Латина

Дойде ми до главата... Не ревнувам, вярвам!

В случая освен излишна сексуална енергия е нужно да имат развити съответни центрове в мозъка. На повечето такива хора хич не им е до творчество... А съм любопитна за техниките... Я да кажа нещо за изневярата. Всяка двойка си решава сама. Казано е също така да не съдим. Свободата е свещено право на всеки. Ако партньорите предварително са се разбрали по въпроса да имат връзки и с други, "изневяра" едва ли е най-точната дума в такъв случай. Те не се лъжат един друг. Аз лично не приемам изневярата. По-честно е човек да си тръгне или да промени типа на взаимоотношенията. Вярно, че за някои хора сексът е като ръкостискането... Значи и изневярата е толкова лоша според тях, колкото е и ръкостискането. Тяхна си работа. Да си верен в днешно време не е много лесно, но е възможно и правилно според мене. Така мисля и постъпвам винаги. Преди всичко заради себе си, заради съвестта си, заради желанието да не наранявам друго човешко същество.

В миг на вдъхновение мълча. Думите не стигат! Благодаря!!!

Това на лични... Тя е от Шумен и срещите също са там. Той е от град някъде наблизо, 15-20 км.

Бих искала да получа поне обща информация за връзка между жена, родена на 08.08.1970 г в 3.15 ч и мъж, роден на 03.06.1967 г. Може автоматично от някой безплатен сайт. Като ориентир бих могла да посоча само две дати - запознанство на 15.06.2008г и среща на 22.06.2008г. Точен час на раждане на мъжа не ми е известен. Благодаря предварително!

Къде е границата на търпението? Близо.

Може би си принцеса на морските сирени... Аз много обичам люто.

Ами ние тука из бургаския край така казваме на филия намазана с кайма и опечена на скара от двете страни. Мисля, че по други градове им казват "принцеси"..ама не съм много сигурна. Принцеси отдавна не съм яла, защото са с месо. Аз си представих нещо като топъл сандвич със сирене и още нещо... Или пък с кашкавалче...

Честит светъл празник на всички, които говорят нашия български език, които тачат и милеят за българщината! Специален поздрав за учителите и тези, които са се посветили на духовно просветление!

mvm, доядоха ми се странджанки - топли, вкусни, пък не зная всъщност какво представляват. Обаче ми се ядат! Щом дете си е пекло и не е дочакало мама да си дойде... Много са вкусни! Модераторска бележка: Мненията са преместени от тема Смехотерапия

Човекът засега повече цапа, отколкото чисти. Пък и някои "чистки" не са гот. "Есть человек - есть проблемы, нет человек - нет проблем!" казал Сталин. Жесток човек. Що хора е разчистил! Брей, голям чистач!

Ти си изразила моята гледна точка по-добре. Щом приеането и прегръщането е с цел изчезване на това, от което искам да бъда свободна... Защото жестокостта е вид обсебване, оправдана с чувство за справедливост, според мене. Няма лошо да съм по-добра в своите си очи. Това е естествена потребност. Пък и предизвиканата радост у другия често се връща към нас самите, най-малко с неговата усмивка. В този конкретен случай не ми е минавало през ум за някакви амбиции. Но има ценност в думите ти според мене. Амбицията ни подтиква да разширяваме действието й в околния свят. Нормално е да променяме света около нас. Благодарни сме за много добри и полезни промени, направени в резултат от амбициите на други хора. За проявена жестокост обаче колко са благодарни?

Себеприемам се, но искам да съм още по-доволна от себе си. Що се отнася до жестокостта и други отрицателни мисли и чувства, стремя се да се освобождавам от тях, дори и да не ги разбирам докрай. Достатъчно ми е, че са отрицателни и неизменния "лакмус", че докато ги изпитвам, губя мира, светлината и радостта си. Искам да ми е леко на душата и махам всичко, което ми тежи. Имах предвид да не крия грешките си от себе си. Не се чувствам длъжна да ги признавам публично. Аз не разговарям толкова с хората, колкото със съвестта си, с Бог, ако щете. От Него бих се срамувала - без друго нищо не остава скрито и е голяма глупост човек да прави опити да се скрие. Човешкото мнение не ме засяга. Никой човек не е Господ над мене. Лично от Него не съм се чувствала осъждана, а обичана и приемана. Искам да Го радвам, не да Го огорчавам - толкова Го обичам! Ето го и обещания цитат: "И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече". "Не съгрешавай вече" Та, често "праведниците" са по-жестоки от "грешниците". Съгласна съм с казаното, но не ми е достатъчно. Силвия, интересно ми е в такъв случай виждаш ли нужда и смисъл да се променяме? В частност, би ли се отказала от жестокостта в себе си и защо?

Нещо, което написах преди време: "Ти запали в мене всички огньове, горя и нямам покой нито миг." Хайде сега малко приземяване: всички огньове в смисъл на всички енергийни центрове, отдолу до горе. Всичко да гори и да не изгаря! Любовта е навсякъде, няма определено място. Може да се усеща с всяка частица от нас, видима или невидима.

Да, прошка е нужна там, където има осъждане. Били сме под осъждане, трябва да прощаваме. И не трябва да съдим никого, а да се променим в правилната посока, в Истинната посока, там, където е по-добре за всички. Когато погубваме някой друг в душата си, погубваме себе си. Точно по тази причина не ме е срам вече да видя грешките си и да си ги призная. По-голям срам и грешка ще е, ако ги крия. Нямам време да намеря примера от Библията, който ми е нужен, но ще го направя довечера.

Точно тези дни след поредната нападка от едни хора осъзнах, че желая смъртта им. Естествена реакция на дълго преследвано животно. Усетих как при това потъвам в тъмнина и как осиротявам. Благодаря, че открих тази жестокост в себе си. Трябва да я изчистя. Духовни... В стремежа си да бъдем добри, обръщаме гръб на злото в нас. То обаче си живее, докато в някой момент ни изненада с реалното си присъствие. Да, грозничко е. По-лошо е да му обърнем гръб отново, отколкото да направим усилие да го разберем и "нахраним". Зная два начина за това. Първият е да му се поддадем и сами ние да влезем в тъмнината. Това е страшно, понеже губим Божието благоволение към нас. Вторият начин е да осветим този проблем, да разберем защо съществува, да простим на себе си и на другите и да запазим чистотата си. Колкото и голямо да е усилието, си заслужава. На всичко съм готова да не загубя Любовта. Любов+Светлина+Мир+Радост

Аз просто ще отговоря с една случка отпреди две години. Връщахме се с децата и един приятел от Мадарския конник. На шосето видях змия и без да се поколебая хванах един камък и я ударих. Тя не умря веднага. Нашият приятел ме укори, че я убивам, понеже в природата има равновесие и хармония и всяко живо същество има своето място. Аз му обясних, че съм си представила как тази змия ухапва някое дете или човек, затова съм реагирала така. Той отвърна, че това едва ли би се случило, но не ми позволи да завърша, а той самият го направи. Змията без друго се мъчеше. Сигурно отново бих посегнала да убия змията. Да, от страх.

А има и такива, които се страхуват от любовта и сами бягат. Аха, да се задълбочат нещата и "Беж, Лиске, да бягаме!" ПП. Извинявам се, че постът ми отново е заземителен, то е от претенция за обективност. Иначе съм напълно съгласна, че Любовта е свободна птица и в клетка не стои. Аз лично съм пробвала да я хвана, правила съм няколко опита... е, не нарочно...

След няколко връзки се освободих от зависимостта по човешки. Когато Бог се изгуби, тогава ще изгубя Любовта и Смисъла, тогава ще бъда самотна. Тоест, никога. За да не звучи съвсем отвлечено, ще допълня, че никой човек не е съвършен, никой не е единствен. Винаги съм била вярна в живота и ще продължа да бъда себе си. Благословение и рядко щастие е да се свържеш със сродна душа и дано такова щастие никога да не си отива. Но ако дойде и си отиде, ще бъда благодарна, че е било и ще вярвам, че може да се случи отново - със същия човек или с друг. Щастието не иде от човек, иде от Бога /чрез човек понякога/. Според мене.

Присети ме нещо. Преди ехе-е, много години, когато за първи път в съзнателния си живот отидох в църква /тя беше от протестантски тип, от американските мисионерски мисии/, имах страшно силно желание да се издигна във въздуха. Сигурно такова е било вътрешното ми състояние - на издигане. Вместо това нещо странно ставаше с езика ми, сякаш искаше да проговори нещо, но аз го удържах. След време разбрах, че имало такова нещо като кръщаване със Святия Дух и говорене на чужди езици. Мина ми мерака да левитирам. Не виждам смисъл, наистина. Все пак, дали да не пробвам тайно, вкъщи... Като малка си мечтаех за друга способност - да подреждам стаята си само с мисъл и поглед. Причината?! Ами, мързел!

Станимир, благодаря за подареното щастие!!!

Мила, винаги съм се възхищавала на усещането ти за живот. Ти и десет години на тъмно ако си, ще е с тебе. Не ти го пожелавам, де. Аз харесвам червени божури. Като малки ходехме с майка ми и баща ми да ровим луковици чак до румънската граница, на няколко километра от селото на баба ми. Там имаше и змии. Аз и брат ми набързо убихме една, а баща ми после се ужаси. Не ме е страх от змии. Майка ми и сега има от тези божури в градинката зад блока, трябва да са цъфнали вече.

Според мене гадаенето може да се използва за самопознание и развитие. И таро в частност. Повече опит имам с руните. Щом картите носят жива и действена информация в себе си, могат да бъдат използвани като средства. Таро се е използвало също за магия, тоест, за повлияване на съдбата. Със съдбата не е желателно да си играем сляпо, но можем да работим над себе си. Има опасност от свързването с определени сили, които може и да не са чисти. Затова предпочитам да работя с чисти информационни структури, заложени в съответните значения на картите, вместо да се допитвам неясно и да получавам отговори незнайно откъде. Самото боравене с информационните структури развива ума, творчеството, способността за тълкуване и прогнозиране.

Обичам и уважавам мъжете не по-малко от жените. Всички сме хора. Да не обиждаме Създателя си - ние сме чудесно направени. Само трябва да си спомним как да бъдем Себе Си.