Латина

О-ох... Случката с брата беше измислена. Ако е имало брат, не е бил целомъдрен и безкористен. Останали сте с погрешно впечатление. Понякога мотивите за помагане на пръв поглед изглеждат добри, а всъщност "помагащият" повлича другите за свои цели. Какъвто и да е бил случаят в действителност, съм се чувствала подведена и излъгана. И не само аз, но и още няколко хора. Хич не се натискам да съм с такъв човек. Искам да се усъвършенствам, но не заради някое конкретно човешко същество. Защо не разглеждате принципно ситуацията, вместо да нападате лично хората? Разбрах - много болен човек съм с нечисти мисли. Новината не е нова. Нищо - напомнянето не вреди. Добре, че има толкова просветлени хора, да ми го кажат - радвам се за вас. Благодаря!

Даващият може да даде, ако приемат. Иначе продължава другаде.

Хайде пак да се доизясня... Проблемът да се получи това "всички са любими, всички са семейство, всички деца са техни деца" на практика не е в Източника - Буда, Христос или друг светия. Проблемът е в Приемника - тези, които не ги разбират и отхвърлят. При тях не може да се получи на практика, те не може да се ползват от Любовта, защото я отхвърлят. "Този за какъв се мисли? Какво иска от мене?..." Има хора, на които като им помагаш, те се озлобяват - дори и аз съм изпитвала това, понеже не обичам да се чувствам задължена. Голямо откритие за мене беше мисъл на Беинса Дуно, която прочетох наскоро: "Ако доброволно приемете малкото зло, голямото няма да дойде. И обратно, ако доброволно приемете малкото добро, и голямото ще дойде." В малко по-комичен аспект неразбирането може да произтече от следната ситуация: Хайде да дам за пример себе си. Аз съм самотна майка с две деца. Така съм си избрала, така ми харесва повече, отколкото преди. Идва при мене един мъж и ми казва: "След лошото идва хубаво, всичко ще се оправи. Децата ще си бъдат наши. И т.н." Чуди се как да помогне, направо чете мисли, не - предвижда много неща сам, преди мене. Всичко беше Божествено, докато бяхме приятели. Аз не можех да приемам много неща от него, понеже не ми беше мъж. Нали съм и горда... Нещата се объркаха... Това не беше смешно. Не се отказвам, обаче! Представете си идва при мене един целомъдрен Брат. /Много малко са тези./ Иска да помогне безкористно. Обаче аз не го разбирам правилно и си въобразявам, че иска да сме заедно. Той по някое време се усеща и бегом обратно с желанието да обича и да помага! Как да се получи на практика?! Надявам се вече да ме разберете и се извинявам за неясната и непълна мисъл по-горе!

«В человеке должно быть все прекрасно: и лицо, и одежда,и душа, и мысли.» (А.П.Чехов).

"За някои всички са любими, всички са семейство, всички деца са техни деца. Ето какво е целомъдрие." Но доста объркване може да предизвикат в тези, които не мислят като тях и не ги разбират. То е ясно в какъв смисъл любими, но... няма как да се получи на практика.

Цело - мъдрие. Да постъпиш мъдро спрямо всички. Няма лошо, ако двамата са свободни. Ако не са - първо да се освободят, ако е разумно. Има разлика между любовен акт - свещенодействие и изневяра.

Мале , каква е тази детска градина, трябва някоя частна да е, където може да си наблюдаваме децата по интернет... направо фантастика. При такова наблюдение и грижите сигурно са чудесни.

Преди много години по стените на Студентска поликлиника в София имаше лозунги. Един от тях ми направи силно впечатление. Смисълът беше, че човек е длъжен да бъде красив, да бъде за пример, да носи красота със себе си - така и светът ще бъде по-красив. това е принос за обществото и за възпитанието на младежта. Преди години на един приятел казах: Истината е красива! Така усещам нещата - чувството за лекота и хармония, когато говоря или научавам истина и когато съзерцавам нещо наистина красиво, е едно и също.

Страхотно!

То е ясно, няма да хукна да убивам животни и да ловя риба. Ако ги няма в магазина, не само аз, но и много други хора, и техните деца, които ядат месо по навик, ще се окажат вегетарианци, понеже всъщност не са убийци. Не е в природата ни да ядем месо.

Да се откажеш от месото по здравословни причини е по-добре от нищо. Това въпреки чисто практичния мотив води до омекотяване и облагородяване на характера. Което понякога е и в минус, понеже хората тип "Кумчо Вълчо" само това и чакат - кротки агънца. Нужно е за вегетарианците да развиват сила и твърдост в доброто, да умеят да се защитават, да не се раздават и да не отстъпват всекиму. Етичните мотиви за каквото и да било не бива да се натрапват никому. Човек може да сподели за себе си, но няма право да съди другите, че не мислят и постъпват като него. Вменяването на чувство за вина не е етично. Рибата не винаги е безвредна, но който може да извлече нещо полезно от нея, има какво. Ако ще я консумира някой с чувство на вина, нищо полезно не може да получи. Ако се храни с благодарност, имало е защо рибата да е живяла и умряла. Спрямо външно налагани критерии за това с какво да се храни един човек, несравнимо по-важни са вътрешните потребности и способности на организма да усвоява определени храни. По-важно е от какво наистина има нужда и пътят до по-здравословно хранене трябва да е съзнателен и приет доброволно. Понякога храненето с животни е въпрос на оцеляване на отделен човек или група хора, дори на цели народи /например ескимосите/. Те имат право да живеят, да са здрави. Аз не мога да бъда крайна в разбиранията си. Не мога да убивам риба, но мога да я ям няколко пъти годишно. Тя така или иначе вече е била предназначена за храна. Ако прекаля, ще сгреша. така или иначе, може да дойде време за мене, когато няма да ми се прияжда и да я сънувам. Важно е не само дали, но и колко. В темата за вегетарианството сме привеждали цитати относно храненето с риба, позволено е дори и от Учителя. Христос помогна на рибарите да наловят много риба, нахрани огромно множество с риба и хляб. Ще кажете - в преносен смисъл. Не, да не извъртаме нещата.

"За да не изпадате в такива тежки ситуации ...,като създавате деца подбирайте половинките си и по този важен критерий - ВЕГЕТАРИАНСТВО!" Тя като дойде сляпата неделя... Когато се запознах с бившия ми съпруг, беше вегетарианец повече от две години по здравословни причини. След време се опита да окаже натиск спрямо мене, вече бременна, да не ям месо, но не беше познал. Колкото и да кара с козите рога напред, насреща си има свободолюбива лъвица, която не се поддаде. Скоро той прояде месо без никакъв натиск от моя страна - напротив, винаги съм се съобразявала с какво се храни и това съм готвила. По време на една почивка нямаше такива глезотии в стола, където аз се тъпчех с мръвки, а той - с останалото. Скоро на мене ми се пригади, не исках да погледна месо, а неговият здравословен проблем получи много бързо подобрение, дори само с добавката на месни бульони в менюто. След това се върна към смесения режим на хранене, понеже решихме, че месните продукти му носят нещо, което му е липсвало. За мое съжаление, постепенно характерът и физическата му форма се влошиха. Оказа се, че не толкова храната, но преди всичко психичното му състояние беше и е от значение за здравето му. Много години по-късно аз съм вегетарианка, а той, доколкото зная - не. И двете ни деца ядат месо, но баткото не е толкова пристрастен, случва се да отказва и да го преотстъпва на сестра си.

Чувството наистина е много неприятно в голяма част от случаите, особено когато лъжата служи за прикриване на гадни постъпки, които така или иначе се усещат. "Тая будала ей сега ще я преметна, не може да ме хване, ще се правя на добър". Да, нямам видеозапис, но нали в този свят всичко е свързано и всъщност нищо не може да се скрие. Аз и да не виждам ясно, усещам. Само който не иска да види, той не вижда истината. Не се засягам обаче, когато ме лъжат просто от дипломатичност. Например аз търся шефа на някоя фирма по проблем, който не може да бъде решен от подчинените му. Казват ми по телефона, че е извън града в командировка и ми определят удобно време за среща. А той човекът, заровен в планини от документи в офиса трябва да се скрие от света, за да си свърши работата. Друго е усещането обаче, когато е в кабинета, рови се в интернет, забранил е да го безпокоят, понеже днес не му е кеф да се занимава с простосмъртните. В края на краищата истинската истина има значение, но някои лъжи са допустими, понеже не всеки е длъжен да ми се отчита за работите си, в правото си е да каже нещо любезно, спазвайки добрия тон, спестявайки си излишни обяснения и време. Правено ми е добро, като са скривали от мене истина, че някой е злословил по мой адрес, като са ми спестявали точните думи. Не че не съм знаела за това, но болката би се увеличила многократно, ако можех да чуя всичко.

Как е възможно - бетониране на седемте рилски езера!!! Това наистина е кощунство, светотатство, варварщина...

Да, по принцип. Но е спорно де са мъдростта и истината. Само спорът да не е пред детето. Да сме толерантни към своите различия. И растенията имат очи. По-други са, но виждат. И не само виждат.

И аз съм се чудила същото. Очевидно е, че рибата и други морски обитатели не са бозайници, както останалите животни, които обичайно използваме за храна. Устроени са различно от тях: нервната система, степента на съзнание, метаболизмът - те имат различни органи и системи... Те са по-близо до растенията от бозайниците в стълбицата на развитие от растения към животни. Предполагам, че затова месото на рибата не е токсично, както на бозайниците, точно обратното. Дори бях чела, че съдържа незаменими мастни киселини, както някои растения. Изинявам се, че не мога да посоча източник. Има много хора, които се отказват от ядене на месо, но консумират риба понякога.

Нека децата сами да избират. Слагате на масата вегетарианската храна на мама и храната на татко. Да си вземат каквото искат и да е мир вкъщи. Аз не обичам да готвя месо, дори се отвращавам. Решила съм си проблема много лесно. Понякога просто купуваме готови опечени месни продукти отнякъде и готово! Мама си хапва извара, сирене, кашкавал, млекце, яйца, понякога рибка. Ако винаги тези продукти присъстват на масата, посягането към месото ще е по-рядко, ще изяждат по-малко от него. Относно чувството на вина спрямо животинките. Хайде още една гледна точка. Пак ще отнеса шамарите... Благодарение на хората колко животни от най-различни популации живот си живеят - нахранени, защитени, с подслон... Далеч повече на брой, с по-дълъг и осигурен живот от дивите си събратя, които претърпяват какви ли не несгоди, студ, глад, преследване, скоропостижна смърт. Ние много се отвращаваме от хората, които отглеждат домашни животни, за да ги заколят някой ден, нали ние самите не бихме заколили животно. То и аз днес се отказах да купя жива риба за ядене, понеже не мога да я убия, щяхме да чакаме естествената й смърт в леген с вода и храна за нея. Обаче - тези хора дали са чак толкова виновни пред съответните животински видове, щом са допринасяли за запазването и умножаването им, за усъвършенстването и благоденствието им до смъртта. Аз ако съм едно такова животно, какво бих предпочела - да страдам цял живот гладна, преследвана, бездомна, разкъсана накрая от някое диво животно или да бъда подслонена, нахранена, пазена и дори обичана, давайки накрая живота си като единствена отплата за всичко, което съм станала... ох, мъчно ми е да пиша това! Да, има ужасен страх при смъртта, но може би има и прошка от благодарност към хората, които цял живот са се грижили. Не стига, че се обърнах на животно, пуснах си фантазията, най-накрая се и разплаках. С тялото си всички ние накрая нахранваме други.

Страхотно!!! Мисля, че това е удар в десятката! Общоприето е нулата да се смята за нищо, но тя е символ още на змията, захапала опашката си - на мъдростта, събирането на двата й края - на целостта, безкрайният път по нея без начало и край - на вечността, липсата на каквото и да е друго съдържание - на чистотата. Тя е най-малкото число по абсолютна стойност - на смирението... Ще ми е интересно да допълним заедно този ред. Всички тези качества се съдържат в понятието целомъдрие. Преди няколко дни си направих акаунт в скайпа, изборът беше донякъде интуитивен, донякъде във връзка с това, че целият ми живот, и трите периода според нумерологията минават с числото нула на върха. latina000. Предизвикателство да започвам все от нулата и да работя по усвояването на уроци по всички направления. Помислих си, някои ще направят аналогия - тази е кръгла нула, даже не една, ами три. Друго си е да избереш 111, 333, 555, 888, а някои биха си харесали и 666. Но чувството за лекота, което дава нулата, ми е много приятно. Аналогично на това да ти е чиста съвестта. "Блажени нищите духом", тоест - смирените. Необремененост - невинността на непрегрешилите като Дева Мария, милосърдие и прошка за прегрешилите - като Мария Магдалена. Отново качества, които включваме в понятието целомъдрие. Ако сме сгрешили, да се помолим за прошка, да простим на себе си и на другите / обърках реда, в Господнята молитва е друг/. Хайде, предизвиквам ви да направим заедно връзка между целомъдритето и любовта. Може ли нулата да се приеме за символ в случая? Според мене такива хора прекалено се надяват на себе си и своите качества, възгордяват се, не съобразяват с Бога и останалите живи същества постъпките си, притъпяват гласа на съвестта си, изместват Центъра в тях самите. Затова ги понатупват впоследствие, карат ги да се смирят. Сатанаилчо и той така, от светъл ангел - паднал демон. Много често хората започват развитието си с добри намерения, но някъде по пътя се самозабравят, приписват успехите си на лични заслуги, а не на благословия Отгоре. Идва момент, когато започват прекалено много да си правят аритметика за парите, за потока на енергиите между тях и другите, колко дават, колко взимат... Така е - те загубват безкрайното захранване Отгоре, без което неминуемо се сриват. Те вече не могат да помагат както в началото, ако се занимават с лечителство, и започват да допълват практиката си с нови методи, все по-земни и изкуствени. Тези хора се смятат за много духовни, умни, можещи - те манипулират останалите, за да постигнат собствените си цели, започват да се месят в чужди съдби, преобразяват света около себе си по свое усмотрение, превръщат се в едни "Богове". При това неминуемо грешат. Без Божите ръководство не знаят какво е писано за съдбата на другите, те влизат в огромни грехове със силата, която са овладели. Е, как да търпят това Отгоре. Оставят ги без пари, без работа, без уважение, без влияние... Освен това хората, тръгнали по пътя на служенето и правенето на добрини са обект на нападки от страна на откровените вътрешно сатанисти и без Божията подкрепа, ако се поддадат, неминуемо падат. Аз съм свидетел на такива случаи. Много жалко! Зная, че завръщането на тези хора, които имат много качества, е напълно възможно, ако се смирят и покаят, ако бъдат готови отново да служат, но не на собствените си интереси, а на другите, на Бога. Винаги с огромен респект се сещам за лечителите безсребреници, божии светии. Да прочетат отново за тях, да вземат примера им, да се посветят - тогава благословението отново ще дойде, силата - но те вече няма да забравят Откъде иде тя, няма да забравят на Кого да благодарят. Без хляб, покрив и любов няма да останат. Поотклоних се доста. Както постъпвам обикновено в такива случаи, правя връзката с темата, че да се оправдая за отклонението. Да, целомъдрието не се отнася само за секса. Мъдро владеене, съобразено с Цялото, с висшите принципи. Не правиш ли така, идват шамарите. Възгордял се човек, макар външно да се ограничава по отношение на секса, не е целомъдрен. Има и други начини да издевателстваш с енергиите и съдбите на другите, не толкова явни, но дори по-страшни. Извинявам се за прекаленото многословие!

Мила Благост, чистият въздух те е омаял, но аз си спомням добре, че и като пушеща цигарки отвреме-навреме ти служеше на Светлината. Ако щеш спори с мене, но няма смисъл... Любов+Светлина+Мир+Радост

"Мисля си че една гейша може да бъде много по-целомъдрена от една монахиня." "Мисла че подчертаното е важащо повече за жената, заради по-силната и връзка с астрала..." Много абсурдно стана. Ако аз и един мъж седнем в кална локва, той сигурно според свещените и специални права на мъжа като се вдигне, няма да е окалян. Пък една гейша как ги повдига партньорите си... ама накъде?! От толкова мъжка святост и целомъдрие на гейши свят ми се зави. Ами аз какво да се чудя толкова: Ставам си една българска гейша - хем все със светци ще си общувам, хем ще им помагам, хем ще ме благословят с пари. Пък ако родя някое дете и го оставя на Господ да се грижи за него, сигурно ще е гений - при толкова обилност на святост и естествен подбор на какви ли не ... влияния, няма начин да не е съвършено като нашенските си "улична превъзходна". Глупости бръщолевя, нали? Ами някой засмя ли се? Айде-е!

Уважаеми колега, за тебе може тези неща да са простички, но разбери, че не за всеки е така. Пък понякога не е грешно просто да споделиш, да мислиш на глас. Кога да проговорим, когато станем гении ли? Пък нека си претърпим несъвършенствата, нека бъдем търпеливи и снизходителни, да не се дразним излишно. А всъщност забележката ти е съвсем намясто. На мене още вчера ми се искаше да кажа, че тя тази тема се оказа провокираща като темата за секса, голямо впрягане се получи, големи вълнения. Не ме притеснява толкова празнодумието, макар някои, които са по-напред с материала да си помислят, че го правя и аз. Аз например споделям за себе си с тайната надежда, че има и чисти мъже, макар да не познавам ни един такъв отблизо. Истина е, че именно благодарение на получилия се разговор стигнахме до нови неща и вярвам, че всеки от нас се е обогатил от тях.Нека да запазим доброто отношение и добрия тон. Да не се получи нещо от сорта да ограничим нечия свобода да се изкаже, да се почувства нежелан и некомфортно тук. Нека да бъдем благодарни един на друг за доверието, за отделеното време, за полученото време и внимание, за научените уроци. Радвам се, че съм тук с всички вас! Бъдете себе си, грешете, учете се, учете и другите.

Някои разбраха, други се направиха, пък аз нищо не разбрах от това за дрехата, макар да ми звучи много добре -оригинално, красиво, с дълбок смисъл. Въздържах се по-преди да напиша нещо в по-простоват стил, но затова пък образно: Целомъдрен е този, който умее да си държи гащите вдигнати, когато трябва. Затова ми е трудно да разбера как така целомъдрен е този, чиято дреха не е цяла? Може би в контекста на това, че този, който не е опитал греха и не изпитва такава нужда, който не е разкъсал дрехата, за него не е трудно. Този, който я е разкъсал, опитал е и съзнателно, с усилие може да владее постъпките, мислите и чувствата си, само той може да бъде целомъдрен. Извинявам се за нецеломъдреното изказване!

Това наистина е така и според мене. Истински чистият човек не може да бъде омърсен отвън, той е несъвместим с нечистотата.

От час - два тях слушам и си пея щастливо. Благодаря!

Много ми харесва да съм тук! Пак обърнахме нещата - ха сега, де. И което е доста объркващо, пак ми иде да се съглася. О-о-ох, какво да мисля, не знам вече! Другите извън мене не са аморфност, а частици от Цялото, също като мене. Да си любящ означава да живееш тази свързаност с всички частици. Да си влюбен - да копнееш да си свързан повече от останалите с една конкретна от тях. Ако и тя желае същото и е възможно - ура! Без да нараняват някой друг. Лесна работа е целомъдрието тогава. А колко е хубаво да се освободиш от лъжливото си мнение за някого и да се успокоиш с истината.