Латина

Е, бързам, не мога да отделя повече време да намеря точно търсения стих в смисъл Христос да се изобрази във вас. Останалите възприемат казаното, а не това, което сме искали да кажем. Като не успеем да подберем съответните думи и изрази, стават недоразумения. Нищо, де!

Здравей, Синева! Вътрешната ми нагласа при изказването не беше агресивна, просто си изразих мнението и не съм искала да го приемаш персонално.От моя гледна точка става въпрос за обмен на идеи, не съм искала да уязвявам, поучавам или пък да нападам. Нещо повече - когато пиша нещо тук разговарям преди всичко със себе си, давам си сметка за някои неща преди всичко пред мене самата. Най-много ме порази последното изречение, което написах мислейки за друг човек, но се оказа твърде вярно и за мене - не в буквалния смисъл, но по дух. Когато говорех за Тяло, имах предвид не просто някакво тяло, а Тялото, част от което сме всички живи същества, в това понятие може би влизат и някои, за които смятаме, че не са живи. Що се отнася до страха, задълженията и чевството на вина, аз лично се отказах те да бъдат двигатели във вземането на решения и действията ми - търся позитивните мотиви, Любовта, общата полза. Това, което е полезно за Цялото, е полезно и за мене. Често при подобни спорове се оказва, че мислим по сходен начин, но не можем да се изкажем достатъчно ясно и да се разберем. Заболя ме, когато разбрах, че съм те наранила с думите си! Моля те да ми простиш!!! Зная, че звучи странно в ежедневието, но това, което чувствам към тебе е обич. Никакво лошо чувство! Самата аз не винаги обмислям достатъчно казаното от мене, понякога просто времето не ми достига. И сега нямам много време, но имам за най-важното: Моля те да ми простиш!!! Надявам се, че можем да бъдем приятели, да се отнасяме с внимание и уважение един към друг. Грешката ми спрямо тебе е несъзнателна и те моля още веднъж да ми простиш!!!

За мене това е богохулство и самозабравила се гордост. Къде ние, една прашинка от Творението, ще се мислим за равни на Бога?! Тук има логическо противоречие. Истината е, че аз и другите сме Едно. Всичко се прави за общия интерес и в интерес на всяка от клетките на вселенския организъм, освен когато някоя от тях застане срещу другите - тогава тя се явява като ракова и останалите започват да я отхвърлят с цел да спасят Цялото тяло. Пък има и такива щури клетки, готови сами да се самоизядат, без полза за когото и да е, напротив - те не изпълняват длъжността, за която са определени, понеже сигурно им се вижда недостатъчно престижна или интересна, а може би дори не си дават сметка за нея, дори за самото й съществуване. Бог е Любов. Любов към другите, но и към себе си. Така няма противоречие. Ако не обичаш себе си, ти си в грешка. Бог те обича, обичай се и ти. Не пречи на Божията Любов и благословия да минават през тебе. В полза на Цялото. Не би трябвало да се чувстваме длъжници за подаръците, които получаваме. Понякога всъщност получаваме по-скоро изпитания и средствата за преодоляването им. Чувствате ли се задължени за подаръците от рождения ден? Може би е по-правилно да сме благодарни. Чувствате ли се задължени за мотиката, която шефът ви е дал да прекопаете градината му? По-добре да живеем с леко сърце, а не само с чувство за задълженост, вина или световна отговорност. Човек първо трябва да се погрижи за себе си и душата си, после за близките си, чак после може да тръгне да оправя света. Ако си зарязал близък роднина в собствения си дом и си тръгнал примерно да се правиш на милосърден проповедник, да даваш акъл на хората как да живеят, нищо не струваш.

Не мога да не се съглася. Човек може да осъзнае грешката си и да съжали за нея пред Бога в себе си, както той си го разбира, не пред някакъв далечен и страшен Бог; не да се самонаказва излишно, давайки се за плячка на хора с недорасли души, които само това и чакат - да разпънат някого на кръст, че да се почувстват важни. Да не заместваме Бога с хората, издигайки ги чак толкова нависоко. Дори не винаги е правилно да се признае грешката пред съответния човек и да му се иска прошка, понеже понякога самото признаване на грешката е с по-лоши последици от самата грешка и причинява още по-голяма вреда, което е против закона на Любовта. Не е правилно да си чистим съвестта за сметка на някой друг, причинявайки му страдание. Ако се усети вътрешна потребност, може да направим добри неща за същия този човек или за обичани от него хора с твърдото намерение повече да не го нараняваме. Все пак в общия случай, когато това е разумно, можем да покажем уважение към човека и да се извиним за стореното, дори винаги трябва вътрешно да сме готови на такава крачка, понеже има и хора, които изобщо не се извиняват - това не само е грозно, но говори за надменност, гордост и жестокост на душата им, за приспана съвест. Има хора - и аз съм от тях, които предпочитат да приемат истината, каквато и да е тя, понеже скриването й и свързаните с това лъжи водят до едно илюзорно и неадекватно съществуване, което в дългосрочен план е вредно. Достатъчно силна съм, достатъчно обичам истината и мога да я приема с благодарност за проявената честност. Разбера ли за лъжата, мога да простя, но не винаги мога да приема без последствия - просто този човек вече не заслужава моето доверие и го пращам извън личното си пространство. От друга страна, ако наистина е искрен и съжалява, ако е решен твърдо да се промени, ще му се доверя повече от всеки друг и дори ще му помогна. Има в православната традиция такива хора, които могат да бъдат изповедници. От тях в духовно отношение се очаква да са наместници на Бога на земята, да могат да вързват и отвързват грехове. Освен това се очаква да са духовно достатъчно напреднали /изисква се постигане на съответен сан в йерархията/, за да могат да дадат съответен душеспасителен съвет и да запазят тайната на изповядващия се така, че другите да не научат никога за нея. Не се очаква да разкриваме душата си пред всеки срещнат, освен това е по желание и вътрешно убеждение, не насила. Ще пробвам да представя няколко цитата от Библията по темата. Изгрев, благодаря, че насочи разговора в тази посока на размисъл, понеже осъзнах важни неща за себе си и ми помогна да простя от сърце на някого!

Цветенце, извади ни душичката с твоите въпросчета, така леко поднесени, пък отговорите им хич не са лесни. Тя Любовта, е една, а обектите понякога се сменят... такъв се оказва животът. Всяко нещо с времето си. Понякога ние самите Я подгонваме заради недодяланите си представи за Нея и заради недооценяването Й. Тук може да си поговорим за верността. Кое ни кара да бъдем верни дори и тогава, когато любовта си е отишла? Кое ни кара да сме верни дори и тогава, когато сме влюбени в друг? Мене лично - Любовта и уважението към Бог и неговите закони. Изневярата е лъжа, предателство, нещо зло. Основен мой принцип е да не започвам нова връзка преди да съм приключила предишната. Тогава е честно и човек е свободен да избира отново.

Зависи усилията в каква посока са - защото понякога пречат, а понякога помагат. Мисля, че ако сме изпълнили задачката с осъзнаващото приемане, няма нужда от усилия - пътят за Любовта е чист. Дотогава по-скоро са нужни усилия за разчистването му. Човешката любов може да се "гради" и "сваля", Божествената - не. Типично за Козирог. На Лъва подобно напъване не му се вижда добра идея. Само трудът, насочен към висшето не може да спаси малката човешка любов.Нужно е живеене в Любовта - приемане, взаимно учене, стремеж към единение, към допълване, към даряване и зачитане на свободата. Самата Любов е подхранваща - другото подхранване е изкуствено и при липса на любов прилича по-скоро на манипулация. Не е от първостепенна важност въпросът какво да правим, а дали обичаме наистина. Понеже пълното с любов сърце знае какво да прави, то няма нужда да бъде учено, то само търси и намира отговорите как най-добре да прояви любовта си. Бившият ми съпруг, който всъщност не ме обичаше, не се сещаше за елементарни неща. Отначало ме питаше какво да прави. Наистина се уморих и не желаех да го насилвам - нещо, което не идва от сърце, не е ценно, а дори обидно.Не искам някой да се чувства задължен да прави конкретни усилия заради мене или връзката ни - ако прави нещо, да го прави от сърце, с желание, а не с някаква вътрешна съпротива. Усилията не са достатъчни, за да се получи добра връзка между двама. Не може да хванеш кои да са двама от улицата, да им кажеш какво да правят и да се получи пълноценна връзка между тях. Универсална рецепта няма. Човек може да не върви съзнателно по някакъв път на духовно израстване, но да владее изкуството да обича, да е благословен и щастлив в любовта. Тя, Любовта, говори през сърцето, даже често замъглява ума, сигурно да не й пречи... Чак когато умът е узрял достатъчно, Любовта може да му се довери. Я по-добре да спра дотук... засега...

Любовта е навсякъде, не е привилегия само на хората с претенции за духовен растеж. Любовта е мъдра, повече от всяко човешко знание. Любовта е благодат - не трябва да се напъваш за нея, а просто да отвориш сърцето си да я приемеш с радост и благодарност. Любовта е доброволен дар, не се дава срещу нещо насреща. Любов не се изисква, заработва или купува. Истинската Любов не се "заслужава", тя се подарява. Любовта е завършено чувство, тя е спокойна, хармонична, изобилна, пълна, доволна, достатъчна..., другото е копнеж, стремеж и търсене на любов. Това само по себе си може да не е лошо, но дали човек търси където и както трябва? Любовта изключва насилието, пък било то и с благовидни мотиви. Когато двама се намерят и са готови да живеят Любовта, няма нужда да правят нещо специално и да бъдат друго, освен самите себе си. Човек ако е способен да обича и приема другия такъв, какъвто е, Любовта не е далече от него. Мисля, че разбирам Донка. Дай, Боже, всекиму!

Благодаря, Венци! Ето, минаха няколко дни и с малко повече обяснения започвам да разбирам. Не съм имала за цел да те лаская, просто изказах един очевиден факт - че си чел повече от мене. В други отношения обаче аз съм по-напред с материала от тебе - например с децата. Ако трябва да избирам между книги и деца, изборът е съвсем ясен. Затова не се чувствам нещо по-долу от когото и да било заради по-малкото си знания, понеже в същото време съм се грижила за децата си, а това е едно достойно занимание. Ето, понадух си егото. Благодаря още веднъж за добронамерения отговор! Любов+Светлина+Мир+Радост

Наскоро ми хрумна една може би щура идея. Чудех се защо като си наумя нещо, то обикновено тръгва на зле или се проваля? Защо става обратното на това, което искам? Защо, образно казано, ми скачат триста дяволи, аха да реша да направя нещо? Все Господ ли е против? А, не. Сетих се как ми е провървявало понякога, когато се помоля предварително, естествено с логичния завършек "Да бъде Твоята воля, Боже, не моята!". А-ха! Значи е нужно да се помоля за помощ, за да ми бъде помогнато /понякога молбата не е облечена с думи, но не това е същественото/. Значи аз трябва да заявя волята си нещо да се осъществи, ако може, за да се включат евентуално помощници Отгоре. Тоест добрите Отгоре зачитат свободната ми воля, тактични са, не се натрапват и помагат, ако е правилно. А какви са тези същности, които ме спъват и пречат на плановете ми или пък ги осъществяват, противно на Божията воля? Явно те не се съобразяват със свободната ми воля, а се вместват грубо, без питане и разрешение в живота ми. Те са лошите, тъй да се каже. Ние сами сме отворили вратите на дома си за тях, поради нашите слабости и грехове, поради липсата на Небесна закрила, поради липсата на силно светло излъчване от собствени изградени добродетели, от липса на Любов. Макар и във връзка с друга тема ще кажа /то отплесването си ми е запазена марка вече/, че изобщо не се вълнувам кой каква магия ми е направил и по какъв начин. Да, зная, че имам големи врагове от отсрещния лагер, понеже незрящите роби на Тъмнината мразят децата на Светлината и им вредят. /Да, добре се сетих за думата роби, понеже не ги питат и не се съобразяват със свободната им воля./ От тази битка ние само ще станем по-силни. Затуй не ме интересува кой колко ме мрази и какво ми е направил. Ако ще да излива с кофите помия върху мене, аз се вълнувам единствено от истинската Светлина на Любовта, която всъщност не е от мене, но става моя щом Я приема. Тя е огън, в който изгаря всяко зло. Ако мога някога да дам от нея на враговете си, ще го направя. Във всеки има зародиш на Доброто. Отделен въпрос е, че всъщност повечето хора са с единия крак в единия лагер, с другия - в другия... та, заветна мечта ми е /нещо в този смисъл каза Венци/, състоянието на Доброта да е неотделимо от мене, като кръвта. Добротата - състояние на кръвта. Човек неотменно да е любящ, хармоничен, спокоен, силен, здрав... Е, няма да го редактирам, лека нощ! Благодаря на Орлин от сърце за превода на "Хармонията"! Бог да те благослови!

Питането ми не беше в заядлив тон, а в съвсем добронамерен и в никакъв случай укорителен. Ако аз не зная нещо, не ми е виновен някой друг, който знае повече. Просто подадох сигнал, че не разбирам, а ми се ще. Не съм на същото ниво на подготовка. Прощавай, Венци, ако нещо в начина ми на изказване ти е причинило неприятно чувство!

Аз например съм ползвала тапицерията на фотьойл да си забода иглата временно докато шия, но после съм я намирала забита докрай, само конецът й стърчи отвън. Та въпросната възглавница в един момент може да се е оказала възглавница-игленик,... и това е вариант.

Благодаря, Силвия! Може би по този начин бих могла да си обясня отчасти усещанията си през слънчевия сплит по време на молитва в църквата - разпалване на Божествената искра. Понякога съм имала силни усещания в сърдечната област или през върха на главата - предполагам зависи от вида на молитвата или по-скоро какво правят с мене в момента. Щото аз съм си едно глупаво пате и не зная какво точно и защо се случва, но ми харесва, научавам по нещо, чувствам се много добре, а и животът ми става по-лек. Моля те, Венци, обясни с думи прости за такива като мене какво имаше предвид? Кажи поне за Праатома, да не се ровя в интернет, че времето е кът.

Всъщност НЗОК е монополист на пазара на здравното обслужване и съответно става все по-порочна. Конкуренция е нужна, иначе нещата се израждат в посока нечии /групови и лични/ интереси.

Венци, често са ми нужни няколко дни, докато схвана какво всъщност искаш да кажеш. В много концентрирана форма се изказваш и употребяваш понятия, в които не зная точно какъв смисъл влагаш. Кажи моля те, кои школи са ти повлияли, кои книжки си чел. Явно аз не съм ги чела. Интересувам се сериозно, понеже обикновено изразяваш ценни мисли и искам да те разбера. Божествена искра, праатом, център на съзнание, първообраз, порядък, затрупване... Имам нужда от тълковен речник да разбера твоите две изречения!

С тази разлика, че на мене тепърва ми просветват някои неща, които ти, мила Донке, вече си затвърдила. Благодаря и се радвам за разбирането!

Благодаря ти! Щастието е хубаво нещо и е постижимо при всякакви условия. По-скоро е въпрос на решение човек да бъде щастлив, сам да избере как да се чувства. Не съжалявам за страданията, през които съм минала и ще премина. Благодарна съм, понеже си мисля, че докато ме мачкат, образно казано, ме приближават, дори ме подтикват да взема вярното решение за душата си. Апостол Павел е стигнал и по-далеч - да намира удоволствие в страданията. Просто е много уморително и неприятно човек да се чувства нещастен, да очаква някакви измислени условия, за да се почувства щастлив. Накрая или става озлобен бунтар, без вяра в Бога, следващ вълчите закони, или напротив, решава да се държи за Любовта, за Бога, каквото и да става. Това щастие е несравнимо по-голямо /доколкото душата е способна да го приеме/ и практически неизчерпаемо, понеже не зависи от някакви конкретни неща, то е в безусловната Любов, нямаща начало и край, която обхваща всичко. Който живее Любовта, е винаги щастлив. Въпрос на избор, на оцеляване, на щастие. Първият ми приятел е прекрасен човек, с който имахме връзка, когато аз бях дълбоко депресирана. Той ме учеше да се радвам на малките неща в живота. Да забелязвам тревата, листенцата, дърветата, изгрева, щъркелите, ... Сега огромен източник на щастие за мене са и децата ми. Благодарна съм за всичко това, за слънчевата светлина, за красивия сняг, за цветята, за хляба, за свежия въздух, за нощното небе, за приятелите ... за толкова много неща! Даже и за враговете, заради които трябва да се променям към по-добро. Да си просветлен отчасти означава да си щастлив, спокоен, хармоничен, любящ, зрящ - кое е второстепенното и кое важното в живота. Че ако плътта страда от болка, душата може да се лекува. Трудно е да се приемат страданията на плътта с благодарност, но това е мъдрото решение, водещо до истинско безусловно щастие. Човек някак трябва да надрасне плътта си още докато е в нея и в същото време да не я пренебрегва, а да се грижи с любов и разбиране. Не само за себе си, но и за другите, доколкото му е дадено. Все пак Духът е на първо място.

Доста...

Благодаря много! Аз лично не смея да кажа, че със сигурност бих познала просветления, ако го срещна случайно на улицата, обикновено не проявявам такава чувствителност. Случвало се е да усетя енергетиката, мислите и излъчването на хора, при които има някаква грубост, натрапливост, нахалство, претенции, омраза, високомерие, изобщо някаква дисхармония, подхранена със сила. Познавам и други, да ги наречем екстрасенси, които в обичайни условия не бих могла да разпозная, очевидно не съм в състояние да уловя фините енергии, с които виждат света. Част от тях самите са болни, но това не пречи на ясното им виждане. "Здрав дух в здраво тяло", но има и друго, че плътта е немощна, а духът - силен. Разбира се, проявявала съм чувствителност за Любовта, но понякога съм била и съвсем сляпа за нея.

Аз може и да зная нещо, но се надявам да науча повече. Нямам чувството да зная отговорите, затова си питам. Благодаря, Виктор, за подадената насока в разговора и личното мнение! Може да се включа по-късно с нещо конкретно, но сега нямам възможност. Следя обаче с интерес мненията по темата.

Зависи как ги разбира и прилага човек. Може да стигне до просветление, а може и до самоунищожение. Примери за това много...

Може би и числото 22 не е без значение. От малкото прочетено по нумерология зная, че то е най-силното от числата, които не се редуцират по-нататък. Значи има и предава силен заряд на този, който се отвори да го приеме.... Честита пролет, макар че пак поваля снежец!

SoulMate, здравей! Радвай се на знаците, добри или лоши, понеже те не те правят по-късогледа, напротив. Някои хора какви ли не "гимнастики" правят, за да повишат интуитивността и сензитивността си. Не всичко в живота е приятно, но всичко има смисъл и логическа връзка с останалото. Твоята цел е да разбереш каква е тя, да си вземеш урок. Дори някои неща могат да се променят, ако промениш причините, които ги предизвикват. Понякога една молитва към Бога помага, ако е волята Му. Понеже Той не ни е слуга, а е над всичко живо и не винаги това, което е угодно на нас, е угодно на интересите на Цялото. Всеки носи някаква тежест, някакъв кръст. Ако искаме всичко да е хубаво в живота, я да се огледаме пак къде се намираме и да се осъзнаем. Трябва да се учи, а то не става само с четене на книжки. Чак ми стана весело, харченето на пари не е лошо нещо по принцип! Парите текат и в двете посоки. Понякога човек ги дава така, сякаш прави жертва - да я направи тогава от сърце и с радост! Ще бъдат благословени пари, върнати преумножени после. Лошо ли е да се харчат пари разумно? Не, едно от хубавите неща в живота може да е харченето на пари за тебе, за близки или чужди хора. Трябва да сме благодарни, дори да ги даваме за лекарства. Ако можем, ще направим нужното да укрепим здравето си, но не всичко може да се избегне. Ако не се харчеха пари, нямаше да ни има и да се радваме на живота. Аз харесвам циганите. Опитай се да възприемеш друга част от излъчването им. Те умеят да оцеляват в много трудни условия, умеят да се веселят, единни са, интуитивни, прозорливи, помагат при нужда. Другия път като видиш циганин, може вечерта да попаднеш на весел купон или да направиш жест на милосърдие към някой нуждаещ се. Понякога доброволната жертва отменя принудителната. Но и до принудителна да се стигне, пак в душата си трябва да "подарим от сърце" това, което ни се отнема насила. Другия път като видиш циганин си кажи: "Трябва да направя нещо добро за някой, който има нужда" и ми разкажи после. Умряла котка не зная какво означава. Виждах доста умрели птици по едно време, когато работата ми не вървеше. Може би искаха да ми кажат: "Виж какво, тази работа е умряла, дойде време да си търсиш друга." Склонни сме да се вкопчваме в нещо, което имаме, а далеч по-добро ни очаква малко по-нататък в мъглата, за която говориш. Сега имам работа, която ме прави щастлива. Уча се спокойно да приемам временния неуспех, ЗА ДОБРО Е. Не е уморително да не виждаш пътя напред, ако се научиш да се оставяш в ръцете на Бог, а там наистина си на сигурно място, не бой се от нищо. Представи си, че си бебе в люлка и щом врякнеш, веднага идват, предварително приготвили ти всичко необходимо. Е, като пораснеш, сама отиваш до хладилника и т.н. Човек ако се научи да трансформира и да се освобождава от влиянието на отрицателните емоции като страха например, ще е много по-силен, здрав и щастлив.

Любовта е най-голямото богатство. Ей това много ми хареса.

Понякога домът ми се държи като жив приятел. Днес не ме пускаше, просто не можех да заключа иначе добре работещата врата. Имало защо - забравила съм вътре документите и парите, а без тях нищо не можех да свърша. Върна ли се непосредствено от вратата за нещо, често се оказва, че изобщо няма смисъл да излизам в момента. Това не ме кара да се задълбочавам прекалено в тези знаци, каквото съм си наумила обикновено се старая да го свърша, но когато нещо не върви и предварително ми е даден знак за това, успокоявам се. Не всичко ни е подвластно. Човек най-добре да може силно да чува слабия обикновено /поне за мене/вътрешен глас.

Съгласна съм, само с допълнението, че не става въпрос само за думи, а и за духовни преживявания. Тези преживявания са обективна реалност независимо дали и как са описани в съответното учение. В официалното християнство не се говори за чакри, кундалини, медитация, но при правилно отношение по време на молитва може да се получат същите резултати, описани при други школи. Впрочем предполагам, че Исус е предавал на близките си ученици и такива знания, които са били тайна за останалите. От опит обаче мога да кажа, че те не са задължителни за духовното израстване. Казано е: "Святият Дух ще ви научи на всичко" и това е вярно. Не само учене, но и енергия, която лекува душа и тяло.