Латина

Булимията ми остана в миналото с явните си проявления преди повече от петнадесет години. Но дълбоките причини за нея не са докрай изкоренени. Имам две деца, които ме обичат и понякога съвсем по детски са ми го показвали, дори са се грижили за мене, например като ми приготвят нещо за ядене, като пазят тишина да си почина, като ме изненадат с някоя свършена работа. Обичайното им поведение не е такова, но е имало такива моменти и аз ги ценя безкрайно. Освен това вкъщи имаме един хамстер /доскоро бяха дванадесет, но продадохме повечето в зоомагазина/ и едно морско свинче. Обожавам бебета, но да имам друго дете вероятността е близко до нулата. Не може да се замести обичта от друг човек, както не може и да се замести водата за едно жадно цвете. Аз наистина си мисля, че съм виновна, когато не ме приемат и обичат. Зная, че трябва първо аз да се обичам, но това не е толкова лесно за изпълнение. Родени сме да обичаме и да бъдем обичани, но човек не получава това, от което има нужда и което желае. Просто продължава да живее както дойде и толкоз. Колкото и да е странно, има хора, които се смущават, че някой им се усмихва. Там, където работя в момента, съм заобиколена от огледала. Много е полезно човек да се наблюдава отстрани. Просто имам нужда да пия чиста вода. "Вода" е в преносен смисъл. Не мога да приема, че единствено аз трябва да си я донеса. Все се надявам, че съществува някой друг, който ще има сърце да ми донесе глътка чиста вода, чиста обич. Същевременно осъзнавам абсурдността на очакването си, защото никой не ми е длъжен с нищо. Направо прекалих с откровенията, но какво пък.

Аз направо съм се отказала, че ще получавам. Това не е весело, обаче. Не мога да приема обичта, която ми се дава. Изгубих вкус към фалшивите чувства. Предпочитам да не мисля за това.

http://www.vbox7.com/play:38cae27d http://www.vbox7.com/play:b9c73719

http://www.vbox7.com/play:c6db7ff4 http://www.vbox7.com/play:3a8675e4 http://www.vbox7.com/play:8f669dbb http://www.vbox7.com/play:c08fe16c http://www.vbox7.com/play:b58945fc Жив е животът!

Тина, благодаря ти за споделеното! То ни напомня колко важно е да държим сметка за това, което излъчваме в пространството към другите хора. Как може да се случи да разболеем някого, без всъщност да сме го искали. Трябва да прощаваме на себе си и на другите за това. Аз като момиче пък имах пристъпи на булимия с всичките й там екстри, включително повръщането. Другият начин да се пазим от лошата енергия на другите е да си изграждаме защитна обвивка. И понеже ме мързи да си я изградя съзнателно, изграждам си я подсъзнателно с повече храна. На физически план прави впечатление. Лошото е, че тази физическа обвивка всъщност не ме опазва от отрицателните енергии в света, нито погълнатата храна замества липсващата любов. Докато пишех това, намерих решение на проблема защо не мога да отслабна трайно и много бързо връщам свалените с труд килограми. Благодаря от сърце за това, че мога да общувам с вас по този начин!

Съгласна съм. Самата аз съм изпитвала неприязън към хора, които са ми помагали - възприемала съм помощта като нежелана намеса в личното ми пространство. И друго, когато някой ми отдаде нещо от себе си - време, енергия, сили, пари, аз се чувствам вътрешно задължена да отвърна със същото. Когато съзнавам, че не разполагам с такъв ресурс, се чувствам раздразнена от създалата се ситуация. В и без това тежкото ми положение трябва да намеря още ресурси да се разплатя, с каквито не разполагам в момента. Има обаче друга ситуация. Аз съм в затруднено положение и се обръщам към Бог за помощ. Помощта идва чрез някой човек, дори той сам идва и ми я предлага. Тогава аз съм много щастлива и благодарна, че Бог се е погрижил за мене. Благодарна съм също на съответния човек, понеже е отворил сърцето си и го благославям Бог да му върне за добрината, понеже Бог възнаграждава най-добре. Това е поискано добро от Бога, не от човек, и всички са благословени от това. И направилият добро, и този, комуто е направено, са щастливи. Тази радост създава у човека импулс да прави добро на другите и занапред, когато бъде призован за това - дали от човек, дали от Бог. Понеже Бог живее във всяка жива душа. И когато един човек ме помоли за нещо наистина добро, значи Бог ме моли за това. Не винаги знаем истинските мотиви на другия, понякога те са користни. По тази причина вътрешното ръководство е безцененно в нашия път, да грешим по-малко и да напредваме по-бързо.

Медицинските сестри изучават заболявания още от първата година, та аз се сблъсках с хипохондрията още в 11 клас. То от какво ли не бях болна - чернодробна цироза, рак, туберкулоза, сърдечна недостатъчност... Когато в действителност разбрах откъде идват съответните симптоми, доста се смях. Максим е с отслабено здраве след тежко боледуване и не се е възстановил напълно, понеже за това се иска повечко време. След белодробни възпаления това време е между един и три месеца, до половин година. Когато преболедувах от пневмония преди години, чак след девет месеца, през септември се почувствах наистина излекувана. Идва лятото с много слънце и витаминозна храна, ще се получи естествено. Да спомена заради курса по йога - не бива да се практикува на студен под - това е една от грешките, които се допускат. Наистина, няма смисъл да се концентрираме върху здравословните си проблеми повече от необходимото. Чист въздух, положително мислене, витаминозна и пълноценна храна, много радост и любов! Нямат време за хипохондрични изживявания заетите с много работа хора. А работа има колкото щеш. Едно от най-добрите лекарства, които познавам, е работата. Тя извиква по необходимост онзи резерв от сили, който дреме в нас неизползван. Когато работиш за добра цел, болестите отстъпват. Разбира се, без пресилване.

Благодаря!

Който е готов да си играе със Съдбата, логично следва да е готов Тя да си играе с него. Не сме сами на света. Има действие и реакция. В случая важи поговорката: "Каквото повикало, такова се обадило!" Това важи за всеки, независимо дали го прави съзнателно или не. Та, добре е да си ковем добра съдба. Силвия е напълно права за това, да се отнасяме съзнателно към начина, по който живеем живота си, да използваме Източника на Силата в себе си.

Благодаря ти много, Тина! По някакво чудо пиша в момента, понеже имам големи проблеми с компютъра, тръгва и спира когато си поиска. Коя ръка се слага на челото и коя - на тила? Няма начин да се спасим от преследване, докато сме в същия град. Нужно е да променим реакцията си на това. Ще прочета дадените линкове след време при възможност. Направо ви обичам!

Минаха близо три години. Проблемът на дъщеря ми трябваше да е отшумял, ако е само на психична основа. Децата не обичат тези възрастни, защото тези възрастни мразят майка им и го демонстрират постоянно и несдържано. Те се постараха да разрушат семейството ни. Всъщност, толкова са отрицателни, че не може да има здрав човек край тях. И вие да постоите няколко часа, да не говорим за дни, ще се разболеете. Казвам го от многократно преживян опит и наблюдения. Понякога единият проблем влачи останалите. И като се натрупат, трудно е да реши човек откъде да започне. Чувала съм също случаи, когато наистина никакво лечение не е помогнало, а децата са се самоизлекували през пубертета, при израстването. Все пак при нас е налице светъл период без напишване повече от две години и не може да се говори за класическия случай на нощно напикаване. Изследванията в болницата не откриха никакви вродени аномалии, освен следи от възпаления в левия бъбрек и малко камъче в десния, под въпрос. Освен това сигурно има връзка фактът, че всичко започна след лечението с антибиотици по повод белодробното възпаление, несъмнено отслабило общия и местния имунитет, което добре дошло за бактериите. А те на село са в изобилие, защото не се спазва нужната хигиена при приготвяне и консумиране на храната и разстройствата са почти задължителни. Децата ми не желаят да виждат тези баба и дядо, но те ги издебват в училище или когато не съм вкъщи. По този повод дъщеря ми наскоро сподели, че се чувства зле, сякаш я преследват и й идват лоши мисли. Направо се разплака. Аз не мога да спра тези хора. Битките в съда са няма да помогнат, само ще ни натоварят допълнително - казвам от опит. Няма право, има алъш-вериш. Така съм мечтала понякога просто да избягаме далеч, да нямат възможност да ни преследват така!

Хрумна ми "гениалната" мисъл, че тези, дето са търпеливи, не забелязват, че търпят. За разлика от нетърпеливите, които страшно се мъчат, докато претърпяват. Аз съм решила донякъде проблема за себе си по следния начин - или слагам нещата в моя ред, ако мога, или не обръщам внимание. По този начин се старая да не забелязвам, че търпя. Просто занимавам ума си с друго. Или, що се отнася до децата - гледам да занимая и техния ум с друго... Също да ги докарам до състояние на съзнателност, като им обясня какво всъщност правят, как се чувстват хората край тях и какви ще са последиците. Ако не ми достигне търпението за спокойни обяснения, просто превземам звуковото пространство и толкоз! Всяко търпение си има край! Търпението не винаги е здравословно.

"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери Мога да си спомням прекрасни неща!

Тука ми замириса на "Малкият принц". Аз пък мога да нарисувам една роза - най-красивата от всички рози!

Това ли е вдъхновението ти след моя пост? Овца е сложно за мене, бих нарисувала просто една кръгла нула. Верно е, че се чувствам доста глупаво... Как да завърша оптимистично, не зная... Мога!!! Мога да ... се обичам такава, каквато съм.

Благодаря ти, mvm! Ти си съкровище! Ще включа и лененото семе към плана за лечение на нашето семейство.

Благодаря, Тина и mvm! Семейни проблеми има и здравословни с бъбреците също - повтарящи се инфекции. Тези проблеми бяха отзвучали за повече от две години, но после се възобновиха и в момента просто съм вдигнала ръце. Не желая да тъпча детето си с антибиотици, нито да го изследват по жестоки начини в болницата. Имам чувството, че решението е с билки и хомеопатия, но не зная какви точно. Дъщеря ми намрази да пие чайове. Идеята с натоплянето на кръстчето е добра, тя постоянно се отвива през нощта. Подсъзнателен плач. Но от какво точно? Проблемът се завърна след триседмичен престой на село, откъдето децата се прибраха много болни и изнервени. Това беше преди близо три години... Ходихме и при ясновидци, и ляхме куршум - напразно. Аз ги питах какво е ставало на село, случило ли се е нещо извънредно, но не стигнах до нищо конкретно - освен, че сутрин гладни са били на течение под сайванта и са боледували без да ми съобщят баба им и дядо им. И психическият тормоз е неизбежен при съжителство с такива хора. Върнаха ги на лечение с антибиотици, толкова бяха болни, и на двамата дробчетата бяха възпалени. Мина повече от месец, докато се излекуваме и се поуспокоим. Някои хора ме обвиняват, че дори прекалявам с нежността към дъщеря си, но това не е вярно. Аз като дете не съм прегръщана и целувана и това ме е ощетило много. Ще дам на децата си всичката обич и нежност, от която имат нужда и мога да им дам. Може би донякъде и аз подпомагам проблема, защото имам навик да наричам дъщеря си "Беба". Толкова е сладка! А бебетата какво правят?... Пиш на гащичките!

Мога да мога, мога и да не мога. Забравям, че имам избор и пропускам много неща. Сетих се нещо: Четирите основни елемента Колко е важно да живея съзнателно, да владея силите, които са на мое разположение. Все имам чувството, че съм проспала и пропуснала живота си. Не съжалявам за щуротиите, които не съм направила, а за добрините, които не съм сторила. Щуротиите са хубаво нещо, стига да са добри и за другите, да не поставят на изпитание съвестта ми. Богът в мене да се радва. И Богът в тебе да се радва.

Като си говорим за прабългари и славяни, идват ми наум два израза - "прабългарска сила" и "славянска душа".

E, това е правилният начин да се върви! Че то доста народ подскача само на един крак - кой движи само със сляпа вяра, кой само с ограничено "познание"...

На Съдбата Ръцете са по-големи от моите.

На мене ми трябва по-височка температура, към 39 - 40С. Но благодаря за щедростта! Солта в разтвора има значение да разтвори секретите и по пътя на осмотичната разлика да изсмука тези, които са по-надълбоко. Физиологичният разтвор, както знаете, е 0.9% NCl във вода. Този за лекуване на възпаления в носа трябва да е с малко по-голяма концентрация, но без да се прекалява, до 2%. Удобно през деня по време на работа е да се използват солени капки за нос. Прави се разтвор и се слага в шишенце с капкомер. Съвсем дискретно може да се провежда лечението през целия ден, само че се слага по повече, за да има ефект на промивка... Друга хитринка, която съм използвала, е да си направя готов по-концентриран разтвор, от който впоследствие да си разреждам нужното количество с топла вода. Да кажа също, че по аптеките се продават ефикасни и скъпи капки за нос, представляващи разтвор на морска сол... Да, скрити огнища на инфекция може да има и да не се проявяват нито с болка, нито пък в кръвната картина. Четох преди време, че повишена температура може да има при хиперфункция на щитовидната жлеза например и... при ниско кръвно налягане, колкото и да е странно. Не разбирам връзката. Аз се притеснявам, че през последните години не повишавам температура дори и при боледуване, а това е лошо. Другите вдигат до 39С, а аз - не. През последните години боледувах много пъти, само веднъж успях да хвана 37.4С. Така пречистването не може да се осъществи нормално, според мене.

Преди години и аз поддържах температура в порядъка 37.1С - 37.6С постоянно. Нямам обяснение защо продължи няколко години и защо се нормализира след това. За т.нар. "задна хрема", която описа Максим, зная ефикасно средство. Няколко пъти през деня се правят промивки с топла подсолена вода 1 - 2 % разтвор, като се шмърка през носа. При правилни концентрация на разтвора и температура на водата няма неприятно усещане. Може да се подсили и с малко сода за хляб, също вместо вода да се използва отвара от лайка. Така може да се излекува и хроничен синузит. Зная рецептата от книга по йога. Аз лично се интересувам как да предизвикам състояние на хипертермия за разнасяне на тумори /миома на матката/, затова, бихте ли описали по-подробно метода, който използвате? Благодаря предварително!

Благодаря ти за споделеното!