Латина

Добрите са били! Правилно ли е да се изневерява, да се осъществяват мимолетни връзки без бъдеще, освен може би с нежелани последствия? Трябва да сме благодарни, когато ни пречат понякога, особено ако сме наясно, че искаме да сторим нещо нередно, с което може да нараним някой друг. В случая не бих се изразила, че се е случило нещо зло за добро. Въпросната дама просто си е получила заслуженото. Не е разбрала от намек, не е искала да види знаците. Изглежда приятелят й е изпитвал силна любов към нея, усещал я е телепатично, борил се е за любовта им, молил се е да не сгреши и добрите са му помагали в това. Зная какво е да усещаш и виждаш някого, който не е пред очите ти, да чуваш мислите му, да усещаш чувствата му, да виждаш ясно какво прави в момента. Явно са имали силна връзка помежду си, която не си е струвало да бъде разрушена и предадена по такъв начин. Ако е така, възможно е след време той да й прости и знае ли човек, дори да се съберат отново. Тя дано си е взела урок, защото иначе дали ще заслужи някога истинска любов или ще бъде предавана на свой ред? Може да страда, ако го види щастлив с друга жена. Грешим, ако си мислим, че нещо дори в мислите ни може да остане скрито. Всичко е на показ, но не всеки и не всякога го вижда.

Случвало ми се е да сънувам и в един момент да започна да контролирам действието, особено ако не ми хареса развитието на нещата. Чудя се обаче дали всъщност продължавам да спя или преминавам в едно полубудно състояние, средно между сън и бодърстване. Не съм съвсем будна, понеже съм силно унесена, не мога да помръдна, камо ли да стана. Тялото спи, а умът бодърства. В такъв момент мога да разсъждавам логично, да проверявам различни варианти, да избирам какво да се случи. През това време съм наясно, че това не е действителност, а интересен сън, който режисирам /и все още се чудя спя ли или съм будна/. Случвало се е дори да избирам дали да се събудя окончателно или да продължа нататък. За мене обаче това е по-скоро игра, която не мога да започна преднамерено. Не съм сигурна, че е осъзнато сънуване, понеже бих очаквала повече от него. Може би някои открития, направени насън са по време именно на такова осъзнато сънуване, когато човек продължава да търси отговори на въпросите, които го вълнуват. Може да се стигне до по-добри решения, понеже подсъзнанието не е така подтиснато, както при бодърстване.

Добре, ти какъв смисъл влагаш в понятията интелигентност и интуиция, и къде са техните полета на действие в човека според тебе? Аз ще помисля малко повече, преди да кажа още нещо, понеже отговорих доста импулсивно първия път. Засега не смятам, че съм сгрешила. Понякога различията са в резултат игра на думи или влагане на различен смисъл в понятията.

Преди време сбърках духче наставниче с мързелче. Търсех си работа в София. Имах уговорена среща за интервю в "Пирогов". Когато дойде спирката и трябваше да сляза, усетих, че не ми се става, още ми се вози и просто не се помръднах от седалката. Може да се каже, че ме домързя да стана. Подобни несериозни изпълнения не са характерни за мене, но се оправдах пред себе си, че има още време и ще сляза на връщане. Продължих така няколко спирки, видях Първа обединена районна болница, където ме шиха и ми правиха ваксини против бяс след ухапване от улично куче и без да се замислям, изхвърчах навън. Отидох там и веднага ме взеха на работа. Работата ми вървеше, бяха доволни от мене. Сякаш имах очи навсякъде по стаите, понеже усещах кога къде трябва да вляза, за да сменя примерно банката. Най-ценното, което получих там, беше една информация, по-точно православна брошура за гибелните култове, с помощта на която стана революционна промяна в мене. Освободих се от влиянието на една християнска секта от протестантски тип, която посещавах тогава. Животът ми започна отново. Що се отнася до "злото" улично куче, което ме ухапа, "лошите" и "мързеливи" колеги от кварталната поликлиника, които не ми зашиха раната, а ме пратиха кървяща да пътувам повече от час другаде, след време разбрах, че всичко е било за мое добро, част от разумен план. Да бъда спасена "насила", понеже не успях да сторя това сама, макар да виждах и усещах много неща, които ме смущаваха. Всички тези болезнени за тялото и душата ми преживявания са били, за да бъда заведена при един човек, продаващ православна литература в една градска болница, раздаващ безплатно и спасителни брошури. "Мързелът", дори да го усещаме като такъв, не винаги е лошо нещо. Понякога е средство за отклоняване от грешния път и насочване в правия. Понякога не бива да сме твърде дейни и да разбутваме неща, които се нареждат от самосебе си, които просто трябва да отлежат и узреят. При всичко това обаче е нужно правилно вътрешно ръководство, да се вслушваме във вътрешния си наставник, който знае много повече от това, което е в ума ни. Колко пъти ми се е случвало просто да не ми се излиза по някаква работа, да речем за изпит, но нали не е логично, отивам до там и нищо не става, примерно човекът отсъства. Е, не искам да кажа, че вътрешният глас ни кара само да мързелуваме. Колко излишни мъки и борби обаче биха ми били спестени, ако го слушах! Жалко, че обикновено е твърде тих и не винаги му обръщам внимание. След време си давам сметка за грижата и предупрежденията, но е късно, плащам си за непослушанието. Благодарна съм, че го има. Ако човек умее да се вслушва в това вътрешно ръководство, няма нужда от спиритисти.

С времето за мързелчето съм си изготвила няколко оправдателни словца. Понякога е от лошо възпитанийце, понякога от болестчица, понякога от тъгичка, понякога си е чиста уморчица от много работичка. Да е духче, не ми се вярва, понеже щеше да го мързи да ни кара да ни мързи.

Понякога интуицията и интелигентността може да си предават щафетата, да се стимулират и допълват, да работят "в екип". Може интелигентността да се обърне към интуицията за липсващ елемент в логическата схема. Може интуицията да се обърне към интелигентността да "облече" в достъпна и разбираема форма интуитивното знание, да намери неговото място сред останалите. И така, ръка за ръка, заедно в пътя, но като две отделни същности, които не се смесват. Лявото и дясното полукълба на мозъка са работните полета съответно за интелигентността и интуицията. Колкото по-добър синхрон има в тяхната работа, т.е. колкото повече "се държат за ръка" и осъществяват обмен на информация помежду си, толкова по-успешни са хората, на които принадлежат.

Малко на шега съм си мислила, че истинският няма право да се сърди за останалите, щом не ме е открил навреме. Щеше да е единствен за цял живот. Няма никаква обида от моя страна, понеже недоразуменията при този начин на комуникация са нещо естествено. Дори е забавно, не мислиш ли, понеже стават невъобразими изненади. Всъщност се развеселих. Любов+Светлина+Мир+Радост

БЛАГОДАРЯ! Как ще си ме отегчил?!

Исках да кажа друго, но явно не съм се изразила добре. Според мене сексът не би трябвало да пречи на духовността и обратно. Не е задължително потоците енергия да текат все в една и съща посока по всяко време. Да не ставаме като улици с еднопосочно движение. Господ ни е устроил по-добре, да не се самоосакатяваме и отричаме това, което ни е дадено. Подобно питане за 1000 мъже не съм имала, но съм се шегувала в този смисъл. Много съм далеч от идеята да поставям рекорди в това отношение и съм учудена, че са ме възприели по този начин. Следвам принципа да поддържам връзка само с един мъж. Една колежка преди време ме попита дали съм моногамна. Отговорих, че на практика не успях, понеже вече съм сменила няколко мъже един след друг, но никога не съм изневерявала. Тогава тя отсъди: "Значи си моногамна!" Не мисля, че е правилно да живея сама, като в консерва, макар да съм го правила с години /виж, може да съм рекордьорка в това отношение на днешно време/. Повече ще науча, ако живея пълноценно и общувам по различни начини. Това би ме обогатило повече. Все пак да уточня, че на жените също се налага да владеят сексуалните си импулси. Сега си мисля, че ученията, проповядващи отказ от секса, си осигуряват по този начин ресурс от поклонници, които да влагат цялото си време и енергия. Иначе жена - секс - деца - грижи - време - средства - ... много малко остава, почти нищо. Добре, че не всички се хващат, защото иначе отиде ни човечеството! Примерът с нинджата. Не съм имала предвид някакъв духовен учител, а човек, който иска да прави нещата по изкуствено труден и сложен начин, докато може да се правят по прост и естествен. Желая на тебе, на себе си и на всички останали "центриране" /както го нарича Благост/ и освобождаване от главните противоречия в мирогледа, за да живеем радостно, свободно и спокойно. Един въпрос към всички: Как мислите, великите Учители, които спомена Орлин, тези, които са живели наистина целомъдрено, дали са били хора в общоприетия смисъл и им се е налагало да се борят със сексуалните страсти или са били в по-голяма степен духовни същества, "скопени" /този израз е употребен в Библията/ Отгоре и просто не са имали нужда от секс? Аз например не гледам на Учителя Беинса Дуно просто като на човек, а като на Пратеник с мисия. Не виждам начин изпълнението на такива високи духовни мисии да е съпроводено с низши борби. При тези Човеци духовното владее напълно над телесното и няма борба между тях. Изискванията за живеене, които те са изпълнили, са направо нечовешки. Без мисия и подкрепа отгоре това не е възможно. Външното подражание на живота им не може да доведе до същите резултати, нужно е призвание най-напред. Иначе може да се стигне дори до извращения поради човешките слабости.

Без любов към Бога няма истинска любов към хората. Има такива хора, за които любовта е егоистично чувство, насочено в крайна сметка към тях самите. Дори когато я насочат към друг човек, очакват тя да се върне обратно усилена и с подобаваща благодарност, иначе се демотивират. Дават с цел да получат, къде осъзнато, къде - не. Обичат някого, ако получават от него нещо желано и бързо го намразват, ако им отказва. Заради радостта и опиянението, които носи, може да приемат подобна любов за свещена . Дори това да не е така, все пак и тя учи на нещо. Поне мъничко в някой момент облагородява човека. Знае ли човек, в един момент играта може да стане наистина... Особено за тези, които търсят, няма безнадежден случай. Любов+Светлина+Мир+Радост

Какво мислите за подобни "учители"?

Без съмнение са интересни, но каква полза от тези теории, ако има практически случаи, които ги оборват? Примерно един баща на шест деца, чакащ седмото дали не може да стигне до състоянието садхана? Лично аз мисля, че сексът може да пречи само ако има отрицателна нагласа към него и се практикува против естествените закони, а какви са те, се спори ехе-е ... и пак ще се спори. Има теории, които насаждат точно такова отрицателно отношение и после проблеми, проблеми... в самия секс, ако се практикува и в духовните практики пак поради чувство на вина. Но да не ставам многословна. Сещам се за сцена от филм, която силно ме впечатли. Един нинджа, владеещ във висша степен бойни изкуства, скача срещу един бял, който се е учил само на уличен бой. Прави стойки насреща му, няколко салта, превъртания, "йа-йа" ... , накрая скочи срещу белия, просто се наниза на юмрука му и падна. Нещата в живота май са по-прости и прекалено засуканите теории не вършат добра работа от практическа гледна точка. Такова е личното ми мнение.

Страхотно съчетание!

Е-ех, всичките ми "врагове" да бяха като тебе! Благодаря за пожеланието! И аз искам същото. Ама докато разбера какво всъщност се иска от мене, колко време ще мине, колко грешки ще допусна ... Понякога хората не правят разлика между възмущение от нещо и възмущение от човек. Приемат несъгласието с идеите им като лична нападка, а пък то не е така, не е така... /Дюлите не са ли вече сякаш мънички слънца... извинявайте за лиричното отклонение!/ После отвръщат на въображаемия удар и се оказват в положение на удрящи първи. Такива ми ти работи. Е, не мога да бъда толерантна към всичко. Примерно да погаля едно дяволче по главицата и да му кажа: Стой си, не ми пречиш, прави каквото си щеш, няма да ти преча! Такава толерантност не търси у мене! Що се отнася до хората, обичам и тези, които имат различни от моите възгледи за нещата от живота. Любов+Светлина+Мир+Радост

Благодаря! Любов+Светлина+Мир+Радост

Що е то?! Може ли и жените да си имат няколко хиляди мъже и да ги обичат всички?! Може, за парички! Накрая да не излезе, че пр...ките са най-близо до Бога? Божият отговор на всички тези щуротии е с венерически заболявания и душевен упадък. Що хора са измрели в резултат на подобно "обичане"! Това, което е благословено, остава да живее. Това, което е прокълнато, умира. Като разсъдите върху последиците, безразборният секс с много партньори, които най-малкото не се познават достатъчно, благословен ли е или е прокълнат? Има и едни по-извисени, "духовни" пр...ки, които се раздават изцяло под предлог, че са обзети от истинска божия любов, не знаеща граници. Последиците за тях са същите. Наричат ги "безплатни к....". Изобщо за мене е сатанинско подобно схващане за любовта. Свободни сте обаче да практикувате и да си носите последствията. Едно е да сгрешиш от слабост, от неразбиране, но съвсем друго е да го правиш по убеждение, още повече да пропагандираш подобни възгледи, да подлъгваш с тях други хора. Това вече е страшно!

Питам се, защо повечето хора с времето стават по-безчувствени към този "наркотик" на влюбването? /Да не бъркаме влюбването с похотта!/ Спират да вярват в любовта. Може би защото с радостта идва и болката. Когато от страх затвориш сърцето си за хората, затворил си го вече и за Бога. Сигурен признак за младост в по-зряла възраст е способността да се влюби човек и да обича с цялото си сърце, раздавайки се, променяйки се, вярвайки в "невъзможни" неща, забравяйки за егото си. Да вярва и да обича въпреки преживяното и поетите удари. Изворът на тази способност да се обича въпреки всичко може да е от Бога. Може и да не е...

Може да не се започва от нулата, а да се използват досегашните ресурси и да се подобрят правилата. Най-добре в повечето случаи е грижите за старите и немощни хора да се осъществяват в домашна среда. Да се помисли и за здравите край тях, да могат да живеят по-пълноценен живот, да не прекъсват своята реализация в обществото. Постижимо е, ако се осигури персонал за обгрижване вкъщи, както в болничните заведения и старческите домове /звучи грозно този израз/, но тази тежест да не тежи изцяло върху близките роднини, а да е достъпна и регламентирана от държавата, международни, правителствени и неправителствени организации. Къде ни е гражданското общество?! Много неща бихме могли да постигнем, ако сме единни и готови да работим за подобни каузи общо взето безвъзмездно, поне на първо време. Има и по-интелигентни начини, с привличане на средства по съответни проекти, с използване на чужд опит и ресурси. За всичко това се искат мотивирани и подготвени хора.

Вярвам, че устройството на света и законите, които го движат, са независими от моите персонални вярвания. Затова съм спокойна, понеже персоналната ми неприобщеност, неосъзнатост и глупост не могат да повлияят на изявлението на глобалната любов, мъдрост и истина.

Венци, благодаря за новата посока на размисъл! По тоя път май ще намеря нещо.

Хубаво е, обаче не само в това е смисълът на земния живот. Нека бъдем живи за живия живот! Човек трябва и да действа, не само да блаженства.

Напоследък не ми пука за времето. Изтървала съм му края в смисъл, че краят все бяга далеч далеч, та чак не го виждам. Все поставям крайни срокове примерно за днес, за утре, за след месец и все не успявам. Или не ми достига воля, или искат да ме научат на търпение. Предадох се, понеже колкото повече искам да успея и насмогна с всичко, толкова повече пречки се появяват. Понякога и да се срутва светът, аз играя, общувам с приятели, разсъждавам, почивам си. Гризе ме все пак една мисъл: Дали не трябва да се стегна?

Моля ви се, казвайте какво означават небългарските думи, които употребявате! Моята логика говори от една страна, че черните братя носители на злото са по-ниско в духовно отношение от белите. Черно братство - лъжеразбрана справедливост, егоизъм, отмъщение. Бяло братство - любов, милосърдие, прошка. Стар завет - "Око за око, зъб за зъб". Нов завет - "Да възлюбиш Господа, своя Бог с цялото си сърце, с целия си ум и с всичката си сила" и "Да възлюбиш ближния си като себе си". От друга страна не ми стиска, т.е. не ми достига смелост и поради морални скрупули ми се спира силата да поставя на мястото им някои хора, които съвсем са се самозабравили и причиняват злини без никакви задръжки. В такъв смисъл съм по-слаба и по-долу от тях, което е в подкрепа на изложеното от Орлин. Освен това съвременното общество наистина е под контрола на черната ложа. Доказателства за това има колкото щете. Какво да правя, като Бог е казал: "Отмъщението е Мое". Да се научим на Любов, след това може би по Божия воля ще добием правото да коригираме други хора. Дотогава ще си бъда малка смирена мишка, за да не сгреша. Минавала ми е през ум следната странна мисъл: Ще имам право да ударя, когато мога да ударя с Любов. Що глупости са ми минали през главата... Що се отнася до времето, отдавна съм му изтървала края.

Безсърдечният персонал може да е част от изпитанието, но мисля, че не е грешка да се отдели време за хората в неравностойно положение, ако разбира се, човек няма други задачи, свои си задължения, които трябва да свърши. Аз не съм правила подобно нещо. Мога да кажа, че съм работила в Дом "Майка и дете". Децата получават малко и некачествени грижи, такава ни е системата. Нещата не зависят само от персонала. Не може двадесет деца да се гледат качествено от две сестри, които освен това имат и много други задължения. Трудно е да се компенсира липсата на домашна среда.

Намерих това в Интернет и много повече. Във всеки случай достатъчно да изгубя всякакво желание за по-задълбочено изучаване на кришнаизма. Иначе словосъчетанието "Харе Кришна" звучи приятно, чувала съм да се повтаря в една хубава песен.