Латина

Донке, благодаря ти, че ми отговори по същество! Навремето като се омъжвах, в един момент несъзнателно подадох булчинския си букет на една жена да го подържи за момент, че ръцете ми трябваха за друго. Е, в този кратък момент тя случайно счупи най-горното цвете, докато минавахме през една врата, при което ми мина мисълта, че бракът ми няма да го бъде. За мене това беше знак. И не беше единственият от този ден. Така и стана след време. Розата, за която си говорим, ми беше подарък от човек, с който тогава не бяхме близки, но да кажем, че сме изпитвали взаимна симпатия. И двамата сме желали, без да казваме един на друг, аз да виждам всеки как ден розичката разцъфва. Очаквах с някакъв трепет това. Когато я видях пречупена, почувствах изненадващо голямо за мене разочарование, не, това е слабо казано. Ходех объркана и недоумяваща напред-назад из апартамента и питах почти разплакана: "Кой ми счупи розичката?", проумявайки колко много всъщност държа на нея. "Приятелката" ми стоеше на ръка разстояние от цветето и отрече да е видяла нещо. Помислих дали това не е пак някакъв лош знак и постепенно стигнах до извода, че не е. Разликата е в това, че беше счупена нарочно, по човешка воля, от завист, ревност и злоба, а не случайно и непреднамерено, както често се изявява волята Отгоре. Жената знаеше за случая от сватбата и съвсем съзнателно е постъпила така, знаейки какво бих си помислила. Предния ден канеше приятеля ми у тях, да видел къде живее тя, а на празника ми му обърнала специално внимание, но не получила ответ. Спомням си приказките, в които някоя злобна жена пречи на двама да се съберат, но не успява. Любовта побеждава човешката злина. Така разбирам аз нашия случай, без да казвам какво ще е бъдещето - наистина не зная. Както казва приятелят ми, "Ако са рекли Господ и жена му, ще бъдем заедно". Тогава човек не може да ни попречи. Разбира се, нещата зависят и от нас. Просто в случая в отношенията ни се натрапи външен човек където не му е работа и все едно ми каза:"Не понасям да си обичана и щастлива!" Това си е човешко мнение и зная, че Бог е на съвсем друго мнение. Това не е езикът на самата розичка - зная, че е била подарена с много хубаво чувство и също е съжалила, че не е могла да го покаже. Едно цвете не може да се противопостави на вандалски ръце. Между другото, пазя отчупения цвят, закачен на една икона. Смятам да запазя всички цветове, които идат, ако може. Розите са израз на нещо по-дълбоко. Дори и да ги няма, това дълбокото може да остане. Благодаря и на Сони! Аз чувствам нещата точно по този начин!

Инатари, ако се случи нещо с твоето любимо невенче, в смисъл да го попрекършат и после да не върви, какво ще правиш, няма ли да потърсиш обяснение и помощ, представяйки нещата както ги виждаш ти в действителност? Понеже действителността не винаги е лицеприятна, но си е действителност. Зрелите и препатили хора го знаят и не бягат от действителността, понеже от това полза няма. Защо ли се почувствах критикувана и уязвена, с опит да ми бъде наложено ограничение какво може и не може да казвам? Не съм споменала други имена освен своето и се надявам да съм представила нещата достатъчно принципно, а не като махленска клюкарка, на която по-мъдро и висше същество да затвори устата. А то иначе злото да си действа безпрепятствено, дори да не го споменаваме, че било грозно. Да не се ли опитваме да поправим последиците? Не съм виновна, ако някои хора ме харесват повече като жена и човек от въпросната личност, но го отнасям. Не дай си Боже да покажат предпочитание в нейно присъствие, тогава гледай що е черен скорпион! Тъй и не разбрах това пък защо беше? Ако си усетила нещо такова, не е от мене, а към мене, в случая. Милкана се ориентира по-добре, в смисъл, че не бях разкрила дори пола на тази личност, но в отговора й личи, че не й е било необходимо. Да не се съдим, става ли? Ако има нещо излишно и не на място в думите ми, нека модераторите го премахнат.

Някои хора си имат отровно излъчване и без да го правят осъзнато. Цветята усещат. Аз съм снизходителна към въпросната личност, тя дори ми се води приятелка и понякога наистина се държи като такава. Е, понякога всеки от нас може да бъде завладян от тъмната си природа, да се окаже в плен макар и за кратко на грозни чувства. Какво, и аз не съм съвършена. Кого да съдя? Гледам да обръщам внимание на доброто, а на лошото не. Инатари ме наведе на мисълта, по-скоро на спомена за нещо прочетено, че напреднал йога може да накара в съвсем кратко време едно растение да покълне, порасне, цъфне и даде плод - за няколко часа примерно. Тъй че и моята любов не е съвършена... За несъвършените търпението наистина е много важно нещо. Съвършените вече са го постигнали. Благодаря, Инатари!

Това което виждам в първата роза е, че новите вътрешни стръкчета просто излиняват и увяхват преди да са се развили, за разлика от малката роза до нея, която си се развива съвсем добре. При едни и същи условия растат. Хубавото е, че все пак продължава да расте, макар да образува само листа, не и цветове. Все пак аз вътрешно вярвам, че тази роза ще оцелее и отново ще цъфти. Така е и с хората - любовта може да ги върне към живот.

Получих саксия с разцъфваща роза от моя приятел за Цветница. Имал желание всеки ден да гледам как разцъфва все повече и повече/тогава още не бяхме близки, беше дошъл за прав път у дома/. Някой обаче ми счупи розичката и не можах да й се порадвам, почувствах се доста зле, когато я намерих паднала до саксията. После реших да прехвърля растението в по-голяма саксия и открих, че те всъщност били две. По-голямата кръстих на приятеля ми, по-малката, която се беше скрила и не се забелязваше първоначално - на мене. Разположих ги в две саксии една до друга. Та сега и малкото Латинче разцъфва... Баткото обаче дали ще го чакаме вече за догодина, не зная. Ровя и следя за пъпки, но не виждам. Възможно ли е човекът, откършил розичката нарочно, да е урочасал един вид растението и да не може да цъфти? Става въпрос за доста завистлива, ревнива и отмъстителна личност, ако е вярно предположението ни. Приятелят ми каза отначало да изхвърля тази роза, щял да ми купи друга, но на мене сърце не ми дава да постъпя така. Какво да направя, ако е така? Някой може ли да ми каже дали тези саксийни розички цъфтят целогодишно или се отчитат само по веднъж?

Исках да кажа, че физиката се развива и става все по-езотерична, без при това да губи от научната си стойност. Езотериката не може да се утвърди сама със собствени средства пред света, понеже й липсва обективна измеримост, каквато може да даде физиката. Е, не без помощта на математиката, разбира се! /Гъди-гъди!/ Отдавна физиката не се занимава само с това. Мисля си, че трябва да дадем заслужено място също на химията и биологията, какво ще кажете? Макар че и те без физика са заникъде... заради инструментите на изследване, основани на физични принципи. Падам си и по психологията, която показва, че що се отнася до възприемането на материалния свят, то също е доста индивидуално и относително. Всяка наука има своята роля. Ако някой още не е разбрал, че се закачам, ей на, направо си го казвам! Какво да правя, пристрастна съм към физиката както към любимо същество. Не можах да я изуча много, но може и да ми се отвори време, ако е дал Господ.

Инатари, от сърце благодаря за споделеното! То сега някой да не ме вземе за защитник на чалгата. За мене чалгата има два дяла - порно-"фолк"/над 90%/ и "песни за душата". В едновремешната естрада се появи едно течение на по-земни, по-битови песни, изпълнени от Богдана Карадочева, Кичка Бодурова, дует Шик, дует Ритон и др., които показваха на един земен, разбираем и в същото време красив език човешките взаимоотношения, любовта. Особено харесвам песните, в които се използват и фолклорни мотиви. Моето понятие за чалга е музика със земен ритъм, за народа, само че понастоящем преобладаващата част от нея удря в най-долната чакра, а съвсем малка може да докосне сърцето. Неприятно е когато видя поредната харесвана от мене певица заради гласа, смислените текстове и излъчване да се държи като... Всички минават през мелницата и ги пречупват да продават със сексуални послания. Някои клипове просто не трябва да излъчват през деня, да не ги гледат децата. Един руснак наскоро каза, че сега лицето на България е Азис - много го харесват, много се продава, аз бих се изразила така - много се кльопа. Да, черно изкуство, изпълнено добре. Съвсем добре го каза, Инатари! Такова "изкуство" има изсмукващо, поробващо, принизяващо действие. А сега да спирам, че ще излизам за въпросния концерт с китара и оркестър, да ми светнат по-горните чакри... Малко се шегувам. Никога не съм виждала чакри, още по-малко да светят...

Е, чак пък завинаги... Хубавите, стойностни неща винаги имат силата да докоснат душата. Никой не е обречен завинаги да тъне в топла лепкава тиня. Що се отнася до т.нар. чалга - има чалга и чалга. Малко е хубавото, но го има. Довечера в залата на общината в Шумен ще се изнесе прекрасен концерт за китара и оркестър - от една седмица го чакам! Може би в тази тема може да си съобщаваме за предстоящи изложби, концерти...

Там е работата, че могат да покажат, но не и да докажат! С тези инструменти човек може да докаже преди всичко на себе си някои неща, при което правилното им разбиране да си остава под въпрос, но това все още не е достатъчно. Под въпрос е и правилното функциониране на същите инструменти. Когато обаче резултатите получени по такъв път се докажат съвсем обективно, тогава няма какво да се спори. Тези инструменти са най-ценните, но не и достатъчни. Че то, като му дойде на един учен някоя блестяща идея, тепърва трябва да я облича във форма като за пред света и да я доказва, при което може да му се наложи и да си изобретява съответни материални инструменти. Е, в днешната наука рядко са самотните борци, така че е по-лесно.

Не е възможно математиката да даде картина на света като физиката, както и на дълбоките му скрити от нас тайни, чиято територия /засега/ е езотериката/която пък наука ли е изобщо в общоприетия смисъл/. Физиката само с качествени формулировки без математика не може, но си мисля, че математиката не би растяла и не би се развивала, ако физиката непрекъснато не я подтикваше с предизвикателства да се опишат количествено все по-нови и по-сложни явления. Кое е по-важно - логичното устройство на машина или точното й изпълнение? Без идея няма изпълнение, е, и без точност също. Все пак идеята предхожда изпълнението и няма смислено изпълнение без идея. Ако физиката е творецът, математиката е майсторът. Дали пък не са майстор и калфа? Нека бъде мир - двама братя, единият по-прозорлив, другият по-работлив? Да уточня, че обичам математиката, ама физиката си е царица на науките за мене. Математиката да не се цупи обидена, ами да помага за общото благо. Най-добрите математици си падат малко физици и най-добрите физици си падат малко математици. Все пак двама царе на трона са множко...

Математиката е инструментче в ръцете на физиката!

Разбира се, че инструменти за изучаване на света имаме в самите себе си, но дали това изследване на "ехото от словото" може да се нарече наука и то най-добрата? Съмнявам се, понеже тези инструменти по принцип ако изобщо работят, работят зле. Достоверността трябва да е измерима с достатъчно голяма точност, нужно е научно описание, доказване, практически методи, предаване на знанието за човечеството в подходяща форма - най-общо и непълно казано, но достатъчно, струва ми се. А иначе - нека различните методи се допълват. Най-великите прозрения понякога не достигат по пътя на човешката логика - свалят се, дават се интуитивно, т.е. налице е първо резултатът, крайната истина, а "обличането" в приемлива форма за представяне на света става после. Включително и за физиката.

Физиката. И не само, но най-вече. То и другите науки са за никъде без физиката, понеже инструментите на изследване са основани на физични явления. Закъде без физика бе, хора!? За никъде! Пропуснах, че езотериката, действителната езотерика също подлежи на обективно изследване някой ден и то пак от коя наука? От физиката.

Предварително ви казвам, че ще напиша нещо несвързано, просто ще нахвърля някои впечатления. Ако Любовта е даване, а сексът понякога е израз на любов, то няма лошо, съвсем логично е човек да се раздава при това, и то без да хленчи. А то иначе се получава - "давам ти нещо, ама ми свиди, ще обеднея". Хем не може да го стискате, понеже то естествено напира да си излезе, хем изпитвате вина при това - ама недейте, Природата така е наредила, не сте виновни. Знаете ли какво всъщност искате? Хем да спасявате света, хем да не се ощетите по никакъв начин. Вие ако не можете да направите поне един човек щастлив, къде ще спасявате света? Отдаването като загуба ли го приемате? Не, даденото с любов не се губи, разберете най-накрая, който не е разбрал. Що се отнася до това колко често да го правим, в тоя ред на мисли ще кажа, че по-добре по-често, за да не се измъчва никой от партньорите. Т.е., ако единият иска веднъж в месеца, да прояви любов и да се съгласи с другия, който иска три пъти седмично. Няма да се измъчи прекомерно, даже може да му хареса, ако се справи със задръжките и чувството на вина. Аз лично не желая да измъчвам човека, когото обичам, а да го правя щастлив. Сексът е доказано полезен, а липсата му в живота на човека - вредна. Всякакви други ала-бала-ници целят да оправдаят отклонения от природните закони. Сексът не пречи на духовното израстване, по-скоро би помогнал, особено ако е с любов, според мене. Тези мъже, на които не им достига енергия, нека пробват зареждане отгоре, през висшата чакра, а не отдолу - ще получат не просто енергия, а много повече, но и за това си има условия.

Не, общо взето. Искам да кажа, че човек трябва да смири себе си, да е покорен, да не осъжда, за да е в състояние да получава истинни прозрения от чисти и достоверни източници. Няма лошо да си изясняваме понятията, дори на моменти да се изтълкува като отклоняване от темата. А то всъщност не е, щом служи по някакъв начин за разясняването й, стига да се видят връзките и причините за това.

Ей, този магарешки бодил! Сещам се в ученическите ми години правихме една сценка приклякайки и пеейки: "Цъфнал трън, цъфнал трън, цъфнал, цъфнал, цъфнал трън!" Голям смях падаше... Може би авторът е имал предвид именно магарешкия бодил. За него да ви разкажа малко личен опит. Съгласна съм, че може да се приеме за "мъжко" растение, понеже увеличава умствената, физическата /и сексуалната/ работоспособност. Има подсилващ и изграждащ ефект тъй да се каже, при което за съжаление увеличава апетита, затова лично аз не го ползвам. Участва като добавка в храни за бодибилдери. Прекрасното му действие при възпалителни болести на дихателната система е изпитано многократно, чай от него се пие при "магарешка" кашлица. Сигурно още хубави неща може да се кажат за него. Аз си наумих по идея оттук да подаря на приятеля си саксия с магарешки тръни, както той на мене подари саксия с рози. Да има отклик и баланс в отношенията... с пожелание за здраве, сила, чувство за хумор и т.н. Както розата има бодли, тъй и тръна... Цъфнал трън, цъфнал трън...

"Блажени нищите по дух", според мене смирените, негорделивите,неосъждащите, приемащите истината, че не те са богове в своя живот и този на други хора. Които не се самозабравят и не противопоставят своя човешки дух /може би в смисъл по-скоро на его или инат/ на Божия Дух. И достойни, и недостойни може да са ясновидци, но кой им диктува, кому служат и какви ще са последствията?

Ако съдя по собствения си опит очевидно първата не е била истинската любов и хич не ми е жал за нея. За втората, третата и т.н. също.

На ясновидството не бива да се гледа като на цел, а като на средство, нужно за по-висша работа. По-добре да не се пънем да го постигнем, преди да сме достатъчно узрели, понеже иначе могат да станат проблеми. Като игра на невръстно дете с ток, огън, нож... Мисля, че са нужни чистота, смирение, способност да се приемат хората и нещата от живота без осъждане, посветеност до степен да си се превърнал в съд и канал за протичането и действието на Святия Дух, на Любовта, на Висшите Светли Сили. Нямам желание разни други гадни сили да минават през мене. Отрицателната информация на едно по-високо ниво си е просто информация, човек трябва да е достатъчно подготвен и стабилен, да е неуязвим, както каза Кристиан. Не бива да се предизвикват неуправляеми "турбуленции", "разкъсвания" и "нахлувания" в собственото поле, човек трябва да е защитен. А най-добрата защита, доколкото ми е известно, е състоянието на излъчване на Любов, ама не просто въображаема. Аз лично вече не искам да зная всичко, а само толкова, колкото е разумно за момента и състоянието ми. Може би нищо нямаше да напиша, ако предварително бях прочела горния постинг, а така се получи смислово повторение, но по-лошо казано. За което се извинявам!

Добре казано, понеже зависи кой какво разбира под отговорност. Понякога осъзнаването на отговорността може да носи чувство за щастие. Да идва като отговор на такива въпроси като: Защо съм се родил? Каква е ролята ми в света? Какво ще оставя след себе си? Има ли смисъл съществуването ми? Каква е Божията воля за мене? и други подобни. Когато се усетиш като част от Вселената, когато влезеш в общата хармония макар за миг, тогава усещаш голямо щастие и посрещаш с благодарност всяко нещо, което е определено за тебе, включително трудовете и отговорностите. Тук не става въпрос за някакви недоосъзнати, насилствени, натрапени задължения. Случва се в живота човек след време да съжали за изгубените възможности да се раздава и да осъзнае, че животът му е имал смисъл само когато е живял за другите и тогава е бил най-щастив, а най-голямата му мечта е да се грижи отново за някого, когото обича и има нужда от него. Те какви ли не работи се случват в живота, не само такива... На добрия осъзнат човек може да се разчита, няма да избяга от отговорностите, а ще ги изпълнява според свободната си воля и ще бъде щастлив от това. Начинът на мислене на Венци и Донка ми харесват. Когато си избистрим понятията, може да се окаже, че мислим по сходен начин. Сега дъщеричката ми плаче, че са я обидили в детската градина, отказвам се от желанието си да пиша тук доброволно, свободно и се чувствам добре от това решение.

Помогнете на един млад човек да живее!

Разпознах себе си в много отношения от последния диалог. И аз вярвах, че щастието ми е свързано с определен човек и с никой друг. Сега вече имам ново усещане - дълбочината на истинското щастие не е с човешки произход, не зависи от човек. И преди разбирах това с ума си, но не можех да го усетя със сърцето си. Да не струпваме на главата на горкото несъвършено като нас човешко същество подобна отговорност - за нашето щастие. Идеализиране - да, това е част от играта на илюзии. Май виждах ръката на Бог не където и както трябва. Постепенно проглеждах за огромното несъответствие между моите представи и действителността, но не давах за нищо на света любовта си, която може би се изгради именно на тези погрешни представи. Да, човек може да е част от дара на Любовта, но не е задължително да е същият, който сме си наумили. Дори се оказва, че всяко нещо/човек с времето си, а бях склонна да си държа на ината, понеже вярвах в любовта за двама докрай. Всъщност, все още вярвам, но не казвам кой да е другият, понеже с досегашната тактика щастие не видях, само болезнена липса, която ми изсмукваше силите до степен да съм неспособна да се отдам на каквато и да е полезна идея, да вложа в нея душата си. Колко съм плакала, колко съм разговаряла с него наужким, как съм целувала пред себе си каквото ми попадне, неспособна да превключа и да отдам себе си на реалните си отговорности. Така спъвах собственото си развитие, държах на човешкия си план за щастие, чаках от умрял писмо всъщност. Очевидно бях на грешната пътека и гледах в грешната посока. Може и двамата да не сме били готови, дори да сме определени един за друг. Освободи ме той самият, всъщност направо ме прати при друг мъж с "Отче наш" на уста, за което все още съм му сърдита, но знам ли, някой ден може и да съм му благодарна. Понастоящем обаче бих му зашлевила два шамара /поне вътрешно/, ако открие и признае в себе си любовта, която виждах аз, ако преодолее презрението и надменността си спрямо мене, ако му дойде нов акъл и ме потърси. Както виждате, не съм едно безкрайно светло същество, но имам вече една нова представа, с която живея - че някъде по света Бог/Съдбата е отредила за мене наистина подходящия човек. Аз и без него обаче бих била щастлива - има толкова прекрасни неща в живота, толкова полезни неща за вършене. Моята човешка фантазия е лъжлива, моята човешка прозорливост - сляпа и не виждат още истинското щастие, което в един неочакван миг може да се струпа на главата ми и да разбера, че дотогава всичко е било смешен сън с много излишни заблуди, рев и сълзи. Всъщност щастието и Любовта винаги са досами мене, само трябва да си напомням да ги виждам и приемам. И на свой ред да ги раздавам на другите. Стремя се да живея с леко сърце, да не нося излишен багаж. Ако нещо ми тежи, зная, че не това е правилното ми състояние. Правиелното ми състояние е на Любов+Светлина+Мир+Радост Благодаря Guest на за новото начало и любовта!

Съгласна съм, Донка. Както казах: Молитва, медитация, чувство на Любов, Хармония, Слятост, Навлизане навътре, разтваряне - кой както го усеща, не става въпрос за молитва с определени думички. Възпитанието след раждането ще бъде много по-добро след време, поне така вярвам. Но нека бъдем реалисти - споменатите лечебни за тялото и ума камери ще съществуват, понеже ще бъдат по-ефективни и удобни. Също както машините, атомната енергия, генното модифициране и каво ли още не, което на един етап е било отричано, но така или иначе се е възприело в практиката. За добро или лошо, понеже подобни камери биха могли и да разболяват, да убиват, да промиват мозъци. Имам някакви смътни спомени за прочетено в книга за атлантите, че са се лекували със светлина. Камери е условно казано - може да се застане просто под действието на излъчвател във форма на красива картина, на кристална композиция, да се чува музика, да се излъчват различни цветове светлина, да се усеща преминаваща през тялото приятна енергия... знам ли, не всички енергии могат да се усетят от сетивата ни. Но това нещо ще го има в бъдещето. Вярвам, че ще има повече здрави и добри хора, ще се подпомогне индивидуалната еволюция на всеки и на обществото като цяло. Прогресът крие рискове и негативи, но не може да бъде спрян. За да ни се дадат подобни възможности, трябва да имаме по-висш морал. Затова духовното израстване не трябва да се занемарява, напротив - повече от всякога се нуждаем от прилагане на висши ценности в живота, иначе знанието ще ни убие.

Минало, настояще, бъдеще спрямо тялото ми /отпред, отзад, отляво, отдясно,отгоре, отдолу/ - няма такова нещо за мене. Те всички едновременно съществуват край мене и в мене /понеже самата аз съм част от пространството-време/ и са неразривно свързани. Деленето им е условно - от едно по-висше измерение те изразяват просто различни времеви координати. Ние хората можем да си представяме нещата в триизмерен образ. Мога все пак по някакъв начин да усетя себе си в една точка от пространството /в центъра на координатната система/, в която са събрани едновременно всички моменти от живота ми - всичко, което съм била и ще бъда като резултат от досегашните ми действия и действията на другите. Представете си се едновременно като бебе, родител, старец, от други свои животи... Вярвам, че съдбата е динамична многофункционална променлива - някои показатели може да са непроменяеми, но далеч не всички. Ако можеш да видиш живота си като на лента, да погледнеш на него "отгоре", т. е. дистанциран от ограниченията на времето, ще изпиташ спокойствие до степен на безразличие какво и кога се случва с тебе - просто като един спокоен страничен наблюдател, който е разбрал, че нищо страшно няма в цялата работа, че всичко е простимо и че за всяко нещо си има причина. Или пък да изпиташ спокойна радост и благодарност за тези възможности. Е, по-здравословно и градивно е човек да живее там, където е - в настоящето, но и времевите пътешествия имат смисъл, ако търсим поука или позитивно преживяване. Необходимо ми е да се усещам като цялостна част от Всичко, включително от Времето. Преди години отричах себе си в миналото, а това разболява, разболява също и безплодното бягство в бъдещето - все начини да се бяга от Действителността. Човек трябва да приема себе си и другите във всички моменти от живота - иначе не може да бъде здрав и мъдър. Ние сме това, което сме били и сме това, което ще бъдем. С това разбиране можем да поемем отговорност за действията си.

Благодаря, Петьо!!! Сетих се за нещо прочетено преди години, което силно ме впечатли и което счетох за почти невъзможно да се постигне на практика. Става въпрос за излекуване дори на генетични заболявания, за промяна на сгрешения генетичен код от хармоничните лечебни вибрации при правилната молитва. Да, състоянието на Цялостност, Любов, Слятост и съответно липсата на противопоставяне и осъждане при молитва отварят вратите на Висшите Хармонични Сили с такъв характер на трептенията, че се поправят грешките. Представям си, че клетките на тялото започват да се "къпят" и трептят с тези честоти, при което болните клетки, които не са хармонични с тях, просто се подтискат и умират, а други, които носят по-висши потенциални възможности, се събуждат за пълнокръвен живот /явления на интерференция - гасене, резонанс/. Това вероятно е един от механизмите за пробуждане и на висшите способности в човека, на съответните им фини центрове, които у повечето хора са спящи. Вярвам в чудеса, особено когато науката е на път да ги обясни и докаже. Представете си някой ден камери с такива трептения, престоят в които води до пълно излекуване. Това може да се усеща като светлина и звук /и не само/Някой ден може да намерят съответните им формули-рецепти, дори съм сигурна в това. Е, не отпада необходимостта човек да се стреми към вътрешна съзнателна хармония. Макар че... някога може да лекуват и умствени заболявания по подобен начин - затворите и лудниците ще станат излишни. Обаче, дали да не започнат от хората на властта и лечителите? И това не е всичко - има случаи на появяване на липсващи органи, крайници и функции, на изчезване на ракови образувания... Връщане на Живота, Хармонията и Цялостността. Любовта е в основата на всичко това. Петьо, братче, да си жив и здрав!!!