Латина

Когато с една приятелка сме правили заедно житен режим, случвало се е част от нейните задачи да станат и мои задачи, и обратното /без тя да ми казва какъв е проблемът, просто сякаш влизам в нейната кожа и чувствам това, което чувства тя/. Понякога се оказва, че тя има по-голям ресурс от знания, умения и най-вече вяра да се справи с мой проблем. Така нещата се решават много бързо. Случвало ми се е просто като споделя нещо с нея, дори извън житен режим, то да се уреди много бързо. В по-голяма група също се дават общи задачи, но нямам опит в това. Благодаря на Мария-София за отговора! Много е важно за мене именно кармичното чистене.

Прави впечатление, че повече се обсъждат външните рамки на режима, а не неговата духовна същност. Ще се радвам да науча повече от тези, които имат опит. Допада ми идеята за свобода при избора, за възможността да се избират различно време и продължителност, да се поставят различни духовни цели. Всички знаем за полезните свойства на покълналата храна, но има различна гледна точка - че всъщност малките кълнчета са "бебета" и затова не бива да се ядат, още повече по време на пост. Вие какво мислите? Макар да съм правила режима с грухана пшеница /такава намерих в магазина/, сега предпочитам да го направя с покълнала. Ако може и аз да се преобразя като покълналите зрънца! Само нещо да допълня - цели може да се поставят, а може и да се приемат. Предпочитам да ми дават задачите Отгоре, но като не чувам, може и аз да си ги дам. Самата способност за "чуване" може да се изостри по време на режима, както и по време на всеки пост с молитва, когато взорът ни е насочен към Бога. Моля, споделете каквото ви е позволено да споделите - истинските съкровища, които може да се придобият съвсем не се ограничават само с отслабване, пречистване и евентуално хармонизиране.

Благодаря от сърце за тези думи! Преди години пожелах да плащам каквото има да се плаща, стари сметки, мои и на мои роднини, но да пощадя децата си, да бъдат начисто. Това беше едно неразумно желание, защото непрекъснато всеки от нас греши, а и силите на човека не са безкрайни. След време се разкаях за това, защото исках да получа и радост от този живот. От друга страна, прочитайки горния цитат, си дадох сметка колко е важно да си помагаме, защото това е начин дори понякога да се спаси живот, да се даде време за разкаяние и промяна към добро. Какво бих била аз без приятелите си? Какво бихме били без да правим добро един на друг? Жарта на главата според мене идва от гласа на съвестта, който води до разкаяние от злото, прошка и прегръщане на доброто. Така се побеждава злото с добро.

Четейки ви, спомних си нещо от времето, когато посещавах протестантска църква. За една идея, че не бива да се сърдим на конкретен човек за нещо грешно, което е извършил, а да се сърдим на дявола, т.е. духа на злото; да воюваме не с човека, а със злото. Кого от нас не са го хващали рогатите понякога? Да, виждам, че сте придобили съкровища, но колко има още да чистим в себе си, за да бъдем достойни съдове за Божия Дух. Злото се побеждава с Добро, с Любов. И едно напомняне - тук не е мястото да се коментират личните кореспонденции. Някой сбъркал, че писал, друг сбъркал, че го споменал публично. Човещинка, но от чуждата грешка не се оправдават собствените ни. Отричането на злото може да доведе до заглушаване на съвестта, с ужасни последствия. Щом няма зло, ще правя каквото си искам, не ми пука. Каква е тази съвест, дето се обажда?! Я млък! Според вас, каква е ролята на съвестта в цялата картинка?

Хм, интересно защо в библията се говори за едно дърво за познаване на добро и зло, защо съществува това дърво, защо е трябвало хората да не вкусват от плодовете му, въпреки, че е съществувало? Сатана е казал: "Ако вкусите, ще станете като боговете." Лъжа... Съвсем елементарно ще го представя. Искате ли да знаете какво е бой с тояги? Ето ви бой сто тояги по гърбината! Това добро ли е или зло? Зло е, защото боли. Искате ли да знаете що е болест, що е смърт, що е скръб по близък човек, що е глад, що е страдание, що е измръзване, що е преследване? Аз не искам като един щраус да си забивам главата в пясъка и да се правя, че злото е илюзия. Може ли нещо да съществува в реалността, в материята, ако не съществува в духа? Не, материя и дух са в единство, в неразривна свързаност и духът е над материята. Злото е дух. Ако се вгледаш в материята сама по себе си, няма да видиш зло. "Тук зло, там зло, няма зло!" Светците са се смяли, но това ли е урокът, който е трябвало да научим от тях? Не, трябвало е да научим урока на състраданието, на саможертвата, на способността да обичаме другите като себе си. ПП. Виждам вътрешно противоречие между формулировката на темата и представянето й. От една страна има проблем: "Проблемът за злото", от друга "злото не съществува"... ?!

На път сме толкова да се отклоним от темата, че да влезем в друга тема. Има нива на разбиране на битието, има "работни" представи, които ни помагат да живеем според определения етап на развитие, на който сме. Нещата обаче са много по-сложни и в цитирания от Мария-София материал това е видно. Признавам, че аз не го разбирам докрай. На ниво съм горе-долу написаното от Aliya, но това е храна за кърмачета - за хора, които тепърва се учат да разбират другите и да прощават. Наистина тези възгледи са ефективни и действат. Когато пораснем обаче, ще трябва да привикнем към по-твърда храна и от началното училище да влезем в средното, а после - във висшето. Бих направила сравнение между алгебрата и висшата математика. Aliya, интересно ми е, как би изтълкувала смисъла на библейската история за дървото за познаване на добро и зло. Иска ми се също да допълня, че тъмнината не винаги е липса на светлина, може просто ние да не виждаме тази светлина. Освен това, много бих искала да ми се дава толкова светлина, колкото мога да понеса и да приема - всяко нещо с времето си.

А бре, момче, лудо-младо, ний сме овци цяло стадо. Кумчо Вълчо ни обича, стадото ни го привлича. Пак надяна овча кожа и рогите овчи сложи. Кучето ни го подуши, нема нерви да го слуша.

Вълкът козината си мени, нрава - не! Всеки път ви посрещаме добре, според бялата ви козина, но вие не се променихте - не минава много време и пак впивате острите си зъби и нокти. От думите на просветления човек никой не се чувства по-зле - това е един от признаците, че наистина е просветлен. В противен случай въпросният "просветлен " само се мисли за такъв и натрапва на другите нещо друго. По-добре просто да изказваме скромните си лични човешки мнения с подобаващо уважение и добро отношение. Има правила на поведение в тези форуми, които забраняват категорично изказвания, които по някакъв начин дават отрицателна оценка на други участници, поставяйки под съмнение личните им качества и способности, които предизвикват някакви негативни преживявания. На самохвалците, които се мислят по-мъдри от всеки друг, ще кажа: Браво бе, отсега нататък ще ви слушаме и ще се съгласяваме с вас без да мислим, щом сте толкова напред с материала! Това ли чакате?! Ама има да чакате!

Не се чувствам правилно разбрана, нито съм съгласна с казаното, но и не ми се спори - излишно е. Просветленият човек не е агресивен. Не можеш да запалиш камък, всеки с времето си. Повечето се мислим за мъдри и едва ли не за светци, но кой от нас не е бил Юда за някого в някакъв момент? Живата Истина не е нито моята истина, нито нечия друга истина. Живата Истина не се нуждае от доказване, Тя си съществува. Нея никой не може да я предаде.

Напълно съм съгласна с казаното от тебе и разбирам какво имаш предвид, но аз говоря за времето преди осъзнаването, както го наричаш ти, преди свързването с вътрешния център. Ужасни могат да бъдат последиците, ако човек се самозаблуди и се помисли едва ли не за Господ, ако се възгордее. То е да сложиш центъра вътре в себе си по неправилния начин и много хора са сгрешили в това, дори в името на господ. Колко е трудно да бъдеш смирен, когато по пътя получаваш скъпоценности, когато придобиваш различни дарби. Колко е трудно понякога да не се възгордееш и да не считаш себе си за специален, за нещо повече от някои други хора. Докато търсим себе си, отвън непрекъснато идва информация, част от която ни помага именно за намерим себе си, божественото в нас, да се осъзнаем, да бъдем просветлени. Такава информация резонира с нещо, което е вписано дълбоко в нас преди време и ни помага то да запее с прекрасен глас и да ни се разкрие, да ни направи радостни и щастливи въпреки всичко, което ни се случва на външен план. Аз благодаря от сърце и за допълнената аналогия за страданията на Йов и Христос. Имаше моменти, когато и приятелите ми ми бяха обърнали гръб и разбирам, че това е било за добро. Обичам ги от сърце! Изключително ценя форума тук, защото е източник именно на такава информация за мене, която ми помага да се развивам и да вървя напред, да откривам дълбоката си същност, да се чувствам свързана с всичко и всички.

Вероятно усещат психологическото превъзходство на по-уравновесения.

Да се върна на темата - правени са аналогии между случилото се с Йов и Сатана спрямо случилото се с Исус Христос и Юда. И в двата случая праведният е предаден в ръцете на Сатана, който действа чрез различни хора и природни бедствия да пострада незаслужено невинният и да се постави на изпитание любовта му към Бог. И двата изпита са издържани. След разрушаване на стария живот идва новият, несравнимо по-добър.

Право в десятката!

Колко от нас имат постоянен достъп до вътрешното съвършено знание и нормално ли е да се очаква при това да се откажем от ума и чувствата си? Те може да са отражение на много неща, прави или неправи, но все пак са някакъв ориентир. С това разполагаме обикновено в ежедневието си. Различните видове информация, идващи отвън, предизвикват различни реакции вътре в нас. Това, което е неправо, ще ме притесни, ще предизвика дискомфорт, а това, което е право, ще ме просветли и успокои, ще ме вдъхнови и зарадва... Как е възможно изобщо в този свят, където всичко е свързано, да търсим връзките само навътре в себе си, а не и навън?! Подобен подход при дори най-малка грешка би имал ужасни последици... Богът не живее само вътре в нас, Той е и всичко, което определяме извън нас. Ето тази свързаност ни е нужна, но тя е възможна единствено, ако я преживяваме с Любов и без никакво отхвърляне, без осъждение, без каквото и да било отрицателно отношение. Нищо не става без Божията воля. Юда не е направил нищо, което не е било предначертано и допуснато. Аз не страдам без Бог да е допуснал това, а зная, че Той ме обича - доказано ми е много пъти. Има смисъл във всичко, което се случва - има смисъл в това да се изпита и пречисти златото, което е вътре в нас, с огън.

Не зная дали Щайнер е бил просветлен, но със сигурност е бил много по-знаещ от мене, с оригинални идеи. Аз не се привързвам към идеи или личности. Не си затварям сама пътя, допускайки че някой или нещо е недостоен за вниманието ми. Оглеждам се за различни възможности и избирам. Често при това не виждам очевидното и спасителното... Въпросът на темата е доста неочакван сам по себе си и не зная дали е правилен, но със сигурност предизвиква много емоции. Погледът и на Вендор върху темата чисто психологически много ми допадна. Да, ние може и да не отговорим адекватно на зададения въпрос, но разкрихме много от себе си. Няма значение колко знаем и колко сме умни, ако се провалим в доброто и уважително отношение един към друг. Юда може би идва, за да се изпита истината, да се утвърди тя и да изпълни своето предназначение. Истината, ако не е приложена и доказана в живота, няма стойност. Когато истината се приложи в живота и даде плод, тогава тя става жива истина. Значи Юда е необходим. Искаше ми се да напиша и нещо за Сатана. В едно от евангелията се казва, че Сатана влезе в Юда и тогава той отиде да предаде Христос. На друго място се казва, че Сатана иска от Бог разрешение да изкушава Йов и едва след Божието позволение това се допуска. Сатана има дадена власт, Сатана има предназначение, Сатана също служи. Казват, че Сатана е дух на злото, лъжата и смъртта. Чрез греха на Адам човечеството само е избрало да живее в дуалния свят на доброто и злото. Ей така, от любопитство, от желание да играе с играчките, с които си играят Боговете. Не, това последното е елементарно казано. Написах всичко това не да дам отговори на тези толкова важни и мистериозни за мене въпроси, а да покажа, че е добре човек да разчупва стереотипите си и начина си на мислене и да е благодарен за всяка качествено нова идея, която би могла да бъде ценна по някакъв начин.

Благодаря, Мария-София! Внесе нови идеи не само по темата, но и лично за мене, а това е голям подарък!

А според мене е глупаво изпълнението на такъв съдбовен за цялото човечество план да се остави на случайността. Три пъти губих теста от библията, докато го постна. Съжалявам, че се изказах лошо и внесох съмнение в достоверността й!

Никой не е длъжен да информира предварително всички за всичко, което възнамерява да направи. Съпротивата в такъв случай би осуетила плана му.

Не разбирам, каква лъжа от Христос?! Говорех за деноминациите, за религията... Кое е лъжа?!

От един по-висш план няма зло - всичко съдейства за добро. Аз също мисля, че Юда е приел тежката роля лично от Христос да Го предаде. С дълготрайна жива проповед не може да се изкупи Човечеството. Трябваше да умре невинен за грешните, да възкръсне, за да бъдат победени смъртта и грехът от живота и святостта. Свети Петър не се ли отрече три пъти от Христос? И Христос знаеше това, а го положи Камък за Църквата. Това, което зная интуитивно от дълги години е, че Юда също е бил Божий служител и много е обичал Бога. Никой да не се възгордява, че е нещо повече от него, защото колко от нас не са предали святостта? Колко от нас са готови да бъдат за вечно осъждане, ако им се възложи тежката роля да предадат и дори да убият Този, когото най-много обичат, от Когото се възхищават? Не мислете, че тези мисли са ми били дадени от някого, напротив - в църквата, която посещавах, по-точно в библейското училище заклеймиха Юда като предател, който вечно ще гори в ада. Такова е официалното становище на християнските деноминации, но те, както знаем, са много ограничени и в проповедта, и в служенето въобще. Колко истини са били съзнателно скрити, колко свещени писания. Аз лично повече вярвам на думите на Беинса Дуно - за мене той е много по-прогресивен в проповедите си и показва истината. Още повече, че неговите думи потвърждават моето вътрешно усещане за нещата.

Е, значи може да изгрее и моята звезда, когато всичко ми е умножено по две - 2*20 годинки, 2*40 килограмчета, 2* -2.75 диоптърчета, 2 българчета, 2 образованийца... Мисля, че бих могла да бъда вдъхновение в днешно време, когато критериите за младост и красота се разширяват неминуемо.

По-добре, отколкото: Днешна новина Католически свещеници, дяволски изедници, деца нападали, Бога поругавали.

Темата е за изстинското щастие. В частност силата да вземем, каквото ни е нужно според способностите си, за да се чувстваме щастливи и защо способни хора се въздържат да си го вземат в определени ситуации? Самият Исус Христос, Синът Божий, е подчинявал изцяло собствената Си воля на Божията, следвал е Великия План, Своето Предназначение. Когато е бил изкушаван в планината, докато е постел, когато е бил гладен и отпаднал, нямащ нищо, когато Му е предлагана храна и всичките богатства на света, когато е бил предизвикан да скочи от скалата и ангели да Го понесат на крилете си, Той е казал: "Да не изпитваш Господа, своя Бог". За всяко нещо има време и място под слънцето - всичко е ставало с време, всеки урок, всяко чудо, демонстрирано пред хората от Божиите угодници, е ставало с позволение свише, а не просто по тяхна воля. Истинската вяра не се предизвиква от това, което виждат очите и чуват ушите, тя извира отвътре, въпреки всичко. Ние хората сме така устроени, че когато сме добре и задоволени, не се и сещаме за Бога, дори си търсим дребни поводи за недоволство. Когато сме утеснени обаче, тогава се сещаме да се помолим, да Му обърнем поне малко внимание, да благодарим за хляба и водата, които въпреки всичко имаме, да Му благодарим за Любовта и радостта, които откриваме в сърцето си, дори когато няма хляб, вода и покрив над главата... Истинската вяра и Любов не се доказват в изобилието и свободата, те се доказват в нищетата и ограниченията. Характер, сила, воля и способности не се развиват в плодородна почва, а се развиват в трудности. Вероятно много от трудностите биха ни били спестени, ако поне бяхме милостиви и благородни, ако бяхме щедри и любящи във време, когато сме имали необходимото за себе си и за поне още една страдаща душа, а ние сме нехаели и сме пилели богатствата, които са ни били дадени. Учителите са ни давали урок как да обичаме Бога и как да вярваме като обикновени хора. Има чудеса, но нека да се случват по Божията воля. За последните времена е казано, че ще стават много чудеса по волята на Сатана, а за вярващите чудесата ще са малко. Истински подвиг ще е просто да се удържи на изкушенията. Съжалявам, че нямам време да извадя цитати от Библията, но за тези, които са я чели, думите ми ще намерят потвърждение. На останалите препоръчвам да четат Библията поне по малко, защото това е Писание, което си заслужава да бъде четено. А за тълкуването - има много скрити истини, за които цял живот не стига да бъдат открити и разбрани. Аз съм човек, който страда много понастоящем. Зная, че ми е дадено изпитанието на Йов. Има моменти, когато изпитвам страх, когато съм в депресия, когато съм отчаяна и не ми се живее този живот. Но, въпреки всичко, през по-голямата част от времето съм уравновесена и щастлива. Случват ми се малки чудеса, точно когато положението изглежда безнадеждно. Обичам Бога всеки ден все повече.

И аз сънувах сина си, докато бях бременна. Видях го около тригодишен, с кафяви очи, "завъртулки" на косата. Роди се със светли очи, но аз настоявах пред всички, че ще се променят и ще бъдат кафяви. Така и стана след не много дълго време. А "завъртулките" не били на къдрава коса, както си помислих отначало, а просто "кравата го облизала"...

Това, което правиш, е много ценно и за нас. Понякога се старая да изваждам от беседите есенцията, това, което е конкретно отнесено към разглеждания въпрос. В това забързано време по-лесно се възприемат по-кратките текстове. Една препратка към източника е от полза за тези, които имат желание и време да се задълбочат повече. А най-ценно е това, че ти, Слънчева, извеждаш словото по различни поводи и по този начин правиш достъпна и разбираема мъдростта, вложена в него. Изпитите в живота човек може да преминава със и без "учебни помагала". Мъдростта на Учителя е безспорна, тя ме е насочвала в трудни ситуации. Винаги съм съжалявала, когато не съм я следвала. Макар да не живее на земята, зная, че понякога ми помага именно така - чрез информация или чрез хора, или чрез развитие на определени ситуации. При това съм благодарна на Бога за всичката закрила и помощ, която получавам по различни начини.