Латина

Опа, прехвърли ме в друго измерение! Поглеждам надолу - а!, май нямам крака, нито пък ми трябват! Нямам нищо против глава да ми е мъж, чиято глава е Господ, иначе наистина е мно-о-ого трудно. Що се отнася до покриването на главите, считам това за културна особеност на онова време, иначе Бог щеше да направи жените да се раждат със забрадки или да им се появяват през пубертета, нещо като вторични полови белези... Венци, благодаря! Към радостния смях добави и смисъл, че и успя да ме повдигнеш с думи. Не били нужни мускули за тая работа... След това повдигане едва ли ще спася света, но се чувствам по-силна. Благодаря, че ми припомни коя съм и Кой живее в мене! Свещено семейство... Мечти, мечти! Нужни са двама за това и Божията благословия!

Това последното ми хареса - развесели ме! Аз - кралица без /нужда от/ крака! Брей! Де го този някой, дето да ме накара да забравя, че съм обикновена просякиня и да ме носи на ръце, може би? Трябва да е доста якичък... Възможно ли е да повярвам в подобна щуротия?

Не съм фаталистка, а реалистична оптимистка. Противоположната позиция за идеален свят на земята, в който всичко е О.К. е утопия, поне в настоящето и в обозримото за мене бъдеще, а всъщност те имат значение. Мечтите са хубаво нещо, но действителността е по-важна. Осъзнаването на реалността не изключва стремежа към промяната й, което от своя страна предполага предварителното създаване на картини за нейния нов облик, които някои биха нарекли именно мечти. Някои мечти са осъществими, други - не. Ако има идеален свят, съществуването му не може да бъде изцяло по моя или нечия друга човешка заслуга. Убедена съм, че този идеален свят вече съществува - в духовен план. "Божието царство е близо". Врата към Божието царство има във всеки един от нас, но откриването й и влизането през нея е трудно. Човек може да намери това царство и пак да го изгуби. От Господнята молитва: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята! ... защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки! От Добрата Молитва: Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. ...Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги. Недоразбрана мечтателка и търсачка на Божието царство, която се бори за идването му на земята

Донке, благодаря ти от сърце за това мнение! Трудно ми е да изкажа с думи колко ценни са тези изводи за мене. Това, което чувствах смътно, съотнесено към личния ми живот, се потвърди и изясни по категоричен за мене начин, доказано с Божието Слово. Наистина, ако ние имаме малко любов в сърцата, колко повече е имал Христос. Ако аз мога по човешки да простя някому, нима Той е по-малко любящ и милостив? Вярвам, че Той наистина е обичал Юда. Винаги съм чела тази част от евангелията с противоречиво чувство, понеже в противовес на внушаваното ми отношение аз някак не можех да съдя Юда и да приема, че той безвъзвратно е загубил пътя към спасението. Нали самата аз се уча да прощавам на враговете си, да ги обичам и да съм им благодарна за стореното? Не винаги успявам, но Христос несъмнено е успял и това е правилното тълкуване на думите Му. Бъди жива и здрава, желая ти Любов и Мъдрост! Радвам се, че сподели тук мислите си!

Пожелавам на тези, които ще направят житен режим да го правят с радост и лекота. Аз още не съм решила, но ако се реша, ще пробвам различни варианти на житото - накиснато, покълнало, варено, покълнало-попарено, отделно, смесено с останалите продукти... Нека да има разнообразие! От личен опит да разбера кое как е.

В планината съм истински щастлива, сякаш намирам себе си и дома си.

Превърна меча в захарно петле. Браво!

Свобода - Сливане. Доброволно и с Любов. Помечтах си! Като нема леб, ручам царевичак.

Basho, изпитах респект пред знанията ти. Тази река е твърде дълбока за мене. Уважавам източните религии в тяхната най-същностна част, но мисля, че при човешката им реализация се получават отклонения така, както и в християнските, мюсюлманските или които и да били други изповедания. Кришнаизмът е интересен, но и твърде сложен. С "ужас" си спомням дебелите книги, които негови последователи разнасят и продават. Някога може и да се запозная по-задълбочено, но понастоящем наистина нямам време. Това, което ми дава християнството, ми е достатъчно на този етап. Няма нужда да знам всичко и веднага. Ще вървя по моя път. Не мога, а и не искам да мина по чуждите пътища. В най-дълбоката си същност много религии имат общо. По време на една молитва /християнска/ ми се случиха необичайни неща, за които прочетох след години в книга за източно изповедание. Не се страхувам, че може да съм на грешен път. Човек може да изкачи много стъпала нагоре дори без нито една книга, без нито един проповедник, само с искрен стремеж и смирение в общуването с Бога и други светли същества. Чисто знание може да се придобива по духовен път. Все пак да кажа, че и заблуди не са изключени. Не съм съвсем безкритична нито към християнските изповедания в съвременния им вид, нито към дъновизма, нито към каквото и да било. Висш принцип: съмнявай се и изпитвай нещата. Странното е, че съвсем добре върви наред с вярата. Може би защото съмнението е плод на ума, а вярата - не. Слава на Бога! Може би е същото като Харе Кришна?

Ако тези сбирки, за които споменава Теодора, не са само за запознанства с цел брак и за хора с тесен и определен вид духовни търсения, смятам, че са добро нещо. Не бих ходила там като на сгледа /може пък да си имам някого/, а да се запозная и да общувам с духовно търсещи и развиващи се хора. Човек пак може да си сбърка, но е по-малко вероятно. А иначе права е Милкана - всичко е в Божиите ръце. Освен това подозирам, че й е писнало да я запознават разни доброжелатели, затова реагира така на идеята. В подобна ситуация е по-добре да се опитаме да разберем човека отсреща, а не да приемаме всичко лично. Аз самата съм изпадала в положение да прозвуча грубо, подигравателно, непочтително и натоварващо, но какво да се прави - човек със своите слабости съм, не винаги мога да се изкажа добре, не винаги ме разбират правилно, не винаги мога да помагам, понякога и аз греша /какво понякога - доста често/. Това е част от общуването, от ученето. Казвам отново - според мене свят, в който всичко е приятно, правилно, красиво, полезно и т.н. е илюзорен, поне го няма тук на Земята! Нека се приемем едни други със слабостите, да си ги простим, да се обичаме въпреки всичко! Истинската Любов и Мъдрост не се накърняват от дребни неща. Желая на всички всеприемаща и всеопрощаваща Любов, Радост да не помръква в сърцата ни, Светлина да струи от душите ни, Мирът да е в нас и между нас! Любов + Светлина + Мир + Радост

... и от силичките човешки.

И на мене ми писна от приключения! Искам да настане скука откъм външни източници, тогава може би ще намеря време да се занимавам с каквото ми харесва, когато, колкото и както ми харесва. Мечтая си за сиво ежедневие, "от работа вкъщи" и толкоз! Даже гадже не ми трябва! /Ух, да не се обиди!/ Хареса ми идеята за "порозовяването на сивия дракон". Едно от средствата ми за "борба" с него също е срещата със сродни по интереси хора във виртуалното пространство /в реалното се въздържам/. Иска ми се да имам повече време да чета, да пътешествам, да рисувам, да свиря, да пея, да уча, да играя, да мечтая ... бих решавала примерно интеграли, диференциални уравнения и всякакви други задачи с най-голямо удоволствие! Не мога да си представя хем да ми е скучно, хем да имам тъжни мисли. Може би е така, ако не се случва нещо, което желая, но прилагам формулата "убий желанието" и готово! Не е лесно, в някои отношения са ми били нужни години за това.

При мене проблемът е решен от само себе си, просто не забелязвам другите мъже, така съм устроена. Не се заглеждам даже и от невинно любопитство. Най-много да ми се включи ориентировъчния рефлекс, ако има опасност да се сблъскаме. Наскоро минах транзит покрай един приятел, който ми помогна наистина много в живота и има моето дълбоко уважение, благодарност, признателност и обич. Цепеше дърва до блока, ама кой да обърне внимание? Отидох у тях при жена му и когато той се върна, явно беше обиден. Почти се разплаках. Добре, че бързо му мина, понеже все пак има предствава каква съм, познаваме се достатъчно отдавна.

Изглежда не съм в добра форма, но не разбирам разликата между този, когото обичам и този, който ми допада? За мене това не може да са двама различни души, понеже щом обичам някого, значи ми допада. Не бих пренебрегнала обичта заради удобството. Май взех да загрявам, но както и да е, въпросът си остава.

Орли, направи ми впечатление още нещо в изказването ти - направо физическата болка, която си изпитвал по време на изневярата. Преживяла съм подобно нещо, едва не ми спря сърцето, а бях само на двадесет години. Той ходеше с мене, а остана в стаята със своя колежка, уж да работят по проект преди изпит. Аз влязох в съседната стая при приятелка и чух достатъчно. Наистина имах чувството, че ме разкъсват. Такава жестокост не бих причинила на човек. Честно е първо да се приключат старите отношения и едва тогава да се започнат нови. Освен това не е честно да обичаш един, а да си лягаш с друг, но нещата в това отношение трудно се оправят. Не може в живота да получим всичко, което искаме. А животът трябва да продължи, трябва да се живее. Каквото даде Бог.

Има вярност, има верни хора.

Орли, наистина бях много ядосана и доста се набрах. В този случай по-благичко би значило по-лицемерничко. Все за нещо е ставал, но не и за семейство. За доброто, достойно и послушно момче на мама и тати става, щом стигна дотам да извърши престъпления срещу собствените си деца. Много е лошо, когато родителите водят децата си в кривия път, а когато такива деца са вече пораснали и би трябвало сами да мислят с главите си и да слушат съвестта си, още по-зле! Да не изпадам в подробности, да не стане още по-неприятно. Истината изглежда такава, каквато е в случая - грозна. Аз твоята реакция бих нарекла мъжка солидарност. По-добре да не защитаваш такъв човек, че да не береш срам после. Неразкрити добри страни?! Бях свидетел на катастрофална деградация. Имах възможност да търся добрите му страни и да си затварям очите за лошите дълги години, докато ми взе здравето. Накрая дори ми се наложи старателно да се уча да запаметявам случаите, когато ме е наранявал, понеже ми се беше изградил защитен рефлекс да забравям всичко на мига и да продължавам да се грижа за него все едно нищо не ми е сторил. Това обаче не е достатъчно, понеже подсъзнателно травмите действат и рушат здравето. Аз съм длъжна като майка да бъда в достатъчно добра форма, за да се грижа за двете си деца, затова направих необходимото според силите си да спра това. Извинявайте за неприятния тон на писанието ми, но има и некрасиво звучащи и изглеждащи неща в живота. Очаквате ли друго значи държите да живеете в илюзорен свят. Не зная този Портал остров на истината ли да бъде или само на благите и красиво звучащи умотворения. Пак ще си навлека критики, но ... предварително приемам този вариант. Не че имам необходимост точно тук да споделям тези неща, мога и да ги изтрия, но ей така, заради истината ще ги оставя.

Понякога мъжът хем не става за мъж, баща и съпруг, хем не пуска жената. Казва му тя всеки да си върви по пътя със здраве, но ... има да чака. Човек може да се ожени за отрицателно време, а да се развежда колкото е възможно най-дълго. И говорят за човешки права и свободи... Аз се оказах затворник с години на бившия си съпруг, на собствените си предразсъдъци и на официалните закони, които в справедливата си част всъщност не се спазват дори в самия съд, понеже за престъпниците, хората с връзки и пари винаги се намират вратички. Искам някой ден да се променят така: В деня, в който някой каже, че иска да не е повече обвързан с еди кой си и си иска свободата, в същия този ден да му я дадат. Пък после да гледат кой крив, кой прав, кое на кого и т.н. Все едно някой да ми каже: Да, свободна си, имаш право на свободен избор, на лично щастие, на добро име, на покрив над главата, на здраве, на средства за съществуване и т.н., ама ще поча-а-акаш. Може и да дочакам, ако не се разболея съвсем и въобще ако оцелея дотогава. Трудно ми е да уважавам законите при това положение. Всъщност, законите си имат добри страни, но прилагането им зависи от корумпирани и безсъвестни хора, които променят духа им до неузнаваемост. Човек може да плаща на адвокати да го лъжат и да му залагат капани. Накрая в съда без да им мигне окото наказват жертвата. Как да не си мисля, че подобен мъж заслужава рога като гора, понеже силом задържа човешко същество, което всъщност не му принадлежи? Благодарение на Господ бившият ми съпруг се размина без нито едно дори ню-ню мънинко рогче. Затова не бих съдила никого, ако е изневерил, понеже не се знае дали това не е лекарството за него и партньора му. Ако на мене не ми е достигнала може би смелост да си взема свободата, щастието и здравето насила, защо да съдя друг, ако го е направил?

Pagaina, мисля, че ти всъщност притежаваш много способности и знание, които още не са се изявили докрай съзнателно. Случвало ми се да имам подобен опит при освобождаване от отрицателна енергия да речем, някак отвътре ми е идело какво да правя. Защо ли не опитам пак, че напоследък лошите доста си полудуваха, явно много им харесва и са се въодушевили, направо са се настървили, съвсем са се самозабравили. Да ги плесна по дупетата и да бегат! Ама ха! И Господ да ми е на помощ! Спирам да се шегувам и казвам: Да бъде Божията воля! Професионалистите в тази работа казват: Ако е от Бога, да си остане, ако е от човек, да си иде! Забравих да кажа, че истинският източник на опита и способностите, които споменах, е вътре в теб и чрез теб. Външните източници могат да служат като стимул за откриването им или за обогатяването им. Знай, че това, което ти е нужно, вече го притежаваш. Трябва да си спокойна и утихнала, за да го откриеш. А сега се изнасям да последвам собствения си съвет... Знам, че действа, но отдавна не бях опитвала. Благодаря, че ми напомни да поработя в това отношение!

Не съм виждала друг човек, който толкова бързо да идва на себе си, да се осъзнава! Изумена съм! Най-важна от всичко е Любовта! Имаш ли я, имаш най-добрия Учител. Поздрави и пожелание за успех! Утре може да мислиш друго, но нали видя на този коловоз кой влак се движи и за къде отива... Аз пък познавам една рускиня, по-точно бесарабска българка, която си намери майстора в България. Беше сигурна, че е бездетна, но на 42-43 годишна възраст си роди едно хубаво момиченце. Бяхме заедно в родилното. Божа работа!

Аз пък много пъти изпадах в положение да се уча от децата си, да ме обичат въпреки грешките ми, да се грижат за мене. Случвало се е да ме утешават, да ми приготвят храна, да ме изненадват с подаръци. Искам да кажа, че децата се дават не само ние да се грижим за тях и да ги учим, но и обратното. Приготви се някой ден да бъдеш учен от невръстно дете със силен дух и много любов в сърцето. Ще се чувстваш благословен и щастлив! Децата са мъдри Учители. Нямам нужда да ходя до Тибет.

Казах "глупости", понеже аз самата със сигурност бих страдала и плакала, ако загубя близък човек. Ще излезе, че едно говоря, а друго върша. Да се оставиш на действието на Святия Дух е безопасно. Да си смирен и да се подчиниш на Божията воля е безопасно. Не е лесно обаче, понеже човешкото его и гордостта пречат. Ако някаква духовна техника е опасна, според мене тя е свързана със самонадеяност, все едно да кажеш: "Да, вървя към Бога, но както аз си избера" Блажени нищите духом.

Леле, какви глупости изпях, т.е. написах!

Тълкуването, което излагаш, е логично. Ако сме намерили един достатъчно приемлив смисъл в нещо, защо да не потърсим и друг? Сега ще навляза малко в сферата на фантазията и изобщо не претендирам за истинност. На хората е дадена свободна воля. Мисля, че преди грехопадението те не са живяли истински, в материалния свят. Бог им е казал да се плодят и да се трудят едва след това. Избираш да познаваш доброто и злото, в частност как пари огънят и си го получаваш - въпрос на свободна воля! Предполагам, че първите хора са имали досъп до чистото познание, абстрактно, което нито боли, нито радва. Не мисля, че слизането на живота от духовните сфери в материалната е лошо нещо. Обаче при това са загубили до голяма степен чувствителността си към духовните вибрации, станали са слепи духовно. Така са избрали по-трудния път към познанието, пътя на страданието, на познаването на добро и зло. Лесният път е съзерцанието, единението с Бога, с чистото познание. Предполагам, че именно по подобен начин постепенно е се е давало висше знание на определени хора и са правени епохални открития. Мисля, че грехопадението, т.е. материализацията на живота е била логична и неизбежна. Счита се, че материята е проява на енергията, с много ниски честоти на трептене, което дава усещане за плътност. Нормално е да има живот в материята, да има грехопадение /"падане", по-скоро слизане от живот във високите вибрации към живот в ниските, от духа в материята/. Усещам, че всичко си е както трябва. Да не искаме светлината на лампата, но без лампата, т.е. духовното без материалния му аспект. Нашето неразбиране, нашите чувства са без значение. Често плачем и се тревожим за глупости. Съществуват Висш Разум, Висша Справедливост, Висша Мъдрост. И всичко е Любов! И никой не умира! Страхът от болката и смъртта е илюзия! Плачем за някого - той вероятно е на по-добро място. Може да се разбере, ако човек съумее да се раздели със собственото си его и погледне по-отгоре на нещата. В такъв смисъл и дяволът не е чак толкова черен, щом е на служба при Бога и му е дадено правото да изпитва хората. Нищо не става, ако сам Бог не го е допуснал. Най-важният урок за мене е да се науча да приемам живота такъв, какъвто е, без да роптая, а да благодаря.Това не изключва усилията за промяната му към по-добро. За това се изисква развиване на усет за Божията воля. Имаме нужда от събуждане на сетивата, с които да можем да приемаме чистото познание. За това са нужни смирение и чистота. Не е нужно човек да живее някакъв необикновен живот, за да го постигне. Всеки има вътрешна врата към Бога, към неизчерпаемия Извор. Семейството по принцип не е пречка за това.

Лично аз смятам семейството за по-ценен дар от всяка мъдрост и духовно постижение. Семейство с любов - за това мечтая. Обожавам децата си, не бих ги заменила с нищо друго. Любовта е по-важна от всичко, а семейството е школа за любов. Бог е събрал мъжа и жената, благословил ги е да бъдат заедно и видял, че това е добро нещо. Грешката дошла от там, че твърде много искали да знаят. "Но от дървото за познаване на добро и зло да не ядете!" Не че знанието само по себе си е лошо нещо, но придобиването му понякога не е лесно. Зло ли е да се изгорите на огън? Да! Как ще разберете това? Когато наистина се изгорите. Тъй страданията слезли на земята, понеже хората много искали да знаят. Не послушали Татко Бог, когато им казвал: Не пипайте горещата печка, ще се изгорите! А малките деца слушат ли? Не! Пипат я, изгарят се и едва тогава могат да разберат какво е да се изгориш. Който иска да расте и да знае, ще го боли. Това е основният начин да се научи нещо наистина - когато се изживее и изстрада.