Латина

Убедихте ме. Когато гледам нагоре, това не е към небето, а към сина ми, който ми асистира. Когато се усмихвам твърде широко, то е защото слага една ролка т. хартия върху монитора по неизвестни за мене съображения. Отвреме-навреме ми дава сигнал да пея, тоест да викам по-силно. Така, докато пресипнах. Моля ви да спрете, когато усетите, че се мъчите, слушайки това. Понеже сме на руска вълна... http://vbox7.com/play:53cc1758

И ти ли?

Преди малко, като се връщах от магазина, недоволна от себе си, си казах: "Каква съм патка!" После се усетих, че трябва да мисля положително и си казах: "Аз съм супер!" Ама не си повярвах... Все пак, по-практично е да мисля добри неща, затова си казах: "Аз съм върхът!" И си повярвах! Още не съм се достигнала, но съм самото съвършенство като потенциал. Негативизмът ми пречи да видя себе си и пътя си. Той е като бариера, която ако оставя на пътя си, ще оправдая съществуването му. Ако я махна от пътя си, ще потвърдя ненужността му. Колко е глупаво да съм негативна!

От вчера имаме камера. Преди малко се записах за първи път как пея. Голямо разочарование - пея по-лошо, отколкото съм си въобразявала. Горките съседи - какво са търпяли през годините!

Мъже с пачки много, но повечето си ги стискат. Щом си е отворил сърцето да дава, значи е нещо повече от мъж с пачки.

Мнението ми е без всякакви претенции за правилност. Просто ще споделя първото, което ми хрумна при прочита на горното. Пристъпите напомнят моите чести мигренозни пристъпи преди време, които бяха по-продължителни. Като общи в случая виждам болките в тила, главоболието, разсеяността, чувството на изтощение. Те може да се изявят от спазми на малките кръвоносни съдове, на гладката мускулатура по-общо. Останалите признаци могат да се свържат с промени в нивото на кръвната захар. На мене ми помогна диета без месо и без прекаляване с останалите белтъчни храни. За няколко месеца пристъпите намаляха постепенно до почти пълното им изчезване. В началото на пристъпа помагат две таблетки валериан или валидол, понеже освен успокояващо действие, предизвикват отпускане на гладката мускулатура и разширяват периферните кръвоносни съдове. Помага приемане на препарати с повече витамини от групата В, например бирена мая, също на калций и магнезий. Тези добавки могат да се купят без рецепта. Ако кръвната захар "играе", което може да се свърже с пристъпите на изпотяване, често уриниране и чувство на умора, необходимо е да се погрижите за хранителния си режим - примерно четирикратно редовно хранене с пълнозърнести продукти, зеленчуци, плодове, ядки, качествени мазнини. Да не се прекалява по количество със сладките неща, понеже техният ефект по отношение на кръвната захар е "пинг-понг" - отначало я повишават, предизвикват отделяне на по-голяма доза инсулин, след което тя пада рязко. От всичко трябва да се яде, но с мярка. За месото е доказано, че има токсичен ефект върху обмяната, разните старчески промени и усложнения при различни заболявания настъпват по-бързо. Същото важи за цигарите. Всички тия признаци може да са в резултат на стрес, който не е отработен, също неправилно хранене и недостатъчен сън. Реагират жлезите с вътрешна секреция, нарушават се множество процеси. Трябва натрупания от стреса адреналин да се отработва с физически усилия - тичане, танци, гимнастика, колоездене, тенис... казвам го и на себе си. Пеенето също помага. Възстановяването може да стане много бързо, за по-малко от месец. Аз и колежката ми редовно си четем вицове и се смеем, глезим се и се държим като малки деца. И, както е казал Карлсон, който живее на покрива: "Спокойствие и само спокойствие!"

Аз пък съм любопитна защо Никола е така уверен в способността си да се защити от каквито и да било магии и бих желала същото за себе си. Смятам, че бих могла да науча нещо ценно. Още повече, че има някой постоянно мислещ за мене, който редовно ми оставя разни неща - черни кръстове, мазнотии, свещи, камъчета, памуци, напоени с кръв, и какви ли още не боклуци... Тази личност вероятно много ме обича, щом е така обсебена от моето съществуване... Вероятно дори ми се възхищава... Ха-ха-ха

Здравей, nch! Аз бих продала колата, щом ми идва в повече. В София харесах най-много Витоша. Хареса ми също новата среда от хора - оцениха ме единствено по самата мен и резултатът беше изненадващ и удовлетворяващ в няколко отношения. Напоследък се фукам без да искам, но преди имаше хора край мене, които явно имаха нужда да ме изкарват виновна за какво ли не и аз им вярвах. Оказа се, че не било така. Момче, имаш работа - мечта! Обичам да си фантазирам. И ето, виж ме сега в ролята на твоя работодател. Дошло при мене едно младо инженерче, без опит, а явно има потенциал. Решавам да инвестирам в него. Инвестицията е голяма, нужна ми е известна доза сигурност. Слагам един срок от пет години, да го видя колко е сериозен, пък си имам едно наум, че ако напредне бързо, срокът на договора и длъжността могат да бъдат предоговорени по всяко едно време. Вероятно ще са нужни около две години, хм... Може да го повиша и обуча в местния клон, а след това може да го назнача в някой новоткриващ се, да речем... в Будапеща или на някое друго перспективно място. Може и да пътува - млад, умен, симпатичен, динамичен, комуникативен човек. Какво да ти кажа - учи се на немски добродетели и ги допълни с българските. Изгради качества, нужни за по-високата длъжност. Докажи себе си!

Да, грешката е моя. Отец - Творецът. Святият Дух също произлиза от Него. Логос = Слово = Христос = Синът. Благодаря!

Тази идея ми помага да прощавам по-лесно на себе си и другите. Много злини са направени с добри мотиви и след осъзнаването им човек съжалява за тях. Ако човек се покае искрено, с твърдото намерение да не повтаря старите грешки, може да му бъде простено. Можем да бъдем опростени и по молитвите на тези, които сме наранили. Сам Христос е казал: Ако прощаваме на другите, ще се прощава и на нас.

Казал го е Христос. А Той е Един, Предопределеният, излязъл от Отца /Логоса/. Другите христосовци са фалшиви и пред тях наистина не бива да се прекланяме.

Няма такова нещо като тунел без светлина, тя винаги се показва зад някой завой. Ефектът от паневритмията е фантастичен. Човек не само се пречиства и оздравява, но се изгражда наново във всяко отношение и получава добри енергии... Трудно ми е да го изразя. Много хора след това се чувстваха привлечени от мене, от излъчването ми. Работя в магазин. За съжаление после не намерих време и сили да отида отново. Благодарение на моя роднина единствения път, когато играх, беше осъзнато и ползата за мене е неописуема. Тя ме водеше стъпка по стъпка, движение след движение, дума по дума, като ми обясняваше смисъла. Някаква сила същата сутрин ме беше вдигнала от леглото и ме накара да се изкача на платото. По пътя се запознах с една жена, която ме заведе при останалите. Ако не се обърка нещо, от тази пролет ще правя паневритмия редовно. Всичко, което написах по-горе като съвет, съм го преживяла лично. С бягане преди години за по-малко от две седмици се справих с една доста тежка депресивна невроза. Сега не бива да тичам, но трябва да оправя велосипеда и... Прегръдките и целувките с обични хора са голямо лекарство. Глезенето с децата носи много радост. Смехът и радостта лекуват. Аз понякога просто си чета вицове, детските приказки също ми действат добре.

Неизбежно е да оздравееш! Баща ти ще се радва. Не усещаш ли понякога присъствието му? Предполагам, че от стреса и пренапрежението преди заминаването му си се изтощила и може би щитовидната ти жлеза работи по-усилено. Това би могло да обясни пристъпите на сърцебиене и задушаване. Като се успокоиш, това ще се оправи. Моя колежка има подобни симптоми и взема обикновен валериан, помага й. Тук много хора няма да приемат това сериозно, но не пречи да опиташ наред с останалата терапия - безвредно е. Спортът помага да се изчистят натрупания стрес и токсините от тялото. Просто чудодейно средство. Тичай, карай колело, играй гимнастика, танцувай - по възможност на чист въздух. Доказано е при това, че се отделят повече ендорфини, хормоните на щастието - а те са най-добрият естествен антидепресант. Разходка сред дървета просто пречиства, отнема тежестта и зарежда с енергия. Поиграй с децата и приятели. Трудностите ти са временни и ще ги преодолееш. Браво за голямата ти любов и саможертва. Изпълнила си дълга си към баща си. От всичко най-много той иска за тебе да си здрава и щастлива. Зарадвай го. Той в известен смисъл е жив, не може да не си го усетила. Дори е радостен, че се е отървал от болката. Направи го и ти. Успехът ти е сигурен! :feel happy:

Истинското щастие иде, когато егото се смали и отдръпне. Тогава на човек може само да му е интересно и забавно от изпълненията на другите, пък били насочени те и срещу него. При това да запазва Любовта и вътрешния си мир. Ако е така и устиска докрай без да се настрои отрицателно, ще придобие още приятели, когато и на тях им мине, разбира се. Весело ми е като ви наблюдавам отстрани, защото зная, че ще бъдете големи приятели. Още сме деца в общуването. И аз не правя изключение. Богът в мене търси Бога във вас. Това ни е общото.

Да не е подобно на мойто - диета след ядене, няколко пъти дневно. това има ли нещо общо с духовното развитие? Може би това, че имам разни добри уж намерения, но не ги изпълнявам на практика и съм си все същата - тъпча на едно място.

Моята цел е по-малка. Докато говоря, да премълчавам.

Добре казано, признавам. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ."

Ама каквито сме си бърборанки... Бърборенето го няма в тези стъпала. Значи наистина сме под първото! Модераторска бележка: Това и следващите пет мнения са преместени от темата Степен на духовно развитие ?!?

Все пак, хората в днешно време като цяло са станали по-коравосърдечни и безчувствени дори към най-близките си. Няма начин да се разсърдя някому, че е отделил от времето и силите си с желанието да ми бъде полезен. Разбирам, че е възможна манипулация при това, но в повечето случаи тя не е съзнателна и следователно не е осъдителна. Когато най-близките забравят за мене, тогава получавам помощ и подкрепа от неочаквано място, от хора, които не са ми задължени по какъвто и да е начин. Тогава разбирам, че Бог не ме е оставил и винаги бди над мене, че знае нуждите ми. Благодаря и благославям хората, които са имали сърце да Го послушат. Наскоро постех и при молитва за едни хора чух следното: "Бог дава благодат на верните си!" Това се сбъдна. Не се отделяйте от Бог и Бог няма да се отдели от вас. Ще получите помощ и благодарете, когато нечие сърце се е отворило за вас. Свободата е ненакърнима. Страхът от ограничаване е всъщност въображаем. Дори тялото да е в окови, душата е свободна.

Хубаво е, когато има желание за помагане. Нормално е да се греши и в това, не сме съвършени. Желанието за помагане е дефицитно в днешно време, както и вярата в Бога, в Доброто. Грешките от желание да се помогне са лесно простими. Радвам ви се, хубава тема за обсъждане.

Eдно е да вярваш, още повече е да живееш нещо. Аз живея и вярвам, без да разбирам с ума си напълно какво представлява Исус Христос. Не съм пораснала достатъчно в Неговия живот. Притежавам непоклатима вътрешна убеденост, че Той е Истина. Истина, която се опитват напразно да разгадаят с ума си хора, които не Го живеят. Затова и не вярват. Които нямат Христовия Дух в себе си, не го разбират. Ако Го живееха, щяха да вярват. Щеше да е реалност за тях както всичко, което виждат с очите си и докосват с ръцете си. Има много още да се каже за това. Отговорът е много навътре в самите нас. Ние всички сме част от Творението, от Плана, от всеобщата свързаност, хармония, разумност и Любов. В духовния свят празно няма. Ако не е Святият Дух в нас, други духове ще ни владеят. Да сложа многоточие, че дотук все едно нищо не съм казала...

Празно няма! Има различни възможности, човек може да избира. Двама души заедно и поотделно може да имат проблеми, но това да не пречи на любовната им връзка, а дори да я укрепва и затвърждава. Така те може да преплуват море от нещастия, но щастливи, че са заедно.

Аз предпочитам спокойствието на самотата пред проблемната и нещастна любов. Каква е тази любов, дето разболява?! Човек по-добре да е сам. А любовната връзка нека да е спокойна, хармонична, радостна, стимулираща, разхубавяваща, повдигаща и оздравяваща...