Латина

Чувствата са реални като закона за гравитацията, например. Когато се движим по правилата, Бог ни обича, благословени сме. Когато сбъркаме пътя, удряме се в разни препятствия, боли. Когато се върнем в пътя, "милват" ни по глупавата главица и продължаваме. Бог ни обича тогава, когато ние обичаме всичко останало и не вредим на никого и нищо, т.е. спазваме Божията воля. Казват, че Бог не ни спъва, а ние сами се спъваме и сами се удряме, като последица от погрешните ни спрямо останалия свят действия. От значение е в какво вярваме, как живеем, бъркаме ли стъпката и удряме ли си главата в някоя стена. Причината има следствие, действието - противодействие. Закони, какво да правиш. Преди години, тъкмо чула за Христос и повярвала съзнателно в Бог, проведох разговор с една колежка атеистка. Тя ме попита как така е възможно Бог да е винаги и навсякъде, да знае и вижда всичко? Съвсем материалистично й обясних /доколкото си спомням/, че всички сме части от едно цяло, че всяка част е едновременно център и не е център, всички са в едно поле и не е нелогично която и да е част да "знае" всичко за която и да е друга част. Ефектът беше неочакван - тя каза, че нищо чудно и тя да повярва в реалното съществуване на Бог. Просто под думата Бог всеки разбира нещо свое си, влага различен смисъл. Един здравомислещ човек при тази дума може да се присети за някой фанатик, който се държи странно и асоциално, бих казала. В такъв случай естествено е да предпочете да се самоопредели като атеист. Добрата новина е, че няма значение дали някой вярва в Бог. Той, каквото и да представлява и каквото и да си мислим, че представлява, си съществува или не.

Думата саможертва е една такава странна. Често наричаме с нея това, което най-много бихме искали да направим, защото всяко друго поведение би ни измъчвало. И като употребим тази дума, всъщност искаме да получим просто обич, под форма на усмивка, благодарност, нещо, което да ни потвърди, че сме постъпили добре и сме обичани.

Като се има предвид, че сме едновременно добри и зли, то всичко ни е по "силите"...

Ако има любов, даването не е глупост. Ако няма - тогава очевидно е. На всяка жена може да се случи да остане сама с едно или две, или ... няколко деца. Това означава ли непременно, че е лоша и използвачка? Преживяла съм подобни обвинения и изобщо не е приятно. Ами поставете се на нейно място. Всеки, докато е жив, се надява на щастие. Човек, чийто всеки ден е саможертва и се бори с живота да отгледа децата си, заслужава уважение. Но очевидно тази жена е сгрешила, не е намерила човека за себе си. Има много случаи на семейства, които напразно очакват наследник, докато не приемат да се грижат за чуждо дете. Защото за Бог чужди деца няма. Животът е голям Учител. Това, което не разбираме днес и за което съдим някой друг, след време ни идва до главата. И тогава пак така ли ще разсъждаваме, когато тоягата започне да налага собствената ни гърбина?!

Пък аз преди няколко дни сънувах, че в дома на майка ми е влязла бившата ми свекърва. Аз й се накарах как така след всичко сторено е посмяла да идва и я подгоних към вратата. На стълбището тя се наведе с гръб към мене, подпря се на стълбите и аз започнах да я шамаря по дупето. Дупето беше меко и топло, чак ми се отщя да го бия. После я изгоних да си върви и влязох в жилището. Що да видя?! Измила няколко чинии... А на времето все мрънкаше, че не били измити. После се събудих с лошо предчувствие. Същият ден отидох на работа и имах адско главоболие. Скарахме се с колежката, ама здраво. Една врата се самозаключи и се наложи да я разбия. Същевременно един много близък и на двете ни кръвен роднина отишъл в дома на майка ми, след повече от година, което научих късно вечерта. И друг път съм забелязала, че ако сънувам някого, нещо се случва наяве не точно с него, но с някой роднина. Не знам дали това е целият смисъл на съня.

Изказаното от мене мнение не показваше застинала картина на нечии вярвания и невярвания, а тяхната динамика. Повечето хора преживяваме поетапно и двете крайности - вяра и атеизъм, заедно с междинните варианти. Доказаха, че материята само привидно е плътна, освен това се състои от трептящи частици, а по-натам погледнато, се състои просто от трептения. Какво значи духовен свят. Ами свят с по-малка плътност, от наша гледна точка. Това е условно разделение. Законите различни ли са? Не. Добре е да си останем материалисти, докато летим в небето на духовното. Да не губим връзка с действителността, защото заблудите не са желателни. В такъв смисъл, атеизмът може да е много полезен.

Съгласна!

Неразумен електрон съм и блуждая в пространството, и се удрям в някакви частици... Чувствам се като в люлка, лю-лю, лю-лю... О-ох, стана горещо, ударите зачестиха! Приятно беше, но вече не издържам! Как да се измъкна?! Мисли, мисли! Как да мисля с това неразвито съзнание?! О-ох, боли! Мисли, мисли! Трябва да намеря изход. Нужна е целенасоченост! Мисли, мисли! Ще се устремя към нещо положително!

Малко по-нагоре стана въпрос за малките деца. Аз се родих и израстнах във времето, когато дори влизането в църква беше наказуемо, а за вярата в Бога не се говореше, само осмиваха поповете и от няма и къде казваха, че България просъществувала благодарение на църквата. Няма Бог - това беше официалната версия, на това ни учеха и не получавахме никаква информация от духовно естество. Помня обаче силното си вътрешно усещане, че това не е така, че има чудеса, че има вълшебства, че има добри феи и лоши магьосници /и някои добри, които понякога вършат зло, и някои лоши, които понякога вършат добро/, има неща извън видимия свят. Е, много психолози биха казали, че това са детски фантазии... Все пак с времето разбрах, че не всичко е фантазия, а се случват съвсем реални неща, които не могат да се обяснят с чисто материалистичния подход. Има атеисти, които не вярват във фалшиви богове, натрапени им от чужди представи, но вярват в реалността, вселенските закони, скритите сили... всъщност, за мене това е Бог - реално съществуващ, законите му са неотменни, но ние хората не всичко сме открили и овладели. Затова бог не може да се види - той е всичко, винаги, в много измерения. При това не сме подвластни само на грубия материален план, но има много фини планове в битието, част от което сме, които също се подчиняват на неотменими закони - даващи ни увереността, че има вселенски разум. Аз възприемам този разум като много неутрален - той действа безпристрастно и неотменимо, както когато се удрят две топки. Накрая атеистът - физик се пита: "Вселената ли е Бог?" Другият подход, чисто интуитивният, на човека, виждащ навътре в себе си, самоосъзнаващ се като частичка от цялото естество, води до същото. Неговите интуитивни представи се обличат в някакви образи, намират реални потвърждения и доказателства, макар и коствени. Двата подхода се доближават един до друг постепенно. Айнщайн в младостта си е бил вярващ, след това навлиза в полето на атеизма, докато накрая отново се връща към вярата си, виждайки как теориите за произхода и устройството на вселената удивително напомнят, по-точно потвърждават древните писания.

Човек трябва да се отнася по-спокойно към инакомислещите. Има такова понятие "емоционална зрялост". Не е достатъчно да се развиваме умствено, трябва да се развиваме и емоционално, да смекчаваме сърцето си. Мъдрият и улегнал човек в повечето житейски ситуации се държи по-безстрастно, по-търпеливо. Явно това липсва на всеки от тук дискутиращите и е интересно, че именно темата за доверието толкова бързо и страстно се разви. В това някой да има собствени убеждения и да държи на тях също има положителен смисъл. На такъв човек можеш да се довериш по-спокойно, отколкото на такъв като мене - докато повее друг мисловен вятър, веднага променя гледната си точка и се чуди дали не е по-добра / и така се завърта няколко пъти около оста си, докато реши накъде да гледа/. Това малко на майтап. Пък и изобщо не обичам да обещавам, нито да си правя планове, а още по-малко да се вмествам в чужди планове - стават чудни работи, независещи от мене, които объркват всичко. Мир и Любов!

Едно е да изпитваш Бога, друго е да Му имаш доверие, защото усещаш в дадения момент безусловната Му подкрепа.

Да, не писах за комунизма с отрицание, напротив. Но до истинските неща се стига по естествен път, не става по изкуствен. Капитализмът е предпоставка за развитие на гражданското общество, което се грижи за всеки поотделно и за всички заедно - друг път няма, сам човек е обречен. А социализмът беше противоестествен, бяха пренебрегнати истинските мотиви за лично и обществено развитие. Какво общо има доверието с обществения строй? Имам ли доверие, че моята държава ще защити правата ми, че ще ми даде шанс да се развивам? Може да обърнем разглеждането в тази посока. Защото то е част от т.нар. "доверие в живота".

Един познат човек наскоро ми каза, че комунистите по светоусещане и начин на живот са най-близо до Бога. Той е комунист. Не е толкова важно в какво си мислим, че вярваме, а как усещаме нещата и как постъпваме. Ако някой, който се мисли за атеист, се ръководи от съвестта си и законите, записани в сърцето му, той е по-близо до Бога от друг, който се ръководи от неосъзнати егоистични мотиви, оправдавани съзнателно с разни мъдрувания. Нали и дяволът чете Евангелието, а е казано: Ако човек дава живот на Бога вътре в себе си, не ме интересува за какъв се мисли и какъв етикет си е сложил. Мюсюлманин, атеист, католик... няма значение. Да не пропусна комунистите, които замислиха рай на земята. Всъщност, в малкото прочетена комунистическа идеология, много ясно прозираха библейски принципи, облечени в нови дрешки. Не е тук мястото да се задълбочавам в тази тема. Само ще спомена, че най-близкият път до "комунизма, т.е. рая на земята", се оказа през дивия капитализъм, а не през социализма. Някой казва: Аз не вярвам в Бог, вярвам в себе си. Ако има предвид онова вътрешно Аз, Божествената частичка, която е истинна и никога не ни подвежда, той има доверие в Първата и най-дълбока причина на нещата. И никога не остава излъган в доверието си.

http://vbox7.com/play:11d7d0b2

Това е много съществено, хареса ми. Всеки носи личната си отговорност, първо пред Бог и след това пред хората - лицето и изявлението Му. Вили, много си права. Аз например почти не познавам Учението, Библията съм чела преди около 20 години и ми е трудно да намирам опора в тях. Споделям тук каквото мисля в момента /винаги го подлагам на съмнение/ и се надявам някой по-напреднал в истинското Учение да намери и сподели знание по темата. Търся в отговорите и се радвам като малко дете на това, че някой е намерил в огромното богатство и е споделил тук с нас истинско знание. Това е ролята на тези, които са се трудили повече и знаят повече - да бъдат полезни на тези, които търсят пътя напред полуслепешком. Благодаря ти - много нещо си донесла лично за мен и за тези, които биха чели това след време!

Хубаво, че поизяснихме понятията, благодарение на това може да се разберем. Условното доверие автоматично предизвиква отрицанието си. Човекът, когото сме натоварили по подобен начин, сам бяга от отговорност, защото се чувства контролиран и несвободен. Дори повече - възникват какви ли не неочаквани обстоятелства, които пречат да се осъществи замисълът. Докато бродех из темите тази вечер прочетох, че Сатана е противен/противник на Бога, защото пристъпва Неговата воля. Значи, да не ви казвам по колко пъти на ден, колко години вече съм противник на Бога? Условното доверие е вид насилие и е противно на Бога. Нямаше начин умът ми да роди подобна мисъл буквално минути по-рано. Но сега ми звучи логично.

Като се има предвид, че са доказано глупави, може... Днес прочетох, че родените в събота хора имат естествена способност да разпознават и да прогонват зли същности, също така тях магии не ги хващат. Подозирах аз, че всичките ми неудачи не са от душмани, ами сама съм си виновна...

Ами, може да гледаме към различни части от времето. По-близките до мене са по-близки по време. По-отдалечените от мене са по-отдалечени по време. Може би наистина виждаме спомен за случилото се, защото има вариант да видим и неща напред, които все едно са се случили вече. В това, последното, не вярвам. Само миналото е реалност, а също и настоящият миг, който изтича, а бъдещето може да се променя, не е строго предначертано. Една достатъчно голяма, условно затворена и независима система / такава в действителност няма, говорим си с приближение и идеализираме случая/ съдържа в себе си огромен брой съставни частици, които са достатъчни, за да се опише вероятностното разпределение на състоянията, в които тези частици биха могли да бъдат. Външно такава голяма система може да изглежда спокойна, но вътрешно може да кипи от движение. Ако искаме да се образуват нови структури, трябва да са разрушени старите, т.е. хаосът да е максимален. По този начин наличието на хаос е необходимо условие да се организират нови базални структури. Аз не виждам противоречие с теорията за Сътворението /или една от тях/. Ето тук нещо интересно. Разбира се, възможно е от вече налични структури да се организират по-големи, които ги съдържат. Това е развитие, еволюция. Тук нямаме претенции повечето хора да поддържаме някакво високо научно ниво по темата. Аз лично говоря повече по интуиция и се опитвам да споделя личните си представи и усещания за нещата. Учила съм физика, но не ме е срам да призная, че далеч не зная всичко.

Любимото ядене ми е лютото ядене. А кюфтенцата, за да не са твърде мазни, добавям в тях олио и след това ги пека във фурната, да се зачервят и да имат коричка. По този начин много сполучливи стават картофените и соевите кюфтета, а и всякакви други - принципът е един и същ. Вместо да се ароматизирам на пържено, да се изпръскам с гореща мазнина или да си направя сауна ефект край котлона, отивам в другата стая и сядам на компито или пред телевизора. След това, вместо да ме гризе съвестта, че съм яла пържено и да ми ври стомахът, хапвам печени кюфтета със сос от кисело мляко и съм о.к.

Не сме длъжни да се доверяваме винаги и на всеки. На лъжливото овчарче няма да му е удобно да живее в обществото. По-лесно е да задържиш веднъж гласувано и оправдано доверие, отколкото да спечелиш отново загубеното доверие. Аз имам надежда за овчарчето, защото не е хубаво да живееш сам, без подкрепа и доверие от хората, които те познават. Струва си усилията да поискаш прошка и да спечелиш отново загубеното доверие. По същата тази причина не бива да зачеркваме от живота си окончателно хората, които са ни излъгали. Човек може да се промени, да се изчисти от лошото, да се прояви добротата, която е заложена в него. Има много примери за това. Отидете на гости на едно събрание например в протестантска църква /защото там се говори и обсъжда повече/ и ще видите много променени към добро хора, много обърнати съдби и човешки отношения. Убийци, наркомани, лъжци и развратници се променят неузнаваемо до степен да можете им доверите смело себе си, ценностите си, живота си. Отношенията ни с хората са отражение на отношението ни с Бога, с Цялото. Аз искам да се доверявам на Бог, според Неговата воля, която е най-добра за всички. А с моята човешка воля може да направя грешен избор на кого да се доверя.

Ако някой не е проявил добра воля спрямо мене, ясно ми е, че не е длъжен. Той прави своя свободен избор и е добре да съм предвидила този вариант - няма нищо насила. Дори не е нужно да се свеждат от моя страна отношенията до необходимия минимум, защото нямам отрицателна нагласа към човека. Може да има отдръпване в смисъл, ако другият чувства като натоварване моето близко присъствие или аз - неговото. Все пак са ни ограничени ресурсите от време и енергия и правим избори къде да ги влагаме. Това не означава, че губим доброто си отношение един към друг. Такъв човек ще запомни, че съм проявила уважение към личното му пространство и след време е напълно възможно да пожелае сам да ме потърси и да ми бъде полезен /говоря от опит/. Човек трябва да мисли в перспектива и да разбере, че най-глупаво е да се развалят отношения по каквато и да е причина. Нашето призвание е да се обичаме като хора. С отрицателни чувства в сърцето не можем да еволюираме. До тези изводи съм стигнала благодарение на много грешки, очаквания, излъгано доверие, предателство, развалени отношения, обиди, агресия, съжаление и т.н. След време част от тези отношения са се излекували като с магическа пръчица, защото всъщност естественото състояние на нещата и отношенията е да са в хармония, по пътя на най-малкото съпротивление. Любовта и Мъдростта примиряват противоречията. Има многобройни примери за това как Животът обича да опровергава хората с тяхното ограничено мислене и пристрастия. Ако един родител има няколко деца и припише имота си изцяло на едно от тях, защото му е любимо и му се доверява, че ще се грижи за него на стари години, същевременно лишавайки другите от доверие и родителска благословия /включително материална/, остава излъган в предположенията си. Това дете или го изоставя, или умира, а за него трябва да се грижи някой от останалите. Този родител разбира, че "Човек предполага, а Господ разполага", чувства се виновен за несправедливото си отношение. Родителската обич трябва да се простира над всяко дете, както слънцето свети за всички. Ако ние отправяме любовта си и доверието си към живота и хората с разум, достатъчно трезво, без излишни очаквания и претенции, мъдрият Живот ще ни отвърне по най-добрия начин. Ако сгрешим, какво толкова? Ще придобием един урок. Днес случилото се може да прилича на грешка, а след време да се осъзнае като най-доброто, което е можело да се случи.И то е най-доброто, което е можело да се случи.

Да, може да се отрази пагубно на отношенията, ако се подходи с недоверие към човек, който е доказал, че го заслужава; ако такъв човек бъде обвинен в лъжа и недобри мотиви, а същевременно безкористно се е раздавал и е сътрудничил с най-добри чувства. И изобщо, обвинението, дори и "основателното", не върши добра работа. Казано е: "Не съди, за да не бъдеш съден". Решавайки дали да окажем някому доверие, ние поемаме личната си отговорност за това. Дори при най-голямо желание на човека да оправдае доверието ни, може да възникнат обстоятелства, които да му попречат. Да поемаме личната си отговорност е голямо благо. Да разчитаме сляпо на друг не е разумно. "На вълка му е дебел врата, защото си върши работата сам" Понякога гласуваме доверие някому с "възпитателна" цел. Така може да подхождаме към децата си или такива, които имат стремеж да се утвърдят като доблестни хора. Все пак да не забравяме и категорията хора: "Я не сакам на мене да е добре, я сакам на Вуте да му е зле". От такива всичко може да се очаква. Понякога може спокойно да гласуваме доверие някому, ако желаното от нас е в унисон със собствените му ценности и потребности, ако ще да е излъгал доверието ни 100 пъти преди това. Тук се открива широко поле за манипулация... Дори да не оправдаят доверието ни, дори ние да не оправдаем нечие доверие, дори да сме обвинени или да сме обвинили някого несправедливо, отказвайки гласуване на доверие, не бива тези неща да се приемат твърде лично, а да се знае, че не винаги е по силите на човек да обещае нещо и 100% да го изпълни. Казвам си: "Ако е рекъл Господ, ще стане". А ако не стане, си казвам: "Такава била Божията воля". Да обвинявам някого, че не ми е оправдал доверието, няма никакъв смисъл. Мога единствено да му благодаря, ако е проявил добра воля да ми услужи. Не бива да се разрушават отношенията заради неоправдано доверие. Може човек временно да се отдалечи, но без лоши чувства. Много ми хареса написаното наскоро от Вили, че ние сме на земята не толкова да учим, колкото да изграждаме добри отношения. Каква полза да преживявам обвинения към някого, щом ще си изгубя Мира и оттам всички други благословения? Не съм ли просто една душа тук и сега, а всичко останало е временно? Какви амбиции да имам, какво мога да отнеса със себе си, защо да разруша едно отношение с недоверието си? Ние сме социални същества. Непрекъснато си гласуваме доверие, иначе не бихме могли да вървим свободно напред. Оказвайки доверие на друг човек, ние рискуваме, но същевременно даваме шанс на себе си и на него да се развиваме. Ако човек умее да се въздържа от съдене, ако умее да прощава и да съхранява любовта си към някого, независимо как е постъпвал преди, той винаги ще е готов още веднъж да му даде шанс, преценявайки реалистично обстоятелствата, доколко може да му се окаже доверие и за какво.

Идеята е чудесна, според мене. В този Портал намерих най-добрата си приятелка. Не съм на вълна да си намирам и партньор в живота, но да не изключваме и тази възможност. Опциите на такива места за запознанства много улесняват първоначалната ориентация кой е свободен, кой е мъж, кой - жена, на колко години е, откъде е, от какво се вълнува и т.н. - евентуално важни неща. Предпочитам да намеря сродна душа Тук, защото другаде вероятността за това е по-малка. Пък и на практика все Тук обитавам, бидейки в интернет... Браво на инициаторите на идеята. Както каза Елф, това може и следва да подпомогне основната функция на Портала, защото повече души ще могат да бъдат в единодействие и да сътрудничат, ще може да се изгради по-голямо общество, да се развият добрите идеи и да се осъществят на практика в реалния живот. Знам, че тук сме се събрали много умници, които мъдруваме, но може да се прави много повече - идеите да живеят истински живот. Например някой ден да кажем - изчистихме боклука от еди - къде си, дарихме децата от еди - къде си с такава и такава сума, опазихме заедно с приятелите си от еди - къде си това и това място от застрояване... Не че не се е правило и досега, но да е по-видно, по-организирано, по-рекламирано, по-мащабно. Имате ли идея какъв потенциал е заложен в този Портал и мястото за запознанства е една необходимост в него. Подобно на фейсбук може да се регистрират не само отделни хора, но и групи, организации...

През Портала и Великото Виртуално Пространство слизат на Земята много ценни неща за съзнателен живот и развитие. Бъди жив и здрав, Иво, и най-вече благословен! Честит Рожден Ден!

Обикновено не помня сънищата си, но нещо ми прималя днес, заспала съм и ето какво сънувах. Аз и дъщеря ми се качихме в асансьор, но преди да успеем да затворим вратата, потеглихме нагоре. Бързо изкачихме няколко етажа. Тя се притесни, че вратата остана така отворена долу, а асансьорът същевременно забави ход, започна да буксува и отново да се засилва, но не спря напълно. Притесних се да не паднем и се събудих. В будно състояние си продължих съня - какво ще направя, ако се случи най-лошото. Асансьорът заседна между етажите, отворих горната врата, избутах дъщеря си през нея, а аз започнах да падам надолу, викайки й да не се тревожи. Летейки, взех нещо здраво в ръце и със сила го забих през стъклото на една врата, покрай която минавах. Нещото се подпря в тавана, асансьорът се заклещи, спря и вече бях в безопасност. Оставаше някой да ме измъкне. Аз - напълно будна и спасена викам на дъщеря си, че съм добре.