Латина

Смисълът според мене е в това да се откажем от привързаността /а не връзката/ си към земните ни роднини и близки хора, а да тръгнем със сродните духом. Земният ни брат може да е и наш духовен брат, може и да ни е духовно чужд. На някакво ниво обаче всички сме едно, но до това ниво трудно се достига.

И аз се радвам от сърце! Липсвахте ми. С вас се чувствам повдигната, провокирате ме да се замисля над много неща, повдигате ме. Абсолютно съм съгласна с уточняването на понятията влюбен и любящ, също с това, че любящият човек е целомъдрен. Благодаря!

Аз бих уточнила: Напротив, да продължаваш да си влюбен, е най-трудната част. При това положение говорим за едно и също. Към своето изказване бих допълнила - при всичко това да се стремиш да запазиш към партньора си положително отношение въпреки житейските изпитания, които неминуемо идват. Сега ще погледна на каква възраст си, selsal, вероятно нямаш опит в дългосрочна връзка под един покрив. Трудно е, ако не е добра съвместимостта между партньорите. Ако греша, може и да се засрамя, също да се извиня! Срам и позор за мене - грешно предположих и възрастта, и пола! Извинявам се и млъквам! Това за дългосрочната връзка все още е под въпрос, макар да е имало време и за това. Благодаря за споделеното! Тази любов, която не трае година и половина и която няма да ни изостави, е Божията Любов. Нашето естество е такова, че сме създадени по Божий образ и подобие. Нашата любов също е правилно да продължава въпреки всичко, да не е мимолетна - ако имаме някакви претенции за духовност и приближаване до истинската ни същност. Понякога именно по законите на Любовта трябва да се разделим с някого, понякога именно заради Любовта трябва да останем. Иска се мъдрост да се постъпи правилно, но дори и когато грешим, земята продължава да се върти. При обвързване наистина съм губила свободата си, но това е само на житейски план. То дори не е точно загуба на свобода, а поредица от изпитания, препятствия, ограничения, раздаване на други същества - бих нарекла това служене. Вътрешната, духовна свобода не могат да ми отнемат, ако сама не си я дам.

Честно казано, не разбирам как човек би могъл лесно да се справи с изневярата и ревността? Как да не го боли човек, как да не намрази този, който го е наранил, как да не се отврати от него, как, защо и под каква форма да запазва отношението с него? Как да приеме тези неща за нормални в собствения си двор, като той самият не е такъв? Аз не съм решила този проблем за себе си, просто изневярата на другия е началото на края. Нима може да си спокоен и как би разсъждавал, ако партньорката ти изневерява и целомъдрието ти я дразни, понеже тя не е готова да даде същото от себе си? "Единствен влюбеният може да е целомъдрен." Това е лесната част, понеже мислите и желанията тогава са върху обекта на влюбването. Трудната част е да си целомъдрен, когато не си вече влюбен или още повече, влюбен си в някой друг, но си слагаш юздата на чувствата, мислите и постъпките. Поне на постъпките, после на мислите и най-накрая - на чувствата - трансформираш ги в приемливи.

Откровеността не всеки заслужава. Откровеността враговете използват като оръжие срещу тебе, глупавите приятели могат да ти навредят. Разбрах го, много пъти бях откровена и глупава. Та дори и най-близките не прощават тази твоя слабост и се възползват максимално от нея. Може би откровеността често произтича от нуждата да се чувстваме близки с други хора и да им се доверим забравяйки, че най-близки сме с вътрешното си Аз, което съдържа частичка от Висшата Сила. Взех решение да се науча да крия мислите си, да лъжа при необходимост. Жалко, че е нужно в нашето общество! Наистина там Отгоре и много същества тук виждат нещата такива, каквито са и отпада необходимостта да се лъже, но за повечето хора това не е така. Гадно ми е, трудно ми е, но се стремя да възприема въздържането от откровеност като развиване на себевладеене, като увеличаване на интелигентността, като забавна игра, като придобиване на умения, които ми липсват. Защо да не играя понякога в живота, ако ще е за добро? Все пак, не искам да лъжа човек, когото истински уважавам и ценя. А има хора, за които истината би била пагубна. Затова сме и толкова слепи в този живот повечето хора - защото не можем да понесем истината, неразбирайки я, привързвайки се не където трябва, ставайки зависими от убежденията си, неспособни да приемем нещо в противоречие с тях. Ще се стремя да бъда вярна на принципа си да не вредя никому, да не злоупотребявам. Всеки път, когато трябва да излъжа, аз правя по една жертва, макар външно може и да не изглежда така. Аз изпадам в противоречие със себе си, нужно е да убеждавам съвестта си, че така е правилно, понеже първичната ми реакция е истината. Най-добре се чувствам с виждащи и мъдри хора, които ме възприемат такава, каквато съм. Не съм светица - нито прекалена, нито никаква, та изглежда имам право и да поизлъжа понякога. Прекаленият светец често вреди повече с думите си от някой дребен лъжец. Прекаленият светец често е голям вътрешен лицемер, който лъже първо себе си, а после и другите. "Притчи 17:9 Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели."

Наистина, направо е грехота да съдим някого заради храната му. Кой каквото иска да яде, свободен е. Да ме оставят на мира и аз да не ям месо. Напоследък на два пъти ми се прияде риба, но и двата пъти не можах да намеря каквато искам. От предното ядене на риба се чувствах някак преситена, може би не му е дошло времето. Всъщност тази вечер търсенето на риба беше само повод да се срещна с една жена, разговорът с която много ми помогна. Сега си отглеждаме хамстерчета - мама, татко и четири малки. Първо видях, че са пет, но едното изчезна. Казаха ми, че тези животни са канибали и понякога си изяждат малките. Много ме беше страх да не стана свидетел на такава гадория и на следващия ден дадох на майката кожичка от пиле, да се наяде на месо, щом има нужда. Те са все пак всеядни животинки, за разлика от морското свинче. Моите деца като имат нужда от месо и си искат, също им давам.

Синева, благодаря ти, че за пореден път ме провокира да се замисля истински, да ме развълнуваш дълбоко с думите си! На пръв поглед конфликтните ти твърдения ме предизвикват да приема света такъв, какъвто действително е и да направя каквото мога според силите си да стане по-добър. Къде сме и накъде сме тръгнали? Това ли искаме за себе си и децата си? Хубаво е, че не сме съвършени, но искаме да сме такива! Хубаво е, че си тук, Приятелю, че си себе си! Хубаво е, че го има този Портал, че се срещаме тук! Благодаря!

Леле, колко неща сте написали, докато умувам... Целомъдрие за мене означава да можеш да владееш сексуалните си импулси, да се контролираш - първо поне външно, а после да се научиш да ги преобразуваш вътрешно, само с мисъл. Да можеш също да преобразуваш сексуалните импулси на човека насреща, когато не са желани. Означава също не просто да се въздържаш от случайни контакти, но ако имаш партньор, да си му верен. Всъщност, не точно на него като на човек-господ, но да спазваш висшия принцип на ненавреждане. Изневярата за тези, които имат някакво реално виждане, вреди и на двамата, които са свързани. След приключване на интимна връзка е нужно време, за да се получи пълно откъсване и възстановяване на индивидуалната цялост. Нужно е време преди да се започне нова връзка, в противен случай има нежелано смесване на енергии на повече от един партньор. Някой длъжен ли е да бъде целомъдрен? Не, това е въпрос на личен избор. Какво да кажа за хората, чиито сексуални импулси са непреодолими за тях и дори не виждат смисъл да се владеят? Дори смятат всяка следваща връзка за обогатяваща, способстваща развитието им като хора? Ами свободни са да живеят както си искат, имат предостатъчно себеподобни, с които да се разберат. Е, има последици от поведението им. Неприятно е, когато един верен човек се събере с един неверен - тогава има голямо страдание. Верният изпада в позицията на глупав и ограничен, на ограничаващ, обсебващ, ревнуващ, наранен... А партньорът му е широко скроен, за него целомъдрието е глупост, която го ограбва и лишава от хиляди възможности за нови преживявания по време на единствения му кратък живот. Разни мъдреци, които имат научен подход към секса и се обогатяват с енергиите на този и онзи, не ги разбирам. Е, не ми се сбъдна идеала за една истинска връзка, получиха се няколко - коя по-кратка, коя по-дълга, коя по-повърхностна, коя по-дълбока, но винаги спазвам принципа да започвам нова само ако напълно съм приключила с предишната и никога не се намесвам между двама души. Пробвали са да ме подведат, но не са успели. Да не броим неразривната връзка между майка и син, когато си го е заплюла за партньор в живота и не го пуска. Тогава гледай какво става... Мисля, че мога да спазвам целомъдрие и го правя. Понякога ми е било наистина трудно, но човек трябва да се владее, заради себе си и заради другите. Въздържанието на всяка цена само по себе си не е целомъдрие. Може да имаш партньор и да си целомъдрен, аз така ги разбирам нещата. Имам един познат, който от малък се държеше малко странно, може би свито, според мене. Напоследък отново се наложи да говоря с него по работа. За радост, ожени се наскоро. В светлината на днешните ми знания забелязах, че той не ме гледа в очите и реших, че спазва правилото да не поглежда чужда жена. Наистина прави впечатление на чист, верен човек. Радвам се, че има и такива мъже, макар и рядко. Мюсюлманин е и аз много го уважавам, че има жива вяра, която живее без да вреди. Професията му е да помага на хората. Това е моето впечатление на страничен наблюдател, може и да греша. Целомъдрието за мене е предпоставка отношенията между хората и в частност между партньорите да се крепят не на случайни импулси и нагони, а на по-висши принципи. Няма нищо лошо в секса, ако е между двама свободни, желаещи го души. Но ако имам интимен партньор, всеки друг може да ми бъде просто приятел. Така връзката с него би ме обогатила, но без да наранявам никого, без да усложнявам нещата. Дори моят партньор да ми изневерява, аз продължавам да бъда себе си и да съм вярна, понеже верността за мене е въпрос на принцип, а не е заради конкретен човек. Аз трябва да отговарям по-нагоре за действията си и преди всичко пред собствената си съвест. Ако не върви връзката ми с някого, а съм привлечена от друг, няма начин да я оскверня или прекратя. Измъчвам се, но това е само известно време, после вътрешното ми равновесие се възстановява. Опитвам се да възстановя хармонията, да обогатя съществуващата връзка, ако е възможно. Спазвам целомъдрие и не го считам за глупост, напротив - смисълът му е много дълбок. Една връзка може да се разпадне само отвътре. Винаги някъде навън ще има по- умни, по-красиви, по-богати, по-интересни потенциални патньори. Радвам се - нека просто бъдем приятели, а най-близо до мене може да бъде само един. Да си целомъдрен означава според мене да владееш сексуалността си поне в някаква достатъчна степен, да знаеш дали, с кого и как, да можеш да се въздържиш и да откажеш по своя преценка, воден от принципи, които са над животинската природа. Понеже и хора има като кученцата по улиците, ама аз не искам да стигам дотам. Все пак нали съм човек, очаква се да разсъждавам, имам някакви морални ценности. Кученцата са оправдани - те просто трябва да се размножат.

Аз преди време се изказах тук, че и рибата е живо същество и не бива да се яде, но... След време попаднах на горепосочения цитат и реших, че аз все пак няма да ям риба. На Голяма задушница купих риба за децата, но в един момент ми се прияде. Застанах пред нея и не усетих познатото категорично и силно вътрешно "Не", както когато има пред мене месо. Усетих, че в случая ще сгреша много повече, ако не хапна от рибата, отколкото, ако се въздържа. Преди около месец един зъб ми се разруши, разпадна се на малки парченца. Вярно, че ставите не ме болят, освен когато се случи от добро възпитание да приема концентриран алкохол два-три дни поред. Очевидно не обръщам достатъчно вничмание на белтъчния състав на храната по разни причини, не получавам достатъчно от необходими вещества. Та по-добре малко риба, отколкото да ми се разпаднат зъбите. Вчера и днес пак хапнах малко, но за мое удоволствие забелязах, че имам вътрешно чувство точно колко /общо за двата дни около 50 гр/. Имам вътрешното усещане, че не съм сгрешила дори и с една хапка. Един наистина добър поздрав: Бъдете здрави!

Като даваш и ще ти се дава, в нормалния случай. В крайна сметка не губиш, а печелиш /пак в нормалния случай/.

Ще кажа нещо, което ми излезе от устата наскоро без да се усетя. Аз по принцип не лъжа. Чувствам се виновна и нарочена да не би да лъжа даже и когато не лъжа. Може би като малка са ме обвинявали в лъжа дори и когато съм говорила истината. Обаче се хванах на няколко пъти, че по време на работа доста изобретателно излъгах на няколко пъти, за да няма излишни усложнения. Което доведе до следния "бисер": По време на служба може да се лъже, щом е необходимо. И казах на шефката: Виждаш ли - заради тебе дори лъжа, и то с удоволствие !

Нещата не са просто черни или бели. Понякога ваксините убиват, понякога спасяват животи - много животи. Ще дам пример против ваксините. Синът ми е с астма, с полиалергия, която впрочем с времето се облегчава. Направи спастичен бронхит след прилагане на комбинирана жива ваксина още като бебе. По лекарска препоръка заради честите боледувания и провокирането на астматични пристъпи по време на тях, решихме да направим противогрипна ваксина. Синът ми не боледуваше по-рядко, но затова пък беше по-алергизиран. В никакъв случай общото му състояние не беше по-добро, напротив. Отказах се от противогрипната ваксина, давах мултивитаминен препарат с естествен произход и резултатът беше коренно различен - по-редки и леки боледувания, които отминаха без нужда от сериозни лекарства - само билкови чайове, витамини, подходяща храна - никакви антибиотици, направо чудо! Много родители и лекари не правят на децата си ваксини. Наистина е нужно да се намери алтернатива на ваксините и аз мисля, че естествените средства и методи ще намерят своето признание в случая. Но да сме благодарни, че съществуват ваксините, понеже без тях много хора биха умрели или биха били инвалидизирани. Сега можем с по-спокойна душа да си позволим да не правим ваксина на детето си, понеже рискът за него е изключително малък в общество, където се прави масова профилактика и предпазване от редица болести посредством прилагането на ваксини. По тази причина рискът от заразяване с редица страшни болести е снижен практически много близо до нулата. Работя в лекарски кабинет и за повечето деца имунизациите протичат без видими усложнения. В нашия замърсен свят едва ли бихме могли да обвиняваме единствено ваксините за последиците от тоталната интоксикация по всички направления. Ние сме тъпкани с отрови и алергени по всички възможни пътища. Жалко. Прилагането обаче на естествени средства може до голяма степен да помогне. Трябва да се търсят други методи за справяне с масовите болести, но те не състоят просто в отричане на старите. Ако не се правят масово ваксини на този етап, ще се завърнат страшни болести... не ми се мисли тогава какво ще става. В допълнение - мразя да правя инжекции, ама това ми е работата.

Все пак внимавайте, дано не станем всички чак толкова духовни, без нужда от партньор, че отиде ни човечеството... За някои самотният път е истинският път и заслужават да им се уважи това право. Никой не е длъжен да се жени. Даже и аз съжалявам, че го направих навремето необмислено, по стечение на обстоятелствата, но за децата, които имам, съм щастлива и благодарна. Като няма човек партньор, дано поне има истински приятели. Това със сигурност е много повече от безразличен егоист или враг, с който да съжителстваш. Повечето хора се показват хубави и благородни в началото на една връзка, но ако не са такива сами по себе си в действителност, когато отпадне първоначалното влюбване, край с добрината. Ако и двамата са добри по природа, ако са разумни, няма да се нараняват, ще си помагат, ще бъдат щастливи заедно - особено ако Отгоре са ги събрали и това събиране не е плод на грешка. Любовта не измъчва. Аз съм за брака, по-скоро съвместното съжителство, понеже обвързването пред официалните институции се оказва често оковаване, използващо и външни сили, от което може да се отървеш трудно, бавно, скъпо и мъчително. За каква свобода и да си говорим тогава. Да жинвее Любовта, децата имат нужда и са щастливи с двама родители - нека да се раждат деца, нека родителти да бъдат любящи, осъзнати, отговорни, разумни.

Вече комарите започнаха да ме предпочитат пред докторката, с която работя, а преди беше обратно. Ще проверя тези дни на почивката дали са започнали да ме предпочитат пред винаги най-сладката ми за тях дъщеря и ще ви кажа. Ако са започнали да предпочитат дърта отскорошна вегетарианка пред малко сладко месоядче, за какво си говорим?! Конските мухи не са прости - предпочитат тревопасен добитък пред разни други месоядни животни. То не е заради миризмата на тревисто ако и потните жлези - явно изобщо не им пречат, ами заради вкусната качествена кръвчица на тревопасните. Ще продължа в този дух и може да прекаля, дано не се докачи някой и да каже, че съм агресивна, но искам да споделя една информация, която научих преди време. Да не се разпростирам. Канибалите от дивашките племена, като им паднел някой европеец, първо го държали някой и друг месец на ориз и зеленчуци, да се поизмирише малко на края на селото, докато стане годен за ядене. Иначе такава смрад се носела за чувствителните им дивашки носове, че просто не можели да я понесат, та камо ли да ядат... Това е едно добро оправдание да ядете месо, особено ако смятате да пътувате на някои места. Всичко това с широка усмивка - моята си е широка, с големи плоски зъби / а не остри/, като на тревопасно животно.

Хрумна ми нещо - божията воля е като отворена врата пред мене. Може да мина и през други врати, но по-трудно и по-бавно. Не че е толкова лесно, но ние сами си усложняваме живота още повече в много случаи.

Точно така е, но има и по-силни от нас, там Горе. Обаче дали сме достойни /добрите/ да ни обърнат внимание, да ни покрепят? Щото едно е да си сам със своите си сили, друго е да имаш по-силни Приятели. Обаче трябва да се заслужи, като се почне от ... дълга тема, с която не съм съвсем наясно. Пък от Онези има и добри, и лоши. Искам да кажа - да, в повечето случаи сами си дробим попарата, но има и друг вариант, с външна помощ - или от други хора, които са по-напред с материала за сбъдване на определени неща с мисли и чувства, или ...

Не съм искала да обидя никого, не съм използвала обидни думи, като споменатата. Аз самата все още имам натрапчива миризма, макар и по-слаба, въпреки че близо три месеца не ям месо. Не се отвръщам от думите си, понеже от опит съм ги казала с чиста съвест, освен това съвсем не съм единствената, която има подобна опитност. Много от вегетарианците, включително Петър Дънов са казали това от личния си опит. Аз самата се чувствам все по-лека и чиста, чувствам се по-добре. Напоследък отново имах главоболие, но се оказа, че е заради вирусна инфекция. Месото не ми липсва. Да споделя и за кожата си - чистосърдечно съжалявам, че не съм станала вегетарианка преди двадесетина години - нямаше да имам тези белези по лицето сега. Що се отнася до пъпките - просто вече не излизат. Котките миришат, имала съм котка. А ако имате зоопарк в града, сравнете хищниците с останалите животни. Не бих искала да обидя нечие гостоприемство, не ми се е налагало да ям "или месо, или нищо", но все се надявам, че ще се намери някоя гарнитурка, някоя салатка, парче хляб. Яжте каквото искате и да ви е сладко - никого не съдя и не укорявам, не промивам ничий мозък, просто споделям личната си опитност - имам право, нали, без да се чувствам виновна, че съм засегнала някого с /раз/личните си разбирания.

Ако няма бог, това е без значение, понеже го няма. Ако има Бог, пак е все тая дали ние вярваме в това. Живейте и вярвайте както си искате - ваша воля. Никой не е доказано умен или глупав според това дали вярва дали има Бог или не. Още повече, че различните хора разбират различни неща под понятието Бог. За мене най-общо и повърхностно казано е, че всичко е свързано, има причина и следствие. Това не само на физично ниво, но и на по-високи и по-сложно устроени, по-фини нива. Изпълнявайте си Вашата воля - свободни сте да го правите - свободата е свещено право. Въпрос на личен избор е да се съобразяваш с другите и да им служиш, изобщо не си длъжен. Е, има някакви последствия за тебе в по-далечен план в зависимост от избора. Щото да служиш на малкото си его е едно, да служиш на голяма и добра цел - друго. Онези отгоре може да решат да те благословят, да те оздравят, ако си болен, да ти дадат сили и средства... знам ли и аз какво още. Хайде да не се разпростирам... Смирения стар приятел задава логични въпроси и за дори не бих и помислила да споря. То не сме си очистили къщата, пък да каним Гости - не сме стигнали още дотам. Не се и моля, щото и аз не знам за какво, прекалено сляпа и глупава съм. Има само едно нещо, за което зная, че е правилно да се помоля:"Да бъде Волята Божия!" Но това си е чисто моя работа, на никого не промивам мозъка да го прави. Всъщност, всяка молитва е добре да завършва по този начин, че за съжаление много лоши "молитви" са сбъднати... Добре, че ме мързи да опявам...

Божията воля - възможно най-доброто решение, с най-доби резултати, с най-малка необоснована загуба на време и енергия, възможно най-смисленото и ефективно решение за всеки, според Универсалния Всеобхващащ, Вселюбящ Разум. Понеже моят "разум" си е чиста глупост в сравнение с Него, понеже всъщност съм сляпа и необичаща... Понеже все още се чувстваме отделни и противопоставени на другите, а не едно Цяло. Да действам срещу друг, макар и от глупост, означава да действам срещу себе си и горчиво да съжалявам, но не защото ме е заболяло лично като последица от това, а защото друг го боли заради мене... Това е един бърз и недовършен отговор.

"Приятел в нужда се познава" - по този критерий напоследък разбрах, че някои хора не са ми никакви приятели. За забавления са готови, но за помощ не ги търси... Васил Левски - "Ела байно, да си кажем кривиците, па сетне да вземем да се поправим". Не е нужно "да си кажем кривиците" по принцип с всеки, но истинският човек може да устиска, пък може и сам да си поиска такова нещо... Такъв, който обича Истината повече от Егото си... Който държи на истински чисти и открити отношения, а не на привидно добри и фалшиви. Какво да кажа - добре е да има човек добри отношения с хората - били те дълбоки и изпитани или повърхностни и крепещи се на външна учтивост и любезност - всичко това е за предпочитане пред караниците, обидите, омразата... Но в себе си не всеки мога да нарека приятел. Добри познати много и добре дошли, но да не си правим излишни илюзии относно отношенията с тях... Е, и непознат човек може да помогне, ако имаш Приятели Отгоре...

В този смисъл е нужно да се научим да намираме доброто в лошото... В обратния вариант - има хора, на които не може да се угоди, все нещо не им харесва. Ние просто не се сещаме да бъдем щастливи - изпускаме миг след миг, правейки избора да недоволстваме, вместо да благодарим, да обичаме и да се радваме. Напоследък просто нямам мечти. Преди да духна свещичката на рождения си ден просто не знаех какво да си пожелая. Всъщност беше много лесно - пожелах си да бъде Волята на Бога за моя живот и аз да съумея да я изпълня / каквото и да разбирате под понятието Бог - израз на всеобщ разум, сила, поле, природа, личност, вселена... / Сигурно имам някакво предназначение в така устроения свят и мога да бъда полезна. Засега обаче имам вятър и мъгла в главата и не знам какво да правя. Просто следвам течението на живота и всъщност все не успявам да се организирам, да се справя с ежедневните предизвикателства. Първо да помечтая да се справя със себе си, пък после ще видим...

Понякога вегетарианството е просто проява на егоизъм и грижа за себе си, без на човек да му пука за другите живи същества: "Вегетарианец съм, защото така е най-добре /полезно/ за мене! Пък онези глупаци да ядат каквото си щат и толкова по-добре, ако мога да спечеля от глупостта им." Един човек, вегетарианец и по душа, просто няма да издържи да работи нещо, за което говори Мона. Преди /много/ години ме сгледваха за един симпатичен човек, който обаче беше ловец. Макар да ядях месо, не можех да си представя да живея с човек, който убива животни и това му харесва. Имах си едно желание, да ходя с компания за риба. На няколко пъти влизах в рибарски магазин да огледам въдиците и примамките, но така и не си купих. Дълбоко в себе си изпитвах жал и срам от себе си. Не е задължително край езерото да се лови риба. Още по-добре е да се движи човек, да сменя пейзажа - в повечето случаи си струва.

От два месеца не ям месо и се чувствам по-добре. Скоро не ме е боляла глава, кожата ми се изчисти, спя по-добре. Разбрах от опит вече тези, които казват, че хранещите се с месо хора миришат... То и при животните е така - хищниците имат остра миризма.

Отношението ми към тези неща наистина е сериозно. Пошегувах се,макар същевременно да ми е мъчно заради наводненията. Не може ли да намерим сили да се усмихнем в беда? Все пак не сме в рая. Мога само да добавя, че много думи сами по себе си не отварят Небето...

Ей,ако се съди по резултата,направо сме попрекалили с молитвите за дъжд...