Латина

По принцип на тежко болните се разрешава да нарушат поста, да приемат млечни продукти. Но при сегашното наличие на соеви продукти човек може да си набави нужните белтъчини и аминокиселини, да се храни балансирано и само с растителна храна. Съчетаването на различни храни също води до по-балансиран състав на приеманите аминокиселини, нужни за имунната система и клетките. Аз също бях болна напоследък, но не усетих нужда да си нарушавам поста. Плодове и зеленчуци, ядки, кълнове, тофу, хляб от цели зърна, постни супи, зелении, чесън, лук, чай... няма страшно. А, и ако постът е нарушен, не е проблем след време пак да се започне. Един тежко болен светия си нарушил поста, което довело до голямо учудване тези, които идвали да се учат от него, да ги наставлява във вярата. Той им казал, че иска да оздравее бързо и да служи на Бога по-дълго. /от "Жития на светиите"/

Като стана баба, ще се произнеса.

Мисля, че агресията не идва с цел, а като следствие, но разумният човек има за цел да разбере защо! Като не разбира от малко, те просто проблемите си нарастват, докато се достигне прага на индивидуална чувствителност. Такъв е животът, че щем не щем, уроците да разберем!

Да-а, има смисъл и в това. Все някой друг ни е виновен за глупостта, слабостта и вторичната глухота, породени от самонадеяна гордост и нелепо високомерие.

Започнаха коледните пости. Всеки да пости тайно и да не афишира това - така пише в Библията. Това си е работа между човек и Бог. От друга страна добрият пример има смисъл за останалите. Не че имам нужда, но ще се радвам да науча и за други приятели, които постят в момента, още повече ако могат да дадат полезна информация във връзка с постите.

В повечето случаи човек просто се залъгва мислейки, че решава проблем с въпросната таблетка. Като проумее това не му остава нищо друго, освен да се захване с единствения наистина ефикасен начин да се погрижи за правилното хранене на клетките на тялото си - с истинска храна и билки! Що пари съм дала за безполезни добавки, но истината е, че има и наистина ефикасни, които си заслужават парите. По-лесно е човек да си плати и да не му мисли много-много. Е-е-х, инерцията и мързелът не са лесни за преодоляване... Понякога решавам да си приготвя нещо за ядене или пиене и с интерес прочитам за полезните свойства на съставните продукти. Тогава усещам храненето като много по-пълноценно и вкусно, понеже се включва съзнателно положително отношение не само заради вкусовите качества на храната, а и заради биологичната ценност на съставящите я продукти. Ефектът се усилва и от самата мисъл за положителното действие на активните вещества върху съответните органи и системи. Изпитвам някакво удовлетворение, сякаш съм взела кон за кокошка. В една книга за йога като дете прочетох ценен съвет:"Купете витамините от пазара, а не от аптеката!" Съзнавам вредата от това, че съм изгубила способността да се вслушвам в гласа на тялото си, което само си казва от какво има нужда. Всъщност от опит мога да кажа, че тази способност може да се завърне доста бързо, ако човек просто зареже предварителните си нагласи за това какво, кога и как трябва да яде и пие, ако ще да противоречи на възгледите на последния голям авторитет в областта на храненето и лечението или рекламите за разни храни и напитки - изкуствени боклуци. Не съм фанатичка, не съм против да хапна някое и друго вредно изкушение - важна е дозата. По-голям авторитет от собственото ни тяло не трябва да има. Може да се доверим на инстинктите си, направени сме разумно.

Не знаех, че понякога се препоръчва съчетаване на плодове с ядки. Навсякъде чета, че плодовете се ядат отделно. Преди няколко дни ми се прииска на закуска ябълка с орехи - ядох и блаженствах. Чувствах се добре, искам да кажа, а вече ще го правя и с по-голямо убеждение.

Благодаря ти!!! Вече съм пораснала доста, но шахът ми е интересен отскоро и смятам да се занимавам по-сериозно с него. Доста съм разсеяна, играя по-скоро екшън да става. Сега обаче съм по-мотивирана, също за децата ми, които често отварят дъската. Преди няколко дни играх с компютъра. Докарах една пешка до края и избрах да влезе царица. Търся аз бяла царица по полето - няма и няма. Докато се чудя какво става, синът ми ме ориентира: "Мамо, виж на полето има две черни царици!" Това на дървената дъска не може да се случи...

14 песни на Лот Лориен

E-e-e... Кога ще улуча в десятката?

"Бързата кучка слепи ги ражда"... Моля да ме извините! Сега няма грешка - вече притежавам електронно копие на книгата оттук:"Заветът на цветните лъчи на светлината"

Току що копирах оттук "Заветът на цветните лъчи на светлината"

Недостатъкът на парите е, че не стигат... С пари може да се направят много добри неща. По-сложно е как да се направят много добри неща без пари?

Напълно съм съгласна с тебе, мила приятелко! Колко съм се лутала и питала по различни поводи в какво греша и от цялата си душа съм желала да открия отговора. С огромна благодарност съм го намирала и приемала независимо по какъв начин е дошъл - чрез книга, филм, приятел, случаен разговор или директно в съзнанието ми. Истинският отговор наистина трябва да идва от вътрешния глас, но информация отвън може да помогне много, за да бъде подготвен човек да го приеме. Бог действа по различни начини. А какво ще кажете за случаите, когато с някого на пръв поглед външно не си пасвате много, дори сами себе си и един друг се убеждавате в това, а вътрешното усещане е за хармония. И пробвате с разум да се разделите, че нещата понякога изглеждат твърде сложни и безнадеждни, а сърце не дава? И всички недобри думи и постъпки напук сякаш се изпаряват и дори изглеждат смешни. Искам да кажа, не винаги правилното решение е лесното и удобно решение. Понякога от нас (Отгоре) очакват разширяване на съзнанието, преодоляване на страха, смелост, саможертва и труд, а не безгрижно спокойствие. Да не очакваме награда, но на доброто се отвръща с добро и който дава от сърце, нему също ще се даде, когато му дойде времето. Може би дори повече, отколкото може да мечтае. Много отговори и помощ съм получила тук, чрез вас! Добре, че има по-мъдри или патили хора от мене с желание да бъдат полезни. Благодаря!

Обикновено се употребява пер ос, тоест през устата. Макар че в интерес на темата мога да споделя и още една употреба. Слагаш една скилидка чесън върху пъпа, лепваш я с левкопласт и си я носиш денонощнощно, чакайки да отслабнеш. Аз пробвах преди години, но... не отслабнах. Сигурно обаче съм понамирисвала!

Който е достатъчно силен и добър може да помоли приятел да му покаже грешки, но без да му стоварва отговорността за верността на преценката и последствията от нея. Това е само помощна, насочваща информация, която може да послужи за усъвършенстване и развитие. Още малко като порасне човек, може да преценява трезво и да приема с благодарност мненията на враговете си, понеже те с удоволствие показват недостатъци, даже старателно ги издирват. В такъв смисъл враговете може да се окажат ценни приятели. Разбира се, енергийното въздействие от тяхната омраза не е никак приятно, понякога дори е трудно преодолимо. А да обърнеш враг в приятел е велико изкуство. Някои успяват с лицемерие, а други - с Любов. Иска се и сила за това. "Враг мой, ти си ми приятел!" - такава е дълбоката ми вътрешната нагласа още от дете (мисълта е моя, отпреди двадесет години). На практика не съм чак толкова добра. Вярно е, че ако съдиш някого за нещо, то се връща към тебе. Но ако имаш добри чувства, може да му покажеш грешка, особено ако те моли за това. Не да го съдиш, а да му помогнеш. Който посочва грешки, трябва да е готов да посочва и начини за изправянето им. При това да не наранява, да не обижда, да не съди, а да мотивира, да въздига, да дава добър пример, да помага. Да насочи внимание и сили към добра, градивна цел. Ако не разберем чуждия опит, то ни карат да разберем от личен опит. Очевидно поне една от целите на нашето съществуване е да учим. Важно е да се поставяме на мястото на другите, да ги разбираме, а за това е нужна Любов. Да може да се поставяме на тяхно място, да ги обичаме като себе си, да излезем на свобода от затвора на егото. Може и нищо да не изречем, но осъдим ли някого за нещо дори само в мислите си, то идва върху нас и принудително ни поставя на негово място. "На чужд гръб и сто тояги са малко", а на собствен и една е много. Многократно доказано в живота мой.

Аз не възприемам миризмата на чесъна като противна. Не мога да го ям в по-големи количества, понеже сваля кръвното и ми става лошо. Чесън може да се яде и за удоволствие. Ако не беше така, отдавна да е излязъл от употреба.

Затуй ли станала човек?!

Честно да ви кажа, като видях темата, така ми се прияде вафличка, че не се сдържах и схрусках една. Захарта сама по себе си не е отрова, важно е да не се прекалява с нея. Като се смеси с повече водосъдържащи витаминозни храни и други по-бавно разграждащи се съставки, няма страшно. Който не е противник на смесеното хранене може да оцени балансиращата кръвната захар роля на сложните въглехидрати, целулозните храни, мазнините и белтъчините. По мое мнение разделното хранене лекува, но и изнежва. Като ме хване депресията, имам три лекарства - едното е кола, второто - кафе с мед и по възможност мляко и какао, а третото е шоколад с лешници. Докато се наслаждавам на шоколада, ми идва много добро настроение. Животът въпреки всичко е хубав... Медът и сушените плодове са чудесно решение как по-често да се избягват изкуствените, с високо съдържание на захар (и какви ли още не боклуци) сладки изкушения. Благодаря за идеята - може някой път децата да предпочетат сушени кайсии, ябълки, стафиди или фурми за училище вместо вафли. За съжаление сушените плодове, които продават по магазините, също са обработени с какво ли не. Сусамов тахан и мед е прекрасна комбинация, която много заприличва на течен шоколад, ако се смеси и с какао. Може да се яде така или да се маже на филии. Вече нямам проблем с лекуването на болни гърла, откакто изнамерихме медените близалки. Децата сами отиват при буркана с меда, гребват с една лъжичка и смучат. Изобщо няма нужда да ги следя или подканям. Човек има нужда от захар под различна форма (нямам предвид само захарозата). Зависи по колко и как...

Моята теория е, че жените като по-слаби не презивикват мъжете към насилие, а просто им позволяват да го проявяват. Примерът, за който се сещам може и да не е най-подходящ, но една жена може да се справи с мъж-насилник като си намери по-як любовник. Но питам се аз в такава ситуация - вторият не е ли пак насилник?

Някога като утихна и погледна навътре може и да те разбера. Сега обаче съм на съвсем друга вълна - живее ми се тук и сега. Тук в Шумен грее чудесно слънце. Ще поошетам, ще се разходим с моя приятел, такива ми ти работи! Желая хубав ден на всички! Благодаря за този ден!

Стана твърде сложно за мене. Добро да е утрото и денят след него!

Благодаря ти, Кристиян! Вдъхна ми смелост. Нито аз съм била обичано, прегръщано и целувано дете, напротив - помня детството си като поредица от крясъци, бой, сълзи и скандали. Аз и брат ми молехме майка ми да се разведе. Не обвинявам само баща си, пък и нямам право да виня когото и да е. Мога само да избера да не приличам на тях в някои отношения. Тогава майка ми беше по-близка до нас, а и сега е. Тя самата не е била обичана по този начин, напротив - пораснала е твърде рано и е станала нещо като майка за по-малките си братя и сестра. Все пак може би има надежда за такива като нас да имат нормално съжителство и да намерят обич, за да я дадат на децата си. Като момиче буквално подскачах като ужилена, ако някой ме докосне дори случайно, за дърпането си по отношение на секса да не говоря. Опитите ми за близък физически контакт със сина ми, който се роди пръв, не бяха много успешни. Плачеше и когато го държа, и когато го пусна. Може би е усещал вътрешното ми напрежение, меко казано. Някак се притеснявах да не прекалявам с глезотиите, понеже е момче, но и сега, когато е вече почти на единадесет години виждам, че му харесва да се борим, да се закачаме и гъделичкаме. Такъв контакт не може да е погрешен, според мене. Истински се научих на близост след като се роди дъщеря ми. Е, оттогава вече съвсем разруших бариерите от детството, научих се на физическа близост с нея, не чувстам никакви вътрешни бариери да се гушкаме и целуваме. Някои хора дори казват, че прекалявам (например майка ми), но аз не съм съгласна - това считам за истинско постижение от моя страна. Като сравня себе си с дъщеря ми на тази възраст (седем години), тя определено има предимства. Много по-уверена в себе си е, по-спокойна, макар в невръстна възраст да преживя моя развод, предшестван и следван от още много тежки и за двете деца сътресения. Същото се отнася и за сина ми, който по онова време беше много агресивен, чупеше несъзнателно какво ли не край себе си. Тогава усетих инстиктивно, че трябва да спя с децата в едно легло, да се гушкаме колкото може повече. Това помогна не само на тях, но и на мене. Нещата вкъщи не са идеални, не се справям с възпитанието на децата достатъчно добре като самотен родител, но все пак те имат по-добро детство от моето или това, което би било, ако живееха с родители, които изобщо не могат да се понасят. Има надежда човек да осъзнае и разчупи старите модели, да се промени. Никога не е късно човек да се научи да дарява Любов, когато сам усети, че има Един Родител, който неизменно го обича, а наред с Него и много други същества, къде земни, къде неземни, които също го обичат и му помагат. Тази Любов ми е била показвана толкова много пъти, че изобщо не се съмнявам в нея. С Любов всяка рана може да бъде изцелена. Тогава човек получава толкова много, че има и за останалите. Сигурно в това е смисълът на земния живот - да бъдем полезни, да лекуваме рани, да помагаме, да даваме добри неща на другите. Жалко, че това не е постоянна практика за мене и често греша. Благодаря още веднъж за искреността! Има ли друг начин човек да бъде полезен със собствения си опит, освен да прояви смелост и да се открие.

Възможно е нещата да са така, както ги казваш, но аз просто не съм в състояние да ги видя, че да ги повярвам по този начин. Това обаче не е главното според мене. Без такива знания и опитности човек може да стане съд за Светия Дух. Мисля, че имаме някакво разминаване в понятията. Душата според мене е нещо малко и ефирно, което заедно с част от по-фините ни тела оставя материалното ни тяло заедно с още няколко по-плътни. По отношение на паметтта на душата имам две теории. Едната е, че в душата остават отпечатъци от цялата жизнедеятелност, нещо като компресиране на информация, която може да се пренася в друг вид съществуване след смъртта. Другата ми теория е, че след смъртта всичко умира, но остават следи в общото поле, нещо като комплекси информация за даден човек, които могат да взаимодействат с информационното поле на живи хора. Втората теория е съвсем материалистична и изключва възможността за някакъв живот след смъртта, остават просто следи, просто информация, нищо живо, което да живее, да се променя, да взима решения и др. под. характеристики на живота.

Добре, Синева, разбра какво аз имам предвид и ти каза какво имаш предвид за поста на душата. Моето предвид е традиционното - да постим от лоши мисли и чувства и да се храним с добри - плодовете на Любовта. Я!, ние може би мислим едно и също, само дето не сме се разбрали! А душата си е душа, според моите представи нещо по-различно от фините тела с различна плътност - близо или далеч от центъра; те всъщност са съставни части от нас, наред с още няколко части. Може би трябваше да кажа пост на ума, но това ми се вижда прекалено ограничено. В душата си мисля, че остават повече следи, не само от ума. А че душите ни направо мрат от глад за истинска Любов, си е самата истина. Нека Я потърсим, Тя винаги е била тук и ни чака.