Латина

Замразяването и вакуумирането запазват храната годна много по-дълго. Когато едно време мъдрите са решили, че храната след шест часа вече е тамастична, сигурно не са използвали споменатите методи, а са имали предвид просто оставянето й в някой съд при нормална температура. За икономия на ток и време съм готвила в по-големи количества и съм прилагала следното: или замразявам част от храната в камерата, или още вряла я затварям в буркани, обръщам ги да изстинат и да се вакуумират, след което ги слагам в хладилника. Така не е проблем сготвеното в сряда постно ядене да се яде и в петък. Не е задължително всичката храна да е свежа, има смисъл да се използва и просто за градивен материал, а живи клетки, много витамини и минерали може да се набавят от кълнове и зелени подправки, чието отглеждане не е проблем и през зимата. Използването на сушени и замразени продукти вместо на консерви също има смисъл. Когато постех преди години добре се чувствах да хапвам хляб от цели зърна със соев кашкавал, плюс някой и друг плод, зеленчук или чай. Има и много други постни храни, които са твърде вкусни, чак понякога се питах това пост ли е, щом храната ми доставя такова удоволствие. Истинската храна си има своите предимства и в един момент човек загубва интерес към преработената и неестествената. Тъй се отвратих преди време от месото, та сега ме е страх да не би като постя пак да стане така и да се окажа чалната вегетарианка... Ей, да не се впрегне някой, шегувам се!!! Уважавам искрено хората, които имат достатъчно сила да отстояват избора си! Явно съм вегетарианка по природа, но все още нереализирана. Ама продължавам да се инатя, и аз не знам защо. Благодаря на Благост за инфото! И да не забравяме поста на душата...

Има истина в думите ти, Майкъл, несъмнено. Все пак звучат отчайващо, а това ми е противоестествено. Все някаква полза има за нас да се срещаме тук и да обменяме мисли. Ако от това станем по-добри в умовете и сърцата си, може да го пренесем и в ежедневието, така да дадем пример на други, да възпитаме децата си като добри хора. Може пък и да има полза от това за света, макар и много малка. Има и безплатен софтуер. За поставянето на моя съм платила нещо, но не истинската цена. Такива са условията и действам според тях и според силите си, а те са ограничени. Що се отнася до компютъра считам, че може да е много добра инвестиция, която да донесе много по-голяма полза при правилно използване, отколкото ако се продаде и изяде. Не се чувствам виновна, че имам компютър. Ще ми хареса някога да изкарвам добри пари с него. Да си говорим ли нещо за монопола, той нещо почтено ли е? "Въздухът е мой! Или платете и дишайте моя въздух, или мрете!" - Ами не щем да мрем, ама не можем и да ти платим, затова просто ще дишаме, защото всъщност имаме право на достъп до въздух. Не съм светица, нямам претенции да съм се опазила от какъвто и да е грях. Все пак продължавам да се стремя към чистота, понеже това ми доставя радост и чувство за хармония, за лекота. Просто се чувствам по-добре, когато не греша. Е, пооправдавах се малко, сигурно защото се почувствах обвинена. Благодаря ти за споделеното и със сигурност ще се постарая да бъда по-полезна в бъдеще за околните. Съзнателно ще се старая в това отношение. Не се мисля за Господ, който да спаси света, не страдам от подобни грандомански амбиции. Но като един малък човек сигурно мога и аз да направя нещо добро. Не да спася света, нито да поправя "грешките" в него. Това последното направо си мисля, че може да е бунт срещу Бога, а това е много страшно. "Боже, що така си устоил света, не ми харесва!" Предпочитам да разбера дълбокия смисъл и да се науча да благодаря за всяко нещо. Това обаче не изключва възможността да помагаме, напротив - задължава ни! Аз поне се чувствам така. Е, понякога забравям или не ми стигат силите, та другите помагат на мене. Та каква беше темата? За предположенията? Ще мога без предположения, когато стана зомби или успея да вляза в Пътя и да се водя от Духа. Преди това ще се лутам със слабия си човешки ум и ще правя предположения. Не мога без тях. Казано е да изпитваме нещата. Това не изключва собствена мисловна дейност.

Числото 13 е късметлийско, според мене. В петък по принцип ми върви. А в петък 13-ти още повече! Да видим утре какво ще стане.

Благодаря, mekota! Написаното от мене беше знак, че имам нужда от помощ и ти го разбра. Имах нужда точно от това, което ни сподели. Някога го знаех, но наистина е трудно, човек или просто забравя, или в процеса на самозащита неусетно се оказва срещу другия. Може би ако си повтаряме тези ценни неща всеки ден, няма да ги забравяме, ще бъдем по-смели и съзнателни. Аз наистина ще си ги отпечатам сега. Благодаря и на Клаудия Вайс, която и да е тя, където и да е сега! Благодаря, че ви има, приятели, и че ви срещам тук!

Сега например имам нужда да се помоля за Мир в душата си. Някой друг път може да искам да съм щастлива, да ме изпълва Любов, но сега искам просто Мир. Може би като има Мир и си отиде хаосът, ще се отвори място и за останалото... Да утихнеш е чудесно. Тогава Истината може сама да се яви. Тя ни прави свободни, наистина е така, стига да можем да я приемем като винаги желана гостенка. Любовта... твърде висока цел за човек без Мир в душата. Да се смиря... това е. Тогава може би ще дойде и Тя. Мъдрост? Е, това е прекалено. Искам просто Мир. Да се смиря. И нека бъде Божията Воля! Не моята.

Дерзай! След Пикасо, Ван Гог и Салвадор Дали всеки става за художник! Само като си спомня онзи разтечен часовник... Много популярни са станали даже абсолютно неразбираеми творби. Пък колко струват!!! С един приятел, като бяхме на половината на сегашните си години ходихме на една изложба на абстракционисти и сюрреалисти. Много се смях като каза, че тези явно са се обръщали с гръб и са хвърляли четките към платната, пък каквото излезе. Явно така си и беше... Дерзай! Рисувай си за своя радост поне. Даде идея и на мене. От разни други приключения бях забравила колко щастлива съм се чувствала като рисувам. Благодаря ти за това!!!

Кристиян, благодаря ти много за това мнение! Наистина е добре човек да има тези неща предвид, понеже в много случаи наистина е така, както казваш. Все пак не мога да се сдържа да отбележа, че има и изключения. Има възрастни и дори болни хора, които имат положително излъчване. Те могат да научат едно дете как да бъде силно, уравновесено и активно въпреки трудностите и проблемите с тялото. За погребенията съм абсолютно съгласна. Мисля, че мястото на малките деца не е на погребение. Бивши роднини не спестиха това на децата ми без мое знание и съгласие, и те много дълго време след това се страхуваха от смъртта - в чудо се видях как да ги успокоявам, особено дъщеря ми, която тогава беше на около три-четири годинки. И сега ми се свива сърцето като си спомня как плачеше и как ме гледаше: "Мамо, нали ти няма да умреш!". Бяхме вече останали само тримата и аз бях всичко, което имаха, целият им останал свят се беше сринал. С дни и часове съм се опитвала да я успокоя, обяснявайки, че човек продължава да живее и след това, но ние не го виждаме. Казах, че винаги ще се грижа за тях независимо къде се намирам, че още дълги години ще бъдем заедно. Обясних й, че никога няма да е сама, понеже си има батко. Рисувах картинки как душата си избира майка и татко, после как влиза в коремчето на мама, ражда се, живее и като се умори, отива пак на Небето да си почине за известно време. И след това пак идва... Аз самата не вярвам в прераждането, но тогава го използвах за успокоение, друго не ми дойде наум. Сигурно за цял живот децата ще носят следи от тази травма. Мястото на бременните също не е на погребение. За болниците - необходимо зло, тоест добро. В някои случаи не може без тях, за съжаление. Моите деца имат хубави спомени от един престой в болница, макар тогава дъщеря ми да беше много болна. Сложиха ни в отделна стая и аз като никога бях изцяло на разположение на децата. Четене на приказки, рисуване, разговори, шиене на рокли на една кукла, разходки и игри в двора - бяха като на курорт, на върха на щастието. До днес си спомнят колко хубаво е било. Е, за мене беше трудничко, но няма как. При последния ни престой в болница това лято се запознахме с някои наистина хубави хора. Особено се радвам за познанството си с една циганка, която е страхотен човек, с много хубаво отношение и излъчване, християнка с жива и действена вяра. Искрено я уважавам. В болницата виждаш, че болестите са навсякъде и не си сам с проблемите си. И човек трябва се учи на състрадание, да бъде добър, като посещава болни хора и им помага. Не мисля, че трябва да спестяваме това на децата си, ако болестта не е опасна за тях или много страшна. Ако някой примерно е в болница, понеже скочил и си счупил нещо или пък го операли от херния - няма лошо да се посети, според мене. Нека децата да се учат да внимават за здравето си. Мисля си за майка Тереза и много други като нея, пък и за всички здравни работници, които са избрали професията си по сърце. За добрите християни - те се грижат за болните и им помагат. Трябва да учим децата на това от малки, понеже е добродетел. Бог ще благослови това и тогава не се притеснявайте за енергийния баланс. Ето нещо и от библията:

А на мене толкова ми е студено... Може и много по-рано да пръсне снежец, мисля аз. Ще видим. Да пръсне казвам, не чак да натрупа. Нашата Шуменска Рила ми е малко далече и рядко ходя, но съм благодарна, че я имаме. Разходките сама не ми се нравят. Обаче когато хората са заедно, все се чувстват длъжни да говорят. Дърдорковците много ме уморяват. Предпочитам да излизам с хора, с които мога да си помълча на спокойствие през голяма част от времето, иначе ме заболява глава, все едно съм била на лекции. Поне да дават на всеки час по 15 минути почивка. Хубаво е хем да си с някого, хем да си със себе си и Природата наоколо.

Какво да правя аз, като от дете си блъскам главата какво повече обичам - кучета или котки и до ден днешен не мога да реша... Куче или котка - нека да е голямо, пухкаво, игриво и гальовно. По китайския зодиак съм куче, а по годишния - котка (иначе казано лъв). Мечтая си да имам голямо куче, с което да се разхождам и да тичам навън, а и котка, с която да си се глезим, гушкаме и галим вкъщи... Между другото, зайците са отлични заместници на котката вкъщи, знам от опит. Пък и лесно се хранят. Обаче някои хора не могат да си преодолеят схващането, че като порастнат иде ред да се изядат. Хайде после следващият. А, не! Стига толкова! Да ги видя сега ще ядат ли морско свинче! Някой ще помисли, че съм лицемерна, понеже не съм вегетарианка. За себе си правя разлика между животни, които не познавам и които са гледани за храна и такива, които съм гледала за другарчета, на които съм дала име, с които сме се научили да общуваме и сме станали близки. За всеки случай се извинявам на по-нежните душички!

За мене е неправилно, мъчително и несправедливо да се живее без поне едно животинче. Аз поне имам нужда. Ей на, одъртях, а съм мечтала и плакала със сълзи да си гледаме животинка. Поначало хората и животните са направени да живеят близо едни до други. В битие май беше сложен Адам над животните. Друг е въпросът, че не му били достатъчни и имал нужда от жена за другар. Ние сме си решили проблема за хигиената и алергиите по следния начин - гледаме си морско свинче в един голям аквариум, застлан с дървени стърготини. Много хубаво животинче, дългокосместо и рошаво, вегетарианче. Обиколих всички зоомагазини една вечер и взех най-красивото. Лесно се гледа, а е много добро по характер - гальовно, игриво, но далеч по-кротко от хамстер например. Другите му предимства са, че живее дълго и не мирише силно. Контактно е, поздравява, иска си храна. Става нервно, когато го държат по-дълго, а иска да освободи коремчето си. Веднъж се изумих, като го видях как акна върху блузата ми, докато си играех с него и веднага след това си изяде акото - да не ме цапа. Акитата му са подобни на житени зърна по големина, сухи и твърди, не цапат и не миришат. Оттогава и аз се съобразявам с неговите сигнали. Не само то слуша нас, ами и ние него. Какво правя за него - ами хапката от устата си ще извадя, да дам и на него. То без друго вдига такава врява, докато не му дам... Напомня ни, че вкъщи винаги трябва да има плодове и зеленчуци. И зрънца най-различни. Че са полезни и за нас, особено за децата. И най-важното - учи ни да обичаме. Напред към морските свинчета!

Вярно, че с всеки не може да се получи, че освен любов е нужен разум и може би още много неща. Но има и странни за останалите двойки, които се държат един за друг, обичат се и имат стабилни семейства. Много се радвам на едно семейство - мъжът е сляп, съпругата му е с епилепсия, пенсионери са, имат две деца, но се гледат много добре едни други. Едно друго семейство - съпруг се грижи за жена си, която от дълги години е с отрязан крак. Харесвам и тези, които са пренебрегнали такива подробности като външна красота, образование, положение, и др.под, а се обичат от душа. Работя в лекарски кабинет, та доста неща виждам. Много се радвам на двойки, които идват винаги заедно, особено на възрастните. Някои казват, че любовта била до време. Аз не им вярвам! Любовта може и да се усилва с времето!

Вальо, просто казах как аз усещам нещата като жена, по-точно как ми се иска да бъдат. Не ми е в природата да командвам. Не бих се дала обаче на слаб, глупав, агресивен мъж, който обича да се налага грубо. От опит ти го казвам. Говоря за ръководене с любов, а не за силово ръководене. Казах го в Христовия смисъл: А кой е най-компетентен за възпитанието на децата? Аз като жена и майка ще ти кажа, че някои мъже се справят по-добре с възпитанието от мене, понеже съм прекалено мекушава и ми е трудно да бъда изискваща и дисциплинираща. Истината е, че децата имат нужда от любов, проявяваща се и по двата начина - тази, която ги кара да се чувстват безусловно приемани и обичани, и тази, която е отговорна, изискваща, помагаща им да израстват като хора. Няма такова нещо като най-компетентен в семейството в някои отношения, даващо му правото да решава сам. Не, той може да знае много, но и другите знаят нещо, най-малкото решението засяга и тях по някакъв начин. Ако доброволно му се доверят да реши, няма лошо, но решенията в едно семейство по принцип трябва да се вземат заедно. Не, не си противореча. Любовта учи на всичко, тя кара човек да постъпва правилно и ако сгреши да се поправи. Когато има любов в едно семейство, всичко ще се нареди. На някой ще му дойде ли изобщо наум да мисли кой да командва парада? Аз поне нямам такива претенции. Не, просто другият се чуди как да направи нещо хубаво за любимия си човек, та често дори не става нужда да го молят. А когато все пак го помолят за нещо, се радва от сърце, че знае как да покаже чувствата си. Понеже влюбеното сърце иска да дава, да дава, да дарява щастие, да предизвиква усмивки, да изтрива сълзи...

Май нещо не щете да ме разберете. Щото ако искахте, щяхте. Що за отношение? Колко сме си възвишени и духовни! Надявам се да проявите повече добронамереност и интелигентност този път, а може би и истинско смирение. Я да ви видя, добри хора? Накратко - ако човек е умствено и енергийно разбалансиран, щом изправи мисленето си и енергийният му баланс се поправя. Така съм ги усетила аз нещата, изправяйки мисълта си понякога (и чувствата, понеже вървят в комплект). Не съм предявила претенции да съм идеална и с вечно право мислене. Човек може доста да се разбалансира къде сам от погрешно мислене и чувстване, къде с чужда помощ - има си хора за всичко. Кой от вас е с претенции, че би устоял на всичко и всеки без да залитне или падне?! Няма такъв?! Това отнема ли правото му да има някоя и друга правилна мисъл, за да се изправи?! Мисълта за изправянето може да е признак за сторена грешка, но не е грешка. Напротив! Правете разликата, моля ви се! Кой от вас ходи винаги изправен, без да залитне или падне? Я бъдете реалисти! Признак на правилно мислене е да се изправяш след падането, не само да вървиш "без да спънеш ногата си". Кой е стигнал чак дотам? Аз лично не се отказвам от правото си да падам и да ставам. Да, имам погрешно мислене, но ми позволете правото да имам и прави мисли понякога. Простете за повторенията, но явно едно казване не стига. И да не сте ме разбрали, не ме засяга особено. Напънах се в името на правилните отношения между нас. Правилно е мястото, което помага на човек да си изправя мислите и този Портал е именно такова място за мене. И е признак на правилно мислене да го посещавам отново. За вас ако не е, що дирите тука?! Бегайте веднага от неправилното място!

Мисля, че е естествено жената да отстъпи ръководенето на мъжа. А той като я обича, ще съобразява решенията с желанието й. Практически ще решават двамата, но в крайни случаи последната дума ще има той. Чела съм за семейства, които взимат решения 50/50 - един път единият решава, друг път другият, за равнопоставеност. Аз лично не съм против да се оставя в ръцете на любовта да ме управлява, пък било то в лицето на един добър, разумен и обичащ мъж. Любовта дава свобода, обича като себе си, грижи се, уважава... защо не? Така ми е писнало всички отговорности да тежат върху мене, та ми е приятно когато някой прояви инициатива да организира или свърши нещо. Така не съм сама и се чувствам щастлива. Съвместното съществуване изисква човек да приеме някои нови за себе си неща, да сподели егото си с друг. Да се променя в положителна посока - това е една по-висша цел. Не държа да командвам, точно обратното. Когато обаче мъжът не обича жената, а напротив, мрази я - тя има право да се спаси и да си тръгне, не е длъжна да се оставя в ръцете на някой, който постепенно и последователно, ден след ден я унищожава. Това за отделните легла отвреме навреме мога да приема, но за отделните домове - ако наистина има сериозни проблеми и постоянното съвместно битуване вреди на някои членове на семейството. Предлагах такъв вариант на бившия си съпруг по времето, когато се надявах, че може да се осъзнае и да се държи по-добре, но без резултат. Сега не съжалявам, той сам си избра да се разделим окончателно. Шансове за обратното имаше колкото щеш. Когато Бог е решил да събере двама, ако пък и те решат да се съберат... после трябва да се оправят някак, да вървят нещата. И да са заедно. Ако са в хармония, ще бъдат в един дом и в едно легло. Благодаря на Силвия за стиховете, прекрасни са!

Аз водя война с препарати, понеже гледката и последиците от размазани хлебарки не са приятни. На някой по-садистично настроен може и да са. Накрая ги измитам с метлата. Иначе може да се каже, че ги обичам, понеже всъщност са малки незлобливи нехапещи бръмбарчета, за разлика от разни жилещи, хапещи, смучещи и бръмчащи техни съотборници. В Русия навремето е-хе-е... са ги смятали за символ на берекет в къщата. Обаче не ми е кеф да се разхождат по кухненската маса, шкафовете, микровълновата и компютъра. В ей тази клавиатура, дето чикам по нея, се бяха заселили малки бебчета хлебарчета. Извинявайте, мънинките ми, обаче райд-прас и готово! Комбинирам различни препарати, понеже само с един не става. Борбата е безкрайна... с променлив успех. Сигурно ги има да ни научат на нещо и да ни държат в постоянна бойна готовност.

Това, че сме тук, е признак на правилно мислене... мисля аз. Правилното мислене оправя и енергийния баланс. Не е задължително упражненията да са физически, човек може да променя нещата с мисъл. Днес съвсем бях излязла от релси, бях... да не изпадам в подробности, но добри хора покрай мене с доброто си излъчване и думи ми помогнаха. Съвсем ми светна, когато преди малко прочетох някои неща тук, в този Портал. Убедена съм, че съм попаднала на правилното място в правилното време. Хубаво е човек да носи отговорност за състоянието си и влиянието, което оказва на околните. Но не е правилно да се осъжда, ако не успее да се справи веднага. Силите на всеки от нас си имат граници, които прекрачваме понякога неочаквано и за самите себе си. Може доброволно да се помогне на човек, а не да се оставя да си блъска главата сам. Понякога задачите са за двама, не сме сами в този свят и това е. Нормално е да има обмен на енергия между хората, стига да е доброволно и осъзнато, поне от страна на даващия. И благодаря!

Аз например нямам лични основания да вярвам в прераждането. Мисля, че някои хора тук бъркат интуицията и ясновидството със спомени от минали животи. Но не твърдя нищо, то си е тяхна работа, по-добре от мене знаят и усещат нещата за себе си. Всъщност, темата за прераждането не ми е от първостепенна важност. Важно е как живея в този си живот.

Мисля, че механизмът на действие на съвестта всъщност е много прост - поставя те на мястото на другия. Оттам - "Не прави това, което не искаш да правят на тебе", "Не вреди", "Обичай ближния си като себе си"... Съвестта е онази част от нас, която ни напомня, че сме свързани, че дори сме в Цяло с другите.

Ако усещаш, че не ти се разрешава, вярвам, че ще издържиш изпитанията /като имам предвид неподкупността ти/. Може да дойде време, когато Отгоре ще ти кажат да дадеш изпита на някой, който според твоите критерии не е достатъчно подготвен. Знам, че ще послушаш. А, за залаганията - принципно не виждам нещо грешно, понеже хората участват доброволно, няма насилие или кражба. Но когато Отгоре не дават... край!

Залагай бе, човек!

Много е приятно, спокойно и уютно да помълчиш с близък човек.

Хич не е излишна, дори е невъзможно без нея. Не зная подробностите, нито фините механизми, по които протича връзката с Бога. На липсата на знание мога да противопоставя реални преживявания. Връзка с Другия свят може да стане през седмата чакра, както и през слънчевия сплит - поне аз така съм го усещала. Чрез сърдечната чакра съм реагирала по-скоро на хора. Чудя се, т.н. трето око ли ми е проработвало, когато съм "виждала" разни неща далеч от мене. Не знам интуитивното /по-скоро реално и сигурно/ знание под форма на мисли през коя чакра идва /вероятно шестата/. Не съм работила целенасочено в това отношение. Предполагам, че когато човек се насочи навътре с цел да намери себе си /Висшия Аз/, се разгаря божествената искра у него, която запалва вътрешните огньове /чакрите/ и предизвиква надигане на потока енергия нагоре през седмата чакра. Човек да се моли или медитира искрено, с ум, сърце и душа, да прости и да помоли за прошка, да обича всичко и всички. След това, ако всичко е правилно, идва отговорът Отгоре в обратна посока, "благодатният дъжд", както го наричат кахуните. /От книжката "Хуна медитация" от проф. Курт Тепервайн, стр. 52/. Може и да написах големи глупости, но не се тревожа. Някой по-знаещ ще ме поправи и ще съм му благодарна! Говорех от малкия си личен недоосъзнат опит по време на молитва, а описание на преживяванията си намерих по-късно в споменатата книжка за медитация, тъй че, малко ми се размиват понятията, но и нея не съм прочела особено внимателно. Имам един недостатък. Много обичам да се впускам в неизвестното, нарочно избягвам предварителната подготовка, понеже ми е по-вълнуващо сама да откривам нещата. Пък и не бързам веднага да науча всичко. Ако не бях толкова мързелива, сигурно днес щях да мога да споделя повече. Когато човек търси Бога, изглежда посоките навътре и навън са все една - към Центъра, към Бога, който е навсякъде, включително вътре в мене. Искам да кажа, тук пространствените посоки не важат. Всъщност, никога не съм се замисляла за това по време на молитва - нещата се случват спонтанно, без необходимост да знам предварително как точно, аз просто си говоря на Бога. Не е задължително да ги разбера с ума си веднага, нека да почака - важно е приключението. Колкото повече неизвестни, толкова по-приключенско! Било страшно, можело да сбъркам - ами!

Ако не сте против, да се вместя и аз в раздумката. Лично нямам за цел да превъзпитавам тялото си, предпочитам да се грижа за него, но без особено престараване, че тялото е вторично. Мисля, че душата знае повече от нашия ум, понеже има предварителен опит. Тя обаче използва ума да ни каже някои неща, затова понякога хората ги бъркат. Мисля, че всичко е по-лесно. Човек трябва да се освободи от претенции, осъждане, отхвърляне, омраза... и просто да обича. Ако човек обича с истинска Любов, няма начин да сгреши. Тогава и малкото знание е правилно. Всъщност, правилното знание само намира обичащия, открит, пречистен, отворен за Висшето човек. Дори повече - това знание вече присъства дълбоко в нас, просто трябва да го намерим отново. Гласът на съвестта ни напътства. Някои напълно са го заглушили, но колкото повече се стремим да не нараняваме другиго, слушайки съвестта, която ни напомня, че "аз съм другият и той съм аз", предпазвайки ни по този начин от възмездието в резултат на илюзията, че не сме едно с останалите, толкова по-малко ще грешим.

Донке, страхотно ти благодаря! /Как звучи!/ Понякога се лекувам, като чета детски приказки или ... абе, вдетинявам се отвреме - навреме. По-често трябва да го правя. Наскоро писках като малко дете от студената вода и морските вълни, което отначало подразни околните. Аз спрях. После почнаха да ме питат защо не пискам, хайде пак да пискам! Е, угода нема! "Ако искам ще пискам, ако не искам няма да пискам, ще правя каквото си искам!" - стихче по този случай съчинено за мене. Ама не ми пука! Малките деца си тичат свободно и си играят, а възрастните все се съобразяват и се движат с разни брони - вътрешни и външни... и не си позволяват да бъдат себе си. Е-ех, да правиш или не правиш нещо заради другите си е голяма глупост по принцип. Стига сме търсили себе си у другите, нека погледнем където трябва, към вътрешното си аз, затрупано от сума ти прахоляк и изкуствени материи. То наистина е като едно розово усмихнато бебче, пълно с любов и любопитство към живота. Знам, че ако го достигна, ще бъда наистина като новородена. Когато бях дете мечтаех да съм възрастна, но сега си мечтая душата ми отново да е като на дете. Тогава всичко беше по-лесно, дори и работата беше весела игра!

Родих два пъти в болницата и преживяването беше много мъчително и унизително, включая престоя след раждането. Съгласна съм с всички доводи в полза на раждането вкъщи, дори научих нови неща. В болницата не само бебето се стресира, но и майката, което допълнително се отразява върху него. Копнеех да си бъда вкъщи, но когато най-после се приберяхме, бяхме недоспали и много изнервени, чувствах се съсипана и нещастна до степен да плача неудържимо. Някой ще каже, че е от спада на хормоните. Не само - когато най-много имаме нужда от спокойствие и постигане на хармония със себе си и детето, точно тогава ни го вземат, забраняват ни да го гушкаме при себе си, идват под час и ни диктуват кога да се храним, кога да спим и т.н. Какво спане?! Будят ни дори и през нощта да свършат някоя работа, другите бебета плачат, майките правят нещо... Като се прибереш, ако те "чакат" необични хора вкъщи, става още по-лошо. Затова от сърце се радвам за pencil и семейството му и че всичко е минало благополучно. Категорично бих предпочела да родя вкъщи, но със сигурност от гледна точка на безопасността да има и кадърно медицинско лице. Не зная дали това е законно към момента или биха санкционирали някой такъв добър лекар, който да се намеси само ако има нужда, не да ми казва да лежа по гръб, когато природата ми диктува да съм изправена на колене, та и гравитацията да помага. Във топла вода сигурно би било още по-лесно и приятно. Първият път наистина доста ми пречеха на раждането. Ужасно болеше, понеже водите ми бяха изтекли, стимулираха раждане изкуствено, поради което контракциите бяха много силни и болезнени, а обезболяващите ми ги прибраха за себе си. Това беше по времето, когато се ходеше в родилния дом с пълните торби материали и медикаменти, повечето от които вероятно се препродаваха в някоя аптека. Счупи ми се опашната кост и след като близо два месеца не зарастна, трябваше сама да се лекувам, понеже един доктор каза, че не може досега да не зарастне. Имах проблем с ходенето и сядането, доста се уплаших да не стана инвалид. Ами нали бебето е с предимство и калцият отива в млякото, сетих се аз, купих си калциум фосфо С и след две седмици се оправих. Наистина човек не трябва да чака само на докторите, ами да си помага и сам. Да е жив и здрав Самуил! Радвам се, че има по-добър старт в живота от повечето българчета. По света раждането у дома не е толкова екзотично приключение. Доказано е в психологията, че първите часове след раждането са особено важни за целия по-нататъшен живот на човека. Нека Самуил да е гордост не само за близките си, но и за българите, защо не и за света? Да е жив и здрав!