Латина

Сърдечен поздрав към стругар! Симпатията ми нарасна заради склонността да подлага всичко на съмнение, да търси доводи. Начетен е и доста продуктивен. Направо си е един от нашата група търсещи. Много ми напомня самата мене преди време, която защитавах месоядството в тази тема. Който търси, ще намери истината! Желая здраве на всички!

Знаех си аз, че ще се разхвърчат перушини... В условията на оцеляване е оправдано да се яде каквото и да е, но в днешно време сме далеч от подобна ситуация. Мен като ме погледнеш, доста съм прекалила с оцеляването... Споделете ми за нещо от сорта на "лудо житно зърно" / луда крава /, "доматен грип" / птичи грип /, "ябълков шап" / шап по свинете/... От растенията няма такава опасност, както от животинската храна. Времената се менят - нека да живеем според съвременните разбирания относно това, кое е полезно и кое - вредно. То и хилядолетният човешки опит говори красноречиво. Има например болест скорбут, от липса на витамини поради лишаване от растителна храна, но не зная за болест, причинена от липса конкретно на месни продукти. Без месо наистина може да се живее, и то добре, но без растителна храна - не! Небалансираното вегетарианство също е вредно, няма спор. А, що се отнася до заместителите на месото - те наистина не са такива за хората, които чистосърдечно са скъсали с месоядството и не търсят в соевия продукт подобие на мръвка. По-скоро тези заместители се появиха от нуждата на бедния редови българин, поради невъзможност да си позволи месо или по здравословни съображения. Много здраве желая на всички!

Има достатъчно оцелели от човешкия род, които не ядат месо, та не се бойте. Това, че месото съдържало единствено някакви четири от незаменимите аминокиселини, просто не е вярно - всички незаменими аминокиселини могат да се набавят и от растителна храна, още по-лесно ако се приемат млечни продукти и понякога яйца. Има един подход да се разбира кое е правилно и кое - не. Опитът на човечеството говори сам за себе си. Правилно ли е да се прави безразборен секс? Някои ще кажат - ура, ние сме свободни, телата са си наши, това са естествени неща. Други ще се замислят, че в резултат на подобно отношение и поведение има смъртоносни болести на чисто физически план, на по-фините нива да не задълбочаваме. Доказано от опита - факти, факти, факти! Правилно ли е да се яде месо? Ами да - вкусно е, свикнали сме, телата ни се справят. От друга страна - птичият грип, лудата крава, какви ли не други болести... не ги знам всичките, подаграта, мигрената... Опитът показва, навежда ни на мисълта - рисковано е да се яде месо, организмът се товари, всъщност според съвременната наука месото изобщо не е полезно. Това е вреден навик, оставен ни от предците, с който постепенно трябва да се справим. Сега ще прозвуча на някои смахнато религиозно, но нека да е така. Съдейки по последствията, благословено ли е да се яде месо? По-скоро тегне проклятие за това. Същото за безразборния секс с незачитане на другия, също за убийствата, за кражбите... Тези проклятия носят не само индивидуална, но и карма на по-високи нива. Содом, Гомор... Пък ще питаме стругарчето на стари години как е със ставите...

Здравей, Мишо! Малко трудно ще изтегля и гледам филма, понеже нямам възможност в скоро време. Любопитна съм, за какво се отнася? Какво искаш всъщност да ми кажеш, какво е твоето мнение, как си възприел ти нещата? Като цитираш цялото ми писание не разбирам с какво по-точно не си съгласен? Обещавам при възможност да си изтегля филма, но нали разбираш, че това не е гаранция, че ще започна да мисля по друг начин. Решението ми е в резултат на вътрешно усещане, да бъда в хармония със себе си и света, който ме заобикаля, да се чувствам добре. Някаква информация отвън едва ли ще може да се сбори с вътрешния ми глас, с мен самата, с начина, по който се чувствам. Бъди себе си, бъди свободен и остави другите свободни - старая се да следвам това правило в живота си. Ще ми е интересно да коментираме филма, когато имам възможност, благодаря ти за предизвикателството, аз обичам предизвикателства. Отговор към ДИДИ: От това, което знам, е възможно да ти липсват цинк и селен, витамини от групата "В", ненаситени мастни киселини, витамин А, Е и Д / пълнозърнени храни, растителни масла, яйчен жълтък, извара, листни зеленчуци, ядки.../ Едни добри комбинирани витамини с минерали може много да помогнат. Има тук по-добри и опитни специалисти, те ще те упътят. Косата може да линее и от стрес. Преди години ми показаха това нагледно с един апарат, на който се виждаше как в резултат на стреса се получава спазъм на кожата на скалпа, кръвоносните съдове се изкривяват, храненето на корените се нарушава и косата става по-тънка, дори започва да капе. Масажи й се отразяват много добре, има добри билкови стимуланти. И да се върна на темата - да не обвиняваме за това липсата на месо в храната. Наскоро видях своя първа братовчедка, която е вегетарианка повече от петнадесет години, косата й си беше съвсем добре.

Рибата е животно, ракът е животно, скаридата е животно, охлювът е животно, мидата е животно... освен останалите. Може да съм изпапкала някое червейче с плодовете, но не мисля да страдам от безсъние от това. На някои хора и животни им е позволено да ядат месо, на други - не. Ако упорстват като мене, просто започва да ги боли тук и там все повече и повече, докато се предадат. Правете си експерименти - хранене с месо и без месо по няколко седмици и се наблюдавайте. После остава да бъдете разумни. Все още поддържам версията, че на някои наистина им е позволено да се хранят с месо, те се справят правилно с такава храна и нейните енергии, приемат я естествено и с благодарност. Има цели такива народи, особено живеещите на север и край големи водоеми, пълни с риба. Има традиции да се благодари на душата на животното, че е е пожертвало за храна и лоши последствия няма. Особено ако животът продължава и след така наречената "смърт". Подозирам, че вероятно доста "умрели" са си далеч по-добре от живите. Говоря не само за хора, но и за животни. Въпроси, въпроси открити... Да не бъдем фанатици, всеки да яде каквото Господ дал и каквото му позволяват съвестта и здравето. Наблягайте на растителната храна и ако се чувствате добре от това, което е съвсем логично, карайте в същия дух. И благодарете за храната, това е една добра забравена вече традиция. Напоследък в главата ми често се върти една фраза, вероятно чута някога от баба ми: "Сядай, Боже, да ядем!" или "Хайде, Боже, да ядем!" - не чувам добре, ама явно да не сядам сама на масата. Има си молитви преди и след хранене - чак дотам едва ли ще стигна да ги повтарям, но вътре в душата си всеки може да се сети да благодари за храната и да научи на това децата си. Това прави храната многократно по-вкусна, което съм забелязала по време на пост, когато вниманието е по-насочено към духовните неща. Най-сладко съм яла по време на пост именно по тази причина. Да добавя - тези дни си мислех за Йоан Кръстител. Той не е ядял нищо животинско, постел, доколкото имам спомен от Библията. Ако разделим хората на групи, вероятно аз спадам към неговата, щом месото не ми понася. Не е правилно ограничението и дори анатемосването от Църквата на такива, които категорично отказват да ядат месо - нещо, което прочетох в една православна книга миналата година. Решението е взето на някой от вселенските събори преди доста време и вегетарианството е анатемосано като ерес. Православните са няколко деноминации вече, та не твърдя какво е официалното становище по въпроса към днешна дата. Извинявам се, че към този момент не посочвам източници, намирам се в една интернет зала. Ама щом апостол Павел, доколкото си спомням, е казал, че ако с яденето на месо би съблазнил /тоест вкарал в грях/ брата си, няма да яде месо до века, може да помолим някои християни да бъдат по снизходителни към това какво ядат или не хората. Защото много вегетарианци са истински стръвници в енергийно и мисловно отношение, а месоядни са смирени и добри... И обратно, в повечето случаи, може би... Нали отказът да се яде месо и да се съучаства в убиването е признак на милост към всичко живо.

Аз пък да ви споделя за успокоение, че мене никой не ме тормози заради отказа да ям месо. Прекалено добре съм се мотивирала, нали предпочитат да съм здрава. Обаче и никого не бих принуждавала да се отказва от месото, няма смисъл, то си идва отвътре в един момент. Наистина, ако я нямаше традицията да се яде месо, на никое дете и през ум нямаше да му мине да си поиска. Навремето съпругът ми в началото беше вегетарианец. Ами много просто беше всичко - готвех постно, а на някого ако му се прииска мръвка /мърша е по-добре казано/, просто си взима нещо от магазина отделно. Признавам, че тогава по време на вегетарианския си период беше по-човек, впоследствие агресията му изплува, стана по-нечовечен, по-нелогичен, да не употребявам по силни изрази. Дори и само адската мигрена е достатъчен мотив на човек да му писне от месото - знам от опит. Но да добавя - не бива да се прекалява и с другите храни от животински произход, понеже и те товарят организма, макар и по-малко. Снощи казах пред баща ми, че няма да ям наденица, а дъщеря ми неочаквано за мене му обясни, че не бива, понеже ми са излезли червени петна по кожата и съм на диета. Петната излязоха около десетина дни след спирането на месото и вероятно причината за тях е съвсем друга, така и не се разбра каква, ама какво да се обяснявам, те нещата се наредиха от само себе си. В нашия род има вегетарианки повече от десет години, та пътеката е утъпкана пред мене. Забелязах, че ми се прияжда все още месо в моменти, когато съм много ядосана, ама като си помисля какво ме чака, ако го погълна, ме обземат страх и отвращение - хич не искам пак да ме боли, пак да не спя, да ми блокират бъбреците, да съм нервна... По-добре е в такъв случай да се успокоя своевременно. На всичкото отгоре е нужно доста време и съответно страдане, докато се изчисти погълнатото месо от тялото. А-а, Не! Отдавна съм се убедила в ползата от вегетарианството по време на православните пости - след двадесетина дни вече нямам главоболие, спя, чувствам се радостна, кожата ми се изчиства, нормализират ми се много неща в тялото и душата. Но съществуваше една вътрешна бариера и аз я осъзнах впоследствие - страхът да не си загубя свободата да правя каквото си искам. То аз съм свободна да си пийна и отрова, ако искам. Свещена глупост, ей! Сега съм по-свободна отпреди. В момента, в който взех решение, сякаш огромен товар се сне от мене - почувствах се много лека. Наистина яденето на месо носи кармично натоварване. При това изобилие от растителна прекрасна храна!

Странно ми звучи да се избира между Бог и хората. Да избереш хората, пък да се откажеш от Всичко?! Противоречие. Да избереш Бога, пък да се откажеш от хората, които са част от Всичко?! Пак противоречие. Кой е тоя отвлечен мъртъв бог, от който може да се откажем? Има много такива, най-вече в нашите представи. Да, най-добре да се откажем тогава. По-добре да предпочетем хората, които са несъвършени и които възприемаме по несъвършен начин. По-добре да приемем поне част от творението, може би тогава ще узреем да примем и Твореца. Лично аз по вътрешно усещане предпочитам Бога, няма да обяснявам защо, пък и едва ли бих могла. Мога да се въоръжа с някой и друг цитат от Библията, но ще ви го спестя. Мисля, че като имаш Цялото, имаш всички негови части. Тук излиза въпросът възможно ли е изобщо това /да имаш Цялото?!/, вероятно не е, звучи абсурдно за ограничения ми мозък, но чувството за сливане с Всичко, принадлежност и радост компенсират това, поне за мене. Какво да ви кажа - ядосвам се на хората понякога, викам, сърдя се, какво ли не... Изобщо не съм съвършена. По някое време ми минава, особено като помисля за онази свързаност и взаимозависимост между Всичко. Е, тогава ми олеква на душата. Не се гордея с гнева си, радвам се на прошката и приемането. Иска се смирение за тая работа. А Любовта - не смея да говоря за нея, особено след последните си изблици. Има мно-о-ого да растем! Пожелавам успех на себе си и на вас! Може да се тръгне от всяко добро учение, съдържащо в себе си принципите на Любовта, но да не се ограничава човек само в него. Това му харесвам на Петър Дънов, впоследствие Беинса Дуно - излязъл е извън рамките, които Църквата му е дала. Той също не би желал по мое мнение да го смятат за последна инстанция, времената се менят, Небето е отворено да дава още и още на хората. Пък кое е добро и кое - не... Не е проста работа животът... Добре, че не свършва лесно... и дали изобщо някога свършва? Църквата - тя има своята роля и днес, има благословение върху нея. Вярвам, че е достатъчна, за да има човек пълнокръвен духовен живот и да расте. Да, малко трудно се стига до съвременните умове и сърца с остарелите средства. Но ако някой получи Духа, това няма значение за него. Наследството на Православната Църква е безценно, то и сега е животворно. Аз съм православна християнка, макар да не спазвам точно официалните канони. Повече ме интересува Духът, който е жив в православната Църква. Някой може и да не е съгласен - негова си работа. Считам за свои братя и сестри всички искрено вярващи християни - независимо от каква деноминация са. Даже и тези, които не се имат за християни, но следват съвестта си /гласа на Божественото, което го има у всеки/ и се стараят да вършат добро на земята и да не вредят - будисти, мюсюлмани, атеисти, комунисти... и каквито си искат, стига да нямат за цел да отричат другите учения и да промиват мозъци. Свободата е свещена. На мене, пък и на други не им пречат нито Църквата, нито Дъновизмът. Извинявайте за многословието!

Е-ех, как приличат доводите на Саркис на моите отпреди. Ама като ти дойде отвътре да не ядеш месо, що ще сториш? Ще спреш като мене. Възможно е наистина Библията да е манипулирана. Правете това, което ви говори съвестта - там Библията е записана без манипулации - само трябва да се научим да слушаме. Христовите закони са записани в нашите сърца. Някой ден наистина хората ще се чудят как така сме яли месо, както ние днес се чудим на канибалите. Считам, че Саркис наистина е близо до вегетарианството, понеже вече си задава въпроси, а отговорите са съвсем близо - наистина е така. Прави каквото считаш естествено за себе си, без никакво насилие и компромиси. Да си вегетарианец насила също е много лошо, след време може да се откажеш и да загубиш много. Как взех решение? Писах писмо на моя много добра приятелка, с която споделих нещата, които ме вълнуваха напоследък. То беше като изплуване и систематизиране, сглобяване на различни доводи и изводи в полза на вегетарианството. Непосредствено след това влязох в този форум и когато започнах да пиша мнението си все още не знаех, че това ще е преломен момент в живота ми, че всичко ще си дойде на мястото и ще взема решение. Огромен товар се сне от мене - чувството е прекрасно. Наистина нямам никакво желание да сложа отново този товар. Бъдете себе си, бъдете добри! Преди малко сънувах, че прегръщам и нося малко козле - изпитах много радостно чувство. Месото не е храна! Месото се отрича от съвременните научни изследвания, то не може да се препоръча при нито едно заболяване като храна - напротив! Оставете нещата да се случват естествено. Ние обичаме всички - и месоядните също. Всичко добро по Пътя!

Преди години посещавах християнска секта. Едно от нещата, които не можах да понеса е, че отричаха Божието благословение върху хората от другите изповедания. Подиграваха се с православните, католиците, протестантите, съботяните... , йогите, будистите, мохамеданите... с всеки, различен от тях. Е-е-х... тъжно! Какво стана с тях? Ами няма ги вече - отричаха и бяха отречени.

Айде още един в групата на вегетарианците - аз! Признавам чистосърдечно след петгодишно инатене, че месото не е за мене, чувствам се зле от него, няма да го ям! Когато не го ям съм добре, когато го ям съм зле и ме боли. Това не е ограничение на свободата, а естествена моя вътрешна потребност. Счупи ми се инатът най-сетне. Добре, че разбрах откъде е, най-сетне преживях още едно ограничение в себе си. Няма свобода там, където причинявам зло, пък било то и само на самата мене - има ответни удари. Доста ги отнесох, докато ми дойде умът. Ще ям вече само щастлива храна. Знам коя е тя. Е, обичам ви всички, с които спорех досега в тази тема и ви поздравявам от сърце! Любов+Светлина+Мир+Радост

Радвам се от сърце, че бях с вас, макар и само за няколко часа. Съжалявам, че не можах като шуменка да помогна повече. Мъничкото, направо символично, което направих по случайна необходимост, ме направи много щастлива. Да виждаш, че вярата е жива и действена, носи чувство за щастие. Почувствах много близки хора, които видях за първи път. Като християнка видях, че няма съществена разлика между моята вече изградена представа за начина на служене и това, което видях. Може да е странно за вас, но не знаех що е наряд и лекция /във вашия смисъл, а иначе доста лекции съм чула, а нарядите при военните... чудех се за какво точно става въпрос/. Направих паралел между тях и проповедта, молитвата, песента в познатите ми християнски служения. Почувствах се сред свои. Благодаря от сърце, че пазите жива Християнската вяра, че я прилагате на дело, че богатството, което носите, го дарявате и на други. Благодаря от сърце на всички, които са допринесли за това, поздравявам новите си приятели!

Една добра кафемелачка ще свърши работа. Аз имам кухненски робот, който е идеален за целта - една от приставките е като по-голяма разглобяема кафемелачка /по тази причина хвърчи брашно и встрани, но нищо/. В нея може да се смели не само жито, но и ориз, овес и каквото още се сетите. Обаче с боб по-добре да не се опитва - прекалено твърд е и може да остърже някои по-нежни пласмасови части на уреда. Аз съм мно-о-ого далеч от идеята да меля брашно ръчно - в днешно време кой има толкова време?! Що ли си мисля, че с брашното от подобен уред ще получим и малки каменни частици...

А аз какво да кажа?! Четох с часове, плаках, радвах се, мечтах! И пак ще мечтая! Благодаря!

От сърце ти пожелавам успех!

Така е, но Учителят със сигурност няма нужда вие да правите житен режим. Вие имате нужда, може би. Човек трябва да е наясно с мотивите и целта, да ги приема правилно. Житен режим трябва да се прави не заради някого, а заради нещо. Човек много неща може да направи заради някого, когото обича, но не трябва да превръща този някой в цел и смисъл на съществуването си. Обичайте и уважавайте Учителя - той наистина заслужава. Но си мисля, че едва ли се радва да вижда как на някой му убягва защо точно е даден този житен режим. То не е преди всичко заради традицията да се споменава и пази името на Учителя.

Какво ли не става по света... Фактът, че нещо се случва, не го утвърждава автоматично в правилно, понеже се случва, видиш ли. Това се преценява субективно и всеки има право на мнение и на оценки на случилото се, чутото и видяното. Ако някой не иска да го оценяват и да не реагират на стореното или казаното от него, нека да мълчи и да си кротува. В противен случай да е готов за отсрещни реакции - ама разбира се, как иначе?! Харесва ми как реагират почтените хора. Хич на никого не натрапвам разбиранията си, просто искам да споделя (пък всеки е свободен да реагира както иска и му идва отвътре), че за мене добрият вариант е двамата да се обичат и да са си верни. Ако се налага забременяване чрез донор, то да е не просто със съгласието на партньора, но и по негово желание също. Ако аз зная, че бих могла да предам тежко увреждане на децата си, бих се съгласила на това. Дори се учудвам, честно казано, на тези хора, които много държат детето да е тяхно, а те самите са готови да го обременят с мъчителна съдба, поради някое тежко наследствено заболяване. Друг е въпросът, когато това се случи не нарочно - съдба, карма - приемаш и живееш с тях по възможно най-добрият начин. Но когато такова нещо може да се избегне предварително, не виждам нищо грешно в това. Няма абсолютни застраховки в това отношение. Всяка бъдеща майка таи в себе си и страх, че е възможно нещо с детето да не е наред. Тази възможност е добре да приеме със смирение и да е готова да обича детето въпреки всичко. Принципно бих била много благодарна, ако съпругът ми е готов да жертва егото си, отказвайки се от биологично бащинство за доброто на детето и ако ме приема и обича с дете от друг. Принципно бих била много благодарна, ако не мога да бъда биологична майка, а съпругът ми въпреки всичко иска да остареем заедно и да отгледа с мен децата си. Любов да има, другото се нарежда. Без любов се губи смисълът на всичко. Да не бъдем егоисти. Забременяване чрез донор - по мое мнение е за предпочитане пред варианта двамата да останат сами или още по-лошо - да се разделят заради повика на родителството, въпреки, че продължават да се обичат. За една жена е много важно да бъде майка - да зачене с желание, да износи детето с радостно очакване, да го кърми... да се грижи за него, да го обича по всички възможни за нея начини. Ако един мъж подари това на жена си при условие, че не може или не е желателно той да е биологичният баща, значи наистина я обича. Все пак е добре да се опитва няколко години и естественият начин. Познавам семейство, което седемнадесет години е чакало да се сдобие с дете и накрая мечтата им се е сбъднала. Често пъти Бог дава свое дете едва след като приемеш чуждо. Кръвта свързва, но любовта свързва повече от кръвта.

Ей, колко ми олекна навремето, когато се отказах да зная всичко... По-важно е просто да се чувстваш добре, а това е въпрос на личен избор в по-голямата част от случаите. Нахрани гладните гадинки и няма да крякат. Или стой далеч да не ги чуваш. Говоря за обич и внимание, или може би прошка?

Извинявам се, че се намесвам без да са ме питали, но понеже не е на ЛС... Мона, направи микроскопично добро само за идеята, по свое желание, без да чакаш нищо насреща и виж как ще се почувстваш. Ако ти хареса - повтори. И пак, и пак - това наистина дава смисъл и покой, мисля аз. Не може да не си опитвала досега, може би си забравила как е?! И аз не вярвам в нищо конкретно, само като цяло вярвам, че е за предпочитане да изживея живота си като добър човек. Добре дошла при търсещите!

Първото ми дете ме извади от една продължителна депресия. Е, с цената на непрекъснат рев и болести, но не ми позволяваше да оставам насаме с "любимите" си тъжни мисли. Децата ни учат да сме тук и сега, да забравим лошите неща, с които сме живели и да даваме любов. По-нататък в живота осъзнах последиците от неприятните преживявания по време на бременността ми с него, които му се отразиха несъмнено. Когато разбрах, че очаквам второто си дете, съзнателно и с пълно убеждение взех решение да бъда положителна. Дисциплинирах ума си, не допусках отрицателни мисли, стараех се да бъда единствено полезна на бъдещото си дете. Това наистина има смисъл и резултатите го доказаха. Детето е твоето щастие, а ти си неговото. Ти си силна, просто приеми този реален факт и действай. Ти си най-силната и мъдра господарка в своя свят. Никой външен няма твоята власт, знание и лична заинтересованост. Започни от мислите и чувствата - бъди положителна и силна. Не си намерила досега човек, който да те излекува, защото го търсиш някъде отвън. Ти си човекът, който ще те освободи и ще те направи уверена, силна, успешна - каквато поискаш! Разчитай на Божията помощ и приятелите - и резултатите няма да закъснеят. Ще се справиш - знам от опит. Обожавам двете си деца - те ми дадоха смисъл да живея, още повече - да бъда здрава и силна, да дарявам обич. Успехът е въпрос на решение и малко дисциплинина - докато ти стане навик да си положителна и докато се освободиш от старите си навици да мислиш отрицателно. Това, че си критична към състоянието си, е сигурен признак, че то е обратимо и ти е подвластно. Това за натрапливостите се случва на повечето хора - да не правим от мухата слон. Аз си отвличам вниманието с нещо друго и проблемът е решен. Вземи своето решение просто да бъдеш щастлива и бъди щастлива!

Това не мога да кажа. Мога да кажа как се подтискат прозренията. Като ги отхвърля човек като нежелани, неудобни, болезнени... отрицателни преживявания. Тъй де, заравя си главата в пясъка като щраус. Съвсем доскоро имах такава опитност, та до този извод стигнах. Все е нещо. Да бъдем винаги отворени за истината! В крайна сметка по-малко боли от самозаблудите.

Сигурно температуропонижаващо и потогонно действие има чаят от липа.

Любимо стихче от христоматията в първи клас: "Качамак, качамак вчера ядох, днеска пак. Що да сторя, сиромах, с празен, изгладнял стомах. Качамак, качамак вчера ядох, днеска пак..." Гледам темата - бедствията. Пък аз пиша за качамак, следвайки обсъждането за царевицата... нейсе! Откъде тръгнахме, къде стигнахме... В такава ситуация се пробвам все пак да свържа нещата... Хмм... !!! Искам да ви кажа, че при този бедстващ живот и качамакът, и бобът, и какво ли не вече станаха деликатес!!! Най-дефицитни обаче станаха почтеността, лоялността, верността, истината, любовта... Развратът стана обогатяване, изневярата - глътка чист въздух, егоизмът - разумност, разюздаността и несъобразяването с другите - свобода, нараняването - поучаване, пороците - лична неприкосновеност... Има ли вече истинска обич между хората, откритост, доверие, вярност, жертвоготовност... Наричаме пагубните неща с благовидни имена и дори по-лошо - взеха, че станаха модерни - срастват се с манталитета и живота ни. Упадъкът започва, после ще последва осъзнаването. Ама много страдания, болести и бедствия ще има, щом не сме разумни и добри. Да си добър човек в днешно време е смешно. Сега е модерно всеки да гледа себе си. Добре, че има изключения!

Мирена е прекрасно име!

Наскоро прочетох за ефикасен метод при новообразувания - лечение с много висока температура (хипертермия). В миналото нарочно се заразявали с малария по тази причина. Работя в лекарски кабинет и пипвам почти всички вируси, но карам инфекциите сравнително леко, най-вече се чувствам отпаднала, а температура не съм повишавала повече от 37.4С, вече в продължение на години. Нещо не ми реагира нормално организмът. Спомням си, че когато бях дете някои ядяха тебешир, за да вдигнат температура и да ги освободят от училище. Това обаче е твърде странно, откъде да зная какво точно съдържа тебеширът!? Веднъж прибягнах до услугите на радиатора в чакалнята, за да вдигна нивото на живака в термометъра до желаното. Не бях добре, сестрата не ми вярваше и трябваше да я убедя все пак. Затова проявих изобретателност, иначе казано - излъгах. Чувала съм, че подобно действие имат и суровите картофи, но нещо не ми се вярва, пък и стомахът ми твърде добре се справя с всичко. Някой може ли да сподели нещо по въпроса? Искам да повиша температура, ама наистина!!! Свалянето е лесна работа... Не се майтапя, макар да съм наясно, че повечето ще ме помислят за луда. Ускорената обмяна при хипертермия е логично да спомага за разнасянето и стопяването на разни бучки в тялото.

Развам се не само за Инатари, но и за тези, които имат досег с нея. Бъди жива и здрава и все така благословение за другите и себе си!