Латина

О-о! 100% приятелство! По друг начин не мога да нарека това, което са правили за мене абсолютно безкористно в нужда. Полът няма значение - правили са го и мъже, и жени. Нито пък възрастта има значение. Нито откога се познаваме. Това е между човешки души. Убедена съм, че Бог ми е помагал чрез тези хора и чрез тях ми е показвал обичта Си и грижата Си за мене.

Аорама даде пример за непредсказуемо и много съдържателно мъжко изказване - ей затова ми харесва да общувам с мъже, разширяват ми се рамките и се обогатявам. Това го могат даже и "лошите момчета".

Да ми бъде ученик

Най-точно казано! Възможно е също да се развият в отношения брат-сестра и такива, които при други обстоятелства биха били различни. Може да е имало сексуално привличане, което не бива да се реализира. За мене е много важно да не си вземам грях на душата. При такива обстоятелства хората от различен пол могат да общуват и да се обичат по правилен начин, не е задължително да бягат един от друг. Такива в зависимост от възрастта са отношенията брат - сестра, баща - дъщеря, майка - син. Имам предвид духовния аспект. Аз имам един приятел, по-млад от мене, който чувствам като брат повече, отколкото родния си брат. Защото интелектуално и емоционално сме по-близки и сме направили един за друг наистина много.

Като стана дума за плевели... Спомних си нещо. За кратко се грижих за една градина. В голямата суша по-добре оцеляваха растенията, които не бяха оплевени, понеже плевелите правеха сянка на "културните" растения и способстваха да се задържи влага в почвата. Та, какво е един "добър" човек без няколко "лоши" покрай себе си... Смисъла на думите въртете както си щете!

Верно, че божикравичките са от едно семейство с калинките... Четох някъде.

Георги Христов - Нямам нужда от много приятели

Работа по-лесно се намира от любов. Да живее Любовта!

Тази тема не ми се вижда опасна. На моята колежка й прави впечатление, че аз все приятели мъже споменавам и почти никак - приятелки. Всъщност живея доста самотно - от работа вкъщи и обратно. Но приятелствата някак остават във времето. Дори с месеци да не сме се видели или чули. "Приятел в нужда се познава" - имам такива приятели, благодаря на Бога за тях. Помагали са ми съвсем безкористно и зная, че отново биха го направили. Интересуват се от мене и семейството ми, какво се случва с нас. Но няма необходимост от близко и често общуване. Е, има и такива, които само за веселба ги търси... Моят отговор на този въпрос е: Да, възможно е един мъж и една жена да са приятели. Казано от опит. Да са ми живи и здрави приятелите! Мъжкото присъствие, мъжката гледна точка са важни за мене. Когато са добронамерени, почтени и честни.

Я, на какво попаднах, докато си хвърках тука насам-натам: Бих добавила - смелост да ... Я по-добре отпосле!

DEEP PURPLE-LOVE CONQUERS ALL

Сексът би могъл да свърже краищата на енергийния канал отдолу нагоре - това е отдаване на любов. На какво ниво /кои чакри/, накъде ще се насочи /към партньора или нагоре/, колко, как и докъде ще стигне тя, зависи от много неща. Човек може да отдава едновременно с това и други енергии... Аз говорех за Любовта, която идва Отгоре. Посоката е обратна - през висшата чакра надолу по енергийния канал. Нека се върна на темата. Чела съм разкази на хора, които са преживяли клинична смърт. Често радостта им е неописуема, връщат се само заради някакви отговорности, неща, които имат да свършат. И вече никога не се боят. Какво е по-страшно от смъртта?! Нищо. Нали всъщност смъртта не е страшна. Благословени сме, че имаме материални тела, посредством които можем да си играем с материята. Докато можем. Аз например трябва да ошетам. Игра е това! А за тази тема смятам вече да забравя, понеже е по-интересно да живея тук и сега, а кога ще дойде смъртта не е моя работа. Прекалено руса съм да си тормозя мозъка. Излишно е. Решава Шефът.

Ами Божията Любов винаги ни обгръща. Преживявала съм я много пъти - понякога ме гали леко като перце, понякога ме подкрепя, понякога ме напътства, понякога движи пространството около мене, понякога поставя знаци, понякога праща хора при мене, понякога ме лекува, понякога ме утешава, понякога ми дава знание, понякога ме пречиства, понякога ме зарежда... Като стигнах до зареждането... тъй де, да падна малко на земята. Пък и да направя паралела между секса и смъртта, както тръгна темата малко по-горе. Ако човек е енергиен канал с два края, както си е, много хора търсят Източника през долния край на тръбата, а не през горния. Моето лично преживяване за Любовта на Бог е, че идва Отгоре. Нямам претенции да я разбирам, но живея с Нея.

Да, смъртта е изход - най-жалкият, когато видиш единствено него и го избереш. Признак на слабост. Човек идва на земята, за да дава. Като си идеш по-рано доброволно, оставаш длъжник. Има души, на които е трябвало да послужиш и те на тебе. Има План, който включва не само твоето его и твоите страхове, но и други хора, с техните нужди и съдби. Ето защо доброволно избраната смърт според мене е форма на отказ от Цялото, от Бога. Това е с изключително лоши последици за душата, крайна форма на егоизъм, изразила се посредством бягство. Човек по някаква причина не може да понесе връзката си с Цялото и го напуска. А често такъв човек дори е способен да работи... Всъщност, често бягството е поради болка от липсваща Любов. Как да утешиш такъв човек, как да му обясниш и да разбере, че Любовта не може да се принуждава... Че има един Източник и много души на Небето и земята, които го обичат. Да бъде благодарен. Да се научи той самият да обича и да се раздава. Защото това прави Любовта - раздава се, не бяга. Божията Любов е твърде абстрактно понятие за множество хора, чак неразбираемо и нереално. Затова тя не е мотив да останат тук. Човешкото същество, което са си нарочили за Източник на Любов, няма как да принудят. Аз например може да не съм куртизанка, но не съм и по-добра. Все пак не съм против някой просветлен Буда да живее с мене през последните години от живота ми...

Без смърт няма живот. Тъй е устроен светът. Има ли смърт изобщо?! Само преход, може би. Грешката не е в това, че има смърт. Любовта е непонятна за мнозинството. Забравихме да живеем без да причиняваме зло на другите. Научихме се само себе си да гледаме. Има много начини да взимаш живота на някого, тоест да го убиваш приживе. Вземаме чужди скъпоценности, които не са ни отредени и които не са ни нужни. Дотам стигаме, че безумно отнемаме и самия живот. Колко му трябва на човек да се нахрани и облече? Да се радва на хубавите неща? На слънцето, водата, въздуха... Да е благодарен! Грешката не е в това, че има смърт, а ако тя е ненавременна и ненужна. Няма живот без смърт. Но не ние трябва да решаваме това, а Онзи, който е над нас. Казано е също: "Не убивай!" Животът е свещен.

Пък ако знаеш и колко трябва за да го извадиш..... Пък ако знаеш и колко трябва да работя, за да купя килограм мед със съмнително качество... щото не съм го извадила самичка да знам откъде идва и какво всъщност съдържа... Не всички "производители" на мед си правят труда да напишат с малки букви какво е съдържанието на бурканчето с така "кръстения" "Мед". Пък и на пазара да отидеш, пак няма гаранция, че си купуваш истински мед, щото нали "Сюрмах чиляк - жив дявол!" Сега е сезонът на гърлобола. Не си купувам разни измислени, химични хапове, ами предпочитам да смуча медец и "Проповит С" с прополис. Помагат.

Истината е красива.

Ами ако нямаме толкова време,ами ако трябва да започнем да се променяме на мига,без да мислим че имаме много време.А тежеста на времето в което живеем по скоро го оприличавам на кал-много,много гъста кал,която трябва да очистим от крилете си,за да можем да полетим.Но за тази цел трябват незабавни усилия,твърда и непоколебима стъпка и преди всичко никога за никой в никакъв случай да ни помисляме нищо лошо. Проваляла съм се в подобни ситуации от безверие, че не мога да се справя, не мога да се надскоча така, не мога да постигна толкова качествена промяна. След време съм стигала до извода, че съм пропуснала голяма възможност просто от безверие, а сили са ми били дадени.

Представете си, че влизате през бяла врата в една абсолютно празна бяла стая - бял под, бели стени, бял таван. Какво изпитвате?

Сакън, не късайте ластика!Той ви и пази. Затова - полекичка го разтягайте и опипвайте внимателно новите територии.

А също и да покажат колко слаби и ограничени сме ние, хората, сами по себе си. И как, когато дойдат изпитанията, имаме нужда от Божията помощ. "Бог променя характера" - ми каза един човек наскоро, виждайки скритото ми желание и колко ми е трудно да се променя. Бог може да промени всичко, стига да е во волята Му. Стига да е за добро. Под добро аз разбирам това, което е най-благодатно за всички като Цяло, не само по отношение на мене. Доброто понякога боли, понякога страда... "И всяко зло за добро". Злото е учител.

Често причината за агресията е идваща агресия отвън, от най-ранно детство. Трябва непременно човек да прости на тези, които са агресивни към него. Те също са били в неговото положение, били са подлагани на агресия. Трябва да прощава и на себе си - ние сме просто едни непораснали деца, които много са страдали и не всичко разбират, и не с всичко могат да се справят сами и веднага. Решаването на проблема с агресията не е само личен, той е проблем и на обществото. Въпрос на отговорност пред бъдещите деца. Аз съм била в същото положение и съм изчистила до голяма степен този проблем, но не съвсем напълно. Главно условие е човек да се откъсне от средата, която го травмира и да намери поне външен покой като за начало. Не забравяйте силата на молитвата.

Положителното на отчаянието за мене е това, че човек осъзнава ограниченията си. Ще говоря за себе си, не по принцип, че да не сгреша. Отчаянието води при мене до дълбоко смирение, до момента, в който се питам дали изобщо е правилно това, което искам. Предавам се на Божията воля, отказвам се от личните цели. Ако ли пък целта трябва да се осъществи, то очевидно се нуждая от други сили и подкрепа, не от моите малки човешки сили. Вчера мимоходом прочетох чудесен въпрос тук някъде: "Когато вече нищо не може да се направи, как ще постъпиш?" Тогава идват най-добрите решения. Дори стават чудеса. Отчаянието - врата към чудесата в живота. Това е то.

Аз пък мисля, че Адът и Раят винаги са били, са и ще бъдат тук. Някои сами си правят Ад живота /също и на хората край тях/, други съзнателно избират да бъде Рай в душите им, въпреки външните трудности. Ако си живял в Рая тук на земята, ще си готов и за Рая Горе. В смисъл - душата ти да е заслужила това. Да обичаш истински, да прощаваш, да вярваш, да си смирен, да не причиняваш зло, а да твориш Добро... Ако продължа с този списък, все по-малко хора ще го приемат и разбират. Пък и няма време за приказки, трябва да се действа! Работех на едно място, пълно с агресия. Стигна се дотам и аз да й се поддам. Тогава, осъзнавайки слабостта си и трупащата се вина, просто напуснах. Има места, където духът на агресивност е толкова силен, че е трудно да се справиш с него. Там има много карма за отработване. Не се оправдавам.