Латина

О-ох, трудна работа е когато сме поставени пред нечии външни човешки претенции. То си е ограничаване на свободата. Наистина не зная начин за сигурно справяне в подобна ситуация. Бившият ми съпруг имаше навик да върви доста пред нас по улицата, да "забравя", че е с мен и децата. Веднъж му извиках да ни изчака, а той отвърна: "Пречите ми на бизнеса!" Какво да кажа - този човек просто вече е бивш. В нашата кола аз бях впрегната, а волът с двете телета в нея. Непосилно беше, затуй волът вече го няма. Заинтригувах се от разговора, понеже изказахте мисли, които аз не мога да приема, а наистина искам да съм по-силна и спокойна в това отношение. Не разбирам човек когато каже, че не ревнува и допуска изневярата като нещо нормално между двама души, които са свили свое гнездо. Не е задължително да се правим, че мъртвецът е жив, когато любовта си е отишла. По-добре да сме честни. Аз не изневерявам, понеже своевременно се разделям, тогава когато любовта умре. Продължавам да обичам човека, но по друг начин, просто като човешко същество, което ми е дало нещо добро от себе си и съм благодарна за това. Лошото се опитвам да забравя. Благодаря за спокойното и добронамерено отношение към моите емоционални изблици!

Не ви познавам, не се знае кой всъщност е по-напред - този който е чел и е извисил ума си повече или този, който обича повече, макар и с несъвършена човешка любов. Абсурдно е за мене допускането, че с нарочен грях ще израстнем. Доста ни е грехът! Какво искаме всъщност? Да ни е удобно и да не ни досаждат със себе си? Така ли ще си помагаме - като се бутаме към пропастта? Дяволът пред райската врата или там каквото е останало от него - не бих тръгнала да го черпя с още някое гряхче, а бих го разгледала добре и бих се отрекла от него.

Нямам категорична позиция по темата, само искам да споделя едно свое усещане за брака. Бракът в никой случай не е затвор, не е място за битки на надмощие, не е място за насилствена промяна на другия по собствено усмотрение, членовете на семейството не са вид собственост и в брака не може да има любов по задължение. Задължения и отговорности има щом човек се е обвързал с други същества, но любовта с нейните плодове няма как да се изфабрикува по задължение - или я има, или не. Всъщност, дори да не е онази, голямата, все пак в семейството може да се обичаме като хора, да има мир. Тогава това не е брак в истинския смисъл на думата, а мирно съвместно съжителство, което никак не е малко в този живот. Това за мене е добър компромисен вариант, но идеалният случай е друг. Когато има истинска любов, налице е стремеж за сливане, получава се правилен обмен между двойката и между останалите членове на семейството / което не изключва трудности с цел учене и израстване/. Такова семейство и енергийно е много стабилно, членовете му са по-здрави и силни. Тогава за външни елементи между мъжа и жената просто няма място. Изневярата е нелюбов, лъжа и лицемерие! Нелюбов първо към Бога, после към човека. Аз искам в малкия си земен живот да имам нещо истинско, проекция на онова, което е Отгоре. По тази причина няма да се ръководя в постъпките си от човешкото си безразличие, няма да подтиквам някого към изневяра - която е гнусна пред Бога, не бих го наранявала и не бих се подиграла така с чувствата и достойнството му. Не се знае, този, когото днес подритваме като ненужен парцал, може някой ден подритнати на свой ред да плачем безутешно по него, понеже не сме оценили това, което имаме. Ако някой ти е верен въпреки всичко, това е наистина голям дар. Като не можеш да му отвърнеш със същото, поне бъди честен. Незнанието не предпазва от разни лоши последствия, касаещи живота и здравето на другия. Ако човек не види, Бог ще види. Аз лично не бих се занимавала с преследване, дори да усетя нещо. Просто бих попитала за истината. Според мене не е проява на висока духовност слободията барабар с приемането на изневярата за нещо нормално, още повече подтикването на други хора към нея. Не е нормално - не и за този, който е тръгнал по тясната пътека. Не мисля да лапам всички гарги, дето хвърчат. Мога да си откажа всичко в името на чистотата. Без морална чистота няма израстване. Не е задължително егото и тялото ми да са винаги удовлетворени. Най-просто казано, искам да си лягам с чиста съвест. А как бих преглътнала бъдеща изневяра към мене - наистина не знам, дори не ми се мисли по въпроса. Ще съм благодарна, ако Съдбата и Бог ми донесат истинска и чиста любов, иначе какво друго ми остава, освен да се примиря. Искат се обаче двама на един акъл и чувствата им да са взаимни. Каквото зависи от мене, ще направя според силите си, за другия не знам - ако има на сърце. Бих била щастлива да е така. Някак не ми се връзват двете понятия - любов и изневяра, не ми стига умствения багаж просто, получава ми се голямо вътрешно противоречие. Доказателство, че съм права съм си само аз и идеята, че "Светът е за двама"! Когато любовта иска да роди нещо ново от двама души, тя просто е сила на привличане, стремеж за сливане, спонтанно хармонизиране, носи усещане за лекота, спокойствие, освободеност, прилив на енергия и за двамата. Дори да има трудности, те се превръщат в храна за любовта и от тях тя само става по-силна. Дори да има временни противоречия в процеса на сближаване и напасване, в крайна сметка се оказва, че временните огорчения и неудобства каляват връзката и учат на простителност, приемане, съчувствие, саможертва, ... учат на любов. Не на онази лесната лекокрила любов, а на онази трудната, изстраданата, истинската, незабравимата, любовта докрай, способна да премине през всичко.

Наистина, айрянът подхожда на всичко - и на картофки със сиренце, и на салатки, и на мръвки... Аз като малка ядях всичко с кисело мляко - включително боба и десертите, направо всичко. Мислех да изтипосам тук като доказателствен материал една снимка, на която мой приятел пие водка, а аз айрян в китайски ресторант, ама хайде, няма да стигам дотам. За по-лесно отказване на алкохола четох някъде, че помага богатата на плодове и зеленчуци диета.

Да добавя това, че в молитвата не е съществено какво изричаш, а в какво вярваш. Например брат казва на сестра: Дано да се справиш! На думи имаме пожелание да се справи и в същото време вътрешно вярване, че е неспособна. При което сестрата оплесква работата, която иначе е елементарна и многократно изпълнявана. Просто нещо неочаквано полита към неочаквано място, възможно най-неподходящото. Може би роля е изиграло и нейното вътрешно негодувание, че я взима за чак толкова неспособна. Та така тя научи два-три урока. Ако беше по-смирена и не беше допуснала гняв, можеше и да избегне проблемите. Опасно е да се усилват способностите, по-конкретно силата на мисълта без правилни мотиви. Вероятно на този принцип са неправилните молитви, които са предизвикали толкова много сълзи... Да внимаваме в какво вярваме, че вяра колкото синапово зърно може и планини да премести...

Ще се кося по човешки, ще страдам, ще плача, но ще повтарям: "Да бъде волята Божия!" Бог ми е дал детето, Бог може да го вземе. Поверил ми го е да се грижа за него, да го обичам и пазя, но то не е моя собственост. Моя приятелка ми разказа за сина си, колко много боледувал, как се тревожила и все не можела да се справи. Била напълно отчаяна. Отчаяна до степен в един момент от дъното на душата си да каже: "Ако ще се мре, да се мре! Да бъде Божията воля!" Тя могла да "пусне" единствения си син от човешкия майчин контрол и да го повери на Бог. След това той постепенно закрепнал и сега си е жив и здрав мъжага - студент. Но трябва да се каже искрено и уверено от сърце, а не от уста. Очевидно аз не мога да го постигна, понеже имам дълговременен проблем със здравето на дъщеря си.Сещам се за момент в библията, където пише за баща, който по нареждане от страна на Бога, завел сина си на всеизгаряне. Така Бог проверил любовта на бащата към него и запазил живота на сина. Бях силно впечатлена и от нещата, които пише в книгата Йов. И за децата също. За Юда - нали сам Исус му заръча да върви, той просто послушно изпълни поръчението - може и така да се изтълкува. Предопределен е бил за това, би могло да се каже, че за това е бил роден и избран. Не казвам, че го вярвам, но ми стига дързост да го допусна.

Моето "велико изкуство" в молитвите често стига дотам да кажа: "Боже, изобщо не заслужавам да искам нещо от Тебе." Той пък ме опровергава като ми го дава...

Ех, как искам и аз да има справедливост, както аз я разбирам, както ми изнася! Ами няма! Говоря от опит. Ама не от този опит, дето аз изпързулвам другите, ами от опита, дето мен ме изпързулват. Е какво, "оти да се косим"?! Просто каквото и да става, човек не трябва да губи вътрешното си равновесие и любовта, а ако ги изгуби, да ги намери по най-бързия възможен начин, без да роптае срещу устройството на света. Много неща не са ми ясни, но вътрешното ми усещане е, че всичко си има основателна причина и чудовищата не са толкова страшни в действителност. В твоя пример с фирмата, ако имат капка мозък няма да ти вземат изобретението, ами ще те назначат постоянно на работа. Човек може да се застрахова, като предварително "си припикае територията", публикувайки творението си. Тогава кой ще го краде? Може даже да си вдигнеш цената. Постоянно ни учат, че животът е борба, че трябва да сме предвидливи, "хитри като змиите", а не наивни, в противен случай ни санкционират. Да кажем, че трябва да сме разумни и мъдри, а не глупави. Ако се уповаваме на човек, предателството някой ден ни е в кърпа вързано, понеже неговите човешки интереси може да не съвпадат с нашите. Пък и отвреме - навреме ни учат да не се привързваме към нищо на земята, като ни оставят голи като пищови. Ако ти откраднат 10 лева и се ядосаш, следващия път ще ти откраднат 10 000 лева и ще очакват да простиш. Да се учим от малкото. Другаде трябва да търсим опора, любов и богатство, не в хората и не в материалните неща. Ако заменяме Бог с тях, получаваме си съответния урок. Вальо, не мога да ти отговоря на всичко, отчасти защото не те разбирам достатъчно добре. Поздравления за За падналите ангели наистина не зная достатъчно, не съм се интересувала специално от тях.

Има какво да научи човек и от молитвите на тези преди него. С помощта на добра и изпитана молитва по-лесно се постига умиротворение, смирение, благоговение, почитание, благодарност... състояние на правилно отношение спрямо Бога, нужно за да се чуе съответната молитва. Може различните видове молитва да се съчетават. Важно е човек да преживява искрено това, за което се моли. Трудности възникват при мене понякога от това, че старите молитви са с друг стил на изразяване, малко неестествен за съвременните хора. Но постепенно свиква човек...

Да, да!

Благодаря, Донке! Ти наистина стигна далеч напред, съгласна съм с тебе. Понякога и аз мисля така, но после забравям и се повличам по старата инерция. Някъде в ума ми го имаше това знание, но не ми е станало втора природа - пардон, първа! Ние сме изгубили истинското знание и просто трябва да го преоткрием, изоставяйки заблудите на егото.

Верно, като дете съвсем добре си спинках... Благодаря!!!

Човече, раздуй какво точно направи, за да поутихне ума ти и да започнеш да спиш по-добре, че аз имам същия проблем. Сигурно не само аз, а и мнозина, които биха отворили тази тема. Благодаря!

Страшно е и ежедневното умиране с помощта на алкохола, когато някой поради слабост иска да забрави нещо. Такъв човек не е достатъчно силен да се вземе в ръце и да продължи напред. Алкохолът може да е лек, но само за кратко, в определени ситуации. Редовно приеман, той просто доказано е отрова и наркотик, поставящ под зависимост съответния човек, водещ до постепенна деградация и телесни болести. Да не говорим за увреждането на генетичния материал. Много е жалко, когато алкохолик създаде дете. Хем му дава лош старт още при зачеването, хем после трудно се справя с отглеждането му, понеже енергията му, включително под формата на материални средства, изтича в гърлото му, вместо да се грижи за семейството си. Става така, че е в тежест, вместо да е опора. Човек дори и да приема алкохол отвреме навреме, трябва да помни и тези потенциално съществуващи възможности. По-добре съм си трезва и най-обичам чиста водичка!

Да, "другите" съдят и не прощават лесно. А е казано да не съдим. И ако аз усетя, че съдя някого за нещо, значи и аз съм виновна, и аз трябва да моля за прошка поради кривото си сърце, неразбирането и дързостта си да се правя на нещо повече, отколкото съм. Съденето е единствено Божа работа. Мнението на"другите" не е толкова важно. Трудно е човек да се научи да живее въпреки оценката на "другите", само според вътрешното си ръководство, стига да е истинно, разбира се. Не отричам ролята на "другите" в живота ни, но не тя трябва да е водеща. Ние сме просто хора и грешим, както за себе си, така и за останалите. Дали в най-трудния момент се познава кой какъв е? Аз като малка все си мечтаех как ще дойде време в живота ми, когато ще извърша някой подвиг, нещо наистина голямо и добро. Тогава хората ще разберат колко много ги обичам и ще ме заобичат и те. Този момент още не е дошъл. Постепенно разбрах обаче и дълбоко вярвам в това, че човек се проявява в ежедневието си, в малките неща. Че битките са ежедневни и непрестанни. Че в най-трудните моменти често страхливецът се оказва най-смел, а смелите - страхливци. Понякога в съдбовни моменти просто действам под външна сила, чувствам се подтиквана да направя определено нещо, което се очаква от мене. Не винаги решението е мое, понякога просто усещам, че трябва да се откажа от свободната си воля, жертва на заблуди в ума и чувствата ми, а да проявя покорство и смелост, да се подчиня. Затова покорството на Бога е над моята свободна воля, но не винаги е лесно да се различи висшето вътрешно ръководство от заблудите на ума и чувствата. "Умря предаден, изоставен от всички". Така е било по план, така е трябвало, за да се изпълни по-висшата цел - спасението на човеците. Трябвало е Исус да прояви съвършена Любов до саможертвоготовност, да обича всички въпреки всичко.

Мисля, че Исус е страдал. Имал е човешко тяло, мозък, нервна система. Изпитвал е болка, страх от предстоящите мъки, скръб от неразбирането, неблагодарността и поругаването. Всичко това е преодолял обаче с по-висшата си същност, с Любов. Няма друг начин да се плати цената, освен с действително страдание. Както не можеш да платиш дълга на друг с фалшиви пари. Боляло Го е, както би ни боляло нас. Но не всеки може да приеме доброволно болката, унижението и смъртта, както е сторил Той. Освен това тези неща не трябва да се правят по собствена инициатива, а само по Божията воля. Иначе нито страданието, нито смъртта, нито жертвите ползват този, който е тръгнал пред Господ, а не след Него.

Христос умря за грешниците, включително и тези, които го предадоха, разпънаха, биха и унижаваха. Той понесе чуждите грехове, за да ги изкупи.Той изплати нашите дългове, Той е наш гарант и е вече платил за нас, ако просто Го приемем и вярваме в Него. Той отвори пътя към спасението и това не са просто думи, а реалност. Това спасение не е някога на Небето, а още тук и сега, в момента в който повярваме и искрено, със съкрушено сърце се покаем за греховете си, отречем се от старата си същност, новородим се по Негова милост и започнем нов живот. Не е достатъчно това да се направи само веднъж, а всеки ден да живеем със стремежа да бъдем чисти и полезни. Наистина осъждането се вдига от нас и аз не зная по-бърз начин за изчистване на карма. Не само на личната, но и на повече хора, обвързани с Божия човек. Бог е пощадявал цял град заради един праведник. Битката за спасяване на човечеството беше единствено Негова, тя не е и не би могла да бъде човешка. Единствен Христос е предопределеният Месия – Спасител. Когато Бог слезе на земята в Неговия образ, Той получи и човешка същност. Без тази човешка същност, без страховете и болките, Той не можеше да стане заместителна изкупителна жертва за човеците. Той просто трябваше да бъде и човек, освен всичко друго, да жертва човешкото. Той слезе от Небето да спаси грешните, слепи, с болни души и тела хора, които обича безкрайно с милостива и простителна Любов. Както се обича малко дете, което непрекъснато греши и се учи. Вальо, снощи ти отговорих и за предателството, но нещо ми се изгуби писанието. Съжалявам за забавянето. Предавали са ме и отначало наистина болеше много. Но времето лекува всичко и дори съм благодарна за навременното предателство. По-добре е по-рано да осъзнае човек с кого си има работа. Колкото и да ме огорчи човек, в крайна сметка аз не завися от него. Търся Бога, а при Него предателство няма, само Любов. Бог може да прати истински приятели, в чиито сърца е вложил частичка от Любовта си – това е един от многото начини да ни обича. Ако те е предал любим човек, не се измъчвай. Аз искам само този, когото Бог праща при мене. Това не означава, че няма да се огорчаваме и да се учим взаимно, но нека е жива Любовта между нас и да преодолеем трудностите. Не винаги този, когото сме си наумили, е правилният човек за нас. Всъщност, какво е предателството? Научавам се да живея с разбирането, че никой с нищо не ми е длъжен, че нямам право на претенции към когото и да било за каквото и да било. Ако очакванията ми са били по-големи и съм разочарована, грешката е в мене. Никой не е длъжен да уязвява себе си заради мене. Не искам нищо насила, просто не би ме зарадвало. Радвам се на приятели, които ме обичат от сърце. Пък и не винаги човек може да вземе от живота каквото му се е прищяло. Урокът да сме благодарни за това, което имаме, не е от най-лесните, но е много ценен. Да сме благодарни не само за добрите неща, но и за трудностите, за болестите, за враговете, за… предателството. Нищо не става, без да е допуснато от Бог. И всичко е справедливо, с цел хората да стават по-силни, по-мъдри, по-любящи. Да благодарим! Предадена?! Аз не съм най-важна. Може да е възмездие, може да е урок. Страданията или товарят душата с лоши чувства, или я чистят посредством смирението, прошката и любовта. Често двата процеса следват един след друг, но е добре да не затъваме в отрицателни чувства. И никога да не губим центъра на равновесието, който не е някъде изван нас, зависещ от външни обстоятелства, а вътре в нас, дълбоко-дълбоко в сърцето, където е нашата божествена същност, изворът на висша любов и радост. Няма да забравя мисъл от един филм: „Ще вземем това, което имаме и ще сме доволни”. Е, полека-лека Бог даде на този човек всичко – избавление от трудностите, любов и много, ама наистина много пари. Вальо, не страдай толкова за страданията на Бог Христос – Той е Вечен, Безсмъртен, Всемогъщ, Всемъдър. Човешката същност в Него не можеше да заглуши Божествената. Всичко е наред. Човечеството няма да бъде унищожено напълно заради живота на праведните, поне тези, които искрено се стремят да служат на Любовта. Бог е Любов.

Вальо, ще ти отговоря, разбира се. Сега времето ми е кът, но искам само да ти кажа, че се възхищавам на обичта ти към Бога. Обич по човешки, но много силна. Това е моето впечатление.

Конкретната книга не съм чела, чела съм нещо друго преди повече от десет години, не помня точно какво. За мене Бог не може да бъде по-малко от "сумата" на всичко, не може да е нещо половинчато - примерно само "доброто" според нашите човешки понятия. Всичко е за добро, дори когато не е по нашата човешка воля, дори когато боли и не разбираме смисъла на ставащото. Интересно, благодаря! Наистина битката не е била на учениците, а на Исус. Битка наистина е имало - да открие Пътя нагоре към Небето за човеците. Само не мисля, че Адът може да е с "усилена от предателството на Юда мощ". Просто станало е, каквото е имало да става, по Висш план, Юда е бил нещо като пешка, ама други ръце са я движели. Тежко му на Юда, наистина - тежко се носят и малки грехове, какво остава за такъв грях. Кой от нас е безгрешен? Бог може да прости на всеки, но не всеки може да си прости. Няма само падане, има и ставане. Е, знам ли аз точно как е било. Просто се опитвам да чета и тълкувам Библията по различен начин, не внушавам никому нищо. То и аз не съм убедена в нещо конкретно.

Нашата човешка сила е малка. Бог да ни укрепява!

Имах предвид теория, според която на душата се показва бъдещият й живот на земята. При въплъщението тази информация се забравя. Някои напреднали души доброволно приемат тежък живот, за да послужат на другите. Сам Христос е приел унижението, опозоряването и ужасната смърт. После в съзнателния живот отново правим същите избори, които сме направили от времето преди да се въплътим, но е по-трудно, понеже много неща остават скрити за нас. Това, разбира се, просто е една теория в която не вярвам 100%, понеже нямам лични доказателства за нея, но ми се струва логична. Ние не живеем предимно в резултат на изборите на свободната ни воля, а попадаме в един сложен живот, където са ни отредени определени роли и преживявания, за да се учим и да послужим на другите да се учат. Няма начин всички да са положителни герои, понеже доброто и злото така или иначе са относителни понятия и злото също е необходимо, за да си научим уроците. Това, че Сатана едва ли не се борил срещу Бога и засега печелел битката, си е чиста проба глупост. Не, Сатана е просто един служител, на когото Бог заповядва и разрешава да действа в определени ситуации, по определен начин. Не знаем ли и това, че всъщност смърт няма и какво толкова да се косим, че на някого се случило еди какво си, нали той пак живее по някакъв начин, вероятно по-добър? Или пък, ако не живее, за какво да се тревожим, за това, дето го няма?! За едното нищо?! Животът е игра, която вземаме твърде насериозно. Хайде, нека училище да е, но грешките не са чак толкова страшни. Често в живота се оказва и друго, че "грешката е вярна". От сърце се посмях на асоциациите на Оринави по повод моите словесни упражнения, еквилибристика ли беше? Хубава дума, ще я запомня. Често сама не си вярвам на написаното, просто се опитвам да разсъждавам от различни гледни точки, да разширявам разбиранията си, да излизам извън собствените си граници. Истината е, че съм си доста задръстена и ограничена, та чак ми доскучава, затова си играя така. Освен това ми харесва да пусна по някоя умствена или емоционална провокация и да се наслаждавам на разговорката след това. Не го правя с лошо чувство, това е нещо като, как се наричаше... А! Мозъчна атака! Понеже колкото и да се мъча да мисля различно, повече глави мислят по-добре от една! Опитайте да си представите ситуация, която би била изключително унизителна и болезнена за вас. После си представете, че я приемате и то не принудително, а доброволно: Боже, не моята, но Твоята воля да бъде! Представете си се посрамени, бити, бедни, опозорени, болни, уродливи външно, разяждани от болка, от лоши мисли и чувства... и благодарете! Наистина не зная каква е ролята на трийсетте сребърника в предателството на Христос, само зная, че тази сума е била упомената в стария завет векове преди това. Защо точно 30?

Със сигурност не е лесно да знаеш предварително, че ти се пада ролята на лошия, че ще бъдеш мразен, опозорен и да приемеш това. Какво смирение се иска, каква посветеност! Ако е било така, де. Аз предполагам, че точно така е било. Може би Юда най-много е обичал Бога и най-малко себе си от всички апостоли. Не е лесно да се носи такъв товар, да предадеш най-обичания. И като си изпълниш ролята, защо да живееш повече, какво повече да намериш в този свят?

Здравейте! Моите рози си цъфтят, ехе-ей!

Е, съгласна съм, това е най-добрият вариант. Какво да се кося - без друго не ме бива в лъжите и предпочитам варианта с премълчаването, а най-предпочитам истината и толкоз. Ама не винаги е достатъчно. Като се замисля, не съм лъгала много отдавна, не помня откога...

Какво да кажа, Синева. Нали заковах накрая с цитат от Божието Слово. Да служим на Любовта. Вътре в себе си да останем верни на Истината. Да служим на Любовта - вътре и вън!