Латина

Ревността е абсурдно чувство, понеже човек се бои да не изгуби и се стреми да задържи нещо или някого, когото всъщност не притежава. На всичкото отгоре боли, зная от опит. Как го преодолявам ли? Истината е, че всеки е свободен и няма право да притежава друг човек. Което е определено за мене, не ми се губи. Което е определено за друг, грехота е да го искам. Радост може да ми донесе връзка само ако е благословена, ако е доброволна и от двете страни, понеже насила хубост не става. Ако не се спазват принципите за свобода и доброволност, това е унизително. Далеч съм от идеята да контролирам някого, да го следя, да го проверявам. Верността е ценен дар, който се дава доброволно. Може би липсата на ревност означава готовност във всеки един момент да "пуснеш" другия от живота си и да го благословиш. Все пак не мисля за лошо да се показва, че държиш на човека, когото обичаш, че се радваш на присъствието му и че би ти липсвал, би те заболяло чисто по човешки, ако си тръгне. Понеже между двама души, които са близки, се създават връзки, чието разкъсване може да е болезнено. Дори да е просто навик, промяната при раздяла може да е трудна. Ако някой не е при мене от любов, а примерно от съжаление, чувство за дълг, страх или каквото и да е друго, по-добре да отиде там, където го зове сърцето и нека бъде щастлив!

С вас съм, ще се моля. Нямам повече думи.

Не съм спец в тази област. Мога да кажа само, че никога в живота си не съм изневерявала физически. Дори по време на ужасния ми брак, а и по време на безкрайно дългия развод, който продължи към две години. Много жени на мое място биха казали, че такъв мъж направо си проси да му се изневери и аз самата си го мислех, но всъщност бях вярна не заради него като човек, а заради Бог. Тъй че всичко изтърпях докрай и доколкото можах запазих съвестта си чиста, понеже освен физическата има и психична изневяра, а нея да преодолея не ми достигнаха силите. Може дори да се каже, че преживях най-ужасните моменти именно в мечти за живот с друг мъж. Така бягах от реалния живот и се пренасях в друг свят, където има любов. Имах нужда от нея поне наужким. Въпрос на оцеляване. Не говоря просто за сексуални фантазии, а за много повече, толкова колкото е възможно да бъдат близки двама души и да споделят живота си, с всичките му трудности и радости.

Аз с години не понасях прясното мляко, макар много да го обичах. Имах гастрит с понижена киселинност и получавах страшни болки при консумацията на прясно мляко, сладолед и млечни кремчета. Впоследствие изхитрих стомаха си. Можех да хапвам от тези неща без последици само по малко, за десерт, след ядене на друга храна, която не ми създаваше такива проблеми. След раждането на сина ми много неща в тялото ми се оправиха, включително и това. Казвам го в противовес на теорията, че човек придобива непоносимост към прясното мляко веднъж завинаги, когато спре да си изработва съответните ензими за преработката му. Примерът ми би могъл да се използва в подкрепа на теорията, която изложи Явор, понеже нали казват, че при раждането се сменя кръвта, т.е. организмът на майката се пречиства. Симпатизирам на източните теории за храненене и начин на живот /по-конкретно йога/, понеже ми се виждат по-природосъобразни, а и практически са се доказали. От хората, които ги следват, има много дълголетници, изглеждащи далеч по-млади от възрастта си.

Явор, не се знае и на работното ти място колко хора съзнателно страдат от духовен глад, но всяко нещо с времето си, ще се откриете когато трябва. Зная, че е по-добре човек да не си търси белята сам и да пази някои неща за себе си, да не ги хвърля на хора, които няма да ги оценят, а дори биха му навредили. Аз наскоро проявих капка смелост, дадох своя книга за хранителните добавки на позната, чийто баща е тежко болен, но й казах освен другото да се моли. Тя отначало не можа изглежда да повярва на ушите си, понеже ме помоли да повторя. Впоследствие се оказа, че е вярваща, редовно ходи на църква и се моли. Нищо не можело да я спре, примерно дори когато неин познат й се подигравал за това, когато я видял на излизане от църквата. Баща й е в добри ръце. Всичко ще мине по възможно най-благоприятния начин.

Радвам се от сърце! Още повече колко бързо се случват добрите неща в душата ти! Този Портал е нещо като "космически ускорител" за учене и промяна към добро. Нека Бог и всички светии да ти помагат! Имаш много приятели тук.

Ценно, благодаря!

Здравей, Явор! Може да си понамразил съсловието на медицинските сестри, а аз съм такава. Въпреки всичко ще рискувам да кажа какви мисли предизвика у мене мнението ти. Ние не можем да знаем със сигурност в повечето случаи предварително какъв ще бъде изходът от една болест. Нека да конкретизирам. Поработих в Неврологично отделение една година след като завърших. За изхода имат значение много неща - какъв е бил инсултът /хеморагичен, исхемичен, малък, голям, кой участък от мозъка е засегнал/, а също и лечението. Лечението зависи от наличните условия, лекарствата, компетентността на лекарите и сестрите, тяхната добросъвестност при работа. Уравнение с много променливи. От практическа гледна точка мога да кажа, че съм виждала хора, които са преживели по няколко инсулта /до пет -шест!, ако са били по-леки/. Хората могат да се възстановят от инсулт в различна степен. Няма да прекалявам с разсъжденията в тази посока. Иска ми се само да си представиш следната картина: Дядо ти се е възстановил в достатъчна степен да ходи, макар и с бастун, също така е възстановил говора си и можете да общувате пълноценно. Не се съмнявам, че ти би се грижил с голяма любов и всеотдайност за него и би бил щастлив той да е още жив. Би дал този шанс на него и на себе си. Това е реалност за много хора, преживели инсулт. Заради тази възможност си струва да се борят здравните работници, медицината да напредва и да бъдат спасени повече хора от преждевременна смърт или тежка инвалидност. Управителят на нашия вход е човек от типа, който описах по-горе. Преживял е два инсулта. Пожелавам ти да успееш в това, с Божията помощ! Нека да бъде с любов, а не от огорчение! Бъди щастлив и направи други хора щастливи! Сигурна съм, че можеш, след като прочетох написаното от тебе.

Sony, съгласна съм! Повечето хора биха постъпили именно така за близките, които обичат, а някои дори и за враговете си, от любов към Бога. Повелено ни е да се грижим за болните, не да ги оставяме. Примерът, който си дала е прекрасен - не само красив, но и много поучителен. След подобни прояви на любовта понякога "отписаният" от медицината се връща за нов, по-осъзнат живот. Човек започва да цени много повече живота и близките си хора, когато е бил само на крачка да ги изгуби. Въпросът, който зададох е провокация от моя страна, заради неща, които са споделяли някои хора с мене. Не бива да гледаме на болката и страданието като на зло нещо, те са най-добри учители в живота. Уроците, които получаваме по този начин, се запечатват дълбоко и ги помним дълго. Моя близка роднина така се бори за живота на мъжа си, който почина от рак. Струвало си е наистина, понеже след дълги години спорове, отчуждаване, дори изневери, те си казали, че се обичат. Любовта, тя е причината за всичко това, най-добрата причина! Сони, благодаря ти!

Струва ми се, че при такъв живот човек е твърде зает със себе си: Ще остане ли време за общуване с другите, за помагане?

Здравей, Патиланчо! Пак се недоразумяваме. Как ще те обиждам, че ме учиш?! Радвам се!!! Ти всъщност ми припомни един момент, когато усетих нещо като подтик /може би външен/ да престана да ям месо, но аз го отхвърлих и му избягах с подвита опашка. Мисля, че в онзи момент не успях да дам обет да не ям месо, но определено ми беше на езика, а не бях го обмисляла предварително. Може "устата" ми да го е дала без да се усетя, знам ли? Устата ми е много бърза понякога /повечето пъти за глупости/. Може да изрече нещо, което е готово в подсъзнанието, а съзнанието и хабер си няма. В този смисъл си припомних нещо, което се случи преди време. За мое изумление нарекох един човек по определен начин, а чак след години разбрах, че съм била права. Всъщност изкрещях първата сричка от думата, междувременно осъзнах какво изричам и втората сричка излезе съвсем тихо. Не можех да повярвам на ушите си, изобщо не бях допускала съзнателно подобна мисъл. Да не би по подобен начин ей тъй несериозно да съм казала, че няма да ям месо и после да съм забравила? Ей, станах неспокойна, откакто ми влезе тази мисъл в главата. Както и да е, ще си нося последствията от това, че ям месо и зная, че не са приятни. След години повечето хора ще са вегетарианци и храненето по този начин няма да е такъв проблем като сега. Има две неща, които не желая да бъдат причина да взема каквото и да е решение - лицемерието и чувството за вина. Нещо ми е объркано и аз не знам какво. Преди да съм абсолютно убедена, няма да взема конкретно решение да стана вегетарианка, нито ще обещавам такова нещо. Бавно ми увира кратунката. Със свободната си воля избирам да се мъча и да съм болна. Инат, брей!

Здравей, Пако! Чудиш се какво толкова му мислим на секса. Ориентирай се още малко къде си попаднал - в Портала за съзнателен живот, а тук бъка от такива, дето искат да осъзнават и несъзнателното. Обаче аз лично ги разделям нещата. В леглото какво да му мисля - трябвало е да мисля преди това. Даже не ми беше идвало наум да се моля там, както наскоро писа Орлин. Една неправилна молитва в леглото по-скоро би била кощунство. Както и не бих си позволила да чета свещена книга в тоалетната или с мръсни ръце. С Милкана по принцип съм съгласна. Интересно мнение относно оплакването от бившите, не бях се замисляла в тази посока. Само дето не мога наивно да вярвам на мъж, който все още не ме познава да прави политика, че превъзхождам предишните жени в живота му. Пречи ми малкото интелигентност, която притежавам. По-скоро си мисля, че по този начин той предварително се застрахова и предупреждава: "Внимавай как ще се държиш! Такива са моите условия, това не мога да търпя, онова одобрявам! Не ме интересува чак толкова каква си, искам да бъдеш еди-каква си!..." Познавам мъже обаче, не един!, които не са си позволили пред мене да се оплакват от бившите си партньорки. Въпрос на такт, на морал, на възпитание, на интелигентност, на осъзнатост, на простителност, на доброта, на снизходителност, т.е. на житейска мъдрост. Некрасиво е когато се изгражда една нова връзка да се изсипва някаква помия, с какъвто и да било мотив. Или да се манипулира другия човек да се превърне в нещо, което не е и не желае да бъде, докато му писне? Нали искаме нещо ново и хубаво, защо да го мацаме с нещо старо и мръсно? Или да се правим на такива, каквито не сме от страх да не ни отхвърлят?! Що се отнася до бившите, моята позиция е следната: Идеални хора няма, а и аз също не съм идеална. Просто не сме били достатъчно съвместими, затова сме се разделили. А може и да се каже: Така решил Господ! Знам ли? Хвърлям миналото зад гърба, гледам да се оправя за момента, а бъдещето е неясно и не заслужава прекалено замисляне от моя страна. Човек трябва да си пази енергията и да живее в настоящето, понеже то е единственото реално нещо от времето, поне за мене, незрящата ни напред, ни назад. Що се отнася до проблемите в предишни връзки мисля, че няма лошо да се споделят с новия партньор, но без оплюване и осъждане на човек. Не е зле човек да има и някаква самоосъзнатост и градивна самокритичност, водеща до усвояване на житейските уроци и положителни промени в него самия. Няма полза все другите да са ни виновни. Както казва баща ми: "Всичко може да се каже, зависи как ще се каже!"

За предпочитане е да се греши анонимно, братко, а понякога човек иска да пощади отношенията си с другия, на които държи. Особено когато е наясно, че има насреща си нежна, лесно ранима душичка. Няма страшно за това. Аз дори ти благодаря, понеже ми подсказа нещо полезно. Знам, че си ми духовно другарче, а те разкрих по стила на мислене, изразяване и писане. Не съм обещавала да не ям месо пред никого, само съм съвсем наясно, че по природа съм вегетарианка, но по изпълнение се опъвам поради някакъв неясен вътрешен инат. Искам да се чувствам свободна и неограничавана. Може да попиташ защо тогава не пуша, не пия и не вземам наркотици? Ей, много са гадни! Ама наистина! Малко се показваш един такъв мнителен и подозрителен - откъде ти дойде наум, че аз със /я да видя името как беше/ Ася се познавам? Познавам я толкова, колкото и шефа на някоя швейцарска банка. Ще си взема бележка за хипофизната жлеза и т.н. За което благодаря! Добрият ми батко! Да си жив и здрав! Продължавай да ни учиш в твоя си стил. Предпочитам манджите леко люти, затуй ме кефиш. Блудкави манджи не ща! Пиперливите ти изрази по принцип ми вдигат тонуса и ме развеселяват. За което ти благодаря от сърце!

Познато, познато ... на мене с екстри от мигренозен пристъп, кошмари и тъпи болки в бъбреците, барабар с останалото.

Не се притеснявам от това да сгреша по отношение на някого, това е съвсем естествено в интернет-пространството. То човек сам себе си не може да опознае, камо ли друг от няколко изречения. Ако има нещо, извинявай, Пако! Ние просто си приказваме. Това е стерилно, не е заразно, надявам се няма никакви отрицателни последици. А писанието на Иван - дали всъщност беше към тебе? Орлин, аз не бих сложила знак за равенство между моята или нечия друга сексуална енергия /за която си мисля, че е с органичен и физиологичен произход/ и Божествената енергия. Навремето познавах по дишането /имаше нещо като сумтене - не ясно, разбира се/ кога на бившия ми съпруг му се качваха хормоните и му идеше времето да ме "напада". Никакъв Господ нямаше участие при него за тая работа.

Двама се срещат не само с телата си, а и с душите. Огорчение, агресия, отхвърляне спрямо жените... Аз винаги имам едно наум, ако някой мъж говори срещу която и да е жена като жена /понеже и жената е човек/, с която е поддържал близки отношения /не задължително интимни/ - бивша приятелка или съпруга, сестра, майка... Иде ми наум: аз може съм следващата виновна и с мене да стане така, и за мене да говори по подобен начин. Често хората реагират спрямо моделите в ума си, а не толкова спрямо реалните хора, които имат насреща. За да ти върви с жените трябва да ги заобичаш, да ги приемаш такива, каквито са, да не ги отхвърляш. Аз например навремето направо мразех мъжете. Да го преодолея ми помогна бившият съпруг, който впоследствие направо ме намрази под влияние на майка си и ме докара дотам, че и аз него да намразя, та се обвиняваме взаимно и до днес, направо не ни е възможно да проведем дори един нормален и смислен разговор. Не поздравява поне от "възпитание", дотам са стигнали нещата. За разбиране и извинение има да чака-а-ам... ... от умрял писмо.

Какво ми е мнението? Ами доста цинизми изчетох, което не ми хареса. И аз съм за любовта в секса. Отговорът на загадката и аз го знам, само че е друг: повторение! Не е добро единият да е доволен, а другият да се измъчва. Ако обичаш някого и си обвързан с него, ще направиш каквото му е необходимо, за да бъде щастлив, доволен, уравновесен, спокоен. "Няма лоши жени, има само недолюбени." Има истина в това. Говоря и за секса, но не само за него. Първо люби душата на жената, после тялото й. Има жени, на които ще им хареса нежен и любящ мъж в леглото, а не груб тъпкач. Тъй че има шанс да намериш това, което търсиш. Успех! Не се съмнявам, че ще го имаш, но по-полека с цинизмите, ако търсиш жена от последния тип. Подобен език оставя впечатление за лоши и плашещи чувства в душата ти, а те не се връзват с мечтаното щастие в главата на една нежна романтичка.

Може да си закалиш волята, като овладяваш сексуалната си сила, но аз не бих сложила знак за равенство. Има и други начини човек да си калява волята. За разпознаването на добро и зло не е нужна толкова сила, колкото чистота. Чистият по сърце, колкото и да е слаб спрямо чуждите сили, има закрилата на Бога. По пътя на ученика може да върви примерно разведена жена с деца и приятел или семеен мъж с четири деца, или просяк, който се храни с остатъци от храна, или мултимилионер, който може да има всичко, но дарява голяма част от богатството си за бедните и слабите ... всеки! Има една жена, понастоящем работеща като готвачка в една закусвалня, която преди години помогна и на двете ми деца. Тъй стана, че падаха на главичките си, изкривяваха им се вратлетата, а това съвременната официална медицина го оправя с операция. Като малка често удрях брат си по главата... Още не разбирам напълно смисъла на това децата ни да страдат за нашите грешки. В човек с обикновен на пръв поглед живот може да се крие високо посветен или ученик. Стремежът към екзотиката ми е чужд. Ти казваш ОМ, а аз ОХ, трябва вече да приключвам! Всичко добро!

Човек може да бъде канал за действието на Святия Дух, но може да се даде и за действието на други, тъмни сили, с "помощта" на които могат също да се правят едва ли не чудеса - ясновидство, лечителство, телекинеза, какво ли не! Мерси от такива способности - предпочитам да си остана жалък и слаб земен червей, който осъзнава това. Бог избира да действа чрез чисти хора, а "тъмните" гледат да подлъжат такива, които имат някакви проблеми, примерно с гордостта, агресивността, жаждата за власт, за слава, за пари..., често неосъзнати и скрити зад добри мотиви. Имаше някаква приказка за добрите намерения... /някакъв път към...не си спомням какво/ Човек трябва да различава кои са дошли при него да му предлагат нещо. Щото и аз можеше преди близо петнасет години да стана екстрасенс, ама добре, че отказах! Усетих нещо нечисто и освен това осъзнах, че щом имам и капка агресивност в душата, може да навредя някому почти без да се усетя. А ме е ядосал, а съм го погледнала накриво, а му станало нещо. После иди, че оправяй нещата. На този етап големи сили не ми трябват, нито искам да виждам или да знам много. Стремя се към това Любовта да царува в душата ми. Жалко, че още не съм успяла.

Ясно е за мене, че не си усещал никога да те прониква Божествената енергия, а тя идва отгоре, през върха на главата, ако трябва да го опиша физически. Имам такова преживяване, което доведе и до излекуване на стара болест, и до подобряване на отношенията в рода ни, и до моето лично израстване. Просто не можех да повярвам, но беше факт. Напълно съм уверена в казаното от мене не само заради личния ми опит, а и защото след време той намери потвърждение в различни духовни учения. Не си ли чувал за духовното лечителство и по какъв механизъм се осъществява? Сексуалната енергия не е единствената, с която би могъл да разполагаш. По-точно е да се каже - да се дадеш на разположение за действието на Святия Дух, от което само ще спечелиш. Ще спечели и светът, но не по твоя начин, а според Божията воля!

Искам да допълня нещо. Представете си безкрайния Божествен океан от енергия. Нашата сексуална енергия е смешно малка в сравнение с нея. Направо е смешно да съпоставяме двете неща и да си въобразяваме,че Бог има нужда от подобно лишаване от наша страна, или че ние с енергия от такъв произход ще постигнем нещо кой знае какво. Само мъките и лошите последсвия от тях остават. Бог има нужда от посветени и отворени души. Бог има нужда от чисти съдове, отворени канали, през които да протича Неговата мощна енергия, хора, които да са предани на Делото Му. Човек може да служи независимо от възрастта си, от социалното си положение, дори независимо от физическото си здраве. Тялото е немощно, а Духът е силен. Това ме навежда на мисълта, че сублимирането на сексуалната енергия изглежда е сатанинска измишльотина. Нима Бог е слаб и ще бъде спрян от нещо, което Сам е благословил? Не се подигравайте с Него, не осъзнавате ли каква мощ има, че е Всесилен? Живейте нормално, както Бог е отредил! Не ставайте за поговорка в очите на света заради разни странности, понеже така няма да ви уважават и на никого няма да помогнете с нищо. Най-много да произведете още няколко странни като вас. Не говоря тук за разумен и здравословен живот, който може да бъде добър пример за всички, стига да не е в разрез със здравия разум. И без фанатизъм и тесногръдие, разбира се! Помислете за Мощта на Бога и не мерете мускули с Него! Смирение, Посвещение, Прошка, Любов, Вяра, Надежда! И да добавя. Писанията ми не са насочени конкретно и лично към Орлин. Напомни ми за един човек, който се надявам някога да се освободи от оковите, в които сам се е заключил. Орлин в сравнение с него е като орел, летящ в небето. С пожелание за здраве към всички!

Току що видях ЛС. Благодаря, олекна ми, почувствах се добре! Желая същото и на тебе! Прав си за пропагандата. Ако не е това масово промиване на мозъците със секс, щеше да има по-малко проблеми, особено за младите. Голяма част от учениците смятат за нормално ... ох, не ми се говори, нали знаете какво става с тях. Някои от тях стигат дори дотам да се продават за пари и не го крият. Или, както наскоро чух в една песен: "Права е жената, знае си цената!" Значи, колкото по-скъпо се пласира една жена, толкова повече уважение заслужава?! Аз на такива им викам к..., но за някои това наистина е "житейска мъдрост", заемаща основно място в ценностната им система. Напоследък откривам за себе си, че не усещам нужда от секс и го правя по-скоро заради партньора ми, понеже не искам да се измъчва и да се чувства зле. Дотолкова искам да съм сама, че направо ставам за отшелник. Това може да се дължи на проблемите, през които минавам, а не че съм станала по-духовно извисена. Прозвуча ми смешно това последното. Що се отнася до електронния дневник - да, така е и за мене. Дано имаме сили не само да споделяме, мислейки че ще обогатим с нещо другите, но и да приемаме това, което идва като отговор към нас. Понякога наистина боли. Може не всички отговори да са адекватни и ценни, но си струва човек да проверява, забравяйки понякога нараненото си его. Говоря за себе си. Излязъл от репродуктивна възраст човек не означава все още стар, без сексуална енергия за сублимиране. Чела съм за някои, които поемат Пътя след като са отгледали децата си. Не е зле да съобразят избора си с партньора в живота, според мене. Добре, че не всички литват към небето още девствени с отричане от секса, че отиде ни човечеството! Бог да е с тебе и ти с Него! Тогава няма за какво да се тревожим. Мир и Любов!

Ох, ето още един объркан спасител на света във фаза на повишен ентусиазъм, надявам се не мания. Ти забрави ли старите уроци, понеже този път, дето си го захванал, си го захващал вече, нещо, за което си писал тук? И аз съм чела за сублимирането на сексуалната енергия в духовна, но с категоричното пояснение, че не е за млади хора в репродуктивна възраст, че води до някои психични отклонения /и не само/, нещо, което ти вече знаеш. На човек трябва да му се даде това Отгоре, не да го решава сам, когато му се прииска. Ако твърдо си решил все пак да експериментираш в това направление, по-добре според мене е да бъдеш сам, без жена до себе си. Грях имаш, ако не поливаш градината, която си задържал. Грях е да отнемаш нечия свобода по този начин, защото жената може дълбоко в себе си да се надява на нещо повече и нещо друго. Грях е да спираш живота й. Не си отговорен за всичко, което става под небето. Двама се скарали - къде е тяхната отговорност за това? Виновно ли е окото, че вижда и ухото, че чува? Споко бе, човек! Аз предполагам, че у тебе се развива повишена сензитивност /за която явно сексът не е попречил/ и в твоето съзнание много ясно е нахлуло чуждото чувство на агресия. Предполагам, че си се молил за тези хора и се е създал духовен канал между вас, през който ти спонтанно регистрираш състоянието им. Нужно ти е да можеш да различаваш своите от чуждите състояния и да имаш защита. В противен случай си много уязвим и може да стане така ни в клин, ни в ръкав да бъдеш обземан от разни необясними състояния, което отстрани изглежда налудничаво. Това, че си бил неспокоен, не означава задължително, че ти е виновен сексът сам по себе си, а вероятно чувството на вина, с което го правиш. Сексът се прави с любов, не с вина. Когато го направиш така, тогава да видим дали ще си разочарован. Молитвите не се изфабрикуват, те трябва да идват от сърцето. Много е важно да не стигаме до вътрешно лицемерие, да можем да се виждаме и приемаме такива, каквито сме, да се обичаме и промените в нас да стават от искрен стремеж към Доброто, а не от криворазбрано чувство на вина. Вината е игра на ума, а знаем колко лесно той греши. Вината е пряко свързана с разбиранията ни за нещата от живота, а знаем колко лесно и сигурно е да сме заблудени в това отношение. Аз наистина знам, че нищо не знам. Някои хора много бързо хукват да оправят света, което в най-добрия случай е забавно. Някой тук публикува разказа за пастора, който искал да оправи света, но като видял, че не може, смирил се и решил поне да оправи града си. Разбрал, че и това не е по силите му, затова решил да поправи близките и роднините си, но и там ударил на камък, не искали и да чуят. На смъртния си одър чак осъзнал, че ако беше усъвършенствал себе си, тогава може би с добрия си пример би могъл да помогне на близките си хора, тогава те с общи усилия може би биха променили града, в който живеят, после страната, а после, кой знае, може би света? Лошо го пресъздадох, но се надявам смисълът да не е убягнал при това. От моя гледна точка пасторът отначало е имал много голяма гордост, макар и прикрита с добри намерения. Постепенно се е смирявал и смалявал, докато достигне до най-доброто и ценно нещо, което е дал на света от себе си - своята собствена поучителна история. Така той, макар и на смъртния си одър, е допринесъл за променянето към добро на много хора, на техните близки, на техните градове, на техните страни, на света. Семенцето, което е успял да посее, се размножава и дава още добри семена. В крайна сметка младежката му мечта може да се сбъдне, но само заради това, че накрая се е смирил достатъчно да не се изживява спасител на света, а първо да работи за собствената си душа. Понеже ние не можем да спасим никого, може само да помогнем в това. Да не изпитваме Бога и да не се опитваме да вземем правомощията на Всевишния. Май да спирам, пак се увлякох. И на мене не ми харесва поучителния тон на постинга ми, но нямам време да го редактирам. Ще ми простиш ли за това? Мисля, че имаш силен импулс и посветеност да правиш добро, а освен това в тебе се събуждат много сили и способности. Прилича ми на летене от висшия пилотаж, когато машините не са много стабилни, но затова пък са по-маневрени. Ще ти стигнат ли уменията да се справиш или ще се сгромолясаш? Може би ще действаш по-внимателно и ще предприемаш разумни рискове? Ако съм сбъркала по отношение на теб не се сърди, моля те, понеже не те познавам в действителност, а просто реагирам на думите, изписани от тебе! Да бъде Божията воля и нека Бог да бъде с тебе и ти с него! Трябва да имаш вътрешен Мир, иначе нещо не е наред. Както се казва: "Мир Вам!" Любов+Светлина+Мир+Радост

Орлинчо, променяш се, братчето ми, направо ме изумяваш с най-новите си разсъждения, но не съм сигурна, че аз лично мога да ги приема за верни. Не че има значение какво приемам аз или не, но ми се доприказва, тъй де, предизвика ме. И на мене хич не ми е до секс, когато мисля за духовните работи. То, мисленето ми де, може и да не е най-важното нещо, даже съм сигурна, че не е, макар да има някакъв смисъл и от него. Има и различни видове молитва. Повечето от тях е абсурд да свържа със секса. Има такова едно състояние, което в източните изповедания по-скоро биха нарекли медитативно. Тогава не се моля за нещо определено, а усещам любов и единение с всичко /от скромност не пиша Любов, освен това няма как да го опиша с думи/. Тогава пък е абсурд да мисля за секс, все едно едновременно да летиш високо в небето и в същото време да плуваш във водата. Сега навлизам в света на теоретичните разсъждения. Секс и молитва едновременно? Успя да ме заинтригуваш. Любовта си е Любов, но към различните хора се проявява по различен начин. Трябва да обичаме всички, но естествено не с всички бихме правили секс. Другата крайност, че Любовта и сексът по принцип си пречат, също ми се вижда абсурдна. По един начин се обича приятел, по друг - родител, по трети - брат или сестра, по четвърти - враг... А как се обича любим/любима? Зависи колко е пораснала любовта. Само искам да уточня, че платоничната любов е саката според мене. Да ме прощават тези, които само нея смятат за чиста. Бог е благословил мъжа и жената да се любят. Ако всичко в този свят е единство от енергия и материя, все едно да отречете материята. Все едно да искате светлината на лампата, но без лампата, топлината на огъня, но без огъня... Щуротия! Оттук нататък ще говоря само за себе си, защото за другите не мога. Според мене има човек на земята, когото бих любила и в същото време с цялата си душа бих се молила за него, в подобно на онова медитативно състояние на всеобхватна любов, което споменах по-горе. В такъв смисъл сексът не е лошо нещо, дърпащо ни надолу, а проява на любовта, която ни въздига. Това бих оприличила на сливане на стихиите - тази на земята /материята, представлявана от двете тела/, тази на водата /етерните тела, които се свързват с невидима нишка/ и тази на въздуха /душите/, с помощта на огъня /духа/ - стихията на Любовта. Мисля си дори, че ако двама се любят така, нищо чудно да си помогнат, да се излекуват един друг, да се усъвършенстват в любовта /не просто само в секса/ и да израстнат заедно духовно. Пожелавам това на тебе и твоята приятелка от все сърце! Любете се с чиста и всеотдайна Любов! Бъдете щастливи! Такава Любов е благословена и носи добри плодове, включително духовни. Ако се покажеш стиснат на любов и не я любиш, кака Латинка ще ти се скара! Извинявай, ако съм прекрачила границата и съм проявила нахалство, беше от чувство на симпатия! Любов+Светлина+Мир+Радост

Хитрушко! Аз изхода от експеримента го знам. След един великденски пост на мене дори само миризмата на месо ми беше отвратителна, а яденето му беше истинско изпитание. Истинската гадост на месото наистина се усеща след продължителното му изключване от храната. Защо го проядох пак, макар и насила?! Да кажа, че е от чувство за лична свобода на избор, срам ме е. Може би отчасти се подведох по инерцията да ям каквото има на масата /каквото е подсигурила мама/. Да кажа "каквото дал Господ" пак ме е срам. И съвременната медицина отрече месото като подходяща храна за хора, затуй ме е срам да си кажа, че зная и това. Да кажа може би, че воля и самоувереност не ми достига, по-малко ме е срам. Човек яде месо, понеже е притъпил нормалните си човешки, естествени инстинкти, които казват: "Месото е гадно! Ужасно е да се убиват животни!" Научих преди време, че канибалите предпочитали вегетарианци за храна, понеже месото им било по-сладко, а всеядните направо не искали да ги ядат, понеже миришели ужасно. Има нещо в мене, което ми пречи да стана вегетарианка, но не съм съвсем наясно какво е то. Хип-хип ура за всички, които са успяли! Ася, успехът е близо , а рецептата за него е изпитана и вярна.