Латина

Какво значи извратена чужда воля? Тя и нашата е такава понякога, понеже заблудите са неминуеми. Избягвам да давам оценки. Приемам различието у другите. Допускам, че е възможно аз да греша, а не човекът насреща. Не вярвам някога да се почувствам абсолютно сигурна в нещо. Все ще оставя поне един процент съмнение - ако не за друго, в чест на теорията на вероятностите...

Благодаря, приятели!

Едно тайно птиченце ми помогна. То можело да тълкува чужди мисли по-добре от мене понякога, когато ме мързи да си напрягам мозъка. Мисля си обаче, че ако реша да питам още някое и друго птиченце, може да са на различно мнение. А, не, става прекалено сложно. Ако и аз се замисля сериозно, знам ли до какво ще стигна и на кого да вярвам? Обаче от напрягането на мозъка винаги има полза. Сещам се за един художник, който изложил своя картина и критиката намерила там неподозирани за самия творец послания. Той останал много доволен, сам се учудил на себе си. Тъй че, благодаря ти, Любо, за предизвикателството да се замисля над оскъдните ти думи, зад които може да се открият много неща! Благодаря също и за доброто отношение!

Пеем си в двуглас, но гласовете не са от една и съща песен... Има ли някой биохимик или биолог да се включи? Или поне някой, който поназнайва в тези области?

Любомире, нищо не ти разбрах.

Сигурна съм в това, което написах. Става въпрс за сложни биохимични процеси във всяка клетка, при които се отделя енергия. Елементарно сравнение, но например и при горенето на огъня се отделя енергия. При възпаленията / мястото им на допир е по-топло/ процесите протичат по-интензивно, там има борба и техните зони се виждат по-червени на картинката. Най-интензивни са процесите в раковите клетки, те се делят много бързо, богато кръвоснабдени са и техните зони се виждат най-ярки - до бяло. Зоните с понижена обмяна при лошо оросяване примерно се виждат студено-сини. Всяка клетка е като едно малко огънче - къде нормално, къде по-буйно, къде едвам мъждукащо. Ние не сме като планетите да светим само с отразена светлина, имаме си и собствена - кой повече, кой по-малко. Това е едно доста добро изследване, особено когато има скрит проблем. Освен това е напълно безвредно. Ориентирането става доста бързо, а подробностите се изясняват с други методи. Да не помислите, че съм някакъв спец, просто видях реклама на такава лаборатория във Варна, а и наш пациент си направи изледването - отслабнал много за кратко време, а отникъде нищо за обяснение. Видях му термограмата за няколко секунди.

Мисля си, че човек произвежда и собствена светлина, от обменните процеси в клетките и по енергийните канали. Прави се и диагностика на този принцип - замерва се енергията, която се отделя в различните части на тялото и по получения цвят и яркост се съди за възпаления, лошо оросяване, злокачествени образувания... Но собствената енергия, колкото и да е тя, съвсем не е единствената, от която се нуждаем.

Няма значение, аз се водя от опита си. А апостол Павел е бил човек, в чийто ум са били тогавашните порядки. Той говори за приличие, а то не е същото като днешното. Сигурна съм, че има други евангелия, които не са одобрени от официалната църква по ред "политически" причини и истината в тях не е нагодена или цензурирана. А иначе мога и без мъж, но ми е приятно да имам до себе си по-силен и мъдър от мене човек, който да ме уважава. В някои неща той ще ме превъзхожда, в други - аз него. Така може да се обогатяваме взаимно. Не харесвам като цяло по-слаби и глупави от мене мъже. Тоест, Бог да е с тях, не ги съдя, просто не желая да сме близки и да си прекарваме времето заедно. Б/р/атко Оринави, ама наистина нямам нищо против мъжът ми "да ме покрива" / в смисъл да ме закриля, да ме учи, да се грижи за мене, да ме обича и уважава/, но през цялото време ще имам едно наум, че той просто е човек, а единствен Бог е над мене. Мъжът ми не ми е Господ, той може би просто е пратен от Него, дай Боже!

Ще ви предложа и един друг сценарий, стар като света. Милата майка на съпруга не може да понесе поради ревност и завист по-младата пришълка, нарушила семейната им идилия и започва неуморно да настройва сина си и всичко живо срещу нея. Така му промива мозъка, така му влияе на чувствата, така си позволява всякакви средства, включително правене на магии, че по принцип успява. Аз съм намирала на два пъти доказателства за последното, освен това съм чувала със собствените си уши родителите на бившия ми съпруг да го подтикват да ме бие. Не казвам, че в мене е нямало агресия, но дали тя всъщност не беше следствие на агресията, дошле отвън, а не първопричина? Наскоро научих, че имам здравословен проблем, който може да се свърже с проблемни взаимоотношения с мъжете. Знаете ли какво сънувах на разсънване? Казах на бившия си съпруг, че го обичам, прегърнах го и го целунах. Дано това да е прошката на по-дълбоко ниво, която имам нужда на направя. Трябва да се прощава, но при невъзможност да се поддържат нормални отношения, раздялата е добро решение. Аз не съжалявам за това решение, направих каквото можах според силите си. Що се отнася до одумването, не съм го правила, собствените ми родители бяха в неведение какво става. Смятам, че човек като се е свързал с някого, трябва да пази честта му. Не че виждах същото отсреща, но това не може да промени поведението ми. Пропусках по принцип само положителната информация. Има семейни интимни неща, които външни хора не трябва да знаят. Прощавах и отвръщах на злото с добро. Това поведение обаче не помогна.

Оринави, значи аз съм нещо "мъжка" жена, понеже нямам нужда от мъж посредник между мене и Бога.

Прав е Оринави, че има и доста хищни женички, без елементарен морал в интимното общуване. Има и порядъчни мъже. Познавам достатъчно мъже с горещо сърце. Някой да не се впрегне, просто продължих шеговития тон. А що се отнася до седмата чакра, имаме си я и ние, може и да работи. Не се чувствам ощетена от Господ затова, че съм жена.

Да-а, склонна съм да се съглася с Благост, въпреки че не съм водила статистика. На мъжете по принцип ако не им е енергията долу, то тя ще е прекалено високо и пак не можем се разбра. Ако не са в плен на подсъзнателните инстинкти, то ще са в плен на умствените заблуди. Мъж с горещо сърце - мъж-мечта.

За сестрата - не съм била там и не мога да бъда сигурна в нищо, просто изказах предположение. Мисля, че бързото и премерено правосъдие от твоя или нечия друга страна би било на място, но това също си е мое мнение. Била съм много простителна и отзивчива, но стигнах до извода, че понасянето на каквото и да е не винаги е най-доброто решение - в някои ситуации човек просто трябва да е естествен и адекватен. Както са животните - уча се от тях на какво ли не. Например да се защитавам, когато ме нападат, стига да мога. Иначе - да бягам бързо и далече. Човешкият ум колкото е придобивка, толкова е и пречка. Сега на въпросчето. Преди да го прочета много ми се спеше, но понеже имам подобни преживявания, бързо се разсъних. Става въпрос за доста силни емоции, все пак. Човек и да не реагира по най-правилния начин в конкретната ситуация, винаги остава възможността да го направи по-късно в себе си, за да премине през изпитанието що годе читав или да се възстанови. Не винаги и не всеки успява. Освен това аз не можах да се справя с тъмните сили у другия, на които беше подчинен, затова не искам някой да счита опита ми за нещо ценно. Просто споделям мислите си. Аз с въпросния човек просто се разделих след време, след години безуспешни опити да стигна до съвестта, ума, чувствата му. Наистина е доста неприятно близкото съжителство с подобен човек, за който се питаш това човешко същество ли е или дявол в човешки образ. Може би просто не ми достигна Любов и отдаденост. Ще споделя само няколко извода, които съм направила за себе си, но няма да кажа всичко. Говоря за различни ситуации с различни хора. Да се запази спокойствие. Да се отвлече вниманието като се говори за друго - опитано е, действа. Да не се дърпа дяволът за опашката. Дистанцията е добро решение. При невъзможност да се предотврати насилието, да се приеме без чувство за лична вина и отговорност. Може да е абсурдно, но често жертвите се чувстват отговорни за случилото се, малоценни нищожества, наказани от съдбата. А къде остава отговорността на насилника?! Аз считам тялото си просто за една обвивка, в мене има недосегаема част, която е неуязвима /за кой ли път го казвам/. Може да се случи и следното - да се даде доброволно това, което ти искат насила, щом не е възможно да се предотвратят събитията. Човек трябва да намери по-високото си аз и да бъде там. Иска се и Любов, да можеш да излезеш извън себе си /тялото си/, извън желанията си, болката, притежанието... да простиш и да оцелееш. Ще повторя - възможно е да се преживее всичко! Не е важно толкова какво ми се случва, а какви чувства и мисли владеят душата ми. Каквото и да става, аз искам да се чувствам свободна, обичаща, смирена, благодарна, доволна... искам да бъда изпълнена с добри и светли чувства. Какво още да кажа - правилно е да обичаме враговете си. Ако любовта ни е истинска, те може да бъдат излекувани. Поне може да бъдем излекувани самите ние. Надявам се да съм била полезна и че въпросчето не беше просто от любопитство. Тук показах някои свои стремежи, не претендирам да съм ги постигнала. На един етап на развитие човек просто не може да бъде засегнат, ама този етап е далече...

Благодаря, мила Донке! Защо ли обаче се чувствам като ученичка пред учителка? Не случайно, понеже знаеш повече от мене. Те и учителите едно време в училище ми се радваха така като схвана нещо. Чувстваха се разбрани, а това не е никак малко.

Грешките са нормална, неизбежна и даже необходима част от играта живот. Я колко неща се научават чрез тях - повечето! "Щом има грешка, има и прошка" - казал мъдрият народ. Тази любов, която е излъчила жената, е изкуствена и почувствана като натрапена, а всъщност истинската любов успокоява.

По принцип е така. Но има такива хора /аз не познавам лично ни един/, които до такава степен са се освободили от егото си и се чувсват част от Цялото, че тяхното съзнание е изместено в по-високите същности и считат тялото си за обвивка, мислите - за картини, чувствата - за вятър. Тези хора са в голяма степен недосегаеми, понеже пламъкът и светлината на Любовта, които излъчват, изгарят всичко отрицателно. Лошите неща не ги уязвяват, а им служат за горене. Такъв човек и да го режеш, и в огън да го гориш, ще оцелее. А ако не - просто ще гледа отстрани поредното приключение, случващо се с "дрехата" му, неговото тяло. Да, ние малките и слабите изпитваме болка и имаме нужда да прощаваме, заради себе си и заради другия, ако го е осъзнал. Бихме могли да му помогнем в това, както пише в Лука... Един цитат от Венци, който с радост си припомних: Това е ключът:"на който не е нужно вече да прави крачки, че да прости". Тоест, състоянието на Любов предполага безусловна прошка. Прошката е една от аксиомите в науката на Любовта.

На мене пък тези думи ми подействаха като просветление. Човек за да има какво да прощава, първо трябва да е осъдил другия. А е казано да не съдим. Един е, който може да съди - Бог. Човек, ако е наистина смирен, няма да съди никого. Няма нужда и да прощава, защото няма и да е осъждал. Това е то да не губиш Любовта и Смирението. Което не изключва разни целесъобразни действия с Любов, понеже и човека отсреща трябва да си научи урока. Прошката в такъв случай е по-скоро за успокояване на чуждата съвест и показател за осъзнаване на погрешката. В подобна ситуация някои хора казват: Няма какво да ти прощавам! Благодаря ти, Оринави, братко Християнино!

Всъщност, тук сигурно са повече от един хората, видяли еделвайс наживо. Те могат също да разкажат.

KUARE, когато не зная нещо питам наляво и надясно като тебе. Предполагам, че някои /не всички/ цветари са наистина компетентни и могат да ти отговорят. Мисля си, че почвата и честотата на поливане имат значение. Високо горе по чукарите има повече камънаци и бедна почва. Предполагам, че еделвайсът би предпочел такава. Знам ли, може и да греша. Обаче, сега ще натопя Благост да ти отговори и дано да не ми се сърди. Някъде от нея четох, че е виждала еделвайси, затова може да ти каже поне при какви условия. Тя е добро човече, може и да не се разсърди, че пращам човек в беда към нея, още повече, щом се отнася за цвете. А ние уважаваме цветята и Цветницата... по разни причини. Може да й пуснеш лично съобщение, ако не види въпроса ти тук. Не забравяй да направиш проверка на знанията и на цветарите, нали? М-м-м каква съм само... няма да казвам!

А-а, аз съм си отговорила, интересно ми беше ти какво мислиш. Лично не мога да изкарам ума извън сметката, понеже е връзката между подсъзнателното и надсъзнателното със съзнателното. Тука нали се стремим към съзнателен живот. Умът може и да не може да схване истинската светлина, но може поне да бъде окъпан от нея, да роди добри плодове.

А защо, кажи на патето, че не разбира? Щото патето иска и умът му да е светъл, да е в хармония с душата и сърцето, а не всеки да си прави каквото си знае... Моят приятел казва, че когато всички Латинки са на едно мнение, там е истината. Преди да се разберат помежду си, по-добре да изчакам. Той включва в бройката и една друга Латинка, ама това не е по темата...

Имах предвид сърцето, душата, ума - каквото е там - да е рай - без лоши мисли и чувства, а изпълнено с мир, с благодат, със сила, с мъдрост, с Любов. Това е то рай на земята според мене. Любов+Светлина+Мир+Радост

Лично за мене не е рая, а осмислянето на живота тук и сега. Не мисля къде ще стигна и какво ще получа, просто искам да бъда доволна от себе си като човек. Засега не съм. Нека Раят влезе в мене, да огрее сърцето ми, да освети ума ми, да пречисти душата ми, да ме благослови, да ме упъти и да ми даде сили да върша добро. Не някога някой далечен рай на небето, а в мене, тук и сега! И през мене - за другите. Леле, какво глупаво пате съм - много се изхвърлих!

Съгласна съм с гореказаното. Малко ще повторя неща, казани от мене в темата "Вегетарианството". Когато се омъжих за бившия си съпруг, той беше вегетарианец от около две години и половина, понеже имаше упорито кожно заболяване. После отидохме на почивка на море, където си носехме щайги с плодове и зеленчуци, но все пак той опитваше и общата храна, без да изяжда месото. Получи много бързо подобрение на заболяването си дори само от бульоните, понеже аминокиселини от месото преминават в тях. Не беше се ограничавал от друга храна с животински произход, ядеше много млечни продукти, яйца. Помня натиска, който оказваше върху мене да не ям това или онова, но аз бях бременна и не мисля, че тогава е бил моментът да отказвам на себе си и бебето разни неща. В течение на семейния живот забелязах, че не толкова храната, която приема има значение, а психическото му състояние. Когато беше спокоен, заболяването му се скриваше. Лошото е, че с течение на времето той се чувстваше все по-нещастен под натиск отвън, така че не само преяждаше и пълнееше, но започна да прекалява и с алкохола на моменти. Това е другата лоша крайност. Някои хора напълняват, създавайки си подсъзнателно "защитна обвивка", понеже се чувстват заплашени и уязвими. Само им липсва на положението някой да им вменява чувство на вина за това. Трябва първо да се анализират и решат проблемите, предизвикали съответното психическо състояние или поне да се промени начинът, по който се реагира, ако не е възможно справяне с обстоятелствата. Друг вариант, за който се сещам е следният: И съм съгласна, че трябва да мислим и за другите, да даваме от себе си според силата и желанието си. Който дава, ще му се даде, но да дава от сърце и безкористно, а не с мисълта за отплата. От друга страна да не сядаме на масата все с чувство за вина, че сме се родили на тази земя и се нуждаем от храна, заради която други същества са жертвани. Ние заслужаваме да живеем, да се храним, да сме здрави и доволни. Да благодарим за това, което имаме. Да не съдим другите за това, с което се хранят. Да уточня - аз ям всичко, но лично не бих убила животно, за да ям, освен в крайно критични обстоятелства. Разбирам, че ядейки месо, съучаствам в убиването на животните. Все пак питам сърцето си и не се чувствам виновна. Или сърцето ми е закоравяло, или наистина не съм виновна. Но не желая да лицемеря или да правя нещо противоестествено за себе си, налагайки си ограничителен вегетариански режим, за който не съм вътрешно готова.

Понякога с мечти убиваме самия си живот. Вместо да го приемем и да му се радваме. Не винаги е лесно да се приеме. Бягството с мечти е сладко, но бягство. Само с мечти не може да се убие сивият дракон на ежедневието. За пълноценен живот са нужни разумни действия. Което не изключва мечтаенето в една по-ранна начална фаза.