Латина

Хитро, изобщо не ми мина през ум.

Практиката е показала - можем! Мислим, че обичаме общото, без дори да се замисляме за малките, съставни части на много неща, дори на собственото си тяло. Дори мога да твърдя - често по-лесно е да обичаш нещо обобщено и отвлечено, да не виждаш дребните подробности, субективности и примитивности. Може да стигнем и по-далеч - "светии" сме по отношение на големите неща, а престъпници - по отношение на малките. Горното твърдение е, защото ми се искаше да поспоря и да изляза извън рамките на очевидната логика. Всъщност описах една заблуда, често прилагана в живота. А истината е друга: Признайте, че малцина са го постигнали. Хората предпочитат да вярват, че са добри и нямат грях, докато нараняват мнозина. Без да се замислят, че сме от една и съща гора. И да направя връзка с темата. Да си го кажем направо: не сме склонни да премахваме собственото си его, напротив - склонни сме да го храним, уязвявайки чуждото его. При това твърдението от заглавието на темата също е в сила - обикновено има ответна реакция, ако не от малките шамари на жертвата, то евентуално от големите шамари на Бог, освен ако не става всъщност дума за заслужено възмездие. Хм, в живота има и много примери за подтискане на собственото его в името на общността или на поколението. Тогава инстинктът за личното оцеляване се подчинява на по-висш - оцеляването на общността. А какво всъщност искаше да каже Стан с двете си изречения за гората и дърветата, аз лично не знам...

Благодаря за подкрепата! Не бях се замислила, че реакциите са такива, защото съм искрена. Затова бях решила, че греша в нещо и се бях отказала от молитвите за враговете... Сега ще продължа и усещам, че ще е по-различно от преди - ще вярвам, че щом съм искрена, съм на прав път. Ще се постарая да дам по-широк път на любовта, без да я ограничавам и без да я спирам. Благодаря ти, Божидар! ПП. Момчета, аз пиша по десетопръстната система, но се удивлявам на вашата скорост. Няма начин да смогна да ви прочета...

Чудесно звучи, но е непостижимо за мене... Не смея и два шамара да раздам, затова аз ги ям смирено и покорно. Когато съм се молила за враговете си, реакцията е била много силна - все едно съм настъпила дявола по опашката.

Eго - индивидуалност - инстинкт за самосъхранение... Нищото се е превърнало в съвкупност от неща, когато са се образували отделни "индивидуалности", различаващи се една от друга / първоначално на ниво елементарни частици/, а те от своя страна са предпоставка за динамични отношения и развитие, еволюция, усъвършенстване, оцеляване, живот... Та, ако искаме да премахнем егото, все едно искаме да премахнем живота. Животът обаче се е подсигурил с много силно защитно средство - инстинкт за самосъхранение. Всички имаме идея как действа. По тази причина съм напълно съгласна с идеята на темата.

Благодаря за любовта, която извира от последните мнения! Все пак искам да подчертая, че страданията не са просто да ги изтърпим и да търсим поука от тях постфактум, а да осъзнаем причините за тях и да направим нужното, за да отпадне нуждата от страдание. Енергията може да се влага в по-добро. Страданието може да принизи и иначе добър човек, ако доброволно се е оставил да понася повече, отколкото е по Божията воля. Говоря от личен опит.

То ако е така, с едната ръка гласувам "да", с другата - "не"!

Благодаря от сърце за този отговор! Той дава образна и логична обосновка, освен това и практически метод за решаване на много избори в живота. Много добро обяснение защо се чувстваме по-комфортно дълбоко в себе си, когато не вредим на другите, а напротив - помагаме им. За много от нас през по-голямата част от времето понятието "добро" е някак имагинерно, дори илюзорно, казваме, че няма добро и зло. И все пак, доброто е заложено дълбоко в нас и ни изненадва понякога колко простителни и благородни може да сме дори и към враговете си. Това ни е положението - свързани сме помежду си. И отново не мога да се въздържа и ще повторя мисълта на Вили, че сме тук на земята не толкова да натрупаме знание или нещо друго, колкото да изградим хармонични отношения, т.е. - да се подчиним и да позволим на любовта да побеждава в живота ни.

Наистина няма абсолютен отговор на този въпрос, зависи от случая. Възможно е страданието постепенно да озлоби човека, да загуби той вяра в Бога и доброто. В такъв случай човек може да избере дали да възприеме страданието по друг начин, дори като благо или да разбере, че не всяко страдание трябва да се търпи и да намери изход от него.

Благодаря!!! По този начин всъщност ти даде своя отговор на въпросите по темата. Въпросите можеше и да са повече, но едва ли е нужно. Ти как би я формулирал, без да се загуби смисълът? Какви са причините да сме такива, каквито сме? - щом това е главният въпрос, нека да чуем и отговора. Какви са причините да правим това, което правим? - изясняваме ситуацията, включително личните качества. Защо го правим? - изясняваме си мотивите. Какви са начините? - посочваме варианти за практическа реализация... Една жена си направила труда и регистрирала над двеста начина да се мият чинии. Предполагам, че поне толкова начина да се прави добро може да се изредят... Не мисля, че прекаленото опростяване на нещата е от полза.

Това последно мнение изключително много ми хареса! Показва знания и градивна логика. Да приготвям торбата с желанията...

В университета, ако единият преподавател ми напише по-висока оценка, другият ще ми напише по-ниска... Драматизмът наистина развива нашия емоционален свят, аз по-скоро бих го приела положително. Подобен род събития ни карат да се чувстваме по-будни, на ръба, проявявайки една част от себе си, която обиковено остава скрита. В подобни ситуации, ако човек не блокира от страх, често надскача себе си, ангажирайки не само обичайните 3-5% от мозъка си и ресурсите си като цяло, но доста повече. Има хора, които съзнателно живеят в тази посока. Търсят ситуации, в които ще се наложи да проявят креативност, да намерят нестандартни решения, да проверят силите си, просто да им е по-интересно. Някои в стремежа си да разнообразяват скучния живот стигат дотам да послъгват повечко, ама...

Напоследък често мислех за приятел, когото съвсем съзнателно и по неприятен за него начин изключих от живота си преди около половин година. Мисълта беше много натраплива, имах чувството, че нещо се е случило с него и трябва по човешки да го попитам просто как е. Когато усетих, че мога да му се обадя с лекота, без чувство на податливост и обвързване, му звъннах. Оказа се истина, имал някакво премеждие. Може да не се видим, въпреки че той поиска, но аз се почувствах спокойна, че е добре и че не ми се сърди, защото, погледнато реалистично, в стремежа си да се защитя, аз му отвърнах зло за добро. Та, такава беше причината в моя случай да мисля за него - бил е в "приключение" и е имал нужда от малко човешко отношение от моя страна. Аз, докато се чудя, минал моментът... Този човек наистина ми направи голямо добро и се постара да го запази в тайна.

В днешно време в нета може да се публикува всичко и при това да се запази авторството.

Мисълта може да много силна, но не бива да е манипулираща. Не бива да се получава обсебване с мисъл, трябва да има усет за реакцията на отсрещния човек, за времето, за допустимостта. Свободата е свещена и незачитането й се наказва. Не знаем в конкретния случай какво е положението. Добър съвет, чисто по мъжки, беше даден - да се провери. При провалена връзка се случва човек да се върне към миналото с носталгия, че нещо по-добро е можело да се осъществи, а не се е осъществило и дали не би могло... Обикновено отговорът е: "Късно е, няма обратен път назад..." Друг път отговорът е: "Колко пъти се събираме и разделяме с теб..." В живота има примери и от двата вида.

Такава информация искат да запазят в тайна, някои да не си загубят големите печалби - трябват им болни и уплашени хора. Такава информация искат да запазят в тайна, някои да не си изгубят скритото оръжие - трябват им невежи и манипулирани хора. С този принцип могат не само да се лекуват, но и да се разболяват хора. Не само да се убиват болни клетки, но и здрави.

Нещата се представят двуизмерни, а всъщност са поне триизмерни, всъщност поне четиизмерни. На плоската картина, която представяме, светилата са били там в различна далечина, по различно време, а не където и когато ги виждаме. Затова астрологията е твърде сложна и ненадеждна за мене, работи с такива приближения, които пренебрегват едно - две измерения, а това е твърде много. Въпреки това не може да се отрече, че тази наука в този си вид има постижения, но има още много да се развива... Иначе вярвам, че несъмнено определени центрове в мозъка се влияят от значими за нас небесни тела, в зависимост от маса, разстояние, честоти на излъчване и т.н. Да не забравяме, че звездата, която виждаме на небето, е била там някога, преди време. Ще кажете, че е от значение какво достига до нас тук и сега. И да, и не. Да, защото това е причината астрологията в този си вид все пак да има постижения, тъй като представя картина на част от лъченията, които достигат до нас по едно и също време. Не, защото не всички лъчения от обектите достигат до нас по едно и също време / не се движат с една и съща скорост/, освен това пространствените конфигурации имат качествено различни, изумителни свойства в сравнение с плоскостните.

Мисля, че за която и душа да мислиш, може да я привлечеш.

Докато гледах астрологичната карта с кръста, ми заприлича на основа на пирамида. Знаете, че пирамидите имат особени лъчения, там времето и процесите текат различно.

Благодарение на лифта и по-немощни хора ще могат да се качат горе. Защо все сме песимисти? Защо не допуснем, че екологичната култура на хората ще се увеличи? Защо не предприемем нещо за това да бъде организирано изхвърлянето на боклука и още повече - да не се допуска замърсяване? Всеки уважаващ себе си човек ще подкрепи идеята за чистота - нека поставим проблема от тази гледна точка. Не е ли добре повече хора да се докоснат до духа на Рила?

http://vbox7.com/play:935bd9b0

Тази конфигурация може да не е причина, но може да е повод да преодолеем вътрешните си противоречия със смирение и да отворим вратата на любовта - от нашето сърце навън. Тогава може да се отвори и небесната врата и дъждът на благодатта да ни залее. От малкото, което зная по тази тематика, квадратът и опозицията като конфигурации са тежки, изискващи усилия за преодоляване на проблемите. Преодолеят ли се, наистина се отваря врата - към един качествено различен живот. Прощавайте, че изказването ми няма да е в духа на темата, но на мене тази конфигурация повече ми прилича на знак "забранено". Хубавото е, че Слънцето, Господарят, не участва в нея и е в позицията на изгряващ знак, освен това е в хармоничен аспект с част от планетите. От значение е и това за коя точка от земята е направена тази карта, в България ли е? Вратата към небето обикновено описват като тунел или кръг със светлина, а не като правоъгълник или квадрат с кръст по средата. От умствената гимнастика, която си правя, стигам до извода, че е налице тежка конфигурация, но тя ще се разпадне от самосебе си за кратко време и е обречено проблемите да се разрешат без усилия, по естествен начин. А вратата към Небето винаги е отворена.

Аз не съм работила в тази посока. Насън много пъти съм летяла, била съм и на други места. Като дете сънувах две от катастрофите на баща си и после в детайли съм ги разказала. Просто бях се пренесла там по време на случващото се и гледах от различни места - отстрани, през очите на баща ми и през очите на другия човек. Бях описала точно обстановката, хората, превозните средства, как колата се е завъртяла... Преди време бях излязла на късна разходка и децата ми уж си бяха легнали да спят, когато изведнъж видях как едното се катери на опасно място. Сърцето ми ужасно се сви. Оказа се после, че правилно съм усетила - все едно ги гледах от един - два метра в тъмното, виждах като силуети, по-точно енергийни тела. Не ми остана друго, освен да се помоля децата ми да са добре, защото физически бях на няколко километра. Това, което исках да споделя по темата всъщност е, че човек, т.е. душата му може да си излиза от тялото и в будно състояние, докато останалите части си работят по обичайния начин. С обикновения си ум аз например може да проявя различни отрицателни чувства, но душата е много по-мъдра - когато се е случвало да послушам какво ми говори, аз съм друг човек, проникнат от любов, толерантност, приемане, прошка... Явно душата ми редовно си се разхожда наоколо и по-далеч. Преди време нещо се нервих, ревнувах, бях много отрицателна, докато изведнъж я усетих на два метра от мене как се смее добродушно: Голяма работа, ми да си ходи човекът, свободен е! Олекна ми, това усещане ме проникна изцяло, защото всъщност това също бях аз, една по-мъдра част от мене, живяла много, видяла много. В ученическите си години имах период, когато водих интересен вътрешен диалог. Няма да изпадам в подробности, но в резултат на едно дълбоко смирение явно бях предала руля на управление на по-висша моя същност, която постоянно ме наблюдаваше и ръководеше. Към мене течеше много знание... От опита си съм убедена, че различните същности в човека имат различно съзнание и са на различен етап на развитие. Зависи кой командва парада - в не чак толкова преносен смисъл. Затова се казва да подчиним плътта на духа.

Представяте ли си, ако никакъв проблем не ни стряска, как ще вървим напред, как ще се развиваме?!

Аз пък целенасочено започнах да внедрявам няколко личности в едно тяло, защото вече взех да си омръзвам, пък и не съм доволна от начина, по който функционирам - липсват ми определени качества и поведение, с които да си разрешавам задачките. Понеже и тялото ми омръзна такова, каквото е, реших и него да променя. Накрая ще кажа, че страдам от амнезия, да ми издадат друга лична карта, защото и самата аз няма да се позная. Всъщност, има ниво на съзнание, в което аз съм ти и ти съм аз, тоест мога да бъда всяко произволно нещо, в неговото тяло, с неговия светоглед...