Латина

Аделаида, благодаря ти от сърце за този цитат!!! Направи ми огромен безценен подарък!!!

Добромир, ти ми припомни една случка преди много години. Бяха ми открили голяма киста на единия яйчник. Докторът спомена нещо за жълто тяло, но аз в уплахата си не обърнах внимание, помислих, че имам рак. Посетих един лечител, на когото имах доверие отпреди. Там беше и негов приятел, радиестезист. Предложиха да замерят състоянието ми. С нарастващо отчаяние слушах, че имам повишена енергийна обмяна в областта на гърдите и таза, и че кистата все още е на мястото си. Край, реших, че не просто съм болна от рак, ами имам и разсейки. Първоначално помислих, че те не си разбират от работата, но след време съобразих, че нарочно са скрили истината. Това дете, което очаквах, просто трябваше да бъде опазено. Не подозирах, че съм бременна до края на третия месец. И след това имаше произшествия, но детето ми се роди. Ако някои хора бяха научили за него в началото, рискът за него беше наистина много голям. Впоследствие се убедих, че много ясновидци не разкриват истината и се въздържат да докажат способностите си, но се съобразяват какво може да бъде казано на даден човек и какво - не. Случва се и да не видят ясно нещата, случва се ситуацията да се промени. А радиестезията наистина не може да се счита за точен метод, по-скоро е помощен. Понякога с блестящи резултати.

Благодаря от сърце за отговорите! Също за духовната подкрепа, защото днес има голяма промяна, особено в дъщеря ми. Трябвало е по-рано да споделя... Днес вкъщи падна голямо миене на чинии - много повече, отколкото поисках. По едно време следобяд споменах, че огладнях и след малко тя дойде с две филиийки - едната с маргарин и шарена сол, другата - с маргарин и мед. После донесе вода, защото който яде сладко, ожаднява. Цял ден ми обяснява колко ме обича. Вечерта падна голямо метене, бърсане на под, подреждане. Чувствам се много по-добре като зная, че не съм сама във всичко. Даже и синът ми попреизпълни "нормата" да измие пет неща. Утре, ако е хубаво времето, ще ходим на вилата да поработим. Ще разказвам... Човек понякога "улучва" как да се държи с децата, друг път "забравя". Благодаря за споделените примери. Например този с орехите за сладкиша си е част и от нашето минало. Засега не съм се сблъсквала с проблема за цигари и се надявам да не се наложи - синът ми и приятелите му тренират на лостовете, записал се е на фитнес от училището. Там цигарките не вървят. Гледам да не ги уплаша в началото, радвам се на малко свършена работа. Важното е да не се поддавам на предишната инерция, да бъда последователна, да не забравям целта си. Лесно налагам наказания при неприемливо поведение и лесно ги отменям за определена работа, извинение или друга проявена добрина. Наказанието е малко, но ефикасно - лишаване от компюър. Трудно се понася - там са игрите, общуването с приятели, песните... Затова щом мама отменя един такъв ден наказание за три измити чинии или няколко сгънати дрехи, няма отпор. Получават се нещата. Другото, което прилагам е да не се канят гости, съответно техни приятели, ако вкъщи е разхвърляно. Но това сякаш не ги впечатлява особено. Следващата ми цел е да въведа някакви режимни моменти. Засега правя компромиси и си лягаме твърде късно. Оттам нататък всичко закъснява. И още веднъж ви благодаря от сърце за подкрепата, защото атмосферата вкъщи наистина е по-лека и добра!

Децата трябва да се учат на труд от малки. После вече е късно, ще си търсят други, които да се грижат за тях. В семействата често има спорове кой каква работа трябва да върши. Едно дете трябва да се учи постепенно да се грижи за себе си и останалите членове на семейството, да се съобразява с тях. Тези качества няма да се придобият изведнъж. Аз като майка имам конкретен проблем. Разглезила съм си децата, научила съм ги да очакват от мене да свърша всичко и ако не го свърша, то просто си остава несвършено. Научила съм ги аз да слушам тях, да им угаждам колкото мога. Осъзнавам, че това ми отнема прекалено много сили, не съм в състояние да успявам с всичко, нямам време да науча нещо ново например, да си повиша квалификацията, да правя нещо за себе си. Когато като майка се опитам да си наложа мнението за нещо, получавам отпор. Те не са свикнали да се съобразяват и макар да са малки и неопитни, са убедени по навик, че правилно е те да взимат решението за нещата, които се случват вкъщи, а аз да ги послушам. Безусловно малките бебета и дечица разчитат на родителите си за всичко, но постепенно могат да се научат да пазят чистота, да си подреждат нещата, да се грижат за личната си хигиена, да спазват добър тон в семейството, да се съобразяват с останалите, да умеят да подтиснат егото си заради някой друг, да бъдат част от екип - понякога да взимат решение, понякога да бъдат ръководени, да придобиват постепенно все повече житейски умения, за да могат един ден да бъдат самостоятелни, свободни, полезни за себе си и другите. Могат постепенно да се научат да почистват, да подреждат, да перат, да готвят, да шият, да се трудят, дори да изкарват свои пари. А аз съм пропуснала много от тези моменти и сега е наистина трудно. Те сега си живеят като бебета - чакат всичко на мама. Е, стига толкова! Бих се радвала и ще бъда много благодарна да получа съвети от вас!

Диана, не разбирам добре това, което сподели, затова ми е трудно да ти отговоря. Просто ще поясня доколкото успея думите си. Има една поговорка, "Болен здрав носи", но това не означава, че болният е здрав. Често силните използват слабите - да, но не винаги. Има силни, които се грижат за по-слабите. Грозно считам приложеното насилие в отношенията, понякога без външен показ, когато принудително се използват чужди сили и енергия. С "правила и дисциплина, които са справедливи за всички" - имах предвид да не се вреди никому, с това не слагам всички под общ знаменател. В този свят се налага човек да отстоява себе си, дори пред най-близките си, дори тогава, когато е най-слаб и болен - непременно тогава! Въпрос на оцеляване и въпрос на поемане на личната отговорност, защото ако допускаш други да ти отнемат силите за техните задачи, няма да ти останат сили да изпълниш своите. Аз се чувствам отговорна да си ги изпълня. Не искам да се оправдавам, че някой ми пречел. Никога не ми беше хрумвало, че гравитацията е грозна... Права си, че моите желания за добър и справедлив свят са една утопия... Е, поне донякъде да се изпълнят, все е нещо. Иначе - накъде?! Децата трябва да се учат на труд от малки. После вече е късно, ще си търсят други, които да се грижат за тях. В семействата често има спорове кой каква работа трябва да върши. Едно дете трябва да се учи постепенно да се грижи за себе си и останалите членове на семейството, да се съобразява с тях. Тези качества няма да се придобият изведнъж. Аз като майка имам конкретен проблем. Разглезила съм си децата, научила съм ги да очакват от мене да свърша всичко и ако не го свърша, то просто си остава несвършено. Научила съм ги аз да слушам тях, да им угаждам колкото мога. Осъзнавам, че това ми отнема прекалено много сили, не съм в състояние да успявам с всичко, нямам време да науча нещо ново например, да си повиша квалификацията, да правя нещо за себе си. Когато като майка се опитам да си наложа мнението за нещо, получавам отпор. Те не са свикнали да се съобразяват и макар да са малки и неопитни, са убедени по навик, че правилно е те да взимат решението за нещата, които се случват вкъщи, а аз да ги послушам. Безусловно малките бебета и дечица разчитат на родителите си за всичко, но постепенно могат да се научат да пазят чистота, да си подреждат нещата, да се грижат за личната си хигиена, да спазват добър тон в семейството, да се съобразяват с останалите, да умеят да подтиснат егото си заради някой друг, да бъдат част от екип - понякога да взимат решение, понякога да бъдат ръководени, да придобиват постепенно все повече житейски умения, за да могат един ден да бъдат самостоятелни, свободни, полезни за себе си и другите. Могат постепенно да се научат да почистват, да подреждат, да перат, да готвят, да шият, да се трудят, дори да изкарват свои пари. А аз съм пропуснала много от тези моменти и сега е наистина трудно. Те сега си живеят като бебета - чакат всичко на мама. Е, стига толкова! С този пост от темата за отговорността стигнах до темата за възпитанието на децата. Бих се радвала и ще бъда много благодарна да получа съвети от вас тук.

Нека да обърнем малко нещата. Какво става, когато човек поема твърде много чужди отговорности? Той самият се натоварва повече, отколкото може да носи и не му остава време и енергия за нещата, които са определени за него. Такъв човек с времето се изтощава все повече и не успява да постигне собствените си цели. Тези, които са успели да прехвърлят своите отговорности върху него, се лишават от възможността да се учат и развиват. Но обикновено такива хора са много доволни от подобно развитие на нещата и предпочитат да живеят по-лесно. Те не са изтощени, забавляват се вместо да работят и т.н. Чия е отговорността за това положение в случая? Често слаби носят силни. Силният успява да използва слабия като обслужващ персонал. Тук нещата от кармична и енергийна гледна точка може да изглеждат още по-грозни. Трудно е за по-слабия да се освободи от натрапеното тегло и да защити себе си. Трудно е да се утвърди в съответния кръг хора, да наложи правила и дисциплина, които са справедливи за всички. Налага се слабият да стане силен, да научи другите също да поемат своите отговорности. Затова, не винаги повече отговорности означава по-добре. Основна отговорност на родителя е да научи своите деца да носят отговорност първо за себе си, след това за хората около тях и да разширяват този кръг според силата и възможностите си. Да ги научи да не лежат на чужд гръб, а напротив - да бъдат полезни. Ние сме социални същества. Не може да живеем сами за себе си. Нормално е да се грижим за другите и те - за нас. Понякога обаче най-доброто, което можеш да направиш за някого, е да го оставиш да се справи сам. Понякога просто трябва да се отърсиш от чуждото бреме, за да можеш да изкачиш онзи връх, който те зове отдавна!

Преди години като си играех с махало, правила съм си от какво ли не. Например дървено топче, намерено на улицата, игла, копче или пръстен, окачени на конец, пласмасово топче от обица... не забелязах материалът да е от съществено значение, а дължината на конеца има значение най-вече за скоростта на люлеене или въртене. Важното беше да имам махало и да не се ангажирам емоционално и мисловно с отговорите. То е все едно да имаш абсолютно вещ във всяко нещо Партньор, на чиято преценка се доверяваш напълно и можеш да кажеш:"Ти знаеш и виждаш всичко, доверявам Ти се напълно, нямам претенции за резултата, отговори ми, ако питането ми е уместно и своевременно." Разбира се, не се обръщам към самото махало, то е само средство. Нито пък към някое духче... Обръщам се към Бога, Всеобщия разум, живата Природа, Цялото, част от което съм... както предпочитате го наречете. С тези думи само демонстрирах какво ми е отношението като цяло към процеса. Думата "гадаене" в случая не е уместна според мене, целта ми не е да гадая, а да науча малко повече от Истината. Питала съм, доколкото помня: "Времето, мястото и състоянието ми подходящи ли са за задаване на въпроси?" Ако отговорът е "Не", отивам да правя нещо друго. Човек напълно трябва да се освободи от егоистичните си желания, включително това да му се отговаря по определен начин или изобщо. Висене на махалото означава, че няма да получа отговор, поне не в момента. Една от възможните причини е, че може би не съм настроена подходящо, емоционалното ми състояние не позволява свободна и чиста комуникация. А може би не съм готова да зная отговора, защото информацията носи със себе си тежести и отговорности, които не мога да нося. Какво значи "обсебена"?! Не трябва да сте обсебени, докато работите с махало. Напротив, трябва да сте абсолютно свободни. Иначе някой друг или други си играят с вас. Доколкото си спомням, при работата с махало се използват два метода - ментален и физикален. При менталния участва и собственото подсъзнание, докато физикалният е свързан с чисто физически замервания на принципа на съответствието и резонанса. За втория метод размерът, материалът и формата на махалото имат по-голямо значение, може да се използват подходящи мостри за отделните обекти. Тук човек също трябва да работи в чиста среда и с чисто съзнание. Аз самата съм допускала много грешки, предимно от вкопчването си в бъдещето и не просто желанието, но настояването то да се развие по определен начин. Толкова години по-късно, когато се научих да губя какво ли не, може би съм достатъчно свободна да проверя себе си при работа с махало. А може и да не съм. Ако доброволно се отказваме от зависимостите в живота, няма да ни ги отнемат насилствено. Ако примиряваме егото си с Висшата Воля, ще имаме по пътя си верен Приятел, който знае кое е най-добро за нас във всеки момент.

Надеждата, мечтата разперили крилата с поглед в небесата отлитат от земята. Ден по ден отлитат, час по час се връщат. С радост ме целуват, с утеха ме прегръщат. Те живеят в двата свята, небесата и земята. Щастлива е душата с надеждата, мечтата.

Източник: Dir.bg За Благовец, Благовещение

Хем и стаята стоплена от фурната цяла нощ, хем яденето вкусно, та чак сънувано, в сладки сънища бленувано...

Съдейки по моя опит, човек може да мине през такива периоди и сам да се освободи. Лекарствата помагат, но най-добре е да се излекува без тях, като се научи да се владее. Да се научи да си позволява или не, да предизвиква или отхвърля определени чувства и мисли. Да се научи да приема нещата такива, каквито са и да се стреми да променя само тази част от тях, която си заслужава и му е по силите. Дисциплина на ума и чувствата - не е лесно, но е постижимо. Всеки е преживял нещо подобно, в една или друга степен. За пример мога да дам постоянното въртене в ума на някоя песничка. Друг пример е например влюбването, особено ако е несподелено и човек остава сам с мислите и чувствата си. Или пък страх от нещо. Когато съм имала подобни периоди, просто съм се стремила да ангажирам вниманието и ума си с други неща. Най-лесно е с четене на интересна книга или с друго увлекателно занимание. При достатъчна упоритост се получава. По-трудно е, когато по някаква причина човек всъщност е силно емоционално свързан с обекта на своята натрапливост. Малко повече усилия и се получава. Друг метод е съзнателното изучаване на обекта на натрапливостта или страха. Често това са някакви илюзии или лъжливи представи, неща, за които не си струва да се държи човек. След това осъзнаване на действителното положение на нещата, освобождаването се получава от само себе си. Човек трябва да е свободен във всичко, включително в мислите и чувствата. Струва си да вземе отново своята свобода, да владее силата си - тя му се полага по право. Този, който не е вътрешно свободен, той не може да бъде щастлив. Да спомена накрая за ролята на спортуването за освобождаване от различни невротични състояния. За мене бавното бягане е прекрасно средство. Също танци, колективни игри, туризъм... Варианти много - изберете сами. Не просто се отвлича вниманието, но се пречиства кръвта, отреагира се по естествен път на хормоните на стреса, отделят се повече ендорфини - хормоните на щастието и проблемът може да отлети бързо и неусетно. В 11 клас имах невроза, изписаха ми лекарства, които аз забравях да пия. По същото време започнах да тичам рано сутрин и две седмици по-късно нямаше и помен от болестта. Пожелавам ви много здраве и щастие!

Наскоро научих от лекция на д-р Светла Балтова, че комбинация боб с ориз е много удачна, понеже се получава добре балансиран аминокиселинен състав на яденето, което е важно за вегетарианците. Признавам си, че направо се размечтах за това ядене, но няма наоколо еманципиран мъж, на който да предложа рецептата, та ще трябва да си я сготвя сама. Еврика! Може пък с нея да примамя някой! Благодаря!

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Не съм чела закона и наредбите, само зная със сигурност от практиката, че легалният и приет начин за освобождаване от имунизации е явяване пред лекарска комисия, която преценява дали и за какъв срок те да бъдат отложени. Нищо чудно някъде в наредбите за имунизации да са предвидени глоби, ако те не са правени без съответното разрешение от лекарска комисия. По скоро трябва да е обратното - при категорично доказана нужда, от няколко специалисти след щателни изследвания да се дава разрешение за имунизация. Както се прави с медикаменти, които имат висок риск от странични ефекти и усложнения. Все пак това са биопродукти, в тях има чужд генетичен материал, чужди белтъци и примеси от вещества, използвани при производството на ваксината. Съхранението на ваксините е при сторого определени условия и не е възможно да се следи денонощно и в почивните дни при обичайните лекарски практики. Ами ако е спирал токът? Затова поддържам мнението си, че с тази дейност трябва да се занимава една институция, за да има по-добър контрол, а джипитата си имат предостатъчно друга работа. Тази институция да не предлага само традиционните ваксини за създаване на имунитет, но да поработи и предложи нови средства. Ето творческа задача, от чието разрешаване може да спечелим всички. Съответните медици може да спечелят не само признание, а и много пари.

Благодаря! Глухарчето бях забравила, за игликата и боровия прашец не знаех. Радвам се много, че научих нещо ново!

Подозирам, че е възможно и аз да съм развила анемия, за пръв път в живота ми. Има няколко причини за това, сега и сезонът е такъв. Доста бледа съм, отпаднала, трудно се концентрирам, чувствам се уморена почти постоянно. Ще пия чай от коприва, ще си взема и цвекло. Започвам дихателни и леки физически упражнения. Не искам да прибягвам повече до лекарства. Изпих две опаковки комбинирани витамини без съществена полза. Ще съм благодарна да ми кажете още полезни храни и билки, изпитани от вас. Аз също зная някои, но далеч не всички. Нали народът е казал: "Не питай учило, питай патило". Искам възможно най-бързо да се почувствам добре.

На практика родителят се подписва, че не желае децата му да бъдат имунизирани и се надяваме после да не го преследват за това.

Ето човекът За мене дълги години беше трудно да осъзная защо страдам, търсех винаги вината в себе си. Сега се уча да благодаря за изпитанията, опитвам се да науча уроците, които ми представят, да развия и утвърдя добродетелите и най-вече да запазя Любовта в себе си дори когато ме боли. Лошите чувства са лукс, който не желая да си позволявам дори и за миг, понеже усещам как чрез тях за кратко време губя много. А най-лошо е усещането, че с тези чувства отблъсквам Светлите Сили и Същества, чувствам се осиротяла. Докато човек е в изпитание, боли, но когато мине известно време, чувството на болка се заменя с радостта от придобитото знание, от радостта, че си станал по-добър. Но защо да чакаме толкова - разумният човек се радва и благодари за всяко нещо, дадено от Бога. Ето Човекът Из Библията

Из Идете при чистите извори, 35-а НБ, 19.IX.1937 г.

Аз мисля, че задължителността на имунизациите е в разрез с принципните права на човека. Значи въпреки несъгласието ми е задължително?! да убодат тялото ми или телата на децата ми, да вкарат чужди белтъци и информационни структури, имащи редица непредвидими и в голяма степен доказано отрицателни въздействия?! По-добре да се напънат да измислят методи за защита от масови заболявания с висок риск по други начини и на други принципи. Ваксините в този си вид са вече морално остарели, те са отпреди няколко века. Ако има доброволци да бъдат имунизирани, нека бъдат имунизирани. Но тези, които не желаят, не бива да бъдат насилвани и преследвани от закона.

"Който пие - плаща." Да си припомним, че за употребата на енергиите се държи строга сметка. Тези, които злоупотребяват с чужда енергия независимо под каква форма - може дори да е храна, пари, чувства, време... и т.н. нека се запитат дали са готови да платят принудително в даден момент за употребеното, което не е дадено даром и от сърце. Плащането може да е с жизнена енергия, пари, време, болести, разбити отношения... по какви ли не начини, все неприятни и все нежелани. Народът е казал: "На чужд гръб и сто тояги са малко." Когато ние държим тоягата в ръката си, нека си представим, че налагат нас или някое от скъпите ни същества. Ще посегнем ли за удар тогава? Пациентка преди време сподели с мене мъдрост, която е научила от майка си: "Сложи ножа първо на себе си!" Тези думи просто ме поразиха със силата си. Ние не бива да съдим никого, защото ако сме на негово място, може и по-зле да постъпваме. Ние не бива да раняваме никого, защото ако сме на негово място, много ще ни заболи. Ние сме ЕДНО. И: "Кой каквото прави, на себе си го прави!" Нека бъдем разумни и добри. В злото няма разум, няма печалба, няма щастие, няма нищо хубаво. Живот, изживян без добрина, е напразен. Ето решение. Има думи на Беинса Дуно, които преди много години отвориха сърцето ми за Учението на Бялото Братство: "Доброто е магия, която превръща отрицателните сили в положителни!" "Идете при чистите извори"

Да, силата е от значение. Ако любовта е слаба, а злината отсреща - силна, защитата се пробива. Много хора се мислят за добри и справедливи, но в дълбоката си същност съвсем не са такива. Има подтиснати неща - гняв, страх, вина, комплекси, които макар неосъзнати, съвсем реално пречат. Възможно е подсъзнателно такъв човек да иска да бъде раняван и наказван, чувствайки се виновен. А Кумчо Вълчовците, зад маската на заслужено раздадената справедливост само това и чакат, те инстинктивно добре се ориентират и се възползват. Възможно е този човек да е страдал и по тази причина той самият да се е превърнал в Кумчо Вълчо. Нали този свят е за тези, които са по-силни и могат да оцеляват. Човек, който не е нахранен с Любов - а Любовта е нужна от утробата до смъртта, той намира заместител - под формата на чужда енергия. Да, ние имаме нужда да обменяме енергия с другите и когато не ни дават доброволно от сладката енергия на Любовта, може да си вземем насила каквото можем... А безкористната Любов извиква добри чувства. Ако ние храним другите с Любов, ние самите също ще бъдем нахранени. Тогава енергиите между нас ще се обменят доброволно и никой няма да е ощетен, а ще спечели. Колко важно е човек да не бяга от истинската си същност, да я разбере и приеме, да си прости, да се обича. Тогава ще е готов да разбира и прощава, да приема и обича другите. Нужно е също да развива и усилва добродетелите си, тогава ще бъде приеман и обичан и ще има защита. У всеки човек има Добро и то ще бъде привлечено от Доброто у другия. Но нека това Добро да е наистина силно и чисто. Не става за ден-два работа. Предполагам, че такъв човек може да лекува разкъсаната аура на другите, да ги научи да се хранят правилно с енергия. Чела съм и това е съвсем логично, че в енергийни вампири се превръщат хора, които са били жертви на енергиен вампиризъм. От тях енергията изтича и те на свой ред, често несъзнателно и спонтанно, зареждат батериите от други. Предполагам, че всеки нормален човек, довел се до крайно изтощение и липса на енергия, временно е възможно да се окаже в ролята на енергиен вампир, просто енергията спонтанно потича от източника към приемника поради разликата в налягането, концентрацията или както искате го наречете. Смятам, че би било уместно да посочим другите естествени източници на енергия. Възможно е да са споменати по-горе, но нямам възможност да проследя темата. Започвам от най-елементарните: сън, чиста и пълноценна храна, положително мислене, медитация или молитва, дишане. Дали средата е добра в енергийно отношение, имам предвид хората от близкото обкръжение дали не ни изтощават по някакъв начин и дали енергетиката вкъщи и на работното място е добра? Ще бъде от полза да допълним този списък. Смятам, че тази информация би била много полезна за хора, които се страхуват и им е съвестно, че са стигнали дотам да черпят енергия от други. Ако енергията се набавя по чист начин, ще отпадне нуждата от директното й изсмукване от други хора. Е, чела съм и за такива енергийни вампири, които просто се опияняват от излишъка на енергия, от чувството за сила и превъзходство. Такива не зная как може да се вразумят...

Добрият външен вид е като още едно висше образование. Дотолкова е важен на практика. Тук включвам не само облекло, фигура, стойка и прическа, но и умението да сме приветливи, усмихнати, да се държим подходящо, да спазваме елементарния външен етикет /което е относително понятие, за различните среди, в които се движим/. Все пак, само с външен вид не става, трябва и акъл!

Подсети ме нещо. В някои държави дават екстракт от ехинацея на децата безплатно, влиза в здравните им програми за профилактика. Ехинацеята е доказан имуностимулатор. Може да се прилага масово, освен когато има алергична непоносимост към нея. Закаляването, утринната гимнастика в училище, летните училищни лагери имат смисъл. Топлата прясна и пълноценна храна в училище - също. В момента определени хора усвояват големи средства от инициативата да се дава закуска на малките деца в училище. Няма топла напитка, няма плод или зеленчук, само две малки тънки филийки с някакви люспи от нещо или идея за намазване с нещо помежду им. Останалите средства са чиста печалба, а практически инициативата е опорочена. Децата не ядат тези закуски, вкъщи хамстерите им се радват само. Държавата може много да направи в тези направления. Съгласна съм, че ако просто се премахнат имунизациите, много страшни болести може да се върнат. Все пак, ваксините може да не са това, което са днес. Може да се създава имунитет на информационно ниво, с нови технологии. Да не са инвазивни по възможност. Добромир, имаш ли поглед за ефективността на ваксини, създадени на принципа на хомеопатията? Зная, че е създадена такава срещу Ешерихия коли, доста упорит причинител на чревни и пикочни инфекции, условно патогенен понякога, но доста коварен в други случаи. Всъщност, въпросът не е само към Добромир. Като отричаме сегашното, трябва да имаме алтернативи, достатъчно ефективни.

Контрацептивите като лекарство не са винаги удачни. "Лекувах" по този начин миома, от което тя не стана по-малка, но аз пък се увеличих драстично, с около осем килограма за четири месеца. Повече полза получих от алоето. Като алтернатива на контрацептивите с цел забременяване зная два начина. И двата метода спомагат за освобождаването на тъканите от "слуз", имат прочистващ и подсушаващ ефект. Първият: след едноседмично гладуване, може с плодове и чай по Лидия Ковачева - наистина много лесно се "хваща" след гладуване. Другият начин е в краен случай - курс инжекции с гентамицин. Направо забравете, че съм го казала! Все пак не е за подценяване, понеже зная за жени, забременели с поликистоза на яйчниците и една дама, с която родихме през няколко дни - тя забременя за първи път на 43 години, след курс инжекции с гентамицин, които собственоръчно й направих по друг повод. Тук някой да не остане с впечатлението, че гентамицинът е бил достатъчен, трябва и плодовит мъж. Съществува риск от забременяване при всеки контрацептив. Аз в това отношение съм показен случай... Поносимостта към хормоналните препарати е много индивидуална. Мога да ви пожелая верни и обични партньори, че само кондомът дава механична бариера срещу болести, предавани по полов път.