Латина

Ти, както винаги загадъчна... На кой му хрумва да търси мама, тате и цялата тайфа вътре в себе си? Обикновено ги търсим отвън и като не ги намираме, затова са ни игрите. Не съм имала за цел да тълкувам твоите думи, а да напиша моите. Аз казах, каквото исках. Не искам да говоря вместо някой друг. Ти, ако си искала нещо да кажеш, кажи го. В твоя пост не става дума за ролеви игри, но в моя става. На тебе да не ти хрумва, че е трябвало да се съобразя с това, което си имала предвид. Съобразих се с това, което имах аз предвид. Амин!

Късметче, благодаря!

Да, там, където човек е слаб, Бог е силен. Имам предвид и Светлите Същества, които ни помагат невидимо, и собственото ни мисловно, енергийно и изявено участие в лекуването на взаимоотношенията, и участието на други хора в създадената ситуация, които са отворили сърцето и ума си за добро. Напоследък ми се наложи да преминавам през такова изпитание. Доста се стараха да ме уязвят, но не успяха. Беше ми трудно на моменти и тогава се молех. Чисто по човешки трупаха облаци над мене, стараеха се да ме злепоставят, а след молитва атмосферата над мене се разведряваше и се чувствах измита. Най-важното е, че съм положително настроена и отношенията са много по-добри в момента. В други отношения не съм толкова успешна, но вероятно така е най-добре - да останем дистанцирани. Важното е от моя страна да не си товаря душата с омраза. На тях като им е кеф, да мразят. Станимир и Бориславил, няма как да не се съглася с вас.

Абе аз знам как, ама трябва да бъда поне малко лоша. Трябва да говориш с човека на неговия език, за да те разбере. Да си по-напорист и неуклончив от него. Това обаче е действие по човешки и се хаби много излишна енергия. А пък от бездействие може да се изхаби още повече. Трябва да се реагира по някакъв начин. Понякога най-добрата реакция са бездействието и мълчанието - лошата енергия изтича и толкоз. Има хора обаче, които са като перпетуум мобиле, вечният двигател - не се уморяват да мразят. Себевладеене е нужно, да не се поддава човек на нараненото си самолюбие. "Човешко е да се греши, Божествено е да се прощава." Как не ни достигат Любов и Мъдрост! Силата на човека е в способността да обръща лошото в добро, да направи от враговете си приятели. Тука пак може да поспорим за доброто и лошото, няма проблем. Затуй да уточня, че лошо е например да причиняваме физическа или душевна болка на себе си или на някой друг. Докато сме в тези тела, за всеки от нас има добро и лошо. Когато действително приемем болката като приятел и се абстрахираме от временната си физическа обвивка, от временните чувства, тогава надрастваме доброто и лошото. Когато пораснем достатъчно да считаме другите за свещени и да ги обичаме като нас самите, когато наистина помъдреем да виждаме кое е добро за тях, пък било то и някаква болка, тогава всичко ще е за добро. В този смисъл лошото е неосъзнато добро. А засега мъдро е да търсим доброто в лошото и да го използваме по най-добрия начин. Нямам претенции за последователност в разсъжденията си, просто откривам посоки за мислене. Много обичам да си противореча.

Реално, твърде реално...

Да. Ама не - защото в един момент мама и тате изчезват духом или телом. И трябва да се справяме сами. Заместителите? Ами не съм против да бъда за човека до себе си в някои моменти и като мама, и като приятелка, и като любима, и като колежка, и като... на каквито искаме и имаме нужда да си поиграем. Ролеви игри - използват се в много области и в постоянната връзка с успех, стига да са желани и осъзнати. Нека да е интересно и полезно.

Звучи глупаво сигурно, но освен по външни белези, не мога да направя разлика между мъже и жени - всички сме хора, можем да мислим, да чувстваме, да сме верни или неверни, грижовни или егоисти, всякакви... Като какви ще се изявим, има значение как сме отрасли, какво ни е възпитанието, също в каква ситуация се намираме в момента, с какви хора сме обкръжени. Ние жените не винаги позволяваме на мъжа да бъде мъж или се държим така, че да му се отще. Аз съм правила това съвсем съзнателно, когато искам да се дистанцирам от някого. Чувствала съм се и щастлива като глезена от мъж жена. Напоследък обаче съм много придирчива. На какво отгоре, не знам, може би просто ми писна от проблеми. Предпочитам някой, с който да ми е спокойно на душата. Има добри мъже, добри хора.

Това е добра идея. Но понякога най-добрата идея е на Кума Лиса: "Беж, Лиске, да бягаме!" Истината е, че тези хора, които се отдават на омразата, са нещастни. Освен това е глупаво - след време може да се окажеш зависим от същия човек или негови приятели. Сядате на обща маса и се чудиш как да се държиш, как да разговаряш... Често омразата произтича не от някаква претърпяна вреда, но от ревност, завист, алчност, надменност... Още по-кофти е след време да научиш, че този, който си злепоставял, всъщност е човек, който заслужава истинско уважение, но ти в оразата си бил заслепен да го видиш. Срамота! Предпочитам да мисля за друго, нещо по-приятно и градивно. Забелязах, че колкото повече съм добра и простителна, толкова повече се настървяват срещу мене. Нещо като овца и вълци. Ако взема и аз да покажа нокти и зъби, виждам нотка на уважение в погледа. Преди време ми казаха, че вегетарианците са уязвими с това, че не ядат месо. Другите са тип хищници и месото им дава нужната агресивност да се оправят в съвременния вълчи свят. Все пак, теории много, но аз не искам да побеждавам във всяко отношение и на всяка цена. И да надяна вълча кожа, пак овца ще си остана!

Всъщност, въпросът е как да я излекуваме? За себе си съм решила този проблем, не оставям място за омраза в съзнанието си, но как да излекуваме тези, които ни мразят? Има такъв израз: "ненаситна омраза"

Хората, изпитващи омраза, я оправдават пред себе си и другите с идеята за справедливост. Друг похват е те да се изживяват като жертви, които съвсем естествено се защитават от "лошия" и при това всички средства са позволени. Тези хора умеят да следят слабостите на тези, които мразят по някаква причина и ги изтъкват при всяка възможност. Още повече - тези хора използват лъжи и манипулации с цел да отслабят и злепоставят жертвата си. При това не бива да се подценява силата на техните отрицателни мисли и чувства, които са състояние да разболеят обекта, към който са насочени.

Лечението с мисъл е повече от психотерапия. При психотерапията се говори, а при лечението с мисъл това не е нужно, нито по отношение на себе си, нито по отношение на друг. Психотерапията е само едно от приложенията на лечението с мисъл. Мисълта е енергия, която не е нужно да се изговори, за да действа. Понякога дори силата на мисълта отслабва, ако се изговори на глас. Разбира се, добре е да се мисли правилно, преди да се говори. Думите могат да лекуват, могат и да разболяват. Същото важи и за мислите, когато са достатъчно силни. Искам да добавя, че според мене мислите вървят в комплект със съответни чувства и колкото по-натоварена емоционално е една мисъл, толкова тя е по-силна. Това работи и се използва често неосъзнато. Другият вариант е мисълта да е по-концентрирана, а това се постига с работа и емоциите не са водещи, а представата за искания резултат.

Прекрасна певица, прекрасен човек! Земен, истински! Обожавам гласа й, песните й от дете. Колко пъти съм вървяла и съм си ги пяла къде наум, къде на глас.

Глупци сме. Да не се повтарям...

Моля те, макар да зная, че е голяма и ще ти отнеме време. Бях си я купила, но я дадох и не ми я върнаха. Наистина е ценна.

Вярно е, че е нужно първо да виждаме знаците на съдбата, после да ги разбираме, после да намираме верния път напред, после да съумеем да тръгнем по него, да сме готови във всеки миг отново да виждаме знаците и сами да оставяме своите отпечатъци по пътя... Невъзможно е да се научи това просто от чужд опит, нужно е всеки сам да отвори сетивата си, да организира силите си и да живее съзнателно. Всеки може и оставя знаци, въпросът е - какви? Въпрос на цел. Да, може да се живее и без ясни цели, без дълбоко осъзнаване - повечето живеем именно по този начин. И колко е жалко след години да си кажем, че не сме видяли знаците, които съдбата ни е давала, не сме послушали вътрешния си глас, не сме направили нужното, пропиляли сме напразно време, сили, чувства, средства, таланти, какво ли не! Хайде, дано и ние като Силвия да можем да кажем отговорно, че знаците сами си ги слагаме, нищо, че няма начин да обясним как точно става това. Нужно е вътрешно виждане, което не се придобива само от четене, а от вътрешно израстване, придобиване на знания и умения. Все пак да напомня, че можем да слагаме и лоши знаци. Това не е умно, обаче. Щото ... рикошет! "Кой каквото прави, на себе си го прави!" Знаците не са просто знаци. Те играят роля не само на предупреждения, но и на напътствия. Ако не съм ги послушала, понесла съм си последствията, но поне съм се утешавала, че Отгоре ме обичат и са ме предупредили, ама аз като не съм послушала... Така съм предупреждавана за няколко големи загуби. Пък и преди около месец ми насочиха вниманието да си купя една машинка на промоция. Почудих се аз, понеже моята работеше тогава, допреди няколко дни. Като не послушах, днес изхарчих десетина лева повече. Трябва обаче и да им се доверяваме, понеже предупрежденията за момента може да изглеждат абсурдни, пък после се оказват верни. Аз така, на игра понякога, колкото и да няма реално основание, съобразявам се с дадения ми знак, да видя какво ще излезе от това. Никога не сгреших и усещането след като се изяснят истинските обстоятелства е страхотно. Когато човек живее по този начин, нещата му се нареждат много по-бързо и си спестява излишни загуби.

Като стана въпрос за кризи... Съдейки от опита си, кризите са благодат, понеже изкарват наяве от дълбините на подсъзнанието подтискани проблеми. Имам няколко такива моменти в живота, когато с прояви на плач или вик, или по друг някакъв начин, пред мене е заставала самата истина, която не съм можела или искала да видя. С изненада съм чувала от устата ми да излизат думи, които не съм и помисляла преди това. А от истината по-хубаво няма! Дори съм стигала дотам нарочно да се докарам до състояние на лабилност, да изляза от обичайното си непукистко състояние с цел да осъзная истинското положение на нещата, да го преживея с голяма сила - понеже истината се разбира и приема не само с ум и мисли, но също така с чувства и сърце. Метода открих случайно по емпиричен път. При мене е достатъчна по-силна доза истински чай, черен или зелен. Кафето и колата ми действат по-различно. Нужни са обаче предпоставки - поне смътно усещане за проблем, който не може "да изплува" в съзнанието. А формулирането и осъзнаването на даден проблем са по-голямата част от решението му. И да се върна на конкретната тема. Много булимици и анорексици не биха били такива, ако имаха познание за заболяването си, за причините, които са го предизвикали и за евентуалните последици също. Аз например нямах представа, че поведението ми е болестно. В една книга по йога бях прочела за метода на пречистване посредстом повръщане и ми се стори съвсем естествено да го прилагам, след като съм преяла. Почти постоянно ми се ядеше, какво да се прави. Един ден забелязах малки кръвоизливи по лицето си и ги свързах със заболяване на черния дроб /учех в медицинския техникум/. После се сетих, че са скъсани капиляри от напрягането. Имам и десетки тъмни петна пред очите, рояци т.нар. "мушици". Схванах, че не е полезно това, което правя. Освен това е грехота да се похабява храна. За булимията научих след време. Бях изненадана от филм, който показа, че подобно поведение е било масово явление при колежанките. Ходеха дружно и организирано да повръщат... нещо като част от битието им. Относно анорексията. По-горе прочетох в едно от мненията, че често от това заболяване страдат хора, склонни към перфекционизъм. Мога да потвърдя това с пример от работата си при джи пи. Имахме пациентка от елитно училище. Нейната майка ни разказа, че анорексията е нещо като модна в класа на дъщеря й, там всички се надпреварват, спортуват, учат езици, рисуват, участват в съзтезания, стремят се да поддържат перфектна визия... Когато напуснах тази работа, слава Богу, момичето бе наддало няколко килограма. Истина е също, че работата на майка й е свързана с дълги отсъствия и детето вероятно е чувствало тежестта от липсата й, да поема част от нейната роля вкъщи, също и грижите за по-малката й сестра. Твърде много се иска от тези деца, като че ли. Отказът от храна може би е: "Трябва да давам всичко от себе си и не очаквам нищо да получа в замяна." Когато човек дълго време не получава нужната му любов, идва момент в който сам се отказва от нея. Оттук нататък разсъждението може да стане твърде дълго, затова ще ви го спестя.

Да вкараме ли малко конструктивност в обсъждането? Ясно е, че е по-добре и ние да участваме съзнателно в Играта, отколкото просто Съдбата да си играе с нас. Мисля, че предложението на mvm беше съвсем добронамерено. И аз искам да се науча да играя по-съзнателна роля в съдбата си и в съдбата на тези, с които съм свързана. Нека бъдем по-конструктивни с конкретни предложения, изводи и споделен опит.

Щом имат очаквания, значи мислят. Не играят без да мислят. Други пък обичат да играят на загадъчни. Но всеки всъщност е прозрачен, за който може да вижда. "Кристалният Джакомо" - Джани Родари При това положение всеки би избрал да бъде по-добър.

Не си го слушала да пее народна песен, наистина е майстор. Иначе прекалено много се лигави.

Към първите - урок, прошка, радост. Към вторите - посвещение, служене, Любов.

Спокойна съм. Цитирайки цялото ми мнение, му придаваш излишна тежест. Не е чак толкоз ценно.

Вчера имах пролеми с редакцията, та не довърших мисълта си. Преди време имаше такъв човек, на когото много държах, съзнавайки същевременно, че всъщност не го познавам и е напълно възможно да е коренно различен от представата ми за него. Така се и оказа - аз дори не го харесвам, нито ме привлича самият той по някакъв начин. Ние просто можем да бъдем най-обикновени приятели, най-вече заради общите ни приятели. Моя си е грешката, че не съм се приближила и не съм го опознала по-рано. Вече не съм свързана с идеята, че ми е нужен конкретен човек, за да бъда щастлива. Ще се зарадвам искрено на душа, която Бог ми прати и в която е вложена Неговата Любов към мене. Няма никакво значение как изглежда, на каква възраст е, откъде е. В момента говоря за т. нар. "другар в живота", ако ми е определен такъв за някога. Любов получавам предостатъчно от децата си и по невидим път. Такова силно усещане имам, когато се моля в Църква или вкъщи, или където и да е. Такова силно усещане имам, когато отида на вилата при дърветата и тревата, при земята... просто нямам думи да опиша радостта си. Аз ги обичам и те ме обичат.

Ти онемя, но аз нищо не разбрах. Какво имаше предвид? Какво мислеше, че аз съм имала предвид? Просто показах песни, които някога са въздействали на душата ми и са ми помагали да отработвам разни чувства. Или пък определени думи в текстовете им са участвали в синхронизма, чрез тях съм чувала информация, която ме касае. Например, когато отлагах прекъсването на една връзка от жал към приятеля ми, който много ме обичаше. Беше понеделник и нямах сили да го направя, но някак песента ме подготви за сряда. Мина цялата сряда, стъмни се и нещо силно вътрешно ме накара да го потърся на работата. Той не беше там, потърсих наоколо и като не го намерих, написах нещо, само две думи на асфалта. После го видях край нашия блок и му казах това, което бях написала и се убедих за пореден път, че постъпвам правилно. Аз не можех да го освободя от неговото робство. Не му достигнаха сили да се промени към добро и да бъде годен за пълноценна връзка. Преди да свърши сряда, скъсах с него. До ден днешен се уважаваме, понеже иначе е добър човек. Истината е, че от доста време не слушам такава музика. Има подсъзнателни послания, които се използват и които ме дразнят. Ценя обаче нейното участие в живота ми преди. Децата от "Дом майка и дете", където работех преди време, категорично предпочитаха каналите с поп-фолк и нищо друго. Докато превъртах програмите с дистанционното, на всички останали викаха "Не, не!", а на чалгата подскачаха и викаха: "Това, това!" Верно, че по кръв повечето са си ромчета. "Бяла роза ще закича, бяла роза със бодлите, но пази се ти, пази се!" Не зная дали тази песен точно се побира в понятието "поп-фолк", но ми харесва наистина. Аорама, опитваш се да ми кажеш нещо много ценно, но би ли се пояснил? Да кажа за всеки случай, че никого не съм вързала, нито насън, нито наяве. В такъв смисъл: Да обичаш някого означава да му дадеш Свобода. Да освобождавам от смърт не мога. Да утвърждавам живота мога.

Логично е мозъчни центрове, които са по-добре развити по наследство или впоследствие, да дадат външен израз върху черепните кости. Не винаги количеството означава качество, понеже познавам хора с ниски чела, които са много умни и паметливи, както и такива с високи, които имат по-посредствени възможности. Като общ закон е естествено вътрешното да намира съответен външен израз. Френологията дава много такива зависимости, които не са случайни и е много полезно човек да ги познава. Ако се задържа на сегашната си работа, една от задачите ми ще бъде да наблюдавам и изучавам хората, тяхното поведение и външни признаци.

Не, той не е единствен, той е някой, който и да е, с чисти чувства.