Латина

Да почувстваш себе си като Света и Света като себе си. Това предполага сливане, а сливане без хармония е невъзможно. /... и хармония без прошка..., и прошка без Любов.../ Да се освободиш от всяко отрицателно отношение, за да бъдеш достъпен за действието на свързващата всичко Любов. Тя идва, когато човек е готов за нея и не се поддава на изкуствени тактики. За гордост, осъждане и самонадеяност да не говорим. Има висши сили и същества, които също участват в този процес. Има учене. Няма Мъдрост и Просветление без Любов. Да изместиш Центъра извън себе си. Това означава да приемаш случващото се с тебе като случващо се с някой друг. Това не е признак на безчувственост, само на опит да се излезе извън кръга на собствения едностранчив и ограничен усет за действителността. Така се живее по-лесно и по-мъдро. Да изместиш чуждия Център в себе си, да си способен да обичаш ближния си като себе си. Да си способен да се жертваш. Центърът е навсякъде и никъде. Където, в каквито и условия да си поставен, да си доволен. Да си способен да изпитваш висша радост при всякакви обстоятелства. Падаш ли, ставаш ли, винаги да си щастлив и благодарен. Да гледаш себе си и другите с очите на Бог. Да си способен да преценяваш обективно, според това, че всички сме равни пред Него. Бог обича и враговете ни, Той се изявява и чрез тях. Ако ги мразим, мразим Бога, Който ги е допуснал в живота ни. Когато трябва да направиш избор между себе си и някой друг, не винаги да избираш себе си, а според интересите на Цялото. Да излезеш от личните си граници, да надраснеш егото. Това е да подчиниш действията си на други, по-висши интереси. Тогава ще получиш достъп до много по-големи сили, ще ти се даде власт, но да слугуваш с нея на останалите. Да се научиш за всичко да благодариш и да не роптаеш срещу Бога и Съдбата. Да обичаш себе си и другите като Бог. Да служиш на Любовта, Истината, Справедливостта, Доброто, понеже във всичко това е Бог. Злото е заблуда, която поради създалата се потенциална разлика е насочена право към Доброто, равновесието и хармонията, затова то съдържа в себе си нужните уроци за тяхното постигане. Ние преоткриваме Хармонията. Тя съществува на едно по-висше ниво. Хаосът е илюзия на ограничените ни сетива. Хаосът е до нашата врата, от вътрешната й страна, той не може да отиде по-далеч. Това разстояние е толкова малко, че се изражда в една абстрактна точка, макар на нас да се струва огромно. Да достигнеш просветление е нужно да обяздиш собствения си ум, да поставяш на проверка всичко, което ти поднася, да го направиш свой съдружник в търсене на Висшата истина. Трябва да се почувстваш като единно хармонично цяло и да използваш всяко нещо, дадено ти от Бога, за да живееш в този свят. Да не пренебрегваш една част за сметка на друга, а на всички да отдаваш дължимото и от всички да искаш дължимото. Няма да изреждам тези части, понеже съм сигурна, че не познавам всички тях. Искам само да спомена интуицията, способността да се приемат висши прозрения вярно. Човек не може да знае всичко и това е нормално. И пак си казвам: без смирение няма просветление. Просветлението може да дойде след страдание, но то носи мир и радост. Добре ми се отрази, че поразсъждавах върху тези неща. В момента се чувствам наистина щастлива! Благодаря на човека, отворил тази тема! /След малко ще погледна кой е./ Благодаря и на Донка за написаното!

Три дни изкарах дотук и все още не съм прекъснала режима. Обаче много ми се иска. Мечтая за сол и някаква белтъчна храна. Питам се защо изобщо го правя, което е малко абсурдно - забравила съм просто как съм се навила. Прегледах мненията по темата от самото начало и съм благодарна, че няма никакво осъждане, ако човек прекрати режима по-рано. Трудно понасям монодиетите. Приличам по това на баба си по майчина линия. Не понасяме да ядем едно и също няколко пъти подред. Случвало ми се е дори да повръщам, извинете. Опитах да изхитря природата си, правейки различни комбинации между продуктите, но днес вече направо ми се гадеше. Не искам да намразя житото и останалите продукти. Преди години с майка ми ходихме да берем малини. Тя береше, аз ядях. Сигурно съм преяла, понеже ми се пригади и после няколко години изпитвах много силно отвращение към тях. Подобен опит имам и с една черешова диета по Лидия Ковачева. Искам да споделя тридневния си опит с житния режим. Очевидно в началото му се бях заразила, първия ден бях на работа. Приемах продуктите доста нередовно, но все пак издържах. На втория ден болестта ме събори на легло и ме удари в бъбреците. Болеше ме, чувствах се отпаднала и много зле. Пих повече от "лимонадата", за да си пречистя бъбреците и наистина до вечерта се почувствах по-добре. Е, всичката работа остана за днес и ми е трудно да я сборя, понеже се чувствам все още отпаднала, но няма кой, аз съм на фронта. Мисля, че режимът ми се отрази добре дотук. Има разлика между него и постенето. Когато постя, имам някаква вътрешна посветеност на Бог и считам за кощунство да я наруша, освен това продуктите са по-разнообразни. Компенсирах си липсата на белтъчини със соев кашкавал.Сега сякаш правя режима за себе си и в един момент не ми е ясно защо се мъча. На кой му станало смешно, на кой - досадно, обаче аз споделих тук колебанията си, за да си оставя още един шанс да продължа. Иначе след няколко часа ще си разнообразя менюто /овесени ядки със сиренце и маслинки/, а от утре ще карам режима частично - сутрин и може би следобед по една зърнена закуска, през останалото време нещо друго. Изглежда ще се сбъдне първоначалното предчувствие, че ще изкарам три дни. Вероятно толкова е разумно в моя случай. На колежката, с която започнахме заедно пожелавам успех по-нататък!

Пропуснах да направя житния режим през февруари, затова ще се пробвам сега, на следващия разсип на луната. Ако има и други желаещи или съветващи, може да си пишем пак по темата тук. Ето малко инфо по въпроса: Житен режим през годината

Орли, няма страшно! Душата ти е неприкосновена, само умът ти се гърчи. Няма от какво толкова да се разяждаш отвътре. Душата наблюдава ума отстрани и често му се смее. Центърът на равновесие и стабилност не е в ума. Висшите прозрения, истината могат да стигнат до ума при правилна нагласа, само със собствени "мускулни" напъни умът не може да намери истината. Трябва да направим така, че Истината да намери нас, да ни проникне. Трябва да сме посветени, смирени, вярващи, любящи, простителни - да не задържаме нищо отрицателно, а да се свързваме с Доброто и Любовта. Мъдростта не ходи там, където няма Любов, така си мисля аз. Ако човек е горд и самонадеян, има да ча-а-ака... Често обаче не осъзнаваме гордостта си, понеже тя се крие под какви ли не маски, често много благовидни.

За да проумеем, че зависим от Божията любов, а не от човешката. Бог е на първо място, Той е истинският източник на нашето щастие. Човешка любов може да се даде като дар, тя е хубаво нещо. Нали Бог действа и чрез хората.

Тъй става то от мухата слон. Къде в отрицателен, къде в положителен смисъл... Венци се опитва да ни подтикне да мислим едно ниво по-високо. Споко, и това ще стане. А това, което Благост каза за овците и козите, е съвсем точно. Може да не е съвсем ясно за останалите, понеже беше отговор към мене. Абе, разбрала е и нещо, което не съм изрекла. Даже май ме е разбрала по-добре, отколкото аз съм се разбрала. Любов+Светлина+Мир+Радост

Истинската Любов не ограничава свободата. Иначе, понякога клетката е дом за оцеляване, до едно време... Благодарско за отглеждането, но животът си е мой! Имам лична свобода и право на личен избор. Не съм виновен, че съм роден свободен и не дължа извинение за свободата си. Нещо и аз се вживях в ролята на орела. Благост, пак ти благодаря! Не само ме разбра, но и ми довърши мисълта.

Благост, благодаря за думите ти, помогна ми по-добре да се ориентирам в една ситуация! Едно е благодарност и съчувствие от Любов, друго е Любов и Съдба. Който е отредил Господ, той ще е. Важно е какво има в моето сърце, понеже със съжаление не бих могла да направя никого щастлив, а само с любов. Другият може да го позаболи, но някъде има щастие и за него. За негово добро е да го оставя. Целта не винаги е да се избегне болката и да се защити по-слабият, а да се вземе правилното за всички решение. Имах приятелка преди време, която наистина се чудеше, че не ревнувам, когато е близка с други хора, прекарва време с тях и си споделят. Аз пък се чудех на нейния акъл. Не изпитвам потребност да обсебвам някого и да го контролирам. Орелът май е казал: Вижте, било каквото било, никоя от вас не ми е притрябвала. Все пак съм ви благодарен. Първата, дай нещо за спомен; Втората, вземи нещо за спомен, а всъщност и двете сте заблудени. Истинската Любов не е толкова малка, че да пита КОЛКО, тя е ВСИЧКО безусловно. Няма съревнование. Отлитам да намеря ЛЮБОВТА! Без чувство за вина!

Да споменем ли нещо за носенето на кръста?

Не губете любовта си към ревнивковците. Ако са твърде непоносими - ти-и-и тю-у-у - сбогом! Горките, наистина страдат много, докато се освободят, докато "освободят" и любимия. А той всъщност си е свободен, не принадлежи никому по никакъв начин, освен доброволно. Другото е насилие, робство, страх и омраза.

Е, това е най-най-хубаво! Пожелавам го на себе си и на всички, които предпочитат да са добри душички! Винаги, както кръвта тече в жилите. Благодаря, Венци! Думите ти ме вкараха в нещо като медитация, в състояние на лекота и щастие.

Благодаря! Тези думи ми дадоха повече кураж. Мисля, човек трябва да запази Любовта през тези изпитания и още - все повече да я открива и раздава. Да става все по-смирен, скромен, неосъдителен, приемащ, чист, благодарен и любящ. Сещам се сега за една фраза от филм: "Ще вземем това, което имаме и ще сме доволни" Това обаче е само началото, което не е лесно. Оттам нататък има борба, градене, борба, градене...по пътя към една Цел, която си заслужава.

И на тези, които не обича. Да обичаме враговете си. Да простим и даже да благодарим. Нелесна работа..., обаче когато се направи решаващата крачка, най-щастлив и възнаграден е самият прощаващ.

Може и така да е, може да разбера по-нататък. Хубаво е на човек да му се даде Учител. Трябва ли да е от плът и кръв? И защо си мисля, че Учителят, макар вече да не е в плът, все още призовава свои ученици? Сещам се за една свята жена, неграмотна, живяла в пустинята сама с години, която безгрешно цитирала Словото Божие /това е от "Жития на светиите", но не помня името на светицата/. Човек вяра да има, пък за останалото ще му помогнат, стига да иска. Пък и да не иска... Ако е от избраните, къде ще ходи?

За откупването ни е достатъчна жертвата на Христос. С вярата в Него. "Който повярва ще бъде спасен."

Тя, братската група, може и да не е от плът и кръв. Никой не остава сам по Пътя, в този смисъл. Има Същества, които помагат и напътстват.

Чак за толкова хубаво нещо не смея да мечтая. Обаче някога съм мечтала - когато бях по-смела и наивна може би... Наивна в добрия смисъл. Не зависи само от мене - това разбрах. Ако единият копнее за сливане, а другият си стиска парцалките и просто е настроен на вълна използване, няма как да се получи. Наистина и двамата трябва да са готови да дават 100% от съществото, което са, т.е. част от Бога, на съществото, с което искат да се слеят, т.е. част от Бога. Съвместими са и могат да се слеят Божествените същности - там противоречия, грешки и спънки няма, останалото е просто следствие. Вярвам, че така хората могат да бъдат по-благородни, по-здрави, по-мъдри, по-любящи, по-полезни на целия свят като двойка.

http://joke.shumenbg.com/

Много усмивки тук: http://joke.shumenbg.com/

http://joke.shumenbg.com/ Хуморът е добро средство за справяне със стреса.

Това, което изпитвам не е сърдене, а благодарност! Това са няколко цитата от първото ми денонощие след записването в този Портал. Извинявам се за нескромността да цитирам себе си, но се почувствах неправилно разбрана от Теорията ми, по-скоро вътрешното ми усещане не са много по-различни от тези, представени в книгата на Михаил Иванов. На кого му се преживява в лепкаво блато, дърпащо надолу? Искам да летя високо в слънчевото небе. Може и да не летя сама!

Таня, благодаря ти, вложила си много време и труд, за да ми отговориш! Вярно е, че не успях да прочета книгата, макар да си я свалих преди няколко дни. Ако ми поднесете още пет-шест такива цитата, току виж съм я прочела. Успя да ме разубедиш по отношение на първоначално създалото се у мене впечатление. Какво да кажа - съгласна съм с прочетеното. Стремя се към такава любов. Не си права да ме обвиняваш едва ли не в нехайство, понеже може наистина да съм нямала възможност да прочета всичко, а се ръководех само от това, което ми беше поднесено като цитат. Ако можеш да се абстрахираш от останалото, което знаеш, ще видиш, че съм имала основание. Първо казва "всички", а после - не. Е, аз откъде бих могла да знам?! Ако някой ми подаде цитат от "Война и мир", аз цялата книга ли да прочета, преди да отговоря?! Не може, братчета и сестрички, не може, времето не стига. Грешка човешка! Простете, моля!

Ей заради този цитат дадох задачката, а тя си е жив пример от живота мой. Абсолютно съм убедена, че постъпих правилно, но факт е, че отлагах решението колкото ми беше възможно. Когато се колебаем на някой кръстопът, Отгоре постепенно ни насочват ако трябва и със сила, щом не ни достига умът да вземем правилното решение. Тъй и пред мене остана сачо един възможен път. Да ме прощават Михаил Иванов и привържениците му, но не съм съгласна с казаното от него по принцип. Може да е вярно в някои случаи, но не във всички. Не зная дали изобщо е бил семеен. На места звучи като женомразец /ей тука прекалих, но точно това си мисля, ако трябва да бъда честна/. Е, не съм съгласна! Не е така за "всички". ИМА ЛЮБОВ. Sony, пропуснах да кажа БЛАГОДАРЯ!

Интересен беше, тъй че проблем няма, даже можеше и още.

Това ми прозвуча добре, приемам го. Обаче това: Питам аз, щом половата сила и употребата й са толкова решаващи, какво ни е предимството например пред маймунките и останалите божии твари, които не са лишени от нея и си се плодят, и си се множат?! А?! О-о-ох... Кой ще стигне по-скоро в Царството Божие? Този който все мисли за оная работа и евентуално как да се сбори с нея или този, който приема естествено и с благодарност природата си и се стреми към общение с Духа? Все пак хубаво е човек да има нестандартно мислене и ти, Орлине, си го имаш. Завеждаш ме на места, където и през ум не би ми минало да отида. Може и да има нещо ценно там. Продължавай в същия дух, интересен екскурзовод си! Благодаря за което! По-добре интересен спор, отколкото скучно съглашателство.