Латина

Е, трябва първо човек да е мислил и разбрал нещо, та чак след това да действа. Нормално. Не сме на съзтезание, всеки върви по пътя си със своята си скорост. Напоследък много се кефя каква съм умница, какви умни работи само пиша! Не казвам, че ги върша, ама как се докарвам само!

В един спор най-много ми харесва не победата на всяка цена, а игричката по разбирането и евентуално доближаването на различните гледни точки. Ей това е забавно, не да си държа на ината. Нали в спора по принцип се раждала Истината, стига да е отворен човек за нея, не само за своята си истина. Аз не твърдя, че моята истина е Истина, просто искам да споделя собствените си наблюдения по въпроса без да се задълбочавам много, че времето е кът. Наблюдавала съм различни хора след като са "повярвали". Най-общо казано, съгласна съм, че Бог отваря вратата към Себе Си когато човек искрено поиска това. Както щете наречете този момент. Да, може да се нарече новораждане и възкръсване - на новия човек от стария. Качествената вътрешна промяна е вече налице, тя става в един кратък миг, но е нужно време - различно за всеки - тази промяна да се изрази и външно. След този момент се усеща една благодат отгоре, едно привличане към Истинския Живот, получава се помощ. Докато човек сам не се отвърне, Бог не се отвръща от него. Съгласна съм, че времето за тази промяна е различно за всеки. Човек бързо или бавно може да стигне големи висоти - толкова големи, колкото е голямо смирението му и доколкото се е отказал от егото си. Но борбата със старото не приключва изведнъж. Не става изведнъж и растенето по добродетел, освен ако човек наистина е съумял да се откаже от егото си - тогава може да получава непрекъснато ръководство от Святия Дух и да не греши. И не само това - възможно е дори правенето на чудеса - но не от човека, а от действието на Духа чрез него. Искам само да добавя, че Пътят нагоре е отворен, но и този надолу също - винаги съществува възможност човек да се окаля отново. Въпрос на свободна воля. Бог дава толкова, колкото искаме и сме в състояние да приемем. И след новораждането страданията не спират, но Божият човек, отрекъл се от егото си, намира по-висш смисъл в тях и се радва. Пожелавам на всички Благодат, Мир, Радост и Любов! Бог е Любов. Тази Любов ни възкресява. Наистина ние сами не можем нито да се новородим, нито да се преродим, нито да възкръснем.

Има ситуации, в които Бог си казва: Леле, дано само да не си изпълни обещанието това чадо! Човек ако има грешни планове и грешни обещания, по-добре да не ги изпълнява. Всяко наше действие се отразява и на другите, и не винаги това, което изглежда добро е наистина добро. Бог няма нужда от нищо, Той е всичко. Споко! И не давай вече лесно обещания, които не се знае дали ще можеш да изпълниш. Това е урокът според мене. Аз като обещая нещо, по принцип става неподозирано трудно за изпълнение. Ние сме просто малки хора, не богове, че бъдещето да е в нашата власт и да сме сигурни в нещо толкова, че да обещаваме. Аз казвам така - ще опитам... пък каквото стане.

От всички спорове най-ми харесват тези, в които всички се опитват да кажат едно и също, но все не могат да се разберат.

Струва ми се, че тук се появява недоразумение заради това кой какво влага в понятието Его. Ваня влага по-традиционен смисъл според мене и затова няма нужда да се обяснява много, а Оринави - по-различен, но мисля, че го разбрах. Аз обаче неговото "Его" бих нарекла Висш Аз, връзката ни с Божествената Цялост, което е по-различно от егото на ума и страстите човешки.

Напълно съм съгласна, и аз действам горе-долу така. Но не ми достига смелост да съм толкова директна. А е полезно, не се съмнявам, понеже човек сам по-трудно се усеща и понякога има нужда друг да му каже какво вижда отстрани. Не винаги тази информация е вярна, но винаги е полезна.

Ваня, не бих се обърнала публично по този начин към конкретния човек, който е и мой познат, понеже уважавам стремежа на хората към усъвършенстване и разбирам, че се допускат грешки при това, но не мога да се удържа да те поздравя за останалите неща, които каза: Още повече, че изпитах върху гърба си ефекта от подобни добрини, не от същия човек, а от подобен нему. Не бива да се усилват способностите, ако човек не е с правилни мотиви, ако не се е очистил - защото се получава обратен ефект. Няма да конкретизирам повече. Смирението е най-трудното нещо по Пътя. Още веднъж те поздравявам и се радвам, че те срещнах тук!

Искрата запалва дървата и лумва огън. Няма огън без искра и няма огън без гориво. Тъй и любовта между мъж и жена може да разпали страстите и това е съвсем естествено. Просто израз и следствие на любовта. Ако разумът не им попречи по някаква причина, не винаги разумна... Следващия път като ви е студено пак си кажете, че искрата и дървата нямат нищо общо; дръжте ги поотделно, па мръзнете! Че то любовта разпалва сърцето, но този огън понякога лумва и подема цялото тяло. Говорех за любов, не за похот - ако някой не е успял да разбере, де.

Синева, благодаря за нещата, които ни даде тук!

Ако някой смята халюцинацията си за видение, иди че го убеждавай в противното.

Ще кажа само, че не всяко видение е от общуване с Бога. Някои имат видения от наркотици, от алкохол, сънуване, от блеене...

Като искаш,не чакай на друг , ами действай!

Ей, пак ме развесели, приятелю стари! То без пикантерийки накъде в този свят?!

Пожелавам ти от сърце да стане така! Аз също исках това, но сгреших. Просто в един момент се отчаях. Зная какво е да чакаш с години и със сигурност Истинската Любов го заслужава!

Без да абсолютизирам, най-общо сме устроени по следния начин: чувството на удоволствие и удовлетвореност са сигнали, че действаме правилно спрямо тялото си, а чувството на болка и неудовлетвореност са сигнали, че не действаме правилно . На това отчасти се крепят оцеляването и еволюцията на видовете. Е, човек може да изкриви в голяма степен тези реакции и те да са индикатор за точно обратното, но по принцип сме устроени разумно - не се съмнявам в това. Добре, че не всичко може да е под контрола на глупавото ни и ограничено човешко съзнание, че отиде ни човечеството. Лично за мене сексуалната близост не е само с цел да стана майка и смятам това за правилно. Човек може да получи от секса, да покаже и да даде още много неща. Няма лошо в това да изпитваме удоволствие от живота, да сме благодарни, да се радваме за въздуха, водата, храната, топлината, хладината, красивите неща, любенето, действеността и т.н. Като се получи дисбаланс в организма, той подава сигнали на неудовлетвореност или дори на болка. Като му дадеш необходимото, подава сигнали на удоволствие. Жадният се радва като се напие, гладният - като се нахрани. В това няма нищо лошо. За повечето хора и сексът е потребност - и в това няма нищо лошо. Така сме устроени от Всемъдрия Бог, който е Любов. Иначе - отиде ни човечеството... Но въпросът не е само до оцеляването. Ние живеем да се научим да ценим живота си, да му се радваме, да изпитваме удоволствие от него, а не чувство на вина за това, което сме. Напротив, трябва да благодарим!

Мария, стана ми много тъжно като прочетох думите ти. Нямам за цел да те успокоя, не зная как. Ще разкажа една случка с последното ни коте. Взехме едно черно, гурелясало, със счупена опашчица коте от улицата заради горещите молби на дъщеря ми. Кръстихме го Джипси /циганче/. Синът ми е с астма, но в един вестник прочетох, колкото и да е абсурдно, че гледането на котка може да го излекува от заболяването. За всеки случай настанихме котето у майка ми, която живее на съседния етаж. Оттогава децата почти не излизаха оттам, а дотогава ходеха сравнително рядко. Обезпаразитихме котето, лекувахме му очичките и отначало нямаше никакви проблеми. За жалост обаче след около месец-два синът ми започна да прави алергични реакции, зачервяване и подуване на ръцете, конюнктивит, хрема, а накрая и пристъп. Стана ясно, че котето не може повече да остане при нас. Пуснахме го на улицата. На следващия ден научихме, че то влязло в колата на наши познати съседи и те го прибрали у тях. Поуспокоихме се, че е добре. След време обаче то отново беше на улицата, забравих вече защо, сигурно е правело някакви котешки бели. Носехме му храна на улицата. Една сутрин отивах за мляко и на излизане ми мина мисълта да занеса нещо на котето, но не ми се връщаше назад и оставих за после. На улицата го видях и го помилвах по главичката, откъм дясното оченце. На връщане го видях на пътя ударено точно на същото място по главата, беше умряло. Стана ми много мъчно, не знаех имам ли някаква вина аз, толкова ли съм лоша, че точно където го докоснах, там беше ударено и намери смъртта си? По някаква причина обаче като се попитам по-надълбоко, не изпитвам вина за случилото се. Но не мога да си обясня нещата как всъщност стоят. Мария, мисля, че и ти не си виновна, направила си всичко по силите си, каквото ти е било възможно. Споделям усещането, че животинките също имат душа, че между тях и нас се създава силна връзка, че наистина стават членове на семейството. И друго си мисля - че нашите любими същества се връщат отново след време при нас. Какво да ти се яви насън, може да ти дойде наяве, под друга форма. Вкъщи какво ли не сме гледали от деца - котка, хамстер, гълъб, зайче, костенурка, врана, рибки, таралеж, куче, а сега имаме морско свинче. Благодарна съм на всички тези животинки за радостта и любовта, която са ни дали и дано да ни простят човешкото несъвършенство в обичта. Постингът е доста животински, но благодарността и прошката по принцип не са само за хората.

Логично е различните хора да възприемат смъртта по различен начин. За мене не е страшна. По-скоро бих я приела с чувството, че се отървавам. Засега предпочитам да остана тук заради децата си, но зная, че дори и да си отида, Бог ще се погрижи за тях по някакъв начин. Те ще помнят, че съм ги обичала и не бих ги изоставила, ако имам избор. Ако от друга страна загубя най-скъпи същества, пак бих останала, понеже животът има смисъл, има неща, заради които да се живее - като започнеш от слънцето, тревата, гората, дъжда, небето, цветята, правенето на добро... нямат край. Животът има смисъл. Човек ако е с подобна нагласа към него, няма да изпитва излишни страхове, да му се привиждат и да сънува разни страхотии. Добре е да живеем с чувството, че винаги сме в безопасност и винаги сме обичани, каквото и да се случва в този земен живот. Не казвам, че е лесно да се направи, понеже е нужно да се справи човек с много съзнателни и подсъзнателни страхове. И когато за момент си помисли, че е успял, изниква нещо ново за преодоляване. Това за щастие не е безкраен процес.

Съгласна съм, че като хора трябва да надраснем животинската природа, да я владеем, но не и да я пренебрегваме.

То че е добре да сме поузрели, добре е. Нито е добре да сме зелени, нито презрели, да окапем. Всяко нещо с времето си, когато даде Бог. Различно за всеки, никому не натрапвам своите разбирания, утре и за мене те може да са други. Печалбарство?! Дано такъв човек достигне истинската Божия Любов, която е над всяка друга, иначе не си е струвало да замени реалния живот с лъжлив. Такава печалба имах предвид, не печалбарство. Продължавам да мисля, че нормалният живот, както го е наредил Бог още за Адам и Ева, не пречи на духовното израстване. Много мъдрост намирам лично аз в живота на животинките. Понеже ние сме и животни. Ако пренебрегваме тази част от себе си, сами се осакатяваме - пак подчертавам, лично мое мнение. Засега живея с пълното съзнание, че имам тленно тяло, не трябва да го съсипвам, а да се грижа и да го пазя, защото както казват основателно: "Здрав дух в здраво тяло!". Това не изключва да се владее човек, но в някаква градивна степен, не деструктивна, понеже някои са склонни да отиват в крайности. Свободни са да го правят, разбира се, тяхна работа. А че без секс може да се живее нормално дълги години, не отричам. Обаче със секс е по-добре, ако е по правилен начин. Тука за прекаляване и ненормалности в каквото и да е отношение не си говорим.

Трудно постижимо е, освен ако човек не си е така устроен по природа. Умението да се въздържаме и да се владеем има голям смисъл. От друга страна имат смисъл и бебетата, и децата - казвам го като майка, която горе-долу на млади години, когато му е времето, ги е родила. Най-общо казано - не е лесна борбата с хормоните, с подсъзнателните инстинкти, с реалните нужди на физическото тяло. Владеенето е полезно за всеки, но който напълно се лишава от сексуален живот, дано наистина да спечели достатъчно, че да не съжалява някой ден, когато поостарее.

Може би наистина не трябва да прекаляват, понеже доста енергия им е нужна след това да заредят батериите. Мисля си и друго - въпросните астрални същества /нито съм ги виждала, нито ги знам какви са, ако ги има/ няма да се хранят от енергията на мъжа, ако той правилно с любов я концентрира към партньорката си, а не го прави заради самото правене. Същото важи и за нея към него. Чела съм за сливане между двамата партньори на различни нива и тогава енергията им се издига като общ стълб нагоре. При такова любене не виждам как ще намажат и въпросните астрални същества. Това мнение беше просто игра на ума. Който знае повече, да сподели, ако иска.

Стана интересно. Аз не съм виждала смъртта лично, просто имам такова усещане, като си помисля за нея - спокойна, ярка, бяла, чиста. Какво мислят останалите? Когато съм под стрес сънувам сънища с преследване, но не им отдавам кой знае какво значение - просто са израз на вътрешните ми страхове, нещо като изпускане на парата. SweeT_DeaTH, дали пък не слушаш тежка музика, гледаш криминални филми или филми на ужасите? То стига в днешно време да гледаш новините, за да имаш кошмари. Аз лично избягвам всичко това.

Би могла да помислиш какво виждаш в огледалото /човека насреща/ и защо. Написаното от мене към тебе не беше първата ми реакция и можех да премълча, но впоследствие реших да ти дам тази информация - може да ти е полезна в отношенията с хората по-нататък. Не е приятно да те представят за такъв, какъвто не си, да те обиждат с кривото си разбиране, по точно с неразбирането си. Положението е принципно - може ли някой от нас да въвежда собствен ред, да дава оценки и да казва на друг да мълчи? Затова и не използвах лично съобщение, а ти отговорих там, където ме предизвика. Като автор на тема се изживяваш нещо като ръководител, но аз пък не се изживявам като твоя подчинена. Аз съм свободолюбиво същество и реагирам когато някой посегне на свободата ми. Мисля, че съм в правото си. А негодуванието наистина ми мина много бързо и лесно благодарение на мъдрото поведение на Донка - учи се от нея, това е то миротворец в действие. Тя просто изказа мнението си, без да дава лични оценки, без да нарушава територията на другия, проявявайки нужното уважение и спазвайки добрия тон. Ей, животът не е само това. Ама извинявай, ако можех да предположа, че тук е забранено да се казват нещата с истинските им имена, понеже някой иска да живее не в реален, а в моделиран от него самия красив /илюзорен/ свят, нямаше да го наруша. То и аз се оказах отровен човек, без да искам. Чуй себе си, това са твои думи, отправени към мене: Те не нарушават ли красивата ти идилия?

Смъртта е бяла, според мене. Името ти какво трябва да значи, сладка смърт?!Това твоето ми прилича на игра. Научи си урока по химия и няма да ти е черен мрак.

Точно така, мила Донке! Това е един от изводите, до които стигнах. Аз много ти благодаря за мислите, които споделяш с мене, понеже те винаги ме подтикват към по-голяма осъзнатост. Наистина си права и за стария кълн, и за новия, надявам се. Искам да споделя също, че децата ми също обичат розичките, говорят им на име, много им се радват и ги поливат. И друго си мисля - на мене ми дойде отвътре да ги кръстя с нашите имена, но дали по този начин посредством имената цветята не се влияят от всичко, което ни засяга, дори и от разстояние, дори и от хора, които някой от нас не познава? Какво ще кажете за това?