Латина

Да не прехвърляме отговорност. Аз като греша на Господ ли да пишем двойка? Един учител има право да пише двойки. Понякога той самият има заслуга за тези резултати, понякога - не. Да не вземаме на мушката Максим, че знаете ли какви учители има... В предишното училище на сина ми явно бяха решили да го "възпитават" и "мотивират" с двойки. Дошъл без домашно - двойка, говорил в час - двойка, седнал на друг чин - двойка, забравил тетрадката - двойка, погледнал сърдито - двойка... Беше се отчаял, примирил и свикнал с положението. Едно наистина умно дете направо бяха решили да го заколят с двойки. Преместих го в ново училище - само за няколко седмици се справи и няма нито една двойка за срока. По някои от предметите с двойки сега има петици за срока. Наложи се и аз да се включа, поработихме заедно. Мотивацията бе най-важното в случая, но тичах да преснимам учебници, решавах задачи, писахме домашни, четохме... На дъщеря ми също й хареса това внимание, макар да е пълна отличничка. Е-ех, да можеше в този свят майките да отделят повече внимание на децата си! Сега съм без стабилна работа, затова успях, но това е временно положение.

Нека не забравяме, че в случая работата е на Максим, той най-добре е запознат със ситуацията и по всяка вероятност е постъпил правилно. Не е трагедия и провал, че някой е получил заслужена двойка. Нека му е за урок. Тя може да се поправи. Дали пък тази двойка не е най-доброто в случая? Нека у децата да не се затвърдява усещането, че каквото и да правят, все ще им се разминава и ще получават награди за несвършена работа. Аз допускам това да се случва със собствените ми деца и резултатите са плачевни. Нека да поемат своята отговорност и последствията от поведението си. Никой тук не се съмнява, че този ученик ще продължава да вижда как неговият учител е справедлив, но добронамерен и го превъзхожда морално. Нещата ще се оправят. И аз съм имала двойки, не съм умряла. Няма какво толкова да съжаляваме горкото момче, нищо толкова страшно не се е случило. И аз не обичах географията в по-голямата й част. Изключително досадно ми беше да зная къде какви изкопаеми има, ей сега ще тръгна за руда... Сега вече отношението ми и към географията, и към историята е съвсем друго - безкрайно интересни са ми!

Максим, благодаря ти, че ми каза за този курс! В живота на човек наистина важните събития, които му дават нов тласък в развитието, са сравнително малко. Цял живот съм имала нужда от знанията и уменията, които получих. Чувствам се несравнимо по-добре от преди, възродена във всяко отношение. Радвам се, че намерих нови приятели, прекрасни хора. При първа възможност ще ви разкажа повече. Но никакви думи не могат да опишат в достатъчна степен случващото се - то трябва да се преживее. Пожелавам на всички да направят това за себе си и своите близки хора! Как ми се иска да поканя не само него, а целия клас...но на този етап не мога да го направя. Не се знае какъв слух ще тръгне из училището, до чии уши ще стигне и как ще се изтълкува. Не искам по време на служебните си задължения да правя агитация. Тук-таме по време на часовете съм опитвал да подхвърля по някое знанийце от курса, но няма необходимите условия. Трябва всички да сме в кръг, тогава сме очи в очи и има повече искреност и сериозност при възприемане на знанията. Наистина в училище според установените превила трябва да се преподава, всякакви други агитации извън служебните задължения може да се изтълкуват отрицателно. Но не е преблем според мене просто да се помоли ръководството да бъде оставен информационен материал, някакъв плакат, да се направи презентация. Не е задължително това да бъде направено точно от тебе. Аз например много бих се радвала, ако още като ученичка бях имала възможност да придобия такива умения и знания, които са приложими във всяка област от живота, за всеки възникнал проблем. Курсът е много авторитетен, признат в много държави, преминат е от хора с най-различен статус, включително държавни и общински служители. Може да се говори още много за това, но това, което искам да кажа е, че е чест този курс да бъде представян.

Страхотно! Точно така! Благодаря ти!

Преведи бе, човече! Българи сме!

"... омръзнах ли Ви ... " Не си, повторението за себеусещането е майка на знанието за себеусещането. Виж, аз трябваше вече да се засрамя, щото се оливам с писанията, но като искам да ми уври главата... Ей, дори 1/2 шопска кратуна трудно увира, може би никога! Може от кръстоската да е станала още по-твърда.

Майка ми е учителка и съм чувала какви ли не ужасии за държането на ученици към учители. Най-изумена бях да науча как дванадесетокласник посегнал да удари със стол бременна в осмия месец учителка. Не е лесно да си учител. Аз имах късмет да изкарам учителската си практика с далеч по-спокойни ученици. Единствената забележка от тях към мене беше за говора ми. Тогава не знаех, че съм се разболяла от диабет, прилошаваше ми, говорът ми беше завалян. Постепенно обаче учениците разбраха, че съм добронамерена, пък и аз научих какво става с мене, започнах да се лекувам. Не бързах да пиша оценки, щом не съм доволна от резултата. Питаха ме за един ученик:"Госпожо, защо изпитвате всеки час М., няма ли да го оцените вече?" Аз им отговорих, че той може много повече, затова не искам да му пиша оценка. Баща му питал тяхната учителка: "Какво става, не разбирам, М. започна редовно да учи, всеки ден, без да го карам?!" Накрая заслужи шестица. От този резултат съм най-доволна. Също ме питаха: "Госпожо, защо всеки час ни задавате един и същ въпрос, що е електромагнитна индукция?" - "Защото не ми отговаряте правилно. Когато ми отговорите правилно на този въпрос и се убедя, че знаете, ще започна да задавам друг." Наведоха глави, разбраха. Те усетиха добронамереността ми, започнаха да ми се доверяват. Едно момиче беше много умно, но стеснително. Направо се страхуваше да го изпитат. Аз я убедих да не се тревожи, аз също страшно съм се паникьосвала и блокирала по време на изпитване, това може да се преодолее, че е много умна и ще се справи. Тя наистина се представи добре и изкара отлична оценка. Много беше важно за нея, за да получава стипендия. Дойде ред и аз да имам нужда от тях. На практическия изпит дойде да ме оценява доцент от университета. И аз бях притеснена, помолих учениците да вземат участие, дори им разреших да си погледнат, ако имат нужда. Те с голяма готовност го направиха. Не е лесно да имаш посещение отгоре и класа да мълчи, или пък още по-лошо - да вдига шум. Това все пак бяха ученици в елитно училище. На други места е далеч по-трудно. Максим, познавайки те съм уверена, че ще бъдеш всеобщ любим учител, постепенно всички ученици ще те приемат и уважават, а проблемните ще бъдат озаптени не от друг, а от приятелите си. Децата в тази възраст са много докачливи, почти от нищо. Ако не е безвъзвратно късно за оценката, бих говорила с този ученик, бих му предожила една консултация и след това да направим изпитване. Бих го насочвала по време на изпитването, стига да е там. Бих му казала, че наистина не искам да му пиша слаба оценка, това е много лошо за него. Нека да усети грижата, че си по-силен, че не те е страх, не си злопаметен, а добронамерен. Той си е заслужил двойката - няма грешка в това. Но по-добър вариант е да я поправите заедно. Понякога най-големите врагове стават най-добри приятели - помнят се и си помагат до гроб.

Защо се страхувате от "обичам те". То е казано за тук и сега. Утре може да го няма. С нищо не задължава, нищо не изисква. Усмихнете се и благодарете. Не се вкопчвайте в тези думи, не разчитайте този човек да е до вас. Усмихнете се и благодарете. Не са страшни самите думи, а само когато по изкривен начин ги приемаме или изказваме. Тези думи са чудесни сами по себе си. Това, което ги предизвиква, е чудесно. Любовта е най-хубавото и най-важното нещо на света. Тези думи са прекрасни. Усмихнете се и благодарете! Радвайте се, че Бог е отворил една душа към вас, че показва чрез нея обич към вас. Петър Дънов често се тълкува буквално и затова погрешно. Търсете вътрешния смисъл, логиката на нещата. На друго място е казал да не използваме тези думи често. Значи какъв е изводът за мене. Тези думи може да се използват. Тези думи са свещени. Както не трябва да поднасяш празна чаша на някой жаден, така и тези думи не бива да се изказват просто така, без вътрешно съдържание и смисъл. Ще ги кажеш само, ако толкова обичаш, че си готов да пренебрегнеш себе си, дори и желанието си да си близо до този човек. Ще ги кажеш, ако си готов с дела и саможертва да ги докажеш. Ще ги кажеш, ако другият има нужда да ги чуе и ти ги имаш на сърце. Ще ги кажеш, ако просто любовта е станала по-голяма от тебе и силата ти и не можеш да я удържиш. Не чакай същото в замяна, не чакай нищо в замяна. Ти просто си казал на някого, че го обичаш. Ако си разумен, ще знаеш, че при него може да не е така. Ти не го обсебваш с обичта си, ти искаш да го сгрееш, да му помагаш, да му се радваш, да се чувства щастлив и свободен. "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Тези думи може да се приемат и буквално. Това е висша форма на любов. Не се среща в ежедневието. Такава любов как да живее под един покрив. Ами ако този някой би бил щастлив да узнае за тези чувства, ако двамата ги чака обща съдба, ако чакат неродените им деца? Тези думи може да бъдат тълкувани и за създаващите семейство, за тези, които ще продължат човешкия род. Трябва да се поддържа празнина между двамата, за да се привличат. Празнина не непременно в разстояние, но празнина от въпроси, от недовършени неща. Не казвайте всичко, но кажете достатъчно, за да се поддържа огънят, да има взаимен интерес, хората да са сгрени и щастливи един с друг. Неизказаните думи наистина имат голяма сила, те правят човека силно магнетичен. Оставете нещо неизказано, оставете най-силните си козове скрити. Полека-лека с напредване на четенето и писането тук започвам да влагам някакъв смисъл за себе си в думите на Петър Дънов, които отначяло ми бяха съвсем непонятни. Това бяха разсъждения на глас и моля да ме извините, че са толкова дълги. Благодаря ви, защото вашите мисли ми помогнаха, даваха ми насока.

Мале-е! Преди година съм прочела нещо в нета и съм се произнесла... О-ох! Каква съм специалистка! Дори съм успяла да повлияя на други хора. Пропуснала съм да споделя личния си опит. За разнообразие преди време реших да купя на децата манов мед, исках да получат нещо различно като хранителен състав. Обясни ми продавачката, че е много силен, да внимаваме с количеството. Е, не зная дали се дължи на токсичен ефект, но след около две седмици употреба бъбречното заболяване на дъщеря ми се влоши. Оттогава не съм посмяла да дам такъв мед. Купувам обикновен. Ако бъда сигурна, че не това е причината за възникналите проблеми, бих го включвала в храната понякога, но по-скоро бих го смесила в някакво безопасно съотношение с обикновен мед, примерно 1:8, за да бъде приеман наистина в малки дози. Разбира се, не само акото на въшките се използва от пчелите за производството на манов мед. И така да е - не ми пречи, то е преработено по някакъв начин и не е нечисто. И друго си мисля - дали пък върху цветенцата няма акота на разни насекоми. Вероятно толкова, колкото и по листата на дърветата. Насекомите са от по-нисш клас, те нямат толкова сложна обмяна, екскрементите им не са отровни. Дори зная за коремното съдържимо на охлювите - то е лекарство за стомашно-чревни заболявания, включително язва. Какво представлява - частично преработена, смляна трева, обогатена с някакви ензими и слузеста маса. А слузта им какво лекарство е за кожни проблеми... Продават се разни кремчета, жени си мажат охлюви по лицето против бръчки и пъпки... Жабите пък се ползвали за бързо заздравяване на рани. Мене не ме е гнус, видя ли жабка, хващам си я, радвам й се, ако може я показвам и на децата. Харесвам червеи, бръмбари, скакалци, всякакви малки и големи животни и птички. Животинките също ни помагат. И още по-добре - без да стават жертва, само с отделените от тях ценности, в буквален, преносен и ироничен смисъл - както щете го разбирайте. Има много рецепти, от най-различни животни. Предимно за външна употреба, тъй че не е проблем. Нали после ще се измием. Благодарим! В малки дози и отровата е лекарство. Дозата е важна. Мановият мед на едни хора може да помогне, на други - да навреди. Така е и с обикновения мед. И с много други храни.

Нека все пак спомена, че ако любовта ни е истинска поражда огромно вътрешно налягане в нас. Думите изразяващи нашата любов водят до понижаване на това налягане. За това, че ако напрежението в нас стане прекалено силно е за предпочитане тези думи да бъдат произнесени. Приемам с най-голямо уважение и съгласие горенаписаното. В добро, шеговито настроение съм, не мога да се въздържа да кажа следното. Ако аз съм една тенджера под налягане, когато налягането надмине определена за мене граница, клапанът започва да свири, изпуска пара. Тъй и в любовта - случвало ми се е да изтърва онези думи неусетно, без да искам. Чак после осъзнавам какво съм казала и ми става неудобно, защото не съм била готова в действителност да го направя. Както и да е... Райна и тя пее: "устата ме предаде"... Тъй че понякога няма предпочитам - не предпочитам. Просто не издържаш и каквото ти на сърце, туй и на уста.

Съжалявам, все още не разбирам! Дайте ми примери, моля!

Има ли песен към тези думи? Чудесни са!

Понякога стават недоразумения... Случва се двама да се обичат, да мечтаят един за друг, да са готови да направят много неща, но да не смеят... "Ами другият дали би ме приел, дали..." И така се ограничават до едва забележими, ненатрапливи знаци, които може да се изтълкуват и като нещо, и като нищо... Е-ех, поне единият да бе изплюл камъчето, да беше казал, че обича! Тогава съдбите им биха били много по-различни. Случва се да се срещнат след години, страдали цял живот, да си признаят, че са се обичали и са мечтали да бъдат заедно. Винаги съм приемала признанието в любов към мене с радост, освен в случаите, когато не съм можела да отвърна със същото. Тогава е по-добре да се изяснят нещата навреме, за да няма излишно измъчване и за двете страни. Да се благодари за любовта и просто да бъдем приятели. Аз като момиче реагирах погрешно - стараех се да изтъквам недостатъците си с надеждата да разочаровам и отблъсна по този начин човека, който вижда в мене истинска принцеса, чудна хубавица... Това е много незряло, но за мое учудване и зрели хора правят същото. Явно е по-лесно за тях от един открит и честен разговор, с много положително чувство и благодарност. Вече не се страхувам да чуя тези думи и от човек, на когото не мога да отвърна със същите чувства. Има много начини да обичаш. Ако иска да бъдем приятели, да общуваме, да се учим взаимно, това е толкова хубаво. А ако не приемат моята обич? Няма я вече предишната ми реакция да бягам. Вече съм по-силна и мога да превърна един обич към някого в друг - в приятелство. Не губя нищо от това, защото най-ценното в една връзка е духовното обогатяване, облагородяването от безкористната обич. Ще има друг човек, с който ще може да се обичаме взаимно на всички нива. Не е задължително да е този, когото съм си наумила. Научих се да виждам Бог в другите. Няма значение как и чрез кое човешко същество Той ще действа, смешно е аз да Му казвам. Изненадата може да е много приятна. Когато любовта е споделена, носи голямо щастие да чуеш от любимия човек, че те обича. Това признание отваря вратите между двамата за истински дълбоко общуване и стремеж към сливане, не само телом, но и духом. Тогава често започва истинската връзка. Колко фалшиви "обичам те" сме чули! И колко сме се страхували да кажем тези думи, за да не объркаме нещо, да не отблъснем другия човек, ако не е готов. Ние самите не винаги сме готови да приемем последствията от собствените си думи, защото любовта не е само цветя и рози, а носи много тежки дарове, много отговорности... "Обичам те" след като връзката е установена е нужно да се каже понякога, за да напомним на другия какво означава той за нас. Защото в сивите делнични задължения, всекидневните изпитания, изпускането на нерви, монотонността и еднообразието сякаш се губи усещането, че сме обичани. Ако някой е в подобна ситуация, нека каже на човека до себе си "обичам те" и да види резултата, как грейват очите, как се усмихва, дори може да види сълзи на радост. Веднага ще получи същото в замяна, дори повече! Ще завалят не само думи, но и дела на обич, човек просто започва да се чуди как да зарадва другия, как да го направи щастлив. Колко щастие изпускаме, само защото не си подаряваме обич по всички възможни начини - и думите са само един от тях. Само с думи не може, делата, които им съответстват, им придават стойност и тежест. "Обичам те" не трябва да се произнася прекалено често, защото тези думи са свещени и трябва да се произнасят с трепет, с дълбоко чувство. Често произнасяни, между другото, по навик или фалшиво, те губят своята стойност. Думите "обичам те" могат да бъдат и лекарство, което в трудни периоди от живота е нужно да се приема редовно. Представете си приятел или любим в труден период от живота, подтиснат, депресиран. Дори само с тези думи, дори от разстояние може да го накарате да се почувства отново желан и нужен в този свят. Когато някой обича някого и реши да му каже това, нека в същия този момент да му остави свободата. Да му каже, че не очаква нищо в замяна, просто се радва на общуването с него и винаги би помогнал, би дал много от себе си за него. Възможно е другият да не желае да се виждат - няма проблем, това е част от свободата. Но ако някога, някъде, дори след години има нужда от приятел, ще го намери. Това е истинска обич. Понякога най-добрият начин да обичаме е да се отдръпнем.

Аз съм съгласна с нещата, които Никола каза. За пример ще дам бивше гадже, с което уж се водим приятели. Помолих го за помощ и той първоначално се съгласи. Междувременно искаше да се видим, а аз нямах никакво време. Явно се почувства пренебрегнат. Говорихме да ми се обади, когато тръгва от тях, но той не го направи. Бях ангажирала още един човек, който пристигна от друго населено място. Затова се обадих аз и той започна да говори разни врели - некипели, не можел да дойде. Значи, ако не съм мила с него сега, не заслужавам приятелска помощ. Времената отпреди нищо не означават. Наистина, така е. Не съжалявам за нито един мъж от миналия си живот и не виждам никакъв смисъл да подновявам връзка с него. Макар че те се обаждат периодично, да си пробват чара, вероятно. За истинско приятелство не може да говорим. Ще се държа любезно само заради общия мир, но наистина нямам време за губене с който и да е от тях. Дори се чудя каква глупачка съм била да се вживявам толкова. Ако някой не държи на тебе истински, оставя те сама, обижда те, пренебрегва те, лъже те ... и т.н. не мога да си обясня какво съм продължавала да търся с подобен човек. Не е вярно, че мъжете са еднакви. Ако заслужа, някой ден до мене ще имам наистина свестен човек. Мечтая за връзка, каквато Никола описа - да сме едно цяло, във всеки смисъл!

Хубав отговор! Дълбокомислен. Много е приятно когато очаквам нещо обичайно, да ми поднесат нещо по-стойностно, в случая отговор, който ме накара да осъзная колко неосъзната съм през повечето време. Все пак, по време на сън ли успяхте да сътворите толкова нещо? Кажете как става, щото и аз искам! Тука няма емотиконка на десеторъка богиня, сори!

Приветствам ви с доброто начинание! Съжалявам, че нямам възможност да дойда, много ми е далеч. Харесвам ентусиазма и продуктивността ви. Кога спите?

Благодаря!

Един и същ човек е красив в добри периоди от живота си и погрознява в лоши. Съдя по себе си. Сега съм в период на разкрасяване...

Според мене не трябва да се захранва детето с месо. Такава тежка храна отсега, когато животът му е в началото? Пълноценно може да се храни без месо. Млечни продукти, яйца според възрастта, ядки, семена, кълнове, по-късно бобови храни могат да оригурят пълноценен белтъчен състав на храната без да натоварват организма. Това е нормално и естествено, щом майка му и баща му не са ловци /изключвам масовия лов на месо от магазина/, нито пък бебето е в състояние да си го налови само. Вчера един човек ни припомни, че силни животни като коня и слона са пълни вегетарианци. Съзнанието се променя. Какво ще стане след време в яслата и детската градина? Ще има меню и за децата, които не ядат месо. Искам да ви кажа под секрет - ще са повече, отколкото се допуска, дори и от техни собствени родители. Ще се намери начин детето да расте в детска среда без да е длъжно да се храни с месна храна. Ако се случи да опита - няма да правим трагедия, децата са експериментатори. В началото обаче много добре им работят инстинктите - по всяка вероятност няма да харесат месото, ако в ранна детска възраст не са захранени с него, по-точно в неузнаваем вид, ненапомнящ с нищо произхода му.

"Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!" ... Страшно нещо е това, любовта... Аз харесвам как се държат американците по филмите /щото иначе не съм ги виждала/: по цял ден си казват "Обичам те! Обичам те!". С дъщеря ми постоянно правим това. Обичта между нас няма да намалее от казването на тези думи, напротив. Колко е хубаво и колко е нужно понякога да чуеш, че си обичан. Дори си мисля, че това помага да се опази топлината в една връзка. Какво щастие е да чуваш от любимия човек тези думи! И колко е мъчително, ако не ги чуваш. Дори да показва любовта си с дела, пак нещо липсва, ако не я изказва на глас. Горният цитат на Учителя ми е чужд като светоусещане и не бих се заела да го коментирам.

Аз, доколкото зная, щом косата я няма, значи челото е високо... От тебе високото чело, от нея - косата. И връзват се, значи, нещата! /

Чувам аз, но нищо не разбирам от текста. Може ли да преведеш за тези, на които английският е твърде слаб? Благодаря, че ми припомни за Ваня Костова - любима моя певица. От години мечтаех да науча правилно следната песен: http://www.vbox7.com/play:2d4c91ad Някой си вървял по пътя и пеел песничка за минали дни, време, което вече нищо не значи. Изплували картини, чувства и мисли - някога вълнуващи, сега дори смешно-безлични. Случайно човек, скрит в гората, дочул песента. Думите й докоснали нещо в него, нещо лично. Може би като отговор на отдавна задаван въпрос? Може би като нещо друго? Песента бе изпята обаче просто така, заедно с горските птички. Песента вече за никого нищо не значи. И по случай днешния специален ден:http://www.vbox7.com/play:5538a72a Поздравления за случилото се на този ден! Много щастие желая!

Алергиите на сина ми ме научиха да се справям с някои здравословни проблези само с помощта на билки - несравнимо по-ефикасно, здравословно и не на последно място - евтино. разбира се, има още много да уча. Хубаво е усещането, когато тежък период свършва. Да е живо и здраво детенцето - поне не се тъпче с боклуци. Ако не беше болестта му, вероятно щеше. Такива деца показват и на нас, че не бива да се храним с изкуствени храни.

Благодаря за различното мнение, внасящо разнообразие! Аз трябва обаче честно да си кажа, че видях Христос - такъв, какъвто са ми го показвали.

Аз му намерих цаката - казах "Сбогом!" Може и да не съм права, може да не съм направила всичко възможно. Все пак бях много упорита и търпелива - уморих се докрай, дори се и разболях. Излиза, че дори съм прекалила с напразното миротворчество. Дали пък някой, който се държи като черна дупка и не му пука за мене, заслужава чак толкова да наливам в него, да съсипвам живота си? Като не иска да е човек, пък много му здраве!