Латина

Странно е, че колкото повече е нараснал хаосът в моята стая, толкова по-голям покой чувствам. Много съм близо до усещането, че редът и хаосът нямат особено значение, щом се взирам в молекулите и атомите. Толкова малки са ми станали очичките, че не виждам големите структури и няма значение как точно са подредени. Това ми дава усещане за сила и свобода да нареждам тези малки частички както си искам, а също така да ги превръщам една в друга, както ми хрумне, на всичкото отгоре и да ги поставям във времето и пространството, където ми се ще. Вълшебство! Ще се запитате какво общо има това бръщолевене с ентропията? И аз не зная, но ми хареса идеята за ред в хаоса и за хаос в реда. И колкото съм по-близо до идеята за ентропията, толкова по-близо съм до "невъзможните" комбинации, благодарение на които са възможни чудесата.

Предлагам да не слагаме всички българи под общ знаменател. Бойко може да не е съвършен, може да му е липсвала концентрация в някой момент, но той е свършил и върши много повече работа от мнозина. На футболния коментатор му е лесно да съди отстрани, но я да го видим на игрището... Вие имате ли идея как пък се изцепват чужденците, идващи в България? Всички сме хора. Сигурно има какво да научим от по-напредналите общества, а сигурно има какво да научат и те от нас. България ще я бъде. Не мога да си представя истински българин да допусне различна от тази мисъл. Отхвърлянето няма да ни направи добра услуга. Приемане и сътрудничество са нужни.

Хайде да се изцитирам сама, че да се допълня. Да бъде извор за тях на нов поглед към живота, на радост, на оптимизъм, на благодарност - да ги накара да се засмеят и да вярват. Дори с нищо материално да не се помогне, такъв дар е много по-важен. Много хора, макар да считат себе си за благородни, бягат от страдащите и си затварят сърцата за тях да не би да бъдат ощетени и повлечени надолу. При това намират оправдание за отдръпването си, обвинявайки човека в нечисти мотиви, дори когато просто им казва "Здравей!". При това не си дават сметка, че обръщат гръб на Бога. В период на изпитание човек ясно може да види в действителност кой е добър човек, кой е благороден, кой му е приятел, кой е духовно зрящ, кой изпълнява закона на любовта и кой му обръща гръб. Дори ние да не сме от страната на страдащите, не бива да си затваряме очите за тях, защото през техните очи ни гледа същият този Бог, на Когото се молим за какво ли не. И когато със свободната си воля изберем да не помогнем, да не се подчиним на закона на Любовта, тогава да не чакаме благословения в собствения си живот. Тогава ни слагат на тяхно място, да разберем за какво иде реч, да ни се смекчат сърцата, да се смирим и да направим път на Божията Воля - защото тя е най-добра за нас самите и за всеки друг. Когато се научим да чувстваме другия като себе си, когато се почувстваме като частичка от едно Цяло, тогава няма да грешим - тогава ще избираме волята на Цялото като своя воля. Когато помъдрее човек, тогава е готов със свободната си воля да избере Божията воля. В Ръцете на Бога, с Духа на Бога е най-голямото щастие. Докато сме егоисти, ние сме нещастни и непрекъснато се натъкваме на противоречия и страдания. Лесно се говори, трудно се прилага...

Аз си го представям така. Духовното зрение е като гледането навън през прозореца в ясен ден. Обаче пред духовните ни очи са спуснати завеси и затова сме си включили един телевизор /ума/ и гледаме него, и сменяме ли, сменяме програмите. Трябва да изключим телевизора, да махнем завесите, да допуснем Светлината и с отворени очи да видим Това, Което Е. Както слепият не вижда света около себе си и разчита на други възприятия, на други представи, то и ние така не виждаме в Духа, слепи сме. Обаче, ако прогледнем, няма да има нужда да се съмняваме и да изпитваме нещата, защото Истината ще ни се разкрие сама и ще прониква цялото ни същество, ще се почувстваме слети с нея, част от нея. Искам да кажа, че чувството при това е неописуема радост. И не само Истината, но всички добри плодове на Духа се изливат в Едно.

Изглежда, не е само за малцина изпитанието на Йов. Все пак мисля, че е възможно човек да расте и по друг начин. Не страдайки, а помагайки на страдащите. Не благодарейки за изгубеното, а благодарейки за това, което е. Не хвалейки за избавлението, а за свободата. ... На това искам да се науча и това искам да постигна - да влагам живота си, времето, енергията, дарбите и всичко, което съм, в положителни неща, за добри каузи. Не сме се научили да даваме, затова силом вземат от нас. Вместо да върви човек по пътя, да пада, да става и да плаче, не е ли по-добре да се радва на живота, да скача от радост и да пее? Да се чувства съучастник на добрия Бог, правейки добро, следвайки повика Му? Аз мисля, че при втората ситуация растежът е възможно най-бърз. Въпросът е, как да изляза от долината на мрачната сянка, щом сама не виждам пътя? Това ми е една от належащите задачи - да обърна нещата, да не пилея енергия в лоши преживявания, а да се отворя и да позволя Доброто и Любовта да работят чрез мене. И може би начинът е да действам и да давам макар и малко, показвайки готовност да давам драговолно, каквото изисква ситуацията. И друго си мисля - ние всъщност забравяме правилния начин на обмен с Цялото, на растеж и развитие. Като дете бях по-чувствителна, по-простителна, по-щедра, по-любяща, по-прозорлива... Затова е казано - "Станете като децата". Честно ви казвам, децата са по-близо до Бога от възрастните.

Опитност - този, когото съжалявах, работи в посока аз да стана за съжаление.

От думите ти лъха такова чувство на освободеност, че мечтая за него. Капан... може би имаш предвид всички изкуствени предразсъдъци, чувства на вина и страх, които са ни насадени от най-ранно детство, заради които е трудно впоследствие да следваме истинските си желания и да постъпваме свободно според волята си. В това има истина. Възможно ли е обаче, следвайки свещеното си право на свободна воля, да пренебрегваме останалите, да не се интересуваме от последствията за тях? Ако капанът е изкуствено и по човешки създаден, добре би било той да бъде премахнат. Мисля си, че за мене този "капан" е вроден - спомням си ясно моменти от детството ми, когато съм искала да направя нещо погрешно, но съм усещала присъствие на светли същности, които крещят "НЕ!!!" и те са напълно реални за мене. Друг водач е вътрешният глас, но с какъв произход е той, може да се поспори... Един път говори умът, друг път - душата, трети път - духът... И тук понятията може да се тълкуват различно, казвам го в смисъл, че умът е ограничен, а духът - не, той е нашата връзка с Духа. Нямам претенции представата ми за нещата да е напълно точна. Истинската Истина би следвало да обедини различните гледни точки и да ги примири... Аз мога изцяло да се съглася с горното мнение, при едно уточнение - да постъпваме свободно според най-верния си вътрешен водач, знаещ най-доброто за нас самите и за Цялото. Тогава сме максимално свободни, натъкваме се на минимум препятствия, благословени сме от подкрепящи енергии, развиваме се максимално бързо.

Бих се изразила само малко по-различно: Няма по-голямо щастие от живот в Любовта - от това да си в подчинение, в служба на Бога, защото Бог е Любов.

Вътрешна обхода Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова по-голяма отговорност носи - защото мислите, чувствата и волята му са усилени. Все едно лети с голяма скорост - тогава и най-малкото отклонение носи големи и бързи последствия. За да не греши, човек трябва да е подчинил волята си на Божествената - защото Бог се грижи за доброто на всички. Самоконтролът е нужен - но не изкуствен, а такъв, който се основава на изчистване от отрицателните качества и изграждане на положителни. Изпитите и проверките са внезапни - тогава няма време за много мислене и мъдруване, а човек реагира според изградената си същност.

http://www.youtube.com/watch?v=BJuCOgbXotg&feature=related

http://vbox7.com/play:5962f3c8&al=1&vid=223554

На работното ми място има камери, за които обикновено не мисля... и понякога върша глупости, които са увековечени. От друга страна, в моментите, когато съм по-съзнателна живея с усещането, че винаги и навсякъде съм постоянно наблюдавана, дори в мислите и чувствата - не от земни слуги, но от небесни. И това също се увековечава. Нима няма стремеж за вътрешна чистота, макар още тя да не е реална?! Има стремеж към чистота у много хора. Не е по силите на човека да се изчисти и въздигне сам. Той може само да си помогне, като поиска помощ - смирявайки се, искрено покайвайки се /защото няма човек на земята без грях/, посвещавайки се. Не мога да приема, че сексът сам по себе си е грях. Нали благодарение на него ни има и пишем ли, пишем по форумите...

Не съм се изразила точно, за което се извинявам. Владеене на сексуалността неминуемо включва и трансформиране на сексуалната енергия в друга, когато човек прецени, че така е по-правилно в конкретната ситуация. Но съм против отричането и отпадането на сексуалността като условие за духовно израстване. Владеене - да, отричане - не. В момента съм на въздържание, пост и молитва в това отношение, затова по-добре да си спестя коментарите за привличането, създаването на поколение и т.н. Принципно съм съгласна с казаното.

Това е идеалът. Говорих за общия случай. Обичайно хората, дори и тези, които се считаме за вярващи християни, гледаме не към Отец и Сина Му, а към света, към хората. Някои от тях предизвикват в нас отрицателни реакции, а други ни дават с примера си нещо ценно, събуждат в нас сили, които да ни водят напред. Аз като дете, израсло по времето на социализма, никога не съм имала подтик за култ към личността, какъвто беше модерен /дали не и задължителен към Ленин, Георги Димитров, Маркс, Енгелс и т.н./ тогава. Наистина недоумявах защо да се прекланям на хора като мене. Умни били - браво, но какво толкова?! Това, което ме е насочвало в живота, беше и е вътре в мене - вътрешният ми глас, съвестта. Не винаги я слушах, но усещах реално присъствието й. След години, когато съзнателно повярвах / доколкото вярвам, защото вярата е за неща, които не се виждат/, аз разбрах за себе си, че Бог е записал законите Си в сърцата на хората и те винаги могат да се развият като Негови образ и подобие - нали така сме създадени поначало.

Приемам хомосексуалните хора / и животни/ по принцип, но не и като пример за подражание. Човешката слава не е абсолютен критерий за духовна висота. Човек в някои области може да има големи постижения, да заслужава признание, но в други да не е за пример. Считам за разумно да се приеме хомосексуализмът като част от разнообразието в природата и живота, но все пак мисля, че като явление е донесъл повече отрицателни неща, отколкото положителни.

Сексуалността може да се изявява под различни форми. Човек, който желае да израстне духовно, трябва да е в състояние да владее много неща в себе си - мислите, чувствата, постъпките, ... сексуалността - също. Някои прояви на сексуалността принизяват човека, а други го извисяват. При това по-важно е личното отношение към акта, отколкото това на партньора, а то също е важно, разбира се. Затова не мога да приема мисълта, че човек трябва да трансформира сексуалността си в нещо друго, за да израсте духовно. Противоестествено е и не работи според мене. Може да доведе единствено до псевдодуховност. Хомосексуализмът също е противоестествен и на определен етап на развитие може да се осъзнае като такъв и човек да го надрасне. Наистина не мога да си представя на по-високите нива на учене и развитие човек с хомосексуални прояви и наклонности. Модераторска бележка: Темата ще бъде заключена поради изчерпване на дискусията и основните и аспекти.

Ако се спазват принципите на свободен избор и ненасилие, не виждам къде е проблемът?! Двама мъже или жени се обичали, било им добре заедно, на никого нищо лошо не направили - къде е проблемът?! По-добре така, отколкото да лъжат себе си и другите. По-добре така, отколкото да отричат природата си. Изобщо не е моя работа кой какво прави и с кого го прави. Стига да не ми вреди, стига да не вреди на други хора, пък било то и с грешен пример. Тук стигнах до противоречие, но ще го подмина... Преди време мислех, че хомосексуализмът е измислица на хората, поредното потвърждение на теорията ми, че с появата на човешкия разум се получава скъсване с естествените природни закони. Наистина ние хората се държим неадекватно в много отношения, ако се сравним с животните. При животните има определен "социален" порядък, при нас - хаос. При животните има хранене според вътрешните потребности, при повечето съвременни хора - самоотравяне с неподходяща храна. При животните размножителният процес протича по вродени правила, при хората - с куп усложнения... До деня, в който чух за два заека от мъжки пол, които правили любов... Я, то и при животните го имало това! След време наблюдавахме и два от мъжките ни хамстери да се "пощят" /малката ми дъщеря така наричаше това нещо/. Не виждам как би могла хомосексуалността да пречи на хората да учат и да работят. Считам, че при част от хората тя е резултат от психическа /емоционална и умствена/ обработка, довела до такъв начин за получаване на сексуално удоволствие. При останалите е вродено - как бих могла да отрека правото на тези хора да се радват на физическа любов по начина, по който я желаят. Разбира се, стига да не вредят никому с това. Имат право на щастие, нали?

Точно така. Имам над девет години стаж в Дом "Майка и дете", над 90% от изоставените деца са от тази социална група. Част от тях са временно оставени в Дома, да поотраснат, а след това биват прибирани от близките и използвани например за просия и кражби.

Слънчо, ами нали описаната случка с чичкото показва изпитанието за мене: "Ти си мислиш, че обичаш, а то..."/заглавието на темата/. Не се получава нещо с разбирането. Сякаш съм с фередже и някои си мислят, че изглеждам по някакъв техен си начин. Една от причините за липсата на разбиране е в нежеланието за комуникация поради непозитивно отношение. "Като ти дават - вземай, като те гонят - бягай!" RUN! ПП. А ти мислиш ли, че обичаш?! /риторичен въпрос/

Бих казала, че духовните школи са за растеж, а не за самочувствие, че си нещо по-така от ... когото и да било. Хареса ми идеята, че каквото виждаш у другите, това си ти. Не просто харесвам тази идея, ами напълно я споделям. Получих обяснение на една случка преди няколко дни. Бях изпълнена с положителна нагласа към света край мене, а един чичко едва не ме напсува. Имах тежест в сърцето сигурно цял час след това.Недоумявах защо на моето невинно и положително отношение получих това. Благодаря, разбрах евентуалната причина. Има логика. Не се чувствай раздразнен, че някой те квалифицира в някаква си група. Важното е ти как се усещаш.

БожидарЗим, всеки плава в своята си лодка. На мене така си ми харесва, на тебе - онака си ти харесва. Важното е, че сме свободни и доволни да правим това, което си ни харесва, с когото си ни харесва, щом и на него си му харесва. Щом всички са доволни, какво по-хубаво от това?!

Съгласна съм с всяка дума от последните две мнения! Благодаря! Благодаря и за това, защото с тях се опровергава мнението, че Учителят е проповядвал т.нар. "свободна любов" в най-примитивния й вид.

Явно съм пуснала повечко мисли от Левски, та накрая стана "Къде го чукаш, къде се пука". Е, редактирах си поста и удебелих само тези, които считам отнесени към дискутирането във форума, останалите са второстепенни и в известен смисъл биха могли да бъдат подкрепящи, но само толкова. Нека да приемаме по-положително и дори с благодарност споделеното от инакомислещите. Ма няма лошо и в развихрянето.

Дружна разяснителна работа. — до местни комитети, лятото на 1872 г.За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.Има два пътя — кой ще изберете? — до Л. КаравеловИнтригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.Никой да не се повежда сляпо в работата. — до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава? — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. — дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г.… времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. Васил ЛевскиСпециално като отговор на БожидарЗим, а и за всеки, който би намерил връзка.

Мерси, гледала съм го преди време. Добре пресъздадена страст към живота. Направо може да излекува някого от меланхолия.