Латина

Прощавай, бяса, но съобразителността ми си е взела отпуск. Не разбирам - кой "Приятел" и кое е "очевидното"?! И защо "ох..." ти причиних?- Извинявай, без да искам! Сега ще потърся най-глупавата емотиконка да се изобразя... А-а, ето я: /Да видим как ще излезеш от положение... /

http://www.vbox7.com/play:4af9a823

Благодаря! Какво да прави, когато му е прилошало, как да се чувства по-добре, с по-добър тонус? Това, което прочетох по-горе за пиенето на гореща вода, сок от ябълки и моркови помага ли в случая?

Аз съм пробвала да помоля околните за разбиране. Като не става, не ми остава друго, овен да си простя, че съм си изпуснала нервите и съм се развикала в някой момент. Хипогликемията е нещо неизбежно. По-добре така, отколкото да се откаже човек изобщо от режима.

Баща ми страшно много иска да откаже цигарите, но му е много трудно, дори ми каза, че припада, когато не пуши. Моля, помогнете с изпитани съвети! Табекс не му е помогнал. Предварително благодаря!

Ще се опитам да мисля така, благодаря! Ще опитам да си спомня!

Тази тема много ме заинтригува, благодаря ви за нея! За съжаление нямам време да прочета всичко дотук, но началото бе достатъчно да изплува в мене нещо, което бях решила за себе си и покрай ежедневните проблеми бях забравила. "Истинските, неизбежните изпитания по принцип са свързани с нашата съдба. Освен тях, човек може да си докара още и сам, реагирайки неадекватно при различните житейски ситуации. Също така не всичко, което е заложено да се случи, непременно ще се случи - по една или по друга причина някои от събитията могат да се отложат (за в друг живот) или човек да успее да ги "отработи" още преди да са се разразили в пълна степен ..." /на Диана Илиева/ Преди време някъде на улицата в една книга бях прочела, че доброволната проява на милосърдие и състрадание е начин да се избегнат много кармични плащания. Не само това - за това човек може да бъде благословен в много отношения и съдбата му да се подобри. Благодаря, Диана, че с думите си ми припомни да не мисля само за своите проблеми, но въпреки трудностите да намеря начин да бъда полезна и да помогна на други хора. Не е била случайна срещата ми преди два дни с моя бивша съученичка, която работи в Комплекс за социални услуги. Аз поисках да си разменим телефоните, за да може да ми се обади, ако се освободи работно място при тях. Но защо да чакам?! Работа за доброволци има! Имайки предвид странното отношение на някои хора към мене напоследък тук, предварително ще се оправдая, че не споделих това с вас, за да самохвалствам, а за да споделя една добра идея, според мене. Който има на сърце, нека намери някой, на когото да помогне. Най-малката отплата за това ще бъде радостта от чувството, че има защо да живее, че е полезен - а това наистина е много! Къде са хората, които се нуждаят от нашата помощ и как да им помогнем? "Как да изпитам състрадание, ако не съм страдала?" Да, вярно е, точно така е. Но нали всички вече сме страдали достатъчно. Не трябва да страдаме още, за да бъдем милосърдни. Трябва да даваме от себе си на другите в този свят. Ако не дадем доброволно в правилната посока, вземат ни насила. Не търся награда, просто осъзнах, че досега постъпвах неправилно. И ми става все по-трудно да се справя със собствените си проблеми. Стигнах дотам на мене да се помага. Сега е моментът да помогна и аз с каквото мога, безкористно. Ще ви разкажа за своята опитност като доброволка и искам още веднъж да ви благодаря от сърце, че ми отворихте очите и че ме събудихте!

Наистина, в днешния свят не може да се съобразяваме винаги и навсякъде с нуждите на организма си. Случва се и аз да си приготвям или приемам храна предварително, за да не огладнея на неподходящо място в неподходящ момент. Хубавото е, че сме приспособими, може да се адаптираме, да си създаваме добри навици, стереотипи - на хранене включително. Не е страшно понякога да изпитаме глад или да се нахраним без да сме огладнели, когато има възможност за това. Здравият организъм се справя лесно, дори има нужда от такива предизвикателства понякога, за да се стимулират приспособителните му реакции, да увеличи възможностите си.

Грамотният вегетарианец живее по-дълго и е по-здрав от месодеца. Статистически доказано - което ще рече, че в отделни единични случаи е обратното, но "изключението потвърждава правилото".

Светът си е свят, но отделни единици от него не са в хармония с други, даже са в противоречие. Мона, благодаря!

Уморително е това изясняване и загуба на доста време... Не съм насилвала децата си да не ядат месо и не съм промивала мозъците им. В това нямаме противоречие и никога не сме имали - при внимателен и добронамерен прочит е очевидно. Просто споделих тук какво мисля, но това не означава, че съм говорила същото и на децата си, нито че съм се карала с баба им и дядо им. Какво ви е подтикнало да си помислите това за мене? "глупави приказки", "хах", "гледаме само под носа си" - това ли е начин да не драматизираме и да водим конструктивен диалог? Далеч ще стигнем така... Благодаря, Валентин, за разбирането! Наистина е неприятно да вложиш толкова от себе си, да споделиш открито нещо, което те е развълнувало и да срещнеш подобно отношение насреща. Не съм против някой да има различно мнение, но едва ли е уместно да се обиждаме. Познавам се по-добре, отколкото вие - мене. Живяла съм със себе си 37 години, минала съм през много неща. Знам колко съм глупава и интелигентна, колко съм лоша и добра. Вашата оценка, когато е неадекватна, не може да ме смути. Вероятно причината да не ме разбира някой е в мене, но да ви подскажа и друг вариант - може и да не е. Така е логично. Благодаря за вниманието!

Ставаше въпрос за нечия интелигентност... май моята. Ще се отклоня от темата, но хвърлям през ляво рамо и улучвам право в десятката, така да знаете! Всъщност, като се позамисля малко, което е трудно за мене, оставам доволна от противниците си. Ако такива са срещу мене, значи съм на прав път.

Отивам! Спасихме кокошките и прасето от децата, отиваме да спасим афганистанците! Защо се чувствам толкова абсурдно неразбрана, или нарочно се предизвикваме тука. Помните ли за какво си мислехме, че говорим ? Все си мисля, че един или друг проблем се решава, само ако не търсиш под вола теле. Търсиш ли под вола теле, си блокиран тотално!

Ей, заразни сте!

И аз не бих изхвърлила храна, щом има гладни да й се зарадват. От съвсем малка съм научена, че да се изхвърля храна е голям грях. Хайде, ще се откажа да се оправдавам, че пак излизам без вина виновна. Искам да ме разберете правилно. Проблемът е в това, че коленето на животни в предишните поколения е нормално прието, много хора са минали границата в това отношение. За тях и децата им това е било съвсем нормално, въпрос на оцеляване и добър живот. Ако трябва да бъда честна, и аз съм минавала тази граница - с брат ми като малки - І - ІІ клас бях, ядохме врабчета. Той ги уцели с една прашка, аз ги оскубах, напалихме огън, опекохме ги и ги изядохме. С въпросните баба и дядо не съм се видяла лично, камо ли да се карам... Мъчно ми е, че учат децата ми на жестокост. Аз съм им майка, не мога да бъда безучастна. Не мога да дам предимство на бабата и дядото във възпитанието на собствените ми деца. Преди всичко аз съм отговорна за тях. Аз съм поела товара по тяхното отглеждане. От своя страна не ги ограничавам, като искат месо и мога да им го дам, преодолявам отвращението си и им го сготвям. Те приемат моя избор, който съм обосновала пред тях предимно със здравословни причини, понеже не бих съдила никого за това, какво яде и съответно не бих изпитвала ничия съвест относно храненето с месо - включително на децата ми. Този избор трябва да дойде отвътре, както стана при мене. Месопреработвателната индустрия от една страна прави месото достъпно за всички по всяко време, но скритият коз в полза на вегетарианството е, че отучва цели поколения от убийството на живо същество със собствените ръце. Тази индустрия може да се сгромоляса за кратко време - толкова страшни болести идват оттам.Хората са егоисти в по-голямата си част. Искат те и децата им да са здрави, да се чувстват добре, да са работоспособни, да са красиви... Затова здравословните мотиви за премахване на месото от диетата могат да променят масово отношението на хората към вегетарианството. Съвестта у повечето хора е просто приспана, но всеки иска да е здрав. Та, да се върна на мисълта си. В днешното поколение деца убийството премина предимно във виртуалната си форма - видеоигрите, те и там не го приемат сериозно. Болшинството от днешните деца няма да убият животно със собствените си ръце през целия си живот. Техните деца още по-малко. Това ще допринесе след време да се откажат и от месото като храна, понеже тяхната единствена реакция като видят животно е да му се радват. Трудно е като влезеш в днешен магазин да намериш богат избор за безмесно меню, но виж, поне половината от витрините са отрупани с какви ли не месни продукти. По външен вид и мирис те не напомнят за своя произход, но все някога осъзнаването в това отношение идва. Надеждата е в това - днешните деца не се възпитават като убийци. Ако се срещна с бабата и дядото, имам право да им кажа, че не съм съгласна да възпитават в децата ми жестокост, да ги превръщат в убийци. Нямат право да ги травмират, правейки ги свидетели на убийство на живо същество. Всяко дете има изключително лош спомен от убийството на животно по празниците - как е плакало, как се е мятало обезглавено... Извинявайте, че пиша това, но ако трябва, ще се скарам с когото трябва, но ще предпазя децата си от подобно преживяване, колкото ми е по силите. Аз съм майка и не бягам от отговорност, боли ме дори при мисълта децата ми да страдат. Бих пренебрегнала чувствата на бабата и дядото в случая. На село няма само животни за колене, има компот от ягоди, картофи, зеле, моркови... - има какво да дадат от сърце, ако искат, но в конкретния случай няма такова желание. Истинската причина да ги канят на село беше съвсем друга. Без чувство на вина ви казвам - децата не отидоха там.

Мене наистина ме е страх да предприема подобна стъпка, но приветствам престрашилите се!

Децата са малки и по-слаби от възрастните, в общия случай. Те не могат да се конфонтират, предпочитат да се съгласяват, да се чувстват уютно и това е съвсем разбираемо. Когато пораснат и имат смелост да бъдат себе си, тогава ще се разбере какво всъщност искат, ако вече не са забравили... Сетих се нещо, което се случи преди няколко седмици. Как баба и дядо канят внуците на гости: "Елате на село за малко, искаме да ви видим, ще заколим прасето!" ... Явно това е най-примамливото предложение... според тях и децата сигурно е трябвало да подскочат от радост, че ще колят прасето.

Ей, голяма зараза на щастие се разнесе тука! Аз пък си припомних кое е най-доброто отмъщение. Сега да ви светна как да отмъстите на тези, които ви мразят. Ами живейте добре, бъдете щастливи!

"Мен ми е добре, `га на Вуте му е зле!" Има и такова човешко щастие...

Съдейки по наблюдения върху децата ми, по-специално върху дъщеря ми, децата се раждат целомъдрени. Малко ходещо мъдро човече, с чувство за обич към целия свят, простителност, смелост... Възхищавала съм й се съвсем искрено! В такъв смисъл мъдростта е дадена и не се учи в книжките. После някъде по пътя някои от нас загубват това. Не е лесно да се живее по този начин. И започваме да търсим отново загубеното. Навсякъде, където е възможно, включително в книжките. Не толкоова да научим, колкото да си спомним?

Импулсивно с думи се втурнах напред, после усетих, че сбърках. Играта бе истинска в първия миг, като малко детенце препусках. Не приемай сериозно тази игра, само на думи е тя.

Азбуки, !Ей, за нула време успя да ме изкараш от равновесие и да ми станеш симпатична, защото си много упорита във воденето на диалози. Имаш моята широка сърдечна усмивка! Все някога ще се разберем! Бяса, благодаря ти!!! Не те познавам, но се радвам за това, което видях в тебе. Преди малко бях твърде развълнувана, за да прочета дългия ти пост. Благодаря ти още веднъж! Какво да кажа - радвам се, че съм с вас, макар преди минути да мислех обратното. Емоции, какво да правиш...

Не говорим на един и същ език, отказвам се. Бъди жива и здрава, пожелавам ти успехи по Пътя!

Предполагам, че може да говориш каквото си искаш на хората и те нямат право да се почувстват неразбрани, обидени и наранени. Колко престъпления са направени с оръжието на "святата духовност" в ръка! Какво ли не съм видяла сред "духовни" хора - всичко! Интриги, злословие, кражба, завист, злоба, отмъщение, манипулиране... разбира се, добре прикривани зад благовидна добронамереност. За съжаление с увеличаване на духовния "стаж" такива хора натрупват знания, смятат се за много вещи, придобиват все по-висока самооценка, но всъщност са слепи по отношение на самите себе си. Когато изчистиш твоите мисли, тогава може да кажеш на някой друг да изчисти своите. Когато виждаш наистина ясно, а не посредством очилата на ума си, тогава може да показваш пътя на другите. Самият факт, че си причинил болка и си обидил някого говори, че си сбъркал в нещо и не си действал с Любов. Нормалната реакция, когато нараниш някого, е първо да се извиниш, а не да го питаш защо се обижда. Тук не сме да се правим на кой е по- по- най-!

Точно така - обидих се. Тези, които ми казват нещо, дали знаят какво говорят? Усещам реакцията отсреща неадекватна. Все пак сигурно външно мотивът е да се помогне. Вътрешният неосъзнат какъв е?