, че аз съм го изпуснала? Или може би някой го е записал?

Изгрев, поздравления! Буквата и авторитетът не бива да застават пред вложения смисъл и здравия разум. Мисля, че Учителят би се обидил, ако някой съвсем буквално следва думите му, дадени като пример. Що не вземе секундарник, да не сбърка? Има обаче последователи, които са с твърде блокиран собствен разум, не изпитват нещата, не ги прилагат творчески според ситуацията и оттам опорочават с поведението си даденото учение. В крайна сметка нещо, в което има вложен дълбок смисъл, става за смях и подигравка. В случая е важно да се почива колкото е нужно, ни повече, ни по-малко. Секундарник не ни трябва, а вътрешно усещане и здрав разум. И да сбъркаме няма да се самобичуваме, ами ще продължим напред. Обаче думите ти, отправени по този начин, имат смисъл за глупаците, тези, които не мислят със собствената си глава, дадена им от Бога не само за украса, а и за разсъждаване, за изпитване на нещата.

Искам да споделя, че докато се храня сякаш ставам десетки пъти по-чувствителна, особено към отрицателните външни фактори. По всяко друго време приемам например една детска разправия сравнитело спокойно, но докато се храня реагирам много остро. Интересно, че забелязах това едва през последните няколко години, преди съм се справяла някак по-лесно. Мисля, че по време на хранене сме по-уязвими по някаква причина. Не случайно животните тогава си търсят спокойно място. Това го усещат и прилагат враговете ни. Има един човек, който а ме е видял да посегна с храна към устата, а е започнал да ме осъжда и обижда. Не веднъж се е случвало и аз като животните да се крия, за да се нахраня на спокойствие. По време на хранене и по време на активност действат двата различни дяла от вегетативната нервна система, парасимпатикус и симпатикус, чиято съвместна дейност е несъвместима /карам на много далечни спомени и ако греша в нещо, моля да ме извините/. Чисто физиологично не е правилно човек да се ядосва или да изпитва други силни емоции по време на хранене. Тогава сякаш стомахът му се свива и блокира. Хранене и духовност. Чак толкова високо няма да стигна, но може да се каже още нещо за психиката. По време на хранене се настройваме на вълна приемане. Една приятелка казва, че не е добре децата да гледат телевизия докато се хранят, понеже тогава са по-внушаеми и информационните въздействия от детските филмчета /често с много агресия/ влизат директно към подсъзнанието им. По време на приемане /в частност хранене/ енергията тече навътре и защитите са махнати до голяма степен. По време на активност /отдаване/, енергията тече навън и повечето защити /за посока въздействие навътре/ са активни и в действие.

Една малка задачка: Живяли мъж и жена. Отначало живели задружно, приятели били, макар да нямало истинска Любов между тях. Зла вещица обаче отначало още се заканила да ги раздели и не мирясала, докато не омаяла мъжа и не го накарала да намрази жена си. Той вече не виждал нея, а това, което му внушавала вещицата. Бил обсебен - не виждал със своите си очи, не чувал със своите си уши, не мислел трезво, съвестта му била приспана. Станал безогледно и незаслужено жесток. Жена му търпяла, надявала се, че всичко ще мине, говорила му, плакала, прощавала му, но не могла да стигне до сърцето му - то сякаш било от камък. Той бил до такава степен обладан от злоба, че не сдържал жестокостта си дори и към децата им. Силите на жената не били безкрайни. Разболяла се от тежка болест, но най-ужасно за нея било това, че от преживяното тя на свой ред започнала да се озлобява и не можела да се владее. Виждала как собствената й душа започва да се срива и разбрала, че не й стигат човешките сили да издържи. Тогава осъзнала, че или ще се разведе, или ще умре. И тя избрала живота - своя и на децата си. Избрала да спаси душата си, понеже искала да бъде отново любяща, кротка, спокойна, добра, простителна, милостива... Виновна ли е тя? Може би трябваше да се остави безропотно в ръцете на мразещите я до смърт?! Може би трябваше да изостави децата си?! Мислите ли, че тази жена не заслужава друг шанс за щастлив съюз със споделена Любов? Животът е твърде ценен. Мисля, че е по-добре човек да поправя грешките си, отколкото да чака пак да се роди. И аз вярвах в единствената любов. Всъщност, все още вярвам. Всичко друго сякаш е без значение. Сякаш съм сънувала и продължавам да сънувам, чакайки Любовта да ме събуди някой ден. Тогава ще започна да живея истински, ще усетя зеленото на дърветата, лазура на небето, жарта на слънцето,... ще изпитам щастие до болка, виждайки любимия мъж пред мене и сърцето ми ще гори, и неговото също, а погледите ни ще са топли, дълбоки и светли, проникнати с Любов, и ще сме благословени и свързани завинаги.

Орли, благодаря, че ме насочи към 91 псалом! Не му бях запомнила номера, но преди години по време на големи изпитания всеки ден четях молитвата "Отче наш" и няколко псалма, един от които беше този. Изпитах голяма радост, вяра и вдъхновение, четейки го отново.

Моля те, кажи нещо повече за това!

Не ми се спори, а ми се бърбори! Надценяваш ме, но това не ме радва. Моята светлина е като тъмнина пред Божията светлина. Затуй искам да минава през мене и да светя с Неговата светлина. Моята любов е нищожна спрямо Божествената Любов. Затуй искам да минава през мене и да обичам с Неговата Любов. Искам Христос да се изобрази в мене. Колко малка и недостойна съм дори да го изрека!

О-ох, невежеството ли е най-големият грях или откъсването на забранения плод от дървото на познанието? Тъй слезли страданията на земята, та се налага сега с къртовски труд да пробиваме черната тежка пелена, за да стигнем до Бога. Може и по-просто, приемайки жертвата на Христос, изобразявайки Него в нас. Едно е грях от незнание, друго ако е осъзнат. Неосъзнантото лицемерие си е пак лицемерие. Аз не се напъвам да произвеждам светлина, а да стигна до нея и тя до мене. Може! Не съм невменяема в това отношение, макар общо взето да съм си едно малко недорасло глупаче Латинче.

Венци, не винаги те разбирам, но какво да се прави... Орли, представените от тебе извадки ми харесаха, меко казано. Нещо ми се губи в разбирането, заинтригува ме ... явно ще прочета книгата по-скоро, отколкото си мислех. Посветените? Аз съм обикновен човек, но знам ли докъде ще стигна още тук и в този живот? Има хора, които по човешки толкова се „отклоняват” в посока на „духовното”, че започват да презират плътската част от любовта, считат я за нечиста, заради нея отричат и останалото, което би могло да означава примерно грижа, уважение, зачитане, саможертва, прошка, ..., просто всеотдайност, просто неугасваща Любов. Бих добавила – възхищение, радост,обожание… Може би в последната дума е разковничето, обожание или обожествяване, но както уточнява често Благост – по правилния начин. Обожествяване не вместо Бог. Един е Бог над всички нас и чрез нас. По принцип се уча във всеки човек да виждам Негова проява, проява на волята Му. Но има разлика, когато става дума за този, с когото съм готова да слея живота си. Може да ми се даде някога да опитам и да разбера? Е-ех, припомни ми как съм мечтала за такава връзка! Това е изключително ценно и се потвърждава от предишните ми представи, само с изключение на едно нещо - инструмента за постигането му. Няма нужда само и единствено от сублимиране на сексуалната енергия, това е човешки метод, твърде слаб и рискован, и както казваш, владеенето му с нечисти мотиви води до много лоши последствия. Духовното пречистване отваря каналите между низшия и висшия аз, самият човек обаче не е пасивен участник в този процес. Да, нужно е себевладеене, в частност на сексуалната енергия, но не в това се състои цялото решение. Според мене правилният начин е да се допусне Бог, или иначе казано Святият Дух, Любовта да действа в нас, пътищата между подсъзнателното и надсъзнателното да бъдат свободни, човек да бъде "нахранен" и изцелен по този начин. Тогава сме в пълна безопасност. Мисля, че въпросните йоги са ползвали съответната техника по-скоро като инструмент за постигане на себевладеене, както въздържането от храна или нещо друго желано. По този начин постепенно са ставали способни да владеят себе си, вътрешните си територии, но истинските постижения се дължат именно на връзката им с Бога. Освобождаване от недостатъците, отрастване на добродетелите, вградени във всеки от нас, слушане на съвестта, правене на добро ... едва ли бих могла да изредя всичко, а и вече стана твърде дълго. Ще си поговорим пак. Най-любимия ми псалом:

Венци, благодаря ти за обогатяването на темата, което поднесе! Това за природното добро не ми беше минало през ум /може би защото аз в себе си не бих го нарекла добро, понеже си е чисто лицемерие/, но съм абсолютно убедена в правотото на това, което казваш. Дори в повечето случаи е така - хората правят добро, за да получат нещо насреща, най-малкото нечие одобрение, някакъв вид слава, похранваща самолюбието и гордостта им. Все пак си мисля, че т.нар. от тебе "псевдотърсене" е за предпочитане пред никакво търсене. Понеже нали който хлопа, ще му се отвори и който иска, ще му се даде ... някога, когато е готов да приеме. Има част от нас, която винаги копнее за Свяхия Дух.

Благодаря!

Смисъла, който исках да вложа в казаното от мене, макар и някъде в друга тема, че човек телом може да е на земята, а духом - в Божието царство. Едното не пречи на другото. Божието царство е близо и във всеки един от нас има врата към него. От друга страна това, което е на земята, е отражение на това, което е в духа. Има общества, чиято уредба е по-справедлива, по-хуманна, по-добра. Тези общества са по-издигнати, в очите на някои хора са едва ли не като земен рай, сравнявани със ситуацията в България. Страната ни заслужава да бъде по-добре уредена и за това са нужни усилията на добри хора. Без борба в духа и материалния свят няма да се постигне това. Съгласна съм с казаното от Петьо в този смисъл, че Любовта е тази, която трябва да владее навсякъде. Не се изненадвам от факта, че земята е била наричана сатано, понеже нали е била дадена от Бог на Сатана да я владее. Това едва ли е случайно или признак на слабост, абсурд! Уроци, трудности, страдания - абсолютно необходими са на душата, за да се развива, да мъдрее, да расте по Любов. Всичко е за добро! Ако аз понастоящем минавам през изпитания и страдам, въпреки пораженията върху плътта да я наречем, ще бъда много щастлива, ако накрая доброто и истината победят. Тогава ще съм много благодарна, че именно аз съм била избрана да мина през това и ще зная, че си е заслужавало. Още повече щом виждам, че имам подкрепа Отгоре и не ме оставят. Бог избира да прояви силата си чрез немощни и слаби хора. Зная, че Бог може и от сухи кости да възкреси мъртъвци. Може и още, но който иска, ще го потърси и намери.

Благи, права си, че нуждите на хората са различни. Несъмнено е така, близко е до ума. Казах, каквото казах, понеже има една такава мънинкичка опасност, вероятно не за тебе, не го приемай лично, но за някои, които гледат на режима и като средство за отслабване и къде осъзнато, къде - не, намаляват някои продукти. Ама аз нали искам клетчиците все пак да си получат нужните незаменими вещества, престрашавам се и се обаждам без да са ми искали мнението. Днес ми помогнаха Отгоре и ме накараха да вляза в един магазин, където не съм влизала от месеци. Послушно влязох и що да видя - преоценени ябълчици от любимите тъмночервени, някои от които малко чукнати тук-там, но още неизгнили, а други съвсем здрави, но с лоша форма. Напълних една голяма торба и готово, ябълките са подсигурени. Нищо, че не са съвсем здрави и хубави според препоръките. Моят урок може да е да трансформирам нараненото и грозното, да извлека от него всичко ценно, да приема и да се освободя от отрицателното и в мене, и да благодаря. Лимончета имам няколко, също стотина грама жито отпреди. Преди два дни купих овесени ядки килограм, а също и сок от арония, най вече заради децата. И разсъждавам ето как в тази ситуация. Овесеното зърно също е зърно. В него се съчетават същите закони на растеж, както в житното. Е, смачкано е, вече не би могло да покълне, но и аз съм посмачкана доста. Това обстоятелство може да не е случайно, приемам го като предизвикателство от почти убитото да извлека сили за нов живот. Сега ми хрумна да смеся овесените ядки с житните зърна, тогава в сместа винаги ще има годни зародиши. Имам също малко пшеничен зародиш отделно, а също и трици. Мед няма, но нищо, мисля, че сокът от арония е не по-малко ценен и може да го замести. Възможно е да се появят още продукти, например мед и орехи, но и при това положение смятам, че имам нужното за провеждане на режима. Овесените ядки и аронията са прекрасна храна и за мозъка, и за кръвта, в това отношение компенсират липсата на орехи и мед. Преди години имаше едно лекарство фитин за хранене на мозъчните клетки по аптеките, което се извлича от овесени ядки, лук и не помня какво още. Орехчетата ги изядоха децата и аз се чувствам удовлетворена от това. Когато на една майка децата са гладни и тя е гладна, когато са добре, и тя е добре. Всъщност някой да не си помисли, че няма достатъчно храна вкъщи. Аз като една предвидлива и грижовна катеричка се грижа по принцип в склада да има хранителни продукти от всички групи за пълноценно хранене, понеже си имам и две катеричета. Ще кажете, че това моето вече не е никакъв житен режим. Е, поне духом и в някои принципни отношения ще съм с вас. Отгоре сложиха това предизвикателство пред мене в този му вид и аз го приемам. Човек не бива да е краен фанатик, а да следва по-дълбокия смисъл на нещата и да проявява творчество, приспособимост, гъвкавост. Най-важни по време на режима са духовнните уроци, а те са различни за всеки, затова и във външния им материален израз може да има различия. Възможно е да проведа житния режим в класическия му вид за няколко дни през март, но не обещавам. Благодаря за духовната подкрепа, приятели! Зная, че ми се помага и заради това, което имате в сърцата си към мене. Бог да ви благослови!

Мегито, аз може би ще поема твоята щафета. Не започнах отначало, понеже изтървах момента поради други грижи, освен това нямах пари да си набавя продуктите. Не че сега имам достатъчно, но ще опитам да направя нещо по въпроса, пък за колкото време стигнат - толкова. На тези, които си имат всичко за режима, пък го трупат като катерички ще кажа следното: Учителят не случайно е дал съответното количество и бройка продукти, вие имате нужда от веществата в тях, понеже режимът не е само за пречистване, но и за хранене на клетките. Бъдете здрави и силни телом и духом! Получих едно писмо по темата, което ще цитирам тук. Колебаех се, понеже е доста дългичко, но може пък да е полезно за някого. Отново за житния режим

Може би орелът обича повече тази, на която е дал, Любовта е даване. Това е по Бога. Може би обича по-малко тази, от която е приел, любовта е и приемане. Това е по човешки. От друга страна, когато приемаш дар от някого, все едно приемаш него самия по принцип, но това може да не е любов, а просто уважение или симпатия. Когато даряваш нещо някому, все едно искаш да те приеме; показваш му, че от сърце би споделял своето време, своите сили, своите блага и своята любов с него. Даващият прави предложение, той е по-активната страна така, както годеник дава пръстен на годеница, обяснява й се в любов и я моли да бъдат завинаги заедно пред Бога и хората. В една любовна връзка по-влюбеният дава повече, това е доказано безспорно. Всъщност не зная верния отговор, просто си разсъждавам. Примери от живота ще покажа два. В първия отказах скъп коледен подарък на човек, с когото не желаех повече да имам близки отношения. Във втория бяха приети моите подаръци /по-скоро духовни, понеже материалната им част беше символична/, но човекът насреща не можеше да отвърне със същото. Колко щях да бъда щастлива, ако ми бе отвърнато дори и с едно камъче от пътя! Всъщност разсъжденията ми не съответстват точно на примера с орела, понеже не е приел венеца от едната сестра като подарък, а го е поискал той самият. Е, не знам! На път съм да оборя собствените си разсъждения, но нека остане за друг път.

О-о-ох, говорех за Енох...

Добре, Петьо! Макар че аз за друго питах, но както и да е. Два монолога са по-добре от нищо, все е някакъв вид общуване. Все пак слушам внимателно това, което ми казваш и даже съм съгласна, но си останах без отговор на въпроса. Ако искаш, де. Смешки, смешки!

Тъй вярно! А сега да го приложим на практика! По отношение на Любовта грешки не са изключени, затова и толкова различни мнения по темата. Няма как всички да са верни. Философстването може и да няма особен смисъл, но затова пък да е приятно, поне за "дървения философ". Останалите може и да се подразнят. Вярно, че на едно по-високо ниво минало и бъдеще не съществуват. За спекулации не съм помисляла, дори се питам - знам ли всъщност що е то спекулация и как се прави?! Не ми е толкова сложен начинът на мислене, доста по-елементарно съм устроена. Виж, на грешките от незнание и неумение съм царица. Петьо, не разбрах защо спомена изобщо тази дума, "спекулация". Мисля, че думата "заблуда" е по-точна. Ще ми обясниш ли, моля?

Нека кажа нещо и за така коментираната енергия. Малко съм учила физика и моята лична представа за това е, че само съставната част на енергията с най-висока честота на трептене може да циркулира през всички нива. Тези съставни, които са с по-ниска честота на трептене /с по-ниска вибрация/, остават на по-долните нива. Образно казано, през голямата дупка може да минат и малкото, и голямото, но през малката дупка може да мине само малкото. Вярно, че всичко е енергия и всичко трепти, но трепти с различни честоти. Една задачка в този смисъл: защо по принцип хората не се преселваме в Другия свят с материалните си тела, а ги оставяме на земята? Материята също е проява на енергията, но има съставни с много ниски честоти на трептене, части, които са твърде инертни, затова я усещаме плътна по принцип. Казвам по принцип, понеже има ситуации, в които тъй наречената плътна материя по духовен път може да се размекне, да се дематериализира и отново материализира, да се премества, да изчезват някои неща, после да се появяват те самите или други, които са "дошли от духовния свят". Говоря за явления от типа на пси-хирургията, духовното лечение, възкресяването, левитацията, телекинезата и т.н. Правилата си имат изключения, които са достъпни за малцина избрани и които хората наричат "чудеса". Тези "чудеса" обаче се подчиняват също на реални закони, владеенето на които не е достъпно за мнозинството хора. Ето един, когото изглежда Бог е взел при Себе Си с материалното тяло. Забележете, имал е деца /т.е. правил е секс/, ходил е по Бога. В примера за пси-хирургията духовната сила, с която се лекува, е нещо като лазера в хирургията, като силно концентрирана светлина, която разделя частиците материя. Да се появи нов зъб например за една нощ на мястото на болния /познавам такъв човек/, нужно е да се е появил първо в духовния свят и после да се материализира. Нещо като материализация на мисъл-форми, но в конкретния случай ставаше въпрос за нещо по-различно, за отговор на молитва. Когато се молим, мисъл-формите на по-висши и силни същества може да се реализират. Страхувам се да кажа, че сам Бог ни чува и отговаря на молитвите ни, според вярата ни, според това, дали е правилно това, което искаме и дали сме го заслужили. Лично в моя живот се е случвало да получа подарък като изненада, без да съм го искала, без да съм се молила, без да съм го очаквала. От секса тръгнах, къде отидох... Какво да кажа, за да свържа нещата? Едното не пречи на другото според мене. Важно е какви мисли и чувства произвеждаме, със или без секс. Сексът сам по себе си не е лошо нещо, Бог е наредил така нещата и го е благословил. Важно е с какви мисли и с какво отношение се практикува, дали е с правилния /за момента/ човек. Който иска, да се стиска! Бог да ви благослови, вашите мисли и чувства, вашите родени и неродени деца, вашата половинка или партньор, намерени вече или все още очаквани!

Мирът и Любовта винаги си съществуват, само ние понякога не го осъзнаваме, понеже си слагаме едни такива очила, криви или огледални отвътре, в които виждаме не света такъв, какъвто е, ами илюзорните чудовища на собствения ум. Човек докато схване, че гледа през криви очила, пък и докато се научи да ги маха... ехе-е! ... Истинският свят е красив, справедлив, хармоничен, светъл, Любовта в него никога не отпада. Този свят е близо, край нас и в нас, само трябва да премахнем нещата, които ни пречат да го видим и осъзнаем. Пожелавам го на себе си и на вас! "Никога не се съмнявай в Любовта Ми!" - мисълта е моя, може да я продължа някога в стих или песен. Обичам ви и бъдете здрави!

Майтап бе, Уили! Позицията ми е малко крайна и пресилена, за предизвикателство. Имаш нужда от противоположна гледна точка - поне така си мислех, но изглежда съм сгрешила. Печелят Бебетата, Любовта, Животът, Бъдещето, Човечеството. Всичко е енергия, но енергията бива различни видове, не е все едно с коя се работи и какъв е произходът й. Да не отричаме диференцираността и разнообразието в Живота. Ако аз съм смирена, простила съм, допуснала съм Любовта в себе си и посвещавам малкото, което имам, то нека ме залее "Благодатният Дъжд" Отгоре! Говоря за молитвено състояние или вид медитация, впрочем най-точно е да се каже..., не, няма да го изрека. Може би все пак зная и съм преживяла Нещо? Махалото се прехвърля от крайност в крайност, докато все някога се установи в равновесно положение. Тъй и човек от идея към идея... Те си съществуват и без секс, с енергията от лошите мисли на непорасналите душевно хора. Дори са по-често срещани при хората, които не практикуват любов дори и в най-приземеното й ниво - физическият секс. От такава неудоволетвореност какви проблеми стават, ако човек не съумява по друг начин да се уравновеси! Семейството за такива хора е много повдигащо. Те се учат да бъдат по-отговорни, да преодоляват егоизма си, да се раздават, да обичат. Любовните връзки понякога са порочни, но по принцип учат душата да обича, а Любовта е тази, която я храни и я кара да расте. Не може да се проповядва на общите маси теория, която е достъпна само за малцина. Понякога някои от тези малцина също са в грешка относно себе си. Ако не ти е дадено Отгоре ... последиците няма как да са добри. Понякога хората много искат да са изключителни, но не намират верния път. Старая се да вземам по една доза Смирение на на закуска, обяд и вечеря, а също и между храненията. Искам да се науча да бъда смирена така, както дишам, постоянно. Ако човек е свободен от гордостта независимо под каква благовидна маска се е скрила, от колко лични амбиции и излишен разход на енергия би бил свободен! Тогава наистина би могъл да помага, но след като изцяло се посвети и приеме Божията воля в живота си, когато е готов просто да служи като съд за Божията благодат и като инструмент в Божиите ръце. За това е нужно не смирение, ами СМИРЕНИЕ. Написах всичко това искрено и с добри чувства. Не мисля, че ходя в Светлината, че съм изцяло посветена, че съм смирена и в мене няма гордост. Някога е пробляснала светлинка пред мене, по-точно в мене и аз продължавам да я търся. Разказах ви малко за нея, доколкото можах. Любов+Светлина + Мир + Радост

Не се притеснявайте, Истината е недостижима, но има смисъл да се върви по Пътя към Нея. Винаги гладни за Истината да сме!

Мъжленца, стига сте хленчили, че ви взимаме от енергията, защото излишъкът от енергия е не по-малко вреден от недостига. Вие ни лекувате и ние ви лекуваме. Всички печелят! А да се ползва сексуална енергия за духовни цели ми прилича на това да се ползва топ за пробиване на уши.

Всъщност не съм съвсем наясно, Свети Валентин празник на влюбените ли е или на Любовта? Желая Любов на всички!

Паисий Хилендарски - "О, неразумни юроде!"